| | Юри Жиров (1944-2011) - български сценарист и режисьор (“Дишай”), роден в София;
|
| |
 | проф. д-р ген. Коста Стоянов (1904-1965) - български хирург и военен деец, генерал-майор; главен хирург на Българската народна армия (1948-1965); началник на общовойсковата болница (1950-1953); директор на правителствена поликлиника (1951-1952); пръв в България оперира болен с вроден порок на сърцето (1950) и с придобит порок (1955); родом от с. Соточино (дн. Гаврил Геново), Монтанско;
|
| |
| | ген. Христо Каламов (1922-1960) - български военен деец, генерал майор; партизанин;
|
| |
| | проф. д-р Динко Тошев (1902-1980) - български учен; специалист по стопанска и социална политика;
|
| |
| | Тома Шапарданов (1883-1938) - български просветен деец и революционер, участник в Илинденското въстание, председател на Костурското благотворително братство; роден в с. Българска блаца, Костурско, син на българския възрожденец Кузман Шапарданов;
|
| |
| | Гоце Серков (1882-1946) - български революционер, деец на ВМРО; роден в Кукуш;
|
| |
| | Михаил Иванов Сирлещов (1872-1944) - български търговец, родом от Банско;
|
| |
| | акад. Марин Механджиев (1927-2005) - бележит български химик, номиран за Нобелова награда по Химия; роден в София;
|
| |
| | Асен Шурдов (1912-1945) - български публицист; един от учредителите на Македонския литературен кръжок; родом от Видин;
|
| |
| | Еким Андрейчин(1847-1947) - български учител и общественик, публицист и поет, турист, фотограф и първи уредник на музея на Историографическото дружество в Габрово; роден в Габрово;
|
| |
| | проф. Разум Андрейчин (1911-1997) - български физик; основател и директор (1963—1967) на Централната лаборатория за агрофизически изследвания при Академията на селскостопанските науки в София; уредник на института по физика на БАН; родом от Габрово;
|
| |
| | проф. Алипи Матеев (1914-1979) - български учен, математик; роден в с. Челопеч; Пирдопско;
|
| |
| | Лазар Писковски (1856-1909) - български лесовъд; първият горски инспектор в Кюстендилско; родом от Етрополе;
|
| |
| | Атанас Вишин (1890-1984) - български общественик; един от основателите на Македонската политическа организация в Австралия; родом от Башино село, Велешко;
|
| |
| | Петър Апостолов (1883-1951) - български революционер; скопски войвода на ВМОРО; роден в Кюстендил;
|
| |
| | Дамян Иванов (1874-1959) - първият дипломиран балнеолог в България; управител на баните във Вършец; завършва в Австрия; роден в с.Балювица, Берковишко;
|
| |
| | ген. Сава Д. Бакърджиев (1889-1945) - български военен деец, генерал-майор; командир на XVIII пехотен етърски полк (1935-1939); директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация (1941-1945); родом от с. Беброво, Еленско;
|
| |
| | Александра Бакрачева (1926-2001) - българска архитектка;
|
| |
| | Георги Хаджиатанасов (1879-1959) - български революционер, одрински деец на ВМОРО, войвода през Илинденско-Преображенското въстание; роден в с. Дерекьой, Лозенградско;
|
| |
| | Пандо Киселинчев (1890-1980) - български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България; общественик и революционер, участва в дейността на ВМОРО и ВМРО; един от основателите на Македонския научен институт; родом от с. Косинец, Костурско, брат на войводата Лазар Киселинчев;
|
| |
| | проф. Михаил Христов (1896-1960) български генетик; основоположник на генетичните и ембрионални изследвания на растенията у нас и в чужбина; роден в Перущица, внук на Кочо Честименски;
|
| |
| | Георги Н. Попов (1875-1934) - придворен шапкар;
|
| |
| | Христо Табаков (1888-1960) - деец на българското анархистко движение; интербригадист;
|
| |
| | проф. д-р инж. Минчо Попов (1912-1985) - български инженер; председател на съюза по машиностроене;
|
| |
| | Йордан Капитанов (1895-?) - български архитект;
|
| |
| | Любен Мелнишки (1905-1967) - виден български географ; родом от Радомир;
|
| |
| | ген. Асен Чолаков (1879-1947) - български военен деец, генерал-майор; революционер, участник в Илинденското въстание; председател на Съюза на запасните офицери; роден в Трън, в семейството на революционера от Долно Драглище Георги Чолаков;
|
| |
| | проф. Паню Петров (1928-2000) - български инженер;
|
| |
| | Димитър Търкаланов (1882-1953) - български политик от Радикалната партия; народен представител; помощник-кмет на София; репресиран от комунистическото управление;
|
| |
| | проф. Цветан Тодоров Белчев (1899-1962) - изтъкнат български етнограф и диалектолог; родом от Лом;
|
| |
| | Димитър Чилев (1903-1965) - български електротехник; автор на научни книги;
|
| |
| | Димо Хаджидимов (1875-1924) - български общественик, революционер и активист на ВМОРО, НФП и БКП; роден в с. Горно Броди, Серско;
|
| |
| | Иван Хаджидимов (1915-1938) - български литературен критик; роден в София, син на Димо Хаджидимов;
|
| |
| | Константин Обрешков (1933-1981) - български режисьор, документалист;
|
| |
| | Гаврил Аврамов (1871-1958) - български строителен инженер; родом от Свищов;
|
| |
| | Петър Вълчев (1905-1964) - български художник - живописец; роден в с. Бойница, Видинско;
|
| |
| | Пенчо Георгиев (1900-1940) - български художник - живописец, илюстратор, график и сценограф; родом от Враца;
|
| |
| | проф. Иван Калъпов (1904-1994) - български ветеринар;
|
| |
| | Георги Стефанов (1884-1937) - български общественик; основател на БРСДП в Пазарджик;
|
| |
| | Велик Караджов (1874-1949) - български общественик и църковен деятел, деец на българската емиграция в Канада и САЩ; роден в с. Каракьой, Драмско;
|
| |
| | Лада Антова Бояджиева (1927-1988) - български режисьор (документалист) и журналист; родом от София;
|
| |
| | проф. Петър Паунов (1900-1973) - български физик;
|
| |
| | Паметник на Гръцките Партизани
|
| |
| | Петър Плакидов (1875-1947) - български специалист в областта на ветеринарната медицина, крупен дарител на книги; роден в Русе;
|
| |
| | Боян Плакидов (1921-1996) - български историк, археолог и нумизмат; |
| |
