Васил Стоилов (1860-1945) - български индустриалец, собственик на бояджийска фабрика в Русе;

проф. Константин Шушулов (1937-2011) - ръководител на катедрата "Топло и ядрена енергетика" в Техническия университет в София, декан на Енергомашиностроителния факултет, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи в България; председател на ДКЕВР (2001-2009); родом от София;

проф.д-р Любомир Динев (1911-1986) - български географ, създател и ръководител на катедра “География на туризма” в Софийския университет; роден в Стара Загора;

Франц Христодоров (1910-1983) - прочут софийски майстор лютиер; родом от Жеравна;

Захари З. Митов (1859-1945) - български военен деец; родом от Самоков, от видния самоковски род Хаджимитови;

Янаки Вражинов [Вържинов] (1869-1949) - един от най-известните софийски пекари; родом от с. Смърдеш, Егейска Македония;

Никола Беловеждов (1856-1930) - български революционер, участник в Априлското въстание, учител, читалищен деец и общественик; създател на 13-ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в Драз Махала през ноември 1878 г.; родом от Копривщица;

Христо К. Джамбазов (1869-1931) - адвокат от Тулча, дали е автор на Къкринското ханче?

Иван Василев (1872-1932) - български индустриалец (фабрика и металолеярна “Вагрянка”);

Ламби Кандев (1879-1925) - български общественик, деец на БРСДП (т.с.) и БКП, журналист; родом от Свищов, убит след атентата в църквата “Св. Неделя”.

Райна Кандева (1882-1967) - изявен деятел на женското движение на БКП и учителското движение в България; родом от Стара Загора;

Асен Агов (1890-1925) - български военен деец, авиатор, командир на българското въздухоплаване по времето на Стамболийски, деец на БЗНС, твърди се, че той осигурява част от експлозивите за атентата в “Св. Неделя”, убит след него; родом от Долна Оряховица;

проф. Христо Иванов (1916-2004) - български химик, преподавател по органична химия; родом от Добрич;

Серафим Мънков (1881-1963) - виден преподавател по математика в началото на ХХ век; народен учител; родом от Сухиндол;

Иван Манафов (1862-1937) - първият български машинен инженер; родом от Габрово;

проф. Богомил Караконов (1940-2011) - изтъкнат български музикант; виолончелист (солист); дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония и педагог в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”; роден в София;

Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967) - виден български писател (хуморист), краевед и художник; родом от с. Турия, Старозагорско;

Мария Нонова - Чорбаджийска - български художник; съпруга на Чудомир;

Константин Рамаданов (1875-1961) - български хоров диригент и педагог; заслужил артист; родом от Кюстендил;

Светослав Рамаданов (1912-1996) - български оперен певец;

ген Иван Бончев (1866-1958) - български военен деец, генерал-майор, командир на XVIII пехотен етърски полк през Балканските войни (1912—1913), на III бригада от IX пехотна плевенска дивизия и V пехотна дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915—1918); роден в Търговище;

ген. Димитър Настев (1881-1952) - български военен деец, генерал-майор; родом от Стара Загора;

Николай Широв - Тарас (1920-1986) - български писател (хуморист и сатирик); роден в с. Горски извор, Хасковско;

Димитър Кралимарков (1850-1932)
- български просветен деец; родом от Болград, Бесарабия;

Стамо Янков (1880-1940)
- български просветен деец и общественик; родом от Малко Търново;

Димо Янков (1875-1965)
- български учител и революционер; деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; делегат на конгреса на Одринската революционна организация на Петрова нива (1903); кмет на Малко Търново (1915-1919); народен представител; роден в Малко Търново;
Иван Д. Иванов (1858-1930) - български съдия; председател на Върховния касационен съд;

Иван Атанасов (1847-1927)
- български просветен деец; родом от Болград, Бесарабия;

Христо Танушев (1877-1953)
- български военен деец и революционер; войвода на ВМОК; председател на Крушевското братство; родом от Крушево;

чл.кор.проф.д-р Васил Попов (1942-1990)
- български учен; преподавател по математика;

д-р Атанас Попов (1904-1991)
- български философ и общественик; народен представител; роден в с. Михайлово, Врачанско, репресиран след 1944;

Стефан Сливков (1837-1917)
- поборник, съратник на Васил Левски; подпредседател на Старозагорския частен революционен комитет на ВРО; народен представител, кмет на Стара Загора (1885-1886); родом от Стара Загора;

Стефан Димитриев (1872-1955)
- български военен и революционер, деец на ВМОК; горноджумайски войвода; родом от Русе;

Анастас Трандафилов (1870-1948)
- български просветен и театрален деец; родом от Охрид;

Никифор Ганев (1883-1963)
- български писател и публицист; просветен деец, краевед; родом от Севлиево;

д-р Павел Тагаров (1892-1977)
- български лекар; деец на БКП, директор на вероизповеданията (1944);

Георги Шкорлев - Шкорнов [Дякон Евстатий] (1873-1935)
- виден български революционер и църковен деец, войвода на ВМОРО; родом от с. Нестрам, Костурско, Егейска Македония;

Никола Лимончев (1869-1958)
- български революционер; деец на ВМОРО; сподвижник на Гоце Делчев; родом от Охрид;

Димитър Манолов (1940-1998)
- изтъкнат български диригент;

д-р Лука Ванков (1857-1931)
- български лекар и общественик; един от инициаторите на създаването на Българския лекарски съюз; родом от Свищов;

проф. Петър Корнажев (1930-2002)
- български юрист и политик, народен представител, министър на правосъдието (1993-1994); роден в София;

Димитър Правдолюбов (1881-1942) - български просветен деец, педагог и учител; родом от Прилеп;

Николай Евров (1903-1973)
- български художник (живописец); родом от Стара Загора;

Димитър Грънчаров (1883-1925)
- български политик, деец на БЗНС; роден в с. Равнище, Софийско, убит край с. Дървеница след атентата в “Св. Неделя”;

проф. Илия Куюмджиев (1903-1979)
- български микробиолог;

проф. д-р Мара Вапцарова Куюмджиева (1908-1983)
- български лекар; дъщеря на ген. Атанас Вапцаров;

ген.Атанас Вапцаров (1867-1935)
- български военен деец; родом от с. Жеравна;

отец Матей Петков Сарджов Брадински (1858-1936)
- български църковен и просветен деец; родом от с. Тресонче, Дебърско, брат на революционера Мино Брадински;

архитект Генко Попов (1889-1942)
- виден български архитект (Биологически факултет на СУ); родом от с. Тресонче, син на отец Матей Сарджов Брадински;

Георги Паяков (1871-1935)
- български лекар и психиатър; пионер на психиатрията в България; учи медицина в Москва и Париж; родом от Габрово;

Петър Туше Хаджиделев (1889-1983)
- деец на БКП; член на Централния македонски инициативен комитет; родом от Кукуш, Егейска Македония, първи братовчед на Христо Смирненски;

проф.д-р Лора Бакалова (1909-1980)
- български лекар; родена в Цюрих;

Георги Бакалов (1873 - 1939)
- български общественик, публицист, литературен критик и историк; член на ЦК на БРСДП (т.с.), член-кореспондент на Академията на науките на СССР; родом от Стара Загора;

Петър Мартулков (1875 -?)
- български революционер, деец на ВМОРО; съратник на Даме Груев и Михаил Герджиков; автор на учебници по Физика и Математика; родом от Велес;

проф.д-р Юрий Белов (1921-2000)
- български лекар; ръководител на катедра сърдечни заболявания при Медицинска академия;

Трендафил Мартински (1921-2005)
- деец на БКП; дългогодишен председател на БСФС; родом от с. Горни Пасарел, Софийско;

кап. Георги Купов (1884-1959)
- български военен деец; легендарен капитан на българския военноморски флот от Варна, спечелил първата голяма победа на българския флот срещу кораба Хамидие по време на Балканската война през 1912 г.; родом от Варна;
.
Тодор Герасимов (1903-1974)
- български археолог и нумизмат; първият професор по нумизматика в СУ “Климент Охридски”; родом от София;

Михаил Герасимов (1869-1945)
- български съдия, председател на Върховната сметна палата;

Иван Бояджиев (1894-1981)
- български художник; роден в Бургас;

ген. Стефан Тасев (1866-1941)
- български военен деец, генерал-майор, началник на VII пехотна рилска дивизия през Първата световна война, а след войната на I пехотна софийска дивизия; родом от Горна Оряховица;

ген.о.з. Страшимир Велчев (1895-1974)
- български военен деец, командир на IV Преславска пехотна дивизия; родом от гр. Елена;

Найден Кираджиев (1867-1932)
- български просветен деец; роден в с. Губеш, Царибродско;

Димитър Бръзицов (1859-1931)
- виден български публицист и преводач; главен редактор на вестника на Българската екзархия в Цариград в. “Новини”, през 1898 г. прекръстен на в. “Вести” (1890-1912); родом от Дойран, Вардарска Македония;

Христо Бръзицов (1901-1980)
- виден български журналист и писател; роден в Цариград, син на Димитър Бръзицов;

Никола Шавкулов (1855-1930)
- български банкер и спомоществовател на ВМРО; родом от Прилеп, Вардарска Македония;

Георги Драндаров (1876-1930)
- български дипломат (консул в Париж); родом от Велес, Вардарска Македония;

Христо Панов Семерджиев (1865-1931)
- български историк, съвременник на Априлското въстание и брат на революционера Иван Панов Семерджиев (Пановчето); родом от Горна Оряховица;

хаджи Хубан Кючуков (1843-1922)
- български чорбаджия, индустриалец; народен представител; родом от Севлиево;

Кръстьо Карагьозов (1860-1923)
- български общественик; частен секретар на Стефан Стамболов; по време на Първата световна война е управител на Кюстендил; родом от Велико Търново, син на изтъкнатия фабрикант и общественик Стефан Карагьозов;

Константин Дим. Йосифов (1893-1977)
- български строителен инженер; работи към Италианската легация в София и е кореспондент на редица италиански вестници в България; родом от София, син на българския стенограф Димитър Йосифов от Прилеп и виенчанката Каролине Пьолеритцер;

Димитър Йосифов (1855-1931)
- български стенограф и преподавател; секретар на СУ “Климент Охридски”; родом от Прилеп, Вардарска Македония;

Радка Йосифова (1908-2012)
- музикален педагог в НАТФИЗ, първа победителка в Мис България (1929); родом от Кукуш, Егейска Македония; дъщеря на Константин Станишев и съпруга на Константин Йосифов;

проф.Цветан Стайков (1903-1963)
- български почвовед; агрохимик; директор на Почвения институт към БАН (1948-1950, 1960-1963);

Гурко Савинов (1882-1957)
- български революционер, деец на ВМОРО, подпомага Гемиджиите; родом от Охрид;

инж.Стефан П. Бояджиев (1864-1919)
- български общественик; преподавател;

Добри Т. Кършев (1888-1940)
- български търговец и фабрикант;

Стефан Добринов (1852-1918)
- поборник; опълченец;

Йордан Кусев (1861-1947)
- български просветен деец (учител в Серското българско училище) и революционер; родом от Прилеп, Вардарска Македония;

Филип Аврамов (1929-2007)
- изтъкнат български композитор и диригент; родом от Благоевград;

Иван Хаджитонев (?-1992)
- български филмов деец (анимация);

Димитър Каранфилович (1839-1906)
- български революционер, общественик и политик; депутат в Учредителното събрание; един от учредителите на ВМОК; учредител на БЧК; родом от Велес, Вардарска Македония;

Александър Радев (1864-1911)
- български общественик, юрист и политик; министър на правосъдието (1901-1902), министър на народното просвещение (1902-1903); подпредседател в ВМОК (1898-18988); родом от Битоля;

Константин (Коце) Саваджиев (1906-1987)
- български алпинист; родом от София;

Д-р Донко Донков [Антон Стряма] (1888-1964)
- писател, поет;

ген. д-р Георги Василев (1890-1956)
- български военен деец;

ген. Георги Кратунков (1873-1948)
- български военен деец и публицист; кавалер на Военния кръст за храброст; родом от Ямбол, племенник на революционера Атанас Кратунов;

ген. Данаил Николаев (1852-1942)
- български военен деец, генерал от пехотата; министър на войната (1886-1887, 1907-1911), председател на Върховния македонски комитет; роден в Болград, Бесарабия;

Кирил Гунев (1887-1949)
- български юрист, финансист и политик; министър на финансите(1935-1938); управител на БНБ (1938-1944); родом от Казанлък;

проф. д-р Анастас Клисуров (1894-1944)
- виден български лекар; преподавател и учен хистолог; роден във Варна;

проф. Петко Д. Клисуров (1865-1933)
- виден български художник (живописец,приложник и педагог); родом от Казанлък;

Антон Робев (1875-1947)
- български военен деец; родом от Охрид, от видната фамилия Робеви;

проф. Стоян Атанасов Попов (1914-2009)
- български учен;

Борис Попстоименов (1904-1946)
- български общественик, богослов и публицист; убит след 9-и септември;

Руси Стамов (1881-1965)
- български учен; химик;

Стефан В. Попов (1912-1975)
- български журналист;

Неделя Петкова Караиванова [баба Неделя] (1826-1894) - български просветен деец и революционер; една от първите български учителки, преподава из България, Македония и Тракия, ушива знамето за Разловското въстание (1876); родом от Сопот;

Станислава Караиванова (1857-1926)
- видна българска просветна деятелка, преподавала из Македония; родом от Сопот, дъщеря на баба Неделя, братовчедка на Васил Левски;

Михаил Люцканов (1900-1989)
- български оперен певец (баритон), родом от София;

Евгени Майрович - минералог; основател на Българското лапидарско дружество;

д-р Харалампи Генчев (1876-1941)
- български лекар (бактериолог), началник на Софийската хигиенна лаборатория, основател на българската епидемология; родом от Пирдоп;

Сотир Янев (1891-1943)
- български юрист и политик; народен представител; роден в с. Стоб, Дупнишко; убит от комунисти през 1943 г.;

Делчо Сугарев (1905-1998)
- български архитект; член на Върховния съвет на Международната федерация на архитектите пейзажисти; член на Международната академия на градините и пейзажа; родом от Самоков;

Григор Василев Гьорев (1893-1942)
- български юрист, журналист и политик; министър на земеделието и държавните имоти (1930-1931); дългогодишен редактор на в. “Пряпорец”; редактор на в. “Илинден”; родом от с. Радово, Трънско;

Христо Ковачев (1869-1920)
- търговец, създал първата фабрика на Балканите за изкуствени цветя и булчински аксесоари; родом от Асеновград;

проф. Васил Вергилов (1920-2000)
- български геолог;

Симеон Тошков (1883-1929)
- български минен инженер, директор на мина Бобов дол и мина Перник; родом от Пловдив;

Димитър Голов (1863-1917)
- български издател и просветен деец; преподавател в Солунската българска мъжка гимназия; роден в Котел;

акад. Веселин Петков (1916-2000)
- български невролог; фармаколог;

ген. Стефан Николов(1870 - ?)
- български военен деец, генерал-майор;

ген. Анастас Бендерев (1859-1948)
- български и руски военен деец; поборник и революционер, член на Горнооряховския революционен комитет; участва в детронацията на Александър I Батенберг; генерал-лейтенант от Руската армия; роден в Горна Оряховица;

Георги Чачба- Шервашидзе (1894-1976)
- белогвардеец, потомък на рода Чачба/Шервашидзе, (династията управлявала Абхазия, преди тя да стане част от Русия);

Никита Шервашидзе (1941-2008)
- български политик, министър на енергетиката (1990); родом от София;

проф. инж. Тодор Чавов (1910-1981)
- български инженер;

инж. Георги Чавов (1862-1928)
- виден български строителен инженер; родом от Русе;

Димитър Македонски (1844-1912)
- български просветен деец и революционер; кмет на София (1878); председател на Софийския окръжен съд; член на ВМОК; родом от с. Скребатно, Неврокопско;

Константин Теллалов (1925-1997)
- деец на БКП, член на РМС, член на ЦК на ДКМС, секретар на ЦК на БКП; родом от с. Орач, Търговищко;

Николай Павлович (1835-1894)
- изтъкнат български художник (живописец); роден в Свищов, син на българския възрожденец Христаки Павлович от Дупница;

Паун Генов (1915-1999)
- български писател, поет и документалист, член на БЗНС; родом от с. Средногорово, Казанлъшко;

Пецо (Пецо) Трайков Гировски (1896-1964)
- български офицер и революционер, преспански околийски войвода на ВМОРО, “протогеровист”, член на АСНОМ; родом от с. Върбени, Леринско, Егейска Македония;

ген.Христо Петрунов (1859-1939)
- български военен деец, генерал-майор, командир на I конен полк по време на Сръбско-българската война, заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война, началник на македонската полева подвижда конница през Междусъюзническата война; родом от Самоков;

Петър Ст. Пипев (1838-1926) -
български търговец и филантроп; родом от Велико Търново, учредител на читалища, благодетел

Емануил Габровски (1888-1969)
- български общественик, индустриалец и политик; кмет на Русе (1934); родом от Търговище;