ПАРЦЕЛ 11
 проф. Гунчо Гунчев (1904-1940) - български учен – географ; роден в град Бяла, Русенско;
 
 ген. Господин Гочев (1915-1975) - началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (1953-1964);
 
Борис Шаров (1894-1986) – български художник – живописец, майстор на портрета; родом от град Батак; завършва живопис при Иван Мърквичка;
 
 Елена Стателова (1940-2009) – български учен – историк;
 
Стоян Попсимеонов (1880-1946) - български общественик и революционер; родом от Велес; деец на ВМОРО; член-учредител на МНИ; Следва социални науки в Лозана, Швейцария;
 
 проф. Христо Дачев (1924-2000) – български учен - геолог;
 
 ген. Димитър Попов (1919-1989) - български партизанин и офицер; родом от Брацигово;
 
 Никола Станев (1862-1949) – български учен - историк; родом от село Велчево, Търновско;
 
 Георги Кумбилиев (1915-1999) - политик от БКП, партизанин; народен представител; от 1954 до 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1959-1962 г. е министър на външната търговия. Директор на завод "Мраз" (1962-1967). Директор на Техноимпекс (1967-1975). Председател на Сдружение Интерпред (1975-1985). Съветник в МВТ (1986-1989). През 1992 г. със специален президентски указ му е отнето званието "генерал-лейтенант"
 
 Цола Драгойчева (1898-1993) - политик от БКП, партизанка; първата жена министър в историята на България; родом от Бяла Слатина;
 
 Чавдар Драгойчев (1925-2000) – български лекар - кардиохирург; член-кореспондент на БАН;
 
 Константин Попрусинов (1878-1958) – свещеник; познат с комунистическите си възгледи, наричан „Червения поп”; родом от Ракитово;
 
 проф. д-р Елена Георгиева (1930-2007) – езиковед; ученичка на Л.Андрейчин; родом от Брацигово;
 
 Бончо Карастоянов (1899-1962) – фотограф, кинооператор и режисьор; от знатния самоковски род Карастоянови;
 
 Анастас Чешмеджиев (1879-1962) – български революционер и учител; деец на ВМОРО; родом от село Устово, днес квартал на Смолян;
 
 ген. Димитър Кьосев (1922-1973) – началник на Първо главно управление на ДС; родом от град Попово;
 
 Иван Дяковски (1896-1963) – български военен деец; от 1944 година е командир на шестдесет и четвърти пехотен полк. В периода 28 ноември 1944 – 26 юни 1945 е командир на четиридесет и първи пехотен полк. Взема участие във втората фаза на Втората световна война. През 1945 става командир на четвърта пехотна преславска дивизия, а от 1946 година е командир на шеста пехотна бдинска дивизия, както и заместник-началник на седма дивизионна област.
 
 Емил Момиров (1926-2003) - виден български архитект;
 
 ген. Петър Панчевски (1902-1982) - съветски и български офицер; единственият българин с генералско звание от Червената армия; родом от село Бутан, Врачанско; посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.;
 
 Дончо Владишки (1922-1981) – български архитект;
 
 Лазар Мишев (1881-1951) – български революционер; деец на ВМОРО; родом от Кавадарци; ръководител на Тиквешкия околийски комитет; войвода по време на Илинденското въстание;
 
 Първан Георгиев (1926-1974) – изтъкнат български актьор;
 
 Иван Йосифов Николов (1910-1990) – български журналист;
 
 Страшимир Филипов (1888-1962) - македоно-одрински опълченец; родом от село Кърчища, Дебърско; награден с Кръст за храброст;
 
 ген. Илия Кашев (1922-1986) - български военен деец, генерал-лейтенант; родом от Поибрене; началник на Управление безопасност и охрана (УБО);
 
 Георги Н. Зайков Пирински (1901-1992) – комунистически и профсъюзен деец; родом от Банско; деец на Коминтерна в САЩ;
 
 Асен Бояджиев (1894-1959) - дългогодишен журналист; родом от Смолено; деец на комунистческото движение;
 
 Йордан Катранджиев (1894-1988) - политик от БКП; родом от Ихтиман; един от организаторите на Септемврийското въстание в Ихтиманско; от 1939 г. член на ЦК на БКП;
 
 Асен Македонов (1892-1957) - деец на БКП; участва в Септемврийското въстание; родом от Силистренско;
 
 Димитър Дионисиев Китанов (1913-1976) – български фотограф;
 
 Огнян Грозев (1951-2008) – български архитект;
 
 Геро Грозев (1921-1986) - деец на БКП;