| | проф.д-р Стоян Ламбрев (1907-1979) - виден български доктор, извършил първата трансплантация на орган (бъбрек) през 1969 г.;
|
| |
 | Иван Минчев (1874-1960) - български просветен деятел и революционер, деец на ВМОРО; член на Тиквешкия околийски комитет; родом от с. Ваташа, Тиквешко, Вардарска Македония;
|
| |
| | Петър Ненов (1930-1990) - български писател (фантаст); роден в София;
|
| |
| | Христо Пеев (1893-1956) - български архитект; автор на изследване за архитектурата на Стария Пловдив - “Пловдивската къща”; по негови фотографии и скици са направени повечето реставрации и реконструкции на старинни сгради в Пловдив; родом от Анхиало (дн. Поморие);
|
| |
| | Иван Касабов (1896-1958) - български актьор;
|
| |
| | Георги Хаджипанайотов - български търговец и благодетел; родом от Ямбол
|
| |
| | Коста Георгиев (1880-1903) - български революционер, загинал по време на Илинденското въстание в Македония; син на Георги Хаджипанайотов;
|
| |
| | Филип Бурмев (1869-1959) - български химик; роден в Прилеп;
|
| |
| | Симеон Икономов (1852-1932) - български общественик; кмет на Разград (1899-1902); родом от Разград;
|
| |
| | ген Константин Коцев (1891-1953) - български военен деец;
|
| |
| | Христо Лозев (1883-1970) - български художник; роден в Лозенград
|
| |
| | Атанас Михайлов (1867-1933) - български просветен деец и революционер; директор на български гимназии в Скопие, Битоля и Солун; родом от с. Бобища, Костурско, Егейска Македония, убит в Пловдив през 1933 г.;
|
| |
| | Димитър Михайлов (1909-1992) - български общественик, деец на Македонския младежки съюз; роден в Скопие, син на Атанас Михайлов;
|
| |
| | Илия Григориев (1862-1929) - български просветен деец, основател на първия български училищен музей в Кюстендил (1897);
|
| |
| | Петър Цолов (1930-1976) - български журналист ;
|
| |
| | проф.д-р Тако Андреев (1933-1999) - български лекар и краевед; родом от с. Живовци, Монтанско;
|
| |
| | Петко Миркович (1865-1940) - български търговец и общественик; роден в Сливен, по произход е от Стражица;
|
| |
| | Вера Гюлгелиева (1914-2007) - български писател, публицист, преводач и издател; родом от Кюстендил;
|
| |
| | Никола Драгулев (1866-1930) - български общественик, революционер и журналист; създател на дружество “Странджа” и дружество “Отечество; роден в Малко Търново;
|
| |
| | Руско Попхристов (1888-1952) - български политик; кмет на Русе (1921; 1944-1945), привърженик на тесните социалисти; родом от с. Градец, Сливенско;
|
| |
| | Борис Шангов (1904-1974) - виден български ландшафтен архитект (Дворецът “Евксиноград”); роден в Самоков;
|
| |
| | Райко Алексиев (1893-1944) - изтъкнат български художник (карикатурист), фейлетонист и издател; председател на Съюза на дружествата на художниците в България; убит от комунистическия режим след 9 септември; родом от Пазарджик, баща му Никола Алексиев е преселник от Солун;
|
| |
| | Иван Ат. Сапунджиев (1877-1950) - български общественик; кмет на Харманли;
|
| |
| | Михаил Мънзов (1970-1999) - български философ и богослов;
|
| |
| | Петко Палиев (1886-1952) - български общественик, актьор и политик; народен представител; родом от Елена;
|
| |
| | Христо Олчев (1867-1926) - виден български издател; родом от с. Дърмени, Ресенско, Вардарска Македония;
|
| |
| | Милан Карчев (1879-1952) - български електроинженер, дипломирал в САЩ; роден в Кюстендил;
|
| |
| | Тодор Станков (1875-1938) - изтъкнат български революционер и просветен деятел, участник в Илинденско-Преображенското въстание, кмет на Щип по време на Първата световна война; родом от Прилеп;
|
| |
| | Димо Сяров (1888-1965) - български писател и драматург; роден в Ловеч;
|
| |
| | Елисей Манов (1855-1931) - български просветен деец от възраждането; член на Поморавския народен комитет, внук е на възрожденеца Георги Дюстабанлията; родом от Пирот;
|
| |
| | Емануил Манов (1884-1948) - български юрист и общественик, член на Народния съд след 1944 г.;
|
| |
| | проф.д-р Илия Петков (1916-1975) - български дерматолог;
|
| |
| | проф.д-р Калчо Марков (1920-2010) - български микробиолог; член-кореспондент на БАН;
|
| |
| | проф. Константин Иванов (1880-1940) - български физик; дългогодишен професор и преподавател по физика; член във Върховния управителен съвет на съюза “Отец Паисий”; роден в Болград, Бесарабия;
|
| |
| | Иван Д. Иванов (1864-1941) - български литератор, публицист, диригент и композитор; родом от Свищов; вуйчо на Алеко Константинов и първи братовчед на проф. Иван Шишманов;
|
| |
| | Иван Капчев (1845-1907) - български опълченец-поборник; герой от Шипка; член на въстаническия щаб на Кресненско-Разложкото въстание; роден в Охрид, баща на македонския деец Георги Капчев;
|
| |
| | Валентин Крумов (?-1999) - български служител на ООН, убит в Косово през 1999 г.;
|
| |
| | проф. Стефан Василев (1919-2005) - български инженер и политик от БКП, участва в съпротивителното движение през Втората световна война; секретар на ЦК на БКП (1966-1971); министър на народната просвета (1968-1973); родом от Батак;
|
| |
| | Никола Щърбанов (1895-1939) - български актьор;проф. Симеон Симеонов (1925-2006) - български инженер;
|
| |
| | Димитър Трайков Янов (1914-1955) - български юрист, роден в Прилеп;
|
| |
| | Николай Парушев (1931-2003) - български поет, драматург и театровед; родом от Варна;
|
| |
| | ген. Душко Кондов (1902-1985) - български военен деец, инженер и пилот; един от първите пилоти на авиокомпания “Балкан”;
|
| |
| | Никола Монев (1876-1956) - български учител и писател; роден в Севлиево;
|
| |
| | ген. Стефан Славчев (1869-1965) - български военен деец, генерал-майор; завършил артилерийската инженерна апликационна школа в Торино, Италия; за участието си в Първата световна война е награден с орден “За храброст; родом от Велико Търнов;
|
| |
| | Георги Липовански (1895-1945) - български военен деец и общественик, народен представител; осъден на смърт от Народния съд след 9 септември;
|
| |
| | Михаил Ковачев (1842-1908) - български просветен деятел и революционер, деец на ВМОК и ВМОРО; ръководител на Тайния революционен комитет в Щип през 1891 г.; роден в Щип, брат на Йосиф Ковачев;
|
| |
| | Владимир Ковачев (1875-1910) - български революционер и поет, деец на ВМОРО; родом от Щип;
|
| |
| | Радан Симеонов (1898-1970) - български архитект;
|
| |
| | Владимир Тенев (1882-1968) - български актьор; завършил в Одеса и Загреб; роден в София;
|
| |
| | Петър Мънзелов (1906-1973) - български общественик; деец на БКП; управител на издателство Народна Култура;
|
| |
| | Петко Теодоров (1869-1938) - български инженер, общественик и политик; кмет на София (1914-1915); родом от Елена, брат на Теодор Теодоров;
|
| |
| | Александър Папанчев (1887-1963) - български юрист, председател на Българския върховен касационен съд (1946-1948); завършил в Женева;
|
| |
| | Атанас Узунов (1853-1907) - български поборник-революционер, лидер на Вътрешната революционна организация, съратник на Васил Левски; народен представител; окръжен управител в Лозенград (1878); родом от Одрин;
|
| |
| | проф.Михаил Ханджиев (1894-1936) - български химик; роден във Велико Търново;
|
| |
| | Георги Апостоловски (1855-1922) - български просветен деец; родом от с. Вишени, Костурско; Егейска Македония
|
| |
| | ген.Тодор Радев (1886-1957) - български военен деец, генерал-майор и политик; министър на народното просвещение (1935); роден в Дупница, син на поборника и опълченец Димитър Радев;
|
| |
| | проф. Пенка Тороманова Радева (1892-1961) - българска оперна певица и преподавател; изпълнила за първи път на българска сцена ролята на Аида; завършва Женевската консерватория; родом от Варна
|
| |
| | Георги Поп Митков - български общественик и виден софиянец, член на Софийския градски съвет и настоятел на църквата “Св.Никола мали”;
|
| |
| | Харалампи Нейчев (1879-1941) - виден лекар и публицист, благодетел и деец на въздържателското движение, председател на “Дружеството за борба с алкохолизма”; родом от с. Мечка, Русенско;
|
| |
| | проф. Васил Чочов (1920-1983) - български философ и социолог, внук на революционера от Берово Васил Чочов; роден в София;
|
| |
| | акад. Лукан Хашнов (1862-1917) - изтъкнат български строителен инженер и архитект; проектира много от първите железопътни линии след Освобождението; автор на проекта за Централната гара на София (1903); родом от Ловеч, син на революционерката Величка Поплуканова Хашнова и племенник на революционера Марин Поплуканов;
|
| |
| | Владимир Хашнов (1908-1959) - български архитект, родом от София, син на Лукан Хашнов;
|
| |
| | акад. Стоян Романски (1882-1959) - изтъкнат български учен, езиковед-славист, етнограф, член-кореспондент, секретар и академик на БАН; роден в Ботевград;
|
| |
| | Любомир Романски (1912-1989) - виден български диригент, работи в Германия, син на акад. Стоян Романски;
|
| |
| | Цветанка Романска-Вранска (1914-1969) - българска фолклористка и етнографка, ръководи секцията по фолклор в Етнографския музей на БАН; дъщеря на акад Стоян Романски;
|
| |
| | Петър М. Базайтов (1860-1945) - български печатар; родом от Сопот, племенник на българския възрожденец Аверкий Базайтов;
|
| |
| | Каран Д. Дончев (1911-1985) - български журналист, публицист, редактор на вестник "Български запад"; роден в Пазарджик;
|
| |
| | Никола Блажев (1877-1945) - български композитор и педагог; автор на военния марш “Ечи ти горди наш Балкан” и на още много маршове и кантати; родом от Кюстендил, родителите му са преселници от Кратово;
|
| |
| | проф. Минко Минков (1922-1991) - български инженер, член-кореспондент на БАН; роден в с. Лешница, Ловешко;
|
| |
| | ген. Благой Пенев (1910-1991) - български военен деец и член на БКП, участвал в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; народен представител; директор на Народната милиция; заместник-председател на ЦК на борците против фашизма и капитализма; родом от с. Православен, Пловдивско;
|
| |
| | проф. д-р Любен Попов (1891-1975) - български доктор, дългогодишен ръководител на клиниката по кожни и венерически болести на Александровска болница (1937-1963); роден в София;
|
| |
| | Владислав Мирков (1880-1969) - ръководител на Българския червен кръст; роден в София, син на българския поборник и общественик Сава Мирков;
|
| |
| | Сава Мирков (1850-1927) - български военен лекар; опълченец-поборник; един от основоположниците на българската военна медицина; член на Българското книжовно дружество; родом от с. Беброво, Търновско;
|
| |
| | Георги Саракинов (1887-1971) - български революционер и просветен деятел; деец на ВМОРО; родом от Воден, Егейска Македония, син на български офицер и войвода Христо Саракинов;
|
| |
| | Ангел Вълчев (1874-1943) - български военен деец; роден в Брацигово;
|
| |
| | проф.Васил Д. Филев (? - 2003) - български метролог;
|
| |
| | Желю Шивачев (1867-1915) - председател на Софийския окръжен съд; завършил право в Женева; |
| |
