ПАРЦЕЛ 27
 Иван Рогачев (1871-1952) - български юрист; родом от с. Каратопрак, Серско, Егейска Македония;
 
ген. Август Милчев (1903-1965) - български военен деец, генерал-майор; роден в Плевен;
 
ген. Марко Никифоров Попконстантинов (1872-1939) - български военен деец, генерал-майор; родом от Елена; родът му произхожда от с. Багалевци, Еленско;
 
 Константин Никифоров Попконстантинов (1856-1892) - български военен деец; първият българин военен министър след Освобождението (1885-1886); роден в Габрово; брат на ген. Марко Никифоров;
 
 Александър Междуречки (1902-1986) - деец на БКП, участва в Народния съд; прозхожда от с. Междурек, Кукушко;
 
 Димитър Пасков (1914-1986) - български лекар (фармаколог); един от основоположниците на българската експериментална фармакология; родом от с. Горно Броди, Серско;
 
 Кръстан Гечев (1888-1964) - български архитект; роден в София;
 
 ген. Петър Мидилев (1875-1939) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Втора пехотна дивизия и командир на LVIII пехотен полк; член на Военния съюз; началник на Военното училище (1918-1919); министър на правосъдието (1934); министър на вътрешните работи (1934-1935); родом от Сливен;
 
 Никола Аврамов (1897-1945) - български художник; работи по реставрацията на Боянската църква; родом от Ямбол; син на Васил Аврамов от Калофер;
 
 Васил Аврамов (1863-1946) - български юрист, историк и нумизмат; член на БАН; роден в Калофер;
 
 Аврам Аврамов (1859-1927) - български военен офицер; интендант на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913); родом от Калофер;
 
 Владимир Аврамов (1880-1963) - български юрист и политик; дългогодишен съдия и прокурор; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1932-1934); министър на железниците и пощите (1938-1939); роден в Калофер;
 
 Дора Аврамова - Метева [Дарина Апостолова] (1894-1967) - българска поетеса, просветна деятелка и преводач; родена в София;
 
 Лалю Метев (1885-1957) - български индустриалец; един от най-заможните българи пред 1944 г.; родом от Габрово;
 
 проф. Васил Метев (1931-2007) - български учен, физик и педагог; роден в София;
 
 Велико Кърджиев (1858-1953) - български военен деец; герой от Сръбско-българската война; участва в детронацията на княз Александър I Батенбер; служи и в руската царска армия; родом от Шумен;
 
 проф. Георги Йонков (1868-1943) - български учен; специалист по търговско дело и счетоводство;
 
 Димитър В. Гайдаджиев (1879-1933) - български аптекар и политик, деец на Демократическата партия; народен представител;
 
 Божидар Д. Карастоянов (1903-1965) - български фотограф и художник; работи като придворен фотограф на цар Борис III; роден в София, произхожда от изтъкнатия самоковски род Карастоянови;
 
 Димитър Ан. Карастоянов (1856-1919) - виден български фотограф; един от първите български военни фотокореспонденти; родом от Самоков, син на видния самоковски издател Никола Карастоянов;
 
 Перикли Фоти (1889-1977) - български и армънски общественик; представител на македонската влашка организация в Съюза на македонските емигрантски организации;,
 
 проф.д-р Тодор Живков (1938-2001) - български учен, филолог; роден в с. Митровци, Монтанско;
 
 Петър Вичев (1894-1933) - български революционер, общественик и журналист; председател на Добруджанската организация; един от основателите на Добруджанската революционна организация; редактор на в. “Добруджанско знаме”; “Свободна Добруджа; родом от с. Айдемир, Силистренско; убит край църквата “Св. Седмочисленици” в София през 1933 г.;
 
 Михаил Пъдев (1915-1989) - виден български журналист и писател; работил за в. “Times”, интерниран в лагера Гонда Вода през 1941 г.; роден в София;
 
 Иван Хр. Попов (1902-1982) - български оперен певец;
 
 проф. Стефан Икономов (1937-1994) - български композитор и музикален педагог; родом от Сливен;
 
 проф. Димитър Чиликов (1937-1994) - български музикант и музикален педагог; основател на класа по виолончело в НМА;
 
 Спас Соколов (1854-1922) - български поборник и политик; четник в Ботевата чета; заточен на остров Родос; народен представител; окръжен управител на Врачански окръг; роден в Тулча, Северна Добруджа;
 
 Стефан Чапрашиков (1876-1944) - български търговец и дипломат; секретар на цар Фердинанд; секретар на българската легация в Париж; носител на орден “За храброст; състезател по конен спорт; член на МОК; почетен председател на БОК; родом от Благоевград;
 
 ген. Димитър Жостов (1868-1935) - български военен деец, генерал-майор; народен представител; участник в Четническата акция през 1895 г.; член на Върховния македоно-одрински комитет; член-учредител на МНИ; роден в с. Гайтаниново, Неврокопско;
 
 ген. Александър Атанасов (1862-1924) - български военен деец, генерал-майор; родом от Ловеч;
 
 Андрея Арсов (1857-1923) - виден български търговец и строителен предприемач; роден в Щип;
 
 проф. Илия Иванов (1902-1977) - български географ и педагог; председател на Българското географско дружество (1965-1970); родом от с. Буцелево, Босилеградско;
 
 Андрея Момерин (1885-1981) - български индустриалец; роден в Казанлък;
 
 Христо Момерин (1883-1921) - български фабрикант; родом от Габрово;
 
 ген. Минчо Банковски (1875-1950) - български военен деец, генерал-майор; командва Седми пехотен рилски полк по време на Петричкия инцидент; награждаван с медали за храброст от Германия, Турция и България; роден в Габрово;
 
 ген. Георги Йорданов (1891-1940) - български военен деец, генерал-майор; комендант на София (1935); родом от Сливен;
 
 Георги Гешев (1903-1937) - виден български шахматист, шампион на България; роден в София; брат на Никола Гешев;
 
 ген. Тодор Писков (1893-1953) - български военен деец; генерал-инженер;
 
 Александър Ив. Хаджихристов (1913-1975) - български драматург, писател и театрален деец; родом от София;
 
 Димитър Фингов (1840-1912) - български просветен деец; роден в Калофер, баща на видния български архитект Георги Фингов;
 
 ген. Тодор Комсиев (1868-1936) - български военен деец, генерал-майор; командир на XIV пехотен македонски полк по време на Първата световна война; родом от Калофер;
 
 Стамо Колчев (1882-1944) - български банкер и общественик; народен представител; роден в Ихтиман; осъден на смърт от Народния съд и убит след 9-ти септември;
 
 Аврам Величков - български фабрикант; родом от Варна;
 
 Атанас Мусаков (1899-1969) - български скулптор; роден във Враца;
 
 ген. Стефан Бояджиев (1895-1972) - български военен деец; родом от Велико Търново;
 
 Александър Белокапов (1923-2004) - български футболистл състезател на Славия и Спортклуб; репресиран от комунистическия режим след 9 септември;
 
 проф. д-р Иванка Лолова (1939-1996) - български лекар;
 
 проф. д-р Васил Лолов (1906-1965) - български лекар;
 
 Георги Гечев (1901- ?) -български архитект (“Създатели на българската държава” край Шумен);
 
 Г. М. Димитров [Георги Михов Димитров] (1903-1972) - български политик, един от водачите на БЗНС; народен представител; роден в с. Ени Чифлик, Одринско;
 
 ген. Анастас Раковски (?-1921) - български военен деец; родом от Котел;
 
 Спиро Константинов Мих. (1887-1936) - български юрист и общественик; роден в Щип;
 
 Ради Мазников (1912 -1944) - български футболист; състезател (вратар) на Левски и националния отбор; трикратен шампион на България; родом от Дупница; изчезнал след 9 септември;
 
 проф. д-р Петър Ников (1884-1938) - български историк и философ, завършил във Виена; декан на Историко-филологическия факултет на СУ “Климент Охридски” (1931-1932; 1937-1938); член на БАН; член на МНИ; роден в Бургас;
 
 проф. Асен Д. Попов (1915-1994) - български учен;
 
 ген. Михаил Савов (1857-1928) - бележит български военен деец, генерал-лейтенант; министър на войната (1891-1894; 1903-1907); началник на Военното училище (1897-1903); помощник главнокомандващ Българската армия по време на Балканските войни; един от инициаторите на Междусъюзническата война; посланик във Франция и Белгия; родом от Стара Загора;
 
 Илия Колчаков - български военен деец и революционер; член на ВМОРО и ВМОК; аптекар;
 
 проф. Жеко Радев (1875-1934) - български географ, първият хабилитиран професор по физическа география; основоположник на геморфоложката наука в България; един от основателите на Българското географско дружество; роден в Нови пазар;
 
 Спиро Костов (1850-1931) - български революционер, опълченец-поборник; войвода; участник в Кресненско-разложкото въстание; участник в Съединението; участник в Сръбско-българската война; участник в Четническата акция (1895); доброволец в Македоно-одринското опълчение; командир на Столичната пожарна команда (1881-1891); родом от Велес;
 
 Георги Канели - български и италиански художник (живопис);
 
 Наум П. Чилев (1890-1959) - български филолог, журналист и кореспондент за френската преса; син на българския просветен деец от Крушево Перикли Чилев;
 
 ген. Марин Касъров (?-1947) - български военен деец;Боян Мошелов (1928-2003) - български волейболист; състезател на националния отбор и Академик; роден в Ямбол;
 
 Стефан Манов (1880-1959) - български общественик, политик, журналист и поет; родом от Котел;
 
 Димитър Нишков (?-1911) - български просветен деец; роден в с. Долно Драглище, Разложко;
 
 Васил Статков (?-1934) - български поборник; народен представител; родом от Враца;
 
 Захари Статков (1893-1972) - български преводач; син на поборника Васил Статков;
 
 ген. Стоян Гашаров (1873-1957) - български военен деец; командир на XIII пехотен рилски полк; председател на Съюза на запасните офицери в Кюстендил; застъпва се за спасяването на евреите; роден в Перущица;
 
 Прокопи Манчев (1863-1913) - български строителен инженер; родом от Кюстендил;
 
 акад. Андрей Протич (1875-1959) - бележит български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист; директор на Археологическия музей (1920-1928); член на БАН; член на Румънската академия на науките; член-учредител на МНИ; роден във Велес;
 
 Дионисий Кандиларов (1876-?) - български юрист, просветен деец и революционер; председател на Скопския окръжен революционен комитет на ВМОРО (1897-1899); член на Съюза на българските конституционни клубове; родом от Кукуш;
 
 Христо Съйков Маевски (1850-1933) - български опълченец-поборник и благодетел; съратник на Васил Левски; заместник-кмет на София след Освобождението; роден в с. Голям Извор, Тетевенско;
 
 Христо Коджабашев (1888-1981) - български театрален и киноактьор; родом от София
 
 Крум Прокопов (1870-1950) - български просветен деец и революционер, член на ВМОРО; роден в с. Гайтаниново; Неврокопско;
 
 проф. Стефан Бобчев (1853-1940) - български юрист, публицист, политик дипломат; деец на Народната партия; министър на народното просвещение (1911); многократно избиран за народен представител; основател и първи директор на УНСС (1920-1937); родом от Елена;
 
 Крум Чапрашиков (1882-1934) - виден български търговец и революционер; деец на ВМОРО; кмет на Дупница (1909-1911); народен представител; член на УС на Македонската народна банка (1928); роден в Дупница;
 
 Анна Чапрашикова (1918-2006) - изтъкната българска журналистка; дългогодишен служител на списание “Paris Match”; родом от София;
 
 Михаил Тенев (1856-1943) - български финансист и политик от Либералната партия (радослависти); участва в Руско-турската война; присъства на подписването на Санстефанския мирен договор; управител на БНБ (1887-1899), министър на финансите (1899-1900); роден в Казанлък;
 
 Коста Паница (1857-1890) - български опълченец-поборник и военен деец; участва в подготовката на Априлското въстание; четник на Филип Тотьо; член на ЦК на БТЦРК и участник в Съединението; герой от Сръбско-българската война; председател на Българския македонски централен революционен комитет “Искра”; осъден на смърт за заговор срещу цар Фердинанд; родом от Велико Търново
 
 Димитър Жечков (1887-1907) - български философ, толстоист и анархист; член на Женевската група (Македонски таен революционен комитет); роден в Бургас;
 
 Тома Яковлев (?-1892) - български общественик; секретар на министерски съвет;
 
 Михаил Лъкатник(1920-1974) - български поет и писател; родом от Ямбол;
 
 Коста Балабанов (1855-1917) - български фабрикант; роден във Враца;
 
 Александър П. Огнянов (1884-1953) - български юрист, прокурор и съдия; председател на Висшия адвокатски съюз (1919-1923); директор на Софийската полиция; министър на правосъдието (1937-1938); родом от Кюстенджа (дн. Констанца), Северна Добруджа;
 
 проф. Крум Дживанов (1928-1977) - български учен, специалист по текстилно инженерство;
 
 Ганчо Марков (1877-?) - български адвокат и общественик; деец на Демократическата партия; народен представител; роден в Пирдоп;
 
 проф. д-р Борис Здравков Маринов (1952-2002) - български лекар;
 
 Георги Генков (1929-2010) - български композитор и диригент; автор на филмова музика; родом от София;
 
 проф. Иван Шишманов (1868-1928) - бележит български учен и общественик; един от основателите на Софийския университет; министър на народното просвещение (1903-1907); народен представител; дипломат; роден в Свищов;
 
 проф. д-р Кръстю Кръстев (1866-1919) - първият български литературен критик и литературен историк след Освобождението; писател; публицист; преводач; общественик; член на литературния кръг “Мисъл”; член на Поморавския народо-просветен комитет; родом от Пирот;
 
 Иван Харизанов (1885-1947) - български политик и общественик; адвокат, съдия и прокурор; член на кръга “Звено”; четник на ВМОРО; народен представител; председател на Върховната стопанска камера; роден в Дупница, първи братовчед на Яне Сандански;
 
 Добри Христов (1875-1941) - изтъкнат български композитор; завършва Пражката консерватория; автор на църковни химни; родом от Варна;
 
 Антоний Жостов (1842-1903) - български възрожденец; просветен и църковен деец; роден в с. Гайтаниново; баща на военните дейци Константин, Димитър и Спас Жостови;
 
 Атанас Шопов (1855-1922) - виден български просветен деец, дипломат, публицист и преводач; главен секретар на Българската екзархия (1884-1897); български генерален консул в Солун (1909-1913); родом от Панагюрище;
 
 Теофилакт Тилев (1843-1912) - български просветен и църковен деец (архимандрит); участвал в подготовката на Априлското въстание;
 
 Васил Радославов (1854-1929) - български политик; водач на Либералната партия (Радослависти); министър-председател на България (1886-1887; 1913-1918); министър на правосъдието (1884-1886; 1894); мистър на вътрешните работи (1887; 1900-1901; 1913-1915; 1916-1918); министър на народното просвещение (1894); министър на външните работи и изповеданията (1913-1918); народен представител; роден в Ловеч;
 
ген.Георги Агура (1853-1915) - български военен деец, генерал-лейтнант; адютант на княз Дондуков-Корсаков и княз Александър Батенберг; родом от с. Чушмелия, Бесарабия; НВИМ; родом от с. Левски, Варненско;