ПАРЦЕЛ 25
Лука Хаджидеянов (1863-1926) - български търговец; наследник на прочутия панагюрски род Хаджидеянови;
 
ген. Тодор Кантарджиев (1861-1945) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на Сборната дивизия през Първата световна война; родом от Самоков;
 
Константин Хаджистоянов (1875-1942) - български инженер; министър на железниците (1935-1936); роден в София;
 
 Пандели Кисимов (1832-1905) - български просветен деец, писател и преводач; родом от Велико Търново;
 
Борис П. Кисимов (1867-1934) - български дипломат; секретар на българското дипломатическо агентство в Русия; роден във Велико Търново;
 
 Асен П. Кисимов (1866-1932) - български военен деец, родом от Велико Търново;
 
 Добри Петков (1859-1932) - български политик; деец на Народолибералната партия; председател на Народното събрание (1907-1908); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1913-1918); роден в с. Церова Кория, Великотърновско;
 
 проф. Стефан Смядовски (1948-2013) - български учен, старобългарист и специалист по епиграфика;
 
ген. Димитър Кирков (1861-1918) - български военен деец, генерал-майор; ръководи VIII пехотна тунджанска дивизия през Балканската война; роден в Сопот;
 
Иван Пачев (1862-1929) - български военен деец, комендант на Цариброд; родом от Пазарджик;
 
проф. Саша Попов (1899-1976) - български диригент и цигулар; музикален педагог; роден в Русе;
 
 Валери Попова (1945-2000) - изтъкната българска оперна певица; родом от София;
 
 Валери Дюма - Даскалова (1886-1973) - българска писателка, публицист и литературен критик; внучка на Александър Дюма-син;
 
 Михаил Милков (1923-2003) - български диригент; ръководител на смесен хор на БНР; роден в Лом;
 
 проф. д-р Георги Стилиянов (1896 -?) - български зъболекар; родом от Велико Търново;
 
 Михаил Манчев (1859 -1934) - български опълченец-поборник; роден в Сопот;
 
 Карл Трънка (1853-1923) - чешки строителен инженер, живял и работил в България; родом от Пилзен, Чехия;
 
 проф. инж. Любен Карл Трънка (1898-1964) - български строителен инженер; роден в София;
 
 проф. д-р. инж Карл Любенов Трънка (1934-2006) - български строителен инженер;
 
 Карл Петър Трънка (1882-1954) - български машинен инженер и морски офицер; родом от Сливен;
 
Иван Огнянов (1878-1929) - български лекар (гинеколог); директор на Окръжна болница в София; роден в Кюстенджа (дн. Констанца), Румъния;
 
 Ана Трънка Огнянова (1881-1921) - български лекар (гинеколог); директор на Майчин дом; директор на Акушерското училище; родом от София;
 
 проф. д-р Карл Огнянов (1916-1987) - български лекар; роден в София;
 
 ген. Панайот Бърнев (1859-1934) български военен деец, генерал-лейтенант; ръководи V дунавска пехотна дивизия; родом от Търговище;
 
 акад. проф.д-р Константин Пашев (1873-1961) - български лекар, офталмолог; доктор на Лионския университет; член на академията на медицинските науки в Палермо; член-кореспондент на Баварската академия на науките; основоположник на офталмологията в България; един от основателите на Медицинския факултет към СУ; общественик; роден в Сливен;
 
Владимир Весов (?-1967) - виден български архитект; член на МНИ; родом от Велес;
 
Антон Пчеларов (1865-1932) - български военен деец; командир на дружина в Сръбско-българската война; командир на Втора бригада от М.О.О; роден в с. Кайнарджа, Силистренско;
 
 Боян Кънев (1895-1968) - български инженер; един от създателите на корабостроенето в България; полага основите на Аспаруховия мост във Варна; родом от Варна; репресиран от Комунистическата власт след 9 септември;
 
Иван Попов (1872-1921) - български военен деец и революционер, костурски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден в с. Ляски, Неврокопско;
 
 Стоян Атанасов Хаджистоянов (1880-1964) - виден български книгоиздател; един от първите издатели на музикални творби; редактор на в. “Ден”; родом от Пазарджик;
 
проф. Димитър Мишайков (1883-1945) - изтъкнат български юрист, икономик, политик, журналист и общественик; министър на народното просвещение (1936); народен представител; член-учредител на МНИ; роден в Пазарджик; произхожда от видния род Мишайкови от с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония;
 
Петър В. Горбанов (1852-1932) - български учител и общественик; родом от Елена;
 
 проф. Петко Клисуров (1865-1933) - български художник (живописец и приложник); педагог; роден в Казанлък, произхожда от фамилията Касърови от Клисура;
 
 ген. Христо Паков (1859-1941) - български офицер, генерал-майор; родом от Плевен;
 
 Кина Гошева (1921-2006) - български художник (живопис);
 
Стефан Гошев (1859-1932) - български революционер; деец на ВМОРО; участник (районен началник) в Илинденско-преображенското въстание; роден в Долно Котори, Леринско;
 
Стефан Кънчев (1885-1939) - български просветен деец; учител в Априловата гимназия; родом от Габрово;
 
 проф. Петър Петров (1903-?) - български художник;
 
 проф. арх. Асен Стоичков (1909-1996) - български архитект; преподавател;
 
 Димитър Весов (1885-1954) - български икономист; началник на индустриалния отдел на Софийската камара; роден във Велес;
 
 проф. Петър Алтънков (1910-1997) - български хирург; основател на Катедрата по Пропедевтика; родом от Варна;
 
 проф. Меруда Алтънкова (1923-2007) - български лекар; основателка на детската хирургия във Варна;
 
 Юрдан Миланов (1867-1932) - виден български архитект (Александровска болница; Пощенска палата; Синодална Палата; Ректората на СУ “Климент Охридски”; Централна минерална баня; роден в Елена;
 
 Вера Г. Бояджиева (1903-1958) - българска писателка
 
Любомир Золотович (1857 -1930 ) - български лекар, общественик и дипломат; български дипломатически агент в Париж (1900-1908); родом от Цариград, произхожда от Калоферския род Золотович;
 
 проф. д-р Владимир Алексиев (1879-1948) - български лекар, терапевт; родоначалник на българската фармакология; ректор на СУ (1926-1927); роден в Габрово;
 
 акад. Любомир Чакалов (1886 - 1963) - изтъкнат български математик; ректор на СУ (1943-1944); член на Чешката академия на науките; член на Полската академия на науките; родом от Самоков;
 
 Стефан Краев (1861-1916) - български военен съдия; роден в Болград, Бесарабия;
 
ген. Константин Соларов (1881-1959) - български военен деец, генерал от пехотата; командир на V пехотна дивизия (1922-1923); командир на III армия (1927-1931); командир на I армия (1931-1934); родом от Велико Търново; женен за дъщерята на акад. Милетич - Злата;
 
 Иван Соларов (1925-2000) - български художник; син на ген. Константин Соларов;
 
 Добри Минков (1854-1942) - български юрист и общественик; завършил Роберт колеж в Цариград и право в Брюксел; председател на Апелативния съд; прокурор на Върховния касационен със; дописник на “Daily News”, роден в Сливен;
 
 Георги Стоянчов - български общественик; виден гражданин на София преди Освобождението;
 
 ген. Марко Андреев (1872-1954) - български военен деец, генерал-майор; председател на Военноисторическата комисия; началник щаб на II военна инспекционна област; окръжен управител на Шумен; родом от с. Дивдядово (дн. квартал на Шумен);
 
 Тодор Караваневски (1887-1961) - български политик от БЗНС, народен представител; роден в Павел баня;
 
 Тодор Лечев (1897-1979) - български музикант, дългогодишен оркестрант в Народната опера;
 
 проф. Боян Лечев (1926-2004) - изтъкнат български цигулар, педагог и общественик; родом от София;
 
 Тодор Джебаров (1850-1945) - български възрожденец и просветен деец; народен представител в Учредителното събрание и Първото Велико Народно събрание; внася предложението София да стане столица; директор на държавна печатница (1903-1906); роден в Шумен;
 
 ген. Иван Табаков (1868-1924) - български военен деец, генерал майор; командир на II конна дивизия; роден в Калофер, загинал при атентата в Света Неделя;
 
 Тодор Берберов (1911-1988) - виден български преводач от немски; родом от София;
 
 Ангел Карагьозов (1872-1961) - български юрист и общественик; председател на Върховния касационен съд (1927-1938); министър на правосъдието(1935-1937); роден във Велико Търново;
 
 проф.д-р Страшимир Лишев (1914-1990) - български историк;
 
 Иван Каролев (1885-1922) - виден български авиотехник и изобретател; ръководител на Държавната аеропланна работилница;
 
 Иван В. Икономов (1872-1931) - български общественик и издател; основател на в. “Балканска Трибуна” и “Заря”; родом от Омуртаг;
 
 Рафаил Алексиев (1878-1956) - български ставрофорен свещеноиконом; свещеник в дворцовия параклис до 1944 г.; свещеник и председател на настоятелството на “Св. Неделя”, участва в неговото възстановяване след Атентата през 1925 г.; участва в сватбения ритуал на цар Борис III и ръководи погребалната служба след неговата смърт; роден в с. Каравелово, Карловско;
 
 Георги Рафаилов (1904 - ?) - прочут български певец; дългогодишен диригент на мъжкия хор към Дворцовия параклис; легендарен изпълнител на стариградски песни;
 
 Нейчо Иванов (1883-1950) - български икономист, журналист и общественик; издава вестниците “Нов Дневник” и “Реч”; един от учредителите на Дружеството на българските писатели; директор на софийската търговска гимназия;
 
 проф. Цвятко Мутафчиев (1896-1976) - български химик;
 
 Матей Бенчев (1828 -1908) - български просветен деец и свещеник; учител в Плевен и Тетевен преди Освобождението; свещеник в Тетевен и София след 1878 г.; родом от Сопот;
 
 Михаил Станоев (Миле) (1885-1929) - български революционер, деец на ВМОРО; четник при войводата Блаже Биринчето; участник в Илинденското въстание, секретар на войводата Алексо Стефанов; протогеровист; роден в Крушево;
 
 ген. Иван Халачев (1887-1967) - български военен деец, генерал-майор; родом от Велико Търново;
 
 Петър Н. Каназирев (1869-1939) - български търговец, фабрикант и общественик; роден в Разлог;
 
 проф.д-р Огнян Деспотов (1949-2009) - български ринолог; първи председател на Българското ринологично сдружение;
 
 Иван Н. Халачев (1840-1936) - български опълченец, общественик и политик от Народнолибералната партия; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията; народен представител; родом от Велико Търново;
 
 Георги Саев (1931-1982) - български биохимик; роден в София;
 
 Никола Герасимов (1868-1927) - български учител и революционер, деец на ВМОК; участник в Илинденско-преображенското въстание; командир на чета от МОО; родом от Охрид;
 
 Атанас Гоцев (1902-1928) - български революционер, деец на ВМРО; четник в Струмишко и Радовишко; телохранител на ген. Александър Протогеров; роден в с. Мутулово, Кукушко;
 
 ген. Александър Протогеров (1867-1928) - български военен деец, генерал-лейтенант; политик и революционер; един от най-значимите личности в Македонското освободително движение, войвода на ВМОК; член на ЦК на ВМОРО и ВМРО; комендант на София (1918); потушава Владайското въстание; родом от Охрид;
 
 Христо Карагьозов (1837-1906) - началник на телохранителите на цар Фердинанд и княз Александър I Батенберг; охрана на граф Николай Игнатиев и княз Дондуков-Корсаков; роден в с. Тънки рът, Великотърновско;
 
 Пано Чуклев (1874-1922) - български общественик; деец на Демократическата партия; градоначалник на София по време на Владайските събития; виден полицай; родом от Панагюрище;
 
 Коста Янков (1888-1925) - български комунист; член на ЦК на БКП; участва в подготовката на Септемврийското въстание; един от организаторите на атентата в “Света Неделя”; роден в Пловдив, в семейството на българския офицер и войвода на ВМОК Анастас Янков от с. Загоричани, Костурско;
 
 проф.д-р Георги Янков (1895-1974) - български лекар (УНГ) и преподавател; син на Анастас Янков;
 
 ген. Михаил Войников (1869-1920) - български военен деец, юрист и съдия; родом от Угърчин;
 
 Христо Попов (1891-1970) - бългърски оперен и оперетен режисьор; директор на Операта във Варна(1951-1952); директор на Държавен музикален театър “Стефан Македонски” (1954-1957);
 
 Георги Янков (1859-1920) - български опълченец-поборник и военен деец; комендант на Пирот (1885); юрист; роден във Болград, Бесарабия;
 
 проф. Йордан Духовников (1904-1988) - български лесовъд; родом от Трявна;
 
 Веселин Стоянов (1902-1969) - български композитор и общественик; музикален педагог, пианист; роден в Шумен;
 
 проф. д-р Милко Балан (1888-1973) - български лекар и антрополог; преподавател по анатомия в СУ “Климент Охридски”; родом от София;
 
 акад. проф. Александър Балан (1859-1959) - бележит български езиковед, литературен историк и библиограф; първи ректор на СУ; декан на Историко-филологическия факултет; главен делоловодител на БАН; главен секретар на Българската екзархия; роден в с. Кубей, Болградско, Бесарабия;
 
 Димитър Мосинов (1852-1942) - български военен деец, герой от Сръбско-българската война през 1885 г.; участва в детронацията на княз Александър I Батенберг; родом от Велико Търново;
 
 Васил Велев (1902-1980) - български лекар;
 
 ген. Иван Паскалев (-1941) - военен деец; роден във Велико Търново;
 
 Константин Д. Батолов (1878-1938) - български общественик и политик от Демократическата партия; два пъти кмет на София (1910-1911; 1920-1922); посланик във Франция (1931-1934), Испания (1932-1934) и Белгия (1933-1934); министър на външните работи (1934-1935); родом от Сопот;
 
 Александър Г. Вазов (1900-1972) - български сценарист и кинорежисьор; един от пионерите на българското кино; роден в София;
 
 Атанас Д. Буров (1875-1954) - бележит български финансист, дипломат и политик от Народната партия и Демократическия Сговор; министър на търговията, промишлеността и труда (1913; 1919-1920); министър на външните работи и изповеданията (1926-1931); родом от Горна Оряховица;
 
 Стефан Салабашев (1868-1920) - български военен деец; кавалерийски офицер; роден в Стара Загора, тъст на Атанас Буров;
 
 проф. Атанас Гърдев (1896-1964) - български музикант и музикален педагог; ректор на Държавната консерватория (1947-1948); родом от Стара Загора;
 
 Мария Попова (1866-1940) - български актриса; смятана за първата професионална актриса в България; родена в Русе;
 
 ген. Калин Найденов (1865-1925) - български военен деец, генерал-лейтенант; политик и публицист;; министър на войната (1915); родом от Широка Лъка; убит при Атентата в “Света Неделя”;
 
 Лазар Паяков (1860-1910) - български просветен деец и политик от Народнолибералната партия; министър на финансите (1903-1908); министър на народното просвещение (1907); народен представител; роден в Габрово;