ПАРЦЕЛ 15
 Иван Стоянович - Аджелето (1862-1947) - български революционер, обществен и държавен деец; родом от Стара Загора; активен член на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основавателите на фонда за издаване на вестник „Борба“ – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България.;
 
 Иван П. Стоянович (1930-1999) - виден български кинокритик, журналист и писател; внук на Иван Стоянивч – Аджелето;
 
 проф. д-р Анчо Самарджиев (1926-1984) – български учен и лекар;
 
 Георги Димчев Димитров (1852-1934) - български опълченец; герой от Шипка, Шейново, Одрин, Сан Стефано;
 
 Емил Дулев (1928-2000) – български архитект; съавтор на проекта на паметника „100 години от Освобождението” в град Свищов;
 
 Франц Вут (1898-1975) - кинодеец, оператор и актьор;
 
 проф. д-р Петко Цонев (1876-1951) - български учен – педагог;
 
 проф. д-р Вълчо Петков (1930-2000) – български учен;
 
 Йозеф Цоликофер (1891-1954) - ботанист, градинар-алпинист; участвал в изграждането и развитието на парк „Врана”; през 1929 г. изгражда алпинеум на стръмния бряг на река Кестричка бара, северозападно от манастира ”Св. Димитър” в Евксиноград;
 
 Никола Бахчеванов (1893-1984) - македоно-одрински опълченец; секретар на Македонската католическа лига;
 
 Вацлав Батек (1867-1936) - виден каменоделец; родом от Пълзен, Чехия; един от тримата ръководители на изграждането на паметника на Цар Освободител;
 
 Иван Батек (1897-1968) - виден чешки скулптор и каменоделец; собственик на каменоделска фабрика; автор на множество български военни паметници;
 
 проф.д-р. арх. Константин Костов (1926-2012) – български учен;
 
 Франц Хитил (1848-1899) - чешки агроном; оказва сериозен принос в развитието на селското стопанство в България; работил много години като учител и специалист по агротехника;
 
 Александър (Сашо) - Настев (1900-1971) - български писател, журналист, режисьор и драматург; родом от Асеновград;
 
 Николай Абаджиев (1898-1971) – български музикант – композитор;
 
 проф. д-р Димитър Маринов (1900-1971) – български учен;
 
 Георги Бакърджиев (1899-1972) – български художник – керамик; родом от Карлово; учи керамика в Париж при бележити майстори; негови творби получават най-висока оценка и големи международни награди (Гран при — Лиеж, 1930)
 
 Тошо Димитров (1912-1972) – музикант;
 
 Никола Белопитов (1901-1972) – български инженер, изобретател и стопански деятел; родом от Панагюрище;
 
 Олга Белопитова (1928-1999) – художничка; съпруга на Никола Белопитов; родена в град София;
 
 Александър Денков (1925-1972) - голям български художник; с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България; родом от град Прага, Чехия;
 
 проф.д-р Владимир Томов (1896-1972) – български учен;
 
 Майя Томова (1941-1998) – българска актриса;
 
 проф. Георги Ив. Георгиев (1906-1972) – български учен;
 
 Петър Рамаданов (1895-1972) – български скулптор и живописец; родом от Кюстендил; завършва художествените академии на София и Венеция; работил по филма Бен Хур; Автор е на произведения на монументално-декоративната скулптура, които включват бюст-паметници във Велико Търново, Горна Оряховица, Добрич, Кюстендил и Плевен, всичките направени след 1955 година. През 1923 година за фасадата на Търговската банка в София изработва атланти, детски фигури, маски и орнаменти. Други негови произведения са: маска на проф. Николай Райнов (1922), глава на проф. Асен Златаров (1922) и глава на Гео Милев (1923);
 
 Жана Гамбеи Рамаданова (1908-2006) – художничка; съпруга на Петър Рамаданов;
 
 акад. проф. Атанас Тр. Попов (1906-1972) – български учен;
 
 проф. Александър Попов (1934-2006) – български учен;
 
 Теню Казака (1918-1978) - поет и писател;
 
 Асен Марчевски (1934-2012) - писател и преводач;
 
 Денчо Марчевски (1893-1973) - писател и учител; родом от Дряново;
 
 Боян Икономов (1900-1973) - български композитор; родом от Никопол, автор на музика за филми;
 
 Никола Събев (1871-1931) – търговец; собственик на ювелирна фабрика;
 
 проф. Владимир Кутиков (1908-180) – български учен; професор по международно право;
 
 Васил Димов (1878-1941) – художник;
 
 Никола Чолаков - Красноселски (1923-2008) – български поет;
 
 Аларикус Делмард (1858-1922) - известен дендролог; директор на Царските ботанически градини;
 
 Франческо де Лука (1850-1931) - италиански диригент;
 
 Александър Манковски (1870-1946) - български учен; преподавател в Софийския университет по медицинска хистология и ембриология;
 
 Алдерико и Палмира Малеволти ( 1866-1923) - акробати от Флоренция; спомагат за организирането на българския цирк;
 
 Боян Бондиков (1924-1980) – български архитект;
 
 Игнаций Мушлер (1851-1921) - един от първите зъболекари в България; родом от Галиция
 
 Луиджи Понтара (?-1919) - един от основателите на военното здравеопазване в България;
 
 Франтишек Зембжуски и семейство - участник в унгарската революция 1848, войник в легиона на Гарибалди; потомък на известна полска дворянска фамилия, датираща от 17 век; Тук се раждат 4-те му деца, които го даряват с 15 внуци. Най-големият му син Павел участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е и първото в страната патентно бюро. Адолф е дългогодишен секретар на българската дирекция по търговия и селско стопанство в София. Взима участие като доброволец в Сръбско-българската война и се връща с орден за храброст. В семейството на Павел се раждат 4 деца, сред които и Зджислав Зембжуски.
 
 Павел Зембжуски – поляк, син на граф Франтишек Зембжуски; участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е първото в страната патентно бюро; има четири деца, негов син е Зджислав Зембжуски, който в годините 1919-1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София, убит от Гестапо по време на Втората световна война;
 
 Игнаций Барбар (1948-1920) - поляк служил в руската армия, руско-турска война 1878, един от основоположниците на Българският червен кръст и Българският лекарски съюз;
 
 Ружа Барбар (1883-?) - журналистка, театрална критичка и учителка във Втора софийска девическа гимназия; завършва романска филология в Женева; Дъщеря на д-р Игнаций Барбар;
 
 Ирина Щиглич (1933-2007) – изтъкната българска пианистка и хоров диригент;
 
 проф д-р Антон Шоурек (1857-1926) - чешки математик; почетен член на Чешкото дружество на математиците и физиците (1912); дописен член на Кралското чешко общество на науките (1911); декан на Физико-математическия факултет в Софийския университет през 1908/1909 г.; член основател на Българското физико-математическо дружество (1898).;
 
 проф. д-р Антон Червенаков (1908-1984) - български лекар – уролог; основава първата катедра по урология през 1951, а през 1957 е първи председател на дружеството по анестезиология;
 
 Франц Геолгиев Червенаков (1869-1929) - военен деец; родом от град Пловдив;
 
 Салватор Сакардо (1878-1942) - главен готвач в царския дворец от 1896 до 1932 г., един от най-известните и изявени кулинари по това време в Европа;
 
 Антон Краус (1870-1958) - чешки ботаник; работил за царското семейство;
 
 акад. Любен Василев (1911-1971) - виден български учен – юрист;
 
 Захари Тумпаров (1891-1930) – български художник;
 
 Радослав Горненски (1919-1971) – журналист;
 
 Ангелина Шейтанова (1930-2008) – скулптор;
 
 Александър Стаменов (1905-1971) - български художник – живописец; родом от Кукуш;
 
 Стоян К. Шошев (1905-196?) – български инженер-строител;
 
 Никола Кожухаров (1892-1971) - български живописец и сценограф; родом от Казанлък;
 
 проф. д-р Христо Тренков (1912-1971) - един от най-големите български библиографи; доктор на юридическите науки; журналист; син на Йордан Тренков - революционер от Прилеп;
 
 Йосиф Цанков (1911-1971) - виден композитор и музикален иноватор; родом от Русе, съосновател и на организирания баскетбол в България;
 
 проф. инж. Иван Мерджанов (1899-1971) – български учен;
 
 проф. Александър Вълканов (1904-1971) - български учен - зоохидробиолог и протистолог; родом от Битоля; член-кореспондент на БАН;
 
 Цончо Чапанов (1930-1971) - първият български учен работил в Антарктика; метеоролог; на него е кръстен Чапанов връх на Антарктида;
 
 проф. Петър Миятев (1906-1995) – български учен; историк, унгарист; уредник в архивите;