 | акад. проф. д-р Боян Петканчин (1907-1987) - бележит български математик, геометър; роден в Пловдив, в семейство на преподаватели от Банско;
|
| |
| | проф. Асен Василев (1909-1987) - виден български резбар и художник; родом от с. Арда, Смолянско;
|
| |
| | Иван Нешев (1927-1987) - български скулптор; роден в София;
|
| |
| | Иван Христов (1900-1987) - виден български художник; родом от Видин;
|
| |
| | Крум Григоров (1909-1987) - български писател; роден в с. Габрашевци, Кюстендил;
|
| |
| | Йохан Валек (1868-1943) - български търговец от немски произход;
|
| |
| | Георг Волц (1862-1917) - изтъкнат немски фотограф (придворен фотограф на цар Фердинанд); родом от Лотарингия;
|
| |
| | Николай Терзиев (1900-?) - български композитор (“Българи от старо време”);
|
| |
| | Панка Пелишек (1899-1990) - видна българска пианистка от чешки произход; преподавател в Държавната музикална академия, правнучка на известния композитор Франц Шпиндлер;
|
| |
| | Вацлав Пелишек (1850-1929) - чешки музикант и педагог; свири в първия български оркестър;
|
| |
| | Винценц Пелишек (1885-1922) - военен капелмайстор и виолончелист; роден в Кюстендил, син на Вацлав Пелишек;
|
| |
| | Вероника Шпиндлер (1859-1931) - чешки музикант, внучка на композитора Франц Шпиндлер;
|
| |
| | Яким Петров (1937-2011) - български архитект; председател на Камарата на архитектите в България (1991-1993); главен-архитект на София (1994-1998); родом от Дупница;
|
| |
| | Вилхелм Дирке [Wilhelm Dierke] (1855-1926) - немски строителен инженер, работил в София;
|
| |
| | Антон Хоринек (1869-1917) - чешки фабрикант и търговец;
|
| |
| | Фердинанд Кристиян (1860-1918) - ръководител на българската царска печатница; роден в Загреб;
|
| |
| | Антон Безеншек (1854-1915) - словенски учен - езиковед, публицист, преподавател и стенограф; родом от Безеншково Буковие, Словения;
|
| |
| | Георги Сдронов (1859-1931) - български търговец и филантроп;
|
| |
| | проф. Димитър Димитров (1947-2012) - български социолог;
|
| |
| | проф. Сава Димитров (1919-2008) - музикален педагог и кларинетист; преподавател в НМА; роден в Попово;
|
| |
| | Ян Фаркач [Jan Farkac] - чешки музикант, живял и творил в България;
|
| |
| | проф. Ярослав Вешин (1860-1915) - бележит чешки художник (живописец), живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на XX век; родом от Врани, Чехия;
|
| |
| | проф. Борис Илиев (1896-1981) - български учен, основател и ръководител на катедра “Механизация на земеделието” в Агрономическия факултет; роден в Пловдив;
|
| |
| | Крум Паспалев (1885-1949) - български публицист и военен лекар; управител на имотите на на френската училищна конгрегация в България, публицист;
|
| |
| | ген. Иван Сапунджиев (1892-1960) - български военен деец, генерал-майор; началник на артилерийският отдел в Щаба на четвърта армия; родом от Стара Загора, репресиран от комунистическия режим след 9 септември;
|
| |
| | Жан Аугистин Рамю [Jean Augustine Ramus] (1845-1902) - френски учител; роден в Фрибург, Швейцария;
|
| |
| | Франтишек Клоучек (1876-1930) - чешки търговец на месо, популяризира шунката в България;
|
| |
| | проф. Иван Унджиев (1902-1979) - виден български историк; заместник-директор на Народна библиотека (1950-1953); секретар на Съюза на научните работници в България (1966-1976); родом от Тетевен;Людвик Вицоко-Майцки [Ludwig Wisoko-Meytsky] (1824-1910) - немски държавен служител и историк;
|
| |
| | Луиджи Росито(1948-1998) - български астролог от италиански произход;
|
| |
| | Франц Червенка (1864-1949) - чешки търговец, живял и работил в България;
|
| |
| | Фридрих Витих (1855-1908) - чешки строителен инженер, работил в България;
|
| |
| | Петко Петков (1910-1978) - участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война;
|
| |
| | Йозеф Коловрат [Joseph Coulowrat] (1840-1910) - от краковския аристократски род Коловрат;
|
| |
| | Фридрих Фламих (1844-1911) - чешки зъболекар, дошъл в България след Освобождението; първият зъболекар в София;
|
| |
| | Валентин Русецки - български актьор и педагог;
|
| |
| | Йозеф Хохола (1845-1918) - чешки музикант; първият капелмайстор живял и работил в България; основател на гвардейския оркестър; роден в Стара Вестнице, Чехия;
|
| |
| | Едуард Холцшу [Eduard Holtzschuh] (1857-1921) - немски сладкар, живял и работил в България след Освобождението;
|
| |
| | Петър Свирачев (1934-2003) - български историк;
|
| |
| | Йосиф Петров Шопов (1914-1988) - български археолог, историк и публицист;
|
| |
| | Йозеф Амбил (1883-1947) - чешки литограф и печатар; съдържател на литография "Амбил";
|
| |
| | Добри Маников (1930-1978) - български оперен певец;
|
| |
| | Антон Хабал (1862-1947) - чешки търговец, живял и работил в София;
|
| |
| | Христо Авксентиев (1931-1979) - български писател;
|
| |
| | Димитър Тодев - Мингьо (1873-1952) български революционер, разложки войвода на ВМОРО; родом от Банско, произхожда от големия бански род Тодеви;
|
| |
| | Якуб Врана (1873-1954) - виден чешки овощар, живял и работил в България;
|
| |
| | Светомир Иванчев (1920-1991) - български славист, дипломат, професор по славянско езикознание, превел "Приключенията на храбрия войник Швейк”; роден в София;
|
| |
| | ген. Кирил Станчев (1895-1968) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на II армия по време на Втората световна война; родом от Кюстендил;
|
| |
| | Албин Рончети (1842-1921) - италиански лютиер, придворен на цар Фердинанд;
|
| |
| | Отмар Матеевич (1916-1996) - български историк и изследовател; автор на "Народопсихология и държавност";
|
| |
| | проф. д-р Никола Пенев (1900-1979) - български учен (лесовъд); родом от Килифарево;
|
| |
| | Йосиф Андонов Андреев (1893-1978) - български революционер; четник в Македоно-одринското опълчение в четата на войводата Гоце Бърдаров; роден в Гевгелия;
|
| |
| | Йозеф Менцел (1873-1948) - чешки преподавател по градинарство;
|
| |
| | Вацлав Стрибърни (1853-1933) - виден чешки ботаник и преподавател; със съществен принос в изучаването на българската флора, като много ендемични видове са наречени на негово име; въвежда ягодите като земеделска култура в България;
|
| |
| | Людомир Рола-Гавронски (?-1918) - чешки строителен инженер; построил Първата българска ЖП линия (Русе - Варна);
|
| |
| | Александър Найденович (1858-1927) - български фармацевт, един от основателите на научната фармация у нас и създател на катедрата по фармакология и токсикология в СУ; главен аптекар на Българската армия; родом от Одрин;
|
| |
| | Фридрих Страка (1930-1986) - български учен от чешки произход, растениевъд;
|
| |
| | Монашеска общност сестри Евхаристинки - основана в Солун на 21 Април 1889 г. от Отец Йосиф Алоати, свещеник Лазарист и Сестра Христина - Еврозия Алоати (брат и сестра), италианци от Торино. Първоначално се развива и разраства в местността Палюрци (Боймия, Македония) и някои околни места, където са открити сиропиталище и училища, а за по-отраснали - ателиета за шев и бродерия, както и земеделско училище за момчета. През 1920 г., като последица от Първата световна Война, Сестрите са принудени да напуснат огнището си и заедно с много бежанци от Македония се настаняват в София. Тук отново откриват сиропиталище за момичета и се грижат за тяхното възпитание, образование и им предлагат родителски грижи.;
|
| |
| | Георги Мл. Данчовски (1928-1978) - български химик;
|
| |
| | Ангел Бадов - католически свещеник и общественик;
|
| |
| | Франц Тобия Нонов (1916-2001) - католически свещеник (служи в “Св. Йосиф”),; репресиран от Комунистическия режим; родом от с. Секирово (дн. част от гр. Раковски);
|
| |
| | Григорий Гайджаджийски - католически свещеник и християнски изследовател, завършва Капуцинския институт в Буджа;
|
| |
| | Жадала Йосиф Мария (1868-1939) -търговец от Витлеем, живял и работил в София;
|
| |
| | Христо Синигеров (1909-1979) -деец на БКП; участвал в съпротивителното движение по време на Втората световна война;
|
| |
| | Методий [Методий Стратиев] (1916-2006) - апостолически екзарх,монах августино-успенец; родом от Елхово, репресиран от Комунистическия режим; политзатворник;
|
| |
| | Гавраил Беловеждов - свещеник на Католическата апостолическа църква;
|
| |
| | Коста Коцаров - свещеник на Католическата апостолическа църква;
|
| |
| | Димитър Гоцев - свещеник на Католическата апостолическа църква;
|
| |
| | Васил Гешаков (1924-1978) - български журналист;
|
| |
| | Йозеф Обербауер (1853-1926) - бележит австрийски художник и инженер, живял и творил в България; участва в първия кадастрален проект на София; роден в Санкт Леонард, Тирол, Австрия;
|
| |
| | Христо Томов (1921-1976) - български военен деец и журналист, редактор на в. “Търговски работник”;
|
| |
| | ген. Тодор Йолов Тодоров (1929-1977) - български военен деец, генерал-майор;
|
| |
| | Борис Тафков (1924-1970) - виден български театрален режисьор;
|
| |
| | проф. Атанас Ганчев (1919-1970) - български ботаник (дендролог); родом от с. Мекиш (дн. Обединение), Търновско;
|
| |
| | Мария Грубешлиева (1900-1970) - българска поетеса и писателка; родена в Кюстендил;
|
| |
| | Иван Мешеков (1891-1970) - български художник, литературен критик и публицист; родом от Златарица;
|
| |
| | Васил Радославов (1908-1969) - български скулптор (“Альоша”); роден в с. Конак, Търговищко;
|
| |
| | проф. Стойко Стойков (1912-1968) - основоположник на българската диалектология; българист и езиковед, с принос и за развитието на българската лексикография и лексикология; доктор от Карловия университет в Прага; автор на “Българска диалектология”; родом от София;
|
| |
| | Дочо Байрамов (1906-1969) - български художник и скулптор;
|
| |
| | Илия Воденичаров (1907-1969) - български учен, химик;
|
| |
| | Иван Радославов (1881-1969) - български литературен критик и общественик; член на БЗНС; роден в Горна Оряховица;
|
| |
| | Рафаел Михайлов (1901-1969) - български художник и поет; родом от Велико Търново;
|
| |
| | Марин Б. Маринов (1916-1970) - български математик;
|
| |
| | Дамян П. Дамянов (1935-1999) - изтъкнат български поет; роден в Сливен;
|
| |
| | Бенчо Обрешков (1899-1970) - един от най-видните български художници (живописец); родом от Карнобат;
|
| |
| | Георги Константинов (1902-1970) - изтъкнат български писател, литературен историк и критик; роден в Кюстендил;
|
| |
| | Веселин Стайков (1906-1970) - български художник (график, живописец); родом от Пещера;
|
| |
| | Георги Караджов [Георги Сърненски] (1901-1969) - български писател и поет; роден в Хасково;
|
| |
| | проф. Георги Каракашев (1899-1970) - български художник и сценограф; преподавател; родом от Русе;
|
| |
| | проф. Владимир Каракашев (1932-2008) - български театрален и литературен критик; педагог; функционер на БКП; роден в Русе, син на проф. Георги Каракашев;
|
| |
| | проф. Никола Калицин (1918-1970) - български учен, специалист по физикоматетическите науки; родом от София;
|
| |
| | проф. Асен Христофоров (1910 -1970) - български писател и преводач; педагог; икономист; роден в Пловдив;
|
| |
| | проф. Георги Градинарски (1924-1999) - български агроном; специалист по ветеринарна медицина;
|
| |
| | Йордан Адамов (1900-1970) - български театрален актьор; родом от София;
|
| |
| | проф. Дико Иванов (1901-1970) - български инженер (химик); участник в съпротивителното движение през Втората световна война;
|
| |
| | проф. Илия Пашев (?-1970) - български микробиолог; първи ректор на сегашния Университет за хранителни технологии – Пловдив; заместник-председател на БАН; роден в с. Павелско, Смолянско;
|
| |
| | Тръпко Василев Наков (1876-1970) - български художник, декоратор, галерист и меценат; открил през 1910 г. първата художествена галерия в София; родом от с. Личища, Костурско, Егейска Македония;
|
| |
| | Иван Хаджихристов (1892-1970) - български поет и преводач; роден в Стара Загора; |
| |
