| Никола Пушкаров (1874-1943) - първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието у нас; революционер и деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; редактор на в. “Свобода или смърт”; роден в Пирдоп;
|
  |
| Славка Чакърова - Пушкарова (1879-1956) - българска просветна деятелка и революционерка, деец на ВМОРО; родом от Струга, съпруга на Никола Пушкаров;
|
  |
| Петър Каназирски (1857-1906) - български банкер и революционер; участник в Съединението, предвожда Марашката чета в Пловдив; роден в с. Колачево (дн. Колю Мариново);
|
  |
| Георги Ив. Каназирски - Верин (1884-1954) - български писател и историк на София ("София преди 50 години"); родом от с. Колачево (дн. Колю Мариново);
|
  |
| Георги П. Каназирски (1874-1948) - български военен деец; командир на IV Битолска дружба на МОО; роден в Пловдив;
|
  |
| Емануил Развигоров (1886-1919) - български учител и революционер, деец на ВМОРО и ВМОК; родом от Щип;
|
  |
| Александър Развигоров (1874-1946) - български просветен деятел и революционер, учител, деец на ВМОРО; един от издателите на “Албум-Алманах Македония” (1931); роден в Щип;
|
  |
| Страхил Развигоров (1897-1951) - български адвокат и революционер; военен деец; член на ЦК на ВМРО; след 9 септември е репресиран от комунистическите власти и умира; родом от Щип;
|
  |
| Никола Коларов (1902-1961) - български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България; един от лидерите на Македонския младежки културно-просветен съюз; преподавател по Международно право и Дипломатическа история; директор на в. “Целокупна България”; след 9-и септември е осъден от Народния съд, но успява да се укрива 12 години в с. Крумово; заловен и изпратен в Белене; умира малко след амнистията си; роден в Дупница;
|
  |
| Димитър Г. Пищийски (1933-1995) - български спортен журналист;
|
  |
| Димитър Н. Мънзов (1840-1907) - български просветен деец;книжовник; родом от Лясковец;
|
  |
| Кочо Войводов (1843-1947) - български опълченец от Шипка; поборник
|
  |
| ген. Тодор Георгиев (1882-1971) - български военен деец, генерал-лейтенант; началник Щаба на армията (1934-1936); репресиран след 9-и септември от комунистическите власти; родом от с. Чешнегирово, Пловдивско;
|
  |
| проф. Любомир Радоилски (1908-1968) - български юрист;
|
  |
| Илия Готовски (1920-2007) - български диригент, цигулар и музикален историк; роден в Троян;
|
  |
| Серафим Северняк (1930-1988) - български писател, публицист и журналист; деец на БКП; родом от с. Горна Липница, Великотърновско;
|
  |
| Стоян Ив. Поплуков (1872/9-1933) - български търговец, общественик и революционер, деец на ВМОРО; Воденски районен войвода; редактор на в. “Пряпорец”; роден в Панагюрище; брат на войводата Лука Иванов;
|
  |
| Ангел Матлиев (1847-1923) - български общественик; деец на Охридското благотворително братство; родом от Охрид;
|
  |
| Наум Якимов (1870-1957) - български публицист и общественик; роден в Охрид;
|
  |
| Яни Войнов (1877-1941) - български просветен деятел и революционер; одрински деец на ВМОРО; делегат на конгреса на Петрова нива през 1903 г.; родом от Свиленград;
|
  |
| Константин Димитраков (1891-1971) - български лекар и преподавател; член на френското дружество на кардиолозите; член на МНИ; роден в Крива Паланка, Вардарска Македония;
|
  |
| Илия Волен (1905-1982) - български белетрист и драматург; родом от с. Ъглен, Ловешко;
|
  |
| Георги Киселов
- български индустриалец; председател на Съюза на индустриалците; общественик; |
  |
| проф. Петър Загорски (1893-1964) - изтъкнат български архитект и художник; автор е на интерора на Съдебната палата в София и реконструкцията на кметството в Стокхолм; автор на интериорите в Съдебната палата, Русе (1936); Тържествената зала на Министерския съвет (1948); интериорите на българската национална изложба в Москва (1950) и др. Проектира сградата на Министерството на правосъдието (по-късно, Министерство на външните работи; роден в Лозана;
|
  |
| ген. Кирил Кирилов (1864-1936) - български военен деец;
|
  |
| Владимир Башев (1935-1967) - български поет и журналист; родом от София;
|
  |
| Димитър Христов Точков (1874-1941) - български икономист, банкер и революционер; директор на Софийската класна лотария; деец на ВМОРО; съветник на Тодор Александров; роден в Охрид;
|
  |
| Алипия Влайков (1856-1934) - български просветен деец и общественик; родом от Пирдоп, брат на Тодор Влайков;
|
  |
| Александър Хитов (1881-1938) - български юрист, адвокат и съдия; роден в София; син на революционера Панайот Хитов;
|
  |
| ген. Тилю Колев(1855-1928) - български военен деец, генерал-майор; четник в четата на Панайот Хитов по време на Сръбско-търската война (1876); командир на XLII пехотен полк; командир на I бригада на XI пехотна македонска дивизия; родом от с. Голямо Асеново, Хасковско;
|
  |
| Иван Ат. Москов (1888-1936) - български революционер, костурски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден в с. Дъмбени, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| акад. Иван Урумов (1855-1937) - български ботаник и педагог; завършва ботаника в Хайделберг; автор на първите български учебници по ботаника, зоология и минералогия; родом от Ловеч;
|
  |
| Георги К. Генович(1876-1959) - български журналист и публицист; главен редактор на в. “Дневник”; роден в Браила, Румъния;
|
  |
| Начо Недев Начов (1854-1934) - български търговец, фабрикант; родом от Калофер;
|
  |
| проф. д-р Пенчо Райков (1864-1940) - български химик; автор на първата българска научна публикация в областта на химията; ректор на СУ “Климент Охридски” (1908-1909); роден в Трявна;
|
  |
| Иван Делов (1880-1937) - български военен деец и революционер, деец на ВМОРО от Охрид, член на Горското началство на Битолска околия; родом от Охрид;
|
  |
| Георги Гочев (1878-1942) - български революционер, деец на ВМОРО; делегат е на Кюстендилския конгрес; войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение; роден в Щип;
|
  |
| Ангел Седлоев - Ефендията (1898-1973) - български просветен деец; родом от Якоруда;
|
  |
| ген. Борис Захариев (1894-1972) - български военен деец;
|
  |
| Стоян Рачев Петров (1927-1956) - български писател и литературен критик; роден в с. Лазарево; Бургаско;
|
  |
| Стефан Ненков (1898-1967) - български музикант и общественик; дългогодишен председател на дружеството на българските слепи; родом от Дупница;
|
  |
| проф. Тончо Жечев (1929-2000) - изтъкнат български писател и литературен критик; автор на “Българският Великден или страстите български” (1975); роден в с. Дивдядово (дн. квартал на Шумен;
|
  |
| Никола Фурнаджиев (1903-1968) - български поет и преводач; родом от Пазарджик;
|
  |
| проф. д-р Друми Байнов (1933-2011) - български математик; роден в София;
|
  |
| Иван Радоев (1927-1994) - български драматург, поет и журналист; главен редактор на БНТ; роден е в Пордим;
|
  |
| Диаманди Николов - Тръпчев (1867-1942) - български военен деец и общественик; един от учредителите на Македонския научен институт; родом от Щип;
|
  |
| ген. Цоню Ганев (1896- ?) - български военен деец, генерал-майор; командир на XVI пехотна дивизия; ръководи Дравската операция; роден в Дебелец;
|
  |
| акад. Николай Андр. Стоянов (1883-1968) - български учен, професор по ботаника, преподавател в СУ; един от основоположниците на ботаника в България; първи директор на Института по ботаника при БАН; роден в Гродно, Беларус;
|
  |
| Дамян Дамянов (1920-1984) - български архитект;
|
  |
| проф. Люба Обретенова (1919-1997) - български музикален педагог; родом от Провадия; сестра на композитора Светослав Обретенов;
|
  |
| ген. Иван Филипов (1873-1972) - български военен деец; ръководи Четвърта българска армия (1933-1934); роден в Карлово;
|
  |
| Здравко Сребров (1902-1992) - български писател, преводач и литературен критик; родом от Велико Търново;
|
  |
| проф. Георги Брадистилов (1904-1977) - виден български учен, математик; ректор на Строителния факултет на държавната политехника (1947-1948); ректор на ВМЕИ (1962-1966); роден в Панагюрище;
|
  |
| Евтим Спространов (1868-1931) - български просветен деец, писател, общественик, революционер; член на ВМОК; един от основателите на Младата македонска книжовна дружина; председател на Охридското културно дружество “Св. Климент Охридски”; окръжен управител на Щип през Балканската война; един от основателите на Македонския научен институт; родом от Охрид;
|
  |
| Димитър Спространов (1897-1967) - изтъкнат български писател и общественик; редактор в издателство “Народна Култура”; деец на Съюза на македонските емигрантски организации; роден в София, син на Евтим Спространов;
|
  |
| Неделчо Драганов (1925-1983) - български писател; родом от Бургас;
|
  |
| Стефан Д. Савов (1924-2000) - български политик, юрист и преводач; председател на Демократическата партия; един от лидерите на СДС; председател на Народното събрание (1991-1992); роден в София;
|
  |
| Димитър Савов (1887-1951) - български предприемач, банкер и политик; един от ръководителите на Софийската търговско-индустриална камара; член на УС на Международната търговска камара в Париж; след 9 септември е репресиран от комунистическите власти; умира в Белене; родом от Враца;
|
  |
| Стефанаки Хр. Савов (1854-1930) - български поборник-революционер; четник на Христо Ботев; член на Прогресивно-либералната партия; дългогодишен народен представител; роден във Враца;
|
  |
| Марин Русев (1864-1935) - български лекар и общественик; ръководи Софийското лекарско дружество; директор на дирекция “Народно здраве”; изработва Закона за опазване на общественото здраве; родом от Велико Търново;
|
  |
| Васил Мирчев (1927-2003) - български режисьор; печели “Златна Палма” от Филмовия фестивал в Кан за най-добър късометражен филм през 1965 г. (Асинус); роден в Пловдив;
|
  |
| Асен Жабленски (1890-1972) - български хоров диригент и публицист; ръководи хор “Георги Кирков”; родом от Тутраган;
|
  |
| Ангел Спространов (1831-1927) - български възрожденец и революционер; участва в “Охридското съзаклятие” (1880-1881); роден в Охрид;
|
  |
| Климент Спространов (1857-1931) - български просветен деец, общественик и революционер; народен представител; деец на ВМОК; родом от Охрид, син на Ангел Спространов;
|
  |
| Христо Юрд. Калпакчиев (1864-1921) - български фабрикант и филантроп; роден в Етрополе;
|
  |
| Павел С. Каракулаков (1861-1914) - български музикален деец и строителен инженер; основоположник на църковното хорово пеене в Разград; автор на генералния план на Варна (1897); родом от Болград, Бесарабия;
|
  |
| Иван Пенчов Златин (1841-1927) - български търговец, крупен индустриалец и общественик; народен представител; председател на Търговско индустриалната камара в София; един от основателите на Съюза на индустриалците в България; роден в Габрово;
|
  |
| Тодор Павлов (1878-1948) - български общественик, дипломат и революционер; народен представител в Младотурския парламент; деец на ВМОРО; родом от Скопие;
|
  |
| Георги Козаров (1872-1953) - български архитект и фабрикант; кмет на Сливен (1935-1936); роден в Сливен;
|
  |
| Христо Бърнев (1897-1942) - български архитект;
|
  |
| Благой Бояджиев (1891-1970) - български общественик; член и председател на студентско дружество “Македония”; родом от Лерин, Егейска Македония;
|
  |
| Юлиан Шумлянски (1841-1919) - полски и български просветен деец; участва в Полското освободително движение през XIX век; заточеник в Сибир; основател на сиропиталище в Битоля, а след войната на сиропиталище “Битоля” в София; след Междусъюзническата война е заточен от гърците; роден в Лемберг, (дн Украйна), съпруг на Захария Шумлянска;
|
  |
| Захария Василева - Шумлянска (1864-1937) - български просветна деятелка от Македония; създател на Солунското женско дружество “Вяра, Надежда и Любов”; основател на сиропиталище “Битоля” в София през 1919 г.; родена в с. Могила, Битолско;
|
  |
| Никола Танев (1890-1962) - изтъкнат български художник (живописец); репресиран от комунистическата власт след 9 септември; родом от Свищов;
|
  |
| проф.д-р Александър Карпаров (1904-1983) - български писател и учен-бактериолог; роден в Тополовград;
|
  |
| Тошо Синджирджиев (1897-1959) - български книгоиздател;
|
  |
| Спас Константинович (1853-1941) - български опълченец, общественик и дипломат; посланик в Османската Империя, Черна гора и Унгария; секретар на политическия кабинет на княз Александър I Батенберг; роден в Свищов;
|
  |
| Андрей Цанков (1886-1929) - български банкер и индустриалец; родом от Габрово;
|
  |
| Борис Дякович (1868-1937) - български учен, археолог; музеен и библиотечен работник; роден в Болград, Бесарабия;
|
  |
| Ангел Попконстантинов(1905-1981) - български музикален педагог и диригент; дългогодишен диригент на хора на “Св. Александър Невски”; работил с Борис Христов;
|
  |
| Александър Дякович (1860-1931) - български юрист и общественик; родом от Болград;
|
  |
| Иван Маринов (1928-2003) - български композитор и диригент; роден в София;
|
  |
| Владимир Дякович (1895-1929) - български просветен деец и книжовник; родом от Бесарабия;
|
  |
| ген. Васил Манов (1884-1969) - български военен деец; командир на XXI пехотна дивизия през Втората световна война;
|
  |
| Георги Богданцалиев (1899-1969) - български политик; учредител на Националлибералната партия; кмет на Кюстендил (1932-1934); роден в Кюстендил;
|
  |
| Сийка Дюлгерова (1901-1959) - българска актриса;
|
  |
| Тодораки Пешов - Желявеца (1838-1893) - български политик, общественик, поборник и търговец; народен представител в Учредителното събрание; първият избран кмет на София (1878-1879;1884-1885); притежава голяма част от днешния кв. Лозенец; родом от с. Желява, Софийско;
|
  |
| Димитър Пешев (1905-1963) - български актьор;
|
  |
| Стефан Траянов (1936-1994) - български музикант и музикален педагог; роден в София; внук на Стоян Михайловски и племенник на Теодор Траянов;
|
  |
| Юрдан Пенчев(1852-1936) - български възрожденец и медик; съратник на Стефан Стамболов; родом от Велико Търново;
|
  |
| Йосиф Ковачев (1839-1898) - бележит български учен, педагог, общественик и държавник; народен представител в Учредителното народно събрание; кмет на София (1886-1887); председател на Върховния македоно-одрински комитет (1897); роден в Щип;
|
  |
| Никола Михайловски (1818-1892) - български възрожденец, книжовен и обществен деец; народен представител в Учредителното народно събрание; подпредседател на Държавния съвет по време на режима на пълномощията; родом от Елена, брат на Иларион Макариополски, баща на Стоян Михайловски;
|
  |
| Анна Карима (1871-1949) - българска писателка, публицистка, общественичка и преводачка; родена в Бердянск в семейството на Тодор Велков; първата съпруга на Янко Сакъзов;
|
  |
| Йордан Леонардич (1885-1921) - български писател, драматург; родом от Оряхово;
|
  |
| Живко Бошнаков (1881-1967) - български фармацевт и общественик;
|
  |
| Христо Никифоров (1855-1918) - български търговец и политик; народен представител; от Ловеч, народен представител; деец на Либералната и Прогресивнолибералната партия; роден в Ловеч, брат на генерал Никифор Никифоров;
|
  |
| Цвятко Бобошевски (1884-1952) - български политик от Демократическия сговор, министър на търговията, промишлеността и труда (1923-1924; 1926-1930); министър на правосъдието (1924-1926); сътрудничи на комунистическия режим; член на ОФ: родом от Враца;
|
  |
| Иван Карастоянов (1853-1922) - виден български фотограф и общественик; народен представител; роден в Самоков; произхожда от видния самоковски род Карастоянови;
|
  |
| Стоян Етърски (1923-1993) - български писател, сценарист, преводач и педагог; родом от Елена;
|
  |
| Асен Босев (1913-1997) - български писател, журналист и преводач; деец на БКП; по време на Втората световна война е затворен в лагера в с. Кръсто поле (Еникьой), Ксантийско и в лагера “Св. Врач” край гр. Свети Врач (Сандански); роден в с. Руска Бела, Врачанско;
|
  |
| Росен Босев (1946-1988) - български писател и журналист; родом от София, син на Асен Босев;
|
  |
| Никола Генадиев (1868-1923) - изтъкнат български юрист, политик, публицист и общественик; участва в Съединението; деец на Народолибералната партия; народен представител; министър на правосъдието (1903-1904); министър на търговията и земеделието (1903-1903); министър на вътрешните работи (1907-1908); министър на външните работи и изповеданията (1913); роден в Битоля, син на църковния деец и композитор Йоан Генадиев Хармосин Охридски;
|
  |
| Михаил Сарафов (1854-1924) - български революционер, политик, просветен деец и дипломат; член на БРЦК; деец на Либералната и Прогресивнолибералната партия; министър на народното просвещение (1880-1881); министър на финансите (1883-1884; 1902-1903); министър на вътрешните работи (1902-1903); народен представител; директор на Солунската българска мъжка гимназия (1893-1896) и Солунската българска девическа гимназия (1895-1896); родом от Велико Търново;
|
  |
| Кирил Цибулка (1927-1997) - български композитор, автор на филмова музика (“Черните Ангели”, “Една жена на 33”); роден в София;
|
  |
| ген. Кръстю Маринов (1855-1927) - български опълченец-поборник; военен деец, генерал-майор; комендант на Видин; началник на Първа и Шеста пехотна дивизия; родом от с. Голямо Конаре, Пловдивско;
|
  |
| ген. Иван Маринов (1896-1979) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на Шеста пехотна бдинска дивизия и Петнадесета пехотна охридска дивизия; министър на войната (от 2 до 9 септември, 1944); главнокомандващ българската армия (9 септември 1944 - 2 юли 1945); председател на Военноисторическото научно дружество; роден в София;
|
  |
| Георги Г. Бошнаков (1839-1919) - български поборник и юрист; заточеник в Диарбекир; родом от Горна Оряховица;
|
  |
| Георги Старицки (1867-1946) - руски и украински юрист, дворянин; последен руски царски губернатор на Полтавската губерния (1919); емигрира в България през 1920 г., където работи като фотограф към Етнографския музей;
|
  |
| Русчо Моллов (1867-1925) - български юрист; руски държавен деец ;губернатор на Полтава (1916-1917); лидер на организацията на руските бежанци в България;
|
  |
| Станко Тодоров (1920-1996) - деец на БКП; член на РМС; секретар на ЦК на БКП; министър-председател на НРБ (1971-1981); президен на Република България (6 юли 1990 - 17 юли 1990); роден в с. Кленовик, Радомирско;
|
  |
| Кръстьо Куюмджиев (1933-1988) - български литературен критик; член на БКП; член на Съюза на българските писатели; родом от Свищов;
|
  |
| Никола Балабанов (1898-1969) - български театрален актьор; роден в Щип, брат на проф. Александър Балабанов;
|
  |
| Александър Балабанов (1879-1955) - бележит български литаратуровед, класически филолог, преводач и литературен критик; български поет и белетрист; създател на класическата филология в СУ “Климент Охридски”; член-учредител на МНИ; сътрудник на ВМОРО; родом от Щип;
|
  |
| акад. Тодор Самодумов (1878-1957) - български просветен деец, педагог и публицист; народен представител; роден в Дупница;
|
  |
| Ран Босилек (1886-1958) - изтъкнат български писател, поет и преводач; родом от Габрово;
|
  |
| Лалю Маринов - Ламар (1898-1974) - български писател, поет и издател; роден в с. Калейца, Ловешко;
|
  |
| Стилиян Чилингиров (1881-1962) - български писател, историк, етнограф и общественик; народен представител; член на Поморавския народо-просветен комитет; председател и един от основателите на Съюза на българските писатели (1941-1944); председател на Върховния читалищен съюз (1941-1944); родом от Шумен;
|
  |
| Николай Масалитинов (1880-1961) - руски и български театрален деец, артист и режисьор; роден в Харков (дн. Украйна);
|
  |
| Николай Марангозов (1900-1967) - български писател, поет и драматург; родом от с. Късовци, Габровско;
|
  |
| Ботьо Савов Стоянов (1882-1959) - български писател; роден в Стара Загора;
|
  |
| Камен Калчев (1914-1988) - български писател и общественик; деец на ВМРО (обединена) и БКП; родом от с. Керека, Дряновско;
|
  |
| Николай Лилиев (1885-1960) - изтъкнат български поет (символист) и драматург; роден в Стара Загора;
|
  |
| Павел Вежинов [Никола Делчев Гугов] (1914-1983) - виден български писател и сценарист; член на БКП; народен представител; родом от София (Драз Мах’ла);
|
  |
| Димитър Полянов (1876-1953) - български поет и писател; социалист; народен представител; роден в Карнобат;
|
  |
| проф. Атанас Илиев (1893-1985) - български учен, психолог и философ; член на литературен кръг “Стрелец”; ректор на Скопския университет (1943-1944); родом от Стара Загора;
|
  |
| акад. проф. Димитър Ораховац (1892-1963) - български лекар (физиолог); ректор на СУ (1945-1947); роден в Ловеч, син на д-р Петър Ораховац;
|
  |
| Петър Ораховац (1857-1922) - български и черногорски лекар, общественик и политик; един от организаторите на здравното дело в България; народен представител, председател на Народното събрание (1910); родом от Ораховац, Котор, Черна гора;
|
  |
| Алеко Константинов (1863-1897) - един от най-големите български писатели; юрист и общественик; основател на Българското туристическо движение; член на ВМОК; член на Демократическата партия; роден в Свищов;
|
  |
| Петър Сарафов (1842-1917) - български просветен деец и общественик; Екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония; родом от с. Гайтаниново, Неврокопско; баща на Борис и Кръстю Сарафови;
|
  |
| Трайко Китанчев (1858-1895) - български просветен деец, общественик, поет и публицист; деец на Демократическата партия; член на БАН; пръв председател на Върховния македоно-одрински комитет; организатор на Четническата акция (1895); народен представител; роден в с. Подмочани, Ресенско;
|
  |
| Борис Сарафов (1872-1907) - виден български революционер и военен деец; войвода и ръководител на ВМОК и ВМОРО; родом от с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско;
|
  |
| Иван Гарванов (1860-1907) - български просветен деец и революционер; един от основателите на Българското тайно революционно братство; председател на ЦК на ВМОРО; роден в Стара Загора;
|
  |
| Николай Хрелков (1894-1950) - български поет и публицист; член на БКП; родом от Бяла Слатина;
|
  |
| Светослав Обретенов (1909-1955) - български композитор и диригент; член на БКП; роден в Провадия;
|
  |
| Гьорче Петров (1866-1921) - виден български революционер, просветен деец и общественик; един от лидерите на ВМОРО, войвода, дългогодишен Задграничен представител и член на Ц. К. на ВМОРО; родом от Прилеп;
|
  |
| Христо Матов (1870-1922) - български революционер и общественик; водещ теоретик на ВМОРО; роден в Струга;
|
  |
| Милан Матов (1875-1962) - български революционер; битолски войвода на ВМОРО; родом от Струга;
|
  |
| Димитър Осинин (1891-1981) - български писател и поет; участник в Септемврийското въстание; роден в с. Долна Бела речка, Берковишко;
|
  |
| Елисавета Багряна (1893-1991) - бележита българска поетеса и писателка; преводач; номинирана за Нобелова награда за литература; родом от София;
|
  |
| Елин Пелин (1878-1949) - един от най-големите български писатели; общественик; председател на Съюза на българските писатели; роден в с. Байлово, Софийско;
|
  |
| Илия Цанов (1831-1901) - български политик и дипломат; водач на Либералната партия след Освобождението; министър на външните работи (1885); народен представител; родом от Видин;
|
  |
| Иван Славейков (1853-1901) - български просветен деец, филолог и политик; деец на Либералната и Демократическата партия; кмет на София (1885-1886); министър на народното просвещение (1901); народен представител; роден в Трявна, син на Петко Славейков;
|
  |
| Рачо Славейков (1857-1931) - български военен деец, публицист и преводач; родом от Трявна, син на Петко Славейков;
|
  |
| Николай Янков (1925-1982) - български писател и литературовед;
|
  |
| Асен Калоянов (1900-1974) - български писател и поет; роден в Пазарджик;
|
  |
| Петко Рачов Славейков (1822-1885) - бележит български възрожденец; книжовник; поет; публицист; фолклорист; политик; кмет на Стара Загора (1877); председател на Народното събрание (1880); министър на народното просвещение (1880); министър на вътрешните работи (1880-1881; 1885); народен представител; родом от Велико Търново;проф Георги Златарски (1854-1909) - български учен; основател на геоложката наука в България; роден във Велико Търново;
|
  |
| Веса Паспалеева (1900-1980) - българска детска поетеса, писателка и драматург; родом от Кюстендил;
|
  |
| Васил Кънчов (1862-1902) - български просветен деец; изтъкнат писател, етнограф, учен и политик; министър на народното просвещение (1901-1902); народен представител; роден във Враца;
|
  |
| Петко Ю Тодоров (1879-1916) - български писател и поет; член на литературен кръг “Мисъл”; родом от Елена;
|
  |
| Димитър Димов (1909-1966) - изтъкнат български писател (“Тютюн”) и драматург; ветеринар; роден в Ловеч; роднина на войводата Яне Сандански;
|
  |
| Гьончо Белев (1889-1963) - български писател и общественик; родом от Ихтиман;
|
  |
| Григор Чешмеджиев (1879-1945) - български политик, журналист,адвокат и писател; един от лидерите на БРСДП; член на ОФ; народен представител; роден в Пещера;
|
  |
| Пенчо Славейков (1866-1912) - бележит български поет и писател; участник в литературен кръг “Мисъл”; номиниран за Нобелова награда; родом от Трявна;
|
  |
| Никола Кемилев (1880-1945) - български военен деец, революционер и общественик; един от основатели на Вътрешната добруджанска революционна организация; кмет на Русе (1923); роден в Добрич;
|
  |
| Коста Георгиев (1877-1932) - български просветен деец и революционер; деец на ВМОРО; родом от с. Енимахале, Лозенградско;
|
  |
| Драгомир Асенов [Жак Нисим Меламед] (1926-1981) - български писател и драматург; член на БКП; секретар на СБП; роден в Монтана;
|
  |
| Йордан Гюрков (1891-1931) - български учител, военен деец и революционер; деец на ВМРО; запасен член на ЦК на ВМРО; родом от Щип, син на Христо Гюрков;
|
  |
| Христо Гюрков (1868-1959) - български революционер и просветен деятел; деец на ВМОРО; касиер на Щипския революционен комитет; роден в Щип; |
  |
| Иван Хр. Кирилов (1876-1936) - български поет и писател; родом от Елена; |
  |