 | Васил Стоилов (1860-1945) - български индустриалец, собственик на бояджийска фабрика в Русе;
|
  |
| проф. Константин Шушулов (1937-2011) - ръководител на катедрата "Топло и ядрена енергетика" в Техническия университет в София, декан на Енергомашиностроителния факултет, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи в България; председател на ДКЕВР (2001-2009); родом от София;
|
  |
 | проф.д-р Любомир Динев (1911-1986) - български географ, създател и ръководител на катедра “География на туризма” в Софийския университет; роден в Стара Загора;
|
  |
 | Франц Христодоров (1910-1983) - прочут софийски майстор лютиер; родом от Жеравна;
|
  |
| Захари З. Митов (1859-1945) - български военен деец; родом от Самоков, от видния самоковски род Хаджимитови;
|
  |
| Янаки Вражинов [Вържинов] (1869-1949) - един от най-известните софийски пекари; родом от с. Смърдеш, Егейска Македония;
|
  |
| Никола Беловеждов (1856-1930) - български революционер, участник в Априлското въстание, учител, читалищен деец и общественик; създател на 13-ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в Драз Махала през ноември 1878 г.; родом от Копривщица;
|
  |
| Христо К. Джамбазов (1869-1931) - български юрист и общественик; родом от Тулча, Северна Добруджа;
|
  |
| Иван Василев (1872-1932) - български индустриалец (фабрика и металолеярна “Вагрянка”);
|
  |
| Ламби Кандев (1879-1925) - български общественик, деец на БРСДП (т.с.) и БКП, журналист; родом от Свищов, убит след атентата в църквата “Св. Неделя”.
|
  |
| Райна Кандева (1882-1967) - изявен деятел на женското движение на БКП и учителското движение в България; родом от Стара Загора;
|
  |
| Асен Агов (1890-1925) - български военен деец, авиатор, командир на българското въздухоплаване по времето на Стамболийски, деец на БЗНС, твърди се, че той осигурява част от експлозивите за атентата в “Св. Неделя”, убит след него; родом от Долна Оряховица;
|
  |
| проф. Христо Иванов (1916-2004) - български химик, преподавател по органична химия; родом от Добрич;
|
  |
| Серафим Мънков (1881-1963) - виден преподавател по математика в началото на ХХ век; народен учител; родом от Сухиндол;
|
  |
| Иван Манафов (1862-1937) - първият български машинен инженер; родом от Габрово;
|
  |
| проф. Богомил Караконов (1940-2011) - изтъкнат български музикант; виолончелист (солист); дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония и педагог в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”; роден в София;
|
  |
| Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967) - виден български писател (хуморист), краевед и художник; родом от с. Турия, Старозагорско;
|
  |
 | Мария Нонова - Чорбаджийска - български художник; съпруга на Чудомир;
|
  |
| Константин Рамаданов (1875-1961) - български хоров диригент и педагог; заслужил артист; родом от Кюстендил;
|
  |
 | Светослав Рамаданов (1912-1996) - български оперен певец;
|
  |
| ген Иван Бончев (1866-1958) - български военен деец, генерал-майор, командир на XVIII пехотен етърски полк през Балканските войни (1912—1913), на III бригада от IX пехотна плевенска дивизия и V пехотна дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915—1918); роден в Търговище;
|
  |
| ген. Димитър Настев (1881-1952) - български военен деец, генерал-майор; родом от Стара Загора;
|
  |
 | Николай Широв - Тарас (1920-1986) - български писател (хуморист и сатирик); роден в с. Горски извор, Хасковско;
|
  |
| Димитър Кралимарков (1850-1932) - български просветен деец; родом от Болград, Бесарабия;
|
  |
| Стамо Янков (1880-1940) - български просветен деец и общественик; родом от Малко Търново;
|
  |
| Димо Янков (1875-1965) - български учител и революционер; деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; делегат на конгреса на Одринската революционна организация на Петрова нива (1903); кмет на Малко Търново (1915-1919); народен представител; роден в Малко Търново;
|
  |
 | Иван Д. Иванов (1858-1930) - български съдия; председател на Върховния касационен съд;
|
  |
| Иван Атанасов (1847-1927) - български просветен деец; родом от Болград, Бесарабия;
|
  |
| Христо Танушев (1877-1953) - български военен деец и революционер; войвода на ВМОК; председател на Крушевското братство; родом от Крушево;
|
  |
| проф.д-р Васил Попов (1942-1990) - български учен; преподавател по математика;
|
  |
| Атанас Попов (1904-1991) - български философ и общественик; народен представител; роден в с. Михайлово, Врачанско, репресиран след 1944;
|
  |
| Стефан Сливков (1837-1917) - поборник, съратник на Васил Левски; подпредседател на Старозагорския частен революционен комитет на ВРО; народен представител, кмет на Стара Загора (1885-1886); родом от Стара Загора;
|
  |
| Стефан Димитриев (1872-1955) - български военен и революционер, деец на ВМОК; горноджумайски войвода; родом от Русе;
|
  |
| Анастас Трандафилов (1870-1948) - български просветен и театрален деец; родом от Охрид;
|
  |
| Никифор Ганев (1883-1963) - български писател и публицист; просветен деец, краевед; родом от Севлиево;
|
  |
| Павел Тагаров (1892-1977) - български лекар; деец на БКП, директор на вероизповеданията (1944);
|
  |
| Георги Шкорлев - Шкорнов [Дякон Евстатий] (1873-1935) - виден български революционер и църковен деец, войвода на ВМОРО; родом от с. Нестрам, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| Никола Лимончев (1869-1958) - български революционер; деец на ВМОРО; сподвижник на Гоце Делчев; родом от Охрид;
|
  |
| Димитър Манолов (1940-1998) - изтъкнат български диригент;
|
  |
| Лука Ванков (1857-1931) - български лекар и общественик; един от инициаторите на създаването на Българския лекарски съюз; родом от Свищов;
|
  |
| проф. Петър Корнажев (1930-2002) - български юрист и политик, народен представител, министър на правосъдието (1993-1994); роден в София;
|
  |
 | Димитър Правдолюбов (1881-1942) - български просветен деец, педагог и учител; родом от Прилеп;
|
  |
| Николай Евров (1903-1973) - български художник (живописец); родом от Стара Загора;
|
  |
| Димитър Грънчаров (1883-1925) - български политик, деец на БЗНС; роден в с. Равнище, Софийско, убит край с. Дървеница след атентата в “Св. Неделя”;
|
  |
| проф. Илия Куюмджиев (1903-1979) - български микробиолог;
|
  |
 | проф. д-р Мара Вапцарова Куюмджиева (1908-1983) - български лекар; дъщеря на ген. Атанас Вапцаров;
|
  |
 | ген.Атанас Вапцаров (1867-1935) - български военен деец; родом от с. Жеравна;
|
  |
| Матей Петков Сарджов Брадински (1858-1936) - български църковен и просветен деец; родом от с. Тресонче, Дебърско, брат на революционера Мино Брадински;
|
  |
 | Генко Попов (1889-1942) - виден български архитект (Биологически факултет на СУ); родом от с. Тресонче, син на отец Матей Сарджов Брадински;
|
  |
| Георги Паяков (1871-1935) - български лекар и психиатър; пионер на психиатрията в България; учи медицина в Москва и Париж; родом от Габрово;
|
  |
| Петър Туше Хаджиделев (1889-1983) - деец на БКП; член на Централния македонски инициативен комитет; родом от Кукуш, Егейска Македония, първи братовчед на Христо Смирненски;
|
  |
| проф.д-р Лора Бакалова (1909-1980) - български лекар; родена в Цюрих;
|
  |
| Георги Бакалов (1873 - 1939) - български общественик, публицист, литературен критик и историк; член на ЦК на БРСДП (т.с.), член-кореспондент на Академията на науките на СССР; родом от Стара Загора;
|
  |
| Петър Мартулков (1875 -?) - български революционер, деец на ВМОРО; съратник на Даме Груев и Михаил Герджиков; автор на учебници по Физика и Математика; родом от Велес;
|
  |
| проф.д-р Юрий Белов (1921-2000) - български лекар; ръководител на катедра сърдечни заболявания при Медицинска академия;
|
  |
| Трендафил Мартински (1921-2005) - деец на БКП; дългогодишен председател на БСФС; родом от с. Горни Пасарел, Софийско;
|
  |
| Георги Купов (1884-1959) - български военен деец; легендарен капитан на българския военноморски флот от Варна, спечелил първата голяма победа на българския флот срещу кораба Хамидие по време на Балканската война през 1912 г.; родом от Варна;
|
  |
| Тодор Герасимов (1903-1974) - български археолог и нумизмат; първият професор по нумизматика в СУ “Климент Охридски”; родом от София;
|
  |
| Михаил Герасимов (1869-1945) - български съдия, председател на Върховната сметна палата;
|
  |
| Иван Бояджиев (1894-1981) - български художник; роден в Бургас;
|
  |
| ген. Стефан Тасев (1866-1941) - български военен деец, генерал-майор, началник на VII пехотна рилска дивизия през Първата световна война, а след войната на I пехотна софийска дивизия; родом от Горна Оряховица;
|
  |
| ген. Страшимир Велчев (1895-1974) - български военен деец, командир на IV Преславска пехотна дивизия; родом от гр. Елена;
|
  |
| Найден Кираджиев (1867-1932) - български просветен деец; роден в с. Губеш, Царибродско;
|
  |
| Димитър Бръзицов (1859-1931) - виден български публицист и преводач; главен редактор на вестника на Българската екзархия в Цариград в. “Новини”, през 1898 г. прекръстен на в. “Вести” (1890-1912); родом от Дойран, Вардарска Македония;
|
  |
| Христо Бръзицов (1901-1980) - виден български журналист и писател; роден в Цариград, син на Димитър Бръзицов;
|
  |
| Никола Шавкулов (1855-1930) - български банкер и спомоществовател на ВМРО; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
|
  |
| Георги Драндаров (1876-1930) - български дипломат (консул в Париж); родом от Велес, Вардарска Македония;
|
  |
| Христо Панов Семерджиев (1865-1931) - български историк, съвременник на Априлското въстание и брат на революционера Иван Панов Семерджиев (Пановчето); родом от Горна Оряховица;
|
  |
| Хубан Кючуков (1843-1922) - български чорбаджия, индустриалец; народен представител; родом от Севлиево;
|
  |
| Кръстьо Карагьозов (1860-1923) - български общественик; частен секретар на Стефан Стамболов; по време на Първата световна война е управител на Кюстендил; родом от Велико Търново, син на изтъкнатия фабрикант и общественик Стефан Карагьозов;
|
  |
| Константин Дим. Йосифов (1893-1977) - български строителен инженер; работи към Италианската легация в София и е кореспондент на редица италиански вестници в България; родом от София, син на българския стенограф Димитър Йосифов от Прилеп и виенчанката Каролине Пьолеритцер;
|
  |
| Димитър Йосифов (1855-1931) - български стенограф и преподавател; секретар на СУ “Климент Охридски”; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
|
  |
| Радка Йосифова (1908-2012) - музикален педагог в НАТФИЗ, първа победителка в Мис България (1929); родом от Кукуш, Егейска Македония; дъщеря на Константин Станишев и съпруга на Константин Йосифов;
|
  |
| проф.Цветан Стайков (1903-1963) - български почвовед; агрохимик; директор на Почвения институт към БАН (1948-1950, 1960-1963);
|
  |
| Гурко Савинов (1882-1957) - български революционер, деец на ВМОРО, подпомага Гемиджиите; родом от Охрид;
|
  |
| Стефан П. Бояджиев (1864-1919) - български общественик; преподавател;
|
  |
| Добри Т. Кършев (1888-1940) - български търговец и фабрикант;
|
  |
| Стефан Добринов (1852-1918) - поборник; опълченец;
|
  |
| Йордан Кусев (1861-1947) - български просветен деец (учител в Серското българско училище) и революционер; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
|
  |
| Филип Аврамов (1929-2007) - изтъкнат български композитор и диригент; родом от Благоевград;
|
  |
| Иван Хаджитонев (?-1992) - български филмов деец (анимация);
|
  |
| Димитър Каранфилович (1839-1906) - български революционер, общественик и политик; депутат в Учредителното събрание; един от учредителите на ВМОК; учредител на БЧК; родом от Велес, Вардарска Македония;
|
  |
| Александър Радев (1864-1911) - български общественик, юрист и политик; министър на правосъдието (1901-1902), министър на народното просвещение (1902-1903); подпредседател в ВМОК (1898-18988); родом от Битоля;
|
  |
| Константин (Коце) Саваджиев (1906-1987) - български алпинист; родом от София;
|
  |
| Донко Донков [Антон Стряма] (1888-1964) - писател, поет;
|
  |
| ген. д-р Георги Василев (1890-1956) - български военен деец;
|
  |
| ген. Георги Кратунков (1873-1948) - български военен деец и публицист; кавалер на Военния кръст за храброст; родом от Ямбол, племенник на революционера Атанас Кратунов;
|
  |
 | Никола Николаев (?-1925) - български военен деец, син на ген. Данаил Николаев; загинал при атентата в църквата "Св. Неделя";
|
  |
| Кирил Гунев (1887-1949) - български юрист, финансист и политик; министър на финансите(1935-1938); управител на БНБ (1938-1944); родом от Казанлък;
|
  |
| проф. д-р Анастас Клисуров (1894-1944) - виден български лекар; преподавател и учен хистолог; роден във Варна;
|
  |
| проф. Петко Д. Клисуров (1865-1933) - виден български художник (живописец,приложник и педагог); родом от Казанлък;
|
  |
| Антон Робев (1875-1947) - български военен деец; родом от Охрид, от видната фамилия Робеви;
|
  |
| проф. Стоян Атанасов Попов (1914-2009) - български учен;
|
  |
 | Борис Попстоименов (1904-1946) - български общественик, богослов и публицист; убит след 9-и септември;
|
  |
 | Руси Стамов (1881-1965) - български учен; химик;
|
  |
 | Стефан В. Попов (1912-1975) - български журналист;
|
  |
 | Станислава Караиванова (1857-1926) - видна българска просветна деятелка, преподавала из Македония; родом от Сопот, дъщеря на баба Неделя, братовчедка на Васил Левски;
|
  |
 | Михаил Люцканов (1900-1989) - български оперен певец (баритон), родом от София;
|
  |
| Евгени Майрович - минералог; основател на Българското лапидарско дружество;
|
  |
 | Харалампи Генчев (1876-1941) - български лекар (бактериолог), началник на Софийската хигиенна лаборатория, основател на българската епидемология; родом от Пирдоп;
|
  |
 | Сотир Янев (1891-1943) - български юрист и политик; народен представител; роден в с. Стоб, Дупнишко; убит от комунисти през 1943 г.;
|
  |
 | проф. Делчо Сугарев (1905-1998) - български архитект, университетски преподавател по ландшафтна архитектура и учен; член на Върховния съвет на Международната федерация на архитектите пейзажисти; член на Международната академия на градините и пейзажа; роден в гр. Самоков. |
  |
 | Григор Василев Гьорев (1893-1942) - български юрист, журналист и политик; министър на земеделието и държавните имоти (1930-1931); дългогодишен редактор на в. “Пряпорец”; редактор на в. “Илинден”; родом от с. Радово, Трънско;
|
  |
| Христо Ковачев (1869-1920) - търговец, създал първата фабрика на Балканите за изкуствени цветя и булчински аксесоари; родом от Асеновград;
|
  |
 | проф. Васил Вергилов (1920-2000) - български геолог;
|
  |
 | Симеон Тошков (1883-1929) - български минен инженер, директор на мина Бобов дол и мина Перник; родом от Пловдив;
|
  |
 | Димитър Голов (1863-1917) - български издател и просветен деец; преподавател в Солунската българска мъжка гимназия; роден в Котел;
|
  |
 | акад. Веселин Петков (1916-2000) - български невролог; фармаколог;
|
  |
 | ген. Стефан Николов(1870 - ?) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
 | ген. Анастас Бендерев (1859-1948) - български и руски военен деец; поборник и революционер, член на Горнооряховския революционен комитет; участва в детронацията на Александър I Батенберг; генерал-лейтенант от Руската армия; роден в Горна Оряховица;
|
  |
 | Георги Чачба- Шервашидзе (1894-1976) - белогвардеец, потомък на рода Чачба/Шервашидзе, (династията управлявала Абхазия, преди тя да стане част от Русия);
|
  |
 | Никита Шервашидзе (1941-2008) - български политик, министър на енергетиката (1990); родом от София;
|
  |
 | проф. инж. Тодор Чавов (1910-1981) - български инженер;
|
  |
 | Георги Чавов (1862-1928) - виден български строителен инженер; родом от Русе;
|
  |
 | Димитър Македонски (1844-1912) - български просветен деец и революционер; кмет на София (1878); председател на Софийския окръжен съд; член на ВМОК; родом от с. Скребатно, Неврокопско;
|
  |
 | Константин Теллалов (1925-1997) - деец на БКП, член на РМС, член на ЦК на ДКМС, секретар на ЦК на БКП; родом от с. Орач, Търговищко;
|
  |
 | Николай Павлович (1835-1894) - изтъкнат български художник (живописец); роден в Свищов, син на българския възрожденец Христаки Павлович от Дупница;
|
  |
| Паун Генов (1915-1999) - български писател, поет и документалист, член на БЗНС; родом от с. Средногорово, Казанлъшко;
|
  |
| Пецо (Пецо) Трайков Гировски (1896-1964) - български офицер и революционер, преспански околийски войвода на ВМОРО, “протогеровист”, член на АСНОМ; родом от с. Върбени, Леринско, Егейска Македония;
|
  |
| ген.Христо Петрунов (1859-1939) - български военен деец, генерал-майор, командир на I конен полк по време на Сръбско-българската война, заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война, началник на македонската полева подвижда конница през Междусъюзническата война; родом от Самоков;
|
  |
| Петър Ст. Пипев (1838-1926) - български търговец и филантроп; родом от Велико Търново, учредител на читалища, благодетел
|
  |
| Емануил Габровски (1888-1969) - български общественик, индустриалец и политик; кмет на Русе (1934); родом от Търговище; |
  |
| Тодор Атанасов Иванов - български търговец, председател на Общ съюз на българските търговци. |
  |
| Георги Тодоров Атанасов - български архитект, сред ръководителите на една от първите групи по районно планиране и урбанизация; докладвал проектите пред Министерски съвет и ЦК БКП; спомогнал развитието и на ландшафтната урбанизация и проектиране; Участвал в Бълг.Инж.арх.д-во, съвет при Висшия университет в Свищов; художник на архитектурна графика и създател на клуб на архитекта художник и на първия устав на този клуб при САБ; Пенсиониран като секретар на "Съюз на архитектите в България"; любител цигулар; |
  |