ПАРЦЕЛ 48
 Въло Радев (1923-2001) - български кинорежисьор, кинооператор и сценарист; режисьор на “Крадецът на праскови”; “Осъдени души”; “Адаптация”; родом от Лесидрен;
 
 Милена Стамболийска (1872-1944) - българска учителка; съпруга на българския политик Александър Стамболийски; родена във Ветрен;
 
 Асен Стамболийски (1904-1965) - български общественик и журналист; родом от Ветрен, син на Александър Стамболийски;
 
 Александър Ас. Стамболийски (1938-1994) - български общественик и публицист; деец на БЗНС; народен представител в VII Велико народно събрание; роден в София;
 
Григор Бояджиев (1880-1956) - български революционер и занаятчия; деец на Върховния македоно-одрински комитет; участник в Горноджумайското въстание (1902); участник в Илинденско-Преображенското въстание; осъден на доживотна каторга, но е амнистиран след Младотурската революция; сподвижник на Яне Сандански; родом от с. Белица, Разложко;
 
 Петър Хаджиненчов Кермекчиев (1826-1881) - виден български търговец в Галац, Плоещ и Букурещ; филантроп; секретар в Английското консулство в Галац; осъществява транспорта на руските муниции от Букурещ до Велико Търново през Руско-турската война (1877-1878); учреява фонд “За народно образование”; роден във Велико Търново;
 
 ген. Никола Петров (1858-1908) - български военен деец, генерал-майор; началник на Първа военно-инспекционна област (1906-1908); родом от с. Тодоровци, Великотърновско;
 
 ген. Петър С. Петров (1884-1942) - български военен деец;
 
 ген. Върбан Винаров (1855-1908) - български военен деец, генерал-майор от сухопътните войски; инспектор на Кавалерията (1900-1908); почетен флигел-адютант на княз Фердинанд (1899-1900); роден в Русе;
 
 Симеон Радев (1879-1967) - бележит български писател, историк; дипломат, публицист и революционер; автор на книгата “Строителите на съвременна българия”; посланик във Вашингтон(1925-1933); Лондон (1935-1938) и Брюксел (1938-1940); родом от Ресен, Вардарска Македония;
 
 Бистра Винарова (1890-1977) - видна българска художничка; първата българска експресионистка; родена в София; съпруга на Симеон Радев; дъщеря на ген. Върбан Винаров:
 
 Виктория Ангелова - Винарова (1902-1947) - първата жена архитект в България; проектира сградата на Министерството на обществените сгради (днес там се помещава Столичната библиотека); родом от Велико Търново;
 
 Борис Винаров (1892-1948) - български архитект; син на ген. Върбан Винаров;
 
 Димитър А. Иванов (1887-1935) - “Създател и обединител на спортна България”; български спортен деятел; един от основателите на “Левски”; създател на родолюбивата организация “Кубрат”; председател на “Левски” (1920-1922); председател на Софийската спортна федерация; пръв председател на Българската национална спортна федерация (1923-1935); роден в София;
 
 проф. д-р Найден Чакъров (1907-1990) - български просветен деец; ръководител на катедра “История на педагогиката и история на българското образование” (1947-1972); родом от Троян;
 
 Венко Христов (1930-1988) - български писател и литературен критик;
 
 Матей Венков (1873-1949) - български дарител; главен касиер на БНБ; учредява дарителски фонд за Трета мъжка софийска гимназия в памет на сина си; роден в Котел;
 
 Тодора Бакърджиева - “Дългата коса” (1850-1934) - “Съратница на Ботев и Левски, тя умря щастлива, че видя България свободна”; поборник; таен куриер на Българския революционен централен комитет; родом от Казанлък;
 
 Нестор Марков (1836-1916) - виден български възрожденец; просветен деец и общественик; окръжен управител на Стара Загора (1879-1881), Велико Търново (1882-1884), Русе (1884-1886); министър на вътрешните работи (1883); народен представител; роден в с. Иробас (дн. Криво поле), Хасковско;
 
 Димитър Гичев (1893-1964) - български политик, деец на БЗНС; окръжен управител на Пловдив (1920-1923); министър на земеделието и държавните имоти (1931-1932); министър на търговията, промишлеността и труда (1932-1934); народен представител; родом от с. Перущица, Пловдивско;
 
 Паметник в памет на убитите и починали офицери oт VI випуск, починали през Сръбско-българската война 1885;
 
 Паметник в памет “на храбреците офицери от I пех софийски полк, загинали геройски в боя при Дренова глава на II.IX.1915; майор П. Катров; капитан К. Христов; капитан Н. Ноев; поручик о.з. К. Василев; оф. к-т о.з. К. Сираков;
 
 ген. Петър Марков (1859-1943) - български военен деец, генерал от кавалерията; дългогодишен флигел-адютант на Цар Фердинанд; командир на Лейбгвардейския конен полк (1886-1908); инспектор на конница (1908-1910); пълномощен министър в Берлин (1914-1918); роден в Шумен;
 
 ген. Иван Колев (1863-1917) - изтъкнат български военен деец, генерал-лейтенат; “бащата на българската конница”; началник щаб на Трета и Пета армия; по време на Първата световна война е командир на Първа конна дивизия, като разгромява противника и освобождава Добруджа; награден с германски железен кръст от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен; родом от с. Бановка, Бесарабия (дн. Украйна);
 
 Матей Бончев - “Бръшлян” (1881-1956) - български журналист и публицист; главен редактор на в. “Зора”; роден в Котел;
 
 ген. Димитър П. Димитров (1922-1989) - български военен деец, генерал-лейтенант;
 
 Аврам Чальовски (1854-1963) - “Българският Форд”; един от най-значимите български индустриалци; фабрикант; виден дарител; през 1898 г. основава „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“; родом от Галичник, Вардарска Македония;
 
 Евстатий Чальовски (1885-1943) - български революционер и търговец; деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; деец на “Илинденската организация”; роден в Галичник, Вардарска Македония, син на Аврам Чальовски;
 
 Христо Далчев (1872-1949) - български юрист, общественик, просветен деец и политик; народен представител в Османския парламент след Младотурската революция; родом от Кукуш, баща на поета Атанас Далчев и на скулптора Любомир Далчев;
 
 Никола Божинов (1869-1930) - български търговец и общественик; деец на Крушевското благотворително братство; роден в Крушево, Вардарска Македония;
 
 проф. Стефан Баджов (1883-1953) - виден български художник и преподавател в Художествената академия; рисува стенописите на църквата “Св. Седмочисленици” и купола на църквата “Св. Никола Софийски”; участва в реставрирането на стенописите в Боянската църква и в оформлението на интериора на дворците Врана, Царска Бистрица и Ситняково; член-учредител на Македонския научен институт; родом от Крушево, Вардарска Македония;
 
 Марио Вътков (1952-1995) - български художник, илюстратор;
 
 акад. Стефан Младенов (1880-1963) - бележит български езиковед и диалектолог; специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика и българистика; участник в Научната експедиция в Македония и Поморавието по време на Първата световна война; член-кореспондент на Полската академия на науките, на академията на науките на СССР и на Германската академия на науките;
 
  проф. Кънчо Делев Георгиев (1927-2006) - български архивист и историк;
 
  Атанас Щилиянов (1870-1942) - български военен деец; командир на Единадесети пехотен сливенски полк;
 
  Петър Сърбински - виден деец на земеделското младежко движение в България, секретар на БЗНС (1933, 1944-1947); репресиран от комунистическата власт след 9 септември и изпратен в лагера в Белене;
 
  Стоян Костурков (1866-1949) - български общественик и политик; един от основателите на Радикалдемократическата партия и нейн секретар (1906-1934); министър на народното просвещение (1918-1919; 1945-1946); министър на железниците, пощите и телеграфите (1931-1934); народен представител; родом от Панагюрище;
 
  Пенчо Костурков (1899-1989) - български юрист и политик; деец на Радикалдемократическата партия; член на НК и заместник-председател на Отечествения фронт; член на Президеума на Народното събрание; роден във Враца, син на Стоян Костурков;
 
  ген. Константин Георгиев (1876-1925) - български военен деец, генерал-майор и политик; помощник-началник на Щаба на Българската армия; член на Военния съюз; народен представител от Демократическия сговор; избран е от БКП като примамка за атентата в църквата “Света Неделя” и е убит от комунистическия терорист Атанас Тодовичин пред църквата “Свети Седмочисленици”; атентатът в “Света Неделя” е извършен по време на неговото погребение; родом от Брезник;
 
  ген. Никола Пенев (1879-1955) - български военен деец, генерал-лейтенант; роден в Шумен, брат на видния български литературовед Боян Пенев;
 
  Иван Куршумлиев - търговец;
 
  Панчо Богданов - български търговец и благодетел; родом от Велес, Вардарска Македония;
 
  проф. д-р Ангел Бовянски (1927-2000) - български лекар, гастроентеролог;
 
  акад. проф. Иван Гошев (1886-1965) - български учен и духовен деец; църковен историк, археолог, епиграф и литургист; библиотекар на Светия синод на Българската православна църква; роден в Пловдив;
 
  Паметник в памет на Български офицери загинали между 1885 и 1910 г. - С. Макавеев от Котел; Н. Събев от Лясковец; Тодор Матров от Лясковец; А. Стаматов; П. Цветков от Етрополе; Д. Стойчев от Габрово; Б. Банков от Калофер; С. Христов от Дряново; С. Таргов от Сливен; И. Симитчиев от Сливен; П. Пешев от Царево; К. Кожухарцки от Крива Паланка; П. Желябов от М. Търново; Н. Малчев от Шумен; Н. Матинчев от Самоков; И. Панев от Стара Загора;
 
  Тодор Матров (1865-1905) - български офицер и революционер; деец на ВМОК и на ВМОРО; награден с орден “За храброст”; загива като доброволец в Руската армия по време на Руско-японската война; родом от Лясковец;
 
  акад. проф. Георги Бончев (1866-1955) - български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България; почетен гражданин на София; роден в Жеравна;
 
  Иван Сливенски (1899-1983) - български общественик и дипломат;
 
  Атанас Сарайдаров (1866-1925) - български военен деец и революционер; войвода на ВМОК; участва в Горноджумайското въстание през 1902 г.; загива при атентата в църквата “Св. Неделя”; родом от с. Златари, Ресенско, Вардарска Македония;
 
  Грую Павлов (1886-1951) - български юрист и общественик; народен представител в 22 Обикновено Народно събрание; женен за дъщерята на Атанас Сарайдаров (Вера);
 
  Иван Н. Гладнев - български адвокат и общественик; убит в атентата в църквата “Света Неделя” роден в Габрово;
 
  ген. Иван Попов (1856-1929) - български военен деец, генерал-майор и революционер; участник в четата на Филип Тотьо; награден с ордени “За храброст”; “Св. Александър”; “За военна заслуга”; завършва първия випуск на Военното училище в София; народен представител; репресиран от правителството на Александър Стамболийски; родом от Свищов;
 
  ген. Георги Серкеджиев - Пашката (1922-1992) - български военен деец и партизанин; роден в Храбрино, Пловдивско;
 
  ген. Нанка Серкеджиева - Витка (1925-2012) - българска военна деятелка и партизанка; втората жена генерал в българската история; член на БКП, начело на Трети отдел на Държавна сигурност (картотека и архив);
 
  ген. Павел Павлов (1870-1925) - български военен деец, генерал-майор; загива при атентата в църквата “Света Неделя”; родом от Харманли;
 
  Теню Павлов (1923-1954) - български военен летец, син на ген. Павел Павлов;
 
  Антон Помаков (1900-1962) - български лекар; диетолог;
 
  Власаки Шуманов (1889-1963) - български лекар; психоневролог, дефектолог и хигиенист; роден в Сливен;
 
  проф. Виктор Шаренков (1892-1963) - български учен, английски филолог; родом от с. Церово, Пазарджишко;
 
  Никола Трайков (1887-1963) - български революционер и просветен деец; историк, дипломат, журналист и библиограф; деец на ВМОРО; родом от с. Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония;
 
  проф. Веселин Трайков (1921-2011) - виден български историк и библиограф; роден в Гюргево, Румъния, син на Никола Трайков;
 
  акад. Никола Обрешков (1896-1963) - бележит български математик; дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в СУ и директор на Математическия институт при БАН; чете лекции в университетите в Берлин, Рим, Женева, Дрезден, Палермо, Хамбург, Лайпциг и др.; родом от Варна;
 
  проф. Живко Чолаков (1914-1978) - български художник, живописец; роден в с. Белослав, Варненско;
 
  проф. Симеон Иванов - български учен;
 
  проф. Кирил Чолаков (1897-1963) - български психолог, психиатър, философ и педагог;
 
  Георги Хрусанов (1910-1966) - български писател; роден в Сливен;
 
  Димитър Трайкович (1817-1880) - български общественик, революционер и политик; един от основателите на Софийския революционен комитет; сподвижник на Васил Левски; заточен по време на Руско-турската освободителна война; кмет на София (1879-1880); родом от Велес, Вардарска Македония;
 
  Никола Недков (1897-1953) - български лекар, пластичен хирург; един от основателите на катедрата по пластична хирургия в Исул; роден в Габрово;
 
  Яким Якимов (1900-1965) - български учен, инженер; ректор на МЕИ (1960-1962); родом от с. Богданово, Бургаско;
 
  проф. д-р Константин Гълъбов (1892-1980) - български филолог, писател, публицист и преводач; родом от Перущица;
 
  проф. Жана Николова - Гълъбова (1908-2009) - български учен-филолог, есеист, публицист и редактор; родена в Трън;
 
  Димитър Христов (1870-1944) - български политик и публицист; деец на Прогресивнолибералната партия; зам-директор на Народна библиотека ; министър на търговията и земеделието (1911-1912); министър на търговията промишлеността и труда (1912; 1924-1926); министър на земеделието и държавните имоти (1912-1913; 1926-1930); министър на железниците, пощите и телеграфите (1913); родом от с. Градец, Котленско;
 
  Гоце Гулев (?-1953) - български търговец, фабрикант; роден в Кукуш, Егейска Македония;
 
  Васил Шанов (1874-1953) - български просветен деец и революционер; турколог; деец на ВМОРО, член на Одринския революционен комитет; преподава в Битоля, Хрупища, Одрин и Солун и Софийския университет; родом от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония;
 
  Васил Златнатенджеров - български търговец, фабрикант; роден в Трявна;
 
  Атанас Малинков (?-1945) - български юрист и общественик; член на първия УС на БСФС;
 
  Неделчо Танев - български търговец от XIX век; родом от Свищов;
 
  Гаврил Христовски (1854-1911) - български поборник и революционер; роден в Орхание (дн. Ботевград);
 
  Никола Джанков (1898-1986) - български общественик; деец на БЗНС;
 
  Николай Митаков (1856-1925) - български търговец, общественик и публицист; родом от с. Долно Камарци, Софийско; баща на българския юрист, политик и министър на правосъдието Васил Митаков (1939-1942), който е убит от Народния съд на 1 февруари 1945 г.
 
  Петър Аджаров (1902-1963) - български писател и публицист; деец на БКП; роден в Ямбол;
 
  Вергил Димов (1901-1979) - български политик и публицист; един от водачите на БЗНС Врабча 1; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1932-1934); министър на външните работи (2 септември 1944-9 септември 1944); министър на железниците, пощите и телеграфите (2 септември 1944-9 септември 1944); родом от с. Аязлар (дн. Светлен), Поповско; произхожда от семейство на бежанци от Беломорска Тракия;
 
  Константин Живков (1870-1950) - български военен деец, полковник; първи началник на Военноисторическата комисия към Щаба на българската армия; по време на Първата световна война командва ХХХ пехотен шейновски полк и II пехотна тракийска дивизия; награден с орден “За храброст” и царски орден “Св. Александър”; роден в Щип, Вардарска Македония;
 
  проф. Венелин Ганев (1880-1966) - виден български академик, юрист, политик, дипломат и публицист; деец на Радикалдемократическата партия; министър на правосъдието (1919-1919); участник в българската делегация при мирните преговори в Париж след края на Първата световна война; посланик на България във Франция (1920-1922); регент на цар Симеон II (1944-1946); народен представител; репресиран от комунистическия режим след 9 септември; родом от Русе;
 
  Матей Златоустов (1890-1975) - български военен деец, полковник от кавалерията;
 
  Димитър Т. Иванов (1888-1971) - български съдия;
 
  ген. Стефан Азманов (1868-1938) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на I, III и IV армия; началник на Оперативния отдел в Щаба на армията (1915-1918); главен редактор на военните издания (1913-1914); роден в Стара Загора;
 
  Тодор Азманов (1908-1980) - български архитект; син на ген. Стефан Азманов;
 
  Давид Младенов (1888-1981) - деец на БЗНС; единнофронтовец;
 
  Васил Ранков (1869-1942) - български просветен деец и търговец; автор на учебници; родом от Дупница;
 
  проф. Владимир Шаров (?-2003) - български учен, специалист по селскостопанска метеорология;
 
  Бончо Боженски (1866-1931) - български военен деец и съдия; участва в Русенския бунт на офицерите-русофили (1887); роден в Боженци;
 
  арх. Лука Каров (1912-1983) - български архитект;
 
  проф. д-р Любен Луков (1921-2002) - български лекар; офталмолог;
 
  проф. Васил Стоилов (1904-1980) - български художник, живописец и преподавател; родом от София;
 
  Христо Кацаров (1877-1939) - български военен деец, роден в Пирдоп;
 
  Александър Оббов (1887-1975) - български политик, деец на БЗНС; министър на земеделието и държавните имоти (1920-1923); и.д. министър на вътрешните работи и народното здраве (1923); министър на земеделието и държавните имоти (1945-1946); народен представител; родом от Плевен;
 
  граф Николай Леонидович Игнатиев (1909-1983) - руски дворянин, внук на граф Игнатиев; журналист; репресиран от комунистическия режим;
 
  Йото Върбанов (1898-1968) - български художник;
 
  Димитър Байкушев (1911-1989) - български футболист; състезател на “Славия” и българския национален отбор; трикратен шампион на България (1930, 1936, 1939); шампион на България и като треньор със “Славия” (1943) и “Спартак” Пловдив (1963); роден в София;
 
  Никола Томалев (1865-1934) - български търговец; родом от Крушево, Вардарска Македония; чичо на революционера Наум Томалевски;
 
  Милан Константинов (1881-1935) - български революционер; деец на ВМОРО; тетовски войвода; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден в Крайова, Румъния;
 
  Стефан Кисов (1861-1915) - български военен деец и опълченец; герой от Руско-турската освободителна война; един от спасителите на Самарското знаме; командир на II пехотен струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война; награден с орден “За храброст” и руския орден “Св. Владимир”; родом от Болград, Бесарабия;
 
  проф. Димитър Сепетлиев (1928-2007) - български учен, историк;
 
  Димитър Ярцев (1895-1936) - български военен деец; роден в Кукуш, Егейска Македония;
 
  Яким Цветанов (1878-1973) - крупен български строителен предприемач и индустриалец; участвал в строежа на II-то крило на Българската Земледелска Банка; основите /бетона / на черквата Александър Невски; софийските Минерални бани; II-то крило на Държавната печатница; зданието на д-во „Всехъ Скорбящихъ Расдостъ; пристройката етажъ на Народната Банка; книжния склад на Софийската Банка; родом от с. Радибуш, Кривопаланско, Вардарска Македония;
 
  Стефан Руневски (1877-1919) - български писател, журналист и учител; роден в Дряново;
 
  проф. Христо Кодов (1901-1982) - виден български славист, литературен историк и палеограф; репресиран от комунистическата власт; родом от Калофер;
 
  Иван К. Драгомиров (1848-1911) - български лекар, общественик и педагог; роден в Стара Загора;
 
  Александър Драгомиров - български юрист, председател на Военния съд; син на Иван Драгомиров;
 
  Никола Саранов (1854-1915) - български просветен деец, общественик и революционер; член на Габровския революционен комитет; участва в подготовката на Априлското въстание; родом от Габрово;
 
  Йован Цокович - учен, икономист;
 
  Илия Стоянов - български учен, лесовъд;
 
  Лиана Герганова (1900-1981) - българска оперна певица;
 
  проф. д-р Петър Дановски (1922-2006) - български учен; инженер;
 
  Яков Митров (1872-1959) - виден български лекар и общественик; роден в Лазарополе, Вардарска Македония;
 
  Стефан Саламанов (1860-1922) - български търговец; родом от Габрово;
 
  Милко Маринов (1920-1998) - български художник, декоратор и постановчик (“Пътят към София”; “13 дни” и др.); роден в София;
 
  Райчо Ганев (1878-1959) - виден български архитект; родом от Сливен;
 
  Васил Събев (1861-1933) - български военен деец, командир на Първи артилерийски полк (1892-1904); роден в Карлово;
 
  Любен Доросиев (1924-1997) - български учен; директор на Института по генетика при БАН (1988-1992);
 
  Димитър Ночев (1850-1916) - български поборник и революционер; участник в четата на Христо Ботев; оставя спомени; родом от Пирдоп;
 
  Ксенофонт Кобринов (?-1933) - руски военен деец; емигрирал в България;
 
  Методи Иванов - Мечо (1936-1996) - български музикален деец, композитор;
 
  проф. Найда Дишева (1918-1980) - български учен, икономистка; деятелка на БКП;
 
  проф. Дочо Шошков (1922-1981) - български учен, ветеринарен лекар;
 
  Йордан Кръчмаров (1895-1980) - виден български скулптор; първият чужденец награден със златен медал от Мюнхенската академия за изящни изкуства; роден в Разград;
 
  Никола Стойков - Кусото (1878-1936) - български революционер; ръководител на ВМОРО за Горни Демир Хисар; член и председател на Битолския околийски комитет на ВМОРО; родом от Крушево, Вардарска Македония;
 
  ген. Атанас Арабаджиев (1914-1981) - български военен деец, деец на БКП; роден в Асеновград;
 
  ген. Иван Ачанов (1929-2014) - български военен деец, генерал-майор; служител на ДС; родом от с. Кралев дол, Пернишко;
 
  Методи Терзиянов (1891-1973) - български спортен деятел и общественик; деец на Първото българско колоездачно дружество; роден в Охрид, Вардарска Македония;
 
  Филип Чиширанов (?-1916) - български революционер, поборник и търговец; член на Стрелчанския революционен комитет; родом от Стрелча;
 
  проф. д-р Недялко Делков (1929-1998) - изтъкнат български дендролог; роден в София;
 
  Стоян Коледаров (1879-1946) - български публицист, културен деец и общественик; родом от Велико Търново;
 
  Димитър Симеонов (1882-1958) - български музикален деец, цигулар;
 
  Георги Браилов - български революционер, деец на ВМОРО; член на Прилепския околийски комитет; роден в Прилеп, Вардарска Македония;
 
  Константин Муравиев (1893-1965) - български политик, дипломат и деец на БЗНС; министър-председател и министър на външните работи на България (2 септември - 9 септември 1944); министър на войната (1923); министър на народното просвещение (1931-1932); министър на земеделието и държавните имоти (1932-1934); народен представител; роден в Пазарджик, племенник на Александър Стамболийски; репресиран след 9 септември;
 
  Александър Владиков (1874-1942) - виден български фотограф и общественик; деец на ВМОК и македонската емиграция в България; родом от Кукуш;
 
  Борис Далчев (1910-1986) - български архитект; роден в Солун, син на българския общественик Христо Далчев и брат на Атанас Далчев и Любомир Далчев;
 
  Александър Божинов (1878-1968) - бележит български художник, публицист и писател; един от най-големите авторитети в областта на карикатурата и илюстрацията; родом от Свищов;
 
  акад. Михаил Арнаудов (1878-1978) - изтъкнат български учен, фолклорист, литературен историк, етнограф; директор на Народния театър (1926); ректор на СУ (1935-1936); член-учредител на Македонския научен институт; министър на народното просвещение (1944); осъден от Народния съд на доживотен затвор, но е освободен; роден в Русе, в семейство на преселник от с. Вратница, Тетовско, Вардарска Македония;