Архимандрит Мирон (1918 -1988) - виден български духовник;

Драговитийски епископ Харитон (1880 -1953)
- български духовник, историк, ректор на Софийската духовна семинария (1938 -1941);

Тивериополски епископ Никодим (1864 -1932)
- управлява Солунската и Одринската епархия на българската църква; игумен на Бигорския манастир (1907-1912); роден със светско име Боян Атанасов в Скопие;

Главиницки епископ Стефан (1904 -1970)
- виден български духовник, роден в с. Желява, Софийско;

Йосиф I Нюйоркски (1907 -1987)
- български духовник, епископ на Българската Православна Църква, митрополит Нюйоркски; роден със светско име Величко Иванов в с. Махалата (дн. град Искър);

свещ. Милан Конев (1881 -1923)
- български духовник и революционер, деец на ВМОРО, участвал в Илинденско-преображенското въстание; родом от Прилеп;

Марин К. Ханджиев (1878 -1942)
- български духовник, свещеноиконом и просветен деец; роден в с. Вратца, Ловчанска околия;

Митрополит Никифор (1861 -1918)
- български духовник, Рашко-призренски митрополит;

Макариополски епископ Николай (1908 -1981)
- български духовник; епископ на Българската православна църква;

Левкийски епископ Партений (1907 -1982)
- висш български духовник;

протойерей Георги Рафаилович (1859 -1919)
- духовник, образователен деец и издател, завършва богословие в Задар и Будва, участва в Кривошиянското въстание против австро-унгарската власт, след което е принуден да се премести в България, военен свещеник на Единадесети пехотен сливенски полк; родом от Будва, Черна гора;

Агатополски епископ Никон (1931-2000) -
български духовник;

архим. йеромонах Климент Хитров (1843 -1912)
висш български духовник и фотограф; родом от Ловеч;

иконом Николай Шкутов
- български духовник, председател на български църковни общини в Македония и Тракия; родом от с. Горно Броди, Серско;

проф. д-р Стефан Спасичев (1905 -1974)
- български учен, политическа икономия;

свещ. Димитър Амов
- български просветен деец и духовник; родом от с. Зарово, Солунско;

протойерей Васили Давидов (1882-1957)
- български духовник, председател-основател на храм "Св.Апостол Андрей Първозваний" на ул. Опълченска;
родом от Велико Търново;

свещ. Матей Танчев (1897 - ?)
- български духовник, публицист и историк;

Дино Ив. Божков (1876 -1966)
- просветен деец, публицист, преводач; родом от с. Орлов дол, Тополовградско;

Мария Наследникова -
български художник, сценограф;

Архимандрит Атанасий Бончев (1915 -1978)
- български духовник, преподавател, автор на множество статии и дописки по църковно-обществени и църковно-исторически въпроси; родом от Разград;

Йеромонах Дионисий Москов (1834 - ?)
- български духовник, просветен деец в Източна Македония; родом от с. Горно Броди, Серско;

проф. Боян Пиперов (1906 -1982)
- виден библеист и богослов, брат на митрополит Никодим Сливенски; родом от Русе;

свещ. Анатолий Балачев (1938 - 2005)
български духовник, инициатор на Мемориала за жертвите на комунизма;

свещ. Димитър Калев (1910-2001)
български духовник, църковен историк;

Атанас Караянев (1886 -1972)
- преподавател и ректор (1944-1946) в Българската духовната семинария;

иконом Тома Николов (1863 -1946)
- български духовник и революционер, деец на ВМОРО, деец на Българското възраждане в Македония; родом от с. Вранещица, Кичевско;

митрополит Неофит Скопски (1870 -1938)
- висш български духовник и обществен деец, митрополит на българската Скопска епархия (1910 -1913, 1915 -1918 г.); роден със светско име Наум Паскалев в Охрид;

митрополит Теодосий Скопски Гологанов (1846 -1926)
- изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките; родом от с. Търлис, Неврокопско; вероятно в младите си години заедно с брат си участва в изготвянето на сборника Веда Словена, впоследствие до последно отрича мистификацията;

иконом поп Теодор Митов (1836 -1891)
- български духовник, архирейски наместник на София, изповедник на Васил Левски;

епископ Симеон Траянополски (1900 -1971)
- български духовник; роден в с. Ичме, Ямболско (дн. Стефан Караджово), роднина на Стефан Караджа по майчина линия;

проф. д-р Иван Марковски (1885 -1972)
- изтъкнат български библеист и дългогодишен преподавател и декан в Богословския факултет на Софийския университет; основоположник и ръководител (1924 - 1960) на катедра „Свещено писание на Стария завет; родом от Троян;

Ризо Ат. Ризов (1898 -1971)
- виден български оперен певец, баритон; родом от Велес;

Красимир Ризов (1935 - 2013)
- режисьор в Българската национална телевизия;

Христо Гатев Енчев (1920 -1971)
- български диригент;

о.з. ген. Нягул Цветков (1863 -1920)
- български военен деец, артилерист; родом от Клисура;

Йонко Веселинов (1872 -1945)
- общественик, адвокат, три пъти народен представител; роден в Ловеч;

ген. Константин Костов Каварналиев (1866 -1913)
- изтъкнат български военен деец, загинал геройски в Междусъюзническата война край Дойран; родом от Шумен;
Христо Цанев (1882 -1925) - народен учител; военен деец, убит при атентата в Света Неделя; родом от Велико Търново;

Асен Разцветников (1897 -1951)
- български писател, поет и преводач; родом от с. Драганово, Горнооряховско;

Тачо Танев (1882 - 1962)
- български актьор, първи председател на Съюза на артистите в България (1921 -1924), директор на Русенския театър; родом от Малко Търново;

Иван Калоферов (1906 -1985)
- виден български лютиер и музикант, родом от с. Карджилово, Хасковско;

ген. Благой Захариев (1925 -1982)
- партизанин, военен деец;

Яким Балев (1849 -1911)
- видн търговец, деец на ВМОРО; родом от Охрид;

Георги Тренд. Киселинчев (1878 -1971)
- изтъкнат български скулптор и каменоделец, деец на Костурското братство; родом от с. Косинец, Костурско;

Кирил Христов Совичанов (1878 -1961)
- български революционер и общественик, деец на ВМОРО, председател на Илинденската организация и гл. редактор на сп. “Илюстрация Илинден”; родом от Битоля, баща на Борис Христов;

Борис Христов (1914 -1993)
- един от най-великите оперни изпълнители на 20 век, определян за най-великия бас от втората половина на 20 век; роден в Пловдив, син на Кирил Христов Совичанов и Райна Попиванова;

акад. Димитър Дечев (1877 -1958)
- български учен, класически филолог, историк и епиграф; основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт; родом от Свищов;

ген. Никола Рясков (1856 -1917)
- български военен деец, генерал-майор, известен като създателя на българската артилерия; роден в Габрово;

Марко Рясков (1883 -1972)
- виден финансист, управител на БНБ (февруари – април 1935) и министър на финансите (април – ноември 1935); репресиран след 1944 г., лежал в Белене; родом от Габрово;

Васил Гьошев (1841 -1912)
банкер, общественик, народен представител;

Димитър Хаджипавлов Иванов (1847 -1913)
- общественик, банкер, създател на читалище Надежда във Велико Търново през 1869 г.; родом от Велико Търново;

Руско Киров (1861 -1944)
- началник на български пощи и телеграфи; роден в Жеравна;

Любен Лингоров (1913 -1989)
- български музикант, концертмайстор;

Павел Икономов
- поборник, деец на Българския революционен комитет в Браила, публицист и преводач; роден в Свищов;

Пейо К. Яворов (1878-1914)
- български поет символист и революционер, войвода на ВМОРО, смятан за един от най-големите български поети на 20 век; родом от Чирпан;

Борис П. Герганов (1870 -1948)
- български преподавател и учен;

проф. д-р Димитър Табаков (1863 -1942)
- български учен, един от видните представители на математическата мисъл в България, преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет (днес Факултет по математика и информатика), дългогодишен ръководител на катедрата по геометрия; родом от Сливен;

Евтим Т. Дабев (1864 -1946)
- учител, журналист, поет и преводач, смятан за пръв преводач и издател на марксистка литература в България; родом от Габрово;

Стефан Попвасилев (1888 -1985)
- литературен критик и журналист; родом от Казанлък;

Антонина Бочева (1914 -2002)
- български скулптор; родена в Монтана;

Никола Бочев (1916 -1973)
- български пианист и диригент;

Найден Патев Поппетров (1888 -1943)
- писател, общественик, историк, деец на Демократическата партия, народен представител и сподвижник на Тодор Александров; родом от с. Видраре, Софийско;

Наум Пасхов (1893-1978)
- виден хирург; родом от Охрид;

Петко Горбанов (1846 -1909)
- български общественик, адвокат, народен представител от Консервативната партия, родом от Елена;

д-р Васил Балджиев (1867 -1931)
- български юрист, доктор по История на българското право, литературен критик, преподавател в СУ; роден в Пирдоп;

акад. Борис Стефанов (1894 -1979)
- български ботаник и дендролог, един от основоположниците на дендрологията в България. Баща му е от далматински произход и е опълченец от Руско-турската Освободителна война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема; роден в София.
Наум Хр. Томалевски (1882 -1930) - български общественик и революционер, член на Задграничното представителство на ВМРО, кмет на Крушево; родом от Крушево, Вардарска Македония;;

Георги Хр. Томалевски (1897 -1988)
- български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България; деец на Македонската младежка тайна революционна организация; роден в Крушево, Вардарска Македония;

Димитър Т. Тауков (1869 -1914)
- търговец, един от основателите на Софийската популярна банка; родом от Ресен, Вардарска Македония

Тодор Ненов (1885 -1973)
- български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на XVIII пехотен етърски полк (1922 – 1923), V пехотен дунавски полк (1928 – 1930) и XXVII пехотен чепински полк (1930 и 1932); родом от Велико Търново;

Илия Промков (1860 -1908)
- поборник, участник в четата на Цанко Дюстабанов и опълченец в Самарската дружина, родом от Габрово;

проф. д-р Марко А. Марков (1900 -1967)
- виден български лекар и учен, доктор на медицинските науки;

маестро Георги Атанасов (1882 -1931)
- български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство; роден в Пловдив;

Кръстан Доцев (1871 -1937)
- български публицист и общественик, член на Благодетелния съюз, редактор на в. “Народни права”, председател на бюрото на софийската либерална дружинка;

ген. Георги М. Вазов (1860 -1934)
- български военен деец, генерал-лейтенант в руската царска армия и руски офицер; един от основните организатори на преврата от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг; по време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града; Родом от Сопот, брат на Иван Вазов;

Петър Иванов - Вертер (1903 -1968)
- български футболист, вратар, състезавал се в периода от 1920 до 1934 г. с екипа на Левски (София); четири пъти е столичен шампион(1923, 1924, 1925, 1933); един от най-популярните вратари на Левски в първите години от съществуването му, смятан за родоначалник на силната вратарска школа на клуба. Иванов е и първият вратар на националния отбор на България, за който записва 2 участия. Участва в Олимпийските игри в Париж през 1924 г.; родом от Ямбол;
Георги Губиделников (1859 -1938) - виден български банкер и политик, кмет на Русе
(1894 - 1895), член на Върховния партиен съвет на Народната партия, Народен представител в VIII ОНС, IX ОНС, XV ОНС, XVIII ОНС и XХII ОНС и V ВНС. Подпредседател на IХ ОНС. Директор на Българска търговска банка; роден в Котел;.

Таня Губиделникова - Велманс (1938 - ?)
- видна българо-френска изкуствоведка и византоложка;

Георги Г. Губиделников (1885-1952)
- български военен деец и банкер; роден в Русе

Спиридон Михайлов (1878 -1925)
- български военен деец, чичо на водача на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов, загива при атентата в църквата Св. Неделя през 1925 г.; родом от Щип;

Никодим П. Андрейчев (1883-1931)
- крупен български фабрикант (фабрика "Напредък" и фабрика "Стомана"), роден в Габрово;

Досю Андрейчев (1886-1948)
- български фабрикант, роден в Габрово ;

Лазар Пецев (1863 -1942)
- български просветен деец; родом от Габрово;

Методи Т. Наков (1903-1993)
- български поет и писател;

ген. Иван Марков (1889 -1945) -
висш военен деец;

проф. Христо Гяуров (1889 -1966)
- български просветен деец, преподавател в катедрата по Св. Писание на Новия завет в Богословския факултет на СУ (1938-60), автор на “Единно евангелие”, “Денят на Тайната вечеря” и др. Правил проучвания за гроба на Васил Левски;

проф. Константин Бобчев (1894 - 1976)
икономист, професор по народностопанска политика от средата на двадесетте години в Свободния университет.

Христо Бончев
- български финансист и общественик; през 1900 година работи като главен секретар на Министерството на финансите, а през 1901 година за кратко е управляващ министерството в служебното правителство на генерал Рачо Петров;

проф. Георги К. Георгиев
- български историк;

о.з. ген. Борис Сирманов (1874-1944)
- военен деец, началник щаб на II Българска армия през Първата световна война, председател на Съюза на запасните офицери; родом от Габрово;

Александър Малинов (1867-1938)
- български политик, лидер на Демократическата партия; министър-председател на България в XXX -то (1908–1910), XXXI-вото (1910 -1911), ХХХVI-тото (1918), XXXVII-ото (1918) и XLVI-ото (1931) правителство; председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934); родом от с. Пандъкли, Южна Бесарабия, дн. Украйна.

Симеон Нинев (1841 - ?) -
известен като Дядо Симо, е български революционер, гарибалдиец, войвода на Върховния македоно-одрински комитет, доброволец в отрядите на Гарибалди; роден в Кичевското село Ягол Доленци, Вардарска Македония;

Никола Ц. Галчев (1871 -1948)
- български просветен деец, общественик; родом от Габрово;

Сава Н. Бобчев (1892-1984)
- български архитект и археолог, ;помощник-ръководител на разкопките в църквата " Св. Петка Самарджийска" през май-юни 1956 г., роден е в Русе;

Димитър Екимов (1970-2008)
- български музикант, певец, група “Сленг”; родом от София;

Димитър Ц. Екимов (1903 - 1972)
- български фабрикант; родом от Габрово

проф. Христо Стоянов Христов (1941 - 2000)
- български богослов, учен; роден в Пазарджик;

ген. Михаил Каридов (1875 -1950)
- висш военен деец;

Горан Готев (1934-2014)
- журналист, кореспондент, родом от с. Кочаш(Маджарово)