ПАРЦЕЛ 29
Петър Незнакомов (1920-1997) - български писател и сценарист (“Хитър Петър”); родом от Сливен;
 
 Виолета Радева Чехларова (1910-1996) - българска театрална актриса;
 
 Милка Ст. Радева-Атанасова (1898-1979) - българска оперна певица;
 
 Димитър Диолев (1898-1948) - български художник; роден във Варна;
 
 Екатерина Диолева (1899-1982) - български художник и керамик; родом от Пловдив;
 
Христо Станишев (1863-1952) - виден български инженер и строител; един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество; председател на Върховния македоно-одрински комитет (1897-1899; 1901-1903); член на МНИ; роден в Кукуш, Егейска Македония;
 
Никола Станишев (1897-1980) - български писател, преводач; ръководител на “Българска орда”; родом от София; син на Христо Станишев;
 
 Станислав Стратиев (1941-2000) - български писател, драматург и сценарист; роден в София;
 
 проф. дфн Георги Йолов (1927-1998) - български психолог; дългогодишен ръководител на катедра “Психология” в СУ “Климент Охридски”; родом от с. Алтимир, Врачанско;
 
 Тодор Пиперков (1895-1964) - български инженер, индустриалец; роден във Враца;
 
 Олга Радева (1868-1951) - български общественик; председател на Македонския женски съюз; родом от Велес, съпруга на българския политик от Битоля Александър Радев;
 
 Михаил Пенушлиев (?-1930) - виден български търговец; живял и работил в Солун; роден в Щип, Вардарска Македония;
 
 Филип Манолов (1879-1969) - български просветен деец; последен директор на Серското българско училище; дългогодишен секретар на министерство на образованието; председател на Съюза на македонските емигрантски организации; родом от с. Емборе, Егейска Македония;
 
 Страшимир Икономов (?-1947) - български индустриалец, банкер и издател; член на Софийската търговско-индустриална камара;
 
 Христо Кюркчиев (1872-1941) - български революционер, деец на ВМОРО; участник в Илинденското въстание; част от привременното правителство на Крушевската република (градоначалник и ръководител на полицията); роден в Крушево, Вардарска Македония;
 
 Олег Нейкирх (1914-1985) - грузински и български шахматист, международен гросмайстор; родом от Тбилиси;
 
 Христо Данов (1922-2003) - български юрист; министър на вътрешните работи (1990); председател на конституционния съд (2000-2003); роден в София;
 
 Богдан Джидров (1904-1982) - български юрист и общественик; репресиран от комунистическата власт след 9 септември; син на видния юрист и социалдемократ Петър Джидров от Щип;
 
 Нестор Абаджиев (1851-1931) - български търговец, общественик и политик; народен представител; един от основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара; родом от Копривщица;
 
 Светослав Куцаров - български архитект; роден в София;
 
 Георги Белчев (1883-1964) - български журналист; председател на Дружеството на столичните журналисти;
 
 проф. Борис Койчев (1909-1982) - основоположник и ръководител на първата самостоятелна катедра по Биохимия в България; родом от София;
 
 Спас Тричков (1855-1934) - български икономист; главен ковчежник в министерство на финансите; роден в Пирот;
 
 Борис Тричков (1887-1966) - български хирург (гинеколог); родом от София;
 
 Христо Бъклов (1860-1931) - български търговец; един от управителите на “Братя Бъклови”; роден във Велико Търново;
 
 Петър Бъклов (1872-1933) - български търговец и общественик; управител на “Братя Бъклови”; родом от Велико Търново;
 
 Андон Шкондуров (1883-1967) - български революционер; деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден във Смърдеш, Костурско, Егейска Македония;
 
 проф. Панайот Панайотов (1909-1986) - български художник (портретист; пейзажист) ректор на Художествената академия (1953-1962); родом от Стралджа;
 
 Иванка Ботева (1823-1911) - майка на Христо Ботев; родена в Калофер;
 
 ген. Кирил Ботев (1857-1944) - български военен деец, генерал-лейтенант; заместник-министър на войната (1913); началник на Военното училище (1891-1897; 1910-1912); родом от Калофер; брат на Христо Ботев;
 
 проф. Евтим Томов (1919-1997) - български художник и изкуствовед; “почетен гражданин на Кюстендил”; роден в с. Трекляно, Кюстендилско;
 
 проф.д-р Любен Телчаров (1907-1995) - български учен, патоанатом; планинар;, един от учредителите на Българския алпийски Клуб и на Планинската спасителна служба; извършва първото зимно преминаване на Кончето в Пирин (1934);
 
 Константин Саев (1861-1936) - български духовник, революционер; деец на ВМОРО, член на Гевгелийския и Радовишкия околийски революционни комити; свещеник в XI македонска дивизия по време на Първата световна война; родом от Белица, Разложко;
 
 Райчо Харбалиев (1919-1995) - български военен деец, художник, колекционер и благодетел; роден в Смолян;
 
 Георги Бицин (1922-1965) - български поет и публицист; родом от Разлог;
 
 Димитър Хаджииванов (1859-1929) - български просветен деец и поборник; член на Ямболския революционен; след Априлското въстание е заточен; преводач и издател; директор на Солунската българска мъжка гимназия (1891-1892); роден в Ямбол;
 
 ген. Петър Ковачев (1884-1953) - български военен деец;
 
 Васил Попниколов Икономов (1858-1919) - български просветен деец и общественик; родом от Трявна;
 
 Борис Ст. Станчев (1934-1950) - български композитор и пианист;
 
 Борис Ахтаров (1885-1959) - български ботаник; билколечител; роден в Трън;
 
 Стефан Тончев (1892-1977) - български политик, член на лявото крило на БЗНС; министър на железниците, пощите и телеграфите (1945-1947); министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения (1947-1949); народен представител; родом от Луковит;
 
 Георги Сарафов (1849-1919) - български лекар и политик; един от основателите на Българския червен кръст; кмет на София (22 март 1908 - 31 март 1908); роден във Велико Търново
 
 Анастас Сарафов (1889-1961) - български военен деец, полковник; участва в пленяването на Шукри Паша; родом от Велико Търново, син на д-р Георги Сарафов;
 
 Александър Асянчин (1907-1980) - български журналист; произхожда от рода Асянчини от с. Баня, Разложко;
 
 Никола Възвъзов (1913-1979) - български зъболекар и педагог;
 
 Кръстю Спиров (1886-1937) - български музикант; главен касиер на БНБ; родом от Кичево, Вардарска Македония;
 
 Йордан Илийчев (1882-1946) - български агроном, общественик и публицист; роден в Плевен;
 
 Кунчо Кутинчев (1852-1927) - български просветен и театрален деец; директор на Първа мъжка гимназия в София; един от основателите на българския шахмат; родом от Плевен;
 
 проф. Елисавета Карамихайлова (1897-1968) - български физик; първата жена хабилитиран професор в СУ; първата жена професор по физика, основателка на катедрата по атомна физика; родена във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и Мери Слейд;
 
 Иван Карамихайлов (1866-1962) - български лекар; хирург;
 
 Симеон Халачев (1919-1983) - български адвокат и общественик; народен представител; подписва декларацията в защита на българските евреи;
 
 ген. Иван Павлов Марков(1866-1949) - български военен деец, генерал-майор; командир на XIII артилерийски полк по време на Междусъюзническата война; родом от Велико Търново;
 
 проф. Ненко Балкански (1907-1977) - виден български художник (живопис); преподавател; роден в Казанлък;
 
 проф. д-р Тодор Палавеев (1919-1994) - български учен, агроном; един от основоположниците на почвената химия и агрохимия в България;
 
 Нестор Блажев (1888-1955) - български търговец, предприемач; македоно-одрински опълченец; родом от с. Долно Кърчища, Дебърско, Вардарска Македония;
 
 Георги Хр. Занков (1886-1949) - български общественик, журналист и революционер; деец на ВМОРО, ВМРО и ВМРО (обединена); войвода на чета в Серско; участва в създаването на Българската народна македоно-одринска организация (1910); народен представител; роден в Самоков;
 
 Любен Занков (1896-1969) - български инженер; машинен инженер; родом от Самоков;
 
 Христо Г. Занков (1852-1926) - български политик и общественик; поборник; участва в борбите за църковна независимост; участник в подготовката на Априлското въстание; народен представител; член на Либералната партия; роден в Самоков;
 
 Александър Занков (1900-1982) - виден български художник и скулптор; родом от София; син на Христо Занков и брат на Георги Занков;
 
 ген Асен Краев (1893-1965) - български военен деец, генерал-майор; роден в София;
 
 проф. Марко К. Минков (1909-1988) - български учен, (английски филолог и шекспировед); декан на катедрата по английска филология (1951-1974); роден в Самоков; син на Константин Минков и английската фолклористка Мери Меридж;
 
 Константин Минков (1874-1929) - български политик и дипломат; завършил във Великобритания; секретар на българската легация в Лондон; участва в преговорите по Ньойския договор; делегат на учредителното събрание на Обществото на народите; родом от Лозенград, Одринска Тракия;
 
 Елена Карамихайлова (1875-1961) - българска художничка; родом от Шумен;
 
 Върбан Ангелов (1887-1974) - български юрист, политик и общественик; пълномощен министър в Турция (1946-1948) и Австрия (1954-1957); народен представител; деец на БКП; роден в с. Самоводене, Великотърновско;
 
 Търпо Поповски (1848-1928) - български възрожденски деец, духовник, общественик и революционер; деец на ВМОРО; основател на едно от първите български училища в Костурско; председател на Костурския революционен район и Битолския окръжен революционен комитет; родом от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония;
 
 Лазар Поповски (1891-1952) - български военен деец, революционер, журналист и общественик от Костур; деец на ВМРО и ВМОРО (обединена); сътрудничи на чужди разузнавания; след 1941 г. е интерниран; след 1944 г. е репресиран от комунистическия режим; умира в затвора през 1952 г.; роден в с. Косинец, Костурско, Егейска Македония;
 
 Дянко Правчев (1889-1944) - български юрист и общественик; кмет на Бургас (1939-1944); родом от с. Пирне, Айтоско;
 
 Христо Нолчев (1873-1964) - български революционер и благодетел; деец на ВМОРО; сподвижник на войвода Васил Чекаларов; един от основателите на риболова с даляни по черноморието; роден в с. Косинец, Костурско;
 
 Лъчезар Станчев (1908-1992) - български писател, преводач и журналист; автор на детска литература; родом от Вършец;
 
 проф. д-р Петър Бичев (1884-1950) - български ветеринарен лекар; преподавател; ръководител на ветеринарната служба (1918-1919);
 
 проф. Милко Бичев (1897-1972) - виден български архитект, писател и изкуствовед; роден във Варна;
 
 Матей Нешков (1857-1940) - български революционер и търговец, деец на ВМОРО; ръководител на Крушевския революционен комитет деец на ВМОРО, оглавява местния комитет; родом от Крушево;
 
 проф. Божин Божинов - български учен; икономист;
 
 Мария Вангелова Маркова (1896-1971) - българска революционерка; деец на ВМРО; родена в Кукуш;
 
 Вангел Сечков (1876-1946) - български революционер и търговец; деец на ВМОРО; родом от Солун;
 
 Щерьо Божинов (1894-1933) - български военен деец, революционер и общественик; деец на македонската емиграция в България; председател на Солунското благотворително братство; роден в Солун;
 
 Иван К. Божинов (1867-1927) - български просветен деец, книжар, публицист и издател. В печатницата му се печатат вестниците "Глас Македонски", "Вардар", "Автономия", "Борба за свобода за Македония и Одринско" и др.; отговорен редактор е на списание "Лоза", списание "Свят", редактор и издател на в. "Дебър" и др; съставител е на „Българско календарче“, „Календарче България", „Календарче Вардар“ и т.н.; кмет е на Дебър по време на българското управление на града през Първата световна война; родом от Дебър, Вардарска Македония;
 
 Никола Божинов (1901-1979) - български общественик, издател и фотограф; един от основателите на Българския фото клуб; деец на ВМРО; роден в София, син на Иван Божинов;
 
 Димитър Соколов (1900-1982) - български състезател по автомобилизъм и мотоциклетизъм; републикански и балкански шампион; родом от София;
 
 ген Любомир С. Черен (1875-1939) - български военен деец; роден във Видин;
 
 проф. Илия Нушев (1920-2005) - български учен; създава първите винени дестилати; родом от с. Неволяни, Леринско, Егейска Македония;
 
 акад. Ефрем Каранфилов (1915-1998) - български литературен теоретик, критик и публицист; роден в Кюстендил; внук на възрожденския деец и фолклорист от Кратово Ефрем Каранов;
 
 Петър Кушев (1870-1939) - български лекар, политик и революционер; деец на ВМОРО, запасен член на ЦК на ВМОРО; член на БТЦРК; заточен от Османските власти (1905); народен представител; родом от Велес;
 
 Бано Кушев (1863- 1910) - български просветен деец и революционер; деец на ВМОРО; член на Съюза на българските конституционни клубове; убит от Младотурските власти по време на Обезоръжителната акция; роден във Велес;
 
 Илия Кушев (1896-1922) - български военен деец и революционер; велешки околийски войвода на ВМРО; член на Македонско студентско дружество “Вардар”; убит от предатели четници от турски произход; родом от Велес; син на Бано Кушев;
 
 Тодор Кушев (1901-1925) - български революционер, четник на ВМРО; убит в сражение със сръбска потеря; роден във Велес; син на Бано Кушев;
 
 Михаил Кушев (1905-1992) - български архитект и революционер, деец на ММТРО; родом от Велес;
 
 Стефан Тодоров (1879-1958) - български книгоиздател; книжарница “Факел”;
 
 ген. Станьо Топалов (1864-1927) - български военен деец, генерал-майор; главен интендант на Главно тилово управление през Първата световна война; роден в Копривщица;
 
 проф. Стоян Илиев (1932-2004) - български учен; литератор;
 
 Никола Вардев (1834-1915) - български общественик, книжар, дарител и революционер; родом от Якоруда;
 
 ген. Иван Бацаров(1865-1951) - български военен деец, санитарен генерал; роден в Шумен;
 
 Георги Джагаров (1925-1995) - български поет и драматург; член на ЦК на БКП; родом от Бяла;
 
 Славчо Красински (1906-1984) - български поет; роден в Монтана;
 
 Груйо Данов (1877-1958) - български издател; син на печатаря Христо Г. Данов; заедно с брат си Милош е управител на издателството;
 
 Генко Шойлеков (1855-1918) - виден български търговец и дарител; родом от Клисура;
 
 Иван Ст. Гешов (1854-1932) - български политик, депутат и дипломат; кмет на Пловдив (1880-1883); народен представител; роден в Пловдив; произхожда от възрожденския род Гешови от Карлово;
 
 проф. Тодор Горанов (1890-1962) - изтъкнат български архитект, специалист по градоустройство; родом от София;
 
 акад. Ангел Балевски (1910 -1997) - български инженер, политик и писател; деец на БКП; дългогодишен ректор на ВМЕИ; председател на БАН (1968-1988); роден в Троян, произхожда от стар охридски род;
 
 акад. Стефан Иванов (1875-1951) - български художник и преподавател; първият художник избран за академик; родом от с. Долна Бела Речка, Берковишко;
 
 акад. проф. Любен Диков (1895-1973) - български юрист и държавник; професор по право; министър на правосъдието (1935); ректор на СУ (1933-1934); след 9 септември е съден от Народния съд и репресиран от комунистическите власти; роден в Оряхово;
 
 Петко Момчилов (1864-1923) - виден български архитект (Централната минерална баня; Синодалната палата и мн. други) родом от Горна Оряховица, син на възрожденеца Иван Момчилов;
 
 акад.Николай Райнов (1889-1954) - бележит български писател и художник; родом от с. Кесарево, Великотърновско;
 
 проф. Богомил Райнов (1919-2007) - български писател и професор по естетика; член на ЦК на БКП; народен представител; роден в София, син на акад. Николай Райнов;
 
 Стоян Райнов (1894-1978) - български керамик; родом от София; син на поборника Иван Райнов и брат на Николай Райнов;
 
 Иван Гюзелев (1844-1916) - български просветен деец, математик, политик и философ; един от основоположниците на гимназиалното образувание по физика; министър на народното просвещение (1880); председател на Върховната сметна палата (1880-1894); народен представител; член на Либералната партия; роден в Габрово;
 
 проф. Георги Веселинов (1909-1978) - български писател, поет и литературен критик; автор на учебници и буквари; родом от София;
 
 Захари Зайцаров (1907-1977) - български общественик; деец на въздържателното движение;
 
 проф. Захари Райков (1936-2008) - български учен и общественик; доктор на химическите и фармацевтични науки; участва във възстановяването на Радикалдемократическата партия; народен представител; роден в Хасково;
 
 Андрей Германов (1932-1983) - български поет и преводач; родом от с. Цонево, Варненско;
 
 Димитър Кр. Попов (1855-1909) - български поет, общественик и политик; участник в Съединението на България; управител на БНБ (1886-1887); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1902-1905); министър на търговията и земеделието (1903); роден в Калофер;
 
 Мара Черен - Попова (1879-1944) - българска пианистка и певица; преподавател и общественик;
 
 Найден Бенев (1857-1909) - български политик; деец на Народната партия; секретар на министерски съвет (1894-1896); министър на вътрешните работи (1896-1899); министър на търговията и земеделието (1898-1899); народен представител; родом от Копривщица;
 
 Никола Сакаров (1881-1942) - български икономист и общественик; член на БРСДП; софийски общински съветник (1911-1925); народен представител; управител на Българската земеделска банка; роден в София;
 
 Стефан Аврамов (1884-1953) - български публицист, журналист и революционер, деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; секретар на Битолския окръжен конгрес (1906); член на БРСДП (т.с.) и БКП; деец и председател на Илинденската организация; родом от Чирпан;
 
 Константин Величков (1855-1907) - български просветен деец, политик, писател и художник; деец на Народната и Прогресивнолибералната партия; министър на народното просвещение (1886; 1894-1897); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894); министър на търговията и земеделието (1897-1898); народен представител; роден в Пазарджик;
 
 Христо Тъпчилещов (1808-1875) - виден български търговец, филантроп и радетел на движението за църковна независимост; родом от Калофер, живее и работи в Цариград;
 
 Никола Хр. Тъпчилещов (1843-1893) - български търговец; един от инициаторите и основателите на българското читалище в Цариград и негов касиер; роден в Калофер, син на Христо Тъпчилещов;
 
 Петко Хр. Тъпчилещов (1854-1939) - български търговец и общественик; председател на БББ “Просвещение” в Цариград; секретар и настоятел на българското читалище (1876-1877); секретар в кабинета на д-р Константин Стоилов; родом от Калофер,
 
 Веселин Ханчев (1919-1966) - български поет, преводач и публицист; роден в Стара Загора;
 
 Георги Странски (1847-1904) - български лекар, революционер и политик; военен лекар в румънската армия по време на Руско-турската война; народен представител; председате на Областното събрание на Източна Румелия (1883); директор на финансите (1880-1881); един от водещите дейци на Либералната партия и на Съединението; дипломатически агент в Белград; министър на вътрешните работи (1887); министър на външните работи и изповедания (1887-1890); председател на Върховната сметна палата (1900-1904); родом от Калофер; кум на Христо Ботев;
 
 ген. проф. Манол Ванев (1937-2003) - български лекар, генерал-майор; директор на РНПИСМП “Н. И. Пирогов” (1978-1989);
 
 Орлин Василев [Христо Петков Василев] (1904-1977) - български писател и публицист; деец на БКП; ръководи БНР след 9 септември; директор на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (1964-1965); роден в с. Враняк, Белослатинско;
 
 акад. Людмил Стоянов [Георги Стоянов Златарев] (1886-1973) - български филолог, литературен критик, преводач и писател; един от основателите на Института за българска литература при БАН (1948) и негов директор (1949-1959); родом от Ковачевица, Неврокопско;
 
 Димитър Ангелов (1904-1977) - български учител, писател и сценарист; директор на Втора софийска мъжка гимназия (1947-1949); роден в с. Блатешница, Пернишко;
 
 акад. Евгени Каменов (1908-1985) - български икономист, дипломат и политик; деец на БКП; посланик в Париж (1954-1962); родом от София;
 
 акад. Асен Киселинчев (1905-1960) - български философ; деец на БКП; директор на Института по философия при БАН; роден в София; произхожда от видния костурски род Киселинчеви;
 
 Райна Тодорова Попалексова (1904-1977) - български просветен деец; уволнена и преследвана от комунистическата власт; родена в Трън;