 | Кирил Дрангов (1901-1946) - български революционер, деец на ВМРО; син на легендарния български офицер Борис Дрангов от Скопие; убит от комунистическите власти през 1946 г.;
|
| |
| Райна Попова-Дрангова (1882-?) - български общественик; учредител и деятел на Македонския женски съюз; съпруга на Борис Дрангов;
|
| |
| | проф. Мирослав Попов (1928-2011) - български лекар и преподавател; заместник-кмет на София, член на МНИ;
|
| |
| | Васил К. Главинов (1869-1929) - български общественик, социалист; създател на македоно-одринската социалдемократическа група; издател на солунския в. “Работическа Искра”; родом от Велес;
|
| |
| | Лазар Главинов (1880-1947) - български социалистически деец, член на македоно-одринската социалдемократическа група; родом от Велес, брат на Васил Главинов;
|
| |
| | У-Фон (?-1976) - главен кореспондент на китайската телеграфна агениция Синхуа;
|
| |
| | Перикли Георгиев (1871-1939) - български фабрикант; създал първата българска фабрика за печати; родом от Струга, Вардарска Македония;
|
| |
| | проф. Александър Георгиев(1905-1988) - български преподавател, дъновист;
|
| |
| | Ячо Кабаивански [Марко Поло] (1907-1955) - български писател, учен и общественик; ветеринар; директор на Балкантурист; роден в Пловдив, баща на оперната прима Райна Кабаиванска;
|
| |
| | Венета Дюлгерова - Ненова (1916-1989) - български художник; родена в Бургас;
|
| |
| | проф. д-р Иван Ненов (1912-1983) - български юрист;
|
| |
| | Макарий Порталски (1915-1979) - български преводач и класически филолог;
|
| |
| | Борис Белиев (1884-1953) - български писател;
|
| |
| | акад. Йордан Иванов (1870-1947) - виден български историк, археолог, фолклорист; един от най-добрите познавачи на българската средновековна история; роден в Кюстендил в семейство на бежанци от Кратово;
|
| |
| | Георги Китанов (1917-1988) - български футболист (Славия и националния отбор); четирикратен шампион на България; родом от София;
|
| |
| | Илия Тромпев (1894-1934) - български офицер и деец на ВМРО; роден в Прилеп;
|
| |
| | Анастас Маджаров (1862-1918) - български просветен деец; родом от Охрид;
|
| |
| | Методи Садилов (1894-1963) - български културен деец; родом от Охрид;
|
| |
| | ген. Васил Василев (1884-1965) - български военен деец, генерал-майор; командир на VI пехотна бдинска дивизия; роден в Севлиево;
|
| |
| | Райна Костенцева (1885-1968) - български общественик, журналист и писател; автор на книга за историята на София; родом от София, дъщеря на първия книжар в новоосвободена София - Михаил Костенцев от Щип;
|
| |
| | Люба Касърова (1884-1948) - българска поетеса; преводач и общественик; родена в Солун в семейството на чешкия учител Франтишек Сплитек;
|
| |
| | Възкресен Берлинов (1896-1973) - български писател;
|
| |
| | Константин Пазов (1872-1949) - български военен деец; подпредседател на Съюза на македонските емигрантски организации; родом от Прилеп;
|
| |
| | Кирил Вапорджиев (1906-1980) - български музикант (виолончелист); роден в Русе;
|
| |
| | Мишо Казанджиев (1906-2000) - български индустриалец;
|
| |
| | Дамян Калфов (1887-1973) - виден български писател (хуморист), юрист и публицист; родом; от с. Булгаркьой, Одринска Тракия;
|
| |
| | Петър Михалев (1899-1985) - български общественик и политик; участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г.; юрист; околийски управител на Кюстендил (1934); народен представител; роден в Кюстенджил;
|
| |
| | Методи Матакиев (1881-1958) - български математик;
|
| |
| | Георги Джубрилов (1938-2004) - български актьор; родом от Несебър;
|
| |
| | Иван Муховски (1870-1964) - български търговец; съдържател на прочутата кръчма “Балкан” в кв. Ючбунар; роден в Панагюрище;
|
| |
| | Борис Осипович Рент де Виндебаум (1846-1921) - виден белогвардейски капитан участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878; след Октомврийската революция емигрира в България; работи в Софийска община и издава спомени; родом от Торжок, Тверска губерния;
|
| |
| | Евтим Тильов (? -1929) - български революционер, стружки деец на ВМОРО; домът му в кв. Ючбунар служи като център на стружките бежанци; родом от Струга;
|
| |
| | Зарина Тильова - български революционер, деец на ВМОРО; родом от Струга;
|
| |
| | Боян Дамянов (1873-1943) - български финансист; управител на БНБ(1920-1922); родом от Свищов;
|
| |
| | ген. Григор Кюркчиев (1865-1925) - български военен деец, генерал-майор; през Междусъюзническата война е командир на 65-и пехотен полк, а през Първата световна война на II бригада на XI пехотна македонска дивизия; родом от Прилеп;
|
| |
| | Димитър Н. Драганов (1916-1995) - български художник (живописец);
|
| |
| | Ванча Мушмова (1910-1984) - български музиколог; родом от Струга;
|
| |
| | Ангел Мушмов (1867-1925) - български просветен деец, служил в МОО; родом от Струга, баща на видния български нумизмат Никола Мушмов;
|
| |
| | Петър Г. Дървингов (1875-1953) - български военен деец, военен историк и революционер; войвода на ВМОК; член-кореспондент на БАН; роден в Кукуш , репресиран от комунистическата власт след 1944 г.;
|
| |
| | полковник Антон Кръстев Иновски (1894-1947) - български военен деец; участник в Деветоюнския преврат; създател на антикомунистическата военна организация "Цар Крум", обесен от комунистическата власт на 15.09.1947; родом от с. Уланци, Велешко;
|
| |
| | Георги Дървингов (1915-1944) - български военен деец; син на Петър Дървингов, убит на 10.09.1944;
|
| |
| | проф. Александър Милев (1904-1980) - български езиковед, литературовед, лексикограф, преводач и класически филолог; роден в Годеч;
|
| |
| | Милан Г. Марков (1873-1941) - български културно-просветен деятел; юрист; родом от Тулча, Северна Добруджа;
|
| |
| | Цонко Боринаров (1890-1959) - български журналист; основател и главен редактор на в. “Автомобил”;
|
| |
| | Наум Момчеджиков - Хисарлиев (1908-1984) - български общественик и революционер; деец на ВМРО, редактор на в. “Свобода или Смърт”; родом от Щип;
|
| |
| | Аргир Вангелов Геленцов (1886-1934) - български революционер, участник в Илинденското въстание; роден в с. Загоричане, Костурско, Егейска Македония;
|
| |
| | Рачо Стоянов Генов - Дуфев (1883-1951) - български писател и драматург; родом от Дряново;
|
| |
| | Христо Бабинов (1845-1910) български търговец, фабрикант; оказал финансова подкрепа на Илинденското въстание; първомайстор на Зидарското-еснафско сдружение в София; родом от Крушево;
|
| |
| | Тодор Поптошев (1879-1956) - български инженер и композитор; завършил в Париж; автор на стари градски песни ( “Остави таз песен любовна”, “Морето спи”, “На север беше моят път” и т.н.); роден в София;
|
| |
| | Рада Поптошева (1914-1984) - български художник (живописец); съпруга на Евгени Поптошев; родом от София;
|
| |
| | Евгени Поптошев (1907-1974) - български художник (живописец, портретист); роден в Самоков;
|
| |
| | Иван Бешевлиев (1861-1959) - български просветен деец и общественик, областен управител на Белоградчик;
|
| |
| | проф.Веселин Бешевлиев (1900-1992) - виден български историк, епиграф, филолог, член-кореспондент на БАН; родом от София;
|
| |
| | Милан Шосев (?-1940) - български ботаник;
|
| |
| | ген. Марчо Марчев (1897-1986) - български военен деец, генерал-майор; директор на военноиздателския фонд;
|
| |
| | Карел Йермарж (1868-1922) - чешки капелмайстор и музикален педагог; преподава в Държавната музикална консерватория;
|
| |
| | Велко В. Кумановски (1878-1952) - български просветен деец; социалдемократ; роден в с. Смоляновци, Монтанско;
|
| |
| | проф. Гено Иванов Даскалов (1913-2006) - строителен инженер;
|
| |
| | Радка Кушлева (1926-1984) - българска народна певица (родопски фолклор); родом от Широка Лъка;
|
| |
| | Сотир Толев (1881-1955) - български революционер; член на МБРК, участва в общото събрание в Костур през 1943 г.; роден в с. Кономлади, Костурско, Егейска Македония;
|
| |
| | Въльо Стефов (1858-1902) - български военен деец, ръководител на въстаническите сили по време на Съединението, след залавянето на Захари Стоянов; родом от Медово, Старозагорско;
|
| |
| | проф. Недялко Методиев Панчев (1917-?) - български учен; инженер;
|
| |
| | Атанас Казанджиев (1855-1907) - български търговец и революционер, деец на ВМОК; роден в Прилеп;
|
| |
| | Магърдич Керестиджиян (1860-19-8?) - български бижутер, златар и виден часовникар от арменски произход;
|
| |
| | проф.Илия Илиев (1922-1988) - български художник и педагог;
|
| |
| | генерал Таню Дянков Тончев (1919-1988) - български военен деец, генерал-майор;
|
| |
| | Манол Велев [Филип] (1915-1988) - деец на БКП, партизанин; родом от с. Скребатно, Неврокопско;
|
| |
| | Иван Бекяров (1922-1988) - български енергетик, директор на Марица - Изток; родом от с. Калугерово - Пазарджишко;
|
| |
| | проф. д-р Бранко Джорджевич (1923-1987) - историк;
|
| |
| | Първан Тошев (1903-1988) - български интербригадист по време на Испанската гражданска война (1936-1939);
|
| |
| | проф.д-р Станимира Рангелова (1926-1966) - български лекар;
|
| |
| | проф. Христо Димитров (1921-1991) - български физик;
|
| |
| | Делчо Кръстев (1921-1996) - български журналист;
|
| |
| | Петър Кръстев (1949-1988) - български журналист;
|
| |
| | Панайот Дворянов (1859-1937) - български военен деец, герой от Сръбско-българската война; командир на Сандровската и Русенската доброволчески чети през Сръбско-българска война (1885) и на II отделение от V нескорострелен полк през Балканската война (1912 - 1913); родом от Русе;
|
| |
| | Иван Стамболиев (1881-1968) - български просветен деятел и революционер; деец на ВМОРО; роден в Малко Търново
|
| |
| | Никола Дишков (1852-1923) - български строителен предприемач и филантроп; член на Н. К. на Съюза на Македонските братства, дарява крупни суми на Прилепското братство и 200,000 лева за строежа на Македонския дом в София; съдържател на Дишков пазар на улица Леге; родом от Прилеп;
|
| |
| | Константин Г. Белчев (1885-1959) - българси юрист, съдия; роден в Копривщица;
|
| |
| | Петър П. Абрашев (1887-1971) - български юрист, съдия; син на политика Петър Абрашев;
|
| |
| | Владимир Полянов [Георги Тодоров] (1899-1988) - български писател, театрален деец и режисьор; родом от Русе;
|
| |
| | Методи Мавродинов (1871-1952) - български публицист и общественик; областен управител на Кюстенджа по време на Първата световна война;
|
| |
| | Мирослав Минев (1898-1982) - български поет и писател; роден в Казанлък;
|
| |
| | Михалаки Георгиев (1854-1916) - български общественик и писател (белетрист); дипломат; стопански деец; управител на Видинската митница; член на БКД; родом от Видин;
|
| |
| | Борис Михалакиев Георгиев (1895-1965) - български лекар и общественик;
|
| |
| | проф.д-р Асен Тошков (1915-1994) - български лекар; основоположник на обучението по вирусология;
|
| |
| | проф д-р Таня Тошкова (1927-2004) - български лекар;
|
| |
| | Младен Павлов [Козлодуйското даскалче] (1848-1935 ) - български революционер, поборник; участник в четата на Христо Ботев; поборник, подпомага румънските войски по време на Руско-турската война; роден във Видин;
|
| |
| | проф. инж. Стефан Гочев (1909-1986) - строителен инженер и проектант;
|
| |
| | проф. Константин Матов (1899-1968) - български лекар (хелминолог), дългогодишен професор в СУ, член-кореспондент на БАН, директор на Централната хелминологична лаборатория при БАН; родом от Солун;
|
| |
| | Славейко Матов (?-1951) - български юрист, спомоществовател на ВМРО; член на МНИ; член на Н.К.. на Съюза на Македонските братства; родом от Велес;
|
| |
| | Никола Тантилов (1859-1931) - български общественик и публицист, сподвижник на Алеко Константинов и един от създателите на организирания туризъм в България; роден в Карлово;
|
| |
| | проф. Иван Данчов (1893-1972) - виден български архитект; ръководител на колектива проектирал реконструкцията на центъра на София в началото на 50-те години на XX век;родом от София;
|
| |
| | ген. Владимир Стойчев (1892-1990) - български военен деятел, генерал-полковник; спортен деец, конен състезател представил България на олимпиадите в Париж и Амстердам; член на МОК, и дългогодишен председател на БОК; председател на ФК АС23; роден в София;
|
| |
| | проф. Никола Стоянов (1874 - 1967) - виден български икономист и финансист; главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България - "списание на Българското икономическо дружество", член-учредител на МНИ и негов председател (1938-1945); член на УС на Македонската кооперативна банка; родом от Дойран, Вардарска Македония;
|
| |
| | Стоян Митов (1837-1919) - български общественик; кмет на Дойран през XIX век; баща на проф. Никола Стоянов; роден в Дойран;
|
| |
| | Драшко Дацов (1879-1971) - български фотограф;
|
| |
| | акад. Сава Дацов (1857-1940) - изтъкнат български учен, икономист, общественик и патриот от Зайчар; доброволец в Сръбско-турската война; доброволец в Сръбско-българската война; председател на Поморавския народо-просветен комитет; народен представител; родом от Зайчар;
|
| |
| | Евгени Зидаров (1920-1981) - виден български архитект; роден в Бяла Черкова;
|
| |
| | проф.д-р Петър Велчев (1931-1984) - български просветен деец, литературовед;
|
| |
| | Боню Петровски (1896-1973) - български общественик и политик, заместник-министър на външната търговия; подсъдим по делото срещу Трайчо Костов;
|
| |
| | Никола Пъдарев (1875-1949) - изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и политик; народен представител, привърженик на Демократическа партия; родом от с. Гайтаниново, Неврокопско
|
| |
| | Костадин Мумджиев (1892-1946) - виден български архитект, автор на редица знакови сгради, като Съдебната палата; родом от Пазарджик;
|
| |
| | проф. Никола Мумджиев (1931-2007) - български лекар, педиатър;
|
| |
| | проф. Личо Величков (1929-2012) - виден български доктор, радиолог;
|
| |
| | Юрдан Брадел (1847-1899) - български лекар и общественик; член на БКД (БАН), народен представител; роден в Елена;
|
| |
| | Димитър Протич (1874-1945) - български юрист; председател на Върховния касационен съд (1938-1942); завършил университета в Хайделберг; родом от Велес;
|
| |
| | Душко Кесяков (1846-1923) - български общественик; роден в Копривщица;
|
| |
| | Иван Драгошинов (1889-1966) - български общественик и публицист; редактор на в. “Българска Морава”; родом от Трявна;
|
| |
| | Димитър Кръстев Попов (1855-1909) - български политик; член последователно на Народната, Прогресивнолибералната и Народолибералната парти; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1902-1905), министър на търговията и земеделието (1903); управител на БНБ (1886-1887; роден в Калофер;
|
| |
| | Христо Попконстантинов (1858-1899) - български писател (фоклорист); началник на стенографското бюро на Народното събрание; родом от с. Петково, Смолянско;
|
| |
| | Сава Гърбузанов (1927-2014) - водач на пенсионерското движение в България;
|
| |
| | ген. Гано Иванов (1926-2001) - български военен деец;
|
| |
| | Михаил Калъпов (1842-1906) - виден български софийски търговец, сараф; роден в Казанлък;
|
| |
| | Рачо Димчев (1840-1912) - български стопански деец, търговец и дарител; роден в Ловеч
|
| |
| | ген. Христофор Хесапчиев (1858-1938) - български военен деец, генерал-майор; член на БКД; роден в Йерусалим в габровско семейство;
|
| |
| | Тодор Ст. Бурмов (1834-1906) - български възрожденец и борец за църковна независимост; политик от Консервативната и Прогресивно-либералната партия; първи министър-председател на България (назначен от Александър Батенберг; родом от Нова Махала, Габрово;акад. Васил Н. Попович (1833-1897) - български писател и политик; народен представител; роден в Браила, брат на Константин Попович;
|
| |
| | Светла Трифонова (1946-1962) - български художник;
|
| |
| | проф. Асен Трифонов (1917-2002) - български химик;
|
| |
| | Никола Лазаров (1870-1942) - един от най-изтъкнатите български архитекти; родом от Велико Търново;
|
| |
| | Христо Москов (1893-1988) - деец на БКП; член на Централната емигрантска комисия към БКП; роден в Гевгелия; |
| |
