 | Васил Мечкуевски (1887-1975) - български офицер и революционер; родом от село Мечкуевци; горноджумайски околийски войвода на ВМОРО; кмет на Горна Джумая;
|
| |
| | ген. Крум Н.Колев (1891-1954) - български офицер, генерал-майор; родом от Велико Търново; един от ръководителите на Военния съюз и организаторите на 19-майския преврат през 1934 г., началник на военното училище; за кратко през 1935 г. става министър на вътрешните работи;
|
| |
| | Димитър Костов (1875-1965) - виден български учител - географ;
|
| |
| | проф.д-р Кирил Йорданов Попов (1907-1970) – български учен;
|
| |
| | Атанас Стефанов (1894-1953) - виден български учен – геолог;
|
| |
| проф. Михаил Минков (1928-2007) - един от основателите на висшето образование по журналистика в България;
|
| |
| | Лъчезар Ичев (1949-199?) – български поет и литературен критик;
|
| |
| ген. Иван Додов (1873-1945) - български военен деец, генерал-майор;
|
| |
| | Атанас Ив. Лерински (1898-1959) – български политик; депутат от БЗНС в VI ВНС; репресиран;
|
| |
| | Георги Дреников (1897-1980) - български офицер; участвал като младши командир в Първата световна война и летец достигнал до длъжността командир на Въздушни войски на България; спортист и организатор на въздушния спорт безмоторно летене; "Храбрец от завоя на Черна"; за девет месеца на фронта през 1917 година подпоручик Дреников е награден с три ордена "За храброст”, орден за заслуга към германския император Вилхелм II и орден на Червения кръст; кавалер е на 25 български и чуждестранни ордени; репресиран
|
| |
| | проф. Георги Николов Попов (1901-1993) – български учен;
|
| |
| | Васил Н. Узунов (1873-1948) - български писател; просветен деец и опълченец от Горна Джумая; през Балканската война в 1912 година влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 5 одринска дружина; през 1923 г. заминава за Америка, връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления” (София, 1926); автор на 25 книги, голяма част от тях с автобиографичен елемент; посвещава голяма част от творбите си на живота и борбите на македонските българи;
|
| |
| | Георги Чакалов (1867-1960) - виден самоковски лекар и общественик; учи в Американския колеж; гид на Алеко Константинов в пътуването му до Америка; пълномощник на правителството по македонските въпроси в Америка;
|
| |
| | Симеон Симеонов (1887-1950) – виден български оперетен артист;
|
| |
| | Гено Цулая (1930-2000) - виден грузински кинорежисьор и актьор; родом от град Сухуми;
|
| |
| | Йордан Ачков (1877-1940) - български общественик; родом от Прилеп; завършва право в Лозана; капитан от българската армия; председател на Прилепското братство и член на Националния комитет на македонските братства;
|
| |
| | Петър Попзлатев (1895-1963) - български политик от Звено; родом от Трявна; участва в 19-майския преврат; участва в Отечествения фронт; бил е подпредседател на 26 ОНС и от 1-4 ОНС; през 1946 г. е назначен за първи подпредседател на Временното председателство на България; в периода 1947-1950 е пълномощен министър на България в Швеция;
|
| |
| | Любомир Кабакчиев (1925-1986) - български актьор и театрален режисьор; родом от Казанлък;
|
| |
| | Райна Петрова (1902-1981) - видна българска актриса;
|
| |
| | Иван Палийски (1912-1981) – заместник-министър на финансите; член на БКП;
|
| |
| | Димитър Г. Николов (1929-1981) - журналист от БНР;
|
| |
| | Васил Даалов (1898-1983) – български художник – пейзажист;
|
| |
| | Илия Данев (? - 1932) – български капелмайстор;
|
| |
| | ген. проф. Здравко Мицов (1903-1986) – български учен и военен деец; дълги години завежда катедрата по военномедицинска подготовка при Висшия медицински институт в София;
|
| |
| | проф.д-р Диньо С. Динев (1907-1980) – български учен;
|
| |
| | Вълчо Химирски (1907-1984) - деец на БРП (к); родом от Белослатинско; партизанин; народен представител в VI НС.
|
| |
| | ген. Тодор Дачев - Стефчо (1914-1981) - участник в Съпротивителното движение през Втората световна война, партизанин;
|
| |
| | Цветан Тодоров (1867-1957) – аптекар; родом от град Лом; общественик; дядо на изтъкнатия български и френски философ Цветан Тодоров;
|
| |
| | Константин Робев (1873-1946) - български лекар и офицер; родом от Битоля; завършва Солунската българска мъжка гимназия и медицина във Монпелие; съратник на Гоце Делчев;
|
| |
| | Крум Балабанов (1905-1971) – български дерматолог и хистопатолог с международна известност и богата ерудиция; основоположник на Българската школа по хистопатология;
|
| |
| | проф. Анастасия Балабанова (1897-1982) – изтъкната българска преподавателка по български език и литература;
|
| |
| | Дамян Попхристов (1888-1964) - български дипломат в годините след Втората Световна война; посланик в Рим; родом от костурското село Вишени; между 11 февруари 1949 и 20 януари 1950 г. е секретар на Президиума на Народното събрание на Народна република България;
|
| |
| | Нено Царвуланов (1877-1925) - български лекар, общественик и журналист; родом от с. Добромирка, Габровско; участвал в подготовката на Септемврийското въстание, убит от полицията;
|
| |
| | Дечко Узунов (1899-1986) – художник; един от най-големите майстори на съвременната българската живопис; родом от Казанлък; художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство - както изящни, така и приложни; твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
|
| |
| | ген.Герман Германов (1922-1989) – български офицер, генерал-лейтенант; оглавява тила на българската армия от 1958 до 1981 г.;
|
| |
| | проф.д-р Борис Загорчев (1908-1991) - български учен; пръв ректор на Химикотехнологочния институт;
|
| |
| | Петър (?-1951) и д-р Кирил (?-1943) Бачурски - видни български общественици от Бесарабия;
|
| |
| | Никола Попов (1907-1953) - български комунист; интербригадист; участва в съпротивата по време на Втората световна война;
|
| |
| | проф. архитект Владимир Лазаров (1907-1969) – виден български архитект;
|
| |
| | Влад П. Владов (1910-1971) – виден български архитект;
|
| |
| | Филип Дамов (1926-1961) – български писател;
|
| |
| | Павел Йовчев Илиев (1893-1982) – български общественик; родом от село Тишаново, Кюстендилско; кмет на с. Тишаново; търговец; депутат от Демократическата партия (1935-1940); два пъти осъждан на смърт от Народния съд;
|
| |
| | Радослав Стаматов (1908-1988) - български художник;
|
| |
| | Георги (Гоце) Бърдаров (1872 - 1919) – български военен деец; роден в Кукуш; завършва I клас и става предприемач; при избухването на Балканската война в 1912 година Гоце Бърдаров е войвода на Солунския доброволчески отряд на Македоно-одринското опълчение, който по-късно влиза в 13 кукушка дружина;
|
| |
| | Димитър Страшимиров (1930-1986) – български учен;
|
| |
| | Арсо Куюмджиев (1899-1968) – революционер; деец на ВМРО; кмет на община Василево, Радовишко до 1944 г.;
|
| |
| | Никола М. Досев (1878-1945) – революционер; родом от село Загоричани; битолски полски войвода на ВМОРО; войвода на малко Мариово;
|
| |
| | ген. Мицо Гетовски (1924-1964) - партизанин, български офицер от село Борован;
|
| |
| | Вера Мърмева Шатева (1898-1962) - съпруга на гемиджията-революционер Павел Шатев; от видния прилепски род Мърмеви; сестра на видния български революционер, политик и обществен деец Петър Мърмев;
|
| |
| | Георги Грашев (1878-1934) - български просветен деец и революционер; родом от Прилеп; член на ВМОРО и на Одринския революционен комитет; учител в Одрин и Солун
|
| |
| | Стоян Изворски (1894-?) - кмет на Търговище от 1934 до 1935 г.;
|
| |
| | Ричард Груев (1947-2011) - виден български спортен журналист; доведен син на Дечко Узунов; родом от град Русе; |
| |
