 | Васил Николов (1841-1929) - съратник на Васил Левски; родом от Карлово, поборник;
|
  |
| Никола Дудин (1931-2001) – български футболист и съдия; носител на златната значка на ФИФА; председател на съдийската комисия на БФС;
|
  |
| Антон Борлаков (1884-1937) - български просветен деец; публицист, журналист и писател; роден в град Тулча.
|
  |
| проф. Емануил Паламарев (1933-2004) - изтъкнат български ботаник и биолог; автор на 97 научни труда;
|
  |
| проф.д-р Стефан Димитров (1897-1985) – български учен, художник и общественик; първият български професор по керамика;
|
  |
| Стамен Я. Савов (1895-1972) – военен деец; инспектор на класовете във Военното на Н. В. училище.
|
  |
| Велко Македонски (1896-1963) – български учен; виден невролог;
|
  |
| Василий Флоровский (1858-1928) – свещеник; ректор на Богословската академия в Одеса (1900-1903); родом от Новгород; настоятел на катедралния събор в Одеса; след революцията емигрира в София;
|
  |
 | Димитър Христодоров (1884-1947) – български журналист и писател; изследовател на миналото на София;
|
  |
| Йосиф Любенов (1846-1909) - български лекар, публицист и писател; родом от Кюстендил;
|
  |
| Василе Христу (1905-1968) - български историк от арумънски произход;
|
  |
| Генчо Скордев (1900-1986) - виден български архитект и деятел на туристическото движение; роден в Казанлък; автор на проектите на редица високопланински хижи; ю съпруг на архитект Елена Варакаджиева-Скордева, баща на Димитър Скордев (математик) и на Михайлина Скордева (архитект).
|
  |
| Лазар Т. Крайнов (1878-1961) - български общественик и революционер; родом от с. Годлево; деец на ВМОРО и председател на Серския окръжен комитет;
|
  |
| Борис Малешевски (1919-1998) - български журналист и писател;
|
  |
| Викенти Попанастасов (1881-1915) - български просветен деец; родом от Кратово; анархист и революционер; деец на ВМОРО, осъден на смърт през 1915;
|
  |
| проф. Панайот Гиндев (1921-1984) - професор по марксистка философия;
|
  |
| Тихомир Бурков (1912-1987) - виден български учен, стоматолог; роден в град Скопие;
|
  |
| Веселин Кисьов (1930-1993) - виден български учен; поставя началото на изучаването на телемеханика и крайни автомати; оглавява катедра биотехника в МЕИ;
|
  |
| Камен Тотев (1961-2010) – български спортен журналист;
|
  |
| Никола Дейков (1870-1933) - съратник на Даме Груев от град Прилеп; член на Македонско студентско дружество Дружба
|
  |
| Георги Райчев (1882-1947) - български писател; роден в Землен;
|
  |
| Харалампи Грашев (1869-1938) - деец на македоно-одринското движение; роден в Прилеп; учител и търговец;
|
  |
| Димитър Лазов (1850-1936) - деец на БРЦК; родом от Ябланица; арестуван след Арабаконашкия обир; опълченец в Руско-турската война; след Освобождението е кавалерист в новосъздадената българска войска; участва в Сръбско-българската война; носител е на орден за храброст и е секретар-съветник на Обществото на кавалерите на ордена за храброст и знака му в България.
|
  |
| ген. Банко Пиронков (1897-1944) - български офицер, генерал-лейтенант; родом от село Бабек, Пловдивско; герой от втората световна война; командир на 5-а пехотна дунавска дивизия;
|
  |
| Спиро Г. Гайдарджиев (1874-1962) - български предприемач и революционер; родом от Скопие, деец на ВМОРО;
|
  |
| проф. Трайко Запрянов (1904-1992) - виден български лекар, учен, невролог и преподавател; родом от село Коритен, Солунско;
|
  |
| проф. Костадин Кочев (1923-1995) – български юрист; преподавател по право;
|
  |
| проф. Харалампи Тачев (1875-1941) - първият български художник-декоратор; изтъкнат живописец; автор на гербовете на София и Габрово; фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са Партиаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата-музей „Христо Ботев“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив.
|
  |
| ген. Паско Янев (1917-1989) - български офицер, генерал-лейтенант; родом от Шестеово, Костурско; член на РМС и БКП;
|
  |
| Петко Ников ( - 1946) – български театрален артист;
|
  |
| проф. Васил Цанков (1905-1986) - изтъкнат български учен; родом от Горна Оряховица; геолог-палеонтолог; ръководител на катедрата по палеонтология в Софийския университет; член-кореспондент на БАН;
|
  |
| Христо Лазаров (-1943) – български революционер и поборник; четник в Ботевата чета; родом от село Добринища; при избухването на Руско-турската война е доброволец в 4 дружина на Българското опълчение и се сражава на Шипка; носител е на орден „За храброст“; деец на Македонската организация - през 1897 година е делегат от Рилското дружество на Четвъртия, а в 1900 година - на Седмия македонски конгрес;
|
  |
| проф. д-р Георги Узунов (1904-1971) - български психиатър и невролог; академик, член на академията на медицинските науки на СССР;
|
  |
| ген. Алекси Алексиев (1920-2002) – български офицер, генерал-майор;
|
  |
| ген. Стамен Д. Стоянов (1909-1984) – български офицер;
|
  |
| акад. Сава Цолов Гановски (1897-1993) - български философ, педагог; политик от БКП и партизанин; през 1949-1952 година е председател на Комитета за наука, изкуство и култура, през 1957-1959 година е заместник-председател на Българската академия на науките (БАН), а през 1965-1971 година - председател на Народното събрание; роден е в село Кунино;
|
  |
| ген. Кирил Марков (1918-1995) – български военен; партизанин;
|
  |
| Йордан Кюранов (1895-1965) – български писател;
|
  |
| Чавдар Кюранов (1921-2004) - български социолог и политик от БКП; депутат в 7-ото Велико народно събрание и заместник-председател на Комисията по демографските проблеми в този парламент; депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народни събрания.
|
  |
| проф. Георги Попвасилев Гизов (1905-1983) - виден български лекар – педиатър и университетски преподавател; родом от село Зелениче, Леринско;
|
  |
| Йордан Стубел (1897-1952) - известен български поет най-вече с произведенията си за деца; псевдоним на Йордан Иванов Бакалов;. автор е и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.
|
  |
| Туше Делииванов (1869-1950) - български революционер; родом от Кукуш; виден деец на ВМОРО; съратник на Гоце Делчев;
|
  |
| Туше Влахов (1899-1981) - български историк, публицист и преподавател; родом от Кукуш; член на БКП; член-кореспондент на БАН;
|
  |
| Коста Списаревски (1882-1953) - български дипломат, юрист, журналист и икономист; родом от Кюстенджа; завършва право в Брюксел; пише в списание „Македоно-одрински преглед“ и поддържа контакти с Яне Сандански и други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след Илинденско-Преображенското въстание; генерален консул в Солун през 1923 година; синът на брат му Светозар е летецът герой Димитър Списаревски;
|
  |
| проф. Лилия Новоселска (1924-2010) - дългогодишен ръководил Катедрата по биология и заместник ректор на Медицинския университет в Плевен.
|
  |