ПАРЦЕЛ 4
Иван Буров (1873-1939) - виден български банкер, един от водещите финансисти в страната през първата половина на 20 век; родом от Горна Оряховица; дългогодишен председател на Съюза на българските индустриалци и Съюза на акционерните дружества; един от основателите на българския археологически институт; негов по-малък брат е известният български политик и дипломат Атанас Буров. Той е потомък по бащина линия и на изтъкнатия възрожденски род Михайловски от Елена, чийто най-ярък представител е Иларион Макариополски, чичо на баща му. Близък родственик, братовчед на баща му, е изтъкнатият български писател и общественик Стоян Михайловски.
 
 Димитър Г. Динев (1880-1963) - български предприемач и революционер, деец на ВМОРО; роден в село Баялци, област Боимия; председател на Гевгелийското благотворително братство, по негова инициатива е създаден квартал Гевгелийски;
 
 Янаки Шамарджиев (1864-1937) - виден софийски архитект и инженер; участва в изграждането на двореца;
 
 Никола Настев Апостолов (1866-1952) - адвокат и политик от Народолибералната партия; родом от село Пътеле, Егейска Македония; министър на народното просвещение (1907-1908); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913-1917);
 
 Войдан Чернодрински (1875-1951) - български драматург, писател и театрален деец; автор на "Македонска кървава сватба", основател на Македонския театър през 1909 г.; родом от с. Селци, Дебърско, Вардарска Македония;
 
Христо Попиванов (1868-1936) - български революционер; деец на ВМОРО; родом от с. Крушево, Демирхисарско;
 
 Георги П. Ненов (1862-1935) - виден български архитект; родом от Ловеч;
 
 Тодор К. Танев (1855-1935) - български просветен деец; родом от Велес, Македония; управител на Солунската девическа гимназия; директор на Екзархийската гимназия в Одрин (1900);
 
 Юрдан Трифонов (1864-1949) - български филолог, литературен историк и историк; роден в Плевен; член на БАН; почетен доктор на СУ;
 
 Теодосий Робев (1903-1996) - виден български журналист и икономист от знатния охридски род Робеви; родом от Битоля; завършва икономика в Лайпциг, по-късно става доктор на икономическите науки; автор на книгата „Битоля“, която е издадена преди 1944 година.
 
 Проф.Тошко Петров (1872-1942) – български лекар, професор, академик на БАН; родом от Ловеч; основоположник на научната хигиена в България;
 
 Константин Скутунов (1890-1965) - близък до царското семейство царски офицер; роден в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война; адютант на цар Борис III, военен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „Вяра“;
 
 Лора Керанова (1920-1984) - българска театрална и филмова актриса
 
 Иван Марангозов (1925-1998) - български инженер разработил първия български персонален компютър; роден в София; поставя началото на българската индустрия за производство на персонални компютри и допринася за развитието на обучението по информатика и информационни технологии.
 
 Арсени Йовков (1882-1924) - български революционер от ВМОРО и Илинденската организация; публицист и кинодеец; родом от с. Селци, Дебърско, Вардарска Македония;
 
 Емил Коралов (1906-1986) - български писател; роден в село Славотин с име Емил Дончев Станчев. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши;
 
 Никола Костов ( 1880-1969) - виден български архитект; проектирал железопътната гара Варна;
 
 Борис Разсолков (1896-1980) - виден лекар, лекуващ лекар на цар Борис III;
 
 ген.Димитър Фиков (1856-1932) - царски генерал, един от първите български генерали от град Ловеч;
 
 Борис В. Мончев (1881-1942) - български учител и революционер от град Прилеп, деец на ВМОРО; в периода 1903 – 1905 г. работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО; между 1918-1920 г. е председател на комисията по настаняване на бежанците; народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) Обикновено Народно събрание с мандат от Момчиловград.
 
 Хараламби Тошков (1868-1932) - полковник в българската армия; родом от град Трън; командир на 14-и пехотен македонски полк през Балканската война и на 41-и пехотен софийски полк;
 
 Цоню Цончев (1899-1965) – български финансист; роден в град Котел; между 1938 и 1939 г. специализира в Харвардския университет; от юли до октомври 1946 г. е назначен за подуправител на БНБ, а от 1946 до 1949 е управител на БНБ. По време на неговия мандат се провежда парична реформа и национализация на банките.;
 
 Борис Шивачев (1902-1932) - български писател, критик и публицист от град Плевен; пише с псевдоним му е Борислав Витски; сред неговите произведения по-известни са романа „Изобретателят“ (1931) и сборника разкази „Писма от Южна Америка“ (1932);
 
 акад. Методий Попов (1881-1954) - български биолог и антрополог; роден в град Шумен; ректор на Софийския университет от 1920 до 1921 г.; през 1901-1902 година участва в аферата „Мис Стоун“, като пренася кореспонденция между похитителите и посолството на Съединените щати; от 1923 до 1931 г. Попов е посланик на България в Германия.
 
 ген. Теодор Гиргинов (1870-1940) - български военен деец, генерал-майор; родом от село Лесичарка, Габровско; началнил-щаб на Трета пехотна дивизия;
 
 ген. Димитър Рашеев (1870-1938) – български офицер; родом от град Габрово;
 
 Кръстан Дянков (1933-1999) - български журналист и есеист; един от големите български преводачи от английски език; роден в град София; превел е творби на някои от най-значимите автори на американската литература на 20 век: Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Джон Чийвър, Джон Ъпдайк, Артър Милър, Тенеси Уилямс, Карл Сандбърг, Уилям Сароян и преди всичко Уилям Фокнър.
 
 акад.Иван Костов (1913-2004) - български геолог, минералог-кристалограф; роден в град Пловдив; дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на БАН;
 
 ген. Бончо Балабанов (1859-1939) – бълагарски офицер, генерал-майор; роден в град хасково; инспектор на артилерията през Балканската война;
 
 ген. Иван Семерджиев (? -1959) – български военен деец, генерал-майор;
 
 Христо Парлапанов (1895-1986) - виден софийски архитект;
 
 Стефан Сърбов (1911-1983) - български драматичен и филмов актьор; между 1935 и 1983 г. играе в трупата на Народния театър "Иван Вазов";
 
 Петър Т. Нейков (1880-1968) - български дипломат и публицист; роден в Браила; следва и завършва право в Женева (1903); сътрудничи на в. „Българан“ с псевдонима „Магнус“;през 1908 и 1909 г., след Хуриета, e последователно служител в българските консулства в Сяр и Скопие; сетне е назначаван на постове в посолствата в Букурещ, Цариград, Киев. От ноември 1918 до 1920 г. е управляващ българската легация в Будапеща; през периода 1931-1935 г. е пълномощен министър в Атина, на който пост е заместен от Димитър Шишманов. От 1935 до 1937 г. е политически секретар на министерството на външните работи и изповеданията.
 
 ген. Стою Брадистилов (1863-1930) - български военен деец; родом от град Панагюрище; през Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Стою Брадистилов командва 10-а пехотна сборна дивизия от състава на 1-ва армия, след това командва окупационния корпус при Чаталджа и Булаир;
 
 Александър Сталийски (1925-2004) - български политик от Демократическата партия; роден в град София в семейството на политика Александър Сталийски; министър на отбраната през 1992 г.
 
 проф. Васил Арнаудов (1933-1991) - български диригент; родом от град Варна; дългогодишен ръководител на софийски камерен хор;
 
 ген. Асен Мисканов (1896-1944) - герой от българската армия;
 
 Димитър Апостолов (1878-1947) - български революционер от Кавадарци; деец на ВМОРО; в края на 1902 г. става четник в ревизионната чета на Тома Давидов и навлиза в Македония;