ПАРЦЕЛ 47
 проф. Д-р ДТМН Кирил Миленков (1929-2011) - виден български психиатър; родом от София;
 
 Илия Куртев (1857-1923) - борец за свободата, съединението и обединението на България, политически и обществен деец; родом от Стара Загора
 
 Андрей Брусев (1894-1956) - заслужил народен лекар;
 
 проф. Д-р Манол Донев (1917-1991) - изтъкнат български хирург; родом от Костинброд;
 
ген. Константин Кесяков (1836-1909) - български военен деец, участник в Руско-турската война (1877-1878), Генерал-майор от руската армия; родом от Пловдив;
 
 Божирад Татарчев (1872-1940) - български лекар, общественик и революционер, деец на ВМОРО, братовчед на Христо Татарчев; родом от гр. Ресен;
 
 Христо Ковачев (1929-1997) - кинорежисьор, оператор и сценарист; роден е в с. Острец, Ловешко;
 
 Илия Бонев Радков (1906-1987) - български политик от БЗНС, народен представител; родом от с. Джулюница, Горнооряховско;
 
 Константин Стоилов (1853-1901) - български държавник, един от ръководителите на Консервативната партия; Министър-председател през 1887 и 1894–1899 г.; основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 г.; родом от Пловдив.
 
 Стоил Стоилов (1889-1941) - син на Константин Стоилов, Дипломат, пълномощен министър в Будапеща и Белград;
 
 Димитър Пантелеев хаджи Минчович (1864-1944) - български дипломат и общественик; пълномощен министър в Сърбия (1887), по-късно дипломатически агент в Румъния (1890, 1895), Австро-Унгария (1894), Италия (1903) и Великобритания (1908). На 10 май 1939 г. и на 12 май 1940 г. завещава на Българския червен кръст (БЧК), Археологическия институт и Българската академия на науките (БАН), пари и ценни книжа, както следва: 1 641 705 лв., вложени в Българска кооперативна банка; облигации на стойност 1 060 000 лв. от Българския държавен заем (БДЗ); 35 броя акции от Индустриалното АД „Тракия", всяка с номинална стойност 500 лв., и 3 хил. лв., депозирани във Франко-българската банка; 202 хил. лв. от БДЗ, внесени на 1 юни 1943 г. в Германо-кредитна банка; родом от Тулча, Северна Добруджа;
 
 Панталей Минчович (1830 -1898) - военен лекар в Османския флот, полковник, политик от Консервативната партия; родом от Велико Търново;
 
 Султана Рачо Петрова (1869 -1946) - български общественик, историк и светска дама, съпруга на ген. Рачо Петров; родом от Тулча, Северна Добруджа;
 
 проф. Юлий Димитров Бахнев (1904 -1977) - виден икономист, родом от Попово;
 
 Никола П. Тъпчилещов (1817 -1895) - български търговец, чорбаджия, създател на търговска къща "Братя Тъпчилещови", заедно с Христо Тъпчилещов; родом от Калофер;
 
 акад. Иван Евстр. Гешов (1849 -1924)- български политик, водач на Народната партия, банкер; министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913), народен представител в 11 Обикновени и в 2 Велики Народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) Обикновено Народно събрание. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924); Роден е в Пловдив, а баща му е от видния карловски род "Гешовци", наследник на братя Евлоги и Христо Георгиеви;
 
 Евстатий Гешов (1805 -1888) - виден търговец, притежава търговска кантора в Манчестър "Братя Гешови"; родом от Карлово;
 
 Евлогий Гешов (1887 -1954) - български дипломат; роден в София, син на Иван Евстр. Гешов;
 
 ген. Пантелей Киселов (1863 -1927) - военен деец, генерал от пехотата, известен като "Победителят край Тутракан", герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 -1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 -1918); роден в Свищов;
 
 проф. д-р Атанас Атев (1944 -2011) - български биотехнолог;
 
 ген. Павел Христов (1859 -1921) - български военен деец, генерал от пехотата, награждаван с редица ордени, през 1920 г. за кратко е кмет на София; родом от Етрополе;
 
 ген. Стефан Паприков (1858 -1920) - поборник, участва в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г.; български военен деец, генерал-лейтенант, дипломат и политик от Демократическата партия, почетен флигел-адютант на Княза, министър на войната (1899 -1903); родом от Пирдоп;
 
 Зоя Паприкова (1902 -1951) - български художник, живописец; дъщеря на ген. Стефан Паприков;
 
 Стоян Гъдев (1931 -1999) - български театрален и филмов актьор, родом от Ситово, Ямболско;
 
 Христо Тодоринов Стоянов (1845 -1895) - учител и общественик, юрист, член на Българското книжовно дружество; през Руско-турската освободителна война (1877–1878) работи в канцеларията при щаба на княз Вл. А. Черкаски, след Освобождението участва в държавното управление на страната като министър на правосъдието в правителството на Др. Цанков (24.III.–28.ХI.1880) и министър на външните работи и изповеданията (9.VIII.–12.VIII.1886); дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1880, 1887–1895) и на Софийския апелативен съд (1886); извънреден преподавател по гражданско право във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"); родом от София;
 
 Тодор Балабанов (1847 -1912) - предприемач, фабрикант, поборник, депутат в Народното събрание; родом от Враца, погребан в гробницата на семейство Балабанови;
 
 Паскал Паскалев (? -1925) - адвокат, общественик, кмет на София (1924-1925), загива при атентата в Света Неделя; родом от Габрово;
 
 Неделчо Колушев (1872 -1925) - български лекар, политик, дипломат и деец на Македоно-одринското освободително движение, загива при атентата в Света Неделя; родом от Бунар Хисар, Лозенградско;
 
 проф. д-р Ана Колушева (1907 -1997) - химик; дъщеря на д-р Неделчо Колушев;
 
 Божил Райнов (1857-1946) - български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик; родом от Котел;
 
 проф. Георги. Т. Данаилов (1872 -1939) - български икономист и политик от Демократическата партия (след 1923 година — от Демократическия сговор). Той е първият български преподавател по политическа икономия, а на два пъти за кратко е министър на търговията, промишлеността и труда (1918) и на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1930-1931); родом от Свищов;
 
 Теодор Ив. Теодоров (1859 -1924) - български политик, публицист и юрист; водач на Народната партия; министър-председател на България в 38-ото и 39-ото правителство (1918-1919 г.); родом от Елена;
 
 Стефан Богданов (1926 -1980) - геолог; родом от с. Яворово, Старозагорско;
 
 проф. д-р Виктор К. Врански (1914 -1990) - първият български медицински физик; роден е в София;
 
 Константин Д. Сагаев (1889 -1964) - основател на българската драматична школа, писател, драматург; роден е в с. Първенец, Пловдивско;
 
 проф. Димитър Сагаев (1915 -2003) - български композитор, диригент и музикален педагог; родом от Пловдив;
 
 ген. Иван Луков (1872 -1925) - български военен деец; през Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на I пехотна софийска дивизия, след мобилизацията през 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов - за началник на Щаба на действащата армия; родом от Габрово;
 
 ген. Никола Желявски (1859 -1926) - български офицер (генерал-лейтенант), командир на I пехотна дивизия през Междусъюзническата война (1913), началник на тиловото управление на III армия и на III дивизионна област през Първата световна война (1915 - 1918), роден в София;
 
 проф. Евгения Мицева-Коларска (1945-2006) - български фолклорист;
 
 Елка Г. Мицева (1935 -2015) - видна българска оперна певица;
 
 Георги Калинков (1850 -1926) - български политик, народен представител, дипломат, кмет на София (1918-1920); роден е в с. Твърдица, Бесарабия;
 
 Мартин Теодоров (1854 -1926) - политик от Народнолибералната партия; кмет на София от 8 юли 1905 г. до 21 март 1908 г., през този период е построен нов водопровод от Бояна, част от централните улици са павирани с известните жълти павета, построена е сградата на Народния театър „Иван Вазов“ и започва строителството на Централна баня, Халите и други обществени сгради; родом от Бесарабия;
 
 проф. инж. Христо Цонев (1887 -1960) - основател и първи ръководител на катедра железници в УАСГ;
 
 проф. Петър Петров (1939 -2012) - български актьор, професор в НАТФИЗ; роден в София;
 
 проф. Петко Стайнов (1890 -1972) - български юрист, дипломат и политик; дългогодишен преподавател по административно право, участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930-1931), както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев (1944-1946); един от най-бележитите преподаватели и учени в областта на правните науки; родом от Казанлък;
 
 Анна Каменова [Анна М. Маджарова - Стайнова] (1894 -1982) - българска писателка и преводач; родом от Пловдив, дъщеря на Михаил Маджаров;
 
 акад. Михаил Маджаров (1854 -1944) - изтъкнат български общественик, политик, един от водачите на Народната партия, кмет на Пловдив, неколкократно назначаван за министър и избиран за депутат, племенник на Георги Бенковски, загива вследствие на бомбардировките през 1944 г.; родом от Копривщица;
 
 Георги М. Маджаров (1892 -1925) - български адвокат, политик и дипломат, кмет на София (1925), убит е на 13-и ноември 1925 г. пред сградата на Народния театър; родом от Пловдив, син на Михаил Маджаров;
 
 акад. проф. д-р Владимир Марков (1883 -1962) - виден български микробиолог и ветеринарен лекар, син на общественика Нестор Марков; роден в Търново
 
 акад. д-р Никола В Михов (1877-1962) - български библиограф, икономист, статистик; родом от Габрово;
 
 Петър Кр. Чуклев (1913-1961) - журналист;
 
 проф. Димитър Стефанов (1904-1961) - български лесовъд; роден в Горско Ново Село, Великотърновско;
 
 проф. Тодор Поляков (1896 -1980) - български учен, ректор на УНСС; родом от Брацигово;
 
 проф. Райна Полякова (1930 -1988) - специалист по Политическа икономия;
 
 Димитър Хаджилиев (1895 -1960) - български писател и преводач; роден в Крива Паланка, Македония;
 
 проф. Димитър Кацаров (1881 -1960) - виден български педагог; родом от Ботевград;
 
 проф. Ангел Симеонов (1900 -1980) - български лекар, първият главен лекар на Пирогов; родом от Поликраище, Великотърновско;
 
 Райчо В. Шаханов (1850 -1921) - български фабрикант, производител на алкохол; родом от Стара Загора, родът му са преселници от Лозенград, Тракия;
 
 проф. Виржиния Паскалева - Захариева (1923 - 2012) -историк;
 
 Константин Серафимов (1859 -1909) - член на Върховния касационен съд; родом от Аджар (Свежен), брат на полк. Владимир Серафимов;
 
 Николай Д. Чупаров (1934 -2015) - виден български тенисист и спортен коментатор, играе първия мач на България в историята за Купа Дейвис срещу Франция през 1964 г.;родом от София, по произход от Миячкия род Чупарови;
 
 Йордан Ветвинов (1897 -1953) - български поет; родом от Дряново;
 
 Стоян Омарчевски (1885 -1941) - български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920-1923); през 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители; родом от Нова Загора;
 
 ген. Васил Кодуков (1885 -1970) - военен деец, кмет на Пазарджик;
 
 Иван Красновски (1882 -1941) - български юрист и политик; дългогодишен съдия, през последните години от живота си е председател на Върховната сметна палата (1934 -1936, 1938-1941) и вътрешен министър (1936 -1938); родом от Пазарджик;
 
 Тома Попстоянов (1886 -1946) - български революционер, деец на ВМОРО, четник на Христо Чернопеев; първи почетен председател на Българската земеделска банка; родом от с. Мелникич, Серско;
 
 Люба Ковачева (? -1973) - български географ и социолог;
 
 Григор Гърличков (1861 -1935) - виден български ветеринар, микробиолог, пръв директор на Ветеринарно-санитарната станция в София; родом от Щип.
 
 Сава Д. Боновски - български писател, общественик, толстоист; родом от с. Ружинци, Белоградчишко;
 
 Александър Яръков (1949 -1998) - виден български лекар, директор на болница Шейново;
 
 Георги Ив. Михайлов (1893 -1950) - български писател, публицист, преводач; родом от София;
 
 ген. Велизар Лазаров (1868 -1941) - български офицер, генерал от пехотата, по време на Първата световна война е комендант на София, а от 1916 г. е командир на I пехотен софийски полк; председател на БОК; родом от Ловеч;
 
 ген. Александър Генчев (1926 -1982) - български военен деец;
 
 Иван Смилев Мойсов (1888 - ?) - виден български строител; роден в с. Осой, Дебърско, погребан в гробницата на семейство Мойсови;
 
 Христо Жинджифоров (1898 -1915) - един от първите български военни авиатори; родом от Брацигово;
 
 Стефан Г. Калинов (1898 -1915) - един от първите български военни авиатори; загива заедно с Христо Джинджифоров;
 
 Фирко Иванов (1926 -2005) - български журналист; роден в Сливен;
 
 Славчо Тр. Стаматковски - български авиатор, офицер, деец на ВМРО;
 
 Петър Азманов (1888 -1961) - фабрикант, "Братя Азманови", родом от Стара Загора;
 
 ген. Игнат Илиев Талянски (1889 -1973) - военен деец, народен представител; родом от с. Калугер, Белоградчишко;
 
 Иван Радоев (1901 -1985) - дългогодишен футболист и треньор на Левски; играе в Първия български национален отбор по футбол на Олимпийските игри в Париж; родом от София;
 
 Димо Кьорчев (1884 -1928) изтъкнат български публицист, политик и литературен критик; родом от Велико Търново;
 
 Дафина Кьорчева (1890 -1981) - един от първите акушер-гинеколози в ИСУЛ, общественик, сестра на Димо Кьорчев;
 
 Асен Белковски (1879 -1957) - изтъкнат български художник, живописец; родом от Асеновград;
 
 Александър Белковски (1906 -1989) - български алпинист и скиор, смятан за първия български професионален планински водач; родом от София;
 
 Богдан Белковски (1876 - ?) - един от първите български военни инженери; Автор е на научни трудове по пиротехника и балистика; родом от Асеновград;
 
 Александър Дряновски (1879 -1967) - учител, ботаник, естествоизпитател; родом от Русе;
 
 ген. Климент Бояджиев (1861 -1932) - български офицер (генерал-лейтенант); по време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия; през Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия; родом от Охрид;
 
 проф. Димитър Хар. Димитров (1912-1998) - български юрист, деец на БЗНС;
 
 ген. Иван Фичев (1860 -1931) - български офицер (генерал лейтенант), началник на Щаба на армията (1910 - 1914), военен министър (1914 - 1915), военен историк и академик; роден във ВеликоТърново;
 
 ген. Георги Абаджиев (1859 -1940) - опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант); командир на XII пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 - 1918); родом от Стара Загора, чичо на поета Кирил Христов;
 
 Константин Вапцов (1880 -1951) - виден лекар, общественик, историк; родом от Габрово;
 
 Константин Поп Благоев (1869 -1946) - български революционер, деец на ВМОРО, просветен деец; роден в с. Ракита, Кайлярско, Егейска Македония;
 
 проф. Никола Поп Благоев (1868 -1945) - български историк, юрист и политик, член-учредител на Македонския научен институт; роден в с. Ракита, Кайлярско, Егейска Македония;
 
 Георги Поп Благоев (1881 -1947) - български просветен деец в Македония, чиновник в МнВР; роден в с. Ракита, Кайлярско, Егейска Македония;
 
 Филип Филипов [Филип Кирилов Йорданов] (1914 -1983) - български театрален режисьор, педагог и обществен деец, функционер на БКП, народен представител; родом от Варна;
 
 проф. Светослав Бойкикев (1901 -1985) - виден лекар; роден в Пловдив, от рода Бойкикеви от с. Кучевища, Скопска Църна Гора;
 
 Никола Бойкикев (1863 -1928) - български съдия, юрист; родом от Скопие, българският духовник Натанаил Зографски е негов чичо; Владимир и Любен Бойкикеви
 
 Георги Тишинов - български общественик, писател, поет, деец на ВМОК; родом от Кукуш;
 
 Боян Пенев (1882 -1927) - български литературовед и литературен историк; един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век; родом от Шумен;
 
 Дора Габе (1888 -1983) - изтъкната българска поетеса; родена в с. Харманлък (Дъбовик), Добричко;
 
 Димитър Рашев (1865 -1935) - просветен деец; родом от Велико Търново, син на Венета Ботева, Христо Ботев е негов втори баща;
 
 Станислав Чомаков (1870-1935) български юрист;
 
 Надежда Вакавчиева (1907-1967) българска актриса; родом от Бяла;
 
 Симеон Недков (1904 -1986) - български оперен артист;
 
 Барон ген.Александър Г. Торнау (1857-1927) - руски дворянин и военен деец, генерал-майор от руската царска армия;
 
 проф. Методи Д. Русков (1897 -1982) - виден лесовъд; родом от Варна;
 
 Димитър Г. Аллахверджиев (1876 -1948) - български геолог; родом от Севлиево;
 
 Никола Бронзов (1896 -1952) - български адвокат, журналист и политик от Националлибералната партия, кмет на София (март до октомври 1945 г.); родом от София;
 
 проф. Никола Арнаудов (1887 -1961) - български ботаник, пръв ръководител на катедрата по обща ботаника при Софийския унивеситет; роден в София;
 
 проф. Васил Арнаудов (1889 -1946) - български геолог, един от основателите на Българското геологическо дружество; родом от София;
 
 Лазар Алексиев Мирчевски (1884 -1963) - български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа, служи в МОО и четата на войводата Методи Стойчев; родом от с. Осой, Дебърско;
 
 проф. д-р Иван Начев (1927 -2014) български седиментолог; родом от с.Шатрово, Кюстендилско;
 
 Филип Маринов Кожухаров (1840 -1928) - общественик, поборник, народен представител и търговец; родом от Свищов;
 
 Евтим Кр. Чамишев (1857 -1923) - български опълченец, революционер, почетен гражданин на Габрово; родом от Охрид;
 
 Димитър Чамишев (1892 -1921) - български художник;
 
 Любомир Димитров (1930 -2001) - български театрален и филмов актьор; родом от София;
 
 Петър Шилев (1854 -1945) - български общественик, поборник, участва активно в Съединението на Източна Румелия с Княжество България, народен представител, окръжен управител и кмет на Пловдив; родом от гр. Съединение;
 
 Христо М. Тантилов (1870 -1944) - военен лекар, ортопед; родом от гр. Карлово, брат на генерал Петър Тантилов;
 
 Калчо Георгиев (1853 -1937) - търговец, общественик и благодетел, малко преди Освобождението се преселва в с. Сливница, където става крупен земевладелец, след Освобождението заедно с неговия братовчед Михалко Георгиев Сималков даряват имот на Българската църква за да се изгради храмът Св.св. Кирил и Методий в Сливница; родом от Крушево, Македония;
 
 Андрей Чапразов (1920 -1999) - виден български театрален и филмов актьор, сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност, директор на Театъра на поезията и естрадата; родом от Оряхово;
 
 Христо Попстоянов (1876-1934) - български просветен деец, публицист и църковен певец; член на УС на “Българска матица”; сътрудник в Дирекцията по печата; родом от с. Мелникич, Серско, Егейска Македония;
 
 Хрисанта Ставрева (1880-1975) - българска просветна деятелка; родена в с. Подмочани, Ресенско, Вардарска Македония;