| | Христо Гъбенски (1868-1948) - учител, общественик, дарител; автор на първата история на гр. Габрово в съавторство със своя брат Петър Гъбенски; роден в град Габрово;
|
| |
| | Стоян Брънчев (1864-1940) - български лесовъд от Кула, един от пионерите в тази област; от 1899 до 1912 г. издава списание „Лесовъдска сбирка“, публикува множество статии и книги.
|
| |
| | проф. Иван Асенов Иванов (1932-2004) – виден български учен;
|
| |
 | Михаил Чаков (1871-1938) - български революционер и военен деец; родом от Гумендже; войвода на ВМОРО и съратник на Гоце Делчев;
|
| |
| Георги Долапчиев (1867-1930) - български военен деец, полковник, участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), когато командва последователно 1-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916) и 18-и пехотен етърски полк (1916 – 1918); родом от град Сливен;
|
| |
| | Наум Руков (1847-1937) - български революционер; роден в село Косинец, Егейска Македония; деец на ВМОРО; участва в доброволческата чета на Коста Паница през Сръбско-българската война от 1885 година; от Атина като член на ВМОРО организира изпращането на оръжие в Македония, след разкрития на гръцките власти бяга с кораб в България, където отваря гостилница;
|
| |
| | проф. Христо Руков (1933-2001) - български актьор, режисьор и педагог; ректор на НАТФИЗ от 1990 до 2000 г.;
|
| |
| | проф. Димитър Г. Ташев (1927-1984) - виден български учен; професор по биология;
|
| |
| Гоце Чанев (1868-1938) - български революционер; родом от Кукуш; деец на ВМОРО;
|
| |
| | ген. Атанас Ем.Атанасов (1893-1966): български военен деец, генерал-лейтенант;
|
| |
| | Тодор Киров (1854-1929) – български учител; опълченец в Руско-турската война; председател на Тайния революционен комитет за съединие в Пазарджик.
|
| |
| | Иван Битраков (1863-1943) - български революционер от Охрид, деец на ВМОРО
|
| |
| | Марин Петков Гешков (1906-1974) - български учител и журналист; политически затворник (1934-1937) - концлагерист (1941-1942);
|
| |
| | Спас Ат. Саракинов (1892-1974) - български учител и революционер; родом от село Саракиново, Воденско; деец на ВМОРО;
|
| |
| | Атанас Г. Ангелов (1863-1952) - български революционер от Кукуш; деец на ВМОРО;
|
| |
| | Петър Панагонов (1930-2005) – известен български футболист; треньор на Славия;
|
| |
| | Христо Цв. Гашевски (1850-1936) - участник в национално освободителните борби; роден в село Койнаре; заточен в Диарбекир след обира в Арабаконак;
|
| |
| | Хараламби Ст. Кметов (1863-1944) - военен деец; родом от Горна Оряховица; командир на 22-и тракийски полк; комендант на Драма (1914-1918); командир на 1-а бригада от 6-а Пехотна Бдинска Дивизия;
|
| |
| | Христо Брайков Хаджигенов (1866-1939) - военен деец; роден в град Карлово; командир на 43-пехотен полк;
|
| |
| | проф.Михаил Андреев (1911-1978) - виден български юрист;
|
| |
| | Петко Сираков (1929-1996) – български борец; първият световен шампион на България в свободната борба на първенството в Истанбул през 1957 г.;
|
| |
| | Манаси Поптодоров (1860-1938) - виден учител по българско църковно песнопение; родом от Серско;
|
| |
| | Борис Бумбаров (1896-1959) - български политик от БЗНС, министър на общ.сгради, пътищата и благоустройството 1944-1945, след това преследван от БКП; роден в село Извор, Радомирско.
|
| |
| | акад. Стефан Г. Христов (1910-2002) - виден български учен – физикохимик;
|
| |
| | Иван Татарчев (1930-2008) - български юрист; главен прокурор на Република България от 1992 до 1999г.;
|
| |
| | Иван Крафти (?-1938) - главен прокурор при Върховния съд (1914-1931); родом от Болград, Бесарабия;
|
| |
| | акад. Богдан Куртев (1917-1995) - пръв директор на института по органична химия;
|
| |
| | Жак Натан Примо (1902-1974) - български историк; академик и функционер на БКП;
|
| |
| | Янко Мустаков (1893-1955) - български политик от Добрич; кмет на Варна (1935-1943); кмет на Скопие през 1941 г.
|
| |
| | акад. Йордан Малиновски (1923-1996) - изтъкнат български физикохимик; родом от Сливен; основоположник и директор на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването и`през 1967 до 1992; председател на БАН (1992-1996);
|
| |
| | Наум Бърдаров – български учител, член на ВМОРО от Щип
|
| |
| | Михаил Хаджимишев (1914-1987) - виден български оперен режисьор; роден в Боровец в семейство на българския дипломат от Велес Панчо Хаджимишев и художничка (американка).
|
| |
| Христо Смирненски (1898-1923) - емблематичен български поет; роден в град Кукуш с име Христо Димитров Измирлиев;
|
| |
| | Тома Измирлиев (1895 - 1935) - български писател, хуморист, журналист; по-голям брат на Христо Смирненски, родом от Кукуш;
|
| |
| | Петър Г. Карчев (1889-1965) - български публицист и революционер; родом от Охрид; деец на ВМОРО; деец на Народнолибералната Партия; редактор на множество вестници;
|
| |
| | проф.д-р Петър Слънчев (1925-2003) - пръв ръководител на катедра спортна медицина в НСА;
|
| |
| | Екатерина Измирлиева-Паница (1884-1967) - българска учителка и революционерка от Кукуш, деец на ВМОРО; братовчедка е на Христо Смирненски и Тома Измирлиев; завършва Солунската българска девическа гимназия и започва работа като учителка в село Просечен, Драмско. На 17 май 1907 година се жени за един от лидерите на ВМОРО в района Тодор Паница;
|
| |
| | Андон Димитров - Филахтечев (1867-1933) - български революционер; родом от село Айватово (Солунско), един от основателите на ВМОРО;
|
| |
| | Атанас Саев (1883 -1963) - български революционер от Калаглере; деец на ВМОРО; член на Серския окръжен комитет;
|
| |
| | проф. Ботю Берберов (1887-1956) – български учен; професор в стопанския факултет на Софийския университет;
|
| |
| | акад. Кирил Братанов (1911-1986) – български учен ветеринар; патрон на Института по биология и имунология на размножаването;
|
| |
| | Теохар Михайлов (1869-1940) - български революционер от Крушево; деец на ВМОРО и на Илинденската организация;
|
| |
| | Аспарух Сариев - Бебо (1914-1988) - български театрален и кино актьор; роден в град София;
|
| |
| | Атанас Марков (1870-1965) - български революционер от Карасуле (днес Поликастро), деец на ВМОРО;
|
| |
| | Стефан Тончев Хинов (1899-1977) - български политик от БЗНС; участва в изграждането на Отечествения фронт; от 1945 до 1947 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите, а от 1947 до 1949 г. - министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения;
|
| |
| | ген. Никола Рачев Станимиров (1876-1962) - български висш офицер, генерал-майор; командир на Лейбгвардейския конен полк;
|
| |
| | Христо Енев (1868-1942) – считан за първия дипломиран български архитект, проектира множествео железопътни гари; роден в град Габрово;
|
| |
| | проф. инж. Гено Василев (1912-1984) – български учен; декан на строителния факултет (1966-1968) на ВИАС;
|
| |
| | ген. Петко Милушев (1931-1988) – български военен деец, генерал-лейтенант;
|
| |
| | Георги Михайлов Добрев (1893-1966) - деец на БКП от село Байкал, Плевенско; интербригадист; директор по печата на Партиздат и в Народната библиотека; на него е кръстено село Георги Добрево;
|
| |
| | Уилфред Бърчет [Wilfred Burchett] (1911-1983) - изтъкнат австралийски журналист; първият влязъл в Хирошима след атомната бомба; кореспондент в Корея и Виетнам по време на войните;
|
| |
| | Георги Куфов (1923-2004) - известен български преводач от гръцки език; превежда творчеството на Никос Казандзакис; |
| |
