ПАРЦЕЛ 5
 акад. Димо Велев (1903 - 1988) - академик на БАН, един от най-видните български инжинери по водно дело; проектирал първия софийски водопровод; основател и директор на Техническия институт при Българската академия на науките;
 
 Стефан С. Огнянов (1865-1940) - български политик роден в Котел, кмет на град Русе;
 
 Стефан Ив. Даскалов (1880-1955) - политик от БЗНС; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г.; депутат; подпредседател на Народното събрание през 1933-1934 г., по-голям брат на Райко Даскалов;
 
Владимир Х. Милчинов (1879-1939) - български революционер от град Прилеп, деец на ВМОК; син на революционера Христо Милчинов; през 1900 година играе ролята на антигероя Осман бей в пиесата „Македонска кървава сватба“, убедителната му игра предизвиква публиката в Славянска беседа да го замеря с предмети; става четник при генерал Иван Цончев в Горноджумайското въстание в 1902 година. Агент на ВМОК в Албания, заловен лежи под чуждо име в Битолския затвор. Негови роднини са режисьорите Илия Милчин и Владимир Милчин.
 
Янко Сакъзов (1860-1941) - български общественик, политик, публицист, лидер на БРСДП (об.); роден в град Шумен; Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание; Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), XII (1902-1903 г.), XV–XIX (1911-1923 г.), XXI–XXIII (1923-1934 г.) Народно събрание; министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. — 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.
 
 проф. Асен Биолчев (1906-1997) – български учен; роден в град София във видно прилепчанско семейство.
 
 ген. Иван Тантилов (1875-1939) - български офицер от град Калофер;
 
 Иван К. Смичков (1878-1933) - български революционер, прилепски войвода на ВМОРО; роден във село Варош, днес квартал на град Прилеп; член на Илинденската организация; погребан в гроба на семейство Ракиджиеви.
 
 Димитър Пауновски (1904-1980) - български журналист и партизанин; зам. генерален директор на София прес от 1968 до 1975 г.;
 
 Иван Пауновски (1935-1990) - български писател, редактор, преводач от руски език и литературен критик; роден в град София;
 
 Тодор Николов Попадамов (1883-1960) - български революционер и учител от Прилеп; деец на ВМОРО; член на Прилепския околийски комитет; използва псевдонимите Кирил Христов и Страхил. В 1941 година като председател на Прилепското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България.
 
 Димитър Байкушев (1911-1989) – български футболист; нападател на Славия и националния отбор по футбол; в националния отбор има 27 срещи, в които е вкарал 10 гола; роден в град София;
 
 Иван Габровски (1851-1934) – опълченец;
 
 Младен Панчев - преподавател в Солунската девическа гимназия;
 
 ген. Никола Христов Крунев (1863-1920) – български военен деец; родом от град Берковица; генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885) като командир на 16-а рота от 7-и пехотен преславски полк; в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на 2-ри пехотен искърски полк и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и началник на 9–а дивизионна област;
 
 Асен Червениванов (1885-1977) – търговец; роден в град Кукуш; собственик на първата и най-голяма фабрика за оцет в България в Павлово;
 
 проф. инж. Цветан Лазаров (1896-1961) - най-продуктивният български авиоконструктор и учен в областта на авиацията работил в България; роден в град Плевен; през 1926 г. завършва Висшето техническо училище в Берлин по специалност "Машиностроене и самолетостроене".
 
 проф.д-р.Никола Хр. Боев (1886-1950) - ръководител на Неврологична клиника към Александровска болница;
 
 Леа Иванова (1923-1986) - популярна българска певица; родена в град Дупница; Леа е псевдоним на Лилия; Леа Иванова израства в Цариград, където учи в Робърт колеж и пее в детския хор на Българската екзархия.
 
 проф.Тома Барбов (1926-1990) – български учен; доктор на икономическите науки;
 
 Анастас Дудулов (1892-1971) - известен български скулптор от град Струга; работи в областта на декоративната скулптура, фигуралната композиция и портрета. Използва разнообразни техники и материали (камък, дърво, метал). Изкуствоведите определят творбите му като реализъм и критически реализъм; брат на астронома проф. Димитър Дудулов, син на общественика Перикли Дудулов и внук на общественика Янкула Дудулов;
 
 проф. Димитър П. Дудулов (1894-1980) - известен български астроном от град Струга; автор е на повече от 10 научни труда в областта на астрономията; пръв определя географската ширина на Обсерваторията; брат на скулптора Анастас Дудулов, син на общественика Перикли Дудулов и внук на общественика Янкула Дудулов;
 
 Георги Евстатиев (1875-1923) - български художник живописец; роден в град Стара Загора; през 1898 година завършва със златен медал художествената академия във Флоренция, специализира и в художествената академия в Рим; Евстатиев рисува основно портрети, пейзажи и битови композиции. Известни негови картинки са портретите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза, царица Елеонора, на Султана Петрова (1912), серия от три портрета на Иван Вазов (1916, 1919, 1921), портрет на Гошка Дацов (1917);
 
 проф. Димитър Йоакимов (1864-1952) - български зоолог и педагог; един от създателите на ентомологията в България (1865-1952); преподавател във Физико-математическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1895-1928); автор на първия български учебник по ентомология "Ръководство по ентомология с оглед на вредните насекоми";
 
 Константин Т. Размов (1926-1994) – Народен представител в 36 обикновено Народно събрание;
 
 Васил Панчев (1857-1933) - български революционер; деец на ВМОРО; роден в град Щип; става един от първите посветени членове на ВМОРО в Солун, където работи като комисионер в кантората на търговеца Саздо Ризов; в първите години на съществуването на ВМОРО чрез Панчев Централния комитет препраща литература, материали и поща към вътрешността на Македония;
 
 Георги Актарджиев (1868-1933) – български журналист; кореспондент на чужди вестници;
 
 Стойчо Гаруфалов (1868-1924) - български военен и революционер; родом от град Малко Търново; войвода на ВМОК; син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на епископ Иван Гаруфалов;
 
 Кирил Янков Матинов (1868-1930) - български учител и революционер; секретар на Крушевския околийски комитет на ВМОРО; родом от село Дебрец, Кайлярско;
 
 ген. Димитър Томов (1908-1948) - висш български офицер; убит през 1948;