 | ген. Стефан Тошев (1859-1924) - български офицер, генерал от пехотата; опълченец; командир на Първа пехотна дивизия през Балканската война; командир на V българска армия през Междусъюзническата война; командир на III и IV българска армия по време на Първата световна война; един от ръководителите на Съюза на запасните офицери; родом от Стара Загора; първи братовчед на видния държавник и дипломат Андрей Тошев;
|
| |
| | Тодор Матанов (1898-1988) - деец на БКП; член на ПБ на ЦК на БКП; роден в с. Кръстополе, Ксантийско;
|
| |
| | Иван Хр. Караминков (1880-1949) - български юрист; родом от Калофер;
|
| |
| | Елисавета Иванова Горанова - Караминкова (1849-1920) - “Ars longa Vita Brevis”; българска общественичка; основателка на Женското калоферско дружество “Просвещениe”; родена в Карловo; дъщеря на българския търговец Иван Горан Пулиев;
|
| |
| | Дамян Николов (1898-1958) - български художник; специализира в Париж; твори в областта на битовата композиция и портрета; родом от с. Червена вода, Русенско;
|
| |
| | проф. д-р Георги Георгиев (1928-1990) - български историк;
|
| |
| | Любен Динолов (1892-1977) - български архитект; роден в Русе;
|
| |
| | ген. Никола Иванов (1861-1940) - български военен деец и общественик, генерал от пехотата; участник в Съединението; началник на Щаба на войската (1894-1896); министър на войната (1896-1899); началник на IV пехотна преславска дивизия (1899-1903); началник на II пехотна тракийска дивизия (1903-1907); командир на II Българска армия през Балканските войни; родом от Калофер;
|
| |
| | проф. Любомир Ванков (1909-1972) - български учен, един от ръководителите на катедрата по Романска филология; френски филолог; роден в Русе;
|
| |
| | Николай Върбицалиев (1930-1997) - български журналист;
|
| |
| | Петко Д. Вълов (1861-1898) - български просветен деец; български филолог; (“Методика на българския език” 1893); родом от Видин;
|
| |
| | Никола Агънски (1889-1959) - български социолог; “Въведение към социологията”; родом от Дебелец;
|
| |
| | Йордан Вишовградски (1891-1925) - български общественик и политик, деец на БЗНС; единнофронтовец; народен представител; роден в с. Михалци, Великотърновско;
|
| |
| | Васил Разсолков (1841-1923) - български просветен деец и публицист; виден софийски учител; председател на Софийски епархийски учителски събор; родом от Дупница;
|
| |
| | Спиро Палигора (1855-1919) - арумънски и български търговец; роден в с. Маловище, Битолско, Вардарска Македония;
|
| |
| | ген. Райко Първанов (1917-1984) - участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; военен деец, генерал-майор; родом от Монтана
|
| |
| | Димитър Маринов (1846-1940) - български възрожденец; просветен деец; етнограф; основател и първи директор на Етнографския музей; народен представител в Учредителното събрание; директор на Народната библиотека (1894-1895); свещеник; роден във Вълчедръм;
|
| |
| | Кирил Хаджииванов (1914-1988) - български архитект; родом от София;
|
| |
| | Найден Николов (1884-1959) - български юрист и дипломат; деец на БКП; председател на Върховния касационен съд (1944-1946); роден в Златица;
|
| |
| | Леда Милева (1920-2013) - български писателка, преводач, общественик и дипломат; директор на БНТ (1966-1970); представител на България в Юнеско; народен представител; родом от София, дъщеря на Гео Милев;
|
| |
| | проф. Владимир Аврамов (1909-2007) - български цигулар и музикален педагог; един от основателите на “Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” в Пловдив; създател на камерен оркестър “Български струнен квартет”; роден в София;
|
| |
| | Димитър Тилков (1933-1981) - български учен, езиковед; ръководител на Фонетичния институт в Гренобълския университет (1970-1972); член на Европейското лингвистично дружество; родом от Мелник;
|
| |
| | акад. Емил Джаков (1908-1978) - български физик; ръководител на катедрата по техническа механика в СУ; директор на Института по електроника (1963-1978); роден в Свищов;
|
| |
| | Иван Джаков (1920-?) - първият български радиолюбител; На 24 април 1938 г. излъчва от София първото радиолюбителско съобщение от България – „CQ de LZ1ID“, в телеграфен режим по морзовата азбука на честота 7 МHz; участва в съпротивителното движение през Втората световна война;
|
| |
| | проф. Станчо Ваклинов (1921-1978) - български археолог и историк; ректор на Великотърновския университет (1966-1968); родом от Пловдив;
|
| |
| | Любен Христофоров (1893-1963) - български геолог и писател; автор на приключенска литература и пътеписи; роден в София;
|
| |
| | Васил Маринов (1856-1939) - български юрист; почетен член на Сдружението на българските съдии; дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1913-1927); родом от Болград;
|
| |
| | Христо Спасовски (1883-1976) - български просветен деец; инспектор на столичните първоначални училища; автор на буквари и читанки; роден в с. Патрешко, Троянско;
|
| |
| | проф. д-р Минчо Хр. Спасовски (1922-1995) - български лекар; родом от София;
|
| |
| | Иван Бамбов (1879-1947)- български търговец, банкер; |
| |
| | Борис Авджиев (1884-1955) - български индустриалец; член на Пловдивската търговско-индустриална камара; инженер; |
| |
| | Сава Кисьов (1861-1917) - български юрист, съдия; родом от Елена; |
| |
| | Ангел Радев (1892-1954) - български архитект; |
| |
| | Атанас Ат. Кашаров (1923-1988) - деец на БКП; участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; |
| |
| | Анастас Кръстев (1906-1979) - български икономист; роден в Долна Липница; |
| |
| | Лазар Кръстев (1939-2013) - български дипломат; |
| |
| | Вера Динолова (1893-?) - българска виолонистка; |
| |
| | Данчо Пишманов (1860-1920) - български общественик, народен представител и юрист; |
| |
| | Атанас Филипов (1822-1910) - български общественик; |
| |
| | Христо А. Филипов (1861-1934) - български съдия, юрист и общественик; председател на Българското благотворително образователно дружество “Иван Денкоглу”; |
| |
| | акад. Николай Тодоров (1921-2003) - български учен, историк-балканист; политик и дипломат; държавен глава на България (1990); председател на Народното събрание (1990-1991); основоположник на Балканистиката в България; деец на БКП; роден във Варна; |
| |
| | Тома Малков (1853-1912) - виден български търговец; деец на ВМОК и председател на Крушовското благотворително братство; родом от Крушево, Вардарска Македония; |
| |
| | Тончо Драгиев (1869-1943) - български издател и печатар в София; придворен книговезец; почетен председател на Софийското колоездачно дружество и благодетелен член на колоездачния съюз; родом от Копривщица; |
| |
| | ген. Никола Подгоров - Унтерберг (1887-1983) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Кавалерийската инспекция; писател; роден в София, произхожда от видните самоковски фамилии - Унтерберг-Подгорови, Йовевич, Хаджихристови и Чорбаджикостови; дарител на Самоковския исторически музей; |
| |
| | Георги Антонов Унтерберг (1851-1932) - български общественик; дългогодишен директор на БДЖ; родом от Самоков, син на фабриканта и първи лекар с европейска диплома в Самоков - Антон Унтерберг от Лемберг, Галиция (дн. Лвов, Украйна); |
| |
| | Цоло Ст. Цолов (1864-1949) - български учен, завършил Парижкия и Брюкселския университет; |
| |
| | Васил Салабашев (1867-1956) - български строителен инженер и деец на кооперативното движение; банкер; |
| |
| | Никола Б. Бонев (1850-1929) - български поборник, опълченец и военен деец; военен комендант на София (1912-1913); Пловдивски военен окръжен началник; роден в Плачковци; |
| |
| | Андрей Зографов (1899-1977) - български учен, икономист; произхожда от Велешкия род Зографови; |
| |
| | Иван Фетваджиев (1845-1918) - български общественик; нотариус и съдия; родом от Карлово; |
| |
| | Стефан Хаджикръстев (1902-1984) - интербригадист и участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война (командир на Еленския партизански отряд); |
| |
| | Велко Паланков (1920-1992) - български архитект; |
| |
| | Борис Карапетков (1900-1989) - български банкер; |
| |
| | Тодор Карапетков (1853-1922) - виден български търговец; роден в Копривщица; |
| |
| | Николай Карапетков (1902-1947) - български фабрикант, собственик на фабрика “Сердика”; убит от комунистическия режим през 1947 г.; |
| |
| | проф. Панайот Калчев (1893-1983) - български учен, архитект; |
| |
| | проф. Радка Калчева (1896-1984) - български учен, климатолог; |
| |
| | Константин Башулков (1886-1947) - български общественик, публицист и юрист; родом от Копривщица; |
| |
| | Константин Башулков (1886-1947) - български общественик, публицист и юрист; родом от Копривщица; |
| |
| | Яни Митрошинов (1861-1917) - виден софийски търговец; |
| |
| | Алекси Ляев (1920-2012) - български строителен инженер и преподавател; |
| |
| | Георги Каранджулов (1888-1951) - български просветен деец; брат на прилепския революционер и войвода на ВМОРО Никола Каранджулов; родом от Прилеп; |
| |
| | Илия Чолаков (1865-1916) - български военен деец, полковник; роден в с. Долно Драглище, Разложко; брат на българския революционер Георги Чолаков; |
| |
| | Георги Я. Праматаров (1873-1933) - български просветен деец и юрист; |
| |
| | Стефан Христов (1849-1902) - български военен лекар, санитарен полковник; роден в Севлиево; |
| |
| | Юрдан Стефанов (1885-1955) - български просветен деец, преподавател по математика; |
| |
| | Васил Дръжков (1885-1935) - български търговски деятел и просветен деец; |
| |
| | Стефан Данаджиев (1866-1943) - български лекар, невролог и психиатър; един от пионерите на българската психиатрия; член на БАН; родом от Търговище; |
| |
| | Максим Ралис (1888-1952) - български търговец, най-големият български експортьор на яйца; |
| |
| | Антон Константинов (1895-1954) - български военен лекар, санитарен полковник; |
| |
| | ген. Васил Козаров - български военен деец, генерал; |
| |
| | Христо Мутафов (1872-1942) - български политик и юрист; народен представител, подпреседател на Народното събрание (1911-1913); участва в подготовката на Деветоюнския преврат; член на Демократическия сговор; роден в Севлиево; |
| |
| | Кирил П. Чолаков (1886-1958) - български интербригадист и участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; |
| |
| | Кръстю Йосифчев (1877-1953) - български просветен деец; член на Младата македонска книжовна дружина и деец на Охридското благотворително братство; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев; |
| |
| | Димитър Йосифчев (1868-1937) - български съдия и общественик; легален деец на Македонското освободително движение; член на МНИ; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев; |
| |
| | Иван Йосифчев (1873-1955) - легален деец на Македонското освободително движение; активист на ВМОК и ВМОРО; роден в Охрид; син на българския просветен деец Андроник Йосифчев; |
| |
| | Димо Кисьов (1918-1993) - български писател; |
| |
| | Любен Рачев (1904-1981) - виден български лекар; председател на Българския червен кръст; |
| |
| | Никола Плевнелиев (?-1931) - български офицер и революционер; родом от Кратово, Вардарска Македония; |
| |
| | Методи Македонски - Матю (1891-1958) - заслужил български актьор, режисьор и театрален деец; председател на пенсионната каса при Съюза на артистите в България; роден в Самоков; |
| |
| | Пепа Цветанова (1921-1985) - българска художничка; |
| |
| | Иван Николов (1899-1969) - български военен деец, полковник от Генщаба на България; |
| |
| | проф. Мария Дамянова (1925-2012) - бележита българска лекарка, диабетоложка; автор на повече от 200 научни публикации; |
| |
| | Никола Мушмов (1869-1942) - виден български учен (нумизмат); директор на Народния музей; член-основател на Българския археологически институт; член-учредител на Македонския научен институт; член на Историческото дружество в София; родом от Струга, Вардарска Македония; |
| |
| | проф. Владимир Дивизиев (1923-1993) - български учен, ректор на ВМЕИ; роден в с. Елешница, Разложко; |
| |
| | Ивайло Нанов (1965-1998) - български художник; |
| |
| | ген. Христо Забунов - български военен деец, генерал-майор; |
| |
| | Илия Гонгалов (1899-1985) - български инженер, земемер; роден в Лясковец, завършил в Щутгарт; |
| |
| | Петър Петров (1854-1950) - български революционер, опълченец; след Освобождението е градоначалник на Брезник, Ихтиман и Самоков; почетен гражданин на Стара Загора; |
| |
| | проф. Александър Попов (1907-1959) - български учен, философ; |
| |
| | Христо Господинов (1860-1931) - български просветен деец и общественик; народен представител; индустриалец; роден в Смолян (Райково); |
| |
| | Атанас Брашованов (1880-1949) - виден български адвокат и общественик; родом от Силистра; |
| |
| | Петър Тенишев (1880-1940) - виден български адвокат и общественик; |
| |
| | Иван Цонев Абаджиев (1884-?) - български военен деец, полковник; награден с орден “За храброст”; почетен гражданин на Ловеч; участва в Деветоюнския преврат; роден в Севлиево; |
| |
| | Фратю Илиев (1889-1948) - български просветен деец; |
| |
| | ген. Христо Баларев (1887-1946) - български военен деец, генерал-майор; интендант на Първа софийска пехотна дивизия; награден с орден “За храброст”; |
| |
| | Василка Попова - Баларева (1902-1979) - видна българска художничка; родом от Русе; съпруга на ген. Христо Баларев; |
| |
| | ген. Васил Баларев (1893-1965) - български военен деец, генерал-майор; началник на втори пограничен участък; след Деветосептемврийския преврат е репресиран; въдворен в лагерите Ножарово и Белене; роден в Карлово; |
| |
