 | Благой Димитров Хадживасилев (1859-1944) - български просветен деец от Македония; член на Македонския Научен Институт; родом от село Емборе; син на Благой Димитров е юристът Емануил (Манчо) Димитров, адвокат, съдия в Апелативния съд, убит от Лев Главинчев през 1944 година;
|
| |
| Стефан Благоев Димитров (1893-1958) - директор на Плевенската гимназия и на Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София в периода 1933-1944 г.; син на Благой Димитров брат на Манчо Димитров, репресиран от комунистическата власт;
|
| |
| Васил Димчев (1862-1933) – български политик; родом от Ески Заара; през 1896 година става редактор на вестник „Народен отзив“. Членува в Народната партия. Народен представител в 11-то ОНС, 12-то ОНС, 14-то ОНС, 5-то ВНС, 15-то ОНС, 23-то ОНС и подпредседател на 22-то ОНС. Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Старозагорското дружество. През 1923 година става член на Демократическия сговор. В периода 1926-1932 година става почетен председател на бюрото на Демократическия сговор в родния си град;
|
| |
| Тодор Чипев (1867-1944) - български издател; родом от Копривщица; основател на едно от най-големите български издателства от първата половина на 20 век; от 1930 година издава и първото българско библиографско списание „Българска книга“;
|
| |
| | Стефан Дичев (1920-1996) - български писател – историк; родом от Велико Търново; създател на поредицата „Световна класика” на издателство „Народна култура”;
|
| |
| Серафим Барутчиски (1869 - 1939) - български педагог и книжовник; родом от Кочани; любимият ученик на Димчо Дебелянов; завършва българска филология във Висшето училище в София, а по-късно специализира славистика и германистика във Виена. В 1895 година става учител по български и литература в гимназията „Княз Александър I“ в Пловдив. Барутчийски е любимият учител на Димчо Дебелянов. В 1910 - 1912 година е директор на гимназията. По-късно за четири години преподава немски език в Девическата гимназия. Автор е на много учебници и помагала, както и на биографии на Христо Г. Данов, Кирил Нектариев и хаджи Гьока Павлов. Десет години е председател на попечителството на Пловдивското сиропиталище.;
|
| |
| | Ксенофон х.Петров – български предприемач; строител на Русенското класно училище;
|
| |
| | Васил Савов – български военен деец; командир на 13-и артилерийски полк;
|
| |
| | Ставре Георгиев (1892-?) - македоно-одрински опълченец; родом от село Емборе;
|
| |
| | Стоян Гунев - аптекар от Елена; крупен обществен дарител след Освобождението;
|
| |
| | Димитър Гюдженов (1891-1979) - български художник; известен със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история; родом от Стара Загора;
|
| |
| | Щерю Дамянов – предприемач; известен български дарител; подпомага строителството на църква Света Параскева в София;
|
| |
| | Стоимен Сарафов (1865-1931) - български политик, общественик, стопански деец, и строителен инженер; народен представител; осъществява десетки проекти за модернизирането на пътищата и поставяне на железопътни линии; секретар на Комитета за построяването на паметника „Цар Освободител“, член е на Комитета за изграждане на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Начело е на делегацията, посетила руския император Николай II, и лично му връчва копие на храма. В замяна императорът го удостоява с ордените „Св. Станислав“ и „Св. Ана“.;
|
| |
| | Антон Разсуканов (1886-1975) – български писател и журналист; главен интендант на цивилната листа в двореца;
|
| |
| ген. Михаил Матеев (1898-1947) – български военен деец; генерал-майор;
|
| |
| | Марин Георгиев Устагенов (1872-1937) - български художник – живописец; ученик на Иван Мърквичка; произхожда от виден русенски род на строители. Дядо му Уста Гено Маринов е ученик на Кольо Фичето;
|
| |
| | Ангел Държански (1895-1964) – съдия; член на БЗНС и ОФ през 1944-1945; през 1944-1945 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите; след 1945 г. напуска ОФ поради комунистическата му ориентация и от казионния БЗНС се включва в основаването на Български земеделски народен съюз - Никола Петков, за което е изпратен в лагера Белене.;
|
| |
| | Богдан Томалевски (1924-2012) – значим български архитект; водеща фигура в българската архитектура през втората половина на 20 век;
|
| |
| Димитър Минов Станишев (1855-1936) - български предприемач; родом от Галичник, Македония; възпитаван от чичо си – българския митрополит Партений Нишавски. Участва в Сръбско-българската война (1885); през Първата световна война е председател на спомагателния комитет за прехраната на гр. Галичник и околията. След войната е почетен председател на Галичко-Риканското братство в София; дълбоко причастни към съдбата на Македония, получили вестта за освобождението на гр. Галичник, през ноем. 1915 г. семейство Станишеви дарява на градската община своята триетажна къща, намираща се в София; през 1936 г. сградата е оценена на 3,5 млн. лв. Наематели на къщата последователно са ББК - клон Ючбунар, Френско-българската търговска банка, лекарски кабинети, магазини, наемите от които позволяват да се натрупат необходимите средства. Понастоящем там се помещава Главното мюфтийство в България;
|
| |
| | Филип Филчев (1856-1934) – съдия; родом от Свищов; първи председател на Върховния Административен Съд;
|
| |
| | ген. Марин Друмев – командир на 14-и артилерийски полк; родом от Русе;
|
| |
| | Спиридон Д. Велев (1883-1937) - български общественик; родом от Крушево, Македония; деец на освободителното движение в Македония; Протогеровист; баща на Никола Велев;
|
| |
| | Никола Велев (1897-1976) - български публицист и общественик; след Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония; Никола Велев е назначен за съюзен организатор на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина през 1925 година; член на Виенското дружество и същевременно резидент на ВМРО във Виена, на които се изготвя Майския манифест. Посветен във Виенските преговори от 1924 година;
|
| |
| | Миле Ставрев (1874-1950) – български търговец; родом от Солун;
|
| |
| Милан К. Дамянов (1885-1963) - български военен деец и общественик; родом от село Козица, Вардарска Македония; редактор на вестник Македонски Глас;
|
| |
| | Иван Хаджиниколов (1861-1934) - български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; Той е член на пъвия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година. През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов ЦК; през Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина. През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства;
|
| |
| | Константин Арабов (1865-1925) – български военен деец; командир на първи артилерийски полк; загинал в най-тежкия терористичен акт в историята на България – взривяването на църквата Св. Неделя от Българската комунистическа партия.
|
| |
| | Петър Зъбов (1862-1944) - български юрист и общественик; родом от Пирот; висш чиновник в Министерството на правосъдието, подпредседател на Апелативния съд; Завършва средното си образвание в София, след което следва право в Хайделберг, Германия. При обявяване на Сръбско-българската война, през 1885 г. заминава доброволец на фронта, като се зачислява заедно с много други български студенти от Европа в Студентския легион. Доктор по право. Участва активно в обществения живот на младата държава след Освобождението. В 1919 година е един от авторите на Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци, с който се протестира срещу включването на Пиротския край в състава на Сърбия
|
| |
| Делчо Илчев (1885-1925) – виден български ентомолог; родом от Панагюрище; началник на царската ентомологическа станция, убит по време на атентата в арабаконак срещу цар Борис III. |
| |
