ПАРЦЕЛ 26
 ген. Данаил Николаев (1852-1942) - български военен деец; известен като “патриархът на българската войска”; първият български офицер получил най-високото звание - генерал от пехотата; министър на войната (1886-1887; 1907-1911); председател на Върховния македоно-одрински комитет (1895-1897); родом от Болград, Бесарабия;
 
 ген. Христо Луков (1888-1943) - български военен деец, генерал-лейтенант; преподавател по военно дело; министър на войната (1935-1938); ръководител на Съюза на българските национални легиони (1932-1943); роден във Варна;
 
акад. проф. Анастас Иширков (1868 - 1937) - бележит български учен; географ и етнограф; основоположник на географската наука в България; общественик и дарител; родом от Ловеч;
 
Кирил Шиваров (1887-1938) - български скулптор и архитект (статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред СУ “Климент Охридски”; Лъвската фигура на паметника на връх Шипка и т.н.); роден във Варна;
 
 Стилиян Кутинчев (1872-1934) - български общественик; дългогодишен директор на държавната печатница; автор на изследването “Печатарството в България до Освобождението”;
 
 Хенри Левенсън [Henry Levenson] (1892-1963) - американски и български журналист, преводач и дипломат; директор на БТА; легационен секретар при българската легация в Москва; родом от Ню Йорк;
 
 Цветан Коланджиев (1882-1963) - български архитект
 
 Мино Станишев (1834-1916) - български търговец; роден в Галичник; Вардарска Македония;
 
 ген. Иван Шкойнов (1876-1941) - български военен деец, генерал-майор; ръководи български военни дивизии през Междусъюзническата и Първата световна война; родом от Габрово;
 
 проф. д-р. Марин Хубенов (1912-1984) - български биолог, агроном;
 
 Кирил Йовович (1905-1976) - български футболист; дългогодишен нападател на “Левски”; национален състезател участвал на Олимпийските игри в Париж през 1924; треньор на “Левски”; роден в София;
 
 ген. Константин Аврамов (1890-1977) - български военен деец, генерал-майор; директор на главна дирекция трудова повинност; родом от София;
 
 проф. Стефан Бончев (1870-1947) - български учен, геолог; един от основателите на Българското геологическо дружество; роден в Габрово;
 
 акад. проф. Еким Бончев (1907-1992) - български учен, геолог; участвал в съставянето на първата геоложка карта на България; родом от София, син на проф. Стефан Бончев;
 
 Добри Добрев (1898-1973) - български художник (живописец); роден в Сливен;
 
 Борислав Примов (1918-1984) - български историк и преподавател; родом от София;
 
 Светозар Примов (1881-1962) - български историк, специалист по средновековна история; роден в София;
 
 Атанас Кирчев (1879-1912) - български театрален актьор; един от основоположниците на Народния театър; родом от Варна;
 
 Елена Снежина (1881-1942) - изтъкната българска драматична актриса; родена в Карлово;
 
 Неделю Янков (1884-1913) - български театрален актьор; играе в Народния театър;
 
 проф. д-р Тодор Моров (1877-1941) - български зоолог, морфолог; родом от Габрово;
 
 Каран Будевски (1889-1959) - български революционер; деец на ВМОРО; четник в първата чета на Пейо Яворов; роден в Добрич;
 
 Петър Зографски (1856 - 1918) - български военен деец; поборник; окръжен военен началник на Свищов; родом от Севлиево;
 
 акад. Гаврил Кацаров (1874-1958) - български учен, класически филолог, историк и археолог; ректор на СУ (1927-1928), директор на Археологическия музей (1929-1930); член на Румънската и Австрийската академии на науките; роден в Копривщица;
 
 Лазар Хадживълчев (1862-1933) - български индустриалец и революционер; участник в Кресненско-разложкото въстание; родом от Банско; произхожда от Хадживълчовия род, от който е е Паисий Хилендарски;
 
 Иван Хадживълчев (1857-1930) - български индустриалец и революционер; участник в Кресненско-разложкото въстание; родом от Банско; произхожда от Хадживълчовия род, от който е е Паисий Хилендарски;
 
 Янко Тасев (1875-1943) - строителен предприемач ( “строител на модерна София”); участва в строежа на “Св. Александър Невски”; Народния Театър; Централна баня и т.н; член на Съюза на македонските емигрантски организации; роден в с. Нерези, Дебърско; Вардарска Македония;
 
 Петър Мишайков (? - 1902 г.) - бележит български революционер; участник във Втора българска легия; участва в общото събрание на БРЦК през 1875 г.; участва в подготовката на Априлското въстание; помощник на Панайот Хитов; набира доброволци за Сръбско-турската война през 1876 г.; деец на Либералната партия; народен представител; родом от Битоля;
 
 Стойчо Мошанов (1892-1975) - български политик, деец на Демократическата партия; министър на народното стопанство (1935); министър на финансите (1935); председател на Народното събрание (1938-1939); роден в Дряново;
 
 ген. Христо Бурмов (1869-1936) - български военен деец, генерал-лейтенант; началник щаб на Българската армия през Първата световна война (1918); родом от Габрово;
 
 ген. Николай Кюркчиев (1886-1950) - български военен деец; генерал-майор;
 
 ген. Асен Сираков (1895-1960) - български военен деец, генерал-майор; деец на Военния съюз; участва в Деветнадесетомайския преврат; командир на Осма пехотна тунджанска дивизия (1941-1944); роден в с. Мирково, Пирдопско;
 
 Стефан Матеев Чавдаров (1882-1944) - български революционер, драмски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; ръководи Струмски отряд на МОО през Балканската война; родом от Стара Загора;
 
 ген. Ангел Панев (1859-1911) - български военен деец; началник на щаба на западния отряд по време на Сръбско-българската война; дипломат; роден в Свищов;
 
 Марко Тотев (1858-1936) - български общественик, юрист и съдия; народен представител; родом от Велико Търново;
 
 ген. Никола Марков Тотев (1888-1974) - български военен деец; генерал-лейтенант от пехотата; роден във Велико Търново, син на Марко Тотев;
 
 Милош Н. Станишев (1865-1935) - виден български адвокат и съдия; един от първите български юристи след Освобождението; “началник”: на всички прокурори в България; родом от Кукуш;
 
 Данаил В. Крапчев - Семейство - семейният гроб закупен от изтъкнатия български журналист, издател, общественик и революционер Данаил Крапчев; роден в Прилеп; убит след 9 септември от комунистическите власти, погребан в незнаен гроб;
 
 Борис Дучевски (1895-1990) - български инженер, химик ; софийски общински съветник; роден в Червен Бряг;
 
 проф. инж. Георги Ангелов (1904-1971) - български инженер;
 
 Георги Гьондов (1856-1913) - български фабрикант, сладкар; родом от Крушево, Вардарска Македония;
 
 Наум Гьондов (1884-1945) - български фабрикант, сладкар; член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации; деец на Крушевското благотворително братство; роден в София; син на Георги Гьондов;
 
 Стоян Аргиров (1870-1939) - български филолог и преводач; създател на българската библиотекарска наука; секретар на Българската екзархия (1902); родом от Пазарджик;
 
 Коста Георгиев (1877-1932) - български просветен деец и революционер; деец на ВМОРО; директор на Лозенградската прогимназия; секретар на Одринската митрополия; участва в създаването на Вътрешната тракийска революционна организация; роден в с. Енимахле, Лозенградско;
 
 ген. Бончо Гочев (1895-1955) - български военен деец, генерал-майор; началник на Държавна военна фабрика в Сопот; репресиран от комунистическите власти; родом от Стара Загора;
 
 Ясен Каменов (1847-1878) - поборник; Диарбекирски заточеник; роден в Свищов;
 
 Тома Бакрачев (1877-1951) - български революционер; деец на ВМОРО; подпомага Солунските атентатори; открива първата параходна агенция в България; деец на Костурското благотворително братство; родом от с. Вишени; Костурско;
 
 Григор Бакрачев (1878-1963) - български революционер; член на Костурския окръжен революционен комитет на ВМОРО; деец на Костурското благотворително братство; родом от с. Вишени, Костурско;
 
 Павел Бошнаков (1958-2004) - български спортен журналист;
 
 Иван Касабов (1837-1911) - български революционер, юрист и публицист; един от ръководителите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866-1868); съратник на Георги Сава Раковски; участва в организирането на Първата българска легия; народен представител в Учредителното събрание; деец на ВМОК; роден в Лясковец;
 
 Аврам Вачев (?-1984) - български диригент, музикален преподавател в Софийската духовна семинария; ръководител на хора на храм “Свети Седмочисленици”;
 
 ген. Коста Марков (1892-1947) - български военен деец; адютант на цар Борис III; командир на Гвардейския конен полк; родом от София;
 
 Григор Силяновски (1872-1937) - български военен деец; роден в Крушево, Вардарска Македония;
 
 ген. Христофор Серафимов (1893-1951) - български военен деец, генерал-майор; командир на Пета пехотна дунавска дивизия; след 9 септември се укрива в София и Кюстендил; изчезва през 1950 г., вероятно екзекутиран в Софийския централен затвор; родом от Свети Николе, Вардарска Македония;
 
 Йосиф Любенов (1846-1909) - български лекар, публицист и писател; роден в Кюстендил;
 
 Атанас Джангозов (1878-1911) - български архитект; родом от Велико Търново;
 
 Константин Джангозов (1903-1962) - изтъкнат български архитект; роден във Велико Търново, син на Атанас Джангозов;
 
 Славчо Стоилов (1898-1972) - български общественик, кмет на София (1945-1948);
 
 проф. Георги Колушки (1864-1944) - български химик и икономист; един от основателите и председател на Икономическото дружество (1902-1910); председател на Българското химическо дружество; родом от с.Колуша (дн. квартал на Кюстендил);
 
 проф. Димитър Силяновски (1892-1971) - виден български юрист и общественик от Крушево, председател на Македонския научен институт; роден в Крушево;
 
 Трифон Кънчов (1860-1911) - български опълченец-поборник; военен деец;
 
 ген.Никола Куртоклиев (1869-1938) - български военен деец, генерал-майор; ръководител на администрацията в Двореца на цар Борис III; родом от Сопот;
 
 Матей Попович (1828-1912) - поборник; ръководител на българската митница (1879--1880); роден в Котел;
 
 Георги Н. Чохаджиев (1827-1919) - поборник; български лесоинженер; участва в дружините на Джузепе Гарибалди; родом от Ниш;
 
 ген.Димитър Вълнаров (1859-1924) - български военен деец, генерал-майор; роден в Сливен;
 
 Светослав Павлов (1894-1945) - български общественик; народен представител в 25 Обикновено народно събрание; осъден на смърт от Народния съд; родом от София;
 
 Тома Хитров (1840-1906) - български възрожденец и опълченец-поборник; един от първите български фотографи; за поколенията чрез неговите фотографии са съхранени образите на Васил Левски; Христо Ботев; Захари Стоянов; Панайот Хитов; помощник войвода в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война; роден в Ловеч;
 
 Стоян Власаков (1879-1948) - виден български журналист; пионер в българската разследваща журналистика; родом от Панагюрище;
 
 Власаки Власаков (1912-1999) - български журналист; син на Стоян Власаков;
 
 Димитър Йосифов Пешев (1894-1973) - български юрист и политик; организира спасяването на българските евреи; почетен гражданин на Израел; министър на правосъдието (1935-1936); народен представител; репресиран от комунистическите власти след 9 септември; роден в Кюстендил;
 
 проф. д-р Сашо Божинов (1914-2002) - български лекар, невролог; родом от с. Хайредин, Врачанско;
 
 Тодор Астарджиев (1889-1954) - български журналист; редактор на в. “Реч”;
 
 акад. Георги Стефанов Хлебаров (1886-1968) - български учен, основател на института по животновъдство при БАН; роден в Стара Загора;
 
 проф. Михаил Венедиков (1905-1973) - български учен, геодезист; родом от Сливен, произхожда от видния род Венедикови от с. Баня, Разложко;
 
 Андрей Кожухаров - български революционер, деец на ВМОРО; скопски войвода; участник в Илинденско-преображенското въстание; член на Съюза на македонските емигрантски организации; роден в Скопие;
 
 Руси Желязов (?-1912) - български опълченец-поборник;
 
 Петър Пешев (1858-1931) - български политик, юрист и публицист; един от лидерите на Радославистката партия; министър на правосъдието (1894; 1899-1900; 1913); министър на народното просвещение (1913-1918); народен представител; родом от Севлиево;
 
 Христо Ковачев (1845-1911) - български революционер и общественик; съратник на Васил Левски и съосновател на Софийския революционен комитет; заточен в Диарбекир; секретар е на комитета за издигане на паметника на Васил Левски в София; роден в Сопот;
 
 проф. Христо Анастасов (1913-2009) - български архитект; родом от София;
 
 Боян Стоянов (1878-1942) - виден български архитект;
 
 ген. Никола Каблешков (1853-1945) - български военен деец, генерал-майор; инспектор на артилерията; роден в Пловдив;
 
 проф. Антон Каблешков (1856-1917) - български юрист и общественик; член на Българския таен централен революционен комитет по време на подготовката на Съединението; дарител на БАН; родом от Пловдив, произхожда от Каблешковия род;
 
 Добри П. Минов (?-1948) - български фабрикант и общественик; първият кмет на Сливен след Освобождението; убит от комунистическите власти; роден в Сливен;
 
 Стефан Дюстабанов (1855-1927) - български индустриалец; родом от Габрово;
 
 ген. Стефан Нойков (1876-1925) - български военен деец; директор на Военното училище (1919-1920); началник на Щаба на българската армия (1923); води преговорите по подписването на Нишката спогодба; роден в Сливен; загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
 
 ген. Стилиян Ковачев (1860-1939) - български военен деец, генерал от пехотата; командир на Четвърта българска армия по време на Балканските войни; началник на Главното тилово управление през Първата световна война; министър на войната (1913); родом от Ямбол;
 
 Деян Деянов (1881-1960) - български юрист и политик; народен представител;
 
 ген. Михаил Георгиев (1865-1923) - български военен деец, генерал-майор;
 
 проф. д-р Васил Златарски (1866-1935) - изтъкнат български историк, специалист по средновековна история, археолог и епиграф; един от най-големите български медиависти; член-кореспондент на Руската академия на науките; председател на Българското историческо дружество (1911-1935); роден във Велико Търново;
 
акад. проф. д-р Любомир Милетич ( 1863-1937) - бележит български учен и общественик; диалектолог, филолог, етнограф и историк; председател на БАН (1926-1937); член-учредител и председател на Македонския научен институт; родом от Щип, Вардарска Македония;
 
 акад. проф. Иван Георгов (1862-1936) - виден български учен, философ идеалист, педагог, ректор на СУ “Климент Охридски (1891-1892; 1898-1899; 1905-1906; 1916-1917; 1918-1919); член-учредител и пръв председател на Македонския научен институт; общественик; роден във Велес, Вардарска Македония;
 
 проф. Димитър Ненов (1901-1953) - български пианист, композитор, педагог, архитект и общественик; родом от Разград;
 
 акад. Мако Даков (1920-2006) - деец на БКП (член на ЦК), участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; народен представител; лесовъд; роден в с. Реселец, Луковитско;
 
 Петко Д. Петков (1891-1924) - български политик, деец на БЗНС; дипломат; народен представител; родом от София, син на Димитър Петков;
 
 Димитър Петков (1858-1907) - български опълченец, политик и държавник; лидер на Народнолибералната партия; кмет на София (1888-1893); председател на Народното събрание (1892-1893); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1893-1894; 1905-1907); министър на външните работи (1907); министър-председател на България (1906-1907); роден в с. Башкьой, Тулчанско, Северна Добруджа;
 
 Никола Петков (1893-1947) - български юрист и политик; лидер на БЗНС; народен представител; убит от Комунистическия режим; родом от София;
 
 Стефан Стамболов (1854-1895) - бележит български държавник, революционер, журналист и поет; деец на Вътрешната революционна организация; участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание; ръководител на Либералната и Народнолибералната партия; министър-председател (1887-1894); председател на Народното събрание (1884-1886); министър на вътрешните работи (1894-1896); министър на външните работи и изповеданията (1890); министър на народното просвещение (1893-1894); роден във Велико Търново;
 
 Димитър Греков (1847-1901) - виден български юрист и политик от Консервативната и Народнолибералната партия; министър-председател (1899); министър на правосъдието; министър на вътрешните работи; председател на Народното събрание;първи председател на Върховния съд; родом от Болград, Бесарабия;
 
 проф. Петър Протич (1822-1881) - български лекар, изтъкнат общественик и културен деец; роден във Велико Търново;
 
 Александър Греков (1884-1922) - български общественик, публицист и дипломат; пръв председател на Народния сговор; родом от София;