| | 48 | Димитър Христов (1870-1944) - български политик и публицист; деец на Прогресивнолибералната партия; зам-директор на Народна библиотека ; министър на търговията и земеделието (1911-1912); министър на търговията промишлеността и труда (1912; 1924-1926); министър на земеделието и държавните имоти (1912-1913; 1926-1930); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913); родом от с. Градец, Котленско; |
|   |
| | 48 | Александър Владиков (1874-1942) - виден български фотограф и общественик; деец на ВМОК и македонската емиграция в България; родом от Кукуш; |
|   |
| | 48 | Александър Драгомиров - български юрист, председател на Военния съд; син на Иван Драгомиров; |
|   |
| | 48 | Александър Оббов (1887-1975) - български политик, деец на БЗНС; министър на земеделието и държавните имоти (1920-1923); и.д. министър на вътрешните работи и народното здраве (1923); министър на земеделието и държавните имоти (1945-1946); народен представител; родом от Плевен; |
|   |
| | 48 | Атанас Малинков (?-1945) - български юрист и общественик; член на първия УС на БСФС; |
|   |
| | 48 | граф Николай Леонидович Игнатиев (1909-1983) - руски дворянин, внук на граф Игнатиев; журналист; репресиран от комунистическия режим; |
|   |
| | 48 | Грую Павлов (1886-1951) - български юрист и общественик; народен представител в 22 Обикновено Народно събрание; женен за дъщерята на Атанас Сарайдаров (Вера); |
|   |
| | 48 | Давид Младенов (1888-1981) - деец на БЗНС; единнофронтовец; |
|   |
| | 48 | Димитър Т. Иванов (1888-1971) - български съдия; |
|   |
| | 48 | Димитър Трайкович (1817-1880) - български общественик, революционер и политик; един от основателите на Софийския революционен комитет; сподвижник на Васил Левски; заточен по време на Руско-турската освободителна война; кмет на София (1879-1880); родом от Велес, Вардарска Македония; |
|   |
| | 48 | Иван Н. Гладнев - български адвокат и общественик; убит в атентата в църквата “Света Неделя” роден в Габрово; |
|   |
| | 48 | Иван Сливенски (1899-1983) - български общественик и дипломат; |
|   |
| | 48 | Константин Муравиев (1893-1965) - български политик, дипломат и деец на БЗНС; министър-председател и министър на външните работи на България (2 септември - 9 септември 1944); министър на войната (1923); министър на народното просвещение (1931-1932); министър на земеделието и държавните имоти (1932-1934); народен представител; роден в Пазарджик, племенник на Александър Стамболийски; репресиран след 9 септември; |
|   |
| | 48 | Никола Джанков (1898-1986) - български общественик; деец на БЗНС; |
|   |
| | 48 | Никола Саранов (1854-1915) - български просветен деец, общественик и революционер; член на Габровския революционен комитет; участва в подготовката на Априлското въстание; родом от Габрово; |
|   |
| | 48 | Пенчо Костурков (1899-1989) - български юрист и политик; деец на Радикалдемократическата партия; член на НК и заместник-председател на Отечествения фронт; член на Президеума на Народното събрание; роден във Враца, син на Стоян Костурков; |
|   |
| | 48 | Петър Сърбински - виден деец на земеделското младежко движение в България, секретар на БЗНС (1933, 1944-1947); репресиран от комунистическата власт след 9 септември и изпратен в лагера в Белене; |
|   |
| | 48 | проф. Найда Дишева (1918-1980) - български учен, икономистка; деятелка на БКП; |
|   |
| | 48 | Стоян Костурков (1866-1949) - български общественик и политик; един от основателите на Радикалдемократическата партия и нейн секретар (1906-1934); министър на народното просвещение (1918-1919; 1945-1946); министър на железниците, пощите и телеграфите (1931-1934); народен представител; родом от Панагюрище; |
|   |
| | 29 | акад. Ангел Балевски (1910 -1997) - български инженер, политик и писател; деец на БКП; дългогодишен ректор на ВМЕИ; председател на БАН (1968-1988); роден в Троян, произхожда от стар охридски род;
|
|   |
| | 71 | акад. Андрея С. Тошев (1867-1944) - изтъкнат български учен, просветен деец, дипломат, общественик и държавник; министър-председател на България (1935); посланик в Черна гора, Гърция, Сърбия, Османската империя, Швейцария, Австро-Унгария и Австрия; роден в Стара Загора;
|
|   |
| | 29 | акад. Евгени Каменов (1908-1985) - български икономист, дипломат и политик; деец на БКП; посланик в Париж (1954-1962); родом от София;
|
|   |
| | 47 | акад. Иван Евстр. Гешов (1849 -1924)- български политик, водач на Народната партия, банкер; министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913), народен представител в 11 Обикновени и в 2 Велики Народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) Обикновено Народно събрание. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924); Роден е в Пловдив, а баща му е от видния карловски род "Гешовци", наследник на братя Евлоги и Христо Георгиеви; |
|   |
| | 13 | акад. Иван Стефанов (1899-1980) - икономист и политик от БКП, управител на Българската народна банка (1944-1946) и министър на финансите (1946-1949); родом от Варна;
|
|   |
| | 26 | акад. Мако Даков (1920-2006) - деец на БКП (член на ЦК), участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; народен представител; лесовъд; роден в с. Реселец, Луковитско;
|
|   |
| | 47 | акад. Михаил Маджаров (1854 -1944) - изтъкнат български общественик, политик, един от водачите на Народната партия, кмет на Пловдив, неколкократно назначаван за министър и избиран за депутат, племенник на Георги Бенковски, загива вследствие на бомбардировките през 1944 г.; родом от Копривщица;
|
|   |
| | 7 | акад. Сава Цолов Гановски (1897-1993) - български философ, педагог; политик от БКП и партизанин; през 1949-1952 година е председател на Комитета за наука, изкуство и култура, през 1957-1959 година е заместник-председател на Българската академия на науките (БАН), а през 1965-1971 година - председател на Народното събрание; роден е в село Кунино;
|
|   |
| | 49 | акад. Стефан Ватев (1866-1946) - виден български лекар, антрополог и фолклорист; първият български професор по педиатрия; председател на Върховния медицински съвет; декан на Медицинския факултет на СУ (1927-1928); председател на природо-математическия клон на БАН (1923-1924; 1930-1931); един от основателите на Българския лекарски съюз; председател на Ловчанското читалище “Наука”; член на Антропологическото дружество в Париж и Берлинското дружество за антропология; етнология и праистория; роден в Ловеч; |
|   |
| | 15 | Алдерико и Палмира Малеволти ( 1866-1923) - акробати от Флоренция; спомагат за организирането на българския цирк;
|
|   |
| | 35 | Алеко Семизов - български общественик и политически деятел; родом от Свищов;
|
|   |
| | 48 | Александър Ас. Стамболийски (1938-1994) - български общественик и публицист; деец на БЗНС; народен представител в VII Велико народно събрание; роден в София;
|
|   |
| | 29 | Александър Асянчин (1907-1980) - български журналист; произхожда от рода Асянчини от с. Баня, Разложко;
|
|   |
| | 26 | Александър Греков (1884-1922) - български общественик, публицист и дипломат; пръв председател на Народния сговор; родом от София; |
|   |
| | 44 | Александър Дякович (1859-1931) - български общественик и юрист; прокурор, председател на Окръжния съд във Варна; родом от Болград, Бесарабия;
|
|   |
| | 28 | Александър Дякович (1860-1931) - български юрист и общественик; родом от Болград;
|
|   |
| | 86 | Александър Едрев (1870-1929) - български книгоиздател, печатар, книжар и публицист; използва псевдонимите Вердела и Явуровски; директор на дружествена печатница “Напредък”; родом от Казанлък; |
|   |
| | 10 | Александър Лилов (1933-2013) - политик от БКП и БСП; от 1971 г. е в ръководството на БКП и до 1979 г. е вторият по сила в партията. Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.; родом от с. Граничак;
|
|   |
| | 46 | Александър Малинов (1867-1938) - български политик, лидер на Демократическата партия; министър-председател на България в XXX -то (1908–1910), XXXI-вото (1910 -1911), ХХХVI-тото (1918), XXXVII-ото (1918) и XLVI-ото (1931) правителство; председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934); родом от с. Пандъкли, Южна Бесарабия, дн. Украйна.
|
|   |
| | 27 | Александър Междуречки (1902-1986) - деец на БКП, участва в Народния съд; прозхожда от с. Междурек, Кукушко;
|
|   |
| | 27 | Александър П. Огнянов (1884-1953) - български юрист, прокурор и съдия; председател на Висшия адвокатски съюз (1919-1923); директор на Софийската полиция; министър на правосъдието (1937-1938); родом от Кюстенджа (дн. Констанца), Северна Добруджа;
|
|   |
| | 34 | Александър Папанчев (1887-1963) - български юрист, председател на Българския върховен касационен съд (1946-1948); завършил в Женева;
|
|   |
| | 30 | Александър Радев (1864-1911) - български общественик, юрист и политик; министър на правосъдието (1901-1902), министър на народното просвещение (1902-1903); подпредседател в ВМОК (1898-18988); родом от Битоля;
|
|   |
| | 28 | Александър Развигоров (1874-1946) - български просветен деятел и революционер, учител, деец на ВМОРО; един от издателите на “Албум-Алманах Македония” (1931); роден в Щип;
|
|   |
| | 4 | Александър Сталийски (1925-2004) - български политик от Демократическата партия; роден в град София в семейството на политика Александър Сталийски; министър на отбраната през 1992 г.
|
|   |
| | 28 | Александър Хитов (1881-1938) - български юрист, адвокат и съдия; роден в София; син на революционера Панайот Хитов;
|
|   |
| | 28 | Алипия Влайков (1856-1934) - български просветен деец и общественик; родом от Пирдоп, брат на Тодор Влайков;
|
|   |
| | 1 | Ана Мария Тонкова (1924-2012) - българска музикална журналистка; един от основателите на БГ Радио;
|
|   |
| | 31 | Анастас Башев (1855-1944) - български просветен и църковен деец, сподвижник на Даме Груев, пренесъл самуиловия надпис от с. Герман, Преспанско в София; родом от Ресен;
|
|   |
| | 68 | Анастас М. Ташев (1859-1925) - български общественик, юрист и съдия; син на видния софийски търговец и първи кмет на София след Освобождението Манолаки Ташев и племенник на видния софийски общественик и втори кмет на София след Освобождението Димитър Хаджикоцев; родом от София;
|
|   |
| | 30 | Анастас Трандафилов (1870-1948) - български просветен и театрален деец; родом от Охрид;
|
|   |
| | 38 | Анастасия Д. Узунова (1862-1948) - майка на прочутия охридски войвода Христо Узунов; родена в Струга, в семейството на българския възрожденец Георги Чакъров, първа братовчедка на Христо и Милан Матови;
|
|   |
| | 68 | Анастасия Хаджикоцева - Ташева - български общественик; дъщеря на софийския търговец от преди Освобождението хаджи Коце Иванов, сестра на видния софийски общественик и търговец Димитър Хаджикоцев, кмет на София (1878; 1883-1884) и съпруга на търговеца и общественик Манолаки Ташев, първи кмет на София; родена в София;
|
|   |
| | 46 | Анатолий Балачев (1938 - 2005) - български духовник, инициатор на Мемориала за жертвите на комунизма;
|
|   |
| | 39 | Ангел Бадов - католически свещеник и общественик;
|
|   |
| | 108 | Ангел Бъчваров (1917-1991) - български просветен деец и общественик; деец на БКП; родом от Ивайловград;
|
|   |
| | 18 | Ангел Васев (1921-1986) – български дипломат;
|
|   |
| | 38 | Ангел Д. Узунов (1886-1975) - български юрист, общественик и революционер; народен представител; запасен член на задграничното представителство на ВМОРО; началник на Кюстендилския пункт на ВМОРО; родом от Охрид, брат на войводата Христо Узунов;
|
|   |
| | 3 | Ангел Държански (1895-1964) – съдия; член на БЗНС и ОФ през 1944-1945; през 1944-1945 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите; след 1945 г. напуска ОФ поради комунистическата му ориентация и от казионния БЗНС се включва в основаването на Български земеделски народен съюз - Никола Петков, за което е изпратен в лагера Белене.;
|
|   |
| | 37 | Ангел Иванов Солаков (1922-1998) - деец на БКП, ръководител на Комитета за държавна сигурност (1965-1968); министър на вътрешните работи (1968-1971); зам-председател на БОК; родом от София;
|
|   |
| | 25 | Ангел Карагьозов (1872-1961) - български юрист и общественик; председател на Върховния касационен съд (1927-1938); министър на правосъдието(1935-1937); роден във Велико Търново;
|
|   |
| | 28 | Ангел Матлиев (1847-1923) - български общественик; деец на Охридското благотворително братство; родом от Охрид;
|
|   |
| | 50 | Андрей Зографов (1899-1977) - български учен, икономист; произхожда от Велешкия род Зографови; |
|   |
| | 10 | Андрей Луканов (1938-1996) - политик от БКП и БСП; министър-председател на България в 2 поредни правителства през 1990 година - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември 1990) и 77-то (22 ноември - 20 декември 1990).; роден в Москва; Застрелян в София през 1996 г.;
|
|   |
| | 44 | Андрей Ляпчев (1866-1933) - български общественик и политик, деец на Демократическата партия, след 1923 г. се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило смъртта си, министър-председател на България (1926 - 1931). Член-учредител е на Македонския научен институт; през 1910 г. Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир; родом от Ресен, Македония;
|
|   |
| | 22 | Андрей С. Цанов (1842-1933) - български просветен деец; създател на българското евангелско дружество, публицист и общественик; родом от с. Равнище (тогава махала на с. Видраре, Софийско);
|
|   |
| | 22 | Андрей Шаренков (1878-1947) - български общественик; деец на БЗНС; народен представител; кмет на Ихтиман; родом от с. Церово, Пазарджишко;
|
|   |
| | 27 | Анна Чапрашикова (1918-2006) - изтъкната българска журналистка; дългогодишен служител на списание “Paris Match”; родом от София;
|
|   |
| | 7 | Антон Борлаков (1884-1937) - български просветен деец; публицист, журналист и писател; роден в град Тулча.
|
|   |
| | 49 | Антон Франгя (1856-1917) - български юрист, политик и общественик; министър на железниците, пощите и телеграфите (1911-1913); народен представител; роден в Русе; |
|   |
| | 27 | Антоний Жостов (1842-1903) - български възрожденец; просветен и църковен деец; роден в с. Гайтаниново; баща на военните дейци Константин, Димитър и Спас Жостови;
|
|   |
 | 14 | Аристотел Дудулов (?-1926) – представител на видния стружки род Дудулови; секретар на българския митрополит в град Струмица;
|
|   |
| | 4 | Арсени Йовков (1882-1924) - български революционер от ВМОРО и Илинденската организация; публицист и кинодеец; родом от с. Селци, Дебърско, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 11 | Асен Бояджиев (1894-1959) - дългогодишен журналист; родом от Смолено; деец на комунистческото движение;
|
|   |
| | 38 | Асен Клисурски (1886-1949) - български публицист и писател; |
|   |
| | 11 | Асен Македонов (1892-1957) - деец на БКП; участва в Септемврийското въстание; родом от Силистренско;
|
|   |
| | 38 | Асен Найденов Прахов (1905 -1978) - български публицист и писател; родом от Бяла;
|
|   |
| | 59 | Асен Ненов - Бдинец (1892-1964) - български писател и печатарски работник; член на Работническия печатарски съюз; основател на дружеството на линотиперите; член на БКП; родом от Видин; |
|   |
| | 48 | Асен Стамболийски (1904-1965) - български общественик и журналист; родом от Ветрен, син на Александър Стамболийски;
|
|   |
| | 36 | Асен Шурдов (1912-1945) - български публицист; един от учредителите на Македонския литературен кръжок; родом от Видин;
|
|   |
| | 53 | Атанас А. Хранов (1854-1909) - български просветен деец, общественик и политик; народен представител в Учредителното събрание; кмет на Кюстендил (1879); окръжен управител на Трън (1879); окръжен управител на Софийски окръг (1885-1886); кмет на София (1908); родом от Кюстендил (среща се и Кратово, Вардарска Македония); син на българския възрожденец и просветен деец хаджи поп Андон Ранов;
|
|   |
| | 50 | Атанас Брашованов (1880-1949) - виден български адвокат и общественик; родом от Силистра; |
|   |
| | 36 | Атанас Вишин (1890-1984) - български общественик; един от основателите на Македонската политическа организация в Австралия; родом от Башино село, Велешко;
|
|   |
| | 51 | Атанас Г. Симов (1832-1897) - български юрист, общественик и търговец; софийски мирови съдия; роден в Калофер;
|
|   |
| | 25 | Атанас Д. Буров (1875-1954) - бележит български финансист, дипломат и политик от Народната партия и Демократическия Сговор; министър на търговията, промишлеността и труда (1913; 1919-1920); министър на външните работи и изповеданията (1926-1931); родом от Горна Оряховица;
|
|   |
| | 56 | Атанас Д. Йокимов (1896-1954) - български юрист, съдия; член на Надежденската популярна банка (кредитно кооперативно дружество);
|
|   |
| | 44 | Атанас К. Бояджиев (1874-1935) - български политик от Националлибералната партия, министър на народното просвещение (1933-1934); родом от с. Ъглен, Луковитско, по-голям брат на писателя Трифон Кунев;
|
|   |
| | 103 | Атанас Периклиев Ташев (1922-1944) - участник в съпротивителното движение през Втората световна война; партизанин в Дупнишкия отряд; роден в София;
|
|   |
| | 30 | Атанас Попов (1904-1991) - български философ и общественик; народен представител; роден в с. Михайлово, Врачанско, репресиран след 1944;
|
|   |
| | 50 | Атанас Филипов (1822-1910) - български общественик; |
|   |
| | 27 | Атанас Шопов (1855-1922) - виден български просветен деец, дипломат, публицист и преводач; главен секретар на Българската екзархия (1884-1897); български генерален консул в Солун (1909-1913); родом от Панагюрище;
|
|   |
| | 46 | Атанасий Бончев (1915 -1978) - български духовник, архимандрит; преподавател, автор на множество статии и дописки по църковно-обществени и църковно-исторически въпроси; родом от Разград;
|
|   |
| | 1 | Белчо Белчев (1932-2008) - български финансист; деец на БКП и БСП; министър на финансите (1976-1987; 1989-1990); народен представител; родом от с. Кръстеняци, Тревненско;
|
|   |
| | 10 | Белчо Белчев (1932-2008) - български финансист и политик от БКП и наследилата я БСП; Той е дългогодишен министър на финансите (1976-1987, 1989-1990); роден в село Кръстеняци; |
|   |
 | 18 | Бернхард Курциус (1862-1931) - придворен ловец в свитата на княз/цар Фердинанд I и директор на Софийския зоопарк, от 1896 до 1931 година; роден е на 4 май 1862 година в Каленберг, близо дo Кобург. Баща му е бил директор на малка зоологическа градина, собственост на херцог Ернст Кобургготски. След като завършва средното си образование, Бернхард започва да помага на баща си, което обуславя неговата бъдеща кариера
|
|   |
| | 116 | Блага Димитрова (1922-2003) - изтъкната българска писателка, поетеса, преводачка, дисидентка; втори вицепрезидент на Република България (1992-1993); народен представител; родом от Бяла Слатина; |
|   |
| | 28 | Благой Бояджиев (1891-1970) - български общественик; член и председател на студентско дружество “Македония”; родом от Лерин, Егейска Македония;
|
|   |
| | 8 | Благой Ив. Попйорданов(1913-1995) - общественик, член на ВМРО (об); родом от гр. Велес;
|
|   |
| | 29 | Богдан Джидров (1904-1982) - български юрист и общественик; репресиран от комунистическата власт след 9 септември; син на видния юрист и социалдемократ Петър Джидров от Щип;
|
|   |
| | 32 | Боню Петровски (1896-1973) - български общественик и политик, заместник-министър на външната търговия; подсъдим по делото срещу Трайчо Костов;
|
|   |
| | 44 | Борис А. Кожухаров (1877-1956) - български печатар, общественик и благодетел;
|
|   |
| | 6 | Борис Бумбаров (1896-1959) - български политик от БЗНС, министър на общ.сгради, пътищата и благоустройството 1944-1945, след това преследван от БКП; роден в село Извор, Радомирско.
|
|   |
| | 33 | Борис Калъпов (?-1968) - български издател;
|
|   |
| | 51 | Борис Колчев (1890-1945) - български политик и общественик; един от основателите на Държавното железопътно училище; главен директор на железниците и пристанищата в България (1934-1942); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1935-1939); министър на железниците, пощите и телеграфите (1 септември 1944 - 2 септември 1944); родом от Ямбол;
|
|   |
| | 31 | Борис Лозанов (1878-1968) - български юрист и народен представител; председател на Българския върховен съд (1948-1953); председател на Съюза на българските съдии и на Третия върховен състав на Народния Съд;
|
|   |
| | 7 | Борис Малешевски (1919-1998) - български журналист и писател;
|
|   |
 | 25 | Борис П. Кисимов (1867-1934) - български дипломат; секретар на българското дипломатическо агентство в Русия; роден във Велико Търново;
|
|   |
 | 30 | Борис Попстоименов (1904-1946) - български общественик, богослов и публицист; убит след 9-и септември;
|
|   |
| | 10 | Борис Тасков (1901-1976) - политик от БКП; участва в Септемврийското въстание; член на ЦК на БКП;
|
|   |
| | 1 | Борислав Джамджиев (1949-2010) - български журналист; директор на Програма “Хоризонт”; заместник-генерал на БНР;
|
|   |
| | 10 | Боян Българанов (1896-1972) - генерал и политик от БКП, партизанин;
|
|   |
| | 34 | Валентин Крумов (?-1999) - български служител на ООН, убит в Косово през 1999 г.;
|
|   |
| | 25 | Валери Дюма - Даскалова (1886-1973) - българска писателка, публицист и литературен критик; внучка на Александър Дюма-син;
|
|   |
| | 27 | Васил Аврамов (1863-1946) - български юрист, историк и нумизмат; член на БАН; роден в Калофер;
|
|   |
| | 46 | Васил Балджиев (1867 -1931) - български юрист, доктор по История на българското право, литературен критик, преподавател в СУ; роден в Пирдоп;
|
|   |
| | 39 | Васил Гешаков (1924-1978) - български журналист;
|
|   |
| | 46 | Васил Гьошев (1841 -1912) банкер, общественик, народен представител;
|
|   |
| | 1 | Васил Джерекаров (1926-2004) - български журналист;
|
|   |
 | 3 | Васил Димчев (1862-1933) – български политик; родом от Ески Заара; през 1896 година става редактор на вестник „Народен отзив“. Членува в Народната партия. Народен представител в 11-то ОНС, 12-то ОНС, 14-то ОНС, 5-то ВНС, 15-то ОНС, 23-то ОНС и подпредседател на 22-то ОНС. Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Старозагорското дружество. През 1923 година става член на Демократическия сговор. В периода 1926-1932 година става почетен председател на бюрото на Демократическия сговор в родния си град;
|
|   |
| | 32 | Васил К. Главинов (1869-1929) - български общественик, социалист; създател на македоно-одринската социалдемократическа група; издател на солунския в. “Работическа Искра”; родом от Велес;
|
|   |
| | 49 | Васил Касабов (1866-1949) - български общественик; кмет на Търговище (1902-1904); |
|   |
| | 49 | Васил Касабов (1866-1949) - български общественик; кмет на Търговище (1902-1904); |
|   |
| | 10 | Васил Коларов (1877-1950) - български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна; държавен глава на България от 15 септември 1946 г. до 9 декември 1947 г., министър-председател на България в 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство, председател на XXVI обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI велико народно събрание (1946-1947). Завършва право в Женева; родом от Шумен;
|
|   |
| | 10 | Васил Мавриков (1876-1959) - политик, член на БРСДП (т), член на ЦК на БРП, народен представител;
|
|   |
| | 50 | Васил Маринов (1856-1939) - български юрист; почетен член на Сдружението на българските съдии; дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1913-1927); родом от Болград;
|
|   |
| | 23 | Васил Ножаров (1904-1981) - български журналист;
|
|   |
| | 38 | Васил Пасков (1872-1934) - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО; председател на конгреса на Петрова Нива; член-учредител на Македонския научен институт; председател на дружеството на столичните журналисти; роден в с. Осиково, Неврокопско;
|
|   |
| | 29 | Васил Попниколов Икономов (1858-1919) - български просветен деец и общественик; родом от Трявна;
|
|   |
| | 27 | Васил Радославов (1854-1929) - български политик; водач на Либералната партия (Радослависти); министър-председател на България (1886-1887; 1913-1918); министър на правосъдието (1884-1886; 1894); мистър на вътрешните работи (1887; 1900-1901; 1913-1915; 1916-1918); министър на народното просвещение (1894); министър на външните работи и изповеданията (1913-1918); народен представител; роден в Ловеч;
|
|   |
| | 50 | Васил Разсолков (1841-1923) - български просветен деец и публицист; виден софийски учител; председател на Софийски епархийски учителски събор; родом от Дупница;
|
|   |
 | 12 | Васил Сеизов (1898-1975) – виден журналист и общественик; родом от Кавадарци; награден за храброст през Първата световна война; работи в Зора и Хърватски дневник; застава начело на Кавадарския акционен комитет през 1941 г.; съден и репресиран след 1944г.;
|
|   |
| | 1 | Васил Серафимов (1944-2004) - български музикален издател; съпрезидент на “Рива саунд”;
|
|   |
| | 27 | Васил Статков (?-1934) - български поборник; народен представител; родом от Враца;
|
|   |
| | 46 | Васили Давидов (1882-1957) - български духовник, протоиерей, председател-основател на храм "Св.Апостол Андрей Първозваний" на ул. Опълченска;родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 7 | Василий Флоровский (1858-1928) – свещеник; ректор на Богословската академия в Одеса (1900-1903); родом от Новгород; настоятел на катедралния събор в Одеса; след революцията емигрира в София;
|
|   |
| | 36 | Велик Караджов (1874-1949) - български общественик и църковен деятел, деец на българската емиграция в Канада и САЩ; роден в с. Каракьой, Драмско;
|
|   |
| | 9 | Вера Мърмева Шатева (1898-1962) - съпруга на гемиджията-революционер Павел Шатев; от видния прилепски род Мърмеви; сестра на видния български революционер, политик и обществен деец Петър Мърмев;
|
|   |
| | 27 | Владимир Аврамов (1880-1963) - български юрист и политик; дългогодишен съдия и прокурор; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1932-1934); министър на железниците и пощите (1938-1939); роден в Калофер;
|
|   |
| | 28 | Владимир Башев (1935-1967) - български поет и журналист; родом от София;
|
|   |
| | 10 | Владимир Бонев Амиджин (1917-1990) - член на РМС, политик от БКП; родом от Долно Уйно, член на ЦК;
|
|   |
| | 35 | Владимир Кусев (1866-1941) - български юрист и общественик; председател на Националния Комитет на Македонските Братства (1922-1924); адвокат, съдия, член-учредител на МНИ; родом от Прилеп;
|
|   |
| | 33 | Владимир Мавродиев (1887-1977) - български съдия;
|
|   |
| | 31 | Владимир Мицев (1895-1955) - български общественик, член и касиер на Съюза на Македонските братства; родом от Крушево;
|
|   |
| | 123 | Владимир Пирузев (1906-1968) - деец на Илинденската организация и на ВМРО; родом от Охрид; |
|   |
| | 10 | Владимир Поптомов (1890-1952) - български политик от Македония; един от водачите на Българската комунистическа партия и създадената от нея Вътрешната македонска революционна организация (обединена); след 1944 година Поптомов е един от основните противници на предаването на Пиринска Македония на Югославия и насилствено налаганата „културна автономия“ в областта в 1946–1948 година; от 6 август 1949 г. е министър на външните работи в 67-тото българско правителство. В следващото 68 правителство е и подпредседател на Министерския съвет до смъртта си в 1952 г.
|
|   |
| | 90 | Владимир Робев (1879-1971) - български просветен деец и дипломат; революционер и член на ВМОРО; ръководи българската легация в Берлин, Букурещ и Варшава; наследник на видния възрожденски род от Охрид - Робеви; родом от Битоля; |
|   |
| | 37 | Владимир Такев (1874-1932) - български общественик и политик; деец на Демократическия сговор; подпредседател на XXII Обикновено народно събрание; родом от Пещера, брат на Михаил Такев;
|
|   |
| | 37 | Владимир Хр. Пеев (1892-1954) - български юрист, поет и публицист; родом от Кюстендил;:???
|
|   |
| | 35 | Владимир Шишманов (1860-1941) - български общественик, хуморист; директор на Народна Библиотека (1902-1903), директор на Статистическия институт (1903-1908); родом от Малко Търново;
|
|   |
| | 45 | Владо К. Бульов (1888-1968) - писател, общественик, деец на ВМРО и член-учредител на Македонския научен институт; родом от гр.Крушево;
|
|   |
| | 31 | Владо Толев (1879-1963) - български журналист, главен редактор на в. “Независима Македония”;
|
|   |
| | 26 | Власаки Власаков (1912-1999) - български журналист; син на Стоян Власаков;
|
|   |
| | 10 | Вълко Гочев (1903-1978) - политик от БКП; министър на индустрията и занаятите през 1949-1950 г.; в периода 1965-1971 година е пълномощен министър на България в Афганистан.; родом от Гълъбово;
|
|   |
| | 22 | Вълко Червенков (1900-1980) - български политик, деец на БКП (генерален секретар 1950-1954); министър-председател на България (1950-1956); министър на просветата и културата (1957-1958); роден в Златица;
|
|   |
| | 9 | Вълчо Химирски (1907-1984) - деец на БРП (к); родом от Белослатинско; партизанин; народен представител в VI НС.
|
|   |
| | 29 | Върбан Ангелов (1887-1974) - български юрист, политик и общественик; пълномощен министър в Турция (1946-1948) и Австрия (1954-1957); народен представител; деец на БКП; роден в с. Самоводене, Великотърновско;
|
|   |
| | 27 | Г. М. Димитров [Георги Михов Димитров] (1903-1972) - български политик, един от водачите на БЗНС; народен представител; роден в с. Ени Чифлик, Одринско;
|
|   |
| | 39 | Гавраил Беловеждов - свещеник на Католическата апостолическа църква;
|
|   |
| | 118 | Гавриил [Цветан Бочев] (1896-1961) - български духовен деец, архимандрит; |
|   |
| | 27 | Ганчо Марков (1877-?) - български адвокат и общественик; деец на Демократическата партия; народен представител; роден в Пирдоп;
|
|   |
| | 46 | ген. Благой Захариев (1925 -1982) - партизанин, военен деец;
|
|   |
| | 10 | ген. Благой Иванов (1898-1951) – партизанин; деец на БРП (к); родом от Клисура, Трънско;
|
|   |
| | 34 | ген. Благой Пенев (1910-1991) - български военен деец и член на БКП, участвал в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; народен представител; директор на Народната милиция; заместник-председател на ЦК на борците против фашизма и капитализма; родом от с. Православен, Пловдивско;
|
|   |
| | 10 | ген. Димитър Гръбчев (1914-1968) – партизанин и военен деец; деец на БКП; генерал в Държавна сигурност;
|
|   |
| | 11 | ген. Димитър Попов (1919-1989) - български партизанин и офицер; родом от Брацигово;
|
|   |
| | 10 | ген. Иван Винаров - (1896-1969) - съветски и български офицер; политик от БКП; военен съветник на китайската армия; създател на парк Кайлъка в Плевен;
|
|   |
| | 63 | ген. Иван Горинов (1915-2008) - участник в съпротивителното движение през Втората световна война; член на БКП; началник на Централния затвор и заместник началник на ПГУ; роден в Панагюрище |
|   |
| | 47 | ген. Игнат Илиев Талянски (1889 -1973) - военен деец, народен представител; родом от с. Калугер, Белоградчишко;
|
|   |
| | 108 | ген. Илия Дончев (1925-1996) - български военен деец; началник на ЦУ “Противопожарна охрана” - МВР (1966-1987); |
|   |
| | 7 | ген. Кирил Марков (1918-1995) – български военен; партизанин;
|
|   |
| | 10 | ген. проф. Иван Кинов (1893-1967) - военен и политически деец; генерал-полковник, професор, служи в червената армия;
|
|   |
| | 50 | ген. Райко Първанов (1917-1984) - участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; военен деец, генерал-майор; родом от Монтана
|
|   |
| | 12 | ген. Стоян Сандов Илиев (1901-1975) - деец на БКП;
|
|   |
| | 9 | ген. Тодор Дачев - Стефчо (1914-1981) - участник в Съпротивителното движение през Втората световна война, партизанин;
|
|   |
| | 38 | ген. Янаки Кисьов (1897-1976) - български юрист и криминалист, смятан за един от най-добрите полицаи на България преди 9 септември; роден в Елена;
|
|   |
| | 10 | ген.Здравко Георгиев (1914-1986) - партизанин, член на БОК; член на ЦК на БКП, председател на ЦСКА;
|
|   |
| | 56 | Георги А. Ножаров (1858-1923) - български издател, печатар; издава в. “Автономия”, “Bulletin de L’Autonomie”);
|
|   |
| | 38 | Георги Аджаров (1870-1952) - български военен деец и дипломат; родом от Карлово;
|
|   |
| | 5 | Георги Актарджиев (1868-1933) – български журналист; кореспондент на чужди вестници;
|
|   |
| | 64 | Георги Ал. Ивчев (1929-2004) - поет (сатирик) и журналист; член на СБП; родом от с. Дрен, Пернишко;
|
|   |
| | 50 | Георги Антонов Унтерберг (1851-1932) - български общественик; дългогодишен директор на БДЖ; родом от Самоков, син на фабриканта и първи лекар с европейска диплома в Самоков - Антон Унтерберг от Лемберг, Галиция (дн. Лвов, Украйна); |
|   |
| | 30 | Георги Бакалов (1873 - 1939) - български общественик, публицист, литературен критик и историк; член на ЦК на БРСДП (т.с.), член-кореспондент на Академията на науките на СССР; родом от Стара Загора;
|
|   |
| | 29 | Георги Белчев (1883-1964) - български журналист; председател на Дружеството на столичните журналисти;
|
|   |
| | 28 | Георги Богданцалиев (1899-1969) - български политик; учредител на Националлибералната партия; кмет на Кюстендил (1932-1934); роден в Кюстендил;
|
|   |
| | 31 | Георги Генджев (1863-1945) - първият дипломиран ветеринарен лекар в България; родом от село Арнаут, Разградско;
|
|   |
| | 31 | Георги Георгов (1858-1929) - български общественик и търговец; народен представител; член на ВМОК; директор на застрахователно дружество “Ню Йорк”; родом от Велес, син на Андрей Георгов, брат на Иван Георгов;
|
|   |
| | 46 | Георги Губиделников (1859 -1938) - виден български банкер и политик, кмет на Русе (1894 - 1895), член на Върховния партиен съвет на Народната партия, Народен представител в VIII ОНС, IX ОНС, XV ОНС, XVIII ОНС и XХII ОНС и V ВНС. Подпредседател на IХ ОНС. Директор на Българска търговска банка; роден в Котел;.
|
|   |
| | 45 | Георги Д. Гърданов (? -1926) - председател на Крушевското благотворително братство, общественик; родом от гр. Крушево;
|
|   |
| | 10 | Георги Дамянов (1892-1958) - български и съветски офицер; член на Политбюро, деец на БКП; родом от село Лопушна, Монтанско;
|
|   |
| | 43 | Георги Делиминков (1915-1985) - деец на БКП, зам. министър на финансите, обвинен че е от групата на Трайчо Костов и съден през 1950 г.;
|
|   |
| | 54 | Георги Деспотов (1899-1977) - български общественик и писател; участва в Македонския литературен кръжок; част от временното представителство в МНИ; участник във Временното македонско представително; родом от Крушево, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 29 | Георги Джагаров (1925-1995) - български поет и драматург; член на ЦК на БКП; родом от Бяла;
|
|   |
| | 22 | Георги Димитров (1882-1949) - български политик и държавник; ръководител на БКП; председател на Коминтерна (1935-1943); министър-председател на България (1946-1949); роден в с. Ковачевци, в семейство на бежанци от Разлог и с. Баня, преселили се след Кресненско-разложкото въстание (1878-1879);
|
|   |
| | 30 | Георги Драндаров (1876-1930) - български дипломат (консул в Париж); родом от Велес, Вардарска Македония;
|
|   |
 | 64 | Георги Ив. Доганов (1888-1964) - български духовник (протоиерей); протосингел на Варненската митрополия; протоиерей; роден в Копривщица;
|
|   |
| | 79 | Георги Ив. Минчев (1907-1942) - участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; член на РМС и БКП: осъден на смърт и разстрелян; роден в с. Медово, Старозагорско;
|
|   |
| | 28 | Георги К. Генович(1876-1959) - български журналист и публицист; главен редактор на в. “Дневник”; роден в Браила, Румъния;
|
|   |
| | 47 | Георги Калинков (1850 -1926) - български политик, народен представител, дипломат, кмет на София (1918-1920); роден е в с. Твърдица, Бесарабия;
|
|   |
| | 35 | Георги Каназирски (1884-1939) - български политик, военен деец, кмет на Бургас (1923-1931), директор на Експортния институт в София (1936-1937); родом от Бургас;
|
|   |
| | 10 | Георги Кирков (1867-1919) – публицист и парламентарист; социалист и профсъюзен деец; родом от Плевен;
|
|   |
| | 10 | Георги Кулишев (1885-1974) - виден политик и журналист; родом от Дойран; масон, близък до кръга Звено; член на Македонската парламентарна група; член-учредител на Македонския научен институт; протогеровист; през 1946 г. е външен министър в третото правителство на Кимон Георгиев; след Атентата в църквата „Света Неделя“ той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“;
|
|   |
| | 11 | Георги Кумбилиев (1915-1999) - политик от БКП, партизанин; народен представител; от 1954 до 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1959-1962 г. е министър на външната търговия. Директор на завод "Мраз" (1962-1967). Директор на Техноимпекс (1967-1975). Председател на Сдружение Интерпред (1975-1985). Съветник в МВТ (1986-1989). През 1992 г. със специален президентски указ му е отнето званието "генерал-лейтенант"
|
|   |
| | 1 | Георги Ламбрев (1925-2006) - български журналист; един от първите български телевизионни говорители;
|
|   |
| | 34 | Георги Липовански (1895-1945) - български военен деец и общественик, народен представител; осъден на смърт от Народния съд след 9 септември;
|
|   |
| | 47 | Георги М. Маджаров (1892 -1925) - български адвокат, политик и дипломат, кмет на София (1925), убит е на 13-и ноември 1925 г. пред сградата на Народния театър; родом от Пловдив, син на Михаил Маджаров;
|
|   |
| | 6 | Георги Михайлов Добрев (1893-1966) - деец на БКП от село Байкал, Плевенско; интербригадист; директор по печата на Партиздат и в Народната библиотека; на него е кръстено село Георги Добрево;
|
|   |
| | 11 | Георги Н. Зайков Пирински (1901-1992) – комунистически и профсъюзен деец; родом от Банско; деец на Коминтерна в САЩ;
|
|   |
| | 57 | Георги Найденов (1927-1998) - участник в съпротивителното движение в България през Втората световна война; ръководител на “Тексим” и “Тексимбанк”; родом от Стрелча;
|
|   |
| | 31 | Георги Пападопов (1870-1922) - един от пионерите на българското горско дело; родом от Котел;
|
|   |
| | 34 | Георги Поп Митков - български общественик и виден софиянец, член на Софийския градски съвет и настоятел на църквата “Св.Никола мали”;
|
|   |
| | 35 | Георги Попов (1889-1957) - български юрист и деец на БРСДП (т.с.) и БКП; член на ЦК на БКП; министър на социалната политика (1945-1946), министър на горите (1949-1950); роден в с. Чернозем, Ямболско;
|
|   |
| | 46 | Георги Рафаилович (1859 -1919) - духовник (протоиерей), образователен деец и издател, завършва богословие в Задар и Будва, участва в Кривошиянското въстание против австро-унгарската власт, след което е принуден да се премести в България, военен свещеник на Единадесети пехотен сливенски полк; родом от Будва, Черна гора;
|
|   |
| | 2 | Георги Ст. Бръчков (1864-1939) - български общественик и народен представител; родом от Свищов;
|
|   |
| | 28 | Георги Старицки (1867-1946) - руски и украински юрист, дворянин; последен руски царски губернатор на Полтавската губерния (1919); емигрира в България през 1920 г., където работи като фотограф към Етнографския музей;
|
|   |
| | 36 | Георги Стефанов (1884-1937) - български общественик; основател на БРСДП в Пазарджик;
|
|   |
| | 25 | Георги Стоянчов - български общественик; виден гражданин на София преди Освобождението;
|
|   |
| | 49 | Георги Тишев (1847-1926) - български политик и общественик; секретар на Българската екзархия (1872-1877); министър на вътрешните работи (1880); дългогодишен окръжен управител на Варна (1883-1892), Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894); народен представител;; родом от Свищов |
|   |
| | 47 | Георги Тишинов - български общественик, писател, поет, деец на ВМОК; родом от Кукуш;
|
|   |
| | 10 | Георги Трайков Гировски (1898-1975) – политик; родом от село Върбени, Леринско; лидер на БЗНС (1947-1975) - министър на земеделието; председател на президиума на НС (1964-1971);
|
|   |
| | 8 | Георги Трайчев (1869-1945) - български просветен деец и революционер на ВМОРО; фотограф, историк и писател; родом от гр. Прилеп;
|
|   |
| | 29 | Георги Хр. Занков (1886-1949) - български общественик, журналист и революционер; деец на ВМОРО, ВМРО и ВМРО (обединена); войвода на чета в Серско; участва в създаването на Българската народна македоно-одринска организация (1910); народен представител; роден в Самоков;
|
|   |
 | 30 | Георги Чачба- Шервашидзе (1894-1976) - белогвардеец, потомък на рода Чачба/Шервашидзе, (династията управлявала Абхазия, преди тя да стане част от Русия);
|
|   |
 | 59 | Георги-Асен Димитров Дзивгов (1903-1986) - български преводач, поет и дипломат; работи в българските представителства в Париж, Милано, Анкара и Техеран; преводач от френски; родом от София;
|
|   |
| | 11 | Геро Грозев (1921-1986) - деец на БКП; |
|   |
| | 22 | Гиго Кьосев (?-1954) - български евангелист; един от основателите на Евангелската църква на ул. Солунска в София; първият евангелски проповедник в Дойран; роден в Дойран;
|
|   |
| | 46 | Горан Готев (1934-2014) - журналист, кореспондент, родом от с. Кочаш(Маджарово) |
|   |
| | 61 | Господин Новачков (1893-1965) - български юрист и общественик; произхожда от Ямболски род;
|
|   |
| | 10 | Гочо Грозев (1900-1966) - функционер от БКП; партизанин; член на ЦК на БКП;
|
|   |
 | 30 | Григор Василев Гьорев (1893-1942) - български юрист, журналист и политик; министър на земеделието и държавните имоти (1930-1931); дългогодишен редактор на в. “Пряпорец”; редактор на в. “Илинден”; родом от с. Радово, Трънско;
|
|   |
| | 35 | Григор Гурковски (1904-1980) - деец на БЗНС - Никола Петков (секретар), репресиран от комунистическия режим;
|
|   |
| | 68 | Григор Петров (1868-1918) - български общественик и публицист;
|
|   |
| | 28 | Григор Чешмеджиев (1879-1945) - български политик, журналист,адвокат и писател; един от лидерите на БРСДП; член на ОФ; народен представител; роден в Пещера;
|
|   |
| | 14 | Григор Шишков - изтъкнат български възрожденски деец; родом от Тиквешко;
|
|   |
| | 39 | Григорий Гайджаджийски - католически свещеник и християнски изследовател, завършва Капуцинския институт в Буджа;
|
|   |
| | 29 | Груйо Данов (1877-1958) - български издател; син на печатаря Христо Г. Данов; заедно с брат си Милош е управител на издателството;
|
|   |
| | 18 | Густав Паперман (1847-1920) - виден цинкограф; гравьор в Държавната печатница;
|
|   |
| | 45 | д-р Андрей Георгиев Ходжев (1870-1942) - общественик, народен представител;
|
|   |
| | 36 | Дамян Иванов (1874-1959) - първият дипломиран балнеолог в България; управител на баните във Вършец; завършва в Австрия; роден в с.Балювица, Берковишко;
|
|   |
| | 9 | Дамян Попхристов (1888-1964) - български дипломат в годините след Втората Световна война; посланик в Рим; родом от костурското село Вишени; между 11 февруари 1949 и 20 януари 1950 г. е секретар на Президиума на Народното събрание на Народна република България;
|
|   |
| | 26 | Данаил В. Крапчев - Семейство - семейният гроб закупен от изтъкнатия български журналист, издател, общественик и революционер Данаил Крапчев; роден в Прилеп; убит след 9 септември от комунистическите власти, погребан в незнаен гроб;
|
|   |
 | 18 | Даниел Неф (1843-1900) - швейцарски общински градинар на София, създател на първите столични паркове и градини; български поданик след 1883 г. Бил е придворен озеленител в Румъния; през 1882 г. е доведен от Букурещ от Иван Хаджиенов, кметувал в София от октомври 1881 г. до април 1883 г. Даниел Неф прави първия план на Княз-Борисовата градина през 1882 г. и я стопанисва от 1884 г. до 1890 г.;
|
|   |
| | 50 | Данчо Пишманов (1860-1920) - български общественик, народен представител и юрист; |
|   |
| | 32 | Делчо Кръстев (1921-1996) - български журналист;
|
|   |
| | 8 | Денчо Знеполски (1920-1989) - деец на БКП, партизанин; роден в с. Ярловци, Трънско;
|
|   |
| | 44 | Деню Манев (1858-1928) - български общественик, народен представител, кмет на Пловдив (1914-1918); роден в с. Розовец, Пловдивско;
|
|   |
| | 26 | Деян Деянов (1881-1960) - български юрист и политик; народен представител;
|
|   |
| | 22 | Джеймс Ф. Кларк [rev. James F. Clarke] (1832-1916) - американски мисионер; основател на Американския колеж в София; роден в Бъкленд, Масачузетс; САЩ;
|
|   |
| | 28 | Диаманди Николов - Тръпчев (1867-1942) - български военен деец и общественик; един от учредителите на Македонския научен институт; родом от Щип;
|
|   |
 | 44 | Димитрий-Иван [Дими] Евстатиев Паница (1930-2011)
- български общественик и филантроп; журналист и заместник главен-редактор на американското списание “Reader’s digest”; родом от София, погребан в семейната гробница-мавзолей Яблански - Паница; |
|   |
| | 46 | Димитър Амов - български просветен деец и духовник; родом от с. Зарово, Солунско;
|
|   |
| | 10 | Димитър Благоев - Дядото (1856-1924) - основател на социалистическото движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканите; от с. Загоричани, Костурско;
|
|   |
| | 30 | Димитър Бръзицов (1859-1931) - виден български публицист и преводач; главен редактор на вестника на Българската екзархия в Цариград в. “Новини”, през 1898 г. прекръстен на в. “Вести” (1890-1912); родом от Дойран, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 27 | Димитър В. Гайдаджиев (1879-1933) - български аптекар и политик, деец на Демократическата партия; народен представител;
|
|   |
| | 31 | Димитър Вачов (1854-1922) - български политик; председател на Българското народно събрание (1899, 1913-1919); министър на народното просвещение (1899-1900); родом от Ловеч;
|
|   |
| | 101 | Димитър Г. Голев (1890-1957) - български юрист и общественик; народен представител от Демократическия сговор в XXI Обикновено Народно събрание; роден в Банско, от видния банскалийски род Голеви; |
|   |
| | 4 | Димитър Г. Динев (1880-1963) - български предприемач и революционер, деец на ВМОРО; роден в село Баялци, област Боимия; председател на Гевгелийското благотворително братство, по негова инициатива е създаден квартал Гевгелийски;
|
|   |
| | 9 | Димитър Г. Николов (1929-1981) - журналист от БНР;
|
|   |
| | 10 | Димитър Ганев (1898-1964) - политик от БКП; секретар на ЦК, член на Политбюро, председател на Президиума на НС (1958-1964); родом от село Градец, Сливенско;
|
|   |
| | 35 | Димитър Гачев Янъков (1856-1941) - български юрист, прокурор и общественик; помощник-кмет на София (1911); първи софийски държавен адвокат (1918-1928); роден в Брацигово, син на Гачо Янъков, поборник, участник в Априлското въстание;
|
|   |
| | 48 | Димитър Гичев (1893-1964) - български политик, деец на БЗНС; окръжен управител на Пловдив (1920-1923); министър на земеделието и държавните имоти (1931-1932); министър на търговията, промишлеността и труда (1932-1934); народен представител; родом от с. Перущица, Пловдивско;
|
|   |
| | 39 | Димитър Гоцев - свещеник на Католическата апостолическа църква;
|
|   |
| | 26 | Димитър Греков (1847-1901) - виден български юрист и политик от Консервативната и Народнолибералната партия; министър-председател (1899); министър на правосъдието; министър на вътрешните работи; председател на Народното събрание;първи председател на Върховния съд; родом от Болград, Бесарабия;
|
|   |
| | 30 | Димитър Грънчаров (1883-1925) - български политик, деец на БЗНС; роден в с. Равнище, Софийско, убит край с. Дървеница след атентата в “Св. Неделя”;
|
|   |
| | 10 | Димитър Димов (1903-1968) - деец на БРП (к); партизанин, член на БКП;
|
|   |
| | 27 | Димитър Жечков (1887-1907) - български философ, толстоист и анархист; член на Женевската група (Македонски таен революционен комитет); роден в Бургас;
|
|   |
| | 30 | Димитър Йосифов (1855-1931) - български стенограф и преподавател; секретар на СУ “Климент Охридски”; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 26 | Димитър Йосифов Пешев (1894-1973) - български юрист и политик; организира спасяването на българските евреи; почетен гражданин на Израел; министър на правосъдието (1935-1936); народен представител; репресиран от комунистическите власти след 9 септември; роден в Кюстендил;
|
|   |
| | 50 | Димитър Йосифчев (1868-1937) - български съдия и общественик; легален деец на Македонското освободително движение; член на МНИ; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев; |
|   |
| | 46 | Димитър Калев (1910-2001) - български духовник, църковен историк;
|
|   |
 | 49 | Димитър Коцов (1857-1893) - български просветен деец, общественик, публицист и политик; училищен инспектор във Видинско; заместник-директор на Народна библиотека; народен представител; родом от Плевен;
|
|   |
| | 29 | Димитър Кр. Попов (1855-1909) - български поет, общественик и политик; участник в Съединението на България; управител на БНБ (1886-1887); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1902-1905); министър на търговията и земеделието (1903); роден в Калофер;
|
|   |
| | 32 | Димитър Кръстев Попов (1855-1909) - български политик; член последователно на Народната, Прогресивнолибералната и Народолибералната парти; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1902-1905), министър на търговията и земеделието (1903); управител на БНБ (1886-1887; роден в Калофер;
|
|   |
| | 34 | Димитър Михайлов (1909-1992) - български общественик, деец на Македонския младежки съюз; роден в Скопие, син на Атанас Михайлов;
|
|   |
| | 22 | Димитър Н. Фурнаджиев (1866-1944) - български общественик и деец на евангелисткото движение; председател на евангелистките църкви; след Илинденско-Преображенското въстание събира помощи в САЩ за пострадалите; родом от Банско, син на българския търговец и революционер Никола Фурнаджиев;
|
|   |
| | 47 | Димитър Пантелеев хаджи Минчович (1864-1944) - български дипломат и общественик; пълномощен министър в Сърбия (1887), по-късно дипломатически агент в Румъния (1890, 1895), Австро-Унгария (1894), Италия (1903) и Великобритания (1908). На 10 май 1939 г. и на 12 май 1940 г. завещава на Българския червен кръст (БЧК), Археологическия институт и Българската академия на науките (БАН), пари и ценни книжа, както следва: 1 641 705 лв., вложени в Българска кооперативна банка; облигации на стойност 1 060 000 лв. от Българския държавен заем (БДЗ); 35 броя акции от Индустриалното АД „Тракия", всяка с номинална стойност 500 лв., и 3 хил. лв., депозирани във Франко-българската банка; 202 хил. лв. от БДЗ, внесени на 1 юни 1943 г. в Германо-кредитна банка; родом от Тулча, Северна Добруджа; |
|   |
| | 5 | Димитър Пауновски (1904-1980) - български журналист и партизанин; зам. генерален директор на София прес от 1968 до 1975 г.;
|
|   |
| | 12 | Димитър Пауновски (1904-1980) - журналист и партизанин; родом от село Липница;
|
|   |
| | 26 | Димитър Петков (1858-1907) - български опълченец, политик и държавник; лидер на Народнолибералната партия; кмет на София (1888-1893); председател на Народното събрание (1892-1893); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1893-1894; 1905-1907); министър на външните работи (1907); министър-председател на България (1906-1907); роден в с. Башкьой, Тулчанско, Северна Добруджа;
|
|   |
| | 10 | Димитър Попов (1912-1982) – политик и финансист; член на РМС и БКП; кмет на София (1952–1961) и министър на финансите от 1962 до 1976; роден в град Ихтиман;
|
|   |
| | 32 | Димитър Протич (1874-1945) - български юрист; председател на Върховния касационен съд (1938-1942); завършил университета в Хайделберг; родом от Велес;
|
|   |
| | 44 | Димитър Ризов (1863-1918) - виден български общественик, публицист и дипломат; участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението, член на ВМОК; родом от Битоля;
|
|   |
| | 57 | Димитър С. Бъров (1887-1961) - български юрист, политик и общественик; член на Демократическия сговор; министър на търговията, промишлеността и труда (1938-1939); народен представител; един от основателите и пръв ректор на Висшето търговско училище в Свищов; роден във Велико Търново;
|
|   |
 | 17 | Димитър Станчов (1863-1940) – изтъкнат български дипломат и политик; министър-председател през 1907г., личен секретар на Фердинанд; началник на неговия таен кабинет, външен министър и посланик; родом от Свищов; Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено, от която има пет деца. Негов внук е Иван Станчов, външен министър на България и посланик, който превръща семейния дом на Станчови във Варна в дом за деца: „Карин дом”. |
|   |
| | 10 | Димитър Стоянов (1928-1999) - политик от БКП, родом от Стражица; министър на вътрешните работи на България от 1973 до 1988 г.;
|
|   |
| | 34 | Димитър Трайков Янов (1914-1955) - български юрист, роден в Прилеп;
|
|   |
| | 36 | Димитър Търкаланов (1882-1953) - български политик от Радикалната партия; народен представител; помощник-кмет на София; репресиран от комунистическото управление;
|
|   |
| | 37 | Димитър Хаджигригоров (1888-1961) - български юрист и общественик; председател на Българския акционен комитет в Щип; роден в Радовиш, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 44 | Димитър Хаджикоцев (1846-1885) - български търговец и политик, кмет на София (1878 и 1883-1884); родом от София;
|
|   |
| | 46 | Димитър Хаджипавлов Иванов (1847 -1913) - общественик, банкер, създател на читалище Надежда във Велико Търново през 1869 г.; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 37 | Димитър Шалев (1894-1960) - български юрист и общественик, участник в националосвободителното движение на македонските българи; зам-кмет на Скопие; родом от Скопие;
|
|   |
 | 44 | Димитър Яблански (1858 -1937) - български офицер, финансист и общественик, кмет на София (1887-1889), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1912-1913); родом от Ябланица; погребан в семейна гробница-мавзолей на Яблански - Паница;
|
|   |
| | 10 | Димо Дичев (1902-1982) – партизанин; политик от БКП; роден в село Обручище;
|
|   |
| | 47 | Димо Кьорчев (1884 -1928) изтъкнат български публицист, политик и литературен критик; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 36 | Димо Хаджидимов (1875-1924) - български общественик, революционер и активист на ВМОРО, НФП и БКП; роден в с. Горно Броди, Серско;
|
|   |
| | 22 | Димчо Г. Пандев (1918-1971) - български общественик; основател на първия български радиочас “Родна песен” в Торонто, Канада;
|
|   |
| | 27 | Дионисий Кандиларов (1876-?) - български юрист, просветен деец и революционер; председател на Скопския окръжен революционен комитет на ВМОРО (1897-1899); член на Съюза на българските конституционни клубове; родом от Кукуш;
|
|   |
| | 46 | Дионисий Москов (1834 - ?) - български духовник, йеромонах; просветен деец в Източна Македония; родом от с. Горно Броди, Серско;
|
|   |
| | 25 | Добри Минков (1854-1942) - български юрист и общественик; завършил Роберт колеж в Цариград и право в Брюксел; председател на Апелативния съд; прокурор на Върховния касационен със; дописник на “Daily News”, роден в Сливен;
|
|   |
| | 25 | Добри Петков (1859-1932) - български политик; деец на Народолибералната партия; председател на Народното събрание (1907-1908); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1913-1918); роден в с. Церова Кория, Великотърновско;
|
|   |
| | 13 | Доре Минчев (1885-1933) - български деец на ВМРО; родом от село Горничево, Леринско; четник на Марко Лерински; войвода на Горничевската чета;
|
|   |
| | 37 | Досю Негенцов (1872-1952) - български просветен деец и публицист; завършил в Женева и Гренобъл; председател на Бълг. Учителски Съюз (1913-1934); народен представител (1927 до 1932); делегат на Осмия македоно-одрински конгрес; роден в Габрово;
|
|   |
| | 49 | Драгомир Табаков (1893-1950) - български юрист и съдия; родом от Калофер; |
|   |
| | 32 | Душко Кесяков (1846-1923) - български общественик; роден в Копривщица;
|
|   |
| | 29 | Дянко Правчев (1889-1944) - български юрист и общественик; кмет на Бургас (1939-1944); родом от с. Пирне, Айтоско;
|
|   |
| | 47 | Евлогий Гешов (1887 -1954) - български дипломат; роден в София, син на Иван Евстр. Гешов;
|
|   |
| | 52 | Евстати Йорданов Кирков (1864-1948) - български общественик и политик; кмет на София (1908-1910); родом от Плевен;
|
|   |
| | 44 | Евтим Ст. Дедов - виден български спортен журналист, главен редактор на в. “Левски”; син на Стефан Дедов;
|
|   |
| | 46 | Евтим Т. Дабев (1864 -1946) - учител, журналист, поет и преводач, смятан за пръв преводач и издател на марксистка литература в България; родом от Габрово;
|
|   |
| | 6 | Екатерина Измирлиева-Паница (1884-1967) - българска учителка и революционерка от Кукуш, деец на ВМОРО; братовчедка е на Христо Смирненски и Тома Измирлиев; завършва Солунската българска девическа гимназия и започва работа като учителка в село Просечен, Драмско. На 17 май 1907 година се жени за един от лидерите на ВМОРО в района Тодор Паница;
|
|   |
| | 36 | Еким Андрейчин(1847-1947) - български учител и общественик, публицист и поет, турист, фотограф и първи уредник на музея на Историографическото дружество в Габрово; роден в Габрово;
|
|   |
| | 50 | Елисавета Иванова Горанова - Караминкова (1849-1920) - “Ars longa Vita Brevis”; българска общественичка; основателка на Женското калоферско дружество “Просвещениe”; родена в Карловo; дъщеря на българския търговец Иван Горан Пулиев;
|
|   |
| | 34 | Елисей Манов (1855-1931) - български просветен деец от възраждането; член на Поморавския народен комитет, внук е на възрожденеца Георги Дюстабанлията; родом от Пирот;
|
|   |
| | 30 | Емануил Габровски (1888-1969) - български общественик, индустриалец и политик; кмет на Русе (1934); родом от Търговище; |
|   |
| | 34 | Емануил Манов (1884-1948) - български юрист и общественик, член на Народния съд след 1944 г.;
|
|   |
| | 10 | Енчо Стайков (1901-1975) – партизанин; политик от БКП; секретар на ЦК на БКП; член на Политбюро
|
|   |
| | 6 | Жак Натан Примо (1902-1974) - български историк; академик и функционер на БКП;
|
|   |
| | 34 | Желю Шивачев (1867-1915) - председател на Софийския окръжен съд; завършил право в Женева; |
|   |
| | 29 | Захари Зайцаров (1907-1977) - български общественик; деец на въздържателното движение;
|
|   |
| | 27 | Захари Статков (1893-1972) - български преводач; син на поборника Васил Статков;
|
|   |
 | 17 | Зджислав Зембжуски (1891-1942) - български обществен деец от полски произход; родом от София; в годините 1919-1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София. Награден от цар Борис III с Кавалерския кръст на ордена Св. Александър. Убит от Гестапо по време на Втората световна война.;
|
|   |
| | 51 | Златан Бръчков (1869-1957) - български политик и общественик; член на УС на Българското търговско параходно дружество; кмет на Варна (1922); роден в Свищов;
|
|   |
| | 38 | Иван Ал. Измиров (1924-1990) - български химик и публицист;
|
|   |
| | 34 | Иван Ат. Сапунджиев (1877-1950) - български общественик; кмет на Харманли;
|
|   |
| | 10 | Иван Башев (1916-1971) - политик от БКП, външен министър на България (1962-1971); родом от София;
|
|   |
| | 32 | Иван Бешевлиев (1861-1959) - български просветен деец и общественик, областен управител на Белоградчик;
|
|   |
| | 25 | Иван В. Икономов (1872-1931) - български общественик и издател; основател на в. “Балканска Трибуна” и “Заря”; родом от Омуртаг;
|
|   |
| | 22 | Иван Г. Игнатов (1862-1937) - български книгоиздател; роден в Пазарджик;
|
|   |
 | 51 | Иван Георгиев (1864-1930) - български общественик и адвокат; родом от Тулча;
|
|   |
 | 30 | Иван Д. Иванов (1858-1930) - български съдия; председател на Върховния касационен съд;
|
|   |
| | 50 | Иван Джаков (1920-?) - първият български радиолюбител; На 24 април 1938 г. излъчва от София първото радиолюбителско съобщение от България – „CQ de LZ1ID“, в телеграфен режим по морзовата азбука на честота 7 МHz; участва в съпротивителното движение през Втората световна война;
|
|   |
| | 32 | Иван Драгошинов (1889-1966) - български общественик и публицист; редактор на в. “Българска Морава”; родом от Трявна;
|
|   |
| | 11 | Иван Йосифов Николов (1910-1990) – български журналист;
|
|   |
| | 50 | Иван Йосифчев (1873-1955) - легален деец на Македонското освободително движение; активист на ВМОК и ВМОРО; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев; |
|   |
| | 28 | Иван Карастоянов (1853-1922) - виден български фотограф и общественик; народен представител; роден в Самоков; произхожда от видния самоковски род Карастоянови;
|
|   |
| | 47 | Иван Красновски (1882 -1941) - български юрист и политик; дългогодишен съдия, през последните години от живота си е председател на Върховната сметна палата (1934 -1936, 1938-1941) и вътрешен министър (1936 -1938); родом от Пазарджик;
|
|   |
| | 6 | Иван Крафти (?-1938) - главен прокурор при Върховния съд (1914-1931); родом от Болград, Бесарабия;
|
|   |
| | 10 | Иван Михайлов (1897-1982) - военен и държавен деец на БКП, член на политбюро, участва в Септемврийското въстание; дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 — 1962);
|
|   |
| | 25 | Иван Н. Халачев (1840-1936) - български опълченец, общественик и политик от Народнолибералната партия; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията; народен представител; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 63 | Иван Николчев (1878-1935) - български съдия; член на Съюза на съдебните служители в България и делегат на учредителния му конгрес;
|
|   |
| | 56 | Иван Орманджиев (1891-1963) - български просветен деец, историк и общественик; деец на Тракийския научен институт; секретар на Комитета за свобода на Тракия; родом от Лозенград; Одринска Тракия;
|
|   |
| | 9 | Иван Палийски (1912-1981) – заместник-министър на финансите; член на БКП;
|
|   |
| | 37 | Иван Парлапанов (1874-1958) - български юрист, дипломат и военен деец; роден в Габрово;
|
|   |
| | 10 | Иван Пашов (1881-1955) - партиен деец от БКП; член на ЦК на БКП; кмет на София (1949-1952) - от с. Атлари, Сливенско;
|
|   |
| | 49 | Иван Пеев-Плачков (1864-1942) - български просветен деец и политик; министър на народното просвещение (1900-1901; 1912-1913); подпредседател на Народното събрание; член на Народната партия; редактор на в. “Мир”; член на БКД (БАН); родом от Копривщица; |
|   |
| | 33 | Иван Пенаков (1883-1971) - български адвокат, историк и общественик; роден в Кюстенджа, Северна Добруджа, роднина на Георги Сава Раковски;
|
|   |
| | 39 | Иван Радославов (1881-1969) - български литературен критик и общественик; член на БЗНС; роден в Горна Оряховица;
|
|   |
| | 27 | Иван Рогачев (1871-1952) - български юрист; родом от с. Каратопрак, Серско, Егейска Македония;
|
|   |
| | 28 | Иван Славейков (1853-1901) - български просветен деец, филолог и политик; деец на Либералната и Демократическата партия; кмет на София (1885-1886); министър на народното просвещение (1901); народен представител; роден в Трявна, син на Петко Славейков;
|
|   |
| | 29 | Иван Ст. Гешов (1854-1932) - български политик, депутат и дипломат; кмет на Пловдив (1880-1883); народен представител; роден в Пловдив; произхожда от възрожденския род Гешови от Карлово;
|
|   |
| | 37 | Иван Строгов (1878-1955) - български политически и обществен деец; юрист; издава списание “Свято Дело”, и вестниците “Политика” и “Сговор”, участва в македоно-одринското движение; консул в Сяр; окръжен управител на Галиполския и Родоски окръг със седалище Родосто; посланик в Будапеща; експулсиран е от Париж през 1926 г. след сказка на тема “Македония не е сръбска”; родом от Кюстендил;
|
|   |
| | 37 | Иван Т. Кутев (1863-1933) - български журналист и политик; деец на БРСДП; родом от Казанлък;
|
|   |
| | 6 | Иван Татарчев (1930-2008) - български юрист; главен прокурор на Република България от 1992 до 1999г.;
|
|   |
| | 35 | Иван Тахов (1900-1960) - български книгоиздател; роден в Крушево, Вардарска Македония;
|
|   |
 | 52 | Иван Тодоров Пулиев - Горан (1820-1899) - български търговец и общественик; роднина на Евлоги и Христо Георгиеви, по време на съдебния процес по делбата на тяхното имущество, заявява огорчен: “Значи ние сме от гората” и се преименува на Иван Горан; родом от Карлово;
|
|   |
| | 50 | Иван Фетваджиев (1845-1918) - български общественик; нотариус и съдия; родом от Карлово; |
|   |
| | 33 | Иван Хаджигеоргиев (1875-1902) - български общественик; родом от село Просечен, Драмско; брат на българския общественик Илия Хаджигеоргиев;
|
|   |
| | 36 | Иван Хаджидимов (1915-1938) - български литературен критик; роден в София, син на Димо Хаджидимов;
|
|   |
| | 27 | Иван Харизанов (1885-1947) - български политик и общественик; адвокат, съдия и прокурор; член на кръга “Звено”; четник на ВМОРО; народен представител; председател на Върховната стопанска камера; роден в Дупница, първи братовчед на Яне Сандански;
|
|   |
| | 50 | Иван Хр. Караминков (1880-1949) - български юрист; родом от Калофер;
|
|   |
| | 37 | Иван Шалев (1923 -?) - български юрист и публицист; член на МНИ; родом от Скопие;
|
|   |
| | 61 | Иван Шапкарев (1919-1998) - български общественик, публицист, историк; родом от София, от видния охридски род Шапкареви; син на революционера Климент Шапкарев и внук на възрожденеца Кузман Шапкарев;
|
|   |
| | 29 | Иванка Ботева (1823-1911) - майка на Христо Ботев; родена в Калофер;
|
|   |
| | 47 | Илия Бонев Радков (1906-1987) - български политик от БЗНС, народен представител; родом от с. Джулюница, Горнооряховско;
|
|   |
| | 120 | Илия Гюрчев (1866-?) - български просветен деец и общественик; родом от Охрид; |
|   |
| | 45 | Илия К. Секулов (?-?) - деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик; роден в гр. Прилеп;
|
|   |
| | 65 | Илия Липавцов (1926-2007) - български хуморист, карикатурист; публицист; роден в София;
|
|   |
 | 23 | Илия Ненчев (1896-1978) - български общественик и политик; кмет на Битоля по време на Втората световна война;
|
|   |
| | 102 | Илия Попилиев (1891-1973) - български общественик; деец на БКП; |
|   |
| | 22 | Илия Хр. Маринов (1926-1997) - български военен деец, юрист и публицист;
|
|   |
| | 28 | Илия Цанов (1831-1901) - български политик и дипломат; водач на Либералната партия след Освобождението; министър на външните работи (1885); народен представител; родом от Видин;
|
|   |
| | 45 | Илия Чайлев (1870-1961) - виден български съдия и общественик; председател на Софийския окръжен съд; роден в гр. Велес;
|
|   |
| | 35 | Илия Чайлев (1886-1946) - български висш съдебен деец, касационен съдия, Софийски окръжен съдия; родом от Велес;
|
|   |
| | 45 | Исмаил Билен Марат (1902-1983) - генерален секретар на нелегалната турската комунистическа партия; женен за българка; роден в с. Чинчива, Турция;
|
|   |
| | 55 | Йоаким Г. Бакалов (1856-1952) - български просветен деец и публицист; ректор на Софийската духовна семинария (1901-1904; 1916-1917); роден в с. Батошево, Севлиевско;
|
|   |
| | 44 | Йов Титоров (1854-1925) - български общественик и политик, народен представител от Либералната партия (радослависти); министър на търговията и земеделието (1900-1901); председател на Окръжния съд в София; председател на Върховната сметна палата; роден в Болград, Бесарабия;
|
|   |
| | 39 | Йозеф Амбил (1883-1947) - чешки литограф и печатар; съдържател на литография "Амбил";
|
|   |
| | 39 | Йозеф Коловрат [Joseph Coulowrat] (1840-1910) - от краковския аристократски род Коловрат;
|
|   |
| | 46 | Йонко Веселинов (1872 -1945) - общественик, адвокат, три пъти народен представител; роден в Ловеч;
|
|   |
| | 9 | Йордан Ачков (1877-1940) - български общественик; родом от Прилеп; завършва право в Лозана; капитан от българската армия; председател на Прилепското братство и член на Националния комитет на македонските братства;
|
|   |
| | 50 | Йордан Вишовградски (1891-1925) - български общественик и политик, деец на БЗНС; единнофронтовец; народен представител; роден в с. Михалци, Великотърновско;
|
|   |
| | 29 | Йордан Илийчев (1882-1946) - български агроном, общественик и публицист; роден в Плевен;
|
|   |
| | 11 | Йордан Катранджиев (1894-1988) - политик от БКП; родом от Ихтиман; един от организаторите на Септемврийското въстание в Ихтиманско; от 1939 г. член на ЦК на БКП;
|
|   |
| | 7 | Йордан Кюранов (1895-1965) – български писател;
|
|   |
| | 23 | Йордан Мицов (1918-1978) - български ставрофорен иконом; дългогодишен първи солист на българската хорова капела “Светослав Обретенов”;
|
|   |
| | 129 | Йордан Панов - Шемшето (1891-1989) - деец на БКП; мемоарист; родом от Радомир; |
|   |
| | 33 | Йордан Тютюнджиев (1891-1953) - български юрист; деец на БКП, близък на Сталин; родом от Шумен;
|
|   |
| | 51 | Йордан Урумов (1870-1958) - български банкер; касиер на БНБ; роден във Велес;
|
|   |
| | 46 | Йосиф I Нюйоркски (1907 -1987) - български духовник, епископ на Българската Православна Църква, митрополит Нюйоркски; роден със светско име Величко Иванов в с. Махалата (дн. град Искър);
|
|   |
 | 28 | Йосиф Ковачев (1839-1898) - бележит български учен, педагог, общественик и държавник; народен представител в Учредителното народно събрание; кмет на София (1886-1887); председател на Върховния македоно-одрински комитет (1897); роден в Щип;
|
|   |
| | 1 | Йосиф Петров (1909-2004) - български поет, общественик и политик; народен представител; след 9 септември е репресиран от комунистическата власт (от 1956 до 1959 е в Белене); родом от с. Чирен, Врачанско;
|
|   |
| | 28 | Камен Калчев (1914-1988) - български писател и общественик; деец на ВМРО (обединена) и БКП; родом от с. Керека, Дряновско;
|
|   |
| | 34 | Каран Д. Дончев (1911-1985) - български журналист, публицист, редактор на вестник "Български запад"; роден в Пазарджик;
|
|   |
| | 18 | Карл Бец (1850-1925) - придворен градинар след Освобождението; учител и педагог, един от основателите на пчеларството в България;
|
|   |
| | 10 | Карло Луканов ( (1897-1982) - български юрист и политик от БКП; заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи на България от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г.; родом от град Плевен;
|
|   |
| | 10 | Кимон Георгиев (1882-1969) - офицер и политик от Демократическия сговор и Звено, три пъти министър-председател на България; участва и в трите преврата на 9 юни, 19 май и 9 септември; родом от Татар Пазарджик;
|
|   |
| | 30 | Кирил Гунев (1887-1949) - български юрист, финансист и политик; министър на финансите(1935-1938); управител на БНБ (1938-1944); родом от Казанлък;
|
|   |
| | 10 | Кирил Зарев (1926-2000) - политик от БКП, между 1969 и 1974 г. е председател на Българската народна банка; от 1974 до 1975 г. е министър на труда и социалните грижи и заместник-председател на Министерския съвет. Родом от Мало село;
|
|   |
| | 49 | Кирил К. Маричков (1919-2000) - български юрист и дипломат; роден в София;
|
|   |
| | 10 | Кирил Лазаров (1885-1980) - политик от БКП; участва в Септемврийското въстание; работи в Академията на науките на СССР; министър на финансите 1949-1962; родом от Долна баня;
|
|   |
| | 86 | Кирил М. Димитров (1889-1944) - български духовник; убит от комунистическата власт след 9 септември; родом от с. Дебели лак, Радомирско;
|
|   |
| | 46 | Кирил Христов Совичанов (1878 -1961) - български революционер и общественик, деец на ВМОРО, председател на Илинденската организация и гл. редактор на сп. “Илюстрация Илинден”; родом от Битоля, баща на Борис Христов;
|
|   |
| | 28 | Климент Спространов (1857-1931) - български просветен деец, общественик и революционер; народен представител; деец на ВМОК; родом от Охрид, син на Ангел Спространов;
|
|   |
| | 46 | Климент Хитров [архимандрит] (1843 -1912) висш български духовник и фотограф; родом от Ловеч;иконом Николай Шкутов - български духовник, председател на български църковни общини в Македония и Тракия; родом от с. Горно Броди, Серско;
|
|   |
| | 31 | Константин Баждеков (1881-1929) - български общественик, юрист и учител, деец на БРП; завършва гимназия в Солун, през 1897 г. се преселва в България; родом от Воден, Егейска Македония;
|
|   |
| | 50 | Константин Башулков (1886-1947) - български общественик, публицист и юрист; родом от Копривщица; |
|   |
| | 50 | Константин Башулков (1886-1947) - български общественик, публицист и юрист; родом от Копривщица; |
|   |
| | 47 | Константин Вапцов (1880 -1951) - виден лекар, общественик, историк; родом от Габрово;
|
|   |
| | 32 | Константин Г. Белчев (1885-1959) - българси юрист, съдия; роден в Копривщица;
|
|   |
| | 25 | Константин Д. Батолов (1878-1938) - български общественик и политик от Демократическата партия; два пъти кмет на София (1910-1911; 1920-1922); посланик във Франция (1931-1934), Испания (1932-1934) и Белгия (1933-1934); министър на външните работи (1934-1935); родом от Сопот;
|
|   |
| | 29 | Константин Минков (1874-1929) - български политик и дипломат; завършил във Великобритания; секретар на българската легация в Лондон; участва в преговорите по Ньойския договор; делегат на учредителното събрание на Обществото на народите; родом от Лозенград, Одринска Тракия;
|
|   |
| | 45 | Константин Поменов (1850-1913) - български политик, публицист и юрист, член на Прогресивнолибералната партия и Народнолибералната партия; многократно избиран за народен представител, включително в Учредителното народно събрание; министър на правосъдието; завършва във Виена и Хайделберг; родом от гр. Прилеп;
|
|   |
| | 11 | Константин Попрусинов (1878-1958) – свещеник; познат с комунистическите си възгледи, наричан „Червения поп”; родом от Ракитово;
|
|   |
| | 47 | Константин Серафимов (1859 -1909) - член на Върховния касационен съд; родом от Аджар (Свежен), брат на полк. Владимир Серафимов;
|
|   |
| | 4 | Константин Скутунов (1890-1965) - близък до царското семейство царски офицер; роден в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война; адютант на цар Борис III, военен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „Вяра“;
|
|   |
| | 47 | Константин Стоилов (1853-1901) - български държавник, един от ръководителите на Консервативната партия; Министър-председател през 1887 и 1894–1899 г.; основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 г.; родом от Пловдив.
|
|   |
| | 5 | Константин Т. Размов (1926-1994) – Народен представител в 36 обикновено Народно събрание;
|
|   |
| | 44 | Константин Томов (1888 -1935) - български общественик, политик от БЗНС, народен представител, министър на вътрешните работи (1921), министър на войната (1921-1923); роден в с. Кунино, Плевенско;
|
|   |
 | 25 | Константин Хаджистоянов (1875-1942) - български инженер; министър на железниците (1935-1936); роден в София;
|
|   |
| | 1 | Коста Андреев (1930-2006) - български журналист;
|
|   |
| | 22 | Коста Възвъзов (1902-?) - български общественик и евангелистки пастор;
|
|   |
| | 22 | Коста Домусчиев (1883-1963) - български журналист; (редактор “Детска Радост”)
|
|   |
| | 39 | Коста Коцаров - свещеник на Католическата апостолическа църква;
|
|   |
| | 37 | Коста Пчелински (1897-1981) - български юрист и съдия, председател на съда в Малко Търново (1941);
|
|   |
| | 7 | Коста Списаревски (1882-1953) - български дипломат, юрист, журналист и икономист; родом от Кюстенджа; завършва право в Брюксел; пише в списание „Македоно-одрински преглед“ и поддържа контакти с Яне Сандански и други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след Илинденско-Преображенското въстание; генерален консул в Солун през 1923 година; синът на брат му Светозар е летецът герой Димитър Списаревски;
|
|   |
| | 25 | Коста Янков (1888-1925) - български комунист; член на ЦК на БКП; участва в подготовката на Септемврийското въстание; един от организаторите на атентата в “Света Неделя”; роден в Пловдив, в семейството на българския офицер и войвода на ВМОК Анастас Янков от с. Загоричани, Костурско;
|
|   |
| | 43 | Кочо Попов (1908-1972) - деец на ЮКП и БКП; комендант на Куманово; "При влизането на партизаните в Куманово – разказва свидетел на събитието – за комендант на града беше назначен Кочо Попов, кумановец, книжар, прогресивен по убеждения. Бяха арестувани всички ония лица начело с др. Йосиф Андонов, Кръстьо Лазаров Кумановски, Кирил Мургашански, Джартов и др. Като узнал за арестуването им, Темпо му наредил да бъдат избити всички без съд. Комендантът Кочо Попов обаче реагираше, като казваше, че са добри граждани и ако трябва да бъдат наказани за нещо, да бъдат изправени пред съд. Темпо обаче настоявал на своето и два пъти е питал дали заповедта му е изпълнена. Най-после го извикал в Белград уж по някаква работа и в негово отсъствие била изпълнена заповедта." изгонен от Куманово, Кочо Попов бяга в България; баща на известния македонски журналист Гроздан Попов; |
|   |
| | 10 | Кремена Шаторова (1939-1969) - дъщеря на Методи Шаторов, родена в Париж;
|
|   |
| | 59 | Крум Благов (1953-2015) - български журналист и издател; разследващ журналист; родом от София;
|
|   |
| | 69 | Крум Д. Максимов (? - 1916) - български просветен деец и публицист; брат на писателя Христо Максимов; родом от Самоков;
|
|   |
| | 46 | Кръстан Доцев (1871 -1937) - български публицист и общественик, член на Благодетелния съюз, редактор на в. “Народни права”, председател на бюрото на софийската либерална дружинка;
|
|   |
| | 89 | Кръсто Петков Мисирков (1874-1926) - български филолог, публицист и общественик; народен представител в Бесарабския парламент; в Македония е смятан за баща на македонския език и идентичност; родом от Постол (дн. Пела), Егейска Македония; |
|   |
| | 30 | Кръстьо Карагьозов (1860-1923) - български общественик; частен секретар на Стефан Стамболов; по време на Първата световна война е управител на Кюстендил; родом от Велико Търново, син на изтъкнатия фабрикант и общественик Стефан Карагьозов;
|
|   |
| | 28 | Кръстьо Куюмджиев (1933-1988) - български литературен критик; член на БКП; член на Съюза на българските писатели; родом от Свищов;
|
|   |
| | 8 | Кръстьо Пастухов (1874-1949) - виден политик и общественик; един от водачите на БРСДП, многократно избиран за народен представител; министър на вътрешните работи през 1919 г.; убит по нареждане на комунистическите власти в затвора в Сливен през 1949; местонахождението на тялото му е неизвестно; родом от гр. Севлиево; |
|   |
| | 50 | Кръстю Йосифчев (1877-1953) - български просветен деец; член на Младата македонска книжовна дружина и деец на Охридското благотворително братство; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев; |
|   |
| | 14 | Кръстю Панайотов (1895-1975) - български духовник и македоно-одрински опълченец; родом от село Апоскеп, Костурско;
|
|   |
| | 32 | Лазар Главинов (1880-1947) - български социалистически деец, член на македоно-одринската социалдемократическа група; родом от Велес, брат на Васил Главинов;
|
|   |
| | 50 | Лазар Кръстев (1939-2013) - български дипломат; |
|   |
| | 25 | Лазар Паяков (1860-1910) - български просветен деец и политик от Народнолибералната партия; министър на финансите (1903-1908); министър на народното просвещение (1907); народен представител; роден в Габрово; |
|   |
| | 10 | Лалю Ганчев (1914-1981) - български журналист и политик от БЗНС; родом от село Брестница; член на Държавния съвет;
|
|   |
| | 1 | Лалю Димитров (1928-2011) - български журналист; главен-редактор на “Народна младеж”; “Отечествен фронт”; “Поглед”; родом от с. Орешак, Троянско;
|
|   |
| | 30 | Ламби Кандев (1879-1925) - български общественик, деец на БРСДП (т.с.) и БКП, журналист; родом от Свищов, убит след атентата в църквата “Св. Неделя”.
|
|   |
| | 31 | Лука Радулов (1840-1917) - български общественик, депутат в Учредителното събрание; председател на Оряховския окръжен съд; родом от Браила, Румъния;
|
|   |
| | 35 | Любомир Робертов (1921-1977) - български писател и публицист;
|
|   |
| | 77 | Любомир Собаджиев (1944-2002) - български дисидент, общественик и политик; председател на движението “Гражданска инициатива”; участник в кръглата маса през 1990 г., сред 11-те основатели на СДС; роден в Русе;
|
|   |
| | 44 | Любомир Харизанов (1881-1927) - български публицист и общественик, четник на Яне Сандански и негов братовчед; родом от Дупница;
|
|   |
| | 10 | Людмила Живкова (1942-1981) - български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева; от 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година е член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата. Между 1976 и 1981 година е народен представител в VII и VIII Обикновено Народно събрание; родена в Говедарци;
|
|   |
| | 18 | Маги Маркхем (1866-1928) - майка на Рубен Маркхем, известен американски журналист и кореспондент в България; |
|   |
| | 98 | Максим К. Паскалев (1940-2007) - деец на БКП; член на ЦК и Висшия партиен съвет; председател на Съюза на българските писатели;
|
|   |
| | 32 | Манол Велев [Филип] (1915-1988) - деец на БКП, партизанин; родом от с. Скребатно, Неврокопско;
|
|   |
| | 46 | Марин К. Ханджиев (1878 -1942) - български духовник, свещеноиконом и просветен деец; роден в с. Вратца, Ловчанска околия;
|
|   |
| | 22 | Марин Михов (1917-2000) - български историк и военен деец; дългогодишен ръководител на НВИМ; родом от с. Левски, Варненско; |
|   |
| | 6 | Марин Петков Гешков (1906-1974) - български учител и журналист; политически затворник (1934-1937) - концлагерист (1941-1942);
|
|   |
| | 70 | Мария Тролева (1943-1992) - българска журналистка; една от първите говорителки на БНТ;
|
|   |
| | 45 | Марко Балабанов (1837-1921) - юрист, публицист и политик от град Клисура, първият външен министър на България, председател на Народното събрание;
|
|   |
| | 26 | Марко Тотев (1858-1936) - български общественик, юрист и съдия; народен представител; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 13 | Марко Турлаков (1872-1941) - български политик от БЗНС; в периода 1907-1910 г. е редактор на вестник "Земеделско знаме", а по време на Балканската и Междусъюзническата война е редактор на списание "Земеделска мисъл". Марко Турлаков е един от осъдените на затвор по време на Деклозиеровата афера. министър в правителството на Александър Стамболийски, но след несъгласие с част от реформите на БЗНС е изключен от партията и изгонен от правителството.
|
|   |
| | 47 | Мартин Теодоров (1854 -1926) - политик от Народнолибералната партия; кмет на София от 8 юли 1905 г. до 21 март 1908 г., през този период е построен нов водопровод от Бояна, част от централните улици са павирани с известните жълти павета, построена е сградата на Народния театър „Иван Вазов“ и започва строителството на Централна баня, Халите и други обществени сгради; родом от Бесарабия;
|
|   |
| | 25 | Матей Бенчев (1828 -1908) - български просветен деец и свещеник; учител в Плевен и Тетевен преди Освобождението; свещеник в Тетевен и София след 1878 г.; родом от Сопот;
|
|   |
| | 48 | Матей Бончев - “Бръшлян” (1881-1956) - български журналист и публицист; главен редактор на в. “Зора”; роден в Котел;
|
|   |
| | 30 | Матей Петков Сарджов Брадински (1858-1936) - български църковен и просветен деец; родом от с. Тресонче, Дебърско, брат на революционера Мино Брадински;
|
|   |
| | 46 | Матей Танчев (1897 - ?) - български духовник, публицист и историк;
|
|   |
| | 32 | Методи Мавродинов (1871-1952) - български публицист и общественик; областен управител на Кюстенджа по време на Първата световна война;
|
|   |
| | 88 | Методи Янчулев (1905-1990) - български юрист, политик и общественик, деец на Демократическата партия; завършва в Париж; един от основателите и секретар на Младежката организация на Демократическата партия; секретар на министър-председателя Андрей Ляпчев; народен представител; репресиран от комунистическите власти след 9 септември; родом от Прилеп;
|
|   |
| | 39 | Методий [Методий Стратиев] (1916-2006) - апостолически екзарх,монах августино-успенец; родом от Елхово, репресиран от Комунистическия режим; политзатворник;
|
|   |
| | 33 | Милан Грашев (1880-1924) - виден български общественик, публицист и политик, деец на Македонската федеративна организация; роден в Прилеп;
|
|   |
| | 46 | Милан Конев (1881 -1923) - български духовник и революционер, деец на ВМОРО, участвал в Илинденско-преображенското въстание; родом от Прилеп;
|
|   |
| | 37 | Милан Стоименов Топлодолски (1884-1964) - български общественик и революционер, член на ЦК на Въртоп; подпомага бежанците от Западните покрайнини;роден в с. Топли дол, Сурдулишко;
|
|   |
| | 48 | Милена Стамболийска (1872-1944) - българска учителка; съпруга на българския политик Александър Стамболийски; родена във Ветрен;
|
|   |
| | 10 | Милко Тарабанов (1905-1979) - български политик от БКП; постоянен представител в ООН;
|
|   |
| | 26 | Милош Н. Станишев (1865-1935) - виден български адвокат и съдия; един от първите български юристи след Освобождението; “началник”: на всички прокурори в България; родом от Кукуш;
|
|   |
| | 46 | Мирон (1918 -1988) - виден български духовник (архимандрит);
|
|   |
| | 10 | Митка Гръбчева (1916-1993) - партизанка, служител на Държавна сигурност;
|
|   |
| | 10 | Митко Григоров (1920-1987) - политик от БКП; член на ЦК; родом от село Ярловци;
|
|   |
| | 30 | Михаил Герасимов (1869-1945) - български съдия, председател на Върховната сметна палата;
|
|   |
| | 93 | Михаил П. Шишкин (1890-1950) - руски духовен деец, протоиерей; емигрира в България след Октомврийската революция; преподавател в Духовната семинария по философия, психология, логика; |
|   |
| | 27 | Михаил Пъдев (1915-1989) - виден български журналист и писател; работил за в. “Times”, интерниран в лагера Гонда Вода през 1941 г.; роден в София;
|
|   |
| | 28 | Михаил Сарафов (1854-1924) - български революционер, политик, просветен деец и дипломат; член на БРЦК; деец на Либералната и Прогресивнолибералната партия; министър на народното просвещение (1880-1881); министър на финансите (1883-1884; 1902-1903); министър на вътрешните работи (1902-1903); народен представител; директор на Солунската българска мъжка гимназия (1893-1896) и Солунската българска девическа гимназия (1895-1896); родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 27 | Михаил Тенев (1856-1943) - български финансист и политик от Либералната партия (радослависти); участва в Руско-турската война; присъства на подписването на Санстефанския мирен договор; управител на БНБ (1887-1899), министър на финансите (1899-1900); роден в Казанлък;
|
|   |
| | 8 | Михаил Теофилов Попсавов (1875-1942) - писател, поет, читалищен, театрален и музикален деец, инициатор за създаване на детските летовища у нас, дарител на библиотека „Априлов - Палаузов“; роден в Габрово;
|
|   |
| | 44 | Михаил Чукчуков (1870-1950) - български просветен деец и общественик; родом от Кратово, Македония;
|
|   |
| | 10 | Мишо Мишев (1911-1984) - политик от БКП, партизанин;
|
|   |
| | 52 | Младен Атанасов Синигерски (1867-1956) - български просветен и обществено-политически деец; депутат в XXIII Обикновено народно събрание, член на Софийското училищно настоятелство; член на Висшия учебен съвет; роден в с. Люта (дн. Владимирово), Монтанско; |
|   |
| | 120 | Момчо Дочев (1888-1968) - български адвокат, стопански деец, общественик и политик; народен представител в XXII Обикновено Нарoдно събрание от Демократическия сговор; Директор на Дирекция за закупуване и износ на зърнени храни; |
|   |
| | 39 | Монашеска общност сестри Евхаристинки - основана в Солун на 21 Април 1889 г. от Отец Йосиф Алоати, свещеник Лазарист и Сестра Христина - Еврозия Алоати (брат и сестра), италианци от Торино. Първоначално се развива и разраства в местността Палюрци (Боймия, Македония) и някои околни места, където са открити сиропиталище и училища, а за по-отраснали - ателиета за шев и бродерия, както и земеделско училище за момчета. През 1920 г., като последица от Първата световна Война, Сестрите са принудени да напуснат огнището си и заедно с много бежанци от Македония се настаняват в София. Тук отново откриват сиропиталище за момичета и се грижат за тяхното възпитание, образование и им предлагат родителски грижи.;
|
|   |
| | 29 | Найден Бенев (1857-1909) - български политик; деец на Народната партия; секретар на министерски съвет (1894-1896); министър на вътрешните работи (1896-1899); министър на търговията и земеделието (1898-1899); народен представител; родом от Копривщица;
|
|   |
| | 43 | Найден Команов (1884-1972) - виден общественик, народен представител, сред основателите на кооперативното движение, член на УС на БЗНС; родом от Съединение, написал първата история на селището по спомените на очевидци; |
|   |
| | 50 | Найден Николов (1884-1959) - български юрист и дипломат; деец на БКП; председател на Върховния касационен съд (1944-1946); роден в Златица;
|
|   |
| | 46 | Найден Патев Поппетров (1888 -1943) - писател, общественик, историк, деец на Демократическата партия, народен представител и сподвижник на Тодор Александров; родом от с. Видраре, Софийско;
|
|   |
| | 35 | Наум Белев (1869-1928) - български общественик, служител на МВР и деец на македонската емиграция в България; ръководител на Охридското благотворително братство; родом от Охрид;
|
|   |
| | 6 | Наум Бърдаров – български учител, член на ВМОРО от Щип
|
|   |
| | 27 | Наум П. Чилев (1890-1959) - български филолог, журналист и кореспондент за френската преса; син на българския просветен деец от Крушево Перикли Чилев;
|
|   |
| | 46 | Наум Хр. Томалевски (1882 -1930) - български общественик и революционер, член на Задграничното представителство на ВМРО, кмет на Крушево; родом от Крушево, Вардарска Македония;;
|
|   |
| | 28 | Наум Якимов (1870-1957) - български публицист и общественик; роден в Охрид;
|
|   |
| | 25 | Нейчо Иванов (1883-1950) - български икономист, журналист и общественик; издава вестниците “Нов Дневник” и “Реч”; един от учредителите на Дружеството на българските писатели; директор на софийската търговска гимназия;
|
|   |
| | 46 | Неофит Скопски (1870 -1938) - висш български духовник и обществен деец, митрополит на българската Скопска епархия (1910 -1913, 1915 -1918 г.); роден със светско име Наум Паскалев в Охрид;
|
|   |
| | 29 | Нестор Абаджиев (1851-1931) - български търговец, общественик и политик; народен представител; един от основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара; родом от Копривщица;
|
|   |
| | 48 | Нестор Марков (1836-1916) - виден български възрожденец; просветен деец и общественик; окръжен управител на Стара Загора (1879-1881), Велико Търново (1882-1884), Русе (1884-1886); министър на вътрешните работи (1883); народен представител; роден в с. Иробас (дн. Криво поле), Хасковско;
|
|   |
| | 128 | Нестор Сокеров (1878-1962) - български общественик; почетен консул на Белгия във Варна (1930); |
|   |
| | 100 | Нестор Т. Личев (1904-1959) - български общественик и аптекар; народен представител; роден в Пещера; |
|   |
 | 30 | Никита Шервашидзе (1941-2008) - български политик, министър на енергетиката (1990); родом от София;
|
|   |
| | 46 | Никифор [митрополит] (1861 -1918) - български духовник, Рашко-призренски митрополит;
|
|   |
| | 46 | Никодим [Тивериополски епископ ] (1864 -1932) - управлява Солунската и Одринската епархия на българската църква; игумен на Бигорския манастир (1907-1912); роден със светско име Боян Атанасов в Скопие;
|
|   |
| | 15 | Никола Бахчеванов (1893-1984) - македоно-одрински опълченец; секретар на Македонската католическа лига;
|
|   |
| | 29 | Никола Божинов (1901-1979) - български общественик, издател и фотограф; един от основателите на Българския фото клуб; деец на ВМРО; роден в София, син на Иван Божинов;
|
|   |
| | 47 | Никола Бойкикев (1863 -1928) - български съдия, юрист; родом от Скопие, българският духовник Натанаил Зографски е негов чичо; Владимир и Любен Бойкикеви
|
|   |
| | 47 | Никола Бронзов (1896 -1952) - български адвокат, журналист и политик от Националлибералната партия, кмет на София (март до октомври 1945 г.); родом от София;
|
|   |
| | 29 | Никола Вардев (1834-1915) - български общественик, книжар, дарител и революционер; родом от Якоруда;
|
|   |
| | 3 | Никола Велев (1897-1976) - български публицист и общественик; след Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония; Никола Велев е назначен за съюзен организатор на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина през 1925 година; член на Виенското дружество и същевременно резидент на ВМРО във Виена, на които се изготвя Майския манифест. Посветен във Виенските преговори от 1924 година;
|
|   |
| | 35 | Никола Владикин (1862-1918) - български журналист и книжовник; роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко;
|
|   |
| | 101 | Никола Г. Рамаданов (1877-1958) - български просветен деец и общественик; роден в Долна Джумая (Баракли Джумая), Егейска Македония;
|
|   |
| | 28 | Никола Генадиев (1868-1923) - изтъкнат български юрист, политик, публицист и общественик; участва в Съединението; деец на Народолибералната партия; народен представител; министър на правосъдието (1903-1904); министър на търговията и земеделието (1903-1903); министър на вътрешните работи (1907-1908); министър на външните работи и изповеданията (1913); роден в Битоля, син на църковния деец и композитор Йоан Генадиев Хармосин Охридски;
|
|   |
| | 45 | Никола Д. Найденов (1880-1939) - български юрист и политик от Демократическия сговор; народен представител; министър на просвещението; родом от Никопол;
|
|   |
| | 45 | Никола Джеров (1892-1975) - журналист, писател и общественик; роден в София, в семейство на преселници от гр. Охрид;
|
|   |
| | 34 | Никола Драгулев (1866-1930) - български общественик, революционер и журналист; създател на дружество “Странджа” и дружество “Отечество; роден в Малко Търново;
|
|   |
 | 28 | Никола Коларов (1902-1961) - български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България; един от лидерите на Македонския младежки културно-просветен съюз; преподавател по Международно право и Дипломатическа история; директор на в. “Целокупна България”; след 9-и септември е осъден от Народния съд, но успява да се укрива 12 години в с. Крумово; заловен и изпратен в Белене; умира малко след амнистията си; роден в Дупница;
|
|   |
| | 49 | Никола Коцев Стоичков (1872-1939) - български просветен деец и политик; народен представител; председател на Кюстендилския окръжен съвет; кмет на град Кюстендил (1925-1926); родом от Кюстендил; |
|   |
| | 28 | Никола Михайловски (1818-1892) - български възрожденец, книжовен и обществен деец; народен представител в Учредителното народно събрание; подпредседател на Държавния съвет по време на режима на пълномощията; родом от Елена, брат на Иларион Макариополски, баща на Стоян Михайловски;
|
|   |
| | 4 | Никола Настев Апостолов (1866-1952) - адвокат и политик от Народолибералната партия; родом от село Пътеле, Егейска Македония; министър на народното просвещение (1907-1908); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913-1917);
|
|   |
| | 121 | Никола Ноков (1886-1976) - български общественик, член на Браншовото търговско сдружение на митническите и железнични посредници; деец на БКП; роден в Котел; |
|   |
| | 10 | Никола Павлов - Комара (1906-1980) - български политик от БКП;Лозан Стрелков (1912-1981) - български поет и драматург; родом от село Скомля, член на ЦК и директор на БТА;
|
|   |
| | 26 | Никола Петков (1893-1947) - български юрист и политик; лидер на БЗНС; народен представител; убит от Комунистическия режим; родом от София;
|
|   |
| | 9 | Никола Попов (1907-1953) - български комунист; интербригадист; участва в съпротивата по време на Втората световна война;
|
|   |
| | 44 | Никола Ризов (1872-1942) - български дипломат, публицист и общественик; роден в Битоля, брат на Димитър Ризов ;
|
|   |
| | 29 | Никола Сакаров (1881-1942) - български икономист и общественик; член на БРСДП; софийски общински съветник (1911-1925); народен представител; управител на Българската земеделска банка; роден в София;
|
|   |
| | 38 | Никола Ст. Коджабашев (1902- 1950) - деец на БКП; репресиран след Втората световна война и убит през 1950 г.;
|
|   |
| | 32 | Никола Тантилов (1859-1931) - български общественик и публицист, сподвижник на Алеко Константинов и един от създателите на организирания туризъм в България; роден в Карлово;
|
|   |
| | 37 | Никола Усталъков (1898-1945) - български общественик и публицист;
|
|   |
| | 35 | Никола Шопов (1880-1938) - български политически и обществен деец; член на БРСДП(т.с.), Либералната партия и Демократическия сговор; народен представител, подпредседател на 23 Обикновено народно събрание; Кмет на Кюстендил (1921); роден в Кюстендил;
|
|   |
| | 46 | Николай [Макариополски епископ ] (1908 -1981) - български духовник; епископ на Българската православна църква;
|
|   |
| | 37 | Николай Белитц (1886-1959) - български и руски публицист и писател, деец на Белогвардейската емиграция в България;
|
|   |
| | 50 | Николай Върбицалиев (1930-1997) - български журналист;
|
|   |
| | 78 | Николай Дермишков (1897-?) - български общественик и публицист; “заслужил деятел на физкултурата”; |
|   |
| | 31 | Николай Петрини (1889-1925) - български политик, деец на БЗНС, участва в Единния фронт; роден в Ямбол; убит по време на Априлските събития през 1925 г.;
|
|   |
| | 45 | Николай Тодоров - Вородот (1920-1969) - публицист;
|
|   |
| | 46 | Никон [Агатополски епископ] (1931-2000) - български духовник;
|
|   |
| | 10 | Огнян Дойнов (1935-2000) - български политик; родом от Гара Бов; държавник и дипломат от БКП; секретар на ЦК на БКП от 1976 до 1986 г.;
|
|   |
| | 29 | Олга Радева (1868-1951) - български общественик; председател на Македонския женски съюз; родом от Велес, съпруга на българския политик от Битоля Александър Радев;
|
|   |
| | 72 | Олга Чекаларова (1891-1953) - български просветен деец и общественик; деец на Костурското благотворително братство; родена в Битоля; съпруга на войводата Васил Чекаларов;
|
|   |
| | 37 | Павел Генадиев (1873-1959) - български общественик, издател, публицист и деец на ВМОРО; роден в Битоля, от видната българска фамилия Генадиеви;
|
|   |
| | 15 | Павел Зембжуски – поляк, син на граф Франтишек Зембжуски; участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е първото в страната патентно бюро; има четири деца, негов син е Зджислав Зембжуски, който в годините 1919-1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София, убит от Гестапо по време на Втората световна война;
|
|   |
| | 9 | Павел Йовчев Илиев (1893-1982) – български общественик; родом от село Тишаново, Кюстендилско; кмет на с. Тишаново; търговец; депутат от Демократическата партия (1935-1940); два пъти осъждан на смърт от Народния съд;
|
|   |
| | 25 | Пано Чуклев (1874-1922) - български общественик; деец на Демократическата партия; градоначалник на София по време на Владайските събития; виден полицай; родом от Панагюрище;
|
|   |
| | 51 | Пантелей Урумов (? - 1909) - български юрист, общественик и революционер; един от организаторите на Кресненско-разложкото въстание; комисар на софийския комитет “Единство”; председател на Софийския апелативен съд; член на Върховния македоно-одрински комитет; роден във Велес;
|
|   |
| | 68 | Панчо Хаджимишев (1874-1957) - български общественик, юрист и дипломат; ръководи българската легация в Лондон, Атина, Хага и Рим; участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор; родом от Велес, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 46 | Партений [Левкийски епископ] (1907 -1982) - висш български духовник;
|
|   |
| | 47 | Паскал Паскалев (? -1925) - адвокат, общественик, кмет на София (1924-1925), загива при атентата в Света Неделя; родом от Габрово;
|
|   |
| | 10 | Пело Пеловски (1903-1957) - партизанин, деец и политик от БКП;
|
|   |
| | 27 | Перикли Фоти (1889-1977) - български и армънски общественик; представител на македонската влашка организация в Съюза на македонските емигрантски организации;,
|
|   |
| | 46 | Петко Горбанов (1846 -1909) - български общественик, адвокат, народен представител от Консервативната партия, родом от Елена;
|
|   |
| | 26 | Петко Д. Петков (1891-1924) - български политик, деец на БЗНС; дипломат; народен представител; родом от София, син на Димитър Петков;
|
|   |
 | 23 | Петко Дичев (1867-1945) - български общественик, кооперативен деец и публицист; роден в Кула;
|
|   |
| | 1 | Петко Йотов (1947-2009) - български военен деец, военен историк и дългогодишен директор на Националния военно-исторически музей (1989-2009); роден в Плевен;
|
|   |
| | 10 | Петко Кунин (1900-1978) - български финансист и политик от БКП; подуправител на БНБ между 1933 и 1936; секретар на ЦК на БКП; партизанин;
|
|   |
| | 62 | Петко Мерджанов (1891-1959) - български общественик, касиер и деец на Дебърското благотворително братство; събира помощи за Дебърския български манастир “Св. Йоан Предтеча - Бигор”; родом от с. Кърчища, Дебърско, Вардарска Македония (дн. в Албания);
|
|   |
| | 34 | Петко Палиев (1886-1952) - български общественик, актьор и политик; народен представител; родом от Елена;
|
|   |
| | 44 | Петко Пенчев (1882-1947) - български общественик, политик и революционер, член на ЦК на ВМОРО (1908), редактор на в. “Зора”, “Знаме”, по-късно е в редовете на “Звено” и на “ОФ”; родом от Варна;
|
|   |
| | 44 | Петко Радоев (1927 -1996) - български журналист, писател; родом от с. Мечка, Плевенско;
|
|   |
| | 34 | Петко Теодоров (1869-1938) - български инженер, общественик и политик; кмет на София (1914-1915); родом от Елена, брат на Теодор Теодоров;
|
|   |
| | 9 | Петър (?-1951) и д-р Кирил (?-1943) Бачурски - видни български общественици от Бесарабия;
|
|   |
| | 44 | Петър Абрашев (1866-1930) - български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия; министър на търговията и земеделието (1902-1903) и министър на правосъдието (1911-1913); преподавател по право в СУ, един от основоположниците на теорията на гражданското право; родом от Котел;
|
|   |
| | 33 | Петър Блажев Кръстев (1899-1965) - български общественик; деец на Крушевското благотворително братство; роден в с. Бирино, Крушевско, Вардарска Македония, син на войводата Блаже Биринчето;
|
|   |
 | 25 | Петър В. Горбанов (1852-1932) - български учител и общественик; родом от Елена;
|
|   |
| | 27 | Петър Вичев (1894-1933) - български революционер, общественик и журналист; председател на Добруджанската организация; един от основателите на Добруджанската революционна организация; редактор на в. “Добруджанско знаме”; “Свободна Добруджа; родом от с. Айдемир, Силистренско; убит край църквата “Св. Седмочисленици” в София през 1933 г.;
|
|   |
| | 6 | Петър Г. Карчев (1889-1965) - български публицист и революционер; родом от Охрид; деец на ВМОРО; деец на Народнолибералната Партия; редактор на множество вестници;
|
|   |
| | 49 | Петър Габровски (1898-1945) - български политик и юрист; министър на железниците, пощите и телеграфите (1939-1940); министър на вътрешните работи (1940-1943); член на УС на Съюза на българските адвокати; осъден на смърт от “Народния съд” след Деветосептемврийския преврат; родом от Разград; |
|   |
 | 12 | Петър Дертлиев (1916-2000) – български политик, социалдемократ, председател на възстановената от него БСДП; народен представител;
|
|   |
| | 3 | Петър Зъбов (1862-1944) - български юрист и общественик; родом от Пирот; висш чиновник в Министерството на правосъдието, подпредседател на Апелативния съд; Завършва средното си образвание в София, след което следва право в Хайделберг, Германия. При обявяване на Сръбско-българската война, през 1885 г. заминава доброволец на фронта, като се зачислява заедно с много други български студенти от Европа в Студентския легион. Доктор по право. Участва активно в обществения живот на младата държава след Освобождението. В 1919 година е един от авторите на Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци, с който се протестира срещу включването на Пиротския край в състава на Сърбия
|
|   |
| | 61 | Петър Ив. Завоев (1888-1965) - български журналист, писател и изследовател; един от създателите на Съюза на журналистите в България; един от основателите на Македонския научен институт; председател на Щипското благотворително братство; след 9 септември е репресиран от комунистическата власт и изселен в Ловеч; родом от Щип, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 37 | Петър Иванов Гъбенски (1870-1955) - български общественик и просветен деец; автор на първата история на град Габрово; библиотекар в Народна Библиотека; роден в Габрово;
|
|   |
| | 47 | Петър Кр. Чуклев (1913-1961) - журналист;
|
|   |
| | 32 | Петър Кръстев (1949-1988) - български журналист;
|
|   |
| | 34 | Петър М. Базайтов (1860-1945) - български печатар; родом от Сопот, племенник на българския възрожденец Аверкий Базайтов;
|
|   |
| | 49 | Петър Матеев (1850-1943) - български общественик, дипломат и пътешественик; директор е на Български пощи и телеграфи; родом от Котел; |
|   |
| | 32 | Петър Михалев (1899-1985) - български общественик и политик; участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г.; юрист; околийски управител на Кюстендил (1934); народен представител; роден в Кюстенджил;
|
|   |
| | 10 | Петър Младенов (1936-2000) – политик от БКП, включително държавен глава на Народна република България – последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Републиката; най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971—1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990); родом от село Урбабинци;
|
|   |
| | 45 | Петър Мусевич (1840-1914) - български възрожденец, общественик и книжар; деец на българското възраждане в Македония; родом от Пазарджик;
|
|   |
| | 34 | Петър Мънзелов (1906-1973) - български общественик; деец на БКП; управител на издателство Народна Култура;
|
|   |
| | 32 | Петър П. Абрашев (1887-1971) - български юрист, съдия; син на политика Петър Абрашев;
|
|   |
| | 37 | Петър Панов (1899-1953) - български общественик и музиколог;
|
|   |
| | 26 | Петър Пешев (1858-1931) - български политик, юрист и публицист; един от лидерите на Радославистката партия; министър на правосъдието (1894; 1899-1900; 1913); министър на народното просвещение (1913-1918); народен представител; родом от Севлиево;
|
|   |
| | 9 | Петър Попзлатев (1895-1963) - български политик от Звено; родом от Трявна; участва в 19-майския преврат; участва в Отечествения фронт; бил е подпредседател на 26 ОНС и от 1-4 ОНС; през 1946 г. е назначен за първи подпредседател на Временното председателство на България; в периода 1947-1950 е пълномощен министър на България в Швеция;
|
|   |
| | 28 | Петър Сарафов (1842-1917) - български просветен деец и общественик; Екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония; родом от с. Гайтаниново, Неврокопско; баща на Борис и Кръстю Сарафови;
|
|   |
| | 45 | Петър Стайков (1859-1926) - политик от Националлибералната партия; председател на Народното събрание; министър на правосъдието; роден в гр. Видин;
|
|   |
| | 4 | Петър Т. Нейков (1880-1968) - български дипломат и публицист; роден в Браила; следва и завършва право в Женева (1903); сътрудничи на в. „Българан“ с псевдонима „Магнус“;през 1908 и 1909 г., след Хуриета, e последователно служител в българските консулства в Сяр и Скопие; сетне е назначаван на постове в посолствата в Букурещ, Цариград, Киев. От ноември 1918 до 1920 г. е управляващ българската легация в Будапеща; през периода 1931-1935 г. е пълномощен министър в Атина, на който пост е заместен от Димитър Шишманов. От 1935 до 1937 г. е политически секретар на министерството на външните работи и изповеданията.
|
|   |
| | 50 | Петър Тенишев (1880-1940) - виден български адвокат и общественик; |
|   |
| | 30 | Петър Туше Хаджиделев (1889-1983) - деец на БКП; член на Централния македонски инициативен комитет; родом от Кукуш, Егейска Македония, първи братовчед на Христо Смирненски;
|
|   |
| | 31 | Петър Увалиев [Пиер Рув] (1915-1998) - български дипломат, филмов продуцент, сценарист, режисьор, журналист, теоритик на изкуството и преподавател; родом от София;
|
|   |
| | 34 | Петър Цолов (1930-1976) - български журналист ;
|
|   |
| | 33 | Петър Чернев (1856-1939) - виден български политик, дипломат и театрален деец; кмет на Русе(1879) и кмет на София (1901-1903); родом от Русе;
|
|   |
| | 47 | Петър Шилев (1854 -1945) - български общественик, поборник, участва активно в Съединението на Източна Румелия с Княжество България, народен представител, окръжен управител и кмет на Пловдив; родом от гр. Съединение;
|
|   |
| | 8 | проф. Алекси Квартирников (1893-1977) - ректор на държавната политехника в София, кмет на София в периода 1944-1945; роден в Сливен;
|
|   |
| | 26 | проф. Антон Каблешков (1856-1917) - български юрист и общественик; член на Българския таен централен революционен комитет по време на подготовката на Съединението; дарител на БАН; родом от Пловдив, произхожда от Каблешковия род;
|
|   |
| | 44 | проф. Владимир Моллов (1873 -1935) - български юрист и политик от Демократическата партия, министър на народното просвещение (1910-1911), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918), министър на финансите (1926-1931); роден в Киев;
|
|   |
| | 47 | проф. Георги. Т. Данаилов (1872 -1939) - български икономист и политик от Демократическата партия (след 1923 година — от Демократическия сговор). Той е първият български преподавател по политическа икономия, а на два пъти за кратко е министър на търговията, промишлеността и труда (1918) и на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1930-1931); родом от Свищов;
|
|   |
| | 71 | проф. д-р Любен Беров (1925-2006) - български политик, икономист и историк; министър-председател на България (1992-1994); роден в София;
|
|   |
| | 26 | проф. Димитър Силяновски (1892-1971) - виден български юрист и общественик от Крушево, председател на Македонския научен институт; роден в Крушево;
|
|   |
| | 47 | проф. Димитър Хар. Димитров (1912-1998) - български юрист, деец на БЗНС;
|
|   |
| | 49 | проф. Иван Апостолов (1910-1981) - виден български юрист, университетски преподавател, научен работник, адвокат, арбитър; родом от София; |
|   |
| | 8 | проф. Йордан Заимов (1921-1987) - виден български езиковед; родом от София;
|
|   |
 | 13 | проф. Лазар Симидчиев - български публицист, просветен деец и революционер; родом от Скопие; деец на ВМОК;
|
|   |
| | 35 | проф. Любомир Владикин (1891-1948) - български юрист, конституционалист и писател, родом от с.Голямо Белово; племенник на митрополит Евстатий Пелагонийски и Христина и Александър Морфови;
|
|   |
| | 45 | проф. Никола Палагачев (1917-1985) - професор по аграрна икономика, партизанин, деец на БКП; министър на земеделието; родом от Смолян;
|
|   |
| | 47 | проф. Петко Стайнов (1890 -1972) - български юрист, дипломат и политик; дългогодишен преподавател по административно право, участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930-1931), както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев (1944-1946); един от най-бележитите преподаватели и учени в областта на правните науки; родом от Казанлък;
|
|   |
| | 30 | проф. Петър Корнажев (1930-2002) - български юрист и политик, народен представител, министър на правосъдието (1993-1994); роден в София;
|
|   |
| | 27 | проф. Стефан Бобчев (1853-1940) - български юрист, публицист, политик дипломат; деец на Народната партия; министър на народното просвещение (1911); многократно избиран за народен представител; основател и първи директор на УНСС (1920-1937); родом от Елена;
|
|   |
| | 10 | Раденко Видински (1899-1974) - политик от БКП, министър на строежите и строителните материали през 1956-1959 г.; участва в Септемврийското въстание;
|
|   |
| | 10 | Ради Найденов (1895-1985) - български политик от БЗНС Пладне; в периода 1946 до 1962 г. е министър на правосъдието; от 1962 до 1971 г. е член на Президиума на Народното събрание.; родом от село Бъркач
|
|   |
| | 15 | Радослав Горненски (1919-1971) – журналист;
|
|   |
| | 30 | Райна Кандева (1882-1967) - изявен деятел на женското движение на БКП и учителското движение в България; родом от Стара Загора;
|
|   |
| | 32 | Райна Костенцева (1885-1968) - български общественик, журналист и писател; автор на книга за историята на София; родом от София, дъщеря на първия книжар в новоосвободена София - Михаил Костенцев от Щип;
|
|   |
 | 32 | Райна Попова-Дрангова (1882-?) - български общественик; учредител и деятел на Македонския женски съюз; съпруга на Борис Дрангов;
|
|   |
| | 25 | Рафаил Алексиев (1878-1956) - български ставрофорен свещеноиконом; свещеник в дворцовия параклис до 1944 г.; свещеник и председател на настоятелството на “Св. Неделя”, участва в неговото възстановяване след Атентата през 1925 г.; участва в сватбения ритуал на цар Борис III и ръководи погребалната служба след неговата смърт; роден в с. Каравелово, Карловско;
|
|   |
| | 28 | Рачо Славейков (1857-1931) - български военен деец, публицист и преводач; родом от Трявна, син на Петко Славейков;
|
|   |
| | 31 | Роман Пухлев (1868-1934) - български общественик и просветен деец; родом от Габрово;
|
|   |
| | 28 | Росен Босев (1946-1988) - български писател и журналист; родом от София, син на Асен Босев;
|
|   |
| | 73 | Росса Ал. Левицкая-Баронеса Дельвиг (1859-1928) - руска аристократка от прочутия дворянски род от шведски произход Дельвиг; племенница на барон Антон Антонович Дельвиг; съседи на семейство Толстой, близка приятелка на неговата дъщеря Татяна Толстой; |
|   |
| | 46 | Руско Киров (1861 -1944) - началник на български пощи и телеграфи; роден в Жеравна;
|
|   |
| | 34 | Руско Попхристов (1888-1952) - български политик; кмет на Русе (1921; 1944-1945), привърженик на тесните социалисти; родом от с. Градец, Сливенско;
|
|   |
| | 28 | Русчо Моллов (1867-1925) - български юрист; руски държавен деец ;губернатор на Полтава (1916-1917); лидер на организацията на руските бежанци в България;
|
|   |
| | 32 | Сава Гърбузанов (1927-2014) - водач на пенсионерското движение в България;
|
|   |
| | 2 | Сава Добриянов (1876-1946) - български журналист и общественик; член на Народната партия; родом от Свищов;
|
|   |
| | 51 | Сава Иванчев (1863-1929) - български юрист, общественик и политик; народен представител, подпредседател на Народното събрание (1889-1900); роден във Велико Търново;
|
|   |
| | 50 | Сава Кисьов (1861-1917) - български юрист, съдия; родом от Елена; |
|   |
| | 15 | Салватор Сакардо (1878-1942) - главен готвач в царския дворец от 1896 до 1932 г., един от най-известните и изявени кулинари по това време в Европа;
|
|   |
| | 45 | Саул Камбосев (1863-1939) - народен представител, военен деец и търговец; родом от гр. Разград;
|
|   |
| | 49 | Светла Даскалова (1921-2008) - български политик, деец на БЗНС; министър на правосъдието (1966-1990); народен представител; родена в София, дъщеря на Райко Алексиев; |
|   |
| | 26 | Светослав Павлов (1894-1945) - български общественик; народен представител в 25 Обикновено народно събрание; осъден на смърт от Народния съд; родом от София;
|
|   |
| | 45 | Светослав Поменов (1887-1945) - български дипломат, дългогодишен посланик в Швеция, Германия, Румъния и Италия; ръководи българската делегация за сключването на Крайовската спогодба; осъден на смърт от Народния съд;
|
|   |
| | 31 | Симеон Игнатиевски (1905-1984) - български общественик, член на БЗНС, директор на музея за история на София (1953-1973), зам-кмет на София;
|
|   |
| | 34 | Симеон Икономов (1852-1932) - български общественик; кмет на Разград (1899-1902); родом от Разград;
|
|   |
| | 56 | Симеон Кавракиров (1898-1934) - български политик и революционер; деец на БКП и ВМРО (обединена); ръководите на Трета революционна област (Пиринска Македония); родом от Солун;
|
|   |
| | 48 | Симеон Радев (1879-1967) - бележит български писател, историк; дипломат, публицист и революционер; автор на книгата “Строителите на съвременна българия”; посланик във Вашингтон(1925-1933); Лондон (1935-1938) и Брюксел (1938-1940); родом от Ресен, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 46 | Симеон Траянополски (1900 -1971) - български духовник; роден в с. Ичме, Ямболско (дн. Стефан Караджово), роднина на Стефан Караджа по майчина линия;
|
|   |
| | 29 | Симеон Халачев (1919-1983) - български адвокат и общественик; народен представител; подписва декларацията в защита на българските евреи;
|
|   |
| | 32 | Славейко Матов (?-1951) - български юрист, спомоществовател на ВМРО; член на МНИ; член на Н.К.. на Съюза на Македонските братства; родом от Велес;
|
|   |
| | 26 | Славчо Стоилов (1898-1972) - български общественик, кмет на София (1945-1948);
|
|   |
| | 10 | Славчо Трънски (1914-1999) - партизанин; командир на трънския партизански отряд; родом от село Бохова; политик от БКП;
|
|   |
| | 45 | Сотир Такев (1876-1943) - публицист и общественик, главен редактор на в. “Югозападна България”, ковчежник на Видинска община; преселник от Егейска Македония;
|
|   |
 | 30 | Сотир Янев (1891-1943) - български юрист и политик; народен представител; роден в с. Стоб, Дупнишко; убит от комунисти през 1943 г.;
|
|   |
| | 54 | Спас Ганев (1888-1945) - български военен деец; строителен инженер; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1935-1939); народен представител; след 9 септември е осъден на смърт от комунистичесата власт и екзекутиран на 1 февруари 1945; родом от Сливен; |
|   |
| | 28 | Спас Константинович (1853-1941) - български опълченец, общественик и дипломат; посланик в Османската Империя, Черна гора и Унгария; секретар на политическия кабинет на княз Александър I Батенберг; роден в Свищов;
|
|   |
| | 29 | Спас Тричков (1855-1934) - български икономист; главен ковчежник в министерство на финансите; роден в Пирот;
|
|   |
| | 3 | Спиридон Д. Велев (1883-1937) - български общественик; родом от Крушево, Македония; деец на освободителното движение в Македония; Протогеровист; баща на Никола Велев;
|
|   |
| | 27 | Спиро Константинов Мих. (1887-1936) - български юрист и общественик; роден в Щип;
|
|   |
| | 45 | Спиро Янков (1891-1940) - кино продуцент, представител на германска кино компания "УФА" за България;
|
|   |
| | 10 | Стамен Стаменов (1922-1981) - политик от БКП; в периода 1971–1972 г. е министър на строежите и строителните материали, министър без ресор (1972) и член на ЦК на БКП. Между 1974 и 1977 г. е министър на минералните ресурси и министър на минералните ресурси и металургията. През 1980–1981 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на минералните ресурси и металургията в правителството на Гриша Филипов; роден в село Правешка Лакавица;
|
|   |
| | 27 | Стамо Колчев (1882-1944) - български банкер и общественик; народен представител; роден в Ихтиман; осъден на смърт от Народния съд и убит след 9-ти септември;
|
|   |
| | 30 | Стамо Янков (1880-1940) - български просветен деец и общественик; родом от Малко Търново;
|
|   |
| | 47 | Станислав Чомаков (1870-1935) български юрист;
|
|   |
| | 28 | Станко Тодоров (1920-1996) - деец на БКП; член на РМС; секретар на ЦК на БКП; министър-председател на НРБ (1971-1981); президен на Република България (6 юли 1990 - 17 юли 1990); роден в с. Кленовик, Радомирско;
|
|   |
| | 46 | Стефан [Главиницки епископ ] (1904 -1970) - виден български духовник, роден в с. Желява, Софийско;
|
|   |
| | 29 | Стефан Аврамов (1884-1953) - български публицист, журналист и революционер, деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; секретар на Битолския окръжен конгрес (1906); член на БРСДП (т.с.) и БКП; деец и председател на Илинденската организация; родом от Чирпан;
|
|   |
| | 52 | Стефан Бракалов (1901-1987) - български печатар и общественик; родом от София
|
|   |
 | 30 | Стефан В. Попов (1912-1975) - български журналист;
|
|   |
| | 87 | Стефан Власков (192?-2001) - изтъкнат български кинокритик; след 9 септември репресиран; родом от София;
|
|   |
| | 28 | Стефан Д. Савов (1924-2000) - български политик, юрист и преводач; председател на Демократическата партия; един от лидерите на СДС; председател на Народното събрание (1991-1992); роден в София;
|
|   |
| | 8 | Стефан Д. Танев (1886-1950) - български журналист и общественик; дългогодишен главен редактор на в. “Утро”; родом от гр. Турну Мъгуреле;
|
|   |
| | 44 | Стефан Дедов (1869-1914) - български публицист, основател и редактор на в. “Балкански глас”; родом от Охрид, убит през 1914 г. по обвинение че е сръбски агент;
|
|   |
| | 31 | Стефан Захариев (1870-1934) - български юрист; касационен съдия; родом от Дупница;
|
|   |
| | 5 | Стефан Ив. Даскалов (1880-1955) - политик от БЗНС; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г.; депутат; подпредседател на Народното събрание през 1933-1934 г., по-голям брат на Райко Даскалов;
|
|   |
| | 27 | Стефан Манов (1880-1959) - български общественик, политик, журналист и поет; родом от Котел;
|
|   |
| | 69 | Стефан Нотев (1883-1968) - български юрист и общественик; член на Висшия адвокатски съвет; роден в с. Касилаг, Радомирско;
|
|   |
| | 30 | Стефан П. Бояджиев (1864-1919) - български общественик; преподавател;
|
|   |
| | 46 | Стефан Попвасилев (1888 -1985) - литературен критик и журналист; родом от Казанлък;
|
|   |
| | 31 | Стефан Радованов (1953-2012) - български журналист; програмен директор на БНР;
|
|   |
| | 5 | Стефан С. Огнянов (1865-1940) - български политик роден в Котел, кмет на град Русе;
|
|   |
| | 26 | Стефан Стамболов (1854-1895) - бележит български държавник, революционер, журналист и поет; деец на Вътрешната революционна организация; участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание; ръководител на Либералната и Народнолибералната партия; министър-председател (1887-1894); председател на Народното събрание (1884-1886); министър на вътрешните работи (1894-1896); министър на външните работи и изповеданията (1890); министър на народното просвещение (1893-1894); роден във Велико Търново;
|
|   |
| | 29 | Стефан Тодоров (1879-1958) - български книгоиздател; книжарница “Факел”;
|
|   |
| | 29 | Стефан Тончев (1892-1977) - български политик, член на лявото крило на БЗНС; министър на железниците, пощите и телеграфите (1945-1947); министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения (1947-1949); народен представител; родом от Луковит;
|
|   |
| | 6 | Стефан Тончев Хинов (1899-1977) - български политик от БЗНС; участва в изграждането на Отечествения фронт; от 1945 до 1947 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите, а от 1947 до 1949 г. - министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения;
|
|   |
| | 26 | Стилиян Кутинчев (1872-1934) - български общественик; дългогодишен директор на държавната печатница; автор на изследването “Печатарството в България до Освобождението”;
|
|   |
| | 47 | Стоил Стоилов (1889-1941) - син на Константин Стоилов, Дипломат, пълномощен министър в Будапеща и Белград;
|
|   |
| | 3 | Стоимен Сарафов (1865-1931) - български политик, общественик, стопански деец, и строителен инженер; народен представител; осъществява десетки проекти за модернизирането на пътищата и поставяне на железопътни линии; секретар на Комитета за построяването на паметника „Цар Освободител“, член е на Комитета за изграждане на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Начело е на делегацията, посетила руския император Николай II, и лично му връчва копие на храма. В замяна императорът го удостоява с ордените „Св. Станислав“ и „Св. Ана“.;
|
|   |
| | 38 | Стоимен Хр. Кашукеев (1893-1944) - български общественик; бележит дупничанин, убит от комунистическата власт след 9-и септември;
|
|   |
| | 129 | Стойко Трайков Нарев (1876-1941) - български общественик, деец на македонската емиграция; родом от с. Вранещица, Кичевско, брат на революционера и просветен деец Никола Трайков Нарев; |
|   |
| | 26 | Стойчо Мошанов (1892-1975) - български политик, деец на Демократическата партия; министър на народното стопанство (1935); министър на финансите (1935); председател на Народното събрание (1938-1939); роден в Дряново;
|
|   |
| | 127 | Стою Андрейчев (1889-1957) - български политик и общественик; кмет на Габрово и околийски управител; родом от Габрово, от видния род Андрейчеви; |
|   |
| | 25 | Стоян Атанасов Хаджистоянов (1880-1964) - виден български книгоиздател; един от първите издатели на музикални творби; редактор на в. “Ден”; родом от Пазарджик;
|
|   |
| | 22 | Стоян Ватралски (1860-1935) - български общественик, писател и публицист; първият българин завършил Харвардския университет; родом от Вакарел;
|
|   |
| | 26 | Стоян Власаков (1879-1948) - виден български журналист; пионер в българската разследваща журналистика; родом от Панагюрище;
|
|   |
| | 44 | Стоян Г. Бояджиев (1915-2004) - български общественик, публицист и юрист, деец на ВМРО-СМД; роден в София, в семейство на преселници от с. Долни Порой, Егейска Македония;
|
|   |
| | 31 | Стоян Данев (1857-1949) - виден български политик и юрист; неколкократен министър-председател на България (1901-1903; 1913), министър на външните работи и изповеданията (1901-1903; 1913), министър на народното просвещение (1902), председател на Народното събрание (1911-1913); водач на Прогресивно либералната партия; роден в Шумен; |
|   |
| | 28 | Стоян Ив. Поплуков (1872/9-1933) - български търговец, общественик и революционер, деец на ВМОРО; Воденски районен войвода; редактор на в. “Пряпорец”; роден в Панагюрище; брат на войводата Лука Иванов;
|
|   |
| | 9 | Стоян Изворски (1894-?) - кмет на Търговище от 1934 до 1935 г.;
|
|   |
| | 105 | Стоян Колев (1958-2010) - български журналист; доведен син на Джоко Росич; |
|   |
| | 32 | Стоян Митов (1837-1919) - български общественик; кмет на Дойран през XIX век; баща на проф. Никола Стоянов; роден в Дойран;
|
|   |
| | 47 | Стоян Омарчевски (1885 -1941) - български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920-1923); през 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители; родом от Нова Загора;
|
|   |
| | 10 | Стоян Попов (1898-1969) - деец на БКП; участва в съпротивата; член на ЦК от серското село Дряново;
|
|   |
| | 59 | Стоян Проданов Стоянов (1892-1965) - български общественик, кмет на Драгоман (1937-1938);
|
|   |
| | 10 | Стоян Сюлемезов (1910-1980) - участник в съпротивата; деец на БКП; член на ЦК на БКП и на Народния президиум, сключил договора с Кока Кола през 1960-те години;
|
|   |
| | 10 | Стоян Тончев (1902-1989) - български политик от БЗНС;
|
|   |
| | 66 | Стоян Шангов (1867-1925) - виден български общественик и журналист; издател на един от най-значимите български вестници от началото на XX век - “Вечерна поща”; деец на Върховния македоно-одрински комитет; кмет на Одрин по време на българското управление; родом от с. Ениджия, Лозенградско, Одринска Тракия;
|
|   |
| | 47 | Султана Рачо Петрова (1869 -1946) - български общественик, историк и светска дама, съпруга на ген. Рачо Петров; родом от Тулча, Северна Добруджа;
|
|   |
| | 64 | Тамара Джеджева (1928-1973) - българска журналистка и публицистка;
|
|   |
| | 10 | Тачо Даскалов (1898-1964) - политик от БКП; бивш кмет на Стара Загора и член на президиума на Народното Събрание;
|
|   |
| | 59 | Тего Куюмджиев (1900-1980) - български политик и революционер, деец на комунистическото движение; член на цариградския комитет на ВМРО (обединена); роден в с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско;
|
|   |
| | 23 | Тенчо Папукчиев (1880-1958) - български общественик, деец на Македонската католическа лига; родом от Кукуш;
|
|   |
| | 31 | Теодор Гълъбов (1870-1935) - български стенограф; началник на стенографското бюро на Народното събрание; роден в Цариград;
|
|   |
| | 47 | Теодор Ив. Теодоров (1859 -1924) - български политик, публицист и юрист; водач на Народната партия; министър-председател на България в 38-ото и 39-ото правителство (1918-1919 г.); родом от Елена;
|
|   |
| | 46 | Теодор Митов (1836 -1891) - български духовник, архирейски наместник на София, изповедник на Васил Левски;
|
|   |
| | 51 | Теодоси Кънчев (1882-1946) - български общественик и политик; юрист; народен представител; роден в с. Турия, Казанлъшко;
|
|   |
| | 4 | Теодосий Робев (1903-1996) - виден български журналист и икономист от знатния охридски род Робеви; родом от Битоля; завършва икономика в Лайпциг, по-късно става доктор на икономическите науки; автор на книгата „Битоля“, която е издадена преди 1944 година. |
|   |
| | 46 | Теодосий Скопски Гологанов (1846 -1926) - изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките; родом от с. Търлис, Неврокопско; вероятно в младите си години заедно с брат си участва в изготвянето на сборника Веда Словена, впоследствие до последно отрича мистификацията;
|
|   |
| | 27 | Теофилакт Тилев (1843-1912) - български просветен и църковен деец (архимандрит); участвал в подготовката на Априлското въстание;
|
|   |
| | 44 | Теохар Папазов (1877-1967) - български юрист, международен съдия; участва в подписването на Крайовския договор; родом от Котел;
|
|   |
 | 54 | Тодор Аврамов (1893-1987) - български юрист; родом от Свищов;
|
|   |
| | 26 | Тодор Астарджиев (1889-1954) - български журналист; редактор на в. “Реч”;
|
|   |
| | 47 | Тодор Балабанов (1847 -1912) - предприемач, фабрикант, поборник, депутат в Народното събрание; родом от Враца, погребан в гробницата на семейство Балабанови;
|
|   |
| | 1 | Тодор Велчев - Тато (1935-2010) - български писател; основоположник на културизма в България; роден в Перник;
|
|   |
| | 35 | Тодор Генчов Влайков (1865-1943) - български писател, общественик и политик; един от основателите на Радикалдемократическата партия; родом от Пирдоп;
|
|   |
| | 37 | Тодор Джамджиев (1862-1933) - български книгоиздател; роден във Велико Търново;
|
|   |
| | 10 | Тодор Живков (1911-1998) – български политик от Българската комунистическа партия; в продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия (БКП), заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962–1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989); родом от Правец;
|
|   |
| | 25 | Тодор Караваневски (1887-1961) - български политик от БЗНС, народен представител; роден в Павел баня;
|
|   |
| | 119 | Тодор Мандаджиев (1912-1979) - участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; деец на БКП; |
|   |
| | 50 | Тодор Матанов (1898-1988) - деец на БКП; член на ПБ на ЦК на БКП; роден в с. Кръстополе, Ксантийско;
|
|   |
| | 28 | Тодор Павлов (1878-1948) - български общественик, дипломат и революционер; народен представител в Младотурския парламент; деец на ВМОРО; родом от Скопие;
|
|   |
 | 10 | Тодор Павлов (1890-1977) - български марксистки философ; политик и журналист; виден деец на БКП, регент на България (1944-1946); родом от Щип;
|
|   |
| | 37 | Тодор Петров Хаджисушев - Юкс (1894-1932) - български журналист; издател на в. “Ново Време” и “Заря”; родом от Велес;
|
|   |
| | 35 | Тодор Постомпиров (1855-1940) - български общественик и просветен деец, един от основателите на БРСДП на връх Бузлуджа; роден от Габрово;
|
|   |
| | 10 | Тодор Прахов (1907-1977) - политик от БКП, кандидат член на ЦК; радист на Владимир Заимов от 1941 до 1942 г.; роден в Златица;
|
|   |
| | 32 | Тодор Ст. Бурмов (1834-1906) - български възрожденец и борец за църковна независимост; политик от Консервативната и Прогресивно-либералната партия; първи министър-председател на България (назначен от Александър Батенберг; родом от Нова Махала, Габрово;акад. Васил Н. Попович (1833-1897) - български писател и политик; народен представител; роден в Браила, брат на Константин Попович;
|
|   |
 | 3 | Тодор Чипев (1867-1944) - български издател; родом от Копривщица; основател на едно от най-големите български издателства от първата половина на 20 век; от 1930 година издава и първото българско библиографско списание „Българска книга“;
|
|   |
| | 49 | Тодор Янакиев Тодоров (1906-1979) - български политик; деец на БЗНС; участник в Отечествения фронт; член на Президиума на Народното събрание на НРБ (1952-1971); родом от с. Яребична, Варненско; |
|   |
| | 28 | Тодораки Пешов - Желявеца (1838-1893) - български политик, общественик, поборник и търговец; народен представител в Учредителното събрание; първият избран кмет на София (1878-1879;1884-1885); притежава голяма част от днешния кв. Лозенец; родом от с. Желява, Софийско;
|
|   |
| | 33 | Тодорин Здравков (1845-1931) - български общественик, виден софиянец участвал в поставянето на паметника на Васил Левски;
|
|   |
| | 31 | Толе Ленков (1840-1914) - български общественик, подпредседател на Народната консервативна партия;
|
|   |
| | 38 | Тома Петров Томов - Чичо Том (1907-1987) - български журналист; родом от с. Дебелец, Великотърновско;
|
|   |
| | 27 | Тома Яковлев (?-1892) - български общественик; секретар на министерски съвет;
|
|   |
| | 8 | Тоне Переновски (1909-1985) - деец на БРП, партизанин;
|
|   |
| | 50 | Тончо Драгиев (1869-1943) - български издател и печатар в София; придворен книговезец; почетен председател на Софийското колоездачно дружество и благодетелен член на колоездачния съюз; родом от Копривщица; |
|   |
| | 28 | Тошо Синджирджиев (1897-1959) - български книгоиздател;
|
|   |
| | 28 | Трайко Китанчев (1858-1895) - български просветен деец, общественик, поет и публицист; деец на Демократическата партия; член на БАН; пръв председател на Върховния македоно-одрински комитет; организатор на Четническата акция (1895); народен представител; роден в с. Подмочани, Ресенско;
|
|   |
| | 44 | Трайчо Димитров (1888-1920) - началник на стенографския кабинет на Народното събрание; председател на стенографското дружество;
|
|   |
| | 49 | Трайчо Доброславски (1903-1964) - български политик, публицист и общественик; участва в Деветосептемврийския преврат; народен представител; политически секретар на Звено; посланик във Финландия; роден в с. Доброславци, Софийско; |
|   |
| | 49 | Трифон Кунев (1880-1854) - виден български поет, публицист и общественик; член на БЗНС; роден в Ъглен; |
|   |
| | 32 | У-Фон (?-1976) - главен кореспондент на китайската телеграфна агениция Синхуа;
|
|   |
| | 6 | Уилфред Бърчет [Wilfred Burchett] (1911-1983) - изтъкнат австралийски журналист; първият влязъл в Хирошима след атомната бомба; кореспондент в Корея и Виетнам по време на войните;
|
|   |
| | 39 | Фердинанд Кристиян (1860-1918) - ръководител на българската царска печатница; роден в Загреб;
|
|   |
 | 58 | Филип Караджов (1880-1960) - български общественик, член на ВМОРО; деец на Костурското благотворително братство в София; родом от с. Дъмбени, Костурско;
|
|   |
| | 47 | Филип Маринов Кожухаров (1840 -1928) - общественик, поборник, народен представител и търговец; родом от Свищов;
|
|   |
| | 3 | Филип Филчев (1856-1934) – съдия; родом от Свищов; първи председател на Върховния Административен Съд;
|
|   |
 | 14 | Филип Христов (1863-1937) - дългогодишен общински съветник и помощник кмет в град Варна; родом от Тулча
|
|   |
| | 47 | Фирко Иванов (1926 -2005) - български журналист; роден в Сливен;
|
|   |
| | 15 | Франтишек Зембжуски и семейство - участник в унгарската революция 1848, войник в легиона на Гарибалди; потомък на известна полска дворянска фамилия, датираща от 17 век; Тук се раждат 4-те му деца, които го даряват с 15 внуци. Най-големият му син Павел участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е и първото в страната патентно бюро. Адолф е дългогодишен секретар на българската дирекция по търговия и селско стопанство в София. Взима участие като доброволец в Сръбско-българската война и се връща с орден за храброст. В семейството на Павел се раждат 4 деца, сред които и Зджислав Зембжуски.
|
|   |
| | 39 | Франц Тобия Нонов (1916-2001) - католически свещеник (служи в “Св. Йосиф”),; репресиран от Комунистическия режим; родом от с. Секирово (дн. част от гр. Раковски);
|
|   |
| | 51 | Хараламби Г. Сърмаджиев (1860-1908) - виден български юрист (първият доктор по право); дипломат и общественик; една от най-красивите къщи в София на ул. “Кракра” и бул. “Цар Освободител” (дн. резиденция на турския посланик) е строена за негов дом; родом от Болград; Бесарабия; |
|   |
| | 4 | Хараламби Тошков (1868-1932) - полковник в българската армия; родом от град Трън; командир на 14-и пехотен македонски полк през Балканската война и на 41-и пехотен софийски полк;
|
|   |
| | 7 | Харалампи Грашев (1869-1938) - деец на македоно-одринското движение; роден в Прилеп; учител и търговец;
|
|   |
| | 44 | Харалан Владигеров (1866-1908) - български юрист, общественик и народен представител; роден в Шумен, баща на Панчо Владигеров;
|
|   |
 | 46 | Харитон [Драговитийски епископ] (1880 -1953) - български духовник, историк, ректор на Софийската духовна семинария (1938 -1941);
|
|   |
| | 33 | Харитон Генадиев (1861-1914) - български издател, журналист, лексикограф и преводач; родом от Битоля; син на българския църковен деец Иван Хармосин Охридски и брат на Павел и Никола Генадиеви;
|
|   |
| | 49 | Харитон Куев (1878-1940) - български аптекар, революционер, политик и общественик; народен представител; кмет на Пловдив (1919); родом от Бяла черква; |
|   |
| | 26 | Хенри Левенсън [Henry Levenson] (1892-1963) - американски и български журналист, преводач и дипломат; директор на БТА; легационен секретар при българската легация в Москва; родом от Ню Йорк;
|
|   |
| | 31 | Хернани Ликов (1917-1992) - български журналист и дипломат;
|
|   |
| | 50 | Христо А. Филипов (1861-1934) - български съдия, юрист и общественик; председател на Българското благотворително образователно дружество “Иван Денкоглу”; |
|   |
 | 17 | Христо Абаджиев (1884-1949) - началник на Отделението за българските митници в министерството на финансите от 1917 до 1925 г.;
|
|   |
| | 45 | Христо Белчев (1857-1891) - общественик и политик от Народнолибералната партия, министър на финансите; родом е от Търново;
|
|   |
| | 10 | Христо Боев (1896-1968) - български разузнавач, генерал-лейтенант; роден в село Одърне; дългогодишен агент на съветското военно разузнаване; през периода 1947-1949 е шарже дафер в Англия, откъдето е обявен за персона нонграта; посланик в ГДР и Полша, а от 1960 до 1962 г. в Япония; един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години;
|
|   |
| | 46 | Христо Бончев - български финансист и общественик; през 1900 година работи като главен секретар на Министерството на финансите, а през 1901 година за кратко е управляващ министерството в служебното правителство на генерал Рачо Петров;
|
|   |
| | 30 | Христо Бръзицов (1901-1980) - виден български журналист и писател; роден в Цариград, син на Димитър Бръзицов;
|
|   |
| | 57 | Христо Вутов Дилов (1898-1962) - участник в съпротивителното движение през Втората световна война; деец на БКП; обявен за “почетен гражданин на София”;
|
|   |
| | 29 | Христо Г. Занков (1852-1926) - български политик и общественик; поборник; участва в борбите за църковна независимост; участник в подготовката на Априлското въстание; народен представител; член на Либералната партия; роден в Самоков;
|
|   |
| | 13 | Христо Г. Миладинов (1899-1944) - български революционер и общественик; областен управител на Битоля през Втората световна война; роден в Струга, произхожда от рода на братя Миладинови;
|
|   |
| | 50 | Христо Господинов (1860-1931) - български просветен деец и общественик; народен представител; индустриалец; роден в Смолян (Райково); |
|   |
| | 6 | Христо Гъбенски (1868-1948) - учител, общественик, дарител; автор на първата история на гр. Габрово в съавторство със своя брат Петър Гъбенски; роден в град Габрово;
|
|   |
| | 45 | Христо Д. Велев (?-1910) - правист; родом от гр. Крушево;
|
|   |
| | 48 | Христо Далчев (1872-1949) - български юрист, общественик, просветен деец и политик; народен представител в Османския парламент след Младотурската революция; родом от Кукуш, баща на поета Атанас Далчев и на скулптора Любомир Далчев;
|
|   |
| | 29 | Христо Данов (1922-2003) - български юрист; министър на вътрешните работи (1990); председател на конституционния съд (2000-2003); роден в София;
|
|   |
| | 75 | Христо Ив. Хролев - Графа (1903-1933) - български общественик, деец на Независимите работнически професионални съюзи и БКП; зет на дееца на ВМРО (обединена) Никола Трайков; роден в с. Хърсово, Кукушко, Егейска Македония; убит;
|
|   |
| | 8 | Христо Иванов Чолчев (1887-1978) - издател, журналист и общественик; родом от с.Свежен;
|
|   |
| | 30 | Христо К. Джамбазов (1869-1931) - български юрист и общественик; родом от Тулча, Северна Добруджа;
|
|   |
| | 10 | Христо Кабакчиев (1878-1940) - виден деец на българското и международно комунистическо движение; един от основателите на БРСДП (т), журналист и публицист; д-р на историческите науки; роден в Галац;
|
|   |
| | 38 | Христо Караконев (1898-1978) - български юрист и пчелар;
|
|   |
| | 8 | Христо Ковачевски(1860-1949) - виден български архитект; родом от Кюстендил;
|
|   |
 | 14 | Христо Лазаров – виден български летец, инструктор и конструктор; началник на ДАР;
|
|   |
| | 32 | Христо Москов (1893-1988) - деец на БКП; член на Централната емигрантска комисия към БКП; роден в Гевгелия; |
|   |
| | 50 | Христо Мутафов (1872-1942) - български политик и юрист; народен представител, подпреседател на Народното събрание (1911-1913); участва в подготовката на Деветоюнския преврат; член на Демократическия сговор; роден в Севлиево; |
|   |
| | 28 | Христо Никифоров (1855-1918) - български търговец и политик; народен представител; от Ловеч, народен представител; деец на Либералната и Прогресивнолибералната партия; роден в Ловеч, брат на генерал Никифор Никифоров;
|
|   |
| | 34 | Христо Олчев (1867-1926) - виден български издател; родом от с. Дърмени, Ресенско, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 10 | Христо Русков (1916-1996) – партизанин;
|
|   |
| | 35 | Христо Силянов (1880-1939) - бележит български революционер, поет, историк, мемоарист, публицист, деец на ВМОРО; роден в Цариград;
|
|   |
| | 39 | Христо Синигеров (1909-1979) -деец на БКП; участвал в съпротивителното движение по време на Втората световна война;
|
|   |
| | 100 | Христо Сугарчев (1884-1956) - деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество “Илинден”; внук на селския първенец Ицо Сугарето допринесъл за наемането за учител на българския просветен деец Георги Динков и за отварянето на българско училище в с. Загоричани; родом от с. Загоричани, Костурско, Егейска Македония;
|
|   |
| | 31 | Христо Татев (1907-1964) - български дипломат;
|
|   |
| | 47 | Христо Тодоринов Стоянов (1845 -1895) - учител и общественик, юрист, член на Българското книжовно дружество; през Руско-турската освободителна война (1877–1878) работи в канцеларията при щаба на княз Вл. А. Черкаски, след Освобождението участва в държавното управление на страната като министър на правосъдието в правителството на Др. Цанков (24.III.–28.ХI.1880) и министър на външните работи и изповеданията (9.VIII.–12.VIII.1886); дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1880, 1887–1895) и на Софийския апелативен съд (1886); извънреден преподавател по гражданско право във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"); родом от София; |
|   |
| | 39 | Христо Томов (1921-1976) - български военен деец и журналист, редактор на в. “Търговски работник”;
|
|   |
| | 13 | Христо Трайков Христов (1900-1933) - български политик; родом от Кукуш; деец на БКП и ВМРО (об); народен представител; убит през 1933 г.;
|
|   |
| | 46 | Христо Цанев (1882 -1925) - народен учител; военен деец, убит при атентата в Света Неделя; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 57 | Христо Шалдев (1876-1962) - български общественик, историк, журналист и революционер; деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; ръководител на Скопския революционен комитет; втори председател на “Илинденската организация”; главен редактор на “Илюстрация Илинден”; родом от Гумендже, Егейска Македония; |
|   |
| | 45 | Цанко Хаджистойчев (1925-2012) - български юрист, съдия в конституционния съд; родом от Габрово;
|
|   |
| | 35 | Цаню Станчов Димиев (1893-1964) - български военен деец и печатар; родом от Попово
|
|   |
| | 28 | Цвятко Бобошевски (1884-1952) - български политик от Демократическия сговор, министър на търговията, промишлеността и труда (1923-1924; 1926-1930); министър на правосъдието (1924-1926); сътрудничи на комунистическия режим; член на ОФ: родом от Враца;
|
|   |
| | 37 | Цеко Иванов Тодоров (1895-1971) - български комунистически деец и учител; родом от с. Гаврил Геново, Монтанско;
|
|   |
| | 11 | Цола Драгойчева (1898-1993) - политик от БКП, партизанка; първата жена министър в историята на България; родом от Бяла Слатина;
|
|   |
| | 32 | Цонко Боринаров (1890-1959) - български журналист; основател и главен редактор на в. “Автомобил”;
|
|   |
| | 7 | Чавдар Кюранов (1921-2004) - български социолог и политик от БКП; депутат в 7-ото Велико народно събрание и заместник-председател на Комисията по демографските проблеми в този парламент; депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народни събрания.
|
|   |
| | 28 | Юлиан Шумлянски (1841-1919) - полски и български просветен деец; участва в Полското освободително движение през XIX век; заточеник в Сибир; основател на сиропиталище в Битоля, а след войната на сиропиталище “Битоля” в София; след Междусъюзническата война е заточен от гърците; роден в Лемберг, (дн Украйна), съпруг на Захария Шумлянска;
|
|   |
| | 115 | Юрдан Анастасов (1893-1976) - български общественик, публицист, политик, революционер и изследовател на Македонското революционно движение; деец на ВМРО (обединена); секретар на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в България; член на БКП; народен представител; родом от Кавадарци, Вардарска Македония; |
|   |
| | 8 | Юрдан П. Ярцев (? - 1954) - български общественик, печатар; родом от Кукуш;
|
|   |
| | 28 | Юрдан Пенчев(1852-1936) - български възрожденец и медик; съратник на Стефан Стамболов; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 52 | Яков Геров - български общественик, юрист и политик; народен представител в Учредителното събрание; представител на Одринска епархия на Първия български Църковно-народен събор в Цариград; родом от Лом;
|
|   |
| | 23 | Ян Холевински - полски чиновник, ръководител на Османската телеграфска мрежа;
|
|   |
| | 1 | Янко Димов (1937-2013) - български поет, журналист и преводач; роден в Хасково;
|
|   |
| | 6 | Янко Мустаков (1893-1955) - български политик от Добрич; кмет на Варна (1935-1943); кмет на Скопие през 1941 г.
|
|   |
 | 5 | Янко Сакъзов (1860-1941) - български общественик, политик, публицист, лидер на БРСДП (об.); роден в град Шумен; Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание; Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), XII (1902-1903 г.), XV–XIX (1911-1923 г.), XXI–XXIII (1923-1934 г.) Народно събрание; министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. — 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.
|
|   |
| | 32 | Ячо Кабаивански [Марко Поло] (1907-1955) - български писател, учен и общественик; ветеринар; директор на Балкантурист; роден в Пловдив, баща на оперната прима Райна Кабаиванска;
|
|   |