| | 48 | арх. Лука Каров (1912-1983) - български архитект; |
|   |
| | 48 | Борис Далчев (1910-1986) - български архитект; роден в Солун, син на българския общественик Христо Далчев и брат на Атанас Далчев и Любомир Далчев; |
|   |
| | 48 | проф. д-р Петър Дановски (1922-2006) - български учен; инженер; |
|   |
| | 48 | Райчо Ганев (1878-1959) - виден български архитект; родом от Сливен; |
|   |
| | 48 | Тодор Азманов (1908-1980) - български архитект; син на ген. Стефан Азманов; |
|   |
| | 48 | Яким Якимов (1900-1965) - български учен, инженер; ректор на МЕИ (1960-1962); родом от с. Богданово, Бургаско; |
|   |
| | 34 | акад. Лукан Хашнов (1862-1917) - изтъкнат български строителен инженер и архитект; проектира много от първите железопътни линии след Освобождението; автор на проекта за Централната гара на София (1903); родом от Ловеч, син на революционерката Величка Поплуканова Хашнова и племенник на революционера Марин Поплуканов;
|
|   |
| | 36 | Александра Бакрачева (1926-2001) - българска архитектка;
|
|   |
| | 50 | Алекси Ляев (1920-2012) - български строителен инженер и преподавател; |
|   |
| | 50 | Ангел Радев (1892-1954) - български архитект; |
|   |
| | 45 | Андон Юруков (1884-1962) - български архитект и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; родом от с. Лобаница, Костурско;
|
|   |
| | 71 | Антон Торньов (1868-1942) - виден български архитект; окръжен архитект на София; автор на проектите за църквите “Св. Параскева” и “Св. Николай Софийски”; роден в Лом;
|
|   |
| | 60 | арх. Пеню Николов (1918-1987) - български архитект;
|
|   |
| | 35 | Асен Д. Страшимиров (1902-1966) - български архитект;
|
|   |
| | 35 | Асен Марчинков - български просветен деец, строителен инженер, директор на училищата в Тулча и Кюстенджа; деец на ВМОРО; роден в Берово, Вардарска Македония
|
|   |
| | 26 | Атанас Джангозов (1878-1911) - български архитект; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 47 | Богдан Белковски (1876 - ?) - един от първите български военни инженери; Автор е на научни трудове по пиротехника и балистика; родом от Асеновград;
|
|   |
| | 3 | Богдан Томалевски (1924-2012) – значим български архитект; водеща фигура в българската архитектура през втората половина на 20 век;
|
|   |
| | 104 | Богомил Антонов (1930-1979) - виден български строителен инженер; автор на седем панентовани из света изобретения;
|
|   |
| | 129 | Борис Везнев (1890-1957) - български строителен инженер; роден в Провадия; |
|   |
| | 48 | Борис Винаров (1892-1948) - български архитект; син на ген. Върбан Винаров;
|
|   |
| | 38 | Борис Жабленов (1885-1976) - български архитект; родом от София, син на опълченеца Никола Жабленов;
|
|   |
| | 45 | Борис Томов Марков (1903-1995) - виден архитект; роден в с. Орехово, Смолянско;
|
|   |
| | 34 | Борис Шангов (1904-1974) - виден български ландшафтен архитект (Дворецът “Евксиноград”); роден в Самоков;
|
|   |
| | 15 | Боян Бондиков (1924-1980) – български архитект;
|
|   |
| | 25 | Боян Кънев (1895-1968) - български инженер; един от създателите на корабостроенето в България; полага основите на Аспаруховия мост във Варна; родом от Варна; репресиран от Комунистическата власт след 9 септември;
|
|   |
| | 26 | Боян Стоянов (1878-1942) - виден български архитект;
|
|   |
| | 38 | Васил Пешев - български архитект;
|
|   |
| | 50 | Васил Салабашев (1867-1956) - български строителен инженер и деец на кооперативното движение; банкер; |
|   |
| | 15 | Вацлав Батек (1867-1936) - виден каменоделец; родом от Пълзен, Чехия; един от тримата ръководители на изграждането на паметника на Цар Освободител;
|
|   |
| | 50 | Велко Паланков (1920-1992) - български архитект; |
|   |
| | 35 | Вельо Дебелянов (1892-1974) - български архитект; родом от Копривщица, първи братовчед на Димчо Дебелянов;
|
|   |
| | 48 | Виктория Ангелова - Винарова (1902-1947) - първата жена архитект в България; проектира сградата на Министерството на обществените сгради (днес там се помещава Столичната библиотека); родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 39 | Вилхелм Дирке [Wilhelm Dierke] (1855-1926) - немски строителен инженер, работил в София;
|
|   |
| | 9 | Влад П. Владов (1910-1971) – виден български архитект;
|
|   |
 | 25 | Владимир Весов (?-1967) - виден български архитект; член на МНИ; родом от Велес;
|
|   |
| | 34 | Владимир Хашнов (1908-1959) - български архитект, родом от София, син на Лукан Хашнов;
|
|   |
| | 36 | Гаврил Аврамов (1871-1958) - български строителен инженер; родом от Свищов;
|
|   |
 | 30 | Генко Попов (1889-1942) - виден български архитект (Биологически факултет на СУ); родом от с. Тресонче, син на отец Матей Сарджов Брадински;
|
|   |
| | 7 | Генчо Скордев (1900-1986) - виден български архитект и деятел на туристическото движение; роден в Казанлък; автор на проектите на редица високопланински хижи; ю съпруг на архитект Елена Варакаджиева-Скордева, баща на Димитър Скордев (математик) и на Михайлина Скордева (архитект).
|
|   |
| | 27 | Георги Гечев (1901- ?) -български архитект (“Създатели на българската държава” край Шумен);
|
|   |
| | 28 | Георги Козаров (1872-1953) - български архитект и фабрикант; кмет на Сливен (1935-1936); роден в Сливен;
|
|   |
| | 49 | Георги Коняров (1882-1967) - български инженер; дългогодишен директор на мини “Перник”; завършил във Фрайбург през 1905 г.; роден в Пловдив; |
|   |
| | 8 | Георги Копанков (1923-2010) - главен технолог на строежа на Телевизионната кула;
|
|   |
| | 72 | Георги Кръстанов (1923-2007) - български архитект;
|
|   |
| | 4 | Георги П. Ненов (1862-1935) - виден български архитект; родом от Ловеч;
|
|   |
| | 30 | Георги Тодоров Атанасов - български архитект, сред ръководителите на една от първите групи по районно планиране и урбанизация; докладвал проектите пред Министерски съвет и ЦК БКП; спомогнал развитието и на ландшафтната урбанизация и проектиране; Участвал в Бълг.Инж.арх.д-во, съвет при Висшия университет в Свищов; художник на архитектурна графика и създател на клуб на архитекта художник и на първия устав на този клуб при САБ; Пенсиониран като секретар на "Съюз на архитектите в България"; любител цигулар; |
|   |
| | 46 | Георги Тренд. Киселинчев (1878 -1971) - изтъкнат български скулптор и каменоделец, деец на Костурското братство; родом от с. Косинец, Костурско;
|
|   |
 | 30 | Георги Чавов (1862-1928) - виден български строителен инженер; родом от Русе;
|
|   |
| | 129 | Григор Михайлов (1903-1967) - български архитект; |
|   |
| | 28 | Дамян Дамянов (1920-1984) - български архитект;
|
|   |
| | 33 | Димитър Джорински (1890-1974) - български строителен инженер; родом от Лом;
|
|   |
| | 45 | Димитър Ив. Буров (1904-1985) - минен инженер, лежал в Плевенския затвор след 1944 г.; роден в Русе;
|
|   |
| | 45 | Димитър Кожухаров (1905-1971) - архитект;
|
|   |
| | 63 | Димитър М. Богданов (1934-2000) - виден български архитект; проектирал в Тунис, Алжир, Либия, Нигерия, Йемен, Зимбабе, Кувейт, ГДР и др.; родом от Своге;
|
|   |
| | 44 | Димо Ничев (1876-1952) - виден български архитект; роден в Котел;
|
|   |
| | 11 | Дончо Владишки (1922-1981) – български архитект;
|
|   |
| | 32 | Евгени Зидаров (1920-1981) - виден български архитект; роден в Бяла Черкова;
|
|   |
| | 15 | Емил Дулев (1928-2000) – български архитект; съавтор на проекта на паметника „100 години от Освобождението” в град Свищов;
|
|   |
| | 11 | Емил Момиров (1926-2003) - виден български архитект;
|
|   |
| | 13 | Иван Битраков (1933-2008) - български архитект; от видния охридски род Битракови;
|
|   |
| | 31 | Иван Васильов (1893-1979) - един от най-изтъкнатите български архитекти; автор на едни от най-значимите сгради в България; роден в Оряхово;
|
|   |
| | 25 | Иван Каролев (1885-1922) - виден български авиотехник и изобретател; ръководител на Държавната аеропланна работилница;
|
|   |
| | 49 | Иван Мавров (1887-1951) - български строителен инженер, пионер на инженерното военно дело; роден в Хасково |
|   |
| | 50 | Илия Гонгалов (1899-1985) - български инженер, земемер; роден в Лясковец, завършил в Щутгарт; |
|   |
 | 16 | Иржи Прошек (1847-1905) - чешки инженер; работи по железницата в Тракия; след Освобождението работи като архитект в София; един от основателите на Славянска беседа и Българското инжинерно-архитектурно дружество. Заедно с брат си Бохдан основава една от първите печатници в София, а през 1884 г. пивоварната на Братя Прошек;
|
|   |
| | 36 | Йордан Капитанов (1895-?) - български архитект;
|
|   |
 | 12 | Йосиф Йосифов (1923-1993) – български архитект;
|
|   |
| | 25 | Карл Петър Трънка (1882-1954) - български машинен инженер и морски офицер; родом от Сливен;
|
|   |
| | 25 | Карл Трънка (1853-1923) - чешки строителен инженер, живял и работил в България; родом от Пилзен, Чехия;
|
|   |
| | 50 | Кирил Хаджииванов (1914-1988) - български архитект; родом от София;
|
|   |
| | 31 | Кирил Чапаров (1879-1961) - български строителен инженер; главен конструктор и проектант на сцената и гримьорните на Народния театър "Иван Вазов" в София след опожаряването му през 1925 г;
|
|   |
 | 26 | Кирил Шиваров (1887-1938) - български скулптор и архитект (статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред СУ “Климент Охридски”; Лъвската фигура на паметника на връх Шипка и т.н.); роден във Варна;
|
|   |
| | 49 | Киро Маричков (1875-1922) - виден български архитект; завършва в Карлсруе; заместник-кмет на София (1908-1911); един от основателите на дружество “Съвременно изкуство”; роден в Калофер;
|
|   |
| | 26 | Константин Джангозов (1903-1962) - изтъкнат български архитект; роден във Велико Търново, син на Атанас Джангозов;
|
|   |
| | 30 | Константин Дим. Йосифов (1893-1977) - български строителен инженер; работи към Италианската легация в София и е кореспондент на редица италиански вестници в България; родом от София, син на българския стенограф Димитър Йосифов от Прилеп и виенчанката Каролине Пьолеритцер;
|
|   |
| | 32 | Костадин Мумджиев (1892-1946) - виден български архитект, автор на редица знакови сгради, като Съдебната палата; родом от Пазарджик;
|
|   |
| | 49 | Кочо Новев (1862-1925) - български строител; родом от Смилево, Вардарска Македония; |
|   |
| | 27 | Кръстан Гечев (1888-1964) - български архитект; роден в София;
|
|   |
| | 47 | Лазар Алексиев Мирчевски (1884 -1963) - български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа, служи в МОО и четата на войводата Методи Стойчев; родом от с. Осой, Дебърско;
|
|   |
| | 2 | Лазар Парашкеванов (1890-1977) - изтъкнат български архитект; автор на проекта за първата кооперация в София; на проекта за Софийската опера; на стадион “Георги Аспарухов” и мн. др.; роден в с. Хотница, Великотърновско;
|
|   |
| | 121 | Лальо Растев (1927-2008) - български инженер и краевед; родом от Павел Баня, Старозагорско; |
|   |
| | 33 | Лудвиг Лукаш (?-1902) - чешки инженер; преподавател;
|
|   |
| | 44 | Лулчо Бодуров (1910 -1997) - виден строителен инженер, работил дълги години в САЩ; родом от Карлово;
|
|   |
| | 12 | Любен Генов (1919-1998) – български архитект;
|
|   |
| | 50 | Любен Динолов (1892-1977) - български архитект; роден в Русе;
|
|   |
| | 29 | Любен Занков (1896-1969) - български инженер; машинен инженер; родом от Самоков;
|
|   |
| | 57 | Любомир Нейков (1908-1982) - виден български архитект; автор на площад “Бански”; национален киноцентър в Бояна; роден в с. Белица, Ихтиманско;
|
|   |
| | 39 | Людомир Рола-Гавронски (?-1918) - чешки строителен инженер; построил Първата българска ЖП линия (Русе - Варна);
|
|   |
| | 49 | Методи Поппандов - български строителен инженер и общественик; деец на Македонската емиграция в България; |
|   |
| | 49 | Михаил Карафилов (1880-1940) - български строителен инженер; член е на БИАД и председател на неговия софийски клон; роден във Велес, Вардарска Македония; |
|   |
| | 29 | Михаил Кушев (1905-1992) - български архитект и революционер, деец на ММТРО; родом от Велес;
|
|   |
| | 44 | Михаил Милков (1907-1990) - български архитект;
|
|   |
| | 14 | Михаил Савов (1934-2010) - виден български архитект;
|
|   |
| | 37 | Никола Дагоров (1888-1959) - български архитект; роден в Пазарджик; от Калоферския род Дагорови;
|
|   |
| | 32 | Никола Дишков (1852-1923) - български строителен предприемач и филантроп; член на Н. К. на Съюза на Македонските братства, дарява крупни суми на Прилепското братство и 200,000 лева за строежа на Македонския дом в София; съдържател на Дишков пазар на улица Леге; родом от Прилеп;
|
|   |
| | 35 | Никола Занков (1876-1965) - български архитект; родом от Видин;
|
|   |
| | 4 | Никола Костов ( 1880-1969) - виден български архитект; проектирал железопътната гара Варна;
|
|   |
| | 32 | Никола Лазаров (1870-1942) - един от най-изтъкнатите български архитекти; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 38 | Никола Христов Нешев (1905-1985) - български архитект; главен архитект на Шумен и Русе, участва като проектант във възстановяването на София след Втората световна война; роден в Ихтиман;
|
|   |
| | 52 | Никола Юруков (1877-1923) - виден български архитект и революционер, деец на ВМОРО и на Македонската федеративна организация; един от основателите на архитектурно бюро “Фингов-Ничев-Юруков”; роден в с. Лобаница, Костурско, Егейска Македония;
|
|   |
| | 11 | Огнян Грозев (1951-2008) – български архитект;
|
|   |
| | 28 | Павел С. Каракулаков (1861-1914) - български музикален деец и строителен инженер; основоположник на църковното хорово пеене в Разград; автор на генералния план на Варна (1897); родом от Болград, Бесарабия;
|
|   |
| | 45 | Панталей Цветков (1894-1954) -виден български архитект, арх. Цветков е основател и първи секретар на Българското архитектурно дружество от 1927 г., предшестващо БИАД (1937), САБ (1965) и КАБ (2004); роден е в София;
|
|   |
| | 29 | Петко Момчилов (1864-1923) - виден български архитект (Централната минерална баня; Синодалната палата и мн. други) родом от Горна Оряховица, син на възрожденеца Иван Момчилов;
|
|   |
| | 37 | Петко Сарафов (1870-1942) - български инженер; родом от с. Либяхово (дн. Илинден), син на българския възрожденец Петър Сарафов и брат на Кръстю Сарафов и Борис Сарафов;
|
|   |
| | 13 | Петър Бешков (1923-1990) - виден български архитект;
|
|   |
| | 22 | Петър Йосифов (1870-1959) - виден български строителен инженер; роден в Пирот;
|
|   |
| | 22 | Петър Кантарджиев (1893-1981) - изтъкнат български архитект; главен архитект на София (1945-1946), заместник главен архитект на България (1950-1952); директор на Софийската окръжна проектантска организация (1952-1961); автор на проекта на първия хотел в Пампорово; роден в София;
|
|   |
| | 31 | Петър Куситасев (1898-1979) български архитект; родом от Прилеп;
|
|   |
| | 33 | Петър Муткуров (1864-1903) - български инженер; родом от Велико Търново; брат на ген. Сава Муткуров;
|
|   |
 | 40 | Петър Ташев (1915-1995) - български архитект, специалист по градоустройство; завършил в Белград; главен архитект на София; родом от с. Дълбок Извор, Първомайско;
|
|   |
| | 27 | Прокопи Манчев (1863-1913) - български строителен инженер; родом от Кюстендил;
|
|   |
| | 44 | проф. Ангел Дамянов (1909-1985) - български архитект и преподавател по архитектура; родом от Видин;
|
|   |
| | 25 | проф. арх. Асен Стоичков (1909-1996) - български архитект; преподавател;
|
|   |
| | 13 | проф. арх. Маргарита Керачева (1924-2001) – български учен; архитект;
|
|   |
| | 9 | проф. архитект Владимир Лазаров (1907-1969) – виден български архитект;
|
|   |
| | 32 | проф. Гено Иванов Даскалов (1913-2006) - строителен инженер;
|
|   |
| | 57 | проф. Георги Апостолов (1922-1989) - български инженер;
|
|   |
| | 92 | проф. д-р Георги Н. Стойчев (1920-2006) - български архитект и специалист по сградостроителство; изследовател на българското архитектурно наследство;
|
|   |
| | 58 | проф. д-р Иван Христов (1919-1990) - български учен, инженер; катедра “Маркшайдерство и геодезия” МГУ;
|
|   |
| | 8 | проф. д-р Илия П. Бояджиев (1944-2009) - специалист по виртуално инженерство;
|
|   |
| | 1 | проф. д-р инж. Гео Гатев (1937-2008) - български учен, инженер;
|
|   |
| | 36 | проф. д-р инж. Минчо Попов (1912-1985) - български инженер; председател на съюза по машиностроене;
|
|   |
| | 40 | проф. д-р Михаил Кишкилов (1936-2012) - инженер, специалист по промишлено и гражданско строителство; преподавател в УАСГ;
|
|   |
| | 8 | проф. д-р Михаил Събев (1933 - 2012) - професор по железопътно строителство; родом от Своге;
|
|   |
| | 25 | проф. д-р. инж Карл Любенов Трънка (1934-2006) - български строителен инженер;
|
|   |
| | 37 | проф. Иван Бончев (1914-1997) - български инженер;
|
|   |
| | 32 | проф. Иван Данчов (1893-1972) - виден български архитект; ръководител на колектива проектирал реконструкцията на центъра на София в началото на 50-те години на XX век;родом от София;
|
|   |
| | 35 | проф. инж. Божидар Тошев (1911-1988) - български инженер, специалист по теоретична механика;
|
|   |
| | 6 | проф. инж. Гено Василев (1912-1984) – български учен; декан на строителния факултет (1966-1968) на ВИАС;
|
|   |
| | 26 | проф. инж. Георги Ангелов (1904-1971) - български инженер;
|
|   |
| | 25 | проф. инж. Любен Карл Трънка (1898-1964) - български строителен инженер; роден в София;
|
|   |
| | 32 | проф. инж. Стефан Гочев (1909-1986) - строителен инженер и проектант;
|
|   |
| | 49 | проф. инж. Стоян Гуцов (1904-1981) - български инженер;
|
|   |
 | 30 | проф. инж. Тодор Чавов (1910-1981) - български инженер;
|
|   |
| | 65 | проф. Йосиф Й. Желязков (1923-2003) - български учен, геодезист;
|
|   |
| | 62 | проф. Кирил Конст. Груев (1901 - 1980) - български учен, инженер-геодезист; деец на БКП; роден в Лерин, Егейска Македония; син на българския революционер и просветен деец от Битоля Константин Груев; |
|   |
| | 29 | проф. Милко Бичев (1897-1972) - виден български архитект, писател и изкуствовед; роден във Варна;
|
|   |
| | 34 | проф. Минко Минков (1922-1991) - български инженер, член-кореспондент на БАН; роден в с. Лешница, Ловешко;
|
|   |
| | 50 | проф. Панайот Калчев (1893-1983) - български учен, архитект; |
|   |
| | 36 | проф. Паню Петров (1928-2000) - български инженер;
|
|   |
| | 28 | проф. Петър Загорски (1893-1964) - изтъкнат български архитект и художник; автор е на интерора на Съдебната палата в София и реконструкцията на кметството в Стокхолм; автор на интериорите в Съдебната палата, Русе (1936); Тържествената зала на Министерския съвет (1948); интериорите на българската национална изложба в Москва (1950) и др. Проектира сградата на Министерството на правосъдието (по-късно, Министерство на външните работи; роден в Лозана;
|
|   |
| | 31 | проф. Станчо Белковски (1891-1962) - водещ български архитект, автор на редица значими обществени. жилищни и други сгради;член-кореспондент на БАН и директор на Института по градоустройство и архитектура; родом от София;
|
|   |
| | 29 | проф. Тодор Горанов (1890-1962) - изтъкнат български архитект, специалист по градоустройство; родом от София;
|
|   |
| | 49 | проф. Тодор Златев (1885-1977) - виден български архитект и преподавател; родом от София; |
|   |
| | 26 | проф. Христо Анастасов (1913-2009) - български архитект; родом от София;
|
|   |
| | 34 | Радан Симеонов (1898-1970) - български архитект;
|
|   |
| | 46 | Сава Н. Бобчев (1892-1984) - български архитект и археолог, ;помощник-ръководител на разкопките в църквата " Св. Петка Самарджийска" през май-юни 1956 г., роден е в Русе;
|
|   |
| | 45 | Сава Овчаров (1892-1964) - изтъкнат архитект; родом от Калофер;
|
|   |
| | 29 | Светослав Куцаров - български архитект; роден в София;
|
|   |
| | 12 | Стефан Бенев (1891-1973) – български архитект; родом от град Шумен;
|
|   |
| | 15 | Стоян К. Шошев (1905-196?) – български инженер-строител;
|
|   |
| | 31 | Теофан Никифоров (1920-2009) - български архитект;
|
|   |
| | 44 | Тодор Димов Ничев (1910-1984) - български архитект, син на Димо Ничев;
|
|   |
| | 35 | Тодор Димчев (1873-1945) - български аптекар и търговец; виден филантропоп и дарител за българската просвета; родом от Харманли;
|
|   |
| | 35 | Тома Вакарелски (1930-2002) - български архитект;
|
|   |
| | 57 | Тома Върхота (1872-1936) - чешки строителен инженер, живял и работил в България; изгратил Видинската художествена галерия “Никола Петров”;
|
|   |
| | 70 | Тома Д. Гърданов (1861-1927) - български строител и общественик; деец на Крушевското благотворително братство; член на дружество “Св.св. Кирил и Методий”; член на зидаро-еснафското сдружение в София; родом от Крушево;
|
|   |
| | 39 | Фридрих Витих (1855-1908) - чешки строителен инженер, работил в България;
|
|   |
| | 23 | Христо Берберов (1902-1955) - български архитект, автор на проектите за Министерски съвет и Паметника на съветската армия; родом от Габрово;
|
|   |
| | 28 | Христо Бърнев (1897-1942) - български архитект;
|
|   |
| | 6 | Христо Енев (1868-1942) – считан за първия дипломиран български архитект, проектира множествео железопътни гари; роден в град Габрово;
|
|   |
| | 4 | Христо Парлапанов (1895-1986) - виден софийски архитект;
|
|   |
| | 34 | Христо Пеев (1893-1956) - български архитект; автор на изследване за архитектурата на Стария Пловдив - “Пловдивската къща”; по негови фотографии и скици са направени повечето реставрации и реконструкции на старинни сгради в Пловдив; родом от Анхиало (дн. Поморие);
|
|   |
 | 29 | Христо Станишев (1863-1952) - виден български инженер и строител; един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество; председател на Върховния македоно-одрински комитет (1897-1899; 1901-1903); член на МНИ; роден в Кукуш, Егейска Македония;
|
|   |
| | 26 | Цветан Коланджиев (1882-1963) - български архитект
|
|   |
| | 59 | Чавдар Кадинов (1950-1997) - български архитект;
|
|   |
| | 25 | Юрдан Миланов (1867-1932) - виден български архитект (Александровска болница; Пощенска палата; Синодална Палата; Ректората на СУ “Климент Охридски”; Централна минерална баня; роден в Елена;
|
|   |
| | 39 | Яким Петров (1937-2011) - български архитект; председател на Камарата на архитектите в България (1991-1993); главен-архитект на София (1994-1998); родом от Дупница;
|
|   |
| | 4 | Янаки Шамарджиев (1864-1937) - виден софийски архитект и инженер; участва в изграждането на двореца;
|
|   |