 | Стефан Маринов (1931-1997) - български физик и дисидент; основател и директор на Институт по фундаментална физика в Грац (Австрия), основател и издател на журнала Deutsche Physik; роден в София;
|
| |
| | Лука Радулов (1840-1917) - български общественик, депутат в Учредителното събрание; председател на Оряховския окръжен съд; родом от Браила, Румъния;
|
| |
| | проф. Добромир Добрев (1918-2005) - български учен;
|
| |
| | Атанас Ковачев (1883-1967) - български музикант и педагог; един от основателите на Старозагорската опера; капелмайстор; роден в Пловдив;
|
| |
| Никола Янакиев Влахов (1884-1965) - български революционер, член на Кукушкия комитет на ВМОРО; заточен от Османските власти; родом от Кукуш, брат на революционера Христо Влахов;
|
| |
| | Иван Вълчанов (1888-1949) - български художник;
|
| |
| | Евтим Гещаков (1873-1957) - български революционер, деец на ВМОРО; участник в Илинденското въстание; родом от село Дупени, Ресенско, Вардарска Македония;
|
| |
| | Берчо Гещаков (1898-1971) - поборник, дългогодишен секретар на Ресенското благотворително братство;
|
| |
| | Андрей Георгов (?-1912) - български общественик, революционер и деец за църковна независимост; участва в Кресненско-Разложкото въстание; роден във Велес;
|
| |
| | Георги Георгов (1858-1929) - български общественик и търговец; народен представител; член на ВМОК; директор на застрахователно дружество “Ню Йорк”; родом от Велес, син на Андрей Георгов, брат на Иван Георгов;
|
| |
| | Константин Куситасев (1900-1955) - български лекар; един от основателите на групата “Обществен лекар”; главен секретар на Министерството на народното здраве (1944-1947); от прилепския род Куситасеви;
|
| |
| | Христо Татев (1907-1964) - български дипломат;
|
| |
| | Петър Вранчев (1901-1970) -функционер на БКП, партизанин; генерал-лейтенант; репресиран след 1947; родом от Батак;
|
| |
| | Петър Куситасев (1898-1979) български архитект; родом от Прилеп;
|
| |
| | Хернани Ликов (1917-1992) - български журналист и дипломат;
|
| |
| | Толе Ленков (1840-1914) - български общественик, подпредседател на Народната консервативна партия;
|
| |
| | Владо Толев (1879-1963) - български журналист, главен редактор на в. “Независима Македония”;
|
| |
| | проф. Венеци Бузов (1904-1982) - български юрист и педагог; родом от Враца;
|
| |
| | Христо Енчев (1865-1941) - български военен деец;
|
| |
| | проф.д-р Белизар Баждеков (1921-1987) - български лекар, медицински изследовател и преподавател, дерматолог; родом от София;
|
| |
| | Константин Баждеков (1881-1929) - български общественик, юрист и учител, деец на БРП; завършва гимназия в Солун, през 1897 г. се преселва в България; родом от Воден, Егейска Македония;
|
| |
| | Владимир Мицев (1895-1955) - български общественик, член и касиер на Съюза на Македонските братства; родом от Крушево;
|
| |
| | проф. Станчо Белковски (1891-1962) - водещ български архитект, автор на редица значими обществени. жилищни и други сгради;член-кореспондент на БАН и директор на Института по градоустройство и архитектура; родом от София;
|
| |
| | Теофан Никифоров (1920-2009) - български архитект;
|
| |
| | Анастас Спространов (1878-1938) - български офицер и революционер, деец на ВМОРО; създател на Юнашкото дружество в родния си град Охрид;
|
| |
| | Иван Нелчинов (1869-1944) - български революционер, деец на ВМОРО; управител на Охрид през Първата световна война, председател на Охридското благотворително братство “Климент Охридски” в София, член на ръководството на “Илинденската организация” и на “Македонския научен институт”; родом от Охрид;
|
| |
| | Крум Нелчинов (1896-1958) - български военен и просветен деец; роден в Охрид;
|
| |
| | проф. д-р Румен Янакиев (1920-1982) - български икономист и статистик; родом от Хасково;
|
| |
| | проф. Любомир Тенев (1915-1993) - български театровед и юрист; преподавател по западноевропейски театър; роден в Хасково;
|
| |
| | Анастас Башев (1855-1944) - български просветен и църковен деец, сподвижник на Даме Груев, пренесъл самуиловия надпис от с. Герман, Преспанско в София; родом от Ресен;
|
| |
| | проф. Иван Москов (1894-1952) - български биолог; родом от Севлиево;
|
| |
| | Борис Лозанов (1878-1968) - български юрист и народен представител; председател на Българския върховен съд (1948-1953); председател на Съюза на българските съдии и на Третия върховен състав на Народния Съд;
|
| |
| | проф. Станко Петров (1881-1952) - български ветеринарен лекар и животновъд; един от основателите на Ветеринарно-медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1923);
|
| |
| | Александър Груев (1847-1900) - български просветен деец, член на Пирдопския революционен комитет, съмишленик на Васил Левски; заточен от Османските власти в гр. Адана; родом от Копривщица, брат на Йоаким Груев;
|
| |
| | Роман Пухлев (1868-1934) - български общественик и просветен деец; родом от Габрово;
|
| |
| | Иван Тюлев (1868-1941) - български ветеринар, ръководител на ветеринарната служба в България (1895-1913); родом от Калофер;
|
| |
| | Даниил Ласков (1870-1922) - български просветен деец и богослов; преподавател в Софийската духовна семинария; родом от Доганхисар, Дедеагачко;
|
| |
| | Цветан Каролев (1890-1960) - български оперен артист (баритон); роден в Пловдив, син на Райко Каролев;
|
| |
| | Никола Колищърков (1854-1920) - български фабрикант и революционер; родом от Прилеп;
|
| |
| | Симеон Игнатиевски (1905-1984) - български общественик, член на БЗНС, директор на музея за история на София (1953-1973), зам-кмет на София;
|
| |
| | Георги Генджев (1863-1945) - първият дипломиран ветеринарен лекар в България; родом от село Арнаут, Разградско;
|
| |
| | Тоне Крайчев (1842-1901) - български революционер, поборник, търговец и учител; заточен от Османските власти в Диарбекир след Арабаконашкия обир, автор на спомени; родом от с. Желява, Софийско. Иван Каранджулов (1856-1930) - български юрист и общественик; главен прокурор на Върховния съд (1907-1920), народен представител (1923-1930), председател на НК на Съюза на македонските братства (1918-1922); родом от Прилеп;
|
| |
| | Стоян Венев (1904-1989) - изтъкнат български художник (живописец и карикатурист); роден в с. Скриняно, Кюстендилско;
|
| |
| | Борис Стрезов (1879-1947) - български общественик, военен деец и революционер; член на ВМОК и един от основателите на “Илинденската организация”; родом от Ресен, Вардарска Македония;
|
| |
| | Димитър Вачов (1854-1922) - български политик; председател на Българското народно събрание (1899, 1913-1919); министър на народното просвещение (1899-1900); родом от Ловеч;
|
| |
| | Иван Васильов (1893-1979) - един от най-изтъкнатите български архитекти; автор на едни от най-значимите сгради в България; роден в Оряхово;
|
| |
| | Стоян Г. Загорски (1866-1930) - български военен деец, генерал-лейтенант; роден в с. Камена, Тулчанско, Северна Добруджа;
|
| |
| | Христо Втичев - виден български финансист и предприемач;
|
| |
| | Димитър Втичев (1887-1926) - български търговец и фабрикант; родом от Варна;
|
| |
| | ген. Рашо Георгиев (1863-1939) - български военен деец, генерал-майор; роден във Велико Търново;
|
| |
| | Харалампи Карастоянов (1855-1934) - опълченец-поборник, политик, кмет на София (1911-1912); родом от Свищов;
|
| |
| | Секула Силянов (1891-1965) - български революционер, четник на ВМРО;
|
| |
| | Иван Крагуев (1888-1951) - български революционер, селски войвода, участник в Илинденското въстание; родом от с. Простране, Охридско;
|
| |
| | Илия Рашанов (1881-1945) - български учител и революционер, деец на ВМОРО; роден във Велес;
|
| |
| | Йордан Тропчиев (? - 1910) - български опълченец-поборник;
|
| |
| | Кирил Чапаров (1879-1961) - български строителен инженер; главен конструктор и проектант на сцената и гримьорните на Народния театър "Иван Вазов" в София след опожаряването му през 1925 г;
|
| |
| | проф.Никола Шойлев (1949-2008) - български химик
|
| |
| | Константин Кугийски (1905-1975) - български музикант (виолончелист) и музикален педагог;
|
| |
| | Никола Д. Караджа (?-1916) - български търговец и чорбаджия от влашки произход; през XIX век притежава хан до златарската чаршия на сегашния бул. Дондуков;
|
| |
| | Стефан Радованов (1953-2012) - български журналист; програмен директор на БНР;
|
| |
| | Симеон Панчов (1836-1898) - български възрожденски деец; учител и търговец; родом Етрополе;
|
| |
| | Паскал Гълъбаров (1857-1917) - български фабрикант;
|
| |
| | Петър Въжаров (1870-1939) - български фабрикант (Първа българска въжарска фабрика);
|
| |
| | проф.Александър Димитров (1935-2007) - български икономист;
|
| |
| | Христо Увалиев (1876-1929) - български просветен деец; преподавател, автор на учебници по френски език; роден в Калофер;
|
| |
| | Петър Увалиев [Пиер Рув] (1915-1998) - български дипломат, филмов продуцент, сценарист, режисьор, журналист, теоритик на изкуството и преподавател; родом от София;
|
| |
| | Теодор Гълъбов (1870-1935) - български стенограф; началник на стенографското бюро на Народното събрание; роден в Цариград;
|
| |
| | Димитър Павлович (1834-1911) - български лекар и общественик, един от основателите на Българското Книжовно Дружество; родом от Свищов, син на българския възрожденец Христаки Павлович;
|
| |
| | Юрдан Джумалиев (1858-1914) - български търговец, фабрикант; роден в Русе;
|
| |
| | проф. Асен Димитров (1894-1960) - български композитор, диригент и музикален педагог; родом от Пловдив;
|
| |
| | ген. Асен Пападопов (1870-1944) - български военен деец, генерал-майор, началник-щаб на Първа българска армия по време на Балканската война; роден в Котел;
|
| |
| | Георги Пападопов (1870-1922) - един от пионерите на българското горско дело; родом от Котел;
|
| |
| | ген. Петър Тантилов (1861-1937) - изтъкнат български военен деец, генерал-лейтенант; роден в Карлово, в семейството на народния будител Марко Тантилов;
|
| |
| | полк.Димитър Азманов (1880-1973) - български военен деец и военен историк; родом от Стара Загора;
|
| |
| | Николай Петрини (1889-1925) - български политик, деец на БЗНС, участва в Единния фронт; роден в Ямбол; убит по време на Априлските събития през 1925 г.;
|
| |
| | Иван Въжаров (1858-1931) - български фабрикант;
|
| |
| | ген. Андрей Блъсков (1857-1943) - опълченец-поборник и военен деец, генерал-майор; родом от Шумен, син на народния будител Райко Блъсков;
|
| |
| | проф. д-р Ганчо Савов (1917-1989) - български неврохирург; ръководител на неврохирургията във Военномедицинска Академия; генерал-майор;
|
| |
| | Стефан Захариев (1870-1934) - български юрист; касационен съдия; родом от Дупница;
|
| |
| | Стоян Данев (1857-1949) - виден български политик и юрист; неколкократен министър-председател на България (1901-1903; 1913), министър на външните работи и изповеданията (1901-1903; 1913), министър на народното просвещение (1902), председател на Народното събрание (1911-1913); водач на Прогресивно либералната партия; роден в Шумен; |
| |
| | Карл А. Рассь (1855 - 1898) - ветеринарен лекар и български военен деец; служи в българската войска от 1881 г. до 1891 г.; участник в Сръбско-Българската война 1885 г.; кавалер на ордена „Св. Александър“ I степен; на Орден „За заслуга“ на Военна лента и Сребърен медал за участието си във войната; роден в гр. Дорпат, Ливланд – Прибалтика; български гражданин от 1891 г.; |
| |
