| | Анастас Поптодоров (1899-1939) - български публицист и писател (в. “Родопски преглед”, в. “Тракия”); родом от с. Райково, Смолянско;
|
| |
| | Бочо Шейтанов (1878-1958) - български просветен деец, училищен инспектор и председател на Софийското учителско настоятелство; роден в Троян;
|
| |
| | проф. Алберт Луканов (1899-1982) - български лекар; роден в Женева, син на политическия деец Тодор Луканов;
|
| |
| | Нено К. Николчев (1923-2006) - български офицер, награден с орден “За храброст” след “Дравската операция”;
|
| |
| | проф.д-р Любен Георгиев (1925-1999) - български икономист;
|
| |
| | Йордан Тютюнджиев (1891-1953) - български юрист; деец на БКП, близък на Сталин; родом от Шумен;
|
| |
 | проф. Васил Захариев (1885-1971) - български художник (график) и изкуствовед; основоположник на българската графика; роден в Самоков;
|
| |
| | Любен Балкански (1902-1977) - български музиколог;
|
| |
| | ген. Добри Терпешев (1884-1967) - деец на БРП (к), командир на Н.О.В.А., партизанин, член на политбюро на Ц.К. на БРП (к); родом от с. Изворово, Хасковско;
|
| |
| | Димитър Мавродиев (1853-1935) - български просветен деятел и революционер; деец на ВМОРО; Диарбекирски заточеник; роден в с. Гайтаниново, Неврокопско;
|
| |
| | Владимир Мавродиев (1887-1977) - български съдия;
|
| |
| | проф. д-р Димитър Дюлгеров (1890-1966) - български просветен деец, преподавател по догматическо богословие и патрология в СУ “Климент Охридски”; родом от София;
|
| |
| | ген. Златю Тепциев (1894-1944) - български военен деец, командир на V артилерийски полк; роден в Ловеч;
|
| |
| | ген. Георги М. Тотев - Тракийски (1886-1966) - български военен деец, командва II българска армия; родом от Велико Търново, син на Марко Тотев;
|
| |
| | Христо Йорданов (1861-1929) - български инженер (химик); баща на българския изобретател Асен Йорданов;
|
| |
| | Александър Василев [Чоко] (1936-1967) - футболист на Славия, национален състезател, майстор на спорта; роден в София;
|
| |
| | ген. Христо Мархолев (1888-1978) - български военен деец; член на ОФ и Военния съюз; родом от Калофер;
|
| |
| | Петър Блажев Кръстев (1899-1965) - български общественик; деец на Крушевското благотворително братство; роден в с. Бирино, Крушевско, Вардарска Македония, син на войводата Блаже Биринчето;
|
| |
| | Кирил Драмалиев (1892-1961) - български просветен деец и дипломат; участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; деец на БКП; министър на народната просвета (1947-1952); родом от София;
|
| |
| | проф.д-р. Любомир Драмалиев (1923-2013) - български юрист, философ и дипломат, представител на България в ЮНЕСКО; дългогодишен преподавател по етика в Софийския университет; роден в София;
|
| |
| | Христо Иван. Кулин (1850-1911) - поборник; родом от с. Медковец, Монтанско; син на войводата и предводител на Берковското въстание (1836); близък на Никола Сукнаров;
|
| |
| | Иван Пенаков (1883-1971) - български адвокат, историк и общественик; роден в Кюстенджа, Северна Добруджа, роднина на Георги Сава Раковски;
|
| |
| | Елена Балабанова (1898-1976) - българска актриса;
|
| |
| | ген. Демир Борачев (1910-1995) - български военен деец, участник в съпротивителното движение през Втората световна война; генерал-полковник; член на РМС; родом от с. Николаевка, Варненско;
|
| |
| | Милан Грашев (1880-1924) - виден български общественик, публицист и политик, деец на Македонската федеративна организация; роден в Прилеп;
|
| |
| | Мишо Шкартов (1884-1936) - български революционер, тиквешки и солунски войвода на ВМРО; член на ЦК на ВМРО (обединена); родом от Кавадарци, Вардарска Македония;
|
| |
| | Васил Сапунджиев (1880-1939) - български лекар и революционер, деец на ВМОРО; роден в с. Осничани, Костурско;
|
| |
| | Божил Ангелов (1870-1949) - български просветен деец, служил в МОО; родом от с. Бубакево, Солунско;
|
| |
| | Пенчо Икономов (1927-1975) - спортен деятел;
|
| |
| | проф.д-р Илия Цоневски (1903-1992) - български богослов; родом от Ново село, Троянско;
|
| |
| | акад. проф. Стефан Цанков (1881-1965) - бележит историк и богослов, роден в Горна Оряховица;
|
| |
| | Петър Чернев (1856-1939) - виден български политик, дипломат и театрален деец; кмет на Русе(1879) и кмет на София (1901-1903); родом от Русе;
|
| |
| | Александър Мутафов (1879-1957) - български художник, един от първите български маринисти; роден в Шумен, син на опълченеца Нако Мутафов;
|
| |
| | Любомир Стоянчов (1876-1952) - български военен деец и революционер, деец на ВМОК; сподвижник на ген. Протогеров; родом от Велико Търново;
|
| |
| | Васил Андреев Манов (1875-1946) - виден български педагог; роден в Тулча, Северна Добруджа;
|
| |
| | Борис Калъпов (?-1968) - български издател;
|
| |
| | Стоян Иванов Мълчанков (1875-1920) - български революционер и просветен деятел; политик и деец на ВМРО; по време на Илинденско-преображенското въстание е войвода на чета; народен представител; роден в с. Скребатно;
|
| |
| | Иван Иванов (1899-1954) - български революционер, секретар на войводата Илия Попиванов; родом от с. Скребатно, син на Стоян Мълчанков;
|
| |
| | проф. Васил Николов (1904-1986) - български просветен деец, богослов; роден в с. Арда;
|
| |
| | Христо Караманджуков (1876-1952) - български революционер, общественик и книжовник; деец на ВМОРО, родом от с. Чокманово, Смолянско;
|
| |
| | Атанас Караманджуков (1888-1952) - български революционер и публицист; роден в с. Чокманово, Смолянско;
|
| |
| | Харитон Генадиев (1861-1914) - български издател, журналист, лексикограф и преводач; родом от Битоля; син на българския църковен деец Иван Хармосин Охридски и брат на Павел и Никола Генадиеви;
|
| |
| | Васил Валев (1861-1903) - български просветен деец, роден в Самоков;
|
| |
| | Ставри Хаджипенчович (1828-1903) - виден търговец; родом от Русе, брат на Иванчо Хаджипенчович;
|
| |
| | Иван Стойчев (1867-1903) - български офицер и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет; роден в Мехомия;
|
| |
| | Цоко Павлов (1850-1903) - български търговец; родом от Тетевен;
|
| |
| | Тодорин Здравков (1845-1931) - български общественик, виден софиянец участвал в поставянето на паметника на Васил Левски;
|
| |
| | Григор Чопов (1858-1936) - български военен деец; роден в Битоля;
|
| |
| | Димитър Джорински (1890-1974) - български строителен инженер; родом от Лом;
|
| |
| | Димитър Карадимов (1868-1944) - български военен деец; роден в Търговище;
|
| |
| | Петър Муткуров (1864-1903) - български инженер; родом от Велико Търново; брат на ген. Сава Муткуров;
|
| |
| | Лудвиг Лукаш (?-1902) - чешки инженер; преподавател;
|
| |
| | ген. Константин Лукаш (1890-1945) - български офицер, генерал-лейтенант, началник на Генералния щаб на българската армия в периода 11 август 1941 - 11 май 1944 г; роден в Пловдив; убит на 15 март 1945 г. от комунистическия режим;
|
| |
| | Илия Линков (?-1921) - български революционер, четник на Хаджи Димитър; родом от с. Горна Студена, Свищовско;
|
| |
| | Петър Бонев (1923-2004) - български писател;
|
| |
| | Хаджи Никола Хаджи Стоянов Бобевски (1822-1918) - български опълченец-поборник, награден с 11 ордена; роден в Тетевен, баща на поета Любомир Бобевски;
|
| |
| | Николай Юрданович (1844-1909) - български опълченец-поборник; родом от Браила, Румъния;
|
| |
| | Васил Юрданович - член на Българско книжовно дружество; деец на “Млада България” - Браила; роден в Браила;
|
| |
| | Симеон Пиронков (1927-2000) - изтъкнат български композитор, представител на българския музикален авангард; родом от Лом;
|
| |
| | Иван Хаджигеоргиев (1875-1902) - български общественик; родом от село Просечен, Драмско; брат на българския общественик Илия Хаджигеоргиев;
|
| |
| | проф. д-р Стефан Консулов (1885-1954) - български зоолог; роден в София;
|
| |
| | проф. Михаил Герасков (1874-1957) - бележит български педагог и психолог; родом от Берковица;
|
| |
| | Иван Хаджиниколов Бобевски (1854-1928) - български опълченец-поборник; роден в Тетевен, син на хаджи Никола Бобевски;
|
| |
| | Любомир Бобевски (1878-1960) - виден български поет и писател; почетен член на Добруджанската революционна организация; родом от Тетевен;
|
| |
| акад. Иван Лазаров (1889-1952) - изтъкнат български скулптор , специализирал в Мюнхен и Дрезден; репресиран след 1944 г.; през 1949 г. основава Института за изобразителни изкуства при БАН, като е негов директор; роден в Карлово; |
| |
