ПАРЦЕЛ 44
Димитър Яблански (1858 -1937) - български офицер, финансист и общественик, кмет на София (1887-1889), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1912-1913); родом от Ябланица; погребан в семейна гробница-мавзолей на Яблански - Паница;
 
Димитрий-Иван [Дими] Евстатиев Паница (1930-2011) - български общественик и филантроп; журналист и заместник главен-редактор на американското списание “Reader’s digest”; родом от София, погребан в семейната гробница-мавзолей Яблански - Паница;
 
 проф. Минчо Кондарев (1903 -1937) - български растениевъд, специалист по винарство, ректор на ВСИ - Пловдив; родом от с. Верен, Старозагорско;
 
 Лулчо Бодуров (1910 -1997) - виден строителен инженер, работил дълги години в САЩ; родом от Карлово;
 
 Петко Радоев (1927 -1996) - български журналист, писател; родом от с. Мечка, Плевенско;
 
 проф. д-р Георги Илиев Дашев (1931 - 2005) - специалист по медицина;
 
 Борислав Шаралиев (1922 -2002) - изтъкнат български режисьор ("Всичко е Любов", "Борис I", "Рицар без Броня"); роден в Пловдив;
 
 Георги Марковски (1941 -1999) - български писател, родом от Василовци, Монтана;
 
 Константин Томов (1888 -1935) - български общественик, политик от БЗНС, народен представител, министър на вътрешните работи (1921), министър на войната (1921-1923); роден в с. Кунино, Плевенско;
 
 Панчо Владигеров (1899 -1978) - виден български композитор, музикант, диригент, педагог и общественик; роден в Цюрих, Швейцария;
 
 Мария Симова (1920-1977) - българска актриса, драматург и писател; родом от Карлово;
 
 Сашо Симов (1912-1992) - български актьор;
 
 проф. Георги Златев Черкин (1905-1977) - композитор, вокален педагог; роден в Русе
 
 Андрей Ляпчев (1866-1933) - български общественик и политик, деец на Демократическата партия, след 1923 г. се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило смъртта си, министър-председател на България (1926 - 1931). Член-учредител е на Македонския научен институт; през 1910 г. Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир; родом от Ресен, Македония;
 
 Стоян Михайловски (1855 -1927) - виден писател, политик, общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата, автор на текста за “Върви, народе възродени”; председател на Върховния македоно-одрински комитет ; родом от Елена;
 
 проф. Владимир Моллов (1873 -1935) - български юрист и политик от Демократическата партия, министър на народното просвещение (1910-1911), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918), министър на финансите (1926-1931); роден в Киев;
 
 проф. Марин Дринов (1838 -1906) - български възрожденски историк, един от основоположниците на българската история, основател на Българското книжовно дружество (БАН), застъпва се София да стане столица на България; родом от Панагюрище;
 
 Константин Кисимов (1897-1965) - легендарен български театрален и филмов актьор; роден в Търново;
 
 Мила Павлова (1928 -1963) - българска актриса; родом от Пловдив;
 
 Григор Вачков (1932-1980) - изтъкнат български театрален и киноактьор; родом от село Трънчовица, Плевенско;
 
 проф. Борис Михайлов (1893 -1968) - български театрален актьор, роден в София;
 
 Лазар Добрич (1881 -1970) - български цирков артист, педагог и режисьор; родом от с. Равно Поле, Софийско;
 
 Лео Конфорти (1911 -1970) - български театрален и киноактьор от еврейски произход; родом от Дупница;
 
 проф. Христо Бръмбаров (1907 -1974) - български оперен певец (баритон), музикален педагог; родом от Ловеч;
 
 проф. Асен Златаров (1885 -1936) - учен и общественик, белетрист, основоположник на биохимията в България; роден в Хасково;
 
 Юри Арнаудов (1917 -1970) - български сценарист и режисьор (“цар Иван Шишман”, “Калоян”); родом от Шумен;
 
 Петко Карлуковски (1921 -1974) - виден български театрален и филмов актьор, награден с орден “Кирил и Методий” I степен; родом от Бяла Слатина;
 
 проф. Георги Димитров (1904 -1979) - композитор и диригент, основател на българската хорово-диригентска школа; главен редактор на сп. “Българска музика” (1953-1955);; родом от Белоградчик;
 
 Мила Падарева (1921 -1997) - актриса;
 
 Асен Карастоянов (1893 -1976) - български композитор, диригент и музикален педагог; роден в Самоков, от видния самоковски род Карастоянови;
 
 Апостол Карамитев (1923 -1973) - изтъкнат български театрален и филмов актьор, един от водещите български актьори между 50-те и 70-те години на XX век; родом от Бургас;
 
 Маргарита Дупаринова (1921-2005) - българска театрална актриса; родом от София, дъщеря на дееца на БЗНС Спас Дупаринов, съпруга на Апостол Карамитев;
 
 Спас Джонев (1927 -1966) - български театрален и филмов актьор; родом от Ново Село, Пловдивско;
 
 Иван Радинов (1877 - 1966) - български художник, живописец;
 
 Тихомир Радинов (1909 - 2004) - български художник, живописец, роден в София;
 
 проф. Стефан Сърчаджиев (1913 -1965) - изтъкнат български режисьор и театрален педагог; родом от Кюстендил, баща на актьорите Йосиф Сърчаджиев, Стефан Сърчаджиев -Съра, и Богдан Сърчаджиев и хъдожника Николай Сърчаджиев;
 
 акад. Петко Стайнов (1896 -1977) - виден български композитор и музикален общественик, завършил Дрезденската консерватория; родом от Казанлък;
 
 Аспарух Темелков (1896 -1964) - български театрален и филмов актьор (“Те Победиха”, “Героите на Шипка”); роден в Бяла;
 
 Никола Попов (1899-1963) - театрален, оперен и филмов актьор; родом от Бургас;
 
 Георги Стаматов (1893-1965) български актьор, режисьор и педагог, председател на Съюза на български артисти (1929 - 1932); родом от Стара Загора;
 
 Петя Герганова (1905-1985) - видна българска драматична актриса; родом от Шумен, съпруга на Георги Стаматов;
 
 Стоян Коларов (1907-1965) - български актьор и певец (тенор), оперетен солист; родом от Шумен;
 
 Златан Кашеров (1884-1963) - български драматичен и киноактьор, от 1933 до 1937 г. живее и снима в Германия; родом от Плевен;
 
 Катя Попова (1924-1966) - българска оперна певица (сопран); родена в Плевен, умира в самолетна катастрофа;
 
 Петър Д. Гочев (1892-1967) - български театрален и киноактьор; театрален деец, председател на Съюза на артистите в България (1945-1967), директор на Народния театър (1945-1947); роден в Чирпан;
 
 Мила Димитрова (1896-1983) - българска актриса;
 
 Иван Бакалов (1891-1967) - български театрален актьор; родом от Шумен;
 
 Ана Андонова (1884-1967) - българска театрална актриса, учи актьорско майсторство в Прага, създател и ръководител на “Роден драматичен театър; родена в Казанлък;
 
 Иван Братанов (1920-1968) - български театрален и киноактьор (“Крадецът на праскови”, “Шибил”); родом от с. Кардам, Търговищко;
 
 Нейчо Попов (1924-1974) - изтъкнат български актьор и режисьор, един от създателите на Държавния сатиричен театър; родом от Бургас, съпруг на Стоянка Мутафова;
 
 Ирина Тасева (1910-1990) - видна българска театрална и киноактриса; родом от Кюстендил;
 
 Бончо Хаджибонев (1889-1954) - писател, изследвач на историята на София; наследник на чорбаджията Хаджи Боне от с. Герман;
 
 Михаил Герджиков (1877-1947) - виден български общественик, анархист и деец на революционното движение в Македония и Одринско (ВМОРО и ВМРО об.); роден в Пловдив, родът му е от Копривщица;
 
 Димитър Хаджикоцев (1846-1885) - български търговец и политик, кмет на София (1878 и 1883-1884); родом от София;
 
 Димитър Ризов (1863-1918) - виден български общественик, публицист и дипломат; участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението, член на ВМОК; родом от Битоля;
 
 Никола Ризов (1872-1942) - български дипломат, публицист и общественик; роден в Битоля, брат на Димитър Ризов ;
 
 Владимир Трендафилов (1897-1972) - български театрален и киноактьор; роден във Видин, в семейството на учител от Охрид;
 
 Атанас К. Бояджиев (1874-1935) - български политик от Националлибералната партия, министър на народното просвещение (1933-1934); родом от с. Ъглен, Луковитско, по-голям брат на писателя Трифон Кунев;
 
 Зорка Йорданова (1904-1970) - българска актриса; родом от София
 
 Кръстьо Сарафов (1876-1952) - изтъкнат български актьор, председател на Съюза на артистите (1924-1925), НАТФИЗ носи неговото име от 1954 г.; родом от с. Либяхово (сега Илинден), Неврокопско, брат на войводата на ВМОРО и ВМОК Борис Сарафов, син на възрожденеца Петър Сарафов;
 
 проф. Боян Дановски (1899-1976) - български режисьор, педагог, театровед и драматург; родом от Русе;
 
 Адриана Будевска (1878-1955) - “Примадоната на българския театър”, изтъкната българска актриса, един от основоположниците на българския театър; родом от Добрич;
 
 Петко Мавродиев Атанасов (1889-1956) - български театрален и киноактьор; родом от гр. Пловдив;
 
 Алексей Милковски (1925-1967) - виден български оперен певец (бас); родом от Габрово;
 
 Матей Икономов (1871-1960) - български драматичен актьор, драматург, режисьор, театрален деец и педагог; родом от Сопот;
 
 Васил Холиолчев (1908-1974) - виден български оператор; родом от Русе, произхожда от охридския род Холйолчеви;
 
 Атанас Михов (1879-1955) - български художник, живописец, един от родоначалниците на българския импресионизъм; родом от Стара Загора;
 
 Никола С. Динев (1926-1975) - български актьор;
 
 Бончо Бочев (1899-1975) - български хоров диригент и педагог, създател на хора на софийските славейчета, по-късно хор "Бодра Смяна", смятан е за родоначалник на детското хорово пеене; родом от с. Драганово, Горнооряховско;
 
 Мита Стойчева (1909-1976) - видна българска народна певица; родом от с. Мекиш, (дн.Обединение), Великотърновско;
 
 Илия Стоянов - Чанчето (1892-1975) - изтъкнат български диригент от оперетния театър; роден във Варна;
 
 Захари Жандов (1911-1998)- български режисьор и сценарист; родом от Русе;
 
 проф. Моис Бениеш (1907-1976) - български режисьор и професор по драматургия; роден в Русе;
 
 Георги Парцалев (1925-1989) - легендарен български сатиричен актьор; роден в гр. Левски;
 
 Лука Малеев (1888-1976) - български военен деец, историк, адютант на цар Борис III; родом от Пловдив;
 
 Малей [Матей] Лулчев Малеев (1848-1933) - български учител и преводач; родом от Копривщица, брат на Коста Лулчев;
 
 Петър Коняров (?-1944) - български военен деец и педагог;
 
 проф. Георги Костов (1895-1965) - български драматичен режисьор, деец на БКП; обществен и театрален деец, член на БКП от 1919 г.; родом от с. Искрец, Софийско;
 
 ген. Христо Данчев (1886-1935) - български военен деец; родом от Етрополе;
 
 Михаил Милков (1907-1990) - български архитект;
 
 Борис Пожаров (1866-1942) - виден български драматичен актьор, режисьор и театрален деец; родом от Пазарджик;
 
 Христо Чакалов (1868-1931) - български финансист, най-дългогодишният управител на БНБ (1908-1920); родом от Велико Търново;
 
 проф. Михаил Попов (1899-1978) - именит оперен и камерен певец, първият от големите български баси, завършва консерваторията в Неапол; музикален педагог; родом от Плевен;
 
 Гаки Трифон Чомо (1837-1916) - виден български търговец от армънски произход; родом от с. Маловище, Битолско;
 
 Иван Екимов Манолов (1882-1963) - икономист, преподавател, доктор на политическите науки, подпредседател на Търговско-индустриалната камара във Варна и Българското търговско параходно дружество "Постоянство"; родом от Габрово;
 
 Никола Икономов (1896-1959) - български драматичен артист, режисьор и драматург.; роден в Стара Загора;
 
 Александър Икономов Иконографов (1897-1974) - български режисьор; родом от София;
 
 Стоян Купенов (?-1954) - български актьор;
 
 Анастас Петров (1899-1978) - балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет; солист и балетмайстор в Софийската опера (1927-1961); родом от Добрич;
 
 Мария Хлебарова (1877-1954) - видна българска актриса; родом от Пазарджик;
 
 ген. Георги Н. Попов (1887-1953) - български военен деец, генерал от артилерията, генерал-губернатор на Южна Добруджа (1940-1941), командир на III българска армия през Втората световна война; родом от Пловдив;
 
 ген. Спас Георгиев (1858-1916) - български военен деец, генерал-лейтенант от пехотата; командир на III бригада от VII рилска дивизия; кавалер на ордена „Кръст за храброст„ от Балканската война 1912-1913 г.; роден в София;
 
 ген. Петър Лолов (1864-1925) - български военен деец; загива при атентата в църквата Св. Неделя; родом от с. Медвен, Сливенско
 
 ген. Стоян Събев Митев (1929-1989) - български военен деец;
 
 Лиляна Бочева (1924-2005) - виден български хоров дирегент и музикален педагог; дългогодишен диригент на хор “Бодра Смяна”; родом от Горна Оряховица;
 
 проф. Иван Саръилиев (1887-1969) - изтъкнат български философ, завършил Сорбоната; ректор на СУ (1946); роден в София;
 
 Илия Саръилиев - български художник, илюстратор;
 
 Владимир Г. Серафимов (1860-1934) - български военен деец, герой от Сръбско-българската и Балканските войни; родом от с. Аджар (дн. Свежен);
 
 Стефан Киров (1883-1941) - виден български артист и режисьор; председател на Съюза на българските артисти (1935-1937); родом от Сливен;
 
 Борис А. Кожухаров (1877-1956) - български печатар, общественик и благодетел;
 
 Енчо Тагаров (1904-1967) - български театрален и киноактьор; роден в с. Кайнарджа, Силистренско;
 
 Петър К. Стойчев (1879-1945) - изтъкнат български сценарист и режисьор, основател на оперетния Свободен театър; родом от Шумен;
 
 Теодорина Стойчева (1887-1956) - българска актриса; създател на Театър на малките (1940) и Народен детски театър (1944); родом от Русе, съпруга на режисьора Петър К. Стойчев;
 
 Мария Милкова - Золотович (1898-1983) - българска оперна певица; родом от Пловдив;
 
 Петър Золотович (1893-1977) - български оперен певец (баритон), един от създателите на днешния Младежки театър; родом от София, родът му е от Калофер;
 
 Стоил Стоилов (1893-1944) - драматичен и оперетен режисьор, актьор и театрален деец, директор на Скопския народен театър (1941-1944); родом от Шумен;
 
 Стоян Миленков (1889-1955) - български поет, певец, народен трубадур; родом от Брезник;
 
 Людмила Прокопова (1888-1959) - пианист и музикален педагог, дългогодишен съпровод на оперната певица Христина Морфова; родена в Чехия;
 
 Христина Морфова (1889-1936) - популярна българска оперна певица (сопрано); родом от Стара Загора, сестра на композитора Александър Морфов;
 
 Стефан Дедов (1869-1914) - български публицист, основател и редактор на в. “Балкански глас”; родом от Охрид, убит през 1914 г. по обвинение че е сръбски агент;
 
 Евтим Ст. Дедов - виден български спортен журналист, главен редактор на в. “Левски”; син на Стефан Дедов;
 
 Савва Огнянов (1876-1933) - изтъкнат български актьор и режисьор; родом от Кюстенджа (дн. Констанца), Северна Добруджа;
 
 проф. Иван Цибулка (1880-1943) - чешки виолончелист и виден музикален педагог, първият виолончелист концертирал в България; един от основателите на Националната опера и балет (1908) и на Българската народна филхармония; родом от Прага;
 
 проф. Мара Цибулка (1891-1977) - българска оперна певица, вокален педагог, професор в Софийската консерватория; родена в София;
 
 Васил Кирков (1870-1931) - изтъкнат български актьор, председател на Съюза на артистите (1925-1929), един от основателите на българския театър; родом от Карлово;
 
 Георги Кръстников (?-1898) - поборник, участник в Априлското въстание; родом от Габрово, произхожда от видния габровски род Кръстникови;
 
 Емил Чакъров (1948-1991) - изтъкнат български диригент и музикант; родом от Бургас;
 
 Димо Ничев (1876-1952) - виден български архитект; роден в Котел;
 
 Тодор Димов Ничев (1910-1984) - български архитект, син на Димо Ничев;
 
 проф. Ангел Дамянов (1909-1985) - български архитект и преподавател по архитектура; родом от Видин;
 
 ген. Никола Генев (1856-1934) - опълченец-поборник, военен деец, генерал-лейтенант; командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската и Междусъюзническата война; родом от Севлиево;
 
 ген. Георги Николов Генев (1892-1964) - български военен деец; родом от Севлиево, син на ген. Никола Генев;
 
 Деню Манев (1858-1928) - български общественик, народен представител, кмет на Пловдив (1914-1918); роден в с. Розовец, Пловдивско;
 
 Дако Даковски (1919-1962) - български режисьор, сценарист и актьор; родом от с. Търнак, Белослатинско;
 
 Панайот Димитров (1882-1941) - български оперен певец (тенор); родом от Русе;
 
 Димитър П. Даскалов (1874-1914) - български художник (живописец, график); изкуствовед; родом от с. Върбица, Шуменско;
 
 Йов Титоров (1854-1925) - български общественик и политик, народен представител от Либералната партия (радослависти); министър на търговията и земеделието (1900-1901); председател на Окръжния съд в София; председател на Върховната сметна палата; роден в Болград, Бесарабия;
 
 Стоян Г. Бояджиев (1915-2004) - български общественик, публицист и юрист, деец на ВМРО-СМД; роден в София, в семейство на преселници от с. Долни Порой, Егейска Македония;
 
 Юлия Попвасилева (1918-2006) - българска писателка; родена в семейство на бежанци от с. Долни Порой, Егейска Македония;
 
 Иван Димитров (1851-1944) български художник (живописец и портретист); родом от Трявна;
 
 Петър Абрашев (1866-1930) - български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия; министър на търговията и земеделието (1902-1903) и министър на правосъдието (1911-1913); преподавател по право в СУ, един от основоположниците на теорията на гражданското право; родом от Котел;
 
 Александър Дякович (1859-1931) - български общественик и юрист; прокурор, председател на Окръжния съд във Варна; родом от Болград, Бесарабия;
 
 ген. Васил Кутинчев (1859-1941) - български военен деец, генерал от пехотата; родом от Русе;
 
 Велизар Пеев (1859-1927) - един от основоположниците на шоколадовата индустрия в България; създател на свогенската фабрика за шоколад фабрикант; родом от Чирпан;
 
 Стефан Македонски (1882-1952) - български оперен певец, тенор, режисьор, музикален педагог; патрон на Държавния музикален театър в София; родом от Сливен, произхожда от семейство на резбар от с. Кърчища, Дебърско и народна певица.
 
 Петър Ступел (1923-1997) - изтъкнат български композитор, автор на множество популярни детски песни (“Аз съм Сънчо”, “Зайченцето бяло”); родом от София;
 
 ген. д-р Димитър Киранов (1859-1934) - български лекар и военен деец, началник на Първа софийска дивизионна болница; родом от с. Чумлеккьой, Бесарабия;
 
 Вацлав [Венцеслав] Кауцки - чешки капелмайстор и композитор, живял и работил в България; родом от с. Крпи, Млади Болеслав окръг;
 
 Христо Юрданов (1864-1924) - български военен деец, командир на VII пехотен преславски полк (1912-1913), на II бригада от VII Рилска дивизия (1913), награден с орден “За храброст” III степен; родом от Котел;
 
 Теохар Папазов (1877-1967) - български юрист, международен съдия; участва в подписването на Крайовския договор; родом от Котел;
 
 проф. Борис Колев (1906-1982) - български художник и преподавател по рисуване; роден в Кюстендил;
 
 ген. Стефан Кокилев (1880-1959) - български военен деец; герой от Балканската война; председател на Управителния комитет на Пловдивското офицерско събрание;
 
 Трайчо Димитров (1888-1920) - началник на стенографския кабинет на Народното събрание; председател на стенографското дружество;
 
 проф. Димитър Баларев (1885-1964) - български химик, завършил Загребския университет; роден в Русе;
 
 Любомир Харизанов (1881-1927) - български публицист и общественик, четник на Яне Сандански и негов братовчед; родом от Дупница;
 
 Юрий Юриевич Яковлев (1930-2002) - български театрален и киноактьор; син на руския режисьор и актьор Юрий Яковлев; родом от Рига;
 
 Юрий Дм. Яковлев (1888-1938) - руски актьор и режисьор; режисьор на Народния театър; родом от Одеса;
 
 Ангел Сладкаров (1892-1976) - български оперетен артист и режисьор, един от основоположниците на оперетното изкуство в България; след атентата в църквата “Св. Неделя” емигрира в Германия, заедно с монтирания от него филм за атентата, завръща се в България през 1931 г.; родом от София;
 
 ген. Никола Ст. Стайков (1872-1952) - български военен деец, генерал от артилерията;
 
 Петко Пенчев (1882-1947) - български общественик, политик и революционер, член на ЦК на ВМОРО (1908), редактор на в. “Зора”, “Знаме”, по-късно е в редовете на “Звено” и на “ОФ”; родом от Варна;
 
 Стоян П. Кожухаров (1919-1945) - български театрален актьор; родом от Варна;
 
 проф. Борис Недков (1910-1975) - български историк (ориенталист), родом от с. Върбовка, Великотърновско;
 
 проф. Петър Райчев (1887-1960) - български оперен певец, режисьор и музикален педагог, първият световноизвестен български тенор; родом от Варна;
 
 Васил Лолов (1913-1992) - български композитор, диригент, цигулар, педагог и общественик; главен диригент на операта в Пловдив (1956-­61); главен редактор на редакция “Музикални предавания” в Радио София (1962­-69); директор (1973), заместник-генерален директор (1974) и генерален директор (1974­-77) на Главна дирекция “Българска музика”; родом от Ямбол;
 
 Васил Бакърджиев (1906-1980) - български режисьор, сценарист, актьор и оператор; роден в Русе;
 
 Любомир Серафимов (1860-1942) - български общественик, лекар, син на митрополит Серафим Сливенски; роден в Сливен;
 
 Михаил Чукчуков (1870-1950) - български просветен деец и общественик; родом от Кратово, Македония;
 
 Анастас Лозанчев (1870-1945) - български революционер и фотограф, деец на ВМОРО, член на Главния щаб на Илинденското въстание; родом от Битоля;
 
 Генчо Марков (1898-1959) - български оперетен артист и режисьор; роден във Видин;
 
 Лили Берон (1920-1996) - българска примабалерина, балетна педагожка, преподавател в Държавното хореографско училище; ръководител на балетния състав на Варненската опера; родом от София;
 
 проф. Стоян Джуджев (1902-1998) - български музиковед, фолклорист и диригент; професор по музикална етнография и българска народна музика; член на Световната академия по есперанто; родом от Пазарджик;
 
 ген. Иван Дипчев (1885-1954) - български офицер, генерал-майор, комендант на София
 
 Райна Попгеоргиева Футекова - Дипчева [Райна Княгиня] (1857-1917) - българска революционерка и национална героиня, ушила знамето на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание; родом от Панагюрище;
 
 Петър Морозов (1880-1951) български художник (живописец, график); родом от Русе;
 
 Стефан Гецов (1932-1996) - български театрален и киноактьор; родом от с. Мъглиж, Казанлъшко, обявен е за “Почетен гражданин на Стара Загора”;
 
 Марио Жеков (1898-1955) - български художник (живописец); родом от Стара Загора;
 
 Методи Андонов (1932-1974) - изтъкнат български театрален и филмов режисьор (“Козият рог”); родом от с. Калище, Пернишко;
 
 Георги Богданов (1879-1939) - български революционер, анархист, един от Солунските атентатори; родом от Велес;
 
 Харалан Владигеров (1866-1908) - български юрист, общественик и народен представител; роден в Шумен, баща на Панчо Владигеров;
 
 проф. д-р Янаки Арнаудов (?-1971) - български учен, ректор на Висшето търговско училище в София;
 
 Димитър В. Радев (1874-1952) - педагог, теоретик, музикален деятел, автор на едни от първите учебни пособия за ученици и студенти в музикалните институти у нас; завършва Лайпцигската консверватория; роден в Шумен;