| | Иван Стоянович - Аджелето (1862-1947) - български революционер, обществен и държавен деец; родом от Стара Загора; активен член на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основавателите на фонда за издаване на вестник „Борба“ – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България.;
|
| |
| | Иван П. Стоянович (1930-1999) - виден български кинокритик, журналист и писател; внук на Иван Стоянивч – Аджелето;
|
| |
| | проф. д-р Анчо Самарджиев (1926-1984) – български учен и лекар;
|
| |
| | Георги Димчев Димитров (1852-1934) - български опълченец; герой от Шипка, Шейново, Одрин, Сан Стефано;
|
| |
| | Емил Дулев (1928-2000) – български архитект; съавтор на проекта на паметника „100 години от Освобождението” в град Свищов;
|
| |
| | Франц Вут (1898-1975) - кинодеец, оператор и актьор;
|
| |
| | проф. д-р Петко Цонев (1876-1951) - български учен – педагог;
|
| |
| | проф. д-р Вълчо Петков (1930-2000) – български учен;
|
| |
| | Йозеф Цоликофер (1891-1954) - ботанист, градинар-алпинист; участвал в изграждането и развитието на парк „Врана”; през 1929 г. изгражда алпинеум на стръмния бряг на река Кестричка бара, северозападно от манастира ”Св. Димитър” в Евксиноград;
|
| |
| | Никола Бахчеванов (1893-1984) - македоно-одрински опълченец; секретар на Македонската католическа лига;
|
| |
| | Вацлав Батек (1867-1936) - виден каменоделец; родом от Пълзен, Чехия; един от тримата ръководители на изграждането на паметника на Цар Освободител;
|
| |
| | Иван Батек (1897-1968) - виден чешки скулптор и каменоделец; собственик на каменоделска фабрика; автор на множество български военни паметници;
|
| |
| | проф.д-р. арх. Константин Костов (1926-2012) – български учен;
|
| |
| | Франц Хитил (1848-1899) - чешки агроном; оказва сериозен принос в развитието на селското стопанство в България; работил много години като учител и специалист по агротехника;
|
| |
| | Александър (Сашо) - Настев (1900-1971) - български писател, журналист, режисьор и драматург; родом от Асеновград;
|
| |
| | Николай Абаджиев (1898-1971) – български музикант – композитор;
|
| |
| | проф. д-р Димитър Маринов (1900-1971) – български учен;
|
| |
| | Георги Бакърджиев (1899-1972) – български художник – керамик; родом от Карлово; учи керамика в Париж при бележити майстори; негови творби получават най-висока оценка и големи международни награди (Гран при — Лиеж, 1930)
|
| |
| | Тошо Димитров (1912-1972) – музикант;
|
| |
| | Никола Белопитов (1901-1972) – български инженер, изобретател и стопански деятел; родом от Панагюрище;
|
| |
| | Олга Белопитова (1928-1999) – художничка; съпруга на Никола Белопитов; родена в град София;
|
| |
| | Александър Денков (1925-1972) - голям български художник; с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България; родом от град Прага, Чехия;
|
| |
| | проф.д-р Владимир Томов (1896-1972) – български учен;
|
| |
| | Майя Томова (1941-1998) – българска актриса;
|
| |
| | проф. Георги Ив. Георгиев (1906-1972) – български учен;
|
| |
| | Петър Рамаданов (1895-1972) – български скулптор и живописец; родом от Кюстендил; завършва художествените академии на София и Венеция; работил по филма Бен Хур; Автор е на произведения на монументално-декоративната скулптура, които включват бюст-паметници във Велико Търново, Горна Оряховица, Добрич, Кюстендил и Плевен, всичките направени след 1955 година. През 1923 година за фасадата на Търговската банка в София изработва атланти, детски фигури, маски и орнаменти. Други негови произведения са: маска на проф. Николай Райнов (1922), глава на проф. Асен Златаров (1922) и глава на Гео Милев (1923);
|
| |
| | Жана Гамбеи Рамаданова (1908-2006) – художничка; съпруга на Петър Рамаданов;
|
| |
| | акад. проф. Атанас Тр. Попов (1906-1972) – български учен;
|
| |
| | проф. Александър Попов (1934-2006) – български учен;
|
| |
| | Теню Казака (1918-1978) - поет и писател;
|
| |
| | Асен Марчевски (1934-2012) - писател и преводач;
|
| |
| | Денчо Марчевски (1893-1973) - писател и учител; родом от Дряново;
|
| |
| | Боян Икономов (1900-1973) - български композитор; родом от Никопол, автор на музика за филми;
|
| |
| | Никола Събев (1871-1931) – търговец; собственик на ювелирна фабрика;
|
| |
| | проф. Владимир Кутиков (1908-180) – български учен; професор по международно право;
|
| |
| | Васил Димов (1878-1941) – художник;
|
| |
| | Никола Чолаков - Красноселски (1923-2008) – български поет;
|
| |
| | Аларикус Делмард (1858-1922) - известен дендролог; директор на Царските ботанически градини;
|
| |
| | Франческо де Лука (1850-1931) - италиански диригент;
|
| |
| | Александър Манковски (1870-1946) - български учен; преподавател в Софийския университет по медицинска хистология и ембриология;
|
| |
| | Алдерико и Палмира Малеволти ( 1866-1923) - акробати от Флоренция; спомагат за организирането на българския цирк;
|
| |
| | Боян Бондиков (1924-1980) – български архитект;
|
| |
| | Игнаций Мушлер (1851-1921) - един от първите зъболекари в България; родом от Галиция
|
| |
| | Луиджи Понтара (?-1919) - един от основателите на военното здравеопазване в България;
|
| |
| | Франтишек Зембжуски и семейство - участник в унгарската революция 1848, войник в легиона на Гарибалди; потомък на известна полска дворянска фамилия, датираща от 17 век; Тук се раждат 4-те му деца, които го даряват с 15 внуци. Най-големият му син Павел участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е и първото в страната патентно бюро. Адолф е дългогодишен секретар на българската дирекция по търговия и селско стопанство в София. Взима участие като доброволец в Сръбско-българската война и се връща с орден за храброст. В семейството на Павел се раждат 4 деца, сред които и Зджислав Зембжуски.
|
| |
| | Павел Зембжуски – поляк, син на граф Франтишек Зембжуски; участва в строителството на железопътния транспорт, негово дело е първото в страната патентно бюро; има четири деца, негов син е Зджислав Зембжуски, който в годините 1919-1921 е вицеконсул в новосъздаденото полско посолство в София, убит от Гестапо по време на Втората световна война;
|
| |
| | Игнаций Барбар (1948-1920) - поляк служил в руската армия, руско-турска война 1878, един от основоположниците на Българският червен кръст и Българският лекарски съюз;
|
| |
| | Ружа Барбар (1883-?) - журналистка, театрална критичка и учителка във Втора софийска девическа гимназия; завършва романска филология в Женева; Дъщеря на д-р Игнаций Барбар;
|
| |
| | Ирина Щиглич (1933-2007) – изтъкната българска пианистка и хоров диригент;
|
| |
| | проф д-р Антон Шоурек (1857-1926) - чешки математик; почетен член на Чешкото дружество на математиците и физиците (1912); дописен член на Кралското чешко общество на науките (1911); декан на Физико-математическия факултет в Софийския университет през 1908/1909 г.; член основател на Българското физико-математическо дружество (1898).;
|
| |
| | проф. д-р Антон Червенаков (1908-1984) - български лекар – уролог; основава първата катедра по урология през 1951, а през 1957 е първи председател на дружеството по анестезиология;
|
| |
| | Франц Геолгиев Червенаков (1869-1929) - военен деец; родом от град Пловдив;
|
| |
| | Салватор Сакардо (1878-1942) - главен готвач в царския дворец от 1896 до 1932 г., един от най-известните и изявени кулинари по това време в Европа;
|
| |
| | Антон Краус (1870-1958) - чешки ботаник; работил за царското семейство;
|
| |
| | акад. Любен Василев (1911-1971) - виден български учен – юрист;
|
| |
| | Захари Тумпаров (1891-1930) – български художник;
|
| |
| | Радослав Горненски (1919-1971) – журналист;
|
| |
| | Ангелина Шейтанова (1930-2008) – скулптор;
|
| |
| | Александър Стаменов (1905-1971) - български художник – живописец; родом от Кукуш;
|
| |
| | Стоян К. Шошев (1905-196?) – български инженер-строител;
|
| |
| | Никола Кожухаров (1892-1971) - български живописец и сценограф; родом от Казанлък;
|
| |
| | проф. д-р Христо Тренков (1912-1971) - един от най-големите български библиографи; доктор на юридическите науки; журналист; син на Йордан Тренков - революционер от Прилеп;
|
| |
| | Йосиф Цанков (1911-1971) - виден композитор и музикален иноватор; родом от Русе, съосновател и на организирания баскетбол в България;
|
| |
| | проф. инж. Иван Мерджанов (1899-1971) – български учен;
|
| |
| | проф. Александър Вълканов (1904-1971) - български учен - зоохидробиолог и протистолог; родом от Битоля; член-кореспондент на БАН;
|
| |
| | Цончо Чапанов (1930-1971) - първият български учен работил в Антарктика; метеоролог; на него е кръстен Чапанов връх на Антарктида;
|
| |
| | проф. Петър Миятев (1906-1995) – български учен; историк, унгарист; уредник в архивите; |
| |
