| Славчо Трънски (1914-1999) - партизанин; командир на трънския партизански отряд; родом от село Бохова; политик от БКП;
|
  |
| Илчо Димитров (1931-2002) - български учен – историк; функционер на БКП;
|
  |
| Димитър Стоянов (1928-1999) - политик от БКП, родом от Стражица; министър на вътрешните работи на България от 1973 до 1988 г.;
|
  |
| Огнян Дойнов (1935-2000) - български политик; родом от Гара Бов; държавник и дипломат от БКП; секретар на ЦК на БКП от 1976 до 1986 г.;
|
  |
| Кирил Зарев (1926-2000) - политик от БКП, между 1969 и 1974 г. е председател на Българската народна банка; от 1974 до 1975 г. е министър на труда и социалните грижи и заместник-председател на Министерския съвет. Родом от Мало село;
|
  |
| Петър Младенов (1936-2000) – политик от БКП, включително държавен глава на Народна република България – последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Републиката; най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971—1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990); родом от село Урбабинци;
|
  |
| Стоян Тончев (1902-1989) - български политик от БЗНС;
|
  |
| ген.Здравко Георгиев (1914-1986) - партизанин, член на БОК; член на ЦК на БКП, председател на ЦСКА;
|
  |
| Ради Найденов (1895-1985) - български политик от БЗНС Пладне; в периода 1946 до 1962 г. е министър на правосъдието; от 1962 до 1971 г. е член на Президиума на Народното събрание.; родом от село Бъркач
|
  |
| Никола Павлов - Комара (1906-1980) - български политик от БКП;Лозан Стрелков (1912-1981) - български поет и драматург; родом от село Скомля, член на ЦК и директор на БТА;
|
  |
| Лалю Ганчев (1914-1981) - български журналист и политик от БЗНС; родом от село Брестница; член на Държавния съвет;
|
  |
| Митко Григоров (1920-1987) - политик от БКП; член на ЦК; родом от село Ярловци;
|
  |
| Андрей Луканов (1938-1996) - политик от БКП и БСП; министър-председател на България в 2 поредни правителства през 1990 година - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември 1990) и 77-то (22 ноември - 20 декември 1990).; роден в Москва; Застрелян в София през 1996 г.;
|
  |
| Карло Луканов ( (1897-1982) - български юрист и политик от БКП; заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи на България от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г.; родом от град Плевен;
|
  |
| Стамен Стаменов (1922-1981) - политик от БКП; в периода 1971–1972 г. е министър на строежите и строителните материали, министър без ресор (1972) и член на ЦК на БКП. Между 1974 и 1977 г. е министър на минералните ресурси и министър на минералните ресурси и металургията. През 1980–1981 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на минералните ресурси и металургията в правителството на Гриша Филипов; роден в село Правешка Лакавица;
|
  |
| Радко Дишлиев (1951-2009) - български актьор; родом от град Пловдив;
|
  |
| Мишо Мишев (1911-1984) - политик от БКП, партизанин;
|
  |
| Милко Тарабанов (1905-1979) - български политик от БКП; постоянен представител в ООН;
|
  |
| Петко Кунин (1900-1978) - български финансист и политик от БКП; подуправител на БНБ между 1933 и 1936; секретар на ЦК на БКП; партизанин;
|
  |
| Кирил Лазаров (1885-1980) - политик от БКП; участва в Септемврийското въстание; работи в Академията на науките на СССР; министър на финансите 1949-1962; родом от Долна баня;
|
  |
| Борис Тасков (1901-1976) - политик от БКП; участва в Септемврийското въстание; член на ЦК на БКП;
|
  |
| Христо Русков (1916-1996) – партизанин;
|
  |
| Димитър Попов (1912-1982) – политик и финансист; член на РМС и БКП; кмет на София (1952–1961) и министър на финансите от 1962 до 1976; роден в град Ихтиман;
|
  |
| Димо Дичев (1902-1982) – партизанин; политик от БКП; роден в село Обручище;
|
  |
| Вълко Гочев (1903-1978) - политик от БКП; министър на индустрията и занаятите през 1949-1950 г.; в периода 1965-1971 година е пълномощен министър на България в Афганистан.; родом от Гълъбово;
|
  |
| Тодор Прахов (1907-1977) - политик от БКП, кандидат член на ЦК; радист на Владимир Заимов от 1941 до 1942 г.; роден в Златица;
|
  |
| Георги Караславов (1904-1980) - български писател, белетрист и драматург; член на БКП; народен представител от I-то до VII-то Народно събрание; заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950—1962); директор на Народния театър “Иван Вазов” в София (1947—1949), главен редактор (1952—1958) на сп. „Септември", главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958—1962); роден в село Дебър;
|
  |
| Слав Караславов (1932-2000) - писател и сценарист; главен секретар на Съюза на българските писатели в периода 1972 — 1979 г; родом от село Дебър;
|
  |
| Георги Кулишев (1885-1974) - виден политик и журналист; родом от Дойран; масон, близък до кръга Звено; член на Македонската парламентарна група; член-учредител на Македонския научен институт; протогеровист; през 1946 г. е външен министър в третото правителство на Кимон Георгиев; след Атентата в църквата „Света Неделя“ той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“;
|
  |
| Енчо Стайков (1901-1975) – партизанин; политик от БКП; секретар на ЦК на БКП; член на Политбюро
|
  |
| Никола Мирчев (1921-1973) - български художник: живописец, илюстратор и карикатурист; родом от Кюстендил;
|
  |
| Исак Паси (1928-2010) - български философ, изкуствовед и културолог; родом от Пловдив; автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история — от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“ (изд. „Наука и изкуство“), „Философско-есеистична библиотека“ (изд. „Георги Бакалов“, Варна), „Класическо наследство“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), „Философия и човек“ (изд. „Захарий Стоянов“) и др.; университетски преподвател;
|
  |
| Александър Лилов (1933-2013) - политик от БКП и БСП; от 1971 г. е в ръководството на БКП и до 1979 г. е вторият по сила в партията. Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.; родом от с. Граничак;
|
  |
| Раденко Видински (1899-1974) - политик от БКП, министър на строежите и строителните материали през 1956-1959 г.; участва в Септемврийското въстание;
|
  |
| Христо Боев (1896-1968) - български разузнавач, генерал-лейтенант; роден в село Одърне; дългогодишен агент на съветското военно разузнаване; през периода 1947-1949 е шарже дафер в Англия, откъдето е обявен за персона нонграта; посланик в ГДР и Полша, а от 1960 до 1962 г. в Япония; един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години;
|
  |
| Христо Кабакчиев (1878-1940) - виден деец на българското и международно комунистическо движение; един от основателите на БРСДП (т), журналист и публицист; д-р на историческите науки; роден в Галац;
|
  |
| Васил Мавриков (1876-1959) - политик, член на БРСДП (т), член на ЦК на БРП, народен представител;
|
  |
| Тачо Даскалов (1898-1964) - политик от БКП; бивш кмет на Стара Загора и член на президиума на Народното Събрание;
|
  |
| Георги Трайков Гировски (1898-1975) – политик; родом от село Върбени, Леринско; лидер на БЗНС (1947-1975) - министър на земеделието; председател на президиума на НС (1964-1971);
|
  |
| ген. Иван Винаров - (1896-1969) - съветски и български офицер; политик от БКП; военен съветник на китайската армия; създател на парк Кайлъка в Плевен;
|
  |
| Иван Башев (1916-1971) - политик от БКП, външен министър на България (1962-1971); родом от София;
|
  |
| Кимон Георгиев (1882-1969) - офицер и политик от Демократическия сговор и Звено, три пъти министър-председател на България; участва и в трите преврата на 9 юни, 19 май и 9 септември; родом от Татар Пазарджик;
|
  |
| Стоян Попов (1898-1969) - деец на БКП; участва в съпротивата; член на ЦК от серското село Дряново;
|
  |
| ген. Димитър Гръбчев (1914-1968) – партизанин и военен деец; деец на БКП; генерал в Държавна сигурност;
|
  |
| Митка Гръбчева (1916-1993) - партизанка, служител на Държавна сигурност;
|
  |
| Иванка Гръбчева (1946-2013) – български режисьор; режисьор на "Войната на Таралежите" и др.;
|
  |
| ген. Благой Иванов (1898-1951) – партизанин; деец на БРП (к); родом от Клисура, Трънско;
|
  |
| Кремена Шаторова (1939-1969) - дъщеря на Методи Шаторов, родена в Париж;
|
  |
| ген. проф. Иван Кинов (1893-1967) - военен и политически деец; генерал-полковник, професор, служи в червената армия;
|
  |
| Стоян Сюлемезов (1910-1980) - участник в съпротивата; деец на БКП; член на ЦК на БКП и на Народния президиум, сключил договора с Кока Кола през 1960-те години;
|
  |
| Иван Михайлов (1897-1982) - военен и държавен деец на БКП, член на политбюро, участва в Септемврийското въстание; дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 — 1962);
|
  |
 | Тодор Павлов (1890-1977) - български марксистки философ; политик и журналист; виден деец на БКП, регент на България (1944-1946); родом от Щип;
|
  |
| Владимир Бонев Амиджин (1917-1990) - член на РМС, политик от БКП; родом от Долно Уйно, член на ЦК;
|
  |
| Боян Българанов (1896-1972) - генерал и политик от БКП, партизанин;
|
  |
| Иван Славков (1940-2011) – български спортен деец; директор на Българската телевизия; директор на БОК и на БФС; през 1968 г. сключва брак с Людмила Живкова - дъщерята на генералния секретар на БКП Тодор Живков;
|
  |
| Васил Коларов (1877-1950) - български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна; държавен глава на България от 15 септември 1946 г. до 9 декември 1947 г., министър-председател на България в 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство, председател на XXVI обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI велико народно събрание (1946-1947). Завършва право в Женева; родом от Шумен;
|
  |
| Гочо Грозев (1900-1966) - функционер от БКП; партизанин; член на ЦК на БКП;
|
  |
| Тодор Живков (1911-1998) – български политик от Българската комунистическа партия; в продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия (БКП), заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962–1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989); родом от Правец;
|
  |
| Людмила Живкова (1942-1981) - български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева; от 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година е член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата. Между 1976 и 1981 година е народен представител в VII и VIII Обикновено Народно събрание; родена в Говедарци;
|
  |
| Христо Калайджиев (1886-1964) - революционер, деец на ВМОРО и ВМОРО (о); член на ЦК на БКП; родом от Енидже Вардар, Егейска Македония;
|
  |
| Димитър Димов (1903-1968) - деец на БРП (к); партизанин, член на БКП;
|
  |
| Пело Пеловски (1903-1957) - партизанин, деец и политик от БКП;
|
  |
| Димитър Ганев (1898-1964) - политик от БКП; секретар на ЦК, член на Политбюро, председател на Президиума на НС (1958-1964); родом от село Градец, Сливенско;
|
  |
| Георги Дамянов (1892-1958) - български и съветски офицер; член на Политбюро, деец на БКП; родом от село Лопушна, Монтанско;
|
  |
| Георги Кирков (1867-1919) – публицист и парламентарист; социалист и профсъюзен деец; родом от Плевен;
|
  |
| Димитър Благоев - Дядото (1856-1924) - основател на социалистическото движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканите; от с. Загоричани, Костурско;
|
  |
| Владимир Поптомов (1890-1952) - български политик от Македония; един от водачите на Българската комунистическа партия и създадената от нея Вътрешната македонска революционна организация (обединена); след 1944 година Поптомов е един от основните противници на предаването на Пиринска Македония на Югославия и насилствено налаганата „културна автономия“ в областта в 1946–1948 година; от 6 август 1949 г. е министър на външните работи в 67-тото българско правителство. В следващото 68 правителство е и подпредседател на Министерския съвет до смъртта си в 1952 г.
|
  |
| Иван Пашов (1881-1955) - партиен деец от БКП; член на ЦК на БКП; кмет на София (1949-1952) - от с. Атлари, Сливенско;
|
  |
| Белчо Белчев (1932-2008) - български финансист и политик от БКП и наследилата я БСП; Той е дългогодишен министър на финансите (1976-1987, 1989-1990); роден в село Кръстеняци; |
  |