ПАРЦЕЛ 49
Димитър Коцов (1857-1893) - български просветен деец, общественик, публицист и политик; училищен инспектор във Видинско; заместник-директор на Народна библиотека; народен представител; родом от Плевен;
 
 проф. Начко Начков (1914-1989) - български учен, географ; родом от с. Игнатово, Ломско;
 
 проф. Александър Тошков (1909-1990) - български микробиолог; пчелар; роден в Трън;
 
 ген. Христо Антонов (1886-1958) - български военен деец; кавалер на Ордена за храброст;
 
 Величко Георгиев (1877-1924) - български лекар; един от организаторите на училищното здравеопазване в България; прави първите проучвания в България на пелаграта; родом от Плевен;
 
 Христо Цанков - Дерижан (1888-1950) - български писател и публицист; директор на Народния театър; роден в Габрово;
 
 Вили Цанков (1924-2007) - български театрален и кинорежисьор; “Сватбите на Йоан Асен”; “Демонът на империята”; родом от София, син на Христо Цанков;
 
 Пенчо Балкански (1908-1985) - български художник (живописец и график) и фотограф; роден в с. Ломец, Ловешко;
 
 Георги Д. Киовлиев (1860-?) - български търговец; родом от Прилеп;
 
 Лило Яковов (1864-1916) - български лекар и общественик; деец на Върховния македоно-одрински комитет; убит на фронта през Първата световна война; роден в Свищов;
 
 ген. Ангел Ангелов (? - 1943) - български военен деец, генерал-майор;
 
 проф. инж. Стоян Гуцов (1904-1981) - български инженер;
 
 Крум Кюлявков (1893-1955) - български писател, публицист, художник и общественик; деец на БКП; главен редактор на “Работническо дело”; родом от Кюстендил, в семейство на преселници от Велешко;
 
 Васил Бушаранов (1851-1893) - български просветен деец и поборник; съратник на Васил Левски; секретар на Димитър Общи; заточеник в Диарбекир; роден в с. Голям Извор, Тетевенско;
 
 Ганьо Буков (1856-1918) - български просветен деец, революционер и публицист; участник в Априлското въстание; председател на Харманлийския революционен комитет; родом от Харманли;
 
 Киро Маричков (1875-1922) - виден български архитект; завършва в Карлсруе; заместник-кмет на София (1908-1911); един от основателите на дружество “Съвременно изкуство”; роден в Калофер;
 
 Борис Левиев (1902-1968) - български цигулар; диригент и композитор; главен диригент на Държавния музикален театър “Стефан Македонски” (1948-1958); родом от София;
 
 Кирил К. Маричков (1919-2000) - български юрист и дипломат; роден в София;
 
 Иван Андонов (1934-2011) - български кинорежисьор и актьор; режисьор на “Дами канят”; “Опасен чар”; “Вчера”; “Адио Рио” и др.; родом от Пловдив;
 
 ген. Делчо Несторов (1863-1932) - български военен деец и преводач;
 
 Ари Калъчев (1896-1953) - български художник (живописец); родом от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония;
 
 Иван Пенков (1897-1957) - виден български художник (сценограф, живописец, приложник); основател на катедрата по сценография в Художествената академия; председател на Съюза на българските художници; роден в Казанлък;
 
 Нове К. Новев (1880-1917) - български офицер; кавалер на два ордена за храброст; колоездачна рота при I-ва конна дивизия; роден в Смилево, Вардарска Македония;
 
 Кочо Новев (1862-1925) - български строител; родом от Смилево, Вардарска Македония;
 
 акад. Стефан Ватев (1866-1946) - виден български лекар, антрополог и фолклорист; първият български професор по педиатрия; председател на Върховния медицински съвет; декан на Медицинския факултет на СУ (1927-1928); председател на природо-математическия клон на БАН (1923-1924; 1930-1931); един от основателите на Българския лекарски съюз; председател на Ловчанското читалище “Наука”; член на Антропологическото дружество в Париж и Берлинското дружество за антропология; етнология и праистория; роден в Ловеч;
 
 Петър Габровски (1898-1945) - български политик и юрист; министър на железниците, пощите и телеграфите (1939-1940); министър на вътрешните работи (1940-1943); член на УС на Съюза на българските адвокати; осъден на смърт от “Народния съд” след Деветосептемврийския преврат; родом от Разград;
 
 Йосиф Ватев (1891-1964) - български лекар; син на акад. Стефан Ватев;
 
 Михаил Карафилов (1880-1940) - български строителен инженер; член е на БИАД и председател на неговия софийски клон; роден във Велес, Вардарска Македония;
 
 Борис Бракалов (1886-1968) - български военен деец; деец на БКП (р); участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война;
 
 Марко Костурков (1884-1959) - български търговец; придворен доставчик; родом от Панагюрище;
 
 акад. Константин Петканов (1891-1952) - виден български писател, публицист и просветен деец; доброволец в Македоно-одринското опълчение; роден в с. Каваклия, Лозенградско, Одринска Тракия; един от водачите на Тракийското дружество;
 
 Иван Пеев-Плачков (1864-1942) - български просветен деец и политик; министър на народното просвещение (1900-1901; 1912-1913); подпредседател на Народното събрание; член на Народната партия; редактор на в. “Мир”; член на БКД (БАН); родом от Копривщица;
 
 ген. Христо Недялков (1864-1943) - български военен деец, пехотен генерал; герой от Първата световна война; ръководи Първа пехотна софийска дивизия; награден с ордени “За храброст” и “Св. Александър”; роден във Велико Търново;
 
 проф. д-р Стоян Велинов (1872-1944) - български лекар; един от основателите на Медицинския факултет при Софийския университет; родом от Котел; умира при бомбардировките по време на Втората световна война;
 
 Спиридон Мирчев (1865-1953) - български просветен деец; секретар на Прилепската българска община; роден в Прилеп, Вардарска Македония
 
 проф. Кирил Мирчев (1902-1975) - български езиковед; член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология; родом от Битоля, Вардарска Македония; син на Спиридон Мирчев;
 
 Петър Мирчев (1907-1991) - български писател, журналист и езиковед; деец на ВМРО и Илинденската организация; роден в Битоля, Вардарска Македония в семейството на Спиридон Мирчев;
 
 Лазар Радковски (1875-1934) - български просветен деец; родом от Троян;
 
 Симеон Петров (1888-1950) - първият български авиатор, летял над територията на България; един от пионерите и на българската звукозаписната индустрия; създател на звукозаписната компания “Симонавия”; роден в Русе
 
 Пенчо Фъртунов (1900-1953) - виден български лекар; родом от Велико Търново;
 
 ген. проф. Иван Копчев (1915-1980) - български военен лекар, хирург; участник в Гръцката гражданска война след Втората световна война, Корейската и Алжирската война ; роден в с. Бутан, Оряховско;
 
 Тодор Бешовишки (1875-1930) - български търговец и кооперативен деятел;
 
 Георги Тишев (1847-1926) - български политик и общественик; секретар на Българската екзархия (1872-1877); министър на вътрешните работи (1880); дългогодишен окръжен управител на Варна (1883-1892), Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894); народен представител;; родом от Свищов
 
 проф. Боян Хаджистамов (1906-1980) - виден български лекар, хирург; основател и пръв ръководител на Катедрата по ортопедия и травмотология в Пловдив; роден в София, произхожда от видния самоковски род Хаджистамови;
 
 ген. Ангел Ангелов (1914-1980) - български военен деец, генерал;
 
 Стефан Карадимитров Чернев (1857-?) - български лекар и революционер, член на Българския революционен комитет в Сливен; родом от София;
 
 Апостол Попбожинов Чибуков (?-1923) - български предприемач и деец на Дебърското благотворително братство; роден в с. Селце, Реканско, Вардарска Македония; брат на българския иконописец Саве Попбожинов;
 
 Саве Попбожинов (1864-1893) - български иконописец, представител на Дебърската художествена школа; работи в София и Софийско, в Германския манастир, в Долнолозенския манастир, в Княжево, в “Св. Петка стара”, и деец на Дебърското благотворително братство; роден в с. Селце, Реканско, Вардарска Македония;
 
 проф. Тодор Златев (1885-1977) - виден български архитект и преподавател; родом от София;
 
 Трифон Кунев (1880-1854) - виден български поет, публицист и общественик; член на БЗНС; роден в Ъглен;
 
 Никола Коцев Стоичков (1872-1939) - български просветен деец и политик; народен представител; председател на Кюстендилския окръжен съвет; кмет на град Кюстендил (1925-1926); родом от Кюстендил;
 
 Евгения Елмазова [Евгения Марс] (1877-1945) - български писателка, преводачка и общественичка;родена в Самоков;
 
 Павел Елмазов (1898-1975) - български оперен певец, бас; заслужил артист; родом от София; син на Евгения Марс;
 
 Лев Петричев - български поборник и краевед; роден в Трън;
 
 Вера Иванова (1905-1933) - българска художничка;
 
 ген. Милко Георгиев (1923-1984) - български военен деец, генерал-майор;
 
 проф. Иван Апостолов (1910-1981) - виден български юрист, университетски преподавател, научен работник, адвокат, арбитър; родом от София;
 
 проф. Васил Попов (1901-1968) - български ентомолог;
 
 Иван Попов (1927-1981) - български театрален режисьор;
 
 Сергей Ст. Иванов (1882-1953) - български художник;
 
 Харитон Куев (1878-1940) - български аптекар, революционер, политик и общественик; народен представител; кмет на Пловдив (1919); родом от Бяла черква;
 
 Трайчо Доброславски (1903-1964) - български политик, публицист и общественик; участва в Деветосептемврийския преврат; народен представител; политически секретар на Звено; посланик във Финландия; роден в с. Доброславци, Софийско;
 
 проф. Радой Папазов (1924-1985) - български учен, специалист по водно стопанство;
 
 Кънчо Симидов -български просветен деец; родом от Елена;
 
 Георги Добринович (1858-?) - български революционер, поборник, опълченец, адвокат и общественик; четник при войводите дядо Цеко и Панайот Хитов народен представител; околийски управител на Видин; роден в с. Дългошевци (с. Замфир), Ломско;
 
 Тодор Добринович (1885-?) - български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК; участник в Илинденското въстание; четник при Михаил Даев; войвода на чета №15 на МОО; родом от Видин;
 
 ген. Петко Стоянов (1912-?) - български военен деец, генерал-лейтенант;
 
 Иван Пейчев (1916-1976) - български поет и драматург; роден в Шумен
 
 Гено Юрданов (?-1932) - български военен деец, полковник; началник на конезавода в с. Божурище; родом от Елена;
 
 Васил Касабов (1866-1949) - български общественик; кмет на Търговище (1902-1904);
 
 Георги Коняров (1882-1967) - български инженер; дългогодишен директор на мини “Перник”; завършил във Фрайбург през 1905 г.; роден в Пловдив;
 
 Александър Златарски (1851-1926) - български финансист; един от основателите на Българската сметна палата; родом от Пловдив, син на възрожденеца Никола Златарски и брат на генерал Стефан Златарски и големия историк Васил Златарски;
 
 Георги Кертев (1868-1940) - български просветен деец и общественик; училищен директор в Казанлък и Стара Загора; роден в Стара Загора;
 
 Драгомир Табаков (1893-1950) - български юрист и съдия; родом от Калофер;
 
 Антон Франгя (1856-1917) - български юрист, политик и общественик; министър на железниците, пощите и телеграфите (1911-1913); народен представител; роден в Русе;
 
 Светла Даскалова (1921-2008) - български политик, деец на БЗНС; министър на правосъдието (1966-1990); народен представител; родена в София, дъщеря на Райко Алексиев;
 
 Васил Касабов (1866-1949) - български общественик; кмет на Търговище (1902-1904);
 
 Георги Илчев (1879-?) - български военен деец, полковник, командир на Осемнадесета пехотна етърска дружина; награден с български ордени “За храброст”, “За военна заслуга” и германски “Железен кръст”; родом от Голямо Белово, Пазарджишко;
 
 Йордан Наумов (1870-?) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Кавалерийската дивизия; роден в Прилеп, Вардарска Македония;
 
 проф. Димитър Митов (1898-1962) - български литературен и театрален критик; основател на вестник “Литературен глас”, ректор на НАТФИЗ (1948-1951; 1954-1961); родом от Казанлък;
 
 Калина Малина [Райна Радева - Митова] (1898-1979) - български детска писателка и преводачка; автор е на първия български детски роман “Златно сърце”; родена е в София, съпруга е на проф. Димитър Митов;
 
 Христо Тереев (1858-1932) - български офицер и общественик; родом от Велико Търново;
 
 Георги Алтънов (1856-1946) - български просветен деец; роден в Свищов;
 
 проф. Иван Алтънов (1892-1972) - български юрист и дипломат; участник в Лозанската конференция (1922-1923); секретар е на българските представителства в Истанбул и Париж; член-кореспондент е на БАН; родом от София;
 
 проф. Йордан Тодоров (1921-1996) - български лекар; основател на българската клинична лаборатория; създател е на дисциплината “Клинична химия” и “Лабораторна диагностика” на Българското дружество по клинична химия; репресиран е от комуничестката власт; роден в София;
 
 Тодор Янакиев Тодоров (1906-1979) - български политик; деец на БЗНС; участник в Отечествения фронт; член на Президиума на Народното събрание на НРБ (1952-1971); родом от с. Яребична, Варненско;
 
 проф. Людмил Наков (1931-2010) - български лекар, имунолог;
 
 ген. Вичо Диков (1861-192) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на Седми пехотен преславски полк (1885); началник на Щаба на армията (1907); командир на Четвърта армия (1913); роден е в с. Бейдауд, Северна Добруджа;
 
 Илия Балтов (1879-1934) - български военен деец и революционер; деец на ВМОК; участник в Горноджумайското и Илинденското въстание; командир на Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия; родом от с. Буково, Битолско, Вардарска Македония;
 
 акад. проф. Даки Йорданов (1893-1978) - виден български биолог и ботаник; ректор на СУ “Климент Охридски” (1956-1962); роден в Омуртаг;
 
 Здравко Алексиев (1934-1981) - български художник, график; родом от Кърджали;
 
 Иван Кавалджиев (1891-1959) - български народен музикант, диригент, композитор и издирвач на народни песни; роден е в с. Научен, Новозагорско;
 
 Петруш Сарафов (1864-1943) - български търговец и общественик; благодетел на ВМОРО; родом от Кукуш, Егейска Македония
 
 Ангел Радушев (1858-?) - български търговец, един от основателите на Шуменското пивоварно дружество; роден в Шумен;
 
 Петър Матеев (1850-1943) - български общественик, дипломат и пътешественик; директор е на Български пощи и телеграфи; родом от Котел;
 
 ген. Гроздан Петров (1919-1978) - български военен деец;
 
 Стефан Георгиев - български художник;
 
 Пенчо Никоевски (1898-1983) - български лекар и просветен деец;
 
 проф. Ламбри Ламбрев (1900-1981) - български лекар, акушеро-гинеколог;
 
 Александър Илков (1898-1970) - български адвокат, учен, общественик;
 
 Иван Мавров (1887-1951) - български строителен инженер, пионер на инженерното военно дело; роден в Хасково
 
 Йончо Йоневски (1900-1981) - български военен деец, военен пилот;
 
 Цанко Лавренов (1896-1978) - изтъкнат български художник и художествен критик; родом от Пловдив;
 
 Методи Поппандов - български строителен инженер и общественик; деец на Македонската емиграция в България;
 
 ген. Костадин Илиев (1923-1981) - български военен деец;
 
 Никола Станчев (1907-1979) - български художник, график;
 
 проф. Андрей Николов (1878-1959) - виден български скулптор; автор на някои от най-известните български паметници; роден във Враца;
 
 Любен Георгиев (1884-1954) - български драматичен актьор; родом от Русе;
 
 Анна Георгиева (1890-1961) - българска актриса;
 
 Георги Спасов (1891-1953) - български композитор, автор на солови, хорови и детски песни; автор е на популярната детска песен “Високи, сини планини”; роден в Лом;
 
 Руси Ганчев (1895-1965) - български художник, живописец; родом от Русе;
 
 Христо Манолов (1901-1953) - български композитор; създател и пръв диригент на хор “Гусла”; роден в Казанлък; син е на автора на първата българска опера Емануил Манолов;
 
 проф. Парашкев Хаджиев (1900-1981) - изтъкнат български композитор и музикален педагог; родом от София; син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев и оперната певица Дойчина Хаджиева;
 
 Петър Кънчев (1874-1958) - български художник и резбар;
 
 Борис Борозанов (1897-1951) - български кинорежисьор, сценарист и драматичен актьор; роден в Кратово, Вардарска Македония;
 
 Надежда Борозанова(1909-1998) - българска прима балерина;
 
 Стефан Николаев (1906-1951) - български режисьор и театрален деец; директор на Музикалния театър;
 
 Васил Николаев - Орфи (1943-1999) - български илюзионист; директор на Български циркове; родом от Силистра, син на театралния деец Стефан Николаев;