ПАРЦЕЛ 13
Николай Н. Попов (?-1995) – български музикант – диригент; протопсалт на Българската православна църква;
 
 Иван Попевтимов Константинов (1886-1944) - български революционер; деец на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната македонска революционна организация; родом от Радовиш; докато е учител в Ново село преподава на бъдещия лидер на ВМРО Иван Михайлов;
 
Крум Петишев (1886-1975) – революционер; деец на ВМОК, ВМОРО и ВМРО, от семейство на бесарабски българи; роден в град Плевен; Протогеровист;
 
проф. Лазар Симидчиев - български публицист, просветен деец и революционер; родом от Скопие; деец на ВМОК;
 
 София Донева Прилепчанска - Йосифова (1896-1931)– една от първите българки цигуларки; завършва университета в Грац; член на Македонския женски съюз; родом от Щип, Вардарска Македония;
 
 Стефан Николов Ременков (1923-1988) - български композитор; родом от Силистра;
 
Григор Нушев (1887-1956) – български учител и общественик; родом от Воден, Егейска Македония;
 
 акад. Иван Стефанов (1899-1980) - икономист и политик от БКП, управител на Българската народна банка (1944-1946) и министър на финансите (1946-1949); родом от Варна;
 
Никола Д. Христов (1912-1996) - оперен артист;
 
проф. Димитър Яранов (1909-1962) - виден български географ и геолог; родом от Солун; деец на Македонския научен институт; завършва география в Софийския университет, специализира в Берлинския университет, където защитава докторат. Преподава физическа география в Софийския университет, професор в СУ. Чете лекции в Сорбоната в Париж, в Скопие, води курс в Берлинския университет. Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде. През 1942-1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания и е репресиран;
 
 Атанас Яранов (1940-1988) - виден български художник и живописец; син на проф. Димитър Яранов;
 
 Стоян Дринов (1883-1922) - български поет и писател; родом от Панагюрище; военен кореспондент
 
 Иван Битраков (1933-2008) - български архитект; от видния охридски род Битракови;
 
 проф. арх. Маргарита Керачева (1924-2001) – български учен; архитект;
 
 ген. Методи Христов (1912-1975) – български военен деец, генерал-лейтенант;
 
 Спиро Мицев – български опълченец; родом от Дебър;
 
 Марко Турлаков (1872-1941) - български политик от БЗНС; в периода 1907-1910 г. е редактор на вестник "Земеделско знаме", а по време на Балканската и Междусъюзническата война е редактор на списание "Земеделска мисъл". Марко Турлаков е един от осъдените на затвор по време на Деклозиеровата афера. министър в правителството на Александър Стамболийски, но след несъгласие с част от реформите на БЗНС е изключен от партията и изгонен от правителството.
 
 Иван Донков (1891-1948) – български военен деец; о.з. полковник командир на батарея във Втора Тракийска Дивизия, герой от войните;
 
 Георги Динишев (1899-1968) – български революционер; деец на ВМРО и ВМРО (об); родом - от Долни Тодорак (Кукушко); участва в комунистическата съпротива; влиза във временното ръководство в СМЕО след 1947 г.;
 
 Никола Ексеров (1942-1999) - виден спортен журналист и коментатор по Българската национална телевизия;
 
 Митьо Ексеров (1933-1981) - виден спортен журналист;
 
 проф.д-р Иван Лазаров (1929-2000) – български учен;
 
 Петър Бешков (1923-1990) - виден български архитект;
 
 Христо Трайков Христов (1900-1933) - български политик; родом от Кукуш; деец на БКП и ВМРО (об); народен представител; убит през 1933 г.;
 
 ген. Петър Тянковски (1891-1956) – български военен деец, генерал-майор; родом от град Харманли;
 
 Христо Г. Миладинов (1899-1944) - български революционер и общественик; областен управител на Битоля през Втората световна война; роден в Струга, произхожда от рода на братя Миладинови;
 
 Доре Минчев (1885-1933) - български деец на ВМРО; родом от село Горничево, Леринско; четник на Марко Лерински; войвода на Горничевската чета;
 
 Ганчо Братанов (1936-2008) - български художник – карикатурист;