ПАРЦЕЛ 35
 Асен Марчинков - български просветен деец, строителен инженер, директор на училищата в Тулча и Кюстенджа; деец на ВМОРО; роден в Берово, Вардарска Македония
 
 Асен Георгиев (1856-1929) - български опълченец - поборник;
 
 Стоян Митов (1895-1977) - български художник;
 
 акад. Георги Наджаков (1896-1980) - изтъкнат български физик; родом от Дупница;
 
 Тодор Постомпиров (1855-1940) - български общественик и просветен деец, един от основателите на БРСДП на връх Бузлуджа; роден от Габрово;
 
 акад.Емил Наджаков (1929-1991) - български физик родом от Дупница
 
 Константин Балтов (1860-1952) - български революционер и педагог; знаменосец на знаменосец на Конушката група; роден в Стрелча;
 
 Петър Димков (1886-1984) - виден български народен лечител, родом от с. Горно Броди, от видния род Димкови, Димо Хаджидимов е негов вуйчо;
 
акад. Илия Петров (1903-1975) - изтъкнат български художник (живописец), завършил в Мюнхен; патрон на Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София; роден в Разград;
 
 Тодор Димчев (1873-1945) - български аптекар и търговец; виден филантропоп и дарител за българската просвета; родом от Харманли;
 
 проф. Стефан Станчев (1906-1982) - български учен;
 
 проф. д-р Иван Станчев (1942-2010) - български лекар;
 
 Кузман Шапкарев (1834-1909) - виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на БКД (БАН); роден в Охрид;
 
 Цаню Станчов Димиев (1893-1964) - български военен деец и печатар; родом от Попово
 
 проф. Драгомир Матеев (1902-1971) - български физиолог, член-кореспондент на БАН, ректор на ВИФ (дн. НСА); завършил в Берлин; родом от Каварна;
 
 проф. Тодор Димитров (1883-1938) - изтъкнат български лесовъд, първият доцент по лесовъдство в България, член и основател на дружеството на българските лесовъди; роден в Прилеп;
 
 Владимир Кусев (1866-1941) - български юрист и общественик; председател на Националния Комитет на Македонските Братства (1922-1924); адвокат, съдия, член-учредител на МНИ; родом от Прилеп;
 
 Георги Менкаджиев (1844-1909) - български възрожденски деец, учителствува във Велес (1863-1875); роден във Велес;
 
 проф. д-р Емил Христов (1915-1981) - български лекар;
 
 Христофор Ангелов (?-1909) - първият български метеоролог; родом от Габрово;
 
 Любомир Робертов (1921-1977) - български писател и публицист;
 
 Никола Шопов (1880-1938) - български политически и обществен деец; член на БРСДП(т.с.), Либералната партия и Демократическия сговор; народен представител, подпредседател на 23 Обикновено народно събрание; Кмет на Кюстендил (1921); роден в Кюстендил;
 
 Вельо Дебелянов (1892-1974) - български архитект; родом от Копривщица, първи братовчед на Димчо Дебелянов;
 
 Хрисан Цанков (1890-1971) - български оперетен и драматичен режисьор и актьор; главен режисьор в Държавен музикален театър “Стефан Македонски” (1949-1958); роден в Оряхово;
 
 проф. Рашко Зайков (1904-1982) - български физик; завършил в Гьотинген, Германия и специализирал при Алберт Айнщайн; първият българин удостоен с Хумболтова стипендия; предполага се, че през 1942 и 1944 г. работи по теоретични въпроси свързани с атомната бомба в Германия; родом от Бургас;
 
 проф. д-р Димитър Ранев (1926-1977) - виден български лекар (хирург), роден в Пещера;
 
 Тодор Генчов Влайков (1865-1943) - български писател, общественик и политик; един от основателите на Радикалдемократическата партия; родом от Пирдоп;
 
 Стоян Георгиев (1899-1933) - български революционер, деец на ВМОРО; роден в с. Драгобраще, Кочанском загинал край с. Драмче в бой със сръбските власти;
 
 Мицо Хр. Пиргов - търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати през 1903 г.; родом от Кукуш;
 
 ген. Георги Марчин (1859-1930) - български военен деец, генерал-майор; командир на 2-ра бригада на 8-ма пехотна дивизия през Балканската война; роден в Самоков;
 
 Наум Белев (1869-1928) - български общественик, служител на МВР и деец на македонската емиграция в България; ръководител на Охридското благотворително братство; родом от Охрид;
 
 Георги Попов (1889-1957) - български юрист и деец на БРСДП (т.с.) и БКП; член на ЦК на БКП; министър на социалната политика (1945-1946), министър на горите (1949-1950); роден в с. Чернозем, Ямболско;
 
 проф. Емануил Попдимитров (1885-1943) - български поет, философ, литературен критик, писател и общественик; родом от село Груинци, Босилеградско;
 
 Захари Трифонов (1875-1960) - български военен деец; роден във Велико Търново;
 
 проф. Петър Мутафчиев (1883-1943) - изтъкнат български историк византолог и специалист по средновековна история, член на БАН и преподавател в СУ; член-кореспондент на Славянския институт в Прага; член на Полската академия на науките; почетен доктор на Виенския университет; член на МНИ; родом от с Боженци, Габровско;
 
 акад. Вера Мутафчиева (1929-2009) - български историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004); носител на орден “Стара планина - I степен”; родена в София;
 
 проф. инж. Божидар Тошев (1911-1988) - български инженер, специалист по теоретична механика;
 
 Никола Занков (1876-1965) - български архитект; родом от Видин;
 
 Григор Гурковски (1904-1980) - деец на БЗНС - Никола Петков (секретар), репресиран от комунистическия режим;
 
 Мими Балканска (1902-1984) - българска оперна и оперетна певица; съоснователка на Кооперативния театър; една от основателките на Художествения оперен театър; родена в Русе;
 
 Сирак Скитник [Панайот Тодоров Христов] (1883-1943) - изтъкнат български художник и писател; пръв председател на Съюза на дружеството на художниците (1931); Главен ръководител на Радио София (1935-1943); родом от Сливен;
 
 Петър Урумов (1895-1978) - виден български художник (пейзажист); роден в София;
 
 проф. д-р Георги Фичев (1920-2010) - български лекар; родом от София;
 
 Петър Гачев (1911-1973) - български художник; роден в Брацигово;
 
 проф.д-р Йорданка Гачева (1924-2011) - основоположник на неврорехабилитацията в България; специалист по физикална и рехабилитационна медицина; родом от София;
 
 Вера Гачева (1914-2006) - български художник и педагог;
 
 Димитър Гачев Янъков (1856-1941) - български юрист, прокурор и общественик; помощник-кмет на София (1911); първи софийски държавен адвокат (1918-1928); роден в Брацигово, син на Гачо Янъков, поборник, участник в Априлското въстание;
 
 Иван Юскеселиев (1887-1947) - виден български фотограф; един от първите български фотожурналисти
 
 Илия Чайлев (1886-1946) - български висш съдебен деец, касационен съдия, Софийски окръжен съдия; родом от Велес;
 
 Никола Владикин (1862-1918) - български журналист и книжовник; роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко;
 
 проф. Любомир Владикин (1891-1948) - български юрист, конституционалист и писател, родом от с.Голямо Белово; племенник на митрополит Евстатий Пелагонийски и Христина и Александър Морфови;
 
 Иван Тахов (1900-1960) - български книгоиздател; роден в Крушево, Вардарска Македония;
 
 Генчо Миндалов (1898-1977) - български търговец и фабрикант;
 
 Димитър Калевски (1878-1958) - български революционер, деец на ВМОРО;член на Кичевския околийски комитет, районен началник на Долна Копачка (1906; родом от с Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония;
 
 проф. Христо Вакарелски (1896-1979) - виден български етнограф и фолклорист; директор на Народния музей в Скопие (1941-1944); основател и председател на Българското природо-научно дружество; роден в с. Момина Клисура, Пазарджишко;
 
 Тома Вакарелски (1930-2002) - български архитект;
 
 Асен Д. Страшимиров (1902-1966) - български архитект;
 
 Димитър Страшимиров (1868-1939) - изтъкнат български историк, писател, педагог и общественик; деец на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация; директор на Народния театър (1927-1929); заместник-директор на Народната библиотека; роден във Варна, в семейство на преселници от Разложко;
 
 Антон Страшимиров (1872-1937) - виден писател, драматург, публицист и политик, деец на ВМОРО, революционер (четник на Яне Сандански); роден във Варна, в семейство на преселници от Разложко;
 
 Алеко Семизов - български общественик и политически деятел; родом от Свищов;
 
 проф. Янаки Холевич (1915-2007) - български лекар (ортопед); роден в с. Септемврийци, Каварненско;
 
 проф. Елена Холевич - български лекар;
 
 Димитър Панев Мирасчиев (1872-1934) - български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО; родом от Щип;
 
 Христо Силянов (1880-1939) - бележит български революционер, поет, историк, мемоарист, публицист, деец на ВМОРО; роден в Цариград;
 
 ген. Симеон Ханъмов (1921-1969) - български военен деец;
 
 Владимир Шишманов (1860-1941) - български общественик, хуморист; директор на Народна Библиотека (1902-1903), директор на Статистическия институт (1903-1908); родом от Малко Търново;
 
 Иван Карановски (1882-1960) - български писател и поет; роден в Карнобат;
 
 Васил Берон (1824-1909) - български лекар, просветен деец и археолог; дългогодишен директор на Болградската гимназия; родом от Котел;
 
 проф. д-р Богомил Берон (1866-1936) - български лекар; един от основоположниците на Дерматология и Венерологията в България; роден в Болград, Бесарабия;
 
 проф. Васил Берон (1904-1955) - български юрист;
 
 ген. Стефан Петров (1859-1928) - български военен деец; родом от Шумен;
 
 Георги Р. Василев (1956-1997) - български художник
 
 проф. Георги Шишков (1939-1999) - български геолог; роден в Казанлък;
 
 Димитър Подвързачов (1881-1937) - български поет, писател и публицист; родом от Стара Загора;
 
 проф. Петко Наумов (1879-1933) - бележит български композитор, музикант, диригент, педагог, публицист и обществен деец; директор на Народната опера (1923), директор на Държавната музикална академия (1931); роден в Берковица;
 
 проф.д-р Йордан Мих Наумов (1915-2004) - български лекар;
 
 проф. Васил Стоин (1880-1938) - виден български музикален фолклорист; родом от Самоков;
 
 проф. Елена Стоин (1915-2012) - български етнограф и фолклорист; родена в Самоков, дъщеря на Васил Стоин;
 
 Кирил Христов (1875-1944) - изтъкнат български поет, писател, драматург и преводач; родом от Стара Загора;
 
 акад. Владимир Христов (1902-1979) - бележит български геодезист и астроном; роден в София; син на писателя Кирил Христов;
 
 Георги Каназирски (1884-1939) - български политик, военен деец, кмет на Бургас (1923-1931), директор на Експортния институт в София (1936-1937); родом от Бургас;
 
 Александър Каназирски (1856-1922) - български опълченец-поборник; знаменосец в четата на Филип Тотьо, опълченец в Руско-турската война (1877-1878), роден в Тулча, Румъния;
 
 Йордан Йовков (1880-1937) - един от класиците на българската литература; родом от Жеравна;
 
 Александър Г. Шулц (1875-1955) - български и руски военен деец; белогвардеец; дворянин; поддиректор на военноисторическите къщи;
 
 акад. Димитър Моллов (1845-1917) - виден български лекар (хирург) и политик; един от основоположниците на българското здравеопазване; министър на народното просвещение (1883-1884); кмет на София (1895-1896); роден в Русе;
 
 ген. Константин Жостов (1867-1916) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Трета българска армия, началник щаб на Българската войска (1915-1916); родом от с. Гайтаниново, Неврокопско;
 
 проф. Васил Моллов (1875-1938) - изтъкнат български лекар; открива първия рентгенов апарат в България в Александровската болница през 1903 г.; основател на клиничната микробиология; един от основателите на Медицинския факултет; основател и председател на Дружеството на интернистите; роден в Москва, син на д-р акад. Димитър Моллов;