ПАРЦЕЛ 12
Христо Георгиев Кюркчиев (1903-?) – виден български педагог; родом от село Сехово, Воденско;
 
Йосиф Йосифов (1923-1993) – български архитект;
 
 Атанас Маргаритов (1912-1998) – изтъкнат български музикант – диригент и цигулар; родом от Харманли; през 1936-1938 г. учи в диригентския клас на Вайнгартнер във Виенската консерватория. След завръщането си в България, от 1940 до 1964 г. е диригент, а след 1964 до 1975 г. е главен диригент в Софийската опера. Съвместно с това от 1938 до 1948 г. и от 1952 до 1973 г. е диригент на хор „Кавал“. Главен диригент е на оперите в Гент, Белгия (1975-1979 г.) и Дижон, Франция (от 1980 г.).
 
 Васил Попов (1930-1980) – виден български журналист, писател, драматург, сценарист и преводач;
 
 ген. Стоян Сандов Илиев (1901-1975) - деец на БКП;
 
 Рачо Татарлиев (1894-1967) – български военен деец; участник в Трета рота на 23-и пехотен Шипченски полк;
 
 Стефан Бенев (1891-1973) – български архитект; родом от град Шумен;
 
проф. Коста Велев Георгиев (1923-1995) – български учен - професор; ръководен кадър на МГУ, преподавател в катедра Маркшайдерство и Геодезия;
 
 Данаил Лазаров (1892-1973) - македоно-одрински опълченец от Кукушката чета; родом от село Калиново- Кукушко;
 
Петър Дертлиев (1916-2000) – български политик, социалдемократ, председател на възстановената от него БСДП; народен представител;
 
Васил Сеизов (1898-1975) – виден журналист и общественик; родом от Кавадарци; награден за храброст през Първата световна война; работи в Зора и Хърватски дневник; застава начело на Кавадарския акционен комитет през 1941 г.; съден и репресиран след 1944г.;
 
Славе Битраков (Езеров) (1906-1972) - известен български булеварден писател; родом от Скопие; автор на едни от първите български еротични романи;
 
 Христо Иванчев (1876-1916) – герой от Първата Световна война;
 
Стоян Каблешков (1868-1953) - български просветен деец и революционер от Копривщица; деец на ВМОРО, брат на Тодор Каблешков; завършва основното си и средно образование в Русия; философия и педагогика в Цюрих, като след това е назначен за главен директор на всички български училища в Македония; присъединява се към ВМОРО и през 1903 година заедно с Никола Пушкаров, Славка Чакърова и други организират Скопския революционен окръг за Илинденското въстание. Заловен е от турските власти, осъден е на смърт, но със застъпничеството на руския консул е екстрадиран в България, без право повече да се завръща в Македония;
 
 проф. д-р Спас Разбойников (1914-2002) – виден български лекар и общественик; автор на научни трудове посветени на Тракия и нейното население;
 
 проф. Анастас Разбойников (1882-1967) - български революционер и просветен деец; историк и географ; деец на ВМОРО; родом от Свиленград; по време на Илинденско-преображенското въстание е секретар на войводата Стоян Петров. Делегат е на конгреса на Петрова нива (представител на Бунархисарския околийски революционен район), където заедно с Христо Силянов е избран за секретар на конгреса. През 1905-1909 година следва история и география в университетите в София и Лозана. В 1909-1910 година Разбойников е учител в българското педагогическо училище в Сяр, а в 1910-1912 година — в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун редактира вестници и списания („Искра“ и „Знание“), публикува първите си научни грудове. Участва в Междусъюзническата война.
 
 Димитър Паскалев (1921-1998) - български учен
 
 Никола Зидаров (1878-1955) – български писател; родом от Чирпан;
 
 Екатерина Генчева Зидарова (1882-1963) – българска просветна деятелка ;
 
 проф.Стефан Ив. Кожухаров (1933-1997) – български учен;
 
 Димитър Пауновски (1904-1980) - журналист и партизанин; родом от село Липница;
 
 проф.ел.инж. Никола Колев (1905-1955) – български учен; родом от село Водица, Търговищко;
 
 Сава Вас. Попов (1923-1994) – български художник;
 
 Любен Генов (1919-1998) – български архитект;
 
 проф. инж. Боян Димитров (1934-2006) – български учен;
 
 проф.д-р Михаил Василев (1925-1997) – български учен;
 
 проф. Георги И. Козарев (1924-1988) – български учен; професор по общо земеделие;
 
 Януш Алурков - български актьор;
 
  Маргарита Хлебарова (1922-2007) – български учен;