 | ген. Сава Муткуров (1852-1891) - български и руски офицер, генерал от пехотата, регент на Княжество България, министър на войната в правителството на Стефан Стамболов, първият български офицер с генералско звание, първият българин награден за храброст; роден е във Велико Търново;
|
| |
| | Христо Белчев (1857-1891) - общественик и политик от Народнолибералната партия, министър на финансите; родом е от Търново;
|
| |
| | Мара Белчева (1868-1937) - видна поетеса, преводачка и придворна дама. Съпруга на Христо Белчев, след смъртта му е близка с Пенчо Славейков; родом е от Севлиево;
|
| |
| | Давид Христов (1919-2008) - диригент;
|
| |
| | Сава Овчаров (1892-1964) - изтъкнат архитект; родом от Калофер;
|
| |
| | Марко Балабанов (1837-1921) - юрист, публицист и политик от град Клисура, първият външен министър на България, председател на Народното събрание;
|
| |
| | проф. Пенчо Пенев (1911-1968) - театрален историк;
|
| |
| | Георги Хинчев (1897-1968) - оперен певец, тенор, роден в Стара Загора;
|
| |
| | проф. Борис Хинчев (1933-2008) - изтъкнат диригент;
|
| |
| | Йордан Матев (1928-1968) - актьор, работил в Народния театър, роден в с. Златовръх, Асеновградско;
|
| |
| | Стефан Караламбов (1902-1963) - виден режисьор и актьор, директор на Бургаския театър, роден в Тутракан;
|
| |
| | Стефан Савов (1899-1969) - изтъкнат актьор и драматург, родом от Монтана;
|
| |
| | Николай Фол (1898-1969) - писател, драматург, режисьор, общественик и публицист, роден в Берковица;
|
| |
| | Николай Тодоров - Вородот (1920-1969) - публицист;
|
| |
| | Стоян Бочев (1934-1969) - български актьор;
|
| |
| | Стефан Гъдъларов (1890-1969) - изтъкнат български актьор и режисьор; родом от Русе;
|
| |
| | акад. Андрей Стоянов (1890-1969) - композитор, пианист, педагог и музикален теоретик; роден в Шумен;
|
| |
| | проф. Никола Атанасов (1886-1969) - композитор и музикален педагог, автор на Първата българска симфония; родом от гр. Кюстендил;
|
| |
| | Иван Фунев (1900-1983) - български художник и скулптор, основоположник на българския соцреализъм, роден в с. Горна Бешовица, Врачанско;
|
| |
| | Филип Кутев (1903-1982) - български композитор и диригент, създател на най-големия български фолк ансамбъл; родом от Айтос;
|
| |
| | Константин Поменов (1850-1913) - български политик, публицист и юрист, член на Прогресивнолибералната партия и Народнолибералната партия; многократно избиран за народен представител, включително в Учредителното народно събрание; министър на правосъдието; завършва във Виена и Хайделберг; родом от гр. Прилеп;
|
| |
| | Светослав Поменов (1887-1945) - български дипломат, дългогодишен посланик в Швеция, Германия, Румъния и Италия; ръководи българската делегация за сключването на Крайовската спогодба; осъден на смърт от Народния съд;
|
| |
| | Ангел Вълчанов (1912 -1980) - виден режисьор;
|
| |
| | Гюрга Пинджурова (1895 -1971) - изтъкната българска оперна и народна певица; родом от гр. Трън;
|
| |
| | проф. Игнат Емануилов (1908-1968) - микробиолог; роден в село Комшица, Годечко;
|
| |
| | Петър Станчов (1850-1913) - възрожденец, просветен деец и поборник; кръстник на град Свиленград; осъждан на смърт от Османските власти; роден във Велико Търново;
|
| |
| | проф. Дончо Костов (1897-1949) - български агроном и генетик, специализирал генетика в Харвард; родом от с. Локорско;
|
| |
| | Петър Стайков (1859-1926) - политик от Националлибералната партия; председател на Народното събрание; министър на правосъдието; роден в гр. Видин;
|
| |
| | Петър Щабеков (1915-1984) - музикант, музикален критик и преводач; роден в София;
|
| |
| | проф. Иван Кипров (1876-1922) - виден български лекар, оториноларинголог; първи декан на Медицинския факултет на СУ; родом от гр.Разлог;
|
| |
| | Никола Чилов (1885-1936) - български индустриалец, председател на съюза на български индустриалци; родом от гр. Свищов, по потекло от с. Славейно, Смолянско; брат на д-р Константин Чилов;
|
| |
| | Борис Томов Марков (1903-1995) - виден архитект; роден в с. Орехово, Смолянско;
|
| |
| | акад. проф. Куньо Стоев (1914-1982) - български агроном, ампелограф, лозар; роден в с. Крумово, Ямболско;
|
| |
| | Исмаил Билен Марат (1902-1983) - генерален секретар на нелегалната турската комунистическа партия; женен за българка; роден в с. Чинчива, Турция;
|
| |
| | проф. Александър Т. Попов (1915-2011) - лекар, интернист, нерфолог;
|
| |
| | Тодор Г. Попов (1873-1931) - лекар специализирал хирургия в Париж; военен лекар на 23 шипченски полк през войните за национална обединение; основател и председател на Алианс-Франсес в Казанлък; родом от Трявна;
|
| |
| | проф. Прокопи Киранов (1894-1978) -статистик, главен директор на статистиката (1933-1934);
|
| |
| | Никола Алексиев (1877-1912) - виден психолог, ученик на Вунд, основател на първата психологическата работилница към СУ; загива при Чаталджа; роден в Габрово;
|
| |
| | Алекси Христов (1849-1913) -лекар-хирург; родом от Габрово;
|
| |
| | Димитър Ив. Буров (1904-1985) - минен инженер, лежал в Плевенския затвор след 1944 г.; роден в Русе;
|
| |
| | акад. проф. д-р Стефан Ангелов Хаджидобрев (1878-1964) - голям български микробиолог, ветеринарен лекар, един от основателите на Микробиологията в България; родом от Котел;
|
| |
| | Никола Д. Найденов (1880-1939) - български юрист и политик от Демократическия сговор; народен представител; министър на просвещението; родом от Никопол;
|
| |
| | акад. Христо Стефанов Даскалов (1903-1983) - български растениевъд; родом от с. Въглевци, Велико Търново;
|
| |
| | Никола Величков Петков - Бойчо (1913-1983) - деец на БКП, партизанин, роден в с. Чурек;
|
| |
| | Бойко Нешов (?-1920) - поборник, четник при Панайот Хитов, сподвижник на Христо Македонски; крупен търговец, зам-кмет на София и дарител на Червения кръст; родом от Копривщица;
|
| |
| | Григор Мизов (1870-1942) - основател на Софийска популярна банка, търговец;
|
| |
| | проф. Анастас Ю. Тотев (1906-2000) - юрист завършил университетите в Корнел и Харвард; преподавател по статистика; роден в София;
|
| |
| | Иван Г. Стефанов (1923-1994) - актьор;
|
| |
| | Цанко Хаджистойчев (1925-2012) - български юрист, съдия в конституционния съд; родом от Габрово;
|
| |
| | ген. Илия Сливков (1882-1952) - военен деец, следовател и прокурор от гр. Трявна;
|
| |
| | ген. Янко Бойчев (1888-1971) - военен деец; родом от гр. Добрич.
|
| |
| | ген. Юрдан Пеев (1884-1938) - военен деец, началник на Генералния щаб на Българската армия (1937-1938); убит през 1938 г.; родом от гр. Тулча;
|
| |
| | Никола Джеров (1892-1975) - журналист, писател и общественик; роден в София, в семейство на преселници от гр. Охрид;
|
| |
| | Кирил Козловски (1859-1947) - военен деец;
|
| |
| | проф. Иван Деблев Иванов (1876-1953) - агроном, растениевъд, създател на първите български сортове пшеница; роден в Русе;
|
| |
| | Ламбро Автов (1864-1939) - поборник, участник в Охридското съзаклятие през 1881 г.; родом от Охрид;
|
| |
| | проф. д-р Андрей Сахатчиев (1883-1947) - български лекар, рентгенолог и физиотерапевт. Основоположник е на рентгенологичната и радиологичната школа в България; родом от гр. Габрово.
|
| |
| | проф. д-р Андрей А. Сахатчиев (1923-1985) - български медик;
|
| |
| | Сотир Такев (1876-1943) - публицист и общественик, главен редактор на в. “Югозападна България”, ковчежник на Видинска община; преселник от Егейска Македония;
|
| |
| | Димитър Василев (1926-2001) - български поет, преводач и белетрист; родом от с. Български извор;
|
| |
| | Кръстю Блажев (?-1921) - поборник, участник в Охридското съзаклятие; роден в Охрид;
|
| |
| | Иван Блажев (1856-1927) - поборник, участник в Охридското съзаклятие; родом от гр. Охрид;
|
| |
| | Кръстю Радев (1896-1931) - инженер-химик;
|
| |
| | проф. д-р Васил Радев (1879 -1946) - изтъкнат български геолог; родом от гр. Тулча;
|
| |
| | проф. Велчо П. Велчев (1907-1991) - историк; заместник-ректор на СУ;
|
| |
| | Панталей Цветков (1894-1954) -виден български архитект, арх. Цветков е основател и първи секретар на Българското архитектурно дружество от 1927 г., предшестващо БИАД (1937), САБ (1965) и КАБ (2004); роден е в София;
|
| |
| | Илия Чайлев (1870-1961) - виден български съдия и общественик; председател на Софийския окръжен съд; роден в гр. Велес;
|
| |
| | Тодор Паскалев (1870-?) - български учител и революционер, член на ВМОРО; депутат в Османския парламент през 1912 г.; родом от с. Старчища, Неврокопско;
|
| |
| | акад. Милко Борисов (1921-1998) - виден български физик, академик, член-кореспондент, дългогодишен преподавател, създател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките и негов директор от 1973 до 1991 г.;
|
| |
| | Христо Кюлюмов (? -?) - учител в Солунската българска гимназия; публицист и общественик; родом от с. Чичево, Велешко;
|
| |
| | Христо Тодоров Брестнички (1880-1964) - един от основоположниците на българското земеделие, агроном; Родом от с. Николичевци, Кюстендилско;
|
| |
| | Добри Зарафов - Немиров (1882-1945) - изтъкнат български писател; председател на Съюза на българските писатели в периода 1937-1940 г.; родом от гр. Тутракан;
|
| |
| | Евгений Немиров (1916-1983) - режисьор, артист;
|
| |
| | проф. Марин Мушмов (1935-1994) - виден доктор;
|
| |
| | Димитър Кожухаров (1905-1971) - архитект;
|
| |
| | Георги Д. Гърданов (? -1926) - председател на Крушевското благотворително братство, общественик; родом от гр. Крушево;
|
| |
| | Георги Аспарухов (1943-1971) - легенда на Левски и българския футбол; избран за най-добрия български футболист на XX век;
|
| |
| | Никола Котков (1938-1971) - виден български футболист, играл в Локомотив София и Левски; родом от София;
|
| |
| | Янко Весов (?-?) - виден български търговец, родом от гр. Велес;
|
| |
| | Илия К. Секулов (?-?) - деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик; роден в гр. Прилеп;
|
| |
| | проф. Недялка Симеонова (1901-1959) - световноизвестна българска цигуларка; първата българка с концерт в Карнеги хол; професор в Музикалната академия; родом от Хасково;
|
| |
| | проф. Константин Константинов (1903-1955) - музиковед, музикален теоретик и педагог, публицист; родом от Елхово;
|
| |
| | Саул Камбосев (1863-1939) - народен представител, военен деец и търговец; родом от гр. Разград;
|
| |
| | ген. д-р хаджи Стефан поп Христов Бочаров (1852-1937) - български военен лекар, участник в Руско-турската освободителна война; основоположник на хигиенната наука в Българската военна медицина; родом от село Бейковци, Еленско;
|
| |
| | Милка Ерато (1890-1954) - българска актриса; родом от Варна;
|
| |
| | Никола Сп. Маляков (1882-1939) - търговец, председател на Висшия съюзен съвет на занаятчиите и проф. сдружения;
|
| |
| | ген. Христо Ц. Луков (1855-1923) - български военен деец; родом от Габрово;
|
| |
| | проф. Никола Палагачев (1917-1985) - професор по аграрна икономика, партизанин, деец на БКП; министър на земеделието; родом от Смолян;
|
| |
| | проф. д-р Боян Каменов (1907-1979) - виден български геолог; първият ректор на Минно-геоложкия институт; родом от София;
|
| |
| | Ганчо Каменов Йотковски (1876-1950) - просветен деец;
|
| |
| | Стефан Балъкчиев (1855-1914) - виден български индустриалец, фабрикант, сладкар; роден в гр. Битоля;
|
| |
| Анастас Наумов (1861-1920) - български просветен деец, журналист, директор на Солунската българска мъжка гимназия и на българското училище в Сяр; автор на учебници и ученически пособия; родом от гр. Битоля;
|
| |
| | Димитър Венедиков (1866-1939) - български военен деец, полковник и деец на Върховния македонски комитет, Задграничен представител на ВМОРО; роден в с. Баня, Разложко;
|
| |
| | Невена Буюклиева (1896-1966) - изтъкната българска драматична актриса; играе на сцената на Народния театър от 1923 до 1966 г.; родом от София;
|
| |
| | Савва З. Карастоянов (?-1924) - български военен деец; родом от село Чумлекьой (Виноградовка), Бесарабия;
|
| |
| | Петър Мусевич (1840-1914) - български възрожденец, общественик и книжар; деец на българското възраждане в Македония; родом от Пазарджик;
|
| |
| | д-р Андрей Георгиев Ходжев (1870-1942) - общественик, народен представител;
|
| |
| | Владо К. Бульов (1888-1968) - писател, общественик, деец на ВМРО и член-учредител на Македонския научен институт; родом от гр.Крушево;
|
| |
| | Перикъл Т. Чилев (1864-1925) - български етнограф и учител; член-учредител на МНИ; учител по латински и гръцки на принц Борис Търновски и Кирил Преславки; родом от Крушево;
|
| |
| | Христо Д. Велев (?-1910) - правист; родом от гр. Крушево;
|
| |
| | Светослав Акрабов (1879-1963) - о.з. полковник, военен историк; син на сподвижника на Васил Левски Стоян Акрабов; родом от Пазарджик;
|
| |
| | Никола Петров поп Алексиев (1851-1941) - български възрожденец, търговец, член на Солунската българска община; женен за Царевна Миладинова, дъщеря на Димитър Миладинов; роден в Охрид;
|
| |
| | Царевна Миладинова (1856-1934) - българска просветна деятелка, радетелка за развитието на българското девическо образование, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия; родом от гр. Струга;
|
| |
| | проф. д-р Владислав Алексиев - Миладинов (1884-1962) - изтъкнат български просветен деец, учен, юрист и историк; специалист по българско и византийско право; роден в Солун;
|
| |
| | проф. д-р Никола Жабински (1888-1945) - юрист;
|
| |
| | Тодор Дедов (1866-1942) - математик, защитава докторска дисертация през 1895 г. в Цюрих на тема "Изследвания върху квадратните форми"; Родом от с. Свобода, Чирпанско;
|
| |
| | Спиро Янков (1891-1940) - кино продуцент, представител на германска кино компания "УФА" за България;
|
| |
| | Александър Големанов (1860-1941) - виден лекар, автор на научна литература; роден във Велико Търново;
|
| |
| | ген. Драго Бояджиев (1868-1940) - военен деец; родом от Калофер;
|
| |
| | Иларион Тихчев (1897-1960) - военен деец, началник на Държавната самолетна фабрика в Ловеч;
|
| |
| | ген. Стефан Панайотов (1864-?) - български военен деец, участник във всички войни в периода (1885-1918); родом от Хасково.
|
| |
| | Любен Минчев (1904-1959) - български оперен певец, тенор; родом от с. Градец, Сливенско;
|
| |
| | Андон Юруков (1884-1962) - български архитект и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; родом от с. Лобаница, Костурско;
|
| |
| | Лазар Киселинчев (1874-1946) - български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и строител; родом от с. Косинец, Костурско;
|
| |
| | Иванка Касабова (1883-1963) - българска драматична актриса; родом от Плевен;
|
| |
| | Драгия Тумангелов (1886-1963) - представител на първите професионални музиканти в България; композитор; родом от Копривщица;
|
| |
| | проф. д-р Иван Иванов (1943-1999) - медик;
|
| |
| | Тодор Пеев (1844-1902) - изтъкнат деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург; член на Българското книжовно дружество; борец за черковна и политическа свобода и независимост; родом от гр. Етрополе;
|
| |
| | проф. д-р Никола Шипковенски (1906-1976) - виден български психиатър, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България; родом от Троян;
|
| |
| | Стефан Пейчев (1897-1976) - скулптор; автор на паметниците на Добри Желязков, Хаджи Димитър и митрополит Геврасий в Сливен, на възрожденците в Котел, на Ботевата чета в Козлодуй и др; родом от Сливен; |
| |
