Политици, общественици и църковни дейци
 48 Димитър Христов (1870-1944) - български политик и публицист; деец на Прогресивнолибералната партия; зам-директор на Народна библиотека ; министър на търговията и земеделието (1911-1912); министър на търговията промишлеността и труда (1912; 1924-1926); министър на земеделието и държавните имоти (1912-1913; 1926-1930); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913); родом от с. Градец, Котленско;
 
 48 Александър Владиков (1874-1942) - виден български фотограф и общественик; деец на ВМОК и македонската емиграция в България; родом от Кукуш;
 
 48 Александър Драгомиров - български юрист, председател на Военния съд; син на Иван Драгомиров;
 
 48 Александър Оббов (1887-1975) - български политик, деец на БЗНС; министър на земеделието и държавните имоти (1920-1923); и.д. министър на вътрешните работи и народното здраве (1923); министър на земеделието и държавните имоти (1945-1946); народен представител; родом от Плевен;
 
 48 Атанас Малинков (?-1945) - български юрист и общественик; член на първия УС на БСФС;
 
 48 граф Николай Леонидович Игнатиев (1909-1983) - руски дворянин, внук на граф Игнатиев; журналист; репресиран от комунистическия режим;
 
 48 Грую Павлов (1886-1951) - български юрист и общественик; народен представител в 22 Обикновено Народно събрание; женен за дъщерята на Атанас Сарайдаров (Вера);
 
 48 Давид Младенов (1888-1981) - деец на БЗНС; единнофронтовец;
 
 48 Димитър Т. Иванов (1888-1971) - български съдия;
 
 48 Димитър Трайкович (1817-1880) - български общественик, революционер и политик; един от основателите на Софийския революционен комитет; сподвижник на Васил Левски; заточен по време на Руско-турската освободителна война; кмет на София (1879-1880); родом от Велес, Вардарска Македония;
 
 48 Иван Н. Гладнев - български адвокат и общественик; убит в атентата в църквата “Света Неделя” роден в Габрово;
 
 48 Иван Сливенски (1899-1983) - български общественик и дипломат;
 
 48 Константин Муравиев (1893-1965) - български политик, дипломат и деец на БЗНС; министър-председател и министър на външните работи на България (2 септември - 9 септември 1944); министър на войната (1923); министър на народното просвещение (1931-1932); министър на земеделието и държавните имоти (1932-1934); народен представител; роден в Пазарджик, племенник на Александър Стамболийски; репресиран след 9 септември;
 
 48 Никола Джанков (1898-1986) - български общественик; деец на БЗНС;
 
 48 Никола Саранов (1854-1915) - български просветен деец, общественик и революционер; член на Габровския революционен комитет; участва в подготовката на Априлското въстание; родом от Габрово;
 
 48 Пенчо Костурков (1899-1989) - български юрист и политик; деец на Радикалдемократическата партия; член на НК и заместник-председател на Отечествения фронт; член на Президеума на Народното събрание; роден във Враца, син на Стоян Костурков;
 
 48 Петър Сърбински - виден деец на земеделското младежко движение в България, секретар на БЗНС (1933, 1944-1947); репресиран от комунистическата власт след 9 септември и изпратен в лагера в Белене;
 
 48 проф. Найда Дишева (1918-1980) - български учен, икономистка; деятелка на БКП;
 
 48 Стоян Костурков (1866-1949) - български общественик и политик; един от основателите на Радикалдемократическата партия и нейн секретар (1906-1934); министър на народното просвещение (1918-1919; 1945-1946); министър на железниците, пощите и телеграфите (1931-1934); народен представител; родом от Панагюрище;
 
 29акад. Ангел Балевски (1910 -1997) - български инженер, политик и писател; деец на БКП; дългогодишен ректор на ВМЕИ; председател на БАН (1968-1988); роден в Троян, произхожда от стар охридски род;
 
 71акад. Андрея С. Тошев (1867-1944) - изтъкнат български учен, просветен деец, дипломат, общественик и държавник; министър-председател на България (1935); посланик в Черна гора, Гърция, Сърбия, Османската империя, Швейцария, Австро-Унгария и Австрия; роден в Стара Загора;
 
 29акад. Евгени Каменов (1908-1985) - български икономист, дипломат и политик; деец на БКП; посланик в Париж (1954-1962); родом от София;
 
 47акад. Иван Евстр. Гешов (1849 -1924)- български политик, водач на Народната партия, банкер; министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913), народен представител в 11 Обикновени и в 2 Велики Народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) Обикновено Народно събрание. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924); Роден е в Пловдив, а баща му е от видния карловски род "Гешовци", наследник на братя Евлоги и Христо Георгиеви;
 
 13акад. Иван Стефанов (1899-1980) - икономист и политик от БКП, управител на Българската народна банка (1944-1946) и министър на финансите (1946-1949); родом от Варна;
 
 26акад. Мако Даков (1920-2006) - деец на БКП (член на ЦК), участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; народен представител; лесовъд; роден в с. Реселец, Луковитско;
 
 47акад. Михаил Маджаров (1854 -1944) - изтъкнат български общественик, политик, един от водачите на Народната партия, кмет на Пловдив, неколкократно назначаван за министър и избиран за депутат, племенник на Георги Бенковски, загива вследствие на бомбардировките през 1944 г.; родом от Копривщица;
 
 7акад. Сава Цолов Гановски (1897-1993) - български философ, педагог; политик от БКП и партизанин; през 1949-1952 година е председател на Комитета за наука, изкуство и култура, през 1957-1959 година е заместник-председател на Българската академия на науките (БАН), а през 1965-1971 година - председател на Народното събрание; роден е в село Кунино;
 
 49акад. Стефан Ватев (1866-1946) - виден български лекар, антрополог и фолклорист; първият български професор по педиатрия; председател на Върховния медицински съвет; декан на Медицинския факултет на СУ (1927-1928); председател на природо-математическия клон на БАН (1923-1924; 1930-1931); един от основателите на Българския лекарски съюз; председател на Ловчанското читалище “Наука”; член на Антропологическото дружество в Париж и Берлинското дружество за антропология; етнология и праистория; роден в Ловеч;
 
 15Алдерико и Палмира Малеволти ( 1866-1923) - акробати от Флоренция; спомагат за организирането на българския цирк;
 
 35Алеко Семизов - български общественик и политически деятел; родом от Свищов;
 
 48Александър Ас. Стамболийски (1938-1994) - български общественик и публицист; деец на БЗНС; народен представител в VII Велико народно събрание; роден в София;
 
 29Александър Асянчин (1907-1980) - български журналист; произхожда от рода Асянчини от с. Баня, Разложко;
 
 26Александър Греков (1884-1922) - български общественик, публицист и дипломат; пръв председател на Народния сговор; родом от София;
 
 44Александър Дякович (1859-1931) - български общественик и юрист; прокурор, председател на Окръжния съд във Варна; родом от Болград, Бесарабия;
 
 28Александър Дякович (1860-1931) - български юрист и общественик; родом от Болград;
 
 86Александър Едрев (1870-1929) - български книгоиздател, печатар, книжар и публицист; използва псевдонимите Вердела и Явуровски; директор на дружествена печатница “Напредък”; родом от Казанлък;
 
 10Александър Лилов (1933-2013) - политик от БКП и БСП; от 1971 г. е в ръководството на БКП и до 1979 г. е вторият по сила в партията. Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.; родом от с. Граничак;
 
 46Александър Малинов (1867-1938) - български политик, лидер на Демократическата партия; министър-председател на България в XXX -то (1908–1910), XXXI-вото (1910 -1911), ХХХVI-тото (1918), XXXVII-ото (1918) и XLVI-ото (1931) правителство; председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934); родом от с. Пандъкли, Южна Бесарабия, дн. Украйна.
 
 27Александър Междуречки (1902-1986) - деец на БКП, участва в Народния съд; прозхожда от с. Междурек, Кукушко;
 
 27Александър П. Огнянов (1884-1953) - български юрист, прокурор и съдия; председател на Висшия адвокатски съюз (1919-1923); директор на Софийската полиция; министър на правосъдието (1937-1938); родом от Кюстенджа (дн. Констанца), Северна Добруджа;
 
 34Александър Папанчев (1887-1963) - български юрист, председател на Българския върховен касационен съд (1946-1948); завършил в Женева;
 
 30Александър Радев (1864-1911) - български общественик, юрист и политик; министър на правосъдието (1901-1902), министър на народното просвещение (1902-1903); подпредседател в ВМОК (1898-18988); родом от Битоля;
 
 28Александър Развигоров (1874-1946) - български просветен деятел и революционер, учител, деец на ВМОРО; един от издателите на “Албум-Алманах Македония” (1931); роден в Щип;
 
 4Александър Сталийски (1925-2004) - български политик от Демократическата партия; роден в град София в семейството на политика Александър Сталийски; министър на отбраната през 1992 г.
 
 28Александър Хитов (1881-1938) - български юрист, адвокат и съдия; роден в София; син на революционера Панайот Хитов;
 
 28Алипия Влайков (1856-1934) - български просветен деец и общественик; родом от Пирдоп, брат на Тодор Влайков;
 
 1Ана Мария Тонкова (1924-2012) - българска музикална журналистка; един от основателите на БГ Радио;
 
 31Анастас Башев (1855-1944) - български просветен и църковен деец, сподвижник на Даме Груев, пренесъл самуиловия надпис от с. Герман, Преспанско в София; родом от Ресен;
 
 68Анастас М. Ташев (1859-1925) - български общественик, юрист и съдия; син на видния софийски търговец и първи кмет на София след Освобождението Манолаки Ташев и племенник на видния софийски общественик и втори кмет на София след Освобождението Димитър Хаджикоцев; родом от София;
 
 30Анастас Трандафилов (1870-1948) - български просветен и театрален деец; родом от Охрид;
 
 38Анастасия Д. Узунова (1862-1948) - майка на прочутия охридски войвода Христо Узунов; родена в Струга, в семейството на българския възрожденец Георги Чакъров, първа братовчедка на Христо и Милан Матови;
 
 68Анастасия Хаджикоцева - Ташева - български общественик; дъщеря на софийския търговец от преди Освобождението хаджи Коце Иванов, сестра на видния софийски общественик и търговец Димитър Хаджикоцев, кмет на София (1878; 1883-1884) и съпруга на търговеца и общественик Манолаки Ташев, първи кмет на София; родена в София;
 
 46Анатолий Балачев (1938 - 2005) - български духовник, инициатор на Мемориала за жертвите на комунизма;
 
 39Ангел Бадов - католически свещеник и общественик;
 
 108Ангел Бъчваров (1917-1991) - български просветен деец и общественик; деец на БКП; родом от Ивайловград;
 
 18Ангел Васев (1921-1986) – български дипломат;
 
 38Ангел Д. Узунов (1886-1975) - български юрист, общественик и революционер; народен представител; запасен член на задграничното представителство на ВМОРО; началник на Кюстендилския пункт на ВМОРО; родом от Охрид, брат на войводата Христо Узунов;
 
 3Ангел Държански (1895-1964) – съдия; член на БЗНС и ОФ през 1944-1945; през 1944-1945 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите; след 1945 г. напуска ОФ поради комунистическата му ориентация и от казионния БЗНС се включва в основаването на Български земеделски народен съюз - Никола Петков, за което е изпратен в лагера Белене.;
 
 37Ангел Иванов Солаков (1922-1998) - деец на БКП, ръководител на Комитета за държавна сигурност (1965-1968); министър на вътрешните работи (1968-1971); зам-председател на БОК; родом от София;
 
 25Ангел Карагьозов (1872-1961) - български юрист и общественик; председател на Върховния касационен съд (1927-1938); министър на правосъдието(1935-1937); роден във Велико Търново;
 
 28Ангел Матлиев (1847-1923) - български общественик; деец на Охридското благотворително братство; родом от Охрид;
 
 50Андрей Зографов (1899-1977) - български учен, икономист; произхожда от Велешкия род Зографови;
 
 10Андрей Луканов (1938-1996) - политик от БКП и БСП; министър-председател на България в 2 поредни правителства през 1990 година - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември 1990) и 77-то (22 ноември - 20 декември 1990).; роден в Москва; Застрелян в София през 1996 г.;
 
 44Андрей Ляпчев (1866-1933) - български общественик и политик, деец на Демократическата партия, след 1923 г. се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило смъртта си, министър-председател на България (1926 - 1931). Член-учредител е на Македонския научен институт; през 1910 г. Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир; родом от Ресен, Македония;
 
 22Андрей С. Цанов (1842-1933) - български просветен деец; създател на българското евангелско дружество, публицист и общественик; родом от с. Равнище (тогава махала на с. Видраре, Софийско);
 
 22Андрей Шаренков (1878-1947) - български общественик; деец на БЗНС; народен представител; кмет на Ихтиман; родом от с. Церово, Пазарджишко;
 
 27Анна Чапрашикова (1918-2006) - изтъкната българска журналистка; дългогодишен служител на списание “Paris Match”; родом от София;
 
 7Антон Борлаков (1884-1937) - български просветен деец; публицист, журналист и писател; роден в град Тулча.
 
 49Антон Франгя (1856-1917) - български юрист, политик и общественик; министър на железниците, пощите и телеграфите (1911-1913); народен представител; роден в Русе;
 
 27Антоний Жостов (1842-1903) - български възрожденец; просветен и църковен деец; роден в с. Гайтаниново; баща на военните дейци Константин, Димитър и Спас Жостови;
 
14Аристотел Дудулов (?-1926) – представител на видния стружки род Дудулови; секретар на българския митрополит в град Струмица;
 
 4Арсени Йовков (1882-1924) - български революционер от ВМОРО и Илинденската организация; публицист и кинодеец; родом от с. Селци, Дебърско, Вардарска Македония;
 
 11Асен Бояджиев (1894-1959) - дългогодишен журналист; родом от Смолено; деец на комунистческото движение;
 
 38Асен Клисурски (1886-1949) - български публицист и писател;
 
 11Асен Македонов (1892-1957) - деец на БКП; участва в Септемврийското въстание; родом от Силистренско;
 
 38Асен Найденов Прахов (1905 -1978) - български публицист и писател; родом от Бяла;
 
 59Асен Ненов - Бдинец (1892-1964) - български писател и печатарски работник; член на Работническия печатарски съюз; основател на дружеството на линотиперите; член на БКП; родом от Видин;
 
 48Асен Стамболийски (1904-1965) - български общественик и журналист; родом от Ветрен, син на Александър Стамболийски;
 
 36Асен Шурдов (1912-1945) - български публицист; един от учредителите на Македонския литературен кръжок; родом от Видин;
 
 53Атанас А. Хранов (1854-1909) - български просветен деец, общественик и политик; народен представител в Учредителното събрание; кмет на Кюстендил (1879); окръжен управител на Трън (1879); окръжен управител на Софийски окръг (1885-1886); кмет на София (1908); родом от Кюстендил (среща се и Кратово, Вардарска Македония); син на българския възрожденец и просветен деец хаджи поп Андон Ранов;
 
 50Атанас Брашованов (1880-1949) - виден български адвокат и общественик; родом от Силистра;
 
 36Атанас Вишин (1890-1984) - български общественик; един от основателите на Македонската политическа организация в Австралия; родом от Башино село, Велешко;
 
 51Атанас Г. Симов (1832-1897) - български юрист, общественик и търговец; софийски мирови съдия; роден в Калофер;
 
 25Атанас Д. Буров (1875-1954) - бележит български финансист, дипломат и политик от Народната партия и Демократическия Сговор; министър на търговията, промишлеността и труда (1913; 1919-1920); министър на външните работи и изповеданията (1926-1931); родом от Горна Оряховица;
 
 56Атанас Д. Йокимов (1896-1954) - български юрист, съдия; член на Надежденската популярна банка (кредитно кооперативно дружество);
 
 44Атанас К. Бояджиев (1874-1935) - български политик от Националлибералната партия, министър на народното просвещение (1933-1934); родом от с. Ъглен, Луковитско, по-голям брат на писателя Трифон Кунев;
 
 103Атанас Периклиев Ташев (1922-1944) - участник в съпротивителното движение през Втората световна война; партизанин в Дупнишкия отряд; роден в София;
 
 30Атанас Попов (1904-1991) - български философ и общественик; народен представител; роден в с. Михайлово, Врачанско, репресиран след 1944;
 
 50Атанас Филипов (1822-1910) - български общественик;
 
 27Атанас Шопов (1855-1922) - виден български просветен деец, дипломат, публицист и преводач; главен секретар на Българската екзархия (1884-1897); български генерален консул в Солун (1909-1913); родом от Панагюрище;
 
 46Атанасий Бончев (1915 -1978) - български духовник, архимандрит; преподавател, автор на множество статии и дописки по църковно-обществени и църковно-исторически въпроси; родом от Разград;
 
 1Белчо Белчев (1932-2008) - български финансист; деец на БКП и БСП; министър на финансите (1976-1987; 1989-1990); народен представител; родом от с. Кръстеняци, Тревненско;
 
 10Белчо Белчев (1932-2008) - български финансист и политик от БКП и наследилата я БСП; Той е дългогодишен министър на финансите (1976-1987, 1989-1990); роден в село Кръстеняци;
 
18Бернхард Курциус (1862-1931) - придворен ловец в свитата на княз/цар Фердинанд I и директор на Софийския зоопарк, от 1896 до 1931 година; роден е на 4 май 1862 година в Каленберг, близо дo Кобург. Баща му е бил директор на малка зоологическа градина, собственост на херцог Ернст Кобургготски. След като завършва средното си образование, Бернхард започва да помага на баща си, което обуславя неговата бъдеща кариера
 
 116Блага Димитрова (1922-2003) - изтъкната българска писателка, поетеса, преводачка, дисидентка; втори вицепрезидент на Република България (1992-1993); народен представител; родом от Бяла Слатина;
 
 28Благой Бояджиев (1891-1970) - български общественик; член и председател на студентско дружество “Македония”; родом от Лерин, Егейска Македония;
 
 8Благой Ив. Попйорданов(1913-1995) - общественик, член на ВМРО (об); родом от гр. Велес;
 
 29Богдан Джидров (1904-1982) - български юрист и общественик; репресиран от комунистическата власт след 9 септември; син на видния юрист и социалдемократ Петър Джидров от Щип;
 
 32Боню Петровски (1896-1973) - български общественик и политик, заместник-министър на външната търговия; подсъдим по делото срещу Трайчо Костов;
 
 44Борис А. Кожухаров (1877-1956) - български печатар, общественик и благодетел;
 
 6Борис Бумбаров (1896-1959) - български политик от БЗНС, министър на общ.сгради, пътищата и благоустройството 1944-1945, след това преследван от БКП; роден в село Извор, Радомирско.
 
 33Борис Калъпов (?-1968) - български издател;
 
 51Борис Колчев (1890-1945) - български политик и общественик; един от основателите на Държавното железопътно училище; главен директор на железниците и пристанищата в България (1934-1942); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1935-1939); министър на железниците, пощите и телеграфите (1 септември 1944 - 2 септември 1944); родом от Ямбол;
 
 31Борис Лозанов (1878-1968) - български юрист и народен представител; председател на Българския върховен съд (1948-1953); председател на Съюза на българските съдии и на Третия върховен състав на Народния Съд;
 
 7Борис Малешевски (1919-1998) - български журналист и писател;
 
25Борис П. Кисимов (1867-1934) - български дипломат; секретар на българското дипломатическо агентство в Русия; роден във Велико Търново;
 
30Борис Попстоименов (1904-1946) - български общественик, богослов и публицист; убит след 9-и септември;
 
 10Борис Тасков (1901-1976) - политик от БКП; участва в Септемврийското въстание; член на ЦК на БКП;
 
 1Борислав Джамджиев (1949-2010) - български журналист; директор на Програма “Хоризонт”; заместник-генерал на БНР;
 
 10Боян Българанов (1896-1972) - генерал и политик от БКП, партизанин;
 
 34Валентин Крумов (?-1999) - български служител на ООН, убит в Косово през 1999 г.;
 
 25Валери Дюма - Даскалова (1886-1973) - българска писателка, публицист и литературен критик; внучка на Александър Дюма-син;
 
 27Васил Аврамов (1863-1946) - български юрист, историк и нумизмат; член на БАН; роден в Калофер;
 
 46Васил Балджиев (1867 -1931) - български юрист, доктор по История на българското право, литературен критик, преподавател в СУ; роден в Пирдоп;
 
 39Васил Гешаков (1924-1978) - български журналист;
 
 46Васил Гьошев (1841 -1912) банкер, общественик, народен представител;
 
 1Васил Джерекаров (1926-2004) - български журналист;
 
3Васил Димчев (1862-1933) – български политик; родом от Ески Заара; през 1896 година става редактор на вестник „Народен отзив“. Членува в Народната партия. Народен представител в 11-то ОНС, 12-то ОНС, 14-то ОНС, 5-то ВНС, 15-то ОНС, 23-то ОНС и подпредседател на 22-то ОНС. Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Старозагорското дружество. През 1923 година става член на Демократическия сговор. В периода 1926-1932 година става почетен председател на бюрото на Демократическия сговор в родния си град;
 
 32Васил К. Главинов (1869-1929) - български общественик, социалист; създател на македоно-одринската социалдемократическа група; издател на солунския в. “Работическа Искра”; родом от Велес;
 
 49Васил Касабов (1866-1949) - български общественик; кмет на Търговище (1902-1904);
 
 49Васил Касабов (1866-1949) - български общественик; кмет на Търговище (1902-1904);
 
 10Васил Коларов (1877-1950) - български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна; държавен глава на България от 15 септември 1946 г. до 9 декември 1947 г., министър-председател на България в 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство, председател на XXVI обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI велико народно събрание (1946-1947). Завършва право в Женева; родом от Шумен;
 
 10Васил Мавриков (1876-1959) - политик, член на БРСДП (т), член на ЦК на БРП, народен представител;
 
 50Васил Маринов (1856-1939) - български юрист; почетен член на Сдружението на българските съдии; дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1913-1927); родом от Болград;
 
 23Васил Ножаров (1904-1981) - български журналист;
 
 38Васил Пасков (1872-1934) - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО; председател на конгреса на Петрова Нива; член-учредител на Македонския научен институт; председател на дружеството на столичните журналисти; роден в с. Осиково, Неврокопско;
 
 29Васил Попниколов Икономов (1858-1919) - български просветен деец и общественик; родом от Трявна;
 
 27Васил Радославов (1854-1929) - български политик; водач на Либералната партия (Радослависти); министър-председател на България (1886-1887; 1913-1918); министър на правосъдието (1884-1886; 1894); мистър на вътрешните работи (1887; 1900-1901; 1913-1915; 1916-1918); министър на народното просвещение (1894); министър на външните работи и изповеданията (1913-1918); народен представител; роден в Ловеч;
 
 50Васил Разсолков (1841-1923) - български просветен деец и публицист; виден софийски учител; председател на Софийски епархийски учителски събор; родом от Дупница;
 
12Васил Сеизов (1898-1975) – виден журналист и общественик; родом от Кавадарци; награден за храброст през Първата световна война; работи в Зора и Хърватски дневник; застава начело на Кавадарския акционен комитет през 1941 г.; съден и репресиран след 1944г.;
 
 1Васил Серафимов (1944-2004) - български музикален издател; съпрезидент на “Рива саунд”;
 
 27Васил Статков (?-1934) - български поборник; народен представител; родом от Враца;
 
 46Васили Давидов (1882-1957) - български духовник, протоиерей, председател-основател на храм "Св.Апостол Андрей Първозваний" на ул. Опълченска;родом от Велико Търново;
 
 7Василий Флоровский (1858-1928) – свещеник; ректор на Богословската академия в Одеса (1900-1903); родом от Новгород; настоятел на катедралния събор в Одеса; след революцията емигрира в София;
 
 36Велик Караджов (1874-1949) - български общественик и църковен деятел, деец на българската емиграция в Канада и САЩ; роден в с. Каракьой, Драмско;
 
 9Вера Мърмева Шатева (1898-1962) - съпруга на гемиджията-революционер Павел Шатев; от видния прилепски род Мърмеви; сестра на видния български революционер, политик и обществен деец Петър Мърмев;
 
 27Владимир Аврамов (1880-1963) - български юрист и политик; дългогодишен съдия и прокурор; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1932-1934); министър на железниците и пощите (1938-1939); роден в Калофер;
 
 28Владимир Башев (1935-1967) - български поет и журналист; родом от София;
 
 10Владимир Бонев Амиджин (1917-1990) - член на РМС, политик от БКП; родом от Долно Уйно, член на ЦК;
 
 35Владимир Кусев (1866-1941) - български юрист и общественик; председател на Националния Комитет на Македонските Братства (1922-1924); адвокат, съдия, член-учредител на МНИ; родом от Прилеп;
 
 33Владимир Мавродиев (1887-1977) - български съдия;
 
 31Владимир Мицев (1895-1955) - български общественик, член и касиер на Съюза на Македонските братства; родом от Крушево;
 
 123Владимир Пирузев (1906-1968) - деец на Илинденската организация и на ВМРО; родом от Охрид;
 
 10Владимир Поптомов (1890-1952) - български политик от Македония; един от водачите на Българската комунистическа партия и създадената от нея Вътрешната македонска революционна организация (обединена); след 1944 година Поптомов е един от основните противници на предаването на Пиринска Македония на Югославия и насилствено налаганата „културна автономия“ в областта в 1946–1948 година; от 6 август 1949 г. е министър на външните работи в 67-тото българско правителство. В следващото 68 правителство е и подпредседател на Министерския съвет до смъртта си в 1952 г.
 
 90Владимир Робев (1879-1971) - български просветен деец и дипломат; революционер и член на ВМОРО; ръководи българската легация в Берлин, Букурещ и Варшава; наследник на видния възрожденски род от Охрид - Робеви; родом от Битоля;
 
 37Владимир Такев (1874-1932) - български общественик и политик; деец на Демократическия сговор; подпредседател на XXII Обикновено народно събрание; родом от Пещера, брат на Михаил Такев;
 
 37Владимир Хр. Пеев (1892-1954) - български юрист, поет и публицист; родом от Кюстендил;:???
 
 35Владимир Шишманов (1860-1941) - български общественик, хуморист; директор на Народна Библиотека (1902-1903), директор на Статистическия институт (1903-1908); родом от Малко Търново;
 
 45Владо К. Бульов (1888-1968) - писател, общественик, деец на ВМРО и член-учредител на Македонския научен институт; родом от гр.Крушево;
 
 31Владо Толев (1879-1963) - български журналист, главен редактор на в. “Независима Македония”;
 
 26Власаки Власаков (1912-1999) - български журналист; син на Стоян Власаков;
 
 10Вълко Гочев (1903-1978) - политик от БКП; министър на индустрията и занаятите през 1949-1950 г.; в периода 1965-1971 година е пълномощен министър на България в Афганистан.; родом от Гълъбово;
 
 22Вълко Червенков (1900-1980) - български политик, деец на БКП (генерален секретар 1950-1954); министър-председател на България (1950-1956); министър на просветата и културата (1957-1958); роден в Златица;
 
 9Вълчо Химирски (1907-1984) - деец на БРП (к); родом от Белослатинско; партизанин; народен представител в VI НС.
 
 29Върбан Ангелов (1887-1974) - български юрист, политик и общественик; пълномощен министър в Турция (1946-1948) и Австрия (1954-1957); народен представител; деец на БКП; роден в с. Самоводене, Великотърновско;
 
 27Г. М. Димитров [Георги Михов Димитров] (1903-1972) - български политик, един от водачите на БЗНС; народен представител; роден в с. Ени Чифлик, Одринско;
 
 39Гавраил Беловеждов - свещеник на Католическата апостолическа църква;
 
 118Гавриил [Цветан Бочев] (1896-1961) - български духовен деец, архимандрит;
 
 27Ганчо Марков (1877-?) - български адвокат и общественик; деец на Демократическата партия; народен представител; роден в Пирдоп;
 
 46ген. Благой Захариев (1925 -1982) - партизанин, военен деец;
 
 10ген. Благой Иванов (1898-1951) – партизанин; деец на БРП (к); родом от Клисура, Трънско;
 
 34ген. Благой Пенев (1910-1991) - български военен деец и член на БКП, участвал в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; народен представител; директор на Народната милиция; заместник-председател на ЦК на борците против фашизма и капитализма; родом от с. Православен, Пловдивско;
 
 10ген. Димитър Гръбчев (1914-1968) – партизанин и военен деец; деец на БКП; генерал в Държавна сигурност;
 
 11ген. Димитър Попов (1919-1989) - български партизанин и офицер; родом от Брацигово;
 
 10ген. Иван Винаров - (1896-1969) - съветски и български офицер; политик от БКП; военен съветник на китайската армия; създател на парк Кайлъка в Плевен;
 
 63ген. Иван Горинов (1915-2008) - участник в съпротивителното движение през Втората световна война; член на БКП; началник на Централния затвор и заместник началник на ПГУ; роден в Панагюрище
 
 47ген. Игнат Илиев Талянски (1889 -1973) - военен деец, народен представител; родом от с. Калугер, Белоградчишко;
 
 108ген. Илия Дончев (1925-1996) - български военен деец; началник на ЦУ “Противопожарна охрана” - МВР (1966-1987);
 
 7ген. Кирил Марков (1918-1995) – български военен; партизанин;
 
 10ген. проф. Иван Кинов (1893-1967) - военен и политически деец; генерал-полковник, професор, служи в червената армия;
 
 50ген. Райко Първанов (1917-1984) - участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; военен деец, генерал-майор; родом от Монтана
 
 12ген. Стоян Сандов Илиев (1901-1975) - деец на БКП;
 
 9ген. Тодор Дачев - Стефчо (1914-1981) - участник в Съпротивителното движение през Втората световна война, партизанин;
 
 38ген. Янаки Кисьов (1897-1976) - български юрист и криминалист, смятан за един от най-добрите полицаи на България преди 9 септември; роден в Елена;
 
 10ген.Здравко Георгиев (1914-1986) - партизанин, член на БОК; член на ЦК на БКП, председател на ЦСКА;
 
 56Георги А. Ножаров (1858-1923) - български издател, печатар; издава в. “Автономия”, “Bulletin de L’Autonomie”);
 
 38Георги Аджаров (1870-1952) - български военен деец и дипломат; родом от Карлово;
 
 5Георги Актарджиев (1868-1933) – български журналист; кореспондент на чужди вестници;
 
 64Георги Ал. Ивчев (1929-2004) - поет (сатирик) и журналист; член на СБП; родом от с. Дрен, Пернишко;
 
 50Георги Антонов Унтерберг (1851-1932) - български общественик; дългогодишен директор на БДЖ; родом от Самоков, син на фабриканта и първи лекар с европейска диплома в Самоков - Антон Унтерберг от Лемберг, Галиция (дн. Лвов, Украйна);
 
 30Георги Бакалов (1873 - 1939) - български общественик, публицист, литературен критик и историк; член на ЦК на БРСДП (т.с.), член-кореспондент на Академията на науките на СССР; родом от Стара Загора;
 
 29Георги Белчев (1883-1964) - български журналист; председател на Дружеството на столичните журналисти;
 
 28Георги Богданцалиев (1899-1969) - български политик; учредител на Националлибералната партия; кмет на Кюстендил (1932-1934); роден в Кюстендил;
 
 31Георги Генджев (1863-1945) - първият дипломиран ветеринарен лекар в България; родом от село Арнаут, Разградско;
 
 31Георги Георгов (1858-1929) - български общественик и търговец; народен представител; член на ВМОК; директор на застрахователно дружество “Ню Йорк”; родом от Велес, син на Андрей Георгов, брат на Иван Георгов;
 
 46Георги Губиделников (1859 -1938) - виден български банкер и политик, кмет на Русе (1894 - 1895), член на Върховния партиен съвет на Народната партия, Народен представител в VIII ОНС, IX ОНС, XV ОНС, XVIII ОНС и XХII ОНС и V ВНС. Подпредседател на IХ ОНС. Директор на Българска търговска банка; роден в Котел;.
 
 45Георги Д. Гърданов (? -1926) - председател на Крушевското благотворително братство, общественик; родом от гр. Крушево;
 
 10Георги Дамянов (1892-1958) - български и съветски офицер; член на Политбюро, деец на БКП; родом от село Лопушна, Монтанско;
 
 43Георги Делиминков (1915-1985) - деец на БКП, зам. министър на финансите, обвинен че е от групата на Трайчо Костов и съден през 1950 г.;
 
 54Георги Деспотов (1899-1977) - български общественик и писател; участва в Македонския литературен кръжок; част от временното представителство в МНИ; участник във Временното македонско представително; родом от Крушево, Вардарска Македония;
 
 29Георги Джагаров (1925-1995) - български поет и драматург; член на ЦК на БКП; родом от Бяла;
 
 22Георги Димитров (1882-1949) - български политик и държавник; ръководител на БКП; председател на Коминтерна (1935-1943); министър-председател на България (1946-1949); роден в с. Ковачевци, в семейство на бежанци от Разлог и с. Баня, преселили се след Кресненско-разложкото въстание (1878-1879);
 
 30Георги Драндаров (1876-1930) - български дипломат (консул в Париж); родом от Велес, Вардарска Македония;
 
64Георги Ив. Доганов (1888-1964) - български духовник (протоиерей); протосингел на Варненската митрополия; протоиерей; роден в Копривщица;
 
 79Георги Ив. Минчев (1907-1942) - участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; член на РМС и БКП: осъден на смърт и разстрелян; роден в с. Медово, Старозагорско;
 
 28Георги К. Генович(1876-1959) - български журналист и публицист; главен редактор на в. “Дневник”; роден в Браила, Румъния;
 
 47Георги Калинков (1850 -1926) - български политик, народен представител, дипломат, кмет на София (1918-1920); роден е в с. Твърдица, Бесарабия;
 
 35Георги Каназирски (1884-1939) - български политик, военен деец, кмет на Бургас (1923-1931), директор на Експортния институт в София (1936-1937); родом от Бургас;
 
 10Георги Кирков (1867-1919) – публицист и парламентарист; социалист и профсъюзен деец; родом от Плевен;
 
 10Георги Кулишев (1885-1974) - виден политик и журналист; родом от Дойран; масон, близък до кръга Звено; член на Македонската парламентарна група; член-учредител на Македонския научен институт; протогеровист; през 1946 г. е външен министър в третото правителство на Кимон Георгиев; след Атентата в църквата „Света Неделя“ той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“;
 
 11Георги Кумбилиев (1915-1999) - политик от БКП, партизанин; народен представител; от 1954 до 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1959-1962 г. е министър на външната търговия. Директор на завод "Мраз" (1962-1967). Директор на Техноимпекс (1967-1975). Председател на Сдружение Интерпред (1975-1985). Съветник в МВТ (1986-1989). През 1992 г. със специален президентски указ му е отнето званието "генерал-лейтенант"
 
 1Георги Ламбрев (1925-2006) - български журналист; един от първите български телевизионни говорители;
 
 34Георги Липовански (1895-1945) - български военен деец и общественик, народен представител; осъден на смърт от Народния съд след 9 септември;
 
 47Георги М. Маджаров (1892 -1925) - български адвокат, политик и дипломат, кмет на София (1925), убит е на 13-и ноември 1925 г. пред сградата на Народния театър; родом от Пловдив, син на Михаил Маджаров;
 
 6Георги Михайлов Добрев (1893-1966) - деец на БКП от село Байкал, Плевенско; интербригадист; директор по печата на Партиздат и в Народната библиотека; на него е кръстено село Георги Добрево;
 
 11Георги Н. Зайков Пирински (1901-1992) – комунистически и профсъюзен деец; родом от Банско; деец на Коминтерна в САЩ;
 
 57Георги Найденов (1927-1998) - участник в съпротивителното движение в България през Втората световна война; ръководител на “Тексим” и “Тексимбанк”; родом от Стрелча;
 
 31Георги Пападопов (1870-1922) - един от пионерите на българското горско дело; родом от Котел;
 
 34Георги Поп Митков - български общественик и виден софиянец, член на Софийския градски съвет и настоятел на църквата “Св.Никола мали”;
 
 35Георги Попов (1889-1957) - български юрист и деец на БРСДП (т.с.) и БКП; член на ЦК на БКП; министър на социалната политика (1945-1946), министър на горите (1949-1950); роден в с. Чернозем, Ямболско;
 
 46Георги Рафаилович (1859 -1919) - духовник (протоиерей), образователен деец и издател, завършва богословие в Задар и Будва, участва в Кривошиянското въстание против австро-унгарската власт, след което е принуден да се премести в България, военен свещеник на Единадесети пехотен сливенски полк; родом от Будва, Черна гора;
 
 2Георги Ст. Бръчков (1864-1939) - български общественик и народен представител; родом от Свищов;
 
 28Георги Старицки (1867-1946) - руски и украински юрист, дворянин; последен руски царски губернатор на Полтавската губерния (1919); емигрира в България през 1920 г., където работи като фотограф към Етнографския музей;
 
 36Георги Стефанов (1884-1937) - български общественик; основател на БРСДП в Пазарджик;
 
 25Георги Стоянчов - български общественик; виден гражданин на София преди Освобождението;
 
 49Георги Тишев (1847-1926) - български политик и общественик; секретар на Българската екзархия (1872-1877); министър на вътрешните работи (1880); дългогодишен окръжен управител на Варна (1883-1892), Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894); народен представител;; родом от Свищов
 
 47Георги Тишинов - български общественик, писател, поет, деец на ВМОК; родом от Кукуш;
 
 10Георги Трайков Гировски (1898-1975) – политик; родом от село Върбени, Леринско; лидер на БЗНС (1947-1975) - министър на земеделието; председател на президиума на НС (1964-1971);
 
 8Георги Трайчев (1869-1945) - български просветен деец и революционер на ВМОРО; фотограф, историк и писател; родом от гр. Прилеп;
 
 29Георги Хр. Занков (1886-1949) - български общественик, журналист и революционер; деец на ВМОРО, ВМРО и ВМРО (обединена); войвода на чета в Серско; участва в създаването на Българската народна македоно-одринска организация (1910); народен представител; роден в Самоков;
 
30Георги Чачба- Шервашидзе (1894-1976) - белогвардеец, потомък на рода Чачба/Шервашидзе, (династията управлявала Абхазия, преди тя да стане част от Русия);
 
59Георги-Асен Димитров Дзивгов (1903-1986) - български преводач, поет и дипломат; работи в българските представителства в Париж, Милано, Анкара и Техеран; преводач от френски; родом от София;
 
 11Геро Грозев (1921-1986) - деец на БКП;
 
 22Гиго Кьосев (?-1954) - български евангелист; един от основателите на Евангелската църква на ул. Солунска в София; първият евангелски проповедник в Дойран; роден в Дойран;
 
 46Горан Готев (1934-2014) - журналист, кореспондент, родом от с. Кочаш(Маджарово)
 
 61Господин Новачков (1893-1965) - български юрист и общественик; произхожда от Ямболски род;
 
 10Гочо Грозев (1900-1966) - функционер от БКП; партизанин; член на ЦК на БКП;
 
30Григор Василев Гьорев (1893-1942) - български юрист, журналист и политик; министър на земеделието и държавните имоти (1930-1931); дългогодишен редактор на в. “Пряпорец”; редактор на в. “Илинден”; родом от с. Радово, Трънско;
 
 35Григор Гурковски (1904-1980) - деец на БЗНС - Никола Петков (секретар), репресиран от комунистическия режим;
 
 68Григор Петров (1868-1918) - български общественик и публицист;
 
 28Григор Чешмеджиев (1879-1945) - български политик, журналист,адвокат и писател; един от лидерите на БРСДП; член на ОФ; народен представител; роден в Пещера;
 
 14Григор Шишков - изтъкнат български възрожденски деец; родом от Тиквешко;
 
 39Григорий Гайджаджийски - католически свещеник и християнски изследовател, завършва Капуцинския институт в Буджа;
 
 29Груйо Данов (1877-1958) - български издател; син на печатаря Христо Г. Данов; заедно с брат си Милош е управител на издателството;
 
 18Густав Паперман (1847-1920) - виден цинкограф; гравьор в Държавната печатница;
 
 45д-р Андрей Георгиев Ходжев (1870-1942) - общественик, народен представител;
 
 36Дамян Иванов (1874-1959) - първият дипломиран балнеолог в България; управител на баните във Вършец; завършва в Австрия; роден в с.Балювица, Берковишко;
 
 9Дамян Попхристов (1888-1964) - български дипломат в годините след Втората Световна война; посланик в Рим; родом от костурското село Вишени; между 11 февруари 1949 и 20 януари 1950 г. е секретар на Президиума на Народното събрание на Народна република България;
 
 26Данаил В. Крапчев - Семейство - семейният гроб закупен от изтъкнатия български журналист, издател, общественик и революционер Данаил Крапчев; роден в Прилеп; убит след 9 септември от комунистическите власти, погребан в незнаен гроб;
 
18Даниел Неф (1843-1900) - швейцарски общински градинар на София, създател на първите столични паркове и градини; български поданик след 1883 г. Бил е придворен озеленител в Румъния; през 1882 г. е доведен от Букурещ от Иван Хаджиенов, кметувал в София от октомври 1881 г. до април 1883 г. Даниел Неф прави първия план на Княз-Борисовата градина през 1882 г. и я стопанисва от 1884 г. до 1890 г.;
 
 50Данчо Пишманов (1860-1920) - български общественик, народен представител и юрист;
 
 32Делчо Кръстев (1921-1996) - български журналист;
 
 8Денчо Знеполски (1920-1989) - деец на БКП, партизанин; роден в с. Ярловци, Трънско;
 
 44Деню Манев (1858-1928) - български общественик, народен представител, кмет на Пловдив (1914-1918); роден в с. Розовец, Пловдивско;
 
 26Деян Деянов (1881-1960) - български юрист и политик; народен представител;
 
 22Джеймс Ф. Кларк [rev. James F. Clarke] (1832-1916) - американски мисионер; основател на Американския колеж в София; роден в Бъкленд, Масачузетс; САЩ;
 
 28Диаманди Николов - Тръпчев (1867-1942) - български военен деец и общественик; един от учредителите на Македонския научен институт; родом от Щип;
 
44Димитрий-Иван [Дими] Евстатиев Паница (1930-2011) - български общественик и филантроп; журналист и заместник главен-редактор на американското списание “Reader’s digest”; родом от София, погребан в семейната гробница-мавзолей Яблански - Паница;
 
 46Димитър Амов - български просветен деец и духовник; родом от с. Зарово, Солунско;
 
 10Димитър Благоев - Дядото (1856-1924) - основател на социалистическото движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканите; от с. Загоричани, Костурско;
 
 30Димитър Бръзицов (1859-1931) - виден български публицист и преводач; главен редактор на вестника на Българската екзархия в Цариград в. “Новини”, през 1898 г. прекръстен на в. “Вести” (1890-1912); родом от Дойран, Вардарска Македония;
 
 27Димитър В. Гайдаджиев (1879-1933) - български аптекар и политик, деец на Демократическата партия; народен представител;
 
 31Димитър Вачов (1854-1922) - български политик; председател на Българското народно събрание (1899, 1913-1919); министър на народното просвещение (1899-1900); родом от Ловеч;
 
 101Димитър Г. Голев (1890-1957) - български юрист и общественик; народен представител от Демократическия сговор в XXI Обикновено Народно събрание; роден в Банско, от видния банскалийски род Голеви;
 
 4Димитър Г. Динев (1880-1963) - български предприемач и революционер, деец на ВМОРО; роден в село Баялци, област Боимия; председател на Гевгелийското благотворително братство, по негова инициатива е създаден квартал Гевгелийски;
 
 9Димитър Г. Николов (1929-1981) - журналист от БНР;
 
 10Димитър Ганев (1898-1964) - политик от БКП; секретар на ЦК, член на Политбюро, председател на Президиума на НС (1958-1964); родом от село Градец, Сливенско;
 
 35Димитър Гачев Янъков (1856-1941) - български юрист, прокурор и общественик; помощник-кмет на София (1911); първи софийски държавен адвокат (1918-1928); роден в Брацигово, син на Гачо Янъков, поборник, участник в Априлското въстание;
 
 48Димитър Гичев (1893-1964) - български политик, деец на БЗНС; окръжен управител на Пловдив (1920-1923); министър на земеделието и държавните имоти (1931-1932); министър на търговията, промишлеността и труда (1932-1934); народен представител; родом от с. Перущица, Пловдивско;
 
 39Димитър Гоцев - свещеник на Католическата апостолическа църква;
 
 26Димитър Греков (1847-1901) - виден български юрист и политик от Консервативната и Народнолибералната партия; министър-председател (1899); министър на правосъдието; министър на вътрешните работи; председател на Народното събрание;първи председател на Върховния съд; родом от Болград, Бесарабия;
 
 30Димитър Грънчаров (1883-1925) - български политик, деец на БЗНС; роден в с. Равнище, Софийско, убит край с. Дървеница след атентата в “Св. Неделя”;
 
 10Димитър Димов (1903-1968) - деец на БРП (к); партизанин, член на БКП;
 
 27Димитър Жечков (1887-1907) - български философ, толстоист и анархист; член на Женевската група (Македонски таен революционен комитет); роден в Бургас;
 
 30Димитър Йосифов (1855-1931) - български стенограф и преподавател; секретар на СУ “Климент Охридски”; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
 
 26Димитър Йосифов Пешев (1894-1973) - български юрист и политик; организира спасяването на българските евреи; почетен гражданин на Израел; министър на правосъдието (1935-1936); народен представител; репресиран от комунистическите власти след 9 септември; роден в Кюстендил;
 
 50Димитър Йосифчев (1868-1937) - български съдия и общественик; легален деец на Македонското освободително движение; член на МНИ; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев;
 
 46Димитър Калев (1910-2001) - български духовник, църковен историк;
 
49Димитър Коцов (1857-1893) - български просветен деец, общественик, публицист и политик; училищен инспектор във Видинско; заместник-директор на Народна библиотека; народен представител; родом от Плевен;
 
 29Димитър Кр. Попов (1855-1909) - български поет, общественик и политик; участник в Съединението на България; управител на БНБ (1886-1887); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1902-1905); министър на търговията и земеделието (1903); роден в Калофер;
 
 32Димитър Кръстев Попов (1855-1909) - български политик; член последователно на Народната, Прогресивнолибералната и Народолибералната парти; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1902-1905), министър на търговията и земеделието (1903); управител на БНБ (1886-1887; роден в Калофер;
 
 34Димитър Михайлов (1909-1992) - български общественик, деец на Македонския младежки съюз; роден в Скопие, син на Атанас Михайлов;
 
 22Димитър Н. Фурнаджиев (1866-1944) - български общественик и деец на евангелисткото движение; председател на евангелистките църкви; след Илинденско-Преображенското въстание събира помощи в САЩ за пострадалите; родом от Банско, син на българския търговец и революционер Никола Фурнаджиев;
 
 47Димитър Пантелеев хаджи Минчович (1864-1944) - български дипломат и общественик; пълномощен министър в Сърбия (1887), по-късно дипломатически агент в Румъния (1890, 1895), Австро-Унгария (1894), Италия (1903) и Великобритания (1908). На 10 май 1939 г. и на 12 май 1940 г. завещава на Българския червен кръст (БЧК), Археологическия институт и Българската академия на науките (БАН), пари и ценни книжа, както следва: 1 641 705 лв., вложени в Българска кооперативна банка; облигации на стойност 1 060 000 лв. от Българския държавен заем (БДЗ); 35 броя акции от Индустриалното АД „Тракия", всяка с номинална стойност 500 лв., и 3 хил. лв., депозирани във Франко-българската банка; 202 хил. лв. от БДЗ, внесени на 1 юни 1943 г. в Германо-кредитна банка; родом от Тулча, Северна Добруджа;
 
 5Димитър Пауновски (1904-1980) - български журналист и партизанин; зам. генерален директор на София прес от 1968 до 1975 г.;
 
 12Димитър Пауновски (1904-1980) - журналист и партизанин; родом от село Липница;
 
 26Димитър Петков (1858-1907) - български опълченец, политик и държавник; лидер на Народнолибералната партия; кмет на София (1888-1893); председател на Народното събрание (1892-1893); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1893-1894; 1905-1907); министър на външните работи (1907); министър-председател на България (1906-1907); роден в с. Башкьой, Тулчанско, Северна Добруджа;
 
 10Димитър Попов (1912-1982) – политик и финансист; член на РМС и БКП; кмет на София (1952–1961) и министър на финансите от 1962 до 1976; роден в град Ихтиман;
 
 32Димитър Протич (1874-1945) - български юрист; председател на Върховния касационен съд (1938-1942); завършил университета в Хайделберг; родом от Велес;
 
 44Димитър Ризов (1863-1918) - виден български общественик, публицист и дипломат; участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението, член на ВМОК; родом от Битоля;
 
 57Димитър С. Бъров (1887-1961) - български юрист, политик и общественик; член на Демократическия сговор; министър на търговията, промишлеността и труда (1938-1939); народен представител; един от основателите и пръв ректор на Висшето търговско училище в Свищов; роден във Велико Търново;
 
17Димитър Станчов (1863-1940) – изтъкнат български дипломат и политик; министър-председател през 1907г., личен секретар на Фердинанд; началник на неговия таен кабинет, външен министър и посланик; родом от Свищов; Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено, от която има пет деца. Негов внук е Иван Станчов, външен министър на България и посланик, който превръща семейния дом на Станчови във Варна в дом за деца: „Карин дом”.
 
 10Димитър Стоянов (1928-1999) - политик от БКП, родом от Стражица; министър на вътрешните работи на България от 1973 до 1988 г.;
 
 34Димитър Трайков Янов (1914-1955) - български юрист, роден в Прилеп;
 
 36Димитър Търкаланов (1882-1953) - български политик от Радикалната партия; народен представител; помощник-кмет на София; репресиран от комунистическото управление;
 
 37Димитър Хаджигригоров (1888-1961) - български юрист и общественик; председател на Българския акционен комитет в Щип; роден в Радовиш, Вардарска Македония;
 
 44Димитър Хаджикоцев (1846-1885) - български търговец и политик, кмет на София (1878 и 1883-1884); родом от София;
 
 46Димитър Хаджипавлов Иванов (1847 -1913) - общественик, банкер, създател на читалище Надежда във Велико Търново през 1869 г.; родом от Велико Търново;
 
 37Димитър Шалев (1894-1960) - български юрист и общественик, участник в националосвободителното движение на македонските българи; зам-кмет на Скопие; родом от Скопие;
 
44Димитър Яблански (1858 -1937) - български офицер, финансист и общественик, кмет на София (1887-1889), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1912-1913); родом от Ябланица; погребан в семейна гробница-мавзолей на Яблански - Паница;
 
 10Димо Дичев (1902-1982) – партизанин; политик от БКП; роден в село Обручище;
 
 47Димо Кьорчев (1884 -1928) изтъкнат български публицист, политик и литературен критик; родом от Велико Търново;
 
 36Димо Хаджидимов (1875-1924) - български общественик, революционер и активист на ВМОРО, НФП и БКП; роден в с. Горно Броди, Серско;
 
 22Димчо Г. Пандев (1918-1971) - български общественик; основател на първия български радиочас “Родна песен” в Торонто, Канада;
 
 27Дионисий Кандиларов (1876-?) - български юрист, просветен деец и революционер; председател на Скопския окръжен революционен комитет на ВМОРО (1897-1899); член на Съюза на българските конституционни клубове; родом от Кукуш;
 
 46Дионисий Москов (1834 - ?) - български духовник, йеромонах; просветен деец в Източна Македония; родом от с. Горно Броди, Серско;
 
 25Добри Минков (1854-1942) - български юрист и общественик; завършил Роберт колеж в Цариград и право в Брюксел; председател на Апелативния съд; прокурор на Върховния касационен със; дописник на “Daily News”, роден в Сливен;
 
 25Добри Петков (1859-1932) - български политик; деец на Народолибералната партия; председател на Народното събрание (1907-1908); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1913-1918); роден в с. Церова Кория, Великотърновско;
 
 13Доре Минчев (1885-1933) - български деец на ВМРО; родом от село Горничево, Леринско; четник на Марко Лерински; войвода на Горничевската чета;
 
 37Досю Негенцов (1872-1952) - български просветен деец и публицист; завършил в Женева и Гренобъл; председател на Бълг. Учителски Съюз (1913-1934); народен представител (1927 до 1932); делегат на Осмия македоно-одрински конгрес; роден в Габрово;
 
 49Драгомир Табаков (1893-1950) - български юрист и съдия; родом от Калофер;
 
 32Душко Кесяков (1846-1923) - български общественик; роден в Копривщица;
 
 29Дянко Правчев (1889-1944) - български юрист и общественик; кмет на Бургас (1939-1944); родом от с. Пирне, Айтоско;
 
 47Евлогий Гешов (1887 -1954) - български дипломат; роден в София, син на Иван Евстр. Гешов;
 
 52Евстати Йорданов Кирков (1864-1948) - български общественик и политик; кмет на София (1908-1910); родом от Плевен;
 
 44Евтим Ст. Дедов - виден български спортен журналист, главен редактор на в. “Левски”; син на Стефан Дедов;
 
 46Евтим Т. Дабев (1864 -1946) - учител, журналист, поет и преводач, смятан за пръв преводач и издател на марксистка литература в България; родом от Габрово;
 
 6Екатерина Измирлиева-Паница (1884-1967) - българска учителка и революционерка от Кукуш, деец на ВМОРО; братовчедка е на Христо Смирненски и Тома Измирлиев; завършва Солунската българска девическа гимназия и започва работа като учителка в село Просечен, Драмско. На 17 май 1907 година се жени за един от лидерите на ВМОРО в района Тодор Паница;
 
 36Еким Андрейчин(1847-1947) - български учител и общественик, публицист и поет, турист, фотограф и първи уредник на музея на Историографическото дружество в Габрово; роден в Габрово;
 
 50Елисавета Иванова Горанова - Караминкова (1849-1920) - “Ars longa Vita Brevis”; българска общественичка; основателка на Женското калоферско дружество “Просвещениe”; родена в Карловo; дъщеря на българския търговец Иван Горан Пулиев;
 
 34Елисей Манов (1855-1931) - български просветен деец от възраждането; член на Поморавския народен комитет, внук е на възрожденеца Георги Дюстабанлията; родом от Пирот;
 
 30Емануил Габровски (1888-1969) - български общественик, индустриалец и политик; кмет на Русе (1934); родом от Търговище;
 
 34Емануил Манов (1884-1948) - български юрист и общественик, член на Народния съд след 1944 г.;
 
 10Енчо Стайков (1901-1975) – партизанин; политик от БКП; секретар на ЦК на БКП; член на Политбюро
 
 6Жак Натан Примо (1902-1974) - български историк; академик и функционер на БКП;
 
 34Желю Шивачев (1867-1915) - председател на Софийския окръжен съд; завършил право в Женева;
 
 29Захари Зайцаров (1907-1977) - български общественик; деец на въздържателното движение;
 
 27Захари Статков (1893-1972) - български преводач; син на поборника Васил Статков;
 
17Зджислав Зембжуски (1891-1942) - български обществен деец от полски произход; родом от София; в годините 1919-1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София. Награден от цар Борис III с Кавалерския кръст на ордена Св. Александър. Убит от Гестапо по време на Втората световна война.;
 
 51Златан Бръчков (1869-1957) - български политик и общественик; член на УС на Българското търговско параходно дружество; кмет на Варна (1922); роден в Свищов;
 
 38Иван Ал. Измиров (1924-1990) - български химик и публицист;
 
 34Иван Ат. Сапунджиев (1877-1950) - български общественик; кмет на Харманли;
 
 10Иван Башев (1916-1971) - политик от БКП, външен министър на България (1962-1971); родом от София;
 
 32Иван Бешевлиев (1861-1959) - български просветен деец и общественик, областен управител на Белоградчик;
 
 25Иван В. Икономов (1872-1931) - български общественик и издател; основател на в. “Балканска Трибуна” и “Заря”; родом от Омуртаг;
 
 22Иван Г. Игнатов (1862-1937) - български книгоиздател; роден в Пазарджик;
 
51Иван Георгиев (1864-1930) - български общественик и адвокат; родом от Тулча;
 
30Иван Д. Иванов (1858-1930) - български съдия; председател на Върховния касационен съд;
 
 50Иван Джаков (1920-?) - първият български радиолюбител; На 24 април 1938 г. излъчва от София първото радиолюбителско съобщение от България – „CQ de LZ1ID“, в телеграфен режим по морзовата азбука на честота 7 МHz; участва в съпротивителното движение през Втората световна война;
 
 32Иван Драгошинов (1889-1966) - български общественик и публицист; редактор на в. “Българска Морава”; родом от Трявна;
 
 11Иван Йосифов Николов (1910-1990) – български журналист;
 
 50Иван Йосифчев (1873-1955) - легален деец на Македонското освободително движение; активист на ВМОК и ВМОРО; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев;
 
 28Иван Карастоянов (1853-1922) - виден български фотограф и общественик; народен представител; роден в Самоков; произхожда от видния самоковски род Карастоянови;
 
 47Иван Красновски (1882 -1941) - български юрист и политик; дългогодишен съдия, през последните години от живота си е председател на Върховната сметна палата (1934 -1936, 1938-1941) и вътрешен министър (1936 -1938); родом от Пазарджик;
 
 6Иван Крафти (?-1938) - главен прокурор при Върховния съд (1914-1931); родом от Болград, Бесарабия;
 
 10Иван Михайлов (1897-1982) - военен и държавен деец на БКП, член на политбюро, участва в Септемврийското въстание; дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 — 1962);
 
 25Иван Н. Халачев (1840-1936) - български опълченец, общественик и политик от Народнолибералната партия; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията; народен представител; родом от Велико Търново;
 
 63Иван Николчев (1878-1935) - български съдия; член на Съюза на съдебните служители в България и делегат на учредителния му конгрес;
 
 56Иван Орманджиев (1891-1963) - български просветен деец, историк и общественик; деец на Тракийския научен институт; секретар на Комитета за свобода на Тракия; родом от Лозенград; Одринска Тракия;
 
 9Иван Палийски (1912-1981) – заместник-министър на финансите; член на БКП;
 
 37Иван Парлапанов (1874-1958) - български юрист, дипломат и военен деец; роден в Габрово;
 
 10Иван Пашов (1881-1955) - партиен деец от БКП; член на ЦК на БКП; кмет на София (1949-1952) - от с. Атлари, Сливенско;
 
 49Иван Пеев-Плачков (1864-1942) - български просветен деец и политик; министър на народното просвещение (1900-1901; 1912-1913); подпредседател на Народното събрание; член на Народната партия; редактор на в. “Мир”; член на БКД (БАН); родом от Копривщица;
 
 33Иван Пенаков (1883-1971) - български адвокат, историк и общественик; роден в Кюстенджа, Северна Добруджа, роднина на Георги Сава Раковски;
 
 39Иван Радославов (1881-1969) - български литературен критик и общественик; член на БЗНС; роден в Горна Оряховица;
 
 27Иван Рогачев (1871-1952) - български юрист; родом от с. Каратопрак, Серско, Егейска Македония;
 
 28Иван Славейков (1853-1901) - български просветен деец, филолог и политик; деец на Либералната и Демократическата партия; кмет на София (1885-1886); министър на народното просвещение (1901); народен представител; роден в Трявна, син на Петко Славейков;
 
 29Иван Ст. Гешов (1854-1932) - български политик, депутат и дипломат; кмет на Пловдив (1880-1883); народен представител; роден в Пловдив; произхожда от възрожденския род Гешови от Карлово;
 
 37Иван Строгов (1878-1955) - български политически и обществен деец; юрист; издава списание “Свято Дело”, и вестниците “Политика” и “Сговор”, участва в македоно-одринското движение; консул в Сяр; окръжен управител на Галиполския и Родоски окръг със седалище Родосто; посланик в Будапеща; експулсиран е от Париж през 1926 г. след сказка на тема “Македония не е сръбска”; родом от Кюстендил;
 
 37Иван Т. Кутев (1863-1933) - български журналист и политик; деец на БРСДП; родом от Казанлък;
 
 6Иван Татарчев (1930-2008) - български юрист; главен прокурор на Република България от 1992 до 1999г.;
 
 35Иван Тахов (1900-1960) - български книгоиздател; роден в Крушево, Вардарска Македония;
 
52Иван Тодоров Пулиев - Горан (1820-1899) - български търговец и общественик; роднина на Евлоги и Христо Георгиеви, по време на съдебния процес по делбата на тяхното имущество, заявява огорчен: “Значи ние сме от гората” и се преименува на Иван Горан; родом от Карлово;
 
 50Иван Фетваджиев (1845-1918) - български общественик; нотариус и съдия; родом от Карлово;
 
 33Иван Хаджигеоргиев (1875-1902) - български общественик; родом от село Просечен, Драмско; брат на българския общественик Илия Хаджигеоргиев;
 
 36Иван Хаджидимов (1915-1938) - български литературен критик; роден в София, син на Димо Хаджидимов;
 
 27Иван Харизанов (1885-1947) - български политик и общественик; адвокат, съдия и прокурор; член на кръга “Звено”; четник на ВМОРО; народен представител; председател на Върховната стопанска камера; роден в Дупница, първи братовчед на Яне Сандански;
 
 50Иван Хр. Караминков (1880-1949) - български юрист; родом от Калофер;
 
 37Иван Шалев (1923 -?) - български юрист и публицист; член на МНИ; родом от Скопие;
 
 61Иван Шапкарев (1919-1998) - български общественик, публицист, историк; родом от София, от видния охридски род Шапкареви; син на революционера Климент Шапкарев и внук на възрожденеца Кузман Шапкарев;
 
 29Иванка Ботева (1823-1911) - майка на Христо Ботев; родена в Калофер;
 
 47Илия Бонев Радков (1906-1987) - български политик от БЗНС, народен представител; родом от с. Джулюница, Горнооряховско;
 
 120Илия Гюрчев (1866-?) - български просветен деец и общественик; родом от Охрид;
 
 45Илия К. Секулов (?-?) - деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик; роден в гр. Прилеп;
 
 65Илия Липавцов (1926-2007) - български хуморист, карикатурист; публицист; роден в София;
 
23Илия Ненчев (1896-1978) - български общественик и политик; кмет на Битоля по време на Втората световна война;
 
 102Илия Попилиев (1891-1973) - български общественик; деец на БКП;
 
 22Илия Хр. Маринов (1926-1997) - български военен деец, юрист и публицист;
 
 28Илия Цанов (1831-1901) - български политик и дипломат; водач на Либералната партия след Освобождението; министър на външните работи (1885); народен представител; родом от Видин;
 
 45Илия Чайлев (1870-1961) - виден български съдия и общественик; председател на Софийския окръжен съд; роден в гр. Велес;
 
 35Илия Чайлев (1886-1946) - български висш съдебен деец, касационен съдия, Софийски окръжен съдия; родом от Велес;
 
 45Исмаил Билен Марат (1902-1983) - генерален секретар на нелегалната турската комунистическа партия; женен за българка; роден в с. Чинчива, Турция;
 
 55Йоаким Г. Бакалов (1856-1952) - български просветен деец и публицист; ректор на Софийската духовна семинария (1901-1904; 1916-1917); роден в с. Батошево, Севлиевско;
 
 44Йов Титоров (1854-1925) - български общественик и политик, народен представител от Либералната партия (радослависти); министър на търговията и земеделието (1900-1901); председател на Окръжния съд в София; председател на Върховната сметна палата; роден в Болград, Бесарабия;
 
 39Йозеф Амбил (1883-1947) - чешки литограф и печатар; съдържател на литография "Амбил";
 
 39Йозеф Коловрат [Joseph Coulowrat] (1840-1910) - от краковския аристократски род Коловрат;
 
 46Йонко Веселинов (1872 -1945) - общественик, адвокат, три пъти народен представител; роден в Ловеч;
 
 9Йордан Ачков (1877-1940) - български общественик; родом от Прилеп; завършва право в Лозана; капитан от българската армия; председател на Прилепското братство и член на Националния комитет на македонските братства;
 
 50Йордан Вишовградски (1891-1925) - български общественик и политик, деец на БЗНС; единнофронтовец; народен представител; роден в с. Михалци, Великотърновско;
 
 29Йордан Илийчев (1882-1946) - български агроном, общественик и публицист; роден в Плевен;
 
 11Йордан Катранджиев (1894-1988) - политик от БКП; родом от Ихтиман; един от организаторите на Септемврийското въстание в Ихтиманско; от 1939 г. член на ЦК на БКП;
 
 7Йордан Кюранов (1895-1965) – български писател;
 
 23Йордан Мицов (1918-1978) - български ставрофорен иконом; дългогодишен първи солист на българската хорова капела “Светослав Обретенов”;
 
 129Йордан Панов - Шемшето (1891-1989) - деец на БКП; мемоарист; родом от Радомир;
 
 33Йордан Тютюнджиев (1891-1953) - български юрист; деец на БКП, близък на Сталин; родом от Шумен;
 
 51Йордан Урумов (1870-1958) - български банкер; касиер на БНБ; роден във Велес;
 
 46Йосиф I Нюйоркски (1907 -1987) - български духовник, епископ на Българската Православна Църква, митрополит Нюйоркски; роден със светско име Величко Иванов в с. Махалата (дн. град Искър);
 
28Йосиф Ковачев (1839-1898) - бележит български учен, педагог, общественик и държавник; народен представител в Учредителното народно събрание; кмет на София (1886-1887); председател на Върховния македоно-одрински комитет (1897); роден в Щип;
 
 1Йосиф Петров (1909-2004) - български поет, общественик и политик; народен представител; след 9 септември е репресиран от комунистическата власт (от 1956 до 1959 е в Белене); родом от с. Чирен, Врачанско;
 
 28Камен Калчев (1914-1988) - български писател и общественик; деец на ВМРО (обединена) и БКП; родом от с. Керека, Дряновско;
 
 34Каран Д. Дончев (1911-1985) - български журналист, публицист, редактор на вестник "Български запад"; роден в Пазарджик;
 
 18Карл Бец (1850-1925) - придворен градинар след Освобождението; учител и педагог, един от основателите на пчеларството в България;
 
 10Карло Луканов ( (1897-1982) - български юрист и политик от БКП; заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи на България от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г.; родом от град Плевен;
 
 10Кимон Георгиев (1882-1969) - офицер и политик от Демократическия сговор и Звено, три пъти министър-председател на България; участва и в трите преврата на 9 юни, 19 май и 9 септември; родом от Татар Пазарджик;
 
 30Кирил Гунев (1887-1949) - български юрист, финансист и политик; министър на финансите(1935-1938); управител на БНБ (1938-1944); родом от Казанлък;
 
 10Кирил Зарев (1926-2000) - политик от БКП, между 1969 и 1974 г. е председател на Българската народна банка; от 1974 до 1975 г. е министър на труда и социалните грижи и заместник-председател на Министерския съвет. Родом от Мало село;
 
 49Кирил К. Маричков (1919-2000) - български юрист и дипломат; роден в София;
 
 10Кирил Лазаров (1885-1980) - политик от БКП; участва в Септемврийското въстание; работи в Академията на науките на СССР; министър на финансите 1949-1962; родом от Долна баня;
 
 86Кирил М. Димитров (1889-1944) - български духовник; убит от комунистическата власт след 9 септември; родом от с. Дебели лак, Радомирско;
 
 46Кирил Христов Совичанов (1878 -1961) - български революционер и общественик, деец на ВМОРО, председател на Илинденската организация и гл. редактор на сп. “Илюстрация Илинден”; родом от Битоля, баща на Борис Христов;
 
 28Климент Спространов (1857-1931) - български просветен деец, общественик и революционер; народен представител; деец на ВМОК; родом от Охрид, син на Ангел Спространов;
 
 46Климент Хитров [архимандрит] (1843 -1912) висш български духовник и фотограф; родом от Ловеч;иконом Николай Шкутов - български духовник, председател на български църковни общини в Македония и Тракия; родом от с. Горно Броди, Серско;
 
 31Константин Баждеков (1881-1929) - български общественик, юрист и учител, деец на БРП; завършва гимназия в Солун, през 1897 г. се преселва в България; родом от Воден, Егейска Македония;
 
 50Константин Башулков (1886-1947) - български общественик, публицист и юрист; родом от Копривщица;
 
 50Константин Башулков (1886-1947) - български общественик, публицист и юрист; родом от Копривщица;
 
 47Константин Вапцов (1880 -1951) - виден лекар, общественик, историк; родом от Габрово;
 
 32Константин Г. Белчев (1885-1959) - българси юрист, съдия; роден в Копривщица;
 
 25Константин Д. Батолов (1878-1938) - български общественик и политик от Демократическата партия; два пъти кмет на София (1910-1911; 1920-1922); посланик във Франция (1931-1934), Испания (1932-1934) и Белгия (1933-1934); министър на външните работи (1934-1935); родом от Сопот;
 
 29Константин Минков (1874-1929) - български политик и дипломат; завършил във Великобритания; секретар на българската легация в Лондон; участва в преговорите по Ньойския договор; делегат на учредителното събрание на Обществото на народите; родом от Лозенград, Одринска Тракия;
 
 45Константин Поменов (1850-1913) - български политик, публицист и юрист, член на Прогресивнолибералната партия и Народнолибералната партия; многократно избиран за народен представител, включително в Учредителното народно събрание; министър на правосъдието; завършва във Виена и Хайделберг; родом от гр. Прилеп;
 
 11Константин Попрусинов (1878-1958) – свещеник; познат с комунистическите си възгледи, наричан „Червения поп”; родом от Ракитово;
 
 47Константин Серафимов (1859 -1909) - член на Върховния касационен съд; родом от Аджар (Свежен), брат на полк. Владимир Серафимов;
 
 4Константин Скутунов (1890-1965) - близък до царското семейство царски офицер; роден в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война; адютант на цар Борис III, военен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „Вяра“;
 
 47Константин Стоилов (1853-1901) - български държавник, един от ръководителите на Консервативната партия; Министър-председател през 1887 и 1894–1899 г.; основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 г.; родом от Пловдив.
 
 5Константин Т. Размов (1926-1994) – Народен представител в 36 обикновено Народно събрание;
 
 44Константин Томов (1888 -1935) - български общественик, политик от БЗНС, народен представител, министър на вътрешните работи (1921), министър на войната (1921-1923); роден в с. Кунино, Плевенско;
 
25Константин Хаджистоянов (1875-1942) - български инженер; министър на железниците (1935-1936); роден в София;
 
 1Коста Андреев (1930-2006) - български журналист;
 
 22Коста Възвъзов (1902-?) - български общественик и евангелистки пастор;
 
 22Коста Домусчиев (1883-1963) - български журналист; (редактор “Детска Радост”)
 
 39Коста Коцаров - свещеник на Католическата апостолическа църква;
 
 37Коста Пчелински (1897-1981) - български юрист и съдия, председател на съда в Малко Търново (1941);
 
 7Коста Списаревски (1882-1953) - български дипломат, юрист, журналист и икономист; родом от Кюстенджа; завършва право в Брюксел; пише в списание „Македоно-одрински преглед“ и поддържа контакти с Яне Сандански и други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след Илинденско-Преображенското въстание; генерален консул в Солун през 1923 година; синът на брат му Светозар е летецът герой Димитър Списаревски;
 
 25Коста Янков (1888-1925) - български комунист; член на ЦК на БКП; участва в подготовката на Септемврийското въстание; един от организаторите на атентата в “Света Неделя”; роден в Пловдив, в семейството на българския офицер и войвода на ВМОК Анастас Янков от с. Загоричани, Костурско;
 
 43Кочо Попов (1908-1972) - деец на ЮКП и БКП; комендант на Куманово; "При влизането на партизаните в Куманово – разказва свидетел на събитието – за комендант на града беше назначен Кочо Попов, кумановец, книжар, прогресивен по убеждения. Бяха арестувани всички ония лица начело с др. Йосиф Андонов, Кръстьо Лазаров Кумановски, Кирил Мургашански, Джартов и др. Като узнал за арестуването им, Темпо му наредил да бъдат избити всички без съд. Комендантът Кочо Попов обаче реагираше, като казваше, че са добри граждани и ако трябва да бъдат наказани за нещо, да бъдат изправени пред съд. Темпо обаче настоявал на своето и два пъти е питал дали заповедта му е изпълнена. Най-после го извикал в Белград уж по някаква работа и в негово отсъствие била изпълнена заповедта." изгонен от Куманово, Кочо Попов бяга в България; баща на известния македонски журналист Гроздан Попов;
 
 10Кремена Шаторова (1939-1969) - дъщеря на Методи Шаторов, родена в Париж;
 
 59Крум Благов (1953-2015) - български журналист и издател; разследващ журналист; родом от София;
 
 69Крум Д. Максимов (? - 1916) - български просветен деец и публицист; брат на писателя Христо Максимов; родом от Самоков;
 
 46Кръстан Доцев (1871 -1937) - български публицист и общественик, член на Благодетелния съюз, редактор на в. “Народни права”, председател на бюрото на софийската либерална дружинка;
 
 89Кръсто Петков Мисирков (1874-1926) - български филолог, публицист и общественик; народен представител в Бесарабския парламент; в Македония е смятан за баща на македонския език и идентичност; родом от Постол (дн. Пела), Егейска Македония;
 
 30Кръстьо Карагьозов (1860-1923) - български общественик; частен секретар на Стефан Стамболов; по време на Първата световна война е управител на Кюстендил; родом от Велико Търново, син на изтъкнатия фабрикант и общественик Стефан Карагьозов;
 
 28Кръстьо Куюмджиев (1933-1988) - български литературен критик; член на БКП; член на Съюза на българските писатели; родом от Свищов;
 
 8Кръстьо Пастухов (1874-1949) - виден политик и общественик; един от водачите на БРСДП, многократно избиран за народен представител; министър на вътрешните работи през 1919 г.; убит по нареждане на комунистическите власти в затвора в Сливен през 1949; местонахождението на тялото му е неизвестно; родом от гр. Севлиево;
 
 50Кръстю Йосифчев (1877-1953) - български просветен деец; член на Младата македонска книжовна дружина и деец на Охридското благотворително братство; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев;
 
 14Кръстю Панайотов (1895-1975) - български духовник и македоно-одрински опълченец; родом от село Апоскеп, Костурско;
 
 32Лазар Главинов (1880-1947) - български социалистически деец, член на македоно-одринската социалдемократическа група; родом от Велес, брат на Васил Главинов;
 
 50Лазар Кръстев (1939-2013) - български дипломат;
 
 25Лазар Паяков (1860-1910) - български просветен деец и политик от Народнолибералната партия; министър на финансите (1903-1908); министър на народното просвещение (1907); народен представител; роден в Габрово;
 
 10Лалю Ганчев (1914-1981) - български журналист и политик от БЗНС; родом от село Брестница; член на Държавния съвет;
 
 1Лалю Димитров (1928-2011) - български журналист; главен-редактор на “Народна младеж”; “Отечествен фронт”; “Поглед”; родом от с. Орешак, Троянско;
 
 30Ламби Кандев (1879-1925) - български общественик, деец на БРСДП (т.с.) и БКП, журналист; родом от Свищов, убит след атентата в църквата “Св. Неделя”.
 
 31Лука Радулов (1840-1917) - български общественик, депутат в Учредителното събрание; председател на Оряховския окръжен съд; родом от Браила, Румъния;
 
 35Любомир Робертов (1921-1977) - български писател и публицист;
 
 77Любомир Собаджиев (1944-2002) - български дисидент, общественик и политик; председател на движението “Гражданска инициатива”; участник в кръглата маса през 1990 г., сред 11-те основатели на СДС; роден в Русе;
 
 44Любомир Харизанов (1881-1927) - български публицист и общественик, четник на Яне Сандански и негов братовчед; родом от Дупница;
 
 10Людмила Живкова (1942-1981) - български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева; от 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година е член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата. Между 1976 и 1981 година е народен представител в VII и VIII Обикновено Народно събрание; родена в Говедарци;
 
 18Маги Маркхем (1866-1928) - майка на Рубен Маркхем, известен американски журналист и кореспондент в България;
 
 98Максим К. Паскалев (1940-2007) - деец на БКП; член на ЦК и Висшия партиен съвет; председател на Съюза на българските писатели;
 
 32Манол Велев [Филип] (1915-1988) - деец на БКП, партизанин; родом от с. Скребатно, Неврокопско;
 
 46Марин К. Ханджиев (1878 -1942) - български духовник, свещеноиконом и просветен деец; роден в с. Вратца, Ловчанска околия;
 
 22Марин Михов (1917-2000) - български историк и военен деец; дългогодишен ръководител на НВИМ; родом от с. Левски, Варненско;
 
 6Марин Петков Гешков (1906-1974) - български учител и журналист; политически затворник (1934-1937) - концлагерист (1941-1942);
 
 70Мария Тролева (1943-1992) - българска журналистка; една от първите говорителки на БНТ;
 
 45Марко Балабанов (1837-1921) - юрист, публицист и политик от град Клисура, първият външен министър на България, председател на Народното събрание;
 
 26Марко Тотев (1858-1936) - български общественик, юрист и съдия; народен представител; родом от Велико Търново;
 
 13Марко Турлаков (1872-1941) - български политик от БЗНС; в периода 1907-1910 г. е редактор на вестник "Земеделско знаме", а по време на Балканската и Междусъюзническата война е редактор на списание "Земеделска мисъл". Марко Турлаков е един от осъдените на затвор по време на Деклозиеровата афера. министър в правителството на Александър Стамболийски, но след несъгласие с част от реформите на БЗНС е изключен от партията и изгонен от правителството.
 
 47Мартин Теодоров (1854 -1926) - политик от Народнолибералната партия; кмет на София от 8 юли 1905 г. до 21 март 1908 г., през този период е построен нов водопровод от Бояна, част от централните улици са павирани с известните жълти павета, построена е сградата на Народния театър „Иван Вазов“ и започва строителството на Централна баня, Халите и други обществени сгради; родом от Бесарабия;
 
 25Матей Бенчев (1828 -1908) - български просветен деец и свещеник; учител в Плевен и Тетевен преди Освобождението; свещеник в Тетевен и София след 1878 г.; родом от Сопот;
 
 48Матей Бончев - “Бръшлян” (1881-1956) - български журналист и публицист; главен редактор на в. “Зора”; роден в Котел;
 
 30Матей Петков Сарджов Брадински (1858-1936) - български църковен и просветен деец; родом от с. Тресонче, Дебърско, брат на революционера Мино Брадински;
 
 46Матей Танчев (1897 - ?) - български духовник, публицист и историк;
 
 32Методи Мавродинов (1871-1952) - български публицист и общественик; областен управител на Кюстенджа по време на Първата световна война;
 
 88Методи Янчулев (1905-1990) - български юрист, политик и общественик, деец на Демократическата партия; завършва в Париж; един от основателите и секретар на Младежката организация на Демократическата партия; секретар на министър-председателя Андрей Ляпчев; народен представител; репресиран от комунистическите власти след 9 септември; родом от Прилеп;
 
 39Методий [Методий Стратиев] (1916-2006) - апостолически екзарх,монах августино-успенец; родом от Елхово, репресиран от Комунистическия режим; политзатворник;
 
 33Милан Грашев (1880-1924) - виден български общественик, публицист и политик, деец на Македонската федеративна организация; роден в Прилеп;
 
 46Милан Конев (1881 -1923) - български духовник и революционер, деец на ВМОРО, участвал в Илинденско-преображенското въстание; родом от Прилеп;
 
 37Милан Стоименов Топлодолски (1884-1964) - български общественик и революционер, член на ЦК на Въртоп; подпомага бежанците от Западните покрайнини;роден в с. Топли дол, Сурдулишко;
 
 48Милена Стамболийска (1872-1944) - българска учителка; съпруга на българския политик Александър Стамболийски; родена във Ветрен;
 
 10Милко Тарабанов (1905-1979) - български политик от БКП; постоянен представител в ООН;
 
 26Милош Н. Станишев (1865-1935) - виден български адвокат и съдия; един от първите български юристи след Освобождението; “началник”: на всички прокурори в България; родом от Кукуш;
 
 46Мирон (1918 -1988) - виден български духовник (архимандрит);
 
 10Митка Гръбчева (1916-1993) - партизанка, служител на Държавна сигурност;
 
 10Митко Григоров (1920-1987) - политик от БКП; член на ЦК; родом от село Ярловци;
 
 30Михаил Герасимов (1869-1945) - български съдия, председател на Върховната сметна палата;
 
 93Михаил П. Шишкин (1890-1950) - руски духовен деец, протоиерей; емигрира в България след Октомврийската революция; преподавател в Духовната семинария по философия, психология, логика;
 
 27Михаил Пъдев (1915-1989) - виден български журналист и писател; работил за в. “Times”, интерниран в лагера Гонда Вода през 1941 г.; роден в София;
 
 28Михаил Сарафов (1854-1924) - български революционер, политик, просветен деец и дипломат; член на БРЦК; деец на Либералната и Прогресивнолибералната партия; министър на народното просвещение (1880-1881); министър на финансите (1883-1884; 1902-1903); министър на вътрешните работи (1902-1903); народен представител; директор на Солунската българска мъжка гимназия (1893-1896) и Солунската българска девическа гимназия (1895-1896); родом от Велико Търново;
 
 27Михаил Тенев (1856-1943) - български финансист и политик от Либералната партия (радослависти); участва в Руско-турската война; присъства на подписването на Санстефанския мирен договор; управител на БНБ (1887-1899), министър на финансите (1899-1900); роден в Казанлък;
 
 8Михаил Теофилов Попсавов (1875-1942) - писател, поет, читалищен, театрален и музикален деец, инициатор за създаване на детските летовища у нас, дарител на библиотека „Априлов - Палаузов“; роден в Габрово;
 
 44Михаил Чукчуков (1870-1950) - български просветен деец и общественик; родом от Кратово, Македония;
 
 10Мишо Мишев (1911-1984) - политик от БКП, партизанин;
 
 52Младен Атанасов Синигерски (1867-1956) - български просветен и обществено-политически деец; депутат в XXIII Обикновено народно събрание, член на Софийското училищно настоятелство; член на Висшия учебен съвет; роден в с. Люта (дн. Владимирово), Монтанско;
 
 120Момчо Дочев (1888-1968) - български адвокат, стопански деец, общественик и политик; народен представител в XXII Обикновено Нарoдно събрание от Демократическия сговор; Директор на Дирекция за закупуване и износ на зърнени храни;
 
 39Монашеска общност сестри Евхаристинки - основана в Солун на 21 Април 1889 г. от Отец Йосиф Алоати, свещеник Лазарист и Сестра Христина - Еврозия Алоати (брат и сестра), италианци от Торино. Първоначално се развива и разраства в местността Палюрци (Боймия, Македония) и някои околни места, където са открити сиропиталище и училища, а за по-отраснали - ателиета за шев и бродерия, както и земеделско училище за момчета. През 1920 г., като последица от Първата световна Война, Сестрите са принудени да напуснат огнището си и заедно с много бежанци от Македония се настаняват в София. Тук отново откриват сиропиталище за момичета и се грижат за тяхното възпитание, образование и им предлагат родителски грижи.;
 
 29Найден Бенев (1857-1909) - български политик; деец на Народната партия; секретар на министерски съвет (1894-1896); министър на вътрешните работи (1896-1899); министър на търговията и земеделието (1898-1899); народен представител; родом от Копривщица;
 
 43Найден Команов (1884-1972) - виден общественик, народен представител, сред основателите на кооперативното движение, член на УС на БЗНС; родом от Съединение, написал първата история на селището по спомените на очевидци;
 
 50Найден Николов (1884-1959) - български юрист и дипломат; деец на БКП; председател на Върховния касационен съд (1944-1946); роден в Златица;
 
 46Найден Патев Поппетров (1888 -1943) - писател, общественик, историк, деец на Демократическата партия, народен представител и сподвижник на Тодор Александров; родом от с. Видраре, Софийско;
 
 35Наум Белев (1869-1928) - български общественик, служител на МВР и деец на македонската емиграция в България; ръководител на Охридското благотворително братство; родом от Охрид;
 
 6Наум Бърдаров – български учител, член на ВМОРО от Щип
 
 27Наум П. Чилев (1890-1959) - български филолог, журналист и кореспондент за френската преса; син на българския просветен деец от Крушево Перикли Чилев;
 
 46Наум Хр. Томалевски (1882 -1930) - български общественик и революционер, член на Задграничното представителство на ВМРО, кмет на Крушево; родом от Крушево, Вардарска Македония;;
 
 28Наум Якимов (1870-1957) - български публицист и общественик; роден в Охрид;
 
 25Нейчо Иванов (1883-1950) - български икономист, журналист и общественик; издава вестниците “Нов Дневник” и “Реч”; един от учредителите на Дружеството на българските писатели; директор на софийската търговска гимназия;
 
 46Неофит Скопски (1870 -1938) - висш български духовник и обществен деец, митрополит на българската Скопска епархия (1910 -1913, 1915 -1918 г.); роден със светско име Наум Паскалев в Охрид;
 
 29Нестор Абаджиев (1851-1931) - български търговец, общественик и политик; народен представител; един от основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара; родом от Копривщица;
 
 48Нестор Марков (1836-1916) - виден български възрожденец; просветен деец и общественик; окръжен управител на Стара Загора (1879-1881), Велико Търново (1882-1884), Русе (1884-1886); министър на вътрешните работи (1883); народен представител; роден в с. Иробас (дн. Криво поле), Хасковско;
 
 128Нестор Сокеров (1878-1962) - български общественик; почетен консул на Белгия във Варна (1930);
 
 100Нестор Т. Личев (1904-1959) - български общественик и аптекар; народен представител; роден в Пещера;
 
30Никита Шервашидзе (1941-2008) - български политик, министър на енергетиката (1990); родом от София;
 
 46Никифор [митрополит] (1861 -1918) - български духовник, Рашко-призренски митрополит;
 
 46Никодим [Тивериополски епископ ] (1864 -1932) - управлява Солунската и Одринската епархия на българската църква; игумен на Бигорския манастир (1907-1912); роден със светско име Боян Атанасов в Скопие;
 
 15Никола Бахчеванов (1893-1984) - македоно-одрински опълченец; секретар на Македонската католическа лига;
 
 29Никола Божинов (1901-1979) - български общественик, издател и фотограф; един от основателите на Българския фото клуб; деец на ВМРО; роден в София, син на Иван Божинов;
 
 47Никола Бойкикев (1863 -1928) - български съдия, юрист; родом от Скопие, българският духовник Натанаил Зографски е негов чичо; Владимир и Любен Бойкикеви
 
 47Никола Бронзов (1896 -1952) - български адвокат, журналист и политик от Националлибералната партия, кмет на София (март до октомври 1945 г.); родом от София;
 
 29Никола Вардев (1834-1915) - български общественик, книжар, дарител и революционер; родом от Якоруда;
 
 3Никола Велев (1897-1976) - български публицист и общественик; след Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония; Никола Велев е назначен за съюзен организатор на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина през 1925 година; член на Виенското дружество и същевременно резидент на ВМРО във Виена, на които се изготвя Майския манифест. Посветен във Виенските преговори от 1924 година;
 
 35Никола Владикин (1862-1918) - български журналист и книжовник; роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко;
 
 101Никола Г. Рамаданов (1877-1958) - български просветен деец и общественик; роден в Долна Джумая (Баракли Джумая), Егейска Македония;
 
 28Никола Генадиев (1868-1923) - изтъкнат български юрист, политик, публицист и общественик; участва в Съединението; деец на Народолибералната партия; народен представител; министър на правосъдието (1903-1904); министър на търговията и земеделието (1903-1903); министър на вътрешните работи (1907-1908); министър на външните работи и изповеданията (1913); роден в Битоля, син на църковния деец и композитор Йоан Генадиев Хармосин Охридски;
 
 45Никола Д. Найденов (1880-1939) - български юрист и политик от Демократическия сговор; народен представител; министър на просвещението; родом от Никопол;
 
 45Никола Джеров (1892-1975) - журналист, писател и общественик; роден в София, в семейство на преселници от гр. Охрид;
 
 34Никола Драгулев (1866-1930) - български общественик, революционер и журналист; създател на дружество “Странджа” и дружество “Отечество; роден в Малко Търново;
 
28Никола Коларов (1902-1961) - български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България; един от лидерите на Македонския младежки културно-просветен съюз; преподавател по Международно право и Дипломатическа история; директор на в. “Целокупна България”; след 9-и септември е осъден от Народния съд, но успява да се укрива 12 години в с. Крумово; заловен и изпратен в Белене; умира малко след амнистията си; роден в Дупница;
 
 49Никола Коцев Стоичков (1872-1939) - български просветен деец и политик; народен представител; председател на Кюстендилския окръжен съвет; кмет на град Кюстендил (1925-1926); родом от Кюстендил;
 
 28Никола Михайловски (1818-1892) - български възрожденец, книжовен и обществен деец; народен представител в Учредителното народно събрание; подпредседател на Държавния съвет по време на режима на пълномощията; родом от Елена, брат на Иларион Макариополски, баща на Стоян Михайловски;
 
 4Никола Настев Апостолов (1866-1952) - адвокат и политик от Народолибералната партия; родом от село Пътеле, Егейска Македония; министър на народното просвещение (1907-1908); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913-1917);
 
 121Никола Ноков (1886-1976) - български общественик, член на Браншовото търговско сдружение на митническите и железнични посредници; деец на БКП; роден в Котел;
 
 10Никола Павлов - Комара (1906-1980) - български политик от БКП;Лозан Стрелков (1912-1981) - български поет и драматург; родом от село Скомля, член на ЦК и директор на БТА;
 
 26Никола Петков (1893-1947) - български юрист и политик; лидер на БЗНС; народен представител; убит от Комунистическия режим; родом от София;
 
 9Никола Попов (1907-1953) - български комунист; интербригадист; участва в съпротивата по време на Втората световна война;
 
 44Никола Ризов (1872-1942) - български дипломат, публицист и общественик; роден в Битоля, брат на Димитър Ризов ;
 
 29Никола Сакаров (1881-1942) - български икономист и общественик; член на БРСДП; софийски общински съветник (1911-1925); народен представител; управител на Българската земеделска банка; роден в София;
 
 38Никола Ст. Коджабашев (1902- 1950) - деец на БКП; репресиран след Втората световна война и убит през 1950 г.;
 
 32Никола Тантилов (1859-1931) - български общественик и публицист, сподвижник на Алеко Константинов и един от създателите на организирания туризъм в България; роден в Карлово;
 
 37Никола Усталъков (1898-1945) - български общественик и публицист;
 
 35Никола Шопов (1880-1938) - български политически и обществен деец; член на БРСДП(т.с.), Либералната партия и Демократическия сговор; народен представител, подпредседател на 23 Обикновено народно събрание; Кмет на Кюстендил (1921); роден в Кюстендил;
 
 46Николай [Макариополски епископ ] (1908 -1981) - български духовник; епископ на Българската православна църква;
 
 37Николай Белитц (1886-1959) - български и руски публицист и писател, деец на Белогвардейската емиграция в България;
 
 50Николай Върбицалиев (1930-1997) - български журналист;
 
 78Николай Дермишков (1897-?) - български общественик и публицист; “заслужил деятел на физкултурата”;
 
 31Николай Петрини (1889-1925) - български политик, деец на БЗНС, участва в Единния фронт; роден в Ямбол; убит по време на Априлските събития през 1925 г.;
 
 45Николай Тодоров - Вородот (1920-1969) - публицист;
 
 46Никон [Агатополски епископ] (1931-2000) - български духовник;
 
 10Огнян Дойнов (1935-2000) - български политик; родом от Гара Бов; държавник и дипломат от БКП; секретар на ЦК на БКП от 1976 до 1986 г.;
 
 29Олга Радева (1868-1951) - български общественик; председател на Македонския женски съюз; родом от Велес, съпруга на българския политик от Битоля Александър Радев;
 
 72Олга Чекаларова (1891-1953) - български просветен деец и общественик; деец на Костурското благотворително братство; родена в Битоля; съпруга на войводата Васил Чекаларов;
 
 37Павел Генадиев (1873-1959) - български общественик, издател, публицист и деец на ВМОРО; роден в Битоля, от видната българска фамилия Генадиеви;
 
 15Павел Зембжуски – поляк, син на граф Франтишек Зембжуски; участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е първото в страната патентно бюро; има четири деца, негов син е Зджислав Зембжуски, който в годините 1919-1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София, убит от Гестапо по време на Втората световна война;
 
 9Павел Йовчев Илиев (1893-1982) – български общественик; родом от село Тишаново, Кюстендилско; кмет на с. Тишаново; търговец; депутат от Демократическата партия (1935-1940); два пъти осъждан на смърт от Народния съд;
 
 25Пано Чуклев (1874-1922) - български общественик; деец на Демократическата партия; градоначалник на София по време на Владайските събития; виден полицай; родом от Панагюрище;
 
 51Пантелей Урумов (? - 1909) - български юрист, общественик и революционер; един от организаторите на Кресненско-разложкото въстание; комисар на софийския комитет “Единство”; председател на Софийския апелативен съд; член на Върховния македоно-одрински комитет; роден във Велес;
 
 68Панчо Хаджимишев (1874-1957) - български общественик, юрист и дипломат; ръководи българската легация в Лондон, Атина, Хага и Рим; участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор; родом от Велес, Вардарска Македония;
 
 46Партений [Левкийски епископ] (1907 -1982) - висш български духовник;
 
 47Паскал Паскалев (? -1925) - адвокат, общественик, кмет на София (1924-1925), загива при атентата в Света Неделя; родом от Габрово;
 
 10Пело Пеловски (1903-1957) - партизанин, деец и политик от БКП;
 
 27Перикли Фоти (1889-1977) - български и армънски общественик; представител на македонската влашка организация в Съюза на македонските емигрантски организации;,
 
 46Петко Горбанов (1846 -1909) - български общественик, адвокат, народен представител от Консервативната партия, родом от Елена;
 
 26Петко Д. Петков (1891-1924) - български политик, деец на БЗНС; дипломат; народен представител; родом от София, син на Димитър Петков;
 
23Петко Дичев (1867-1945) - български общественик, кооперативен деец и публицист; роден в Кула;
 
 1Петко Йотов (1947-2009) - български военен деец, военен историк и дългогодишен директор на Националния военно-исторически музей (1989-2009); роден в Плевен;
 
 10Петко Кунин (1900-1978) - български финансист и политик от БКП; подуправител на БНБ между 1933 и 1936; секретар на ЦК на БКП; партизанин;
 
 62Петко Мерджанов (1891-1959) - български общественик, касиер и деец на Дебърското благотворително братство; събира помощи за Дебърския български манастир “Св. Йоан Предтеча - Бигор”; родом от с. Кърчища, Дебърско, Вардарска Македония (дн. в Албания);
 
 34Петко Палиев (1886-1952) - български общественик, актьор и политик; народен представител; родом от Елена;
 
 44Петко Пенчев (1882-1947) - български общественик, политик и революционер, член на ЦК на ВМОРО (1908), редактор на в. “Зора”, “Знаме”, по-късно е в редовете на “Звено” и на “ОФ”; родом от Варна;
 
 44Петко Радоев (1927 -1996) - български журналист, писател; родом от с. Мечка, Плевенско;
 
 34Петко Теодоров (1869-1938) - български инженер, общественик и политик; кмет на София (1914-1915); родом от Елена, брат на Теодор Теодоров;
 
 9Петър (?-1951) и д-р Кирил (?-1943) Бачурски - видни български общественици от Бесарабия;
 
 44Петър Абрашев (1866-1930) - български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия; министър на търговията и земеделието (1902-1903) и министър на правосъдието (1911-1913); преподавател по право в СУ, един от основоположниците на теорията на гражданското право; родом от Котел;
 
 33Петър Блажев Кръстев (1899-1965) - български общественик; деец на Крушевското благотворително братство; роден в с. Бирино, Крушевско, Вардарска Македония, син на войводата Блаже Биринчето;
 
25Петър В. Горбанов (1852-1932) - български учител и общественик; родом от Елена;
 
 27Петър Вичев (1894-1933) - български революционер, общественик и журналист; председател на Добруджанската организация; един от основателите на Добруджанската революционна организация; редактор на в. “Добруджанско знаме”; “Свободна Добруджа; родом от с. Айдемир, Силистренско; убит край църквата “Св. Седмочисленици” в София през 1933 г.;
 
 6Петър Г. Карчев (1889-1965) - български публицист и революционер; родом от Охрид; деец на ВМОРО; деец на Народнолибералната Партия; редактор на множество вестници;
 
 49Петър Габровски (1898-1945) - български политик и юрист; министър на железниците, пощите и телеграфите (1939-1940); министър на вътрешните работи (1940-1943); член на УС на Съюза на българските адвокати; осъден на смърт от “Народния съд” след Деветосептемврийския преврат; родом от Разград;
 
12Петър Дертлиев (1916-2000) – български политик, социалдемократ, председател на възстановената от него БСДП; народен представител;
 
 3Петър Зъбов (1862-1944) - български юрист и общественик; родом от Пирот; висш чиновник в Министерството на правосъдието, подпредседател на Апелативния съд; Завършва средното си образвание в София, след което следва право в Хайделберг, Германия. При обявяване на Сръбско-българската война, през 1885 г. заминава доброволец на фронта, като се зачислява заедно с много други български студенти от Европа в Студентския легион. Доктор по право. Участва активно в обществения живот на младата държава след Освобождението. В 1919 година е един от авторите на Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци, с който се протестира срещу включването на Пиротския край в състава на Сърбия
 
 61Петър Ив. Завоев (1888-1965) - български журналист, писател и изследовател; един от създателите на Съюза на журналистите в България; един от основателите на Македонския научен институт; председател на Щипското благотворително братство; след 9 септември е репресиран от комунистическата власт и изселен в Ловеч; родом от Щип, Вардарска Македония;
 
 37Петър Иванов Гъбенски (1870-1955) - български общественик и просветен деец; автор на първата история на град Габрово; библиотекар в Народна Библиотека; роден в Габрово;
 
 47Петър Кр. Чуклев (1913-1961) - журналист;
 
 32Петър Кръстев (1949-1988) - български журналист;
 
 34Петър М. Базайтов (1860-1945) - български печатар; родом от Сопот, племенник на българския възрожденец Аверкий Базайтов;
 
 49Петър Матеев (1850-1943) - български общественик, дипломат и пътешественик; директор е на Български пощи и телеграфи; родом от Котел;
 
 32Петър Михалев (1899-1985) - български общественик и политик; участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г.; юрист; околийски управител на Кюстендил (1934); народен представител; роден в Кюстенджил;
 
 10Петър Младенов (1936-2000) – политик от БКП, включително държавен глава на Народна република България – последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Републиката; най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971—1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990); родом от село Урбабинци;
 
 45Петър Мусевич (1840-1914) - български възрожденец, общественик и книжар; деец на българското възраждане в Македония; родом от Пазарджик;
 
 34Петър Мънзелов (1906-1973) - български общественик; деец на БКП; управител на издателство Народна Култура;
 
 32Петър П. Абрашев (1887-1971) - български юрист, съдия; син на политика Петър Абрашев;
 
 37Петър Панов (1899-1953) - български общественик и музиколог;
 
 26Петър Пешев (1858-1931) - български политик, юрист и публицист; един от лидерите на Радославистката партия; министър на правосъдието (1894; 1899-1900; 1913); министър на народното просвещение (1913-1918); народен представител; родом от Севлиево;
 
 9Петър Попзлатев (1895-1963) - български политик от Звено; родом от Трявна; участва в 19-майския преврат; участва в Отечествения фронт; бил е подпредседател на 26 ОНС и от 1-4 ОНС; през 1946 г. е назначен за първи подпредседател на Временното председателство на България; в периода 1947-1950 е пълномощен министър на България в Швеция;
 
 28Петър Сарафов (1842-1917) - български просветен деец и общественик; Екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония; родом от с. Гайтаниново, Неврокопско; баща на Борис и Кръстю Сарафови;
 
 45Петър Стайков (1859-1926) - политик от Националлибералната партия; председател на Народното събрание; министър на правосъдието; роден в гр. Видин;
 
 4Петър Т. Нейков (1880-1968) - български дипломат и публицист; роден в Браила; следва и завършва право в Женева (1903); сътрудничи на в. „Българан“ с псевдонима „Магнус“;през 1908 и 1909 г., след Хуриета, e последователно служител в българските консулства в Сяр и Скопие; сетне е назначаван на постове в посолствата в Букурещ, Цариград, Киев. От ноември 1918 до 1920 г. е управляващ българската легация в Будапеща; през периода 1931-1935 г. е пълномощен министър в Атина, на който пост е заместен от Димитър Шишманов. От 1935 до 1937 г. е политически секретар на министерството на външните работи и изповеданията.
 
 50Петър Тенишев (1880-1940) - виден български адвокат и общественик;
 
 30Петър Туше Хаджиделев (1889-1983) - деец на БКП; член на Централния македонски инициативен комитет; родом от Кукуш, Егейска Македония, първи братовчед на Христо Смирненски;
 
 31Петър Увалиев [Пиер Рув] (1915-1998) - български дипломат, филмов продуцент, сценарист, режисьор, журналист, теоритик на изкуството и преподавател; родом от София;
 
 34Петър Цолов (1930-1976) - български журналист ;
 
 33Петър Чернев (1856-1939) - виден български политик, дипломат и театрален деец; кмет на Русе(1879) и кмет на София (1901-1903); родом от Русе;
 
 47Петър Шилев (1854 -1945) - български общественик, поборник, участва активно в Съединението на Източна Румелия с Княжество България, народен представител, окръжен управител и кмет на Пловдив; родом от гр. Съединение;
 
 8проф. Алекси Квартирников (1893-1977) - ректор на държавната политехника в София, кмет на София в периода 1944-1945; роден в Сливен;
 
 26проф. Антон Каблешков (1856-1917) - български юрист и общественик; член на Българския таен централен революционен комитет по време на подготовката на Съединението; дарител на БАН; родом от Пловдив, произхожда от Каблешковия род;
 
 44проф. Владимир Моллов (1873 -1935) - български юрист и политик от Демократическата партия, министър на народното просвещение (1910-1911), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918), министър на финансите (1926-1931); роден в Киев;
 
 47проф. Георги. Т. Данаилов (1872 -1939) - български икономист и политик от Демократическата партия (след 1923 година — от Демократическия сговор). Той е първият български преподавател по политическа икономия, а на два пъти за кратко е министър на търговията, промишлеността и труда (1918) и на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1930-1931); родом от Свищов;
 
 71проф. д-р Любен Беров (1925-2006) - български политик, икономист и историк; министър-председател на България (1992-1994); роден в София;
 
 26проф. Димитър Силяновски (1892-1971) - виден български юрист и общественик от Крушево, председател на Македонския научен институт; роден в Крушево;
 
 47проф. Димитър Хар. Димитров (1912-1998) - български юрист, деец на БЗНС;
 
 49проф. Иван Апостолов (1910-1981) - виден български юрист, университетски преподавател, научен работник, адвокат, арбитър; родом от София;
 
 8проф. Йордан Заимов (1921-1987) - виден български езиковед; родом от София;
 
13проф. Лазар Симидчиев - български публицист, просветен деец и революционер; родом от Скопие; деец на ВМОК;
 
 35проф. Любомир Владикин (1891-1948) - български юрист, конституционалист и писател, родом от с.Голямо Белово; племенник на митрополит Евстатий Пелагонийски и Христина и Александър Морфови;
 
 45проф. Никола Палагачев (1917-1985) - професор по аграрна икономика, партизанин, деец на БКП; министър на земеделието; родом от Смолян;
 
 47проф. Петко Стайнов (1890 -1972) - български юрист, дипломат и политик; дългогодишен преподавател по административно право, участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930-1931), както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев (1944-1946); един от най-бележитите преподаватели и учени в областта на правните науки; родом от Казанлък;
 
 30проф. Петър Корнажев (1930-2002) - български юрист и политик, народен представител, министър на правосъдието (1993-1994); роден в София;
 
 27проф. Стефан Бобчев (1853-1940) - български юрист, публицист, политик дипломат; деец на Народната партия; министър на народното просвещение (1911); многократно избиран за народен представител; основател и първи директор на УНСС (1920-1937); родом от Елена;
 
 10Раденко Видински (1899-1974) - политик от БКП, министър на строежите и строителните материали през 1956-1959 г.; участва в Септемврийското въстание;
 
 10Ради Найденов (1895-1985) - български политик от БЗНС Пладне; в периода 1946 до 1962 г. е министър на правосъдието; от 1962 до 1971 г. е член на Президиума на Народното събрание.; родом от село Бъркач
 
 15Радослав Горненски (1919-1971) – журналист;
 
 30Райна Кандева (1882-1967) - изявен деятел на женското движение на БКП и учителското движение в България; родом от Стара Загора;
 
 32Райна Костенцева (1885-1968) - български общественик, журналист и писател; автор на книга за историята на София; родом от София, дъщеря на първия книжар в новоосвободена София - Михаил Костенцев от Щип;
 
32Райна Попова-Дрангова (1882-?) - български общественик; учредител и деятел на Македонския женски съюз; съпруга на Борис Дрангов;
 
 25Рафаил Алексиев (1878-1956) - български ставрофорен свещеноиконом; свещеник в дворцовия параклис до 1944 г.; свещеник и председател на настоятелството на “Св. Неделя”, участва в неговото възстановяване след Атентата през 1925 г.; участва в сватбения ритуал на цар Борис III и ръководи погребалната служба след неговата смърт; роден в с. Каравелово, Карловско;
 
 28Рачо Славейков (1857-1931) - български военен деец, публицист и преводач; родом от Трявна, син на Петко Славейков;
 
 31Роман Пухлев (1868-1934) - български общественик и просветен деец; родом от Габрово;
 
 28Росен Босев (1946-1988) - български писател и журналист; родом от София, син на Асен Босев;
 
 73Росса Ал. Левицкая-Баронеса Дельвиг (1859-1928) - руска аристократка от прочутия дворянски род от шведски произход Дельвиг; племенница на барон Антон Антонович Дельвиг; съседи на семейство Толстой, близка приятелка на неговата дъщеря Татяна Толстой;
 
 46Руско Киров (1861 -1944) - началник на български пощи и телеграфи; роден в Жеравна;
 
 34Руско Попхристов (1888-1952) - български политик; кмет на Русе (1921; 1944-1945), привърженик на тесните социалисти; родом от с. Градец, Сливенско;
 
 28Русчо Моллов (1867-1925) - български юрист; руски държавен деец ;губернатор на Полтава (1916-1917); лидер на организацията на руските бежанци в България;
 
 32Сава Гърбузанов (1927-2014) - водач на пенсионерското движение в България;
 
 2Сава Добриянов (1876-1946) - български журналист и общественик; член на Народната партия; родом от Свищов;
 
 51Сава Иванчев (1863-1929) - български юрист, общественик и политик; народен представител, подпредседател на Народното събрание (1889-1900); роден във Велико Търново;
 
 50Сава Кисьов (1861-1917) - български юрист, съдия; родом от Елена;
 
 15Салватор Сакардо (1878-1942) - главен готвач в царския дворец от 1896 до 1932 г., един от най-известните и изявени кулинари по това време в Европа;
 
 45Саул Камбосев (1863-1939) - народен представител, военен деец и търговец; родом от гр. Разград;
 
 49Светла Даскалова (1921-2008) - български политик, деец на БЗНС; министър на правосъдието (1966-1990); народен представител; родена в София, дъщеря на Райко Алексиев;
 
 26Светослав Павлов (1894-1945) - български общественик; народен представител в 25 Обикновено народно събрание; осъден на смърт от Народния съд; родом от София;
 
 45Светослав Поменов (1887-1945) - български дипломат, дългогодишен посланик в Швеция, Германия, Румъния и Италия; ръководи българската делегация за сключването на Крайовската спогодба; осъден на смърт от Народния съд;
 
 31Симеон Игнатиевски (1905-1984) - български общественик, член на БЗНС, директор на музея за история на София (1953-1973), зам-кмет на София;
 
 34Симеон Икономов (1852-1932) - български общественик; кмет на Разград (1899-1902); родом от Разград;
 
 56Симеон Кавракиров (1898-1934) - български политик и революционер; деец на БКП и ВМРО (обединена); ръководите на Трета революционна област (Пиринска Македония); родом от Солун;
 
 48Симеон Радев (1879-1967) - бележит български писател, историк; дипломат, публицист и революционер; автор на книгата “Строителите на съвременна българия”; посланик във Вашингтон(1925-1933); Лондон (1935-1938) и Брюксел (1938-1940); родом от Ресен, Вардарска Македония;
 
 46Симеон Траянополски (1900 -1971) - български духовник; роден в с. Ичме, Ямболско (дн. Стефан Караджово), роднина на Стефан Караджа по майчина линия;
 
 29Симеон Халачев (1919-1983) - български адвокат и общественик; народен представител; подписва декларацията в защита на българските евреи;
 
 32Славейко Матов (?-1951) - български юрист, спомоществовател на ВМРО; член на МНИ; член на Н.К.. на Съюза на Македонските братства; родом от Велес;
 
 26Славчо Стоилов (1898-1972) - български общественик, кмет на София (1945-1948);
 
 10Славчо Трънски (1914-1999) - партизанин; командир на трънския партизански отряд; родом от село Бохова; политик от БКП;
 
 45Сотир Такев (1876-1943) - публицист и общественик, главен редактор на в. “Югозападна България”, ковчежник на Видинска община; преселник от Егейска Македония;
 
30Сотир Янев (1891-1943) - български юрист и политик; народен представител; роден в с. Стоб, Дупнишко; убит от комунисти през 1943 г.;
 
 54Спас Ганев (1888-1945) - български военен деец; строителен инженер; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1935-1939); народен представител; след 9 септември е осъден на смърт от комунистичесата власт и екзекутиран на 1 февруари 1945; родом от Сливен;
 
 28Спас Константинович (1853-1941) - български опълченец, общественик и дипломат; посланик в Османската Империя, Черна гора и Унгария; секретар на политическия кабинет на княз Александър I Батенберг; роден в Свищов;
 
 29Спас Тричков (1855-1934) - български икономист; главен ковчежник в министерство на финансите; роден в Пирот;
 
 3Спиридон Д. Велев (1883-1937) - български общественик; родом от Крушево, Македония; деец на освободителното движение в Македония; Протогеровист; баща на Никола Велев;
 
 27Спиро Константинов Мих. (1887-1936) - български юрист и общественик; роден в Щип;
 
 45Спиро Янков (1891-1940) - кино продуцент, представител на германска кино компания "УФА" за България;
 
 10Стамен Стаменов (1922-1981) - политик от БКП; в периода 1971–1972 г. е министър на строежите и строителните материали, министър без ресор (1972) и член на ЦК на БКП. Между 1974 и 1977 г. е министър на минералните ресурси и министър на минералните ресурси и металургията. През 1980–1981 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на минералните ресурси и металургията в правителството на Гриша Филипов; роден в село Правешка Лакавица;
 
 27Стамо Колчев (1882-1944) - български банкер и общественик; народен представител; роден в Ихтиман; осъден на смърт от Народния съд и убит след 9-ти септември;
 
 30Стамо Янков (1880-1940) - български просветен деец и общественик; родом от Малко Търново;
 
 47Станислав Чомаков (1870-1935) български юрист;
 
 28Станко Тодоров (1920-1996) - деец на БКП; член на РМС; секретар на ЦК на БКП; министър-председател на НРБ (1971-1981); президен на Република България (6 юли 1990 - 17 юли 1990); роден в с. Кленовик, Радомирско;
 
 46Стефан [Главиницки епископ ] (1904 -1970) - виден български духовник, роден в с. Желява, Софийско;
 
 29Стефан Аврамов (1884-1953) - български публицист, журналист и революционер, деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; секретар на Битолския окръжен конгрес (1906); член на БРСДП (т.с.) и БКП; деец и председател на Илинденската организация; родом от Чирпан;
 
 52Стефан Бракалов (1901-1987) - български печатар и общественик; родом от София
 
30Стефан В. Попов (1912-1975) - български журналист;
 
 87Стефан Власков (192?-2001) - изтъкнат български кинокритик; след 9 септември репресиран; родом от София;
 
 28Стефан Д. Савов (1924-2000) - български политик, юрист и преводач; председател на Демократическата партия; един от лидерите на СДС; председател на Народното събрание (1991-1992); роден в София;
 
 8Стефан Д. Танев (1886-1950) - български журналист и общественик; дългогодишен главен редактор на в. “Утро”; родом от гр. Турну Мъгуреле;
 
 44Стефан Дедов (1869-1914) - български публицист, основател и редактор на в. “Балкански глас”; родом от Охрид, убит през 1914 г. по обвинение че е сръбски агент;
 
 31Стефан Захариев (1870-1934) - български юрист; касационен съдия; родом от Дупница;
 
 5Стефан Ив. Даскалов (1880-1955) - политик от БЗНС; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г.; депутат; подпредседател на Народното събрание през 1933-1934 г., по-голям брат на Райко Даскалов;
 
 27Стефан Манов (1880-1959) - български общественик, политик, журналист и поет; родом от Котел;
 
 69Стефан Нотев (1883-1968) - български юрист и общественик; член на Висшия адвокатски съвет; роден в с. Касилаг, Радомирско;
 
 30Стефан П. Бояджиев (1864-1919) - български общественик; преподавател;
 
 46Стефан Попвасилев (1888 -1985) - литературен критик и журналист; родом от Казанлък;
 
 31Стефан Радованов (1953-2012) - български журналист; програмен директор на БНР;
 
 5Стефан С. Огнянов (1865-1940) - български политик роден в Котел, кмет на град Русе;
 
 26Стефан Стамболов (1854-1895) - бележит български държавник, революционер, журналист и поет; деец на Вътрешната революционна организация; участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание; ръководител на Либералната и Народнолибералната партия; министър-председател (1887-1894); председател на Народното събрание (1884-1886); министър на вътрешните работи (1894-1896); министър на външните работи и изповеданията (1890); министър на народното просвещение (1893-1894); роден във Велико Търново;
 
 29Стефан Тодоров (1879-1958) - български книгоиздател; книжарница “Факел”;
 
 29Стефан Тончев (1892-1977) - български политик, член на лявото крило на БЗНС; министър на железниците, пощите и телеграфите (1945-1947); министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения (1947-1949); народен представител; родом от Луковит;
 
 6Стефан Тончев Хинов (1899-1977) - български политик от БЗНС; участва в изграждането на Отечествения фронт; от 1945 до 1947 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите, а от 1947 до 1949 г. - министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения;
 
 26Стилиян Кутинчев (1872-1934) - български общественик; дългогодишен директор на държавната печатница; автор на изследването “Печатарството в България до Освобождението”;
 
 47Стоил Стоилов (1889-1941) - син на Константин Стоилов, Дипломат, пълномощен министър в Будапеща и Белград;
 
 3Стоимен Сарафов (1865-1931) - български политик, общественик, стопански деец, и строителен инженер; народен представител; осъществява десетки проекти за модернизирането на пътищата и поставяне на железопътни линии; секретар на Комитета за построяването на паметника „Цар Освободител“, член е на Комитета за изграждане на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Начело е на делегацията, посетила руския император Николай II, и лично му връчва копие на храма. В замяна императорът го удостоява с ордените „Св. Станислав“ и „Св. Ана“.;
 
 38Стоимен Хр. Кашукеев (1893-1944) - български общественик; бележит дупничанин, убит от комунистическата власт след 9-и септември;
 
 129Стойко Трайков Нарев (1876-1941) - български общественик, деец на македонската емиграция; родом от с. Вранещица, Кичевско, брат на революционера и просветен деец Никола Трайков Нарев;
 
 26Стойчо Мошанов (1892-1975) - български политик, деец на Демократическата партия; министър на народното стопанство (1935); министър на финансите (1935); председател на Народното събрание (1938-1939); роден в Дряново;
 
 127Стою Андрейчев (1889-1957) - български политик и общественик; кмет на Габрово и околийски управител; родом от Габрово, от видния род Андрейчеви;
 
 25Стоян Атанасов Хаджистоянов (1880-1964) - виден български книгоиздател; един от първите издатели на музикални творби; редактор на в. “Ден”; родом от Пазарджик;
 
 22Стоян Ватралски (1860-1935) - български общественик, писател и публицист; първият българин завършил Харвардския университет; родом от Вакарел;
 
 26Стоян Власаков (1879-1948) - виден български журналист; пионер в българската разследваща журналистика; родом от Панагюрище;
 
 44Стоян Г. Бояджиев (1915-2004) - български общественик, публицист и юрист, деец на ВМРО-СМД; роден в София, в семейство на преселници от с. Долни Порой, Егейска Македония;
 
 31Стоян Данев (1857-1949) - виден български политик и юрист; неколкократен министър-председател на България (1901-1903; 1913), министър на външните работи и изповеданията (1901-1903; 1913), министър на народното просвещение (1902), председател на Народното събрание (1911-1913); водач на Прогресивно либералната партия; роден в Шумен;
 
 28Стоян Ив. Поплуков (1872/9-1933) - български търговец, общественик и революционер, деец на ВМОРО; Воденски районен войвода; редактор на в. “Пряпорец”; роден в Панагюрище; брат на войводата Лука Иванов;
 
 9Стоян Изворски (1894-?) - кмет на Търговище от 1934 до 1935 г.;
 
 105Стоян Колев (1958-2010) - български журналист; доведен син на Джоко Росич;
 
 32Стоян Митов (1837-1919) - български общественик; кмет на Дойран през XIX век; баща на проф. Никола Стоянов; роден в Дойран;
 
 47Стоян Омарчевски (1885 -1941) - български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920-1923); през 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители; родом от Нова Загора;
 
 10Стоян Попов (1898-1969) - деец на БКП; участва в съпротивата; член на ЦК от серското село Дряново;
 
 59Стоян Проданов Стоянов (1892-1965) - български общественик, кмет на Драгоман (1937-1938);
 
 10Стоян Сюлемезов (1910-1980) - участник в съпротивата; деец на БКП; член на ЦК на БКП и на Народния президиум, сключил договора с Кока Кола през 1960-те години;
 
 10Стоян Тончев (1902-1989) - български политик от БЗНС;
 
 66Стоян Шангов (1867-1925) - виден български общественик и журналист; издател на един от най-значимите български вестници от началото на XX век - “Вечерна поща”; деец на Върховния македоно-одрински комитет; кмет на Одрин по време на българското управление; родом от с. Ениджия, Лозенградско, Одринска Тракия;
 
 47Султана Рачо Петрова (1869 -1946) - български общественик, историк и светска дама, съпруга на ген. Рачо Петров; родом от Тулча, Северна Добруджа;
 
 64Тамара Джеджева (1928-1973) - българска журналистка и публицистка;
 
 10Тачо Даскалов (1898-1964) - политик от БКП; бивш кмет на Стара Загора и член на президиума на Народното Събрание;
 
 59Тего Куюмджиев (1900-1980) - български политик и революционер, деец на комунистическото движение; член на цариградския комитет на ВМРО (обединена); роден в с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско;
 
 23Тенчо Папукчиев (1880-1958) - български общественик, деец на Македонската католическа лига; родом от Кукуш;
 
 31Теодор Гълъбов (1870-1935) - български стенограф; началник на стенографското бюро на Народното събрание; роден в Цариград;
 
 47Теодор Ив. Теодоров (1859 -1924) - български политик, публицист и юрист; водач на Народната партия; министър-председател на България в 38-ото и 39-ото правителство (1918-1919 г.); родом от Елена;
 
 46Теодор Митов (1836 -1891) - български духовник, архирейски наместник на София, изповедник на Васил Левски;
 
 51Теодоси Кънчев (1882-1946) - български общественик и политик; юрист; народен представител; роден в с. Турия, Казанлъшко;
 
 4Теодосий Робев (1903-1996) - виден български журналист и икономист от знатния охридски род Робеви; родом от Битоля; завършва икономика в Лайпциг, по-късно става доктор на икономическите науки; автор на книгата „Битоля“, която е издадена преди 1944 година.
 
 46Теодосий Скопски Гологанов (1846 -1926) - изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките; родом от с. Търлис, Неврокопско; вероятно в младите си години заедно с брат си участва в изготвянето на сборника Веда Словена, впоследствие до последно отрича мистификацията;
 
 27Теофилакт Тилев (1843-1912) - български просветен и църковен деец (архимандрит); участвал в подготовката на Априлското въстание;
 
 44Теохар Папазов (1877-1967) - български юрист, международен съдия; участва в подписването на Крайовския договор; родом от Котел;
 
54Тодор Аврамов (1893-1987) - български юрист; родом от Свищов;
 
 26Тодор Астарджиев (1889-1954) - български журналист; редактор на в. “Реч”;
 
 47Тодор Балабанов (1847 -1912) - предприемач, фабрикант, поборник, депутат в Народното събрание; родом от Враца, погребан в гробницата на семейство Балабанови;
 
 1Тодор Велчев - Тато (1935-2010) - български писател; основоположник на културизма в България; роден в Перник;
 
 35Тодор Генчов Влайков (1865-1943) - български писател, общественик и политик; един от основателите на Радикалдемократическата партия; родом от Пирдоп;
 
 37Тодор Джамджиев (1862-1933) - български книгоиздател; роден във Велико Търново;
 
 10Тодор Живков (1911-1998) – български политик от Българската комунистическа партия; в продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия (БКП), заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962–1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989); родом от Правец;
 
 25Тодор Караваневски (1887-1961) - български политик от БЗНС, народен представител; роден в Павел баня;
 
 119Тодор Мандаджиев (1912-1979) - участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; деец на БКП;
 
 50Тодор Матанов (1898-1988) - деец на БКП; член на ПБ на ЦК на БКП; роден в с. Кръстополе, Ксантийско;
 
 28Тодор Павлов (1878-1948) - български общественик, дипломат и революционер; народен представител в Младотурския парламент; деец на ВМОРО; родом от Скопие;
 
10Тодор Павлов (1890-1977) - български марксистки философ; политик и журналист; виден деец на БКП, регент на България (1944-1946); родом от Щип;
 
 37Тодор Петров Хаджисушев - Юкс (1894-1932) - български журналист; издател на в. “Ново Време” и “Заря”; родом от Велес;
 
 35Тодор Постомпиров (1855-1940) - български общественик и просветен деец, един от основателите на БРСДП на връх Бузлуджа; роден от Габрово;
 
 10Тодор Прахов (1907-1977) - политик от БКП, кандидат член на ЦК; радист на Владимир Заимов от 1941 до 1942 г.; роден в Златица;
 
 32Тодор Ст. Бурмов (1834-1906) - български възрожденец и борец за църковна независимост; политик от Консервативната и Прогресивно-либералната партия; първи министър-председател на България (назначен от Александър Батенберг; родом от Нова Махала, Габрово;акад. Васил Н. Попович (1833-1897) - български писател и политик; народен представител; роден в Браила, брат на Константин Попович;
 
3Тодор Чипев (1867-1944) - български издател; родом от Копривщица; основател на едно от най-големите български издателства от първата половина на 20 век; от 1930 година издава и първото българско библиографско списание „Българска книга“;
 
 49Тодор Янакиев Тодоров (1906-1979) - български политик; деец на БЗНС; участник в Отечествения фронт; член на Президиума на Народното събрание на НРБ (1952-1971); родом от с. Яребична, Варненско;
 
 28Тодораки Пешов - Желявеца (1838-1893) - български политик, общественик, поборник и търговец; народен представител в Учредителното събрание; първият избран кмет на София (1878-1879;1884-1885); притежава голяма част от днешния кв. Лозенец; родом от с. Желява, Софийско;
 
 33Тодорин Здравков (1845-1931) - български общественик, виден софиянец участвал в поставянето на паметника на Васил Левски;
 
 31Толе Ленков (1840-1914) - български общественик, подпредседател на Народната консервативна партия;
 
 38Тома Петров Томов - Чичо Том (1907-1987) - български журналист; родом от с. Дебелец, Великотърновско;
 
 27Тома Яковлев (?-1892) - български общественик; секретар на министерски съвет;
 
 8Тоне Переновски (1909-1985) - деец на БРП, партизанин;
 
 50Тончо Драгиев (1869-1943) - български издател и печатар в София; придворен книговезец; почетен председател на Софийското колоездачно дружество и благодетелен член на колоездачния съюз; родом от Копривщица;
 
 28Тошо Синджирджиев (1897-1959) - български книгоиздател;
 
 28Трайко Китанчев (1858-1895) - български просветен деец, общественик, поет и публицист; деец на Демократическата партия; член на БАН; пръв председател на Върховния македоно-одрински комитет; организатор на Четническата акция (1895); народен представител; роден в с. Подмочани, Ресенско;
 
 44Трайчо Димитров (1888-1920) - началник на стенографския кабинет на Народното събрание; председател на стенографското дружество;
 
 49Трайчо Доброславски (1903-1964) - български политик, публицист и общественик; участва в Деветосептемврийския преврат; народен представител; политически секретар на Звено; посланик във Финландия; роден в с. Доброславци, Софийско;
 
 49Трифон Кунев (1880-1854) - виден български поет, публицист и общественик; член на БЗНС; роден в Ъглен;
 
 32У-Фон (?-1976) - главен кореспондент на китайската телеграфна агениция Синхуа;
 
 6Уилфред Бърчет [Wilfred Burchett] (1911-1983) - изтъкнат австралийски журналист; първият влязъл в Хирошима след атомната бомба; кореспондент в Корея и Виетнам по време на войните;
 
 39Фердинанд Кристиян (1860-1918) - ръководител на българската царска печатница; роден в Загреб;
 
58Филип Караджов (1880-1960) - български общественик, член на ВМОРО; деец на Костурското благотворително братство в София; родом от с. Дъмбени, Костурско;
 
 47Филип Маринов Кожухаров (1840 -1928) - общественик, поборник, народен представител и търговец; родом от Свищов;
 
 3Филип Филчев (1856-1934) – съдия; родом от Свищов; първи председател на Върховния Административен Съд;
 
14Филип Христов (1863-1937) - дългогодишен общински съветник и помощник кмет в град Варна; родом от Тулча
 
 47Фирко Иванов (1926 -2005) - български журналист; роден в Сливен;
 
 15Франтишек Зембжуски и семейство - участник в унгарската революция 1848, войник в легиона на Гарибалди; потомък на известна полска дворянска фамилия, датираща от 17 век; Тук се раждат 4-те му деца, които го даряват с 15 внуци. Най-големият му син Павел участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е и първото в страната патентно бюро. Адолф е дългогодишен секретар на българската дирекция по търговия и селско стопанство в София. Взима участие като доброволец в Сръбско-българската война и се връща с орден за храброст. В семейството на Павел се раждат 4 деца, сред които и Зджислав Зембжуски.
 
 39Франц Тобия Нонов (1916-2001) - католически свещеник (служи в “Св. Йосиф”),; репресиран от Комунистическия режим; родом от с. Секирово (дн. част от гр. Раковски);
 
 51Хараламби Г. Сърмаджиев (1860-1908) - виден български юрист (първият доктор по право); дипломат и общественик; една от най-красивите къщи в София на ул. “Кракра” и бул. “Цар Освободител” (дн. резиденция на турския посланик) е строена за негов дом; родом от Болград; Бесарабия;
 
 4Хараламби Тошков (1868-1932) - полковник в българската армия; родом от град Трън; командир на 14-и пехотен македонски полк през Балканската война и на 41-и пехотен софийски полк;
 
 7Харалампи Грашев (1869-1938) - деец на македоно-одринското движение; роден в Прилеп; учител и търговец;
 
 44Харалан Владигеров (1866-1908) - български юрист, общественик и народен представител; роден в Шумен, баща на Панчо Владигеров;
 
46Харитон [Драговитийски епископ] (1880 -1953) - български духовник, историк, ректор на Софийската духовна семинария (1938 -1941);
 
 33Харитон Генадиев (1861-1914) - български издател, журналист, лексикограф и преводач; родом от Битоля; син на българския църковен деец Иван Хармосин Охридски и брат на Павел и Никола Генадиеви;
 
 49Харитон Куев (1878-1940) - български аптекар, революционер, политик и общественик; народен представител; кмет на Пловдив (1919); родом от Бяла черква;
 
 26Хенри Левенсън [Henry Levenson] (1892-1963) - американски и български журналист, преводач и дипломат; директор на БТА; легационен секретар при българската легация в Москва; родом от Ню Йорк;
 
 31Хернани Ликов (1917-1992) - български журналист и дипломат;
 
 50Христо А. Филипов (1861-1934) - български съдия, юрист и общественик; председател на Българското благотворително образователно дружество “Иван Денкоглу”;
 
17Христо Абаджиев (1884-1949) - началник на Отделението за българските митници в министерството на финансите от 1917 до 1925 г.;
 
 45Христо Белчев (1857-1891) - общественик и политик от Народнолибералната партия, министър на финансите; родом е от Търново;
 
 10Христо Боев (1896-1968) - български разузнавач, генерал-лейтенант; роден в село Одърне; дългогодишен агент на съветското военно разузнаване; през периода 1947-1949 е шарже дафер в Англия, откъдето е обявен за персона нонграта; посланик в ГДР и Полша, а от 1960 до 1962 г. в Япония; един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години;
 
 46Христо Бончев - български финансист и общественик; през 1900 година работи като главен секретар на Министерството на финансите, а през 1901 година за кратко е управляващ министерството в служебното правителство на генерал Рачо Петров;
 
 30Христо Бръзицов (1901-1980) - виден български журналист и писател; роден в Цариград, син на Димитър Бръзицов;
 
 57Христо Вутов Дилов (1898-1962) - участник в съпротивителното движение през Втората световна война; деец на БКП; обявен за “почетен гражданин на София”;
 
 29Христо Г. Занков (1852-1926) - български политик и общественик; поборник; участва в борбите за църковна независимост; участник в подготовката на Априлското въстание; народен представител; член на Либералната партия; роден в Самоков;
 
 13Христо Г. Миладинов (1899-1944) - български революционер и общественик; областен управител на Битоля през Втората световна война; роден в Струга, произхожда от рода на братя Миладинови;
 
 50Христо Господинов (1860-1931) - български просветен деец и общественик; народен представител; индустриалец; роден в Смолян (Райково);
 
 6Христо Гъбенски (1868-1948) - учител, общественик, дарител; автор на първата история на гр. Габрово в съавторство със своя брат Петър Гъбенски; роден в град Габрово;
 
 45Христо Д. Велев (?-1910) - правист; родом от гр. Крушево;
 
 48Христо Далчев (1872-1949) - български юрист, общественик, просветен деец и политик; народен представител в Османския парламент след Младотурската революция; родом от Кукуш, баща на поета Атанас Далчев и на скулптора Любомир Далчев;
 
 29Христо Данов (1922-2003) - български юрист; министър на вътрешните работи (1990); председател на конституционния съд (2000-2003); роден в София;
 
 75Христо Ив. Хролев - Графа (1903-1933) - български общественик, деец на Независимите работнически професионални съюзи и БКП; зет на дееца на ВМРО (обединена) Никола Трайков; роден в с. Хърсово, Кукушко, Егейска Македония; убит;
 
 8Христо Иванов Чолчев (1887-1978) - издател, журналист и общественик; родом от с.Свежен;
 
 30Христо К. Джамбазов (1869-1931) - български юрист и общественик; родом от Тулча, Северна Добруджа;
 
 10Христо Кабакчиев (1878-1940) - виден деец на българското и международно комунистическо движение; един от основателите на БРСДП (т), журналист и публицист; д-р на историческите науки; роден в Галац;
 
 38Христо Караконев (1898-1978) - български юрист и пчелар;
 
 8Христо Ковачевски(1860-1949) - виден български архитект; родом от Кюстендил;
 
14Христо Лазаров – виден български летец, инструктор и конструктор; началник на ДАР;
 
 32Христо Москов (1893-1988) - деец на БКП; член на Централната емигрантска комисия към БКП; роден в Гевгелия;
 
 50Христо Мутафов (1872-1942) - български политик и юрист; народен представител, подпреседател на Народното събрание (1911-1913); участва в подготовката на Деветоюнския преврат; член на Демократическия сговор; роден в Севлиево;
 
 28Христо Никифоров (1855-1918) - български търговец и политик; народен представител; от Ловеч, народен представител; деец на Либералната и Прогресивнолибералната партия; роден в Ловеч, брат на генерал Никифор Никифоров;
 
 34Христо Олчев (1867-1926) - виден български издател; родом от с. Дърмени, Ресенско, Вардарска Македония;
 
 10Христо Русков (1916-1996) – партизанин;
 
 35Христо Силянов (1880-1939) - бележит български революционер, поет, историк, мемоарист, публицист, деец на ВМОРО; роден в Цариград;
 
 39Христо Синигеров (1909-1979) -деец на БКП; участвал в съпротивителното движение по време на Втората световна война;
 
 100Христо Сугарчев (1884-1956) - деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество “Илинден”; внук на селския първенец Ицо Сугарето допринесъл за наемането за учител на българския просветен деец Георги Динков и за отварянето на българско училище в с. Загоричани; родом от с. Загоричани, Костурско, Егейска Македония;
 
 31Христо Татев (1907-1964) - български дипломат;
 
 47Христо Тодоринов Стоянов (1845 -1895) - учител и общественик, юрист, член на Българското книжовно дружество; през Руско-турската освободителна война (1877–1878) работи в канцеларията при щаба на княз Вл. А. Черкаски, след Освобождението участва в държавното управление на страната като министър на правосъдието в правителството на Др. Цанков (24.III.–28.ХI.1880) и министър на външните работи и изповеданията (9.VIII.–12.VIII.1886); дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1880, 1887–1895) и на Софийския апелативен съд (1886); извънреден преподавател по гражданско право във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"); родом от София;
 
 39Христо Томов (1921-1976) - български военен деец и журналист, редактор на в. “Търговски работник”;
 
 13Христо Трайков Христов (1900-1933) - български политик; родом от Кукуш; деец на БКП и ВМРО (об); народен представител; убит през 1933 г.;
 
 46Христо Цанев (1882 -1925) - народен учител; военен деец, убит при атентата в Света Неделя; родом от Велико Търново;
 
 57Христо Шалдев (1876-1962) - български общественик, историк, журналист и революционер; деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; ръководител на Скопския революционен комитет; втори председател на “Илинденската организация”; главен редактор на “Илюстрация Илинден”; родом от Гумендже, Егейска Македония;
 
 45Цанко Хаджистойчев (1925-2012) - български юрист, съдия в конституционния съд; родом от Габрово;
 
 35Цаню Станчов Димиев (1893-1964) - български военен деец и печатар; родом от Попово
 
 28Цвятко Бобошевски (1884-1952) - български политик от Демократическия сговор, министър на търговията, промишлеността и труда (1923-1924; 1926-1930); министър на правосъдието (1924-1926); сътрудничи на комунистическия режим; член на ОФ: родом от Враца;
 
 37Цеко Иванов Тодоров (1895-1971) - български комунистически деец и учител; родом от с. Гаврил Геново, Монтанско;
 
 11Цола Драгойчева (1898-1993) - политик от БКП, партизанка; първата жена министър в историята на България; родом от Бяла Слатина;
 
 32Цонко Боринаров (1890-1959) - български журналист; основател и главен редактор на в. “Автомобил”;
 
 7Чавдар Кюранов (1921-2004) - български социолог и политик от БКП; депутат в 7-ото Велико народно събрание и заместник-председател на Комисията по демографските проблеми в този парламент; депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народни събрания.
 
 28Юлиан Шумлянски (1841-1919) - полски и български просветен деец; участва в Полското освободително движение през XIX век; заточеник в Сибир; основател на сиропиталище в Битоля, а след войната на сиропиталище “Битоля” в София; след Междусъюзническата война е заточен от гърците; роден в Лемберг, (дн Украйна), съпруг на Захария Шумлянска;
 
 115Юрдан Анастасов (1893-1976) - български общественик, публицист, политик, революционер и изследовател на Македонското революционно движение; деец на ВМРО (обединена); секретар на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в България; член на БКП; народен представител; родом от Кавадарци, Вардарска Македония;
 
 8Юрдан П. Ярцев (? - 1954) - български общественик, печатар; родом от Кукуш;
 
 28Юрдан Пенчев(1852-1936) - български възрожденец и медик; съратник на Стефан Стамболов; родом от Велико Търново;
 
 52Яков Геров - български общественик, юрист и политик; народен представител в Учредителното събрание; представител на Одринска епархия на Първия български Църковно-народен събор в Цариград; родом от Лом;
 
 23Ян Холевински - полски чиновник, ръководител на Османската телеграфска мрежа;
 
 1Янко Димов (1937-2013) - български поет, журналист и преводач; роден в Хасково;
 
 6Янко Мустаков (1893-1955) - български политик от Добрич; кмет на Варна (1935-1943); кмет на Скопие през 1941 г.
 
5Янко Сакъзов (1860-1941) - български общественик, политик, публицист, лидер на БРСДП (об.); роден в град Шумен; Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание; Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), XII (1902-1903 г.), XV–XIX (1911-1923 г.), XXI–XXIII (1923-1934 г.) Народно събрание; министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. — 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.
 
 32Ячо Кабаивански [Марко Поло] (1907-1955) - български писател, учен и общественик; ветеринар; директор на Балкантурист; роден в Пловдив, баща на оперната прима Райна Кабаиванска;