| | 48 | Гоце Гулев (?-1953) - български търговец, фабрикант; роден в Кукуш, Егейска Македония; |
|   |
| | 48 | Васил Златнатенджеров - български търговец, фабрикант; роден в Трявна; |
|   |
| | 48 | Иван Куршумлиев - търговец; |
|   |
| | 48 | Неделчо Танев - български търговец от XIX век; родом от Свищов; |
|   |
| | 48 | Никола Томалев (1865-1934) - български търговец; родом от Крушево, Вардарска Македония; чичо на революционера Наум Томалевски; |
|   |
| | 48 | Николай Митаков (1856-1925) - български търговец, общественик и публицист; родом от с. Долно Камарци, Софийско; баща на българския юрист, политик и министър на правосъдието Васил Митаков (1939-1942), който е убит от Народния съд на 1 февруари 1945 г. |
|   |
| | 48 | Панчо Богданов - български търговец и благодетел; родом от Велес, Вардарска Македония; |
|   |
| | 48 | Стефан Саламанов (1860-1922) - български търговец; родом от Габрово; |
|   |
| | 48 | Яким Цветанов (1878-1973) - крупен български строителен предприемач и индустриалец; участвал в строежа на II-то крило на Българската Земледелска Банка; основите /бетона / на черквата Александър Невски; софийските Минерални бани; II-то крило на Държавната печатница; зданието на д-во „Всехъ Скорбящихъ Расдостъ; пристройката етажъ на Народната Банка; книжния склад на Софийската Банка; родом от с. Радибуш, Кривопаланско, Вардарска Македония; |
|   |
| | 27 | Аврам Величков - български фабрикант; родом от Варна;
|
|   |
| | 48 | Аврам Чальовски (1854-1963) - “Българският Форд”; един от най-значимите български индустриалци; фабрикант; виден дарител; през 1898 г. основава „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“; родом от Галичник, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 22 | Александър Блуменфелд (1881 - 1944) - софийски търговец на машини от немски произход; първи собственик на урановата мина в Бухово;
|
|   |
| | 23 | Александър Кличиян (1879-1940) - български стопански деец и общественик; директор на застрахователно дружество “Орел”; роден в Русе;
|
|   |
| | 49 | Ангел Радушев (1858-?) - български търговец, един от основателите на Шуменското пивоварно дружество; роден в Шумен; |
|   |
| | 28 | Андрей Цанков (1886-1929) - български банкер и индустриалец; родом от Габрово;
|
|   |
| | 27 | Андрея Арсов (1857-1923) - виден български търговец и строителен предприемач; роден в Щип;
|
|   |
| | 27 | Андрея Момерин (1885-1981) - български индустриалец; роден в Казанлък;
|
|   |
| | 39 | Антон Хабал (1862-1947) - чешки търговец, живял и работил в София;
|
|   |
| | 39 | Антон Хоринек (1869-1917) - чешки фабрикант и търговец;
|
|   |
| | 49 | Апостол Попбожинов Чибуков (?-1923) - български предприемач и деец на Дебърското благотворително братство; роден в с. Селце, Реканско, Вардарска Македония; брат на българския иконописец Саве Попбожинов; |
|   |
| | 5 | Асен Червениванов (1885-1977) – търговец; роден в град Кукуш; собственик на първата и най-голяма фабрика за оцет в България в Павлово;
|
|   |
 | 52 | Богдан Ив. Горанов (1846-1907) - български търговец, просветен деец и дипломат; приятел на Васил Левски; роден в Карлово;
|
|   |
| | 65 | Богомил Вацслав Ченски (1870-1954) - чешки търговец и общественик, живял и работил в България;
|
|   |
| | 50 | Борис Авджиев (1884-1955) - български индустриалец; член на Пловдивската търговско-индустриална камара; инженер; |
|   |
| | 50 | Борис Карапетков (1900-1989) - български банкер; |
|   |
| | 16 | Бохдан Прошек (1858-1908) - чешки предприемач; заедно с брат си основава една от първите печатници в София, а през 1884 г. пивоварната на Братя Прошек;
|
|   |
| | 32 | Боян Дамянов (1873-1943) - български финансист; управител на БНБ(1920-1922); родом от Свищов;
|
|   |
| | 29 | Вангел Сечков (1876-1946) - български революционер и търговец; деец на ВМОРО; родом от Солун;
|
|   |
| | 50 | Васил Дръжков (1885-1935) - български търговски деятел и просветен деец; |
|   |
 | 30 | Васил Стоилов (1860-1945) - български индустриалец, собственик на бояджийска фабрика в Русе;
|
|   |
| | 44 | Велизар Пеев (1859-1927) - един от основоположниците на шоколадовата индустрия в България; създател на свогенската фабрика за шоколад фабрикант; родом от Чирпан;
|
|   |
| | 18 | Вилхем Шедлински (1872-1940) - виден индустриалец от чешки произход; създава кожарска фабрика;
|
|   |
| | 44 | Гаки Трифон Чомо (1837-1916) - виден български търговец от армънски произход; родом от с. Маловище, Битолско;
|
|   |
| | 29 | Генко Шойлеков (1855-1918) - виден български търговец и дарител; родом от Клисура;
|
|   |
| | 35 | Генчо Миндалов (1898-1977) - български търговец и фабрикант;
|
|   |
| | 53 | Георге Я. Гюламила (1845-1928) - български и армънски търговец и общественик; председател на армънското дружество в София; един от първите филмови дейци и благодетели в България; един от собствениците на столичния кинотеатър “Одеон”; един от ръководителите на Съюза на българските филмодавци; роден в с. Гопеш, Битолско, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 66 | Георги Анастасов Куцуоглу (1899-1990) - български икономист; търговец (тютюн), фабрикант; родом от с. Райково (дн. Смолян); син на търговеца Анастас Куцуоглу;
|
|   |
| | 26 | Георги Гьондов (1856-1913) - български фабрикант, сладкар; родом от Крушево, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 49 | Георги Д. Киовлиев (1860-?) - български търговец; родом от Прилеп;
|
|   |
| | 101 | Георги Захаринчев (1884-1955) - български търговец и деец на ВМОРО; родом от Енидже Вардар, Егейска Македония;
|
|   |
| | 28 | Георги Киселов
- български индустриалец; председател на Съюза на индустриалците; общественик; |
|   |
| | 70 | Георги М. Иван (1850-1933) - български и армънски търговец; родом от с. Гопеш, Битолско, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 36 | Георги Н. Попов (1875-1934) - придворен шапкар;
|
|   |
| | 39 | Георги Сдронов (1859-1931) - български търговец и филантроп;
|
|   |
| | 2 | Георги Трайков(1863-1930) - български търговец и общественик; роден в Прилеп, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 34 | Георги Хаджипанайотов - български търговец и благодетел; родом от Ямбол
|
|   |
| | 45 | Григор Мизов (1870-1942) - основател на Софийска популярна банка, търговец;
|
|   |
| | 31 | Димитър Втичев (1887-1926) - български търговец и фабрикант; родом от Варна;
|
|   |
| | 65 | Димитър Ил. Липавцов (1889-1974) - български търговец и кинодеец; член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен Театър; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
|
|   |
 | 3 | Димитър Минов Станишев (1855-1936) - български предприемач; родом от Галичник, Македония; възпитаван от чичо си – българския митрополит Партений Нишавски. Участва в Сръбско-българската война (1885); през Първата световна война е председател на спомагателния комитет за прехраната на гр. Галичник и околията. След войната е почетен председател на Галичко-Риканското братство в София; дълбоко причастни към съдбата на Македония, получили вестта за освобождението на гр. Галичник, през ноем. 1915 г. семейство Станишеви дарява на градската община своята триетажна къща, намираща се в София; през 1936 г. сградата е оценена на 3,5 млн. лв. Наематели на къщата последователно са ББК - клон Ючбунар, Френско-българската търговска банка, лекарски кабинети, магазини, наемите от които позволяват да се натрупат необходимите средства. Понастоящем там се помещава Главното мюфтийство в България;
|
|   |
| | 28 | Димитър Савов (1887-1951) - български предприемач, банкер и политик; един от ръководителите на Софийската търговско-индустриална камара; член на УС на Международната търговска камара в Париж; след 9 септември е репресиран от комунистическите власти; умира в Белене; родом от Враца;
|
|   |
| | 46 | Димитър Т. Тауков (1869 -1914) - търговец, един от основателите на Софийската популярна банка; родом от Ресен, Вардарска Македония
|
|   |
| | 28 | Димитър Христов Точков (1874-1941) - български икономист, банкер и революционер; директор на Софийската класна лотария; деец на ВМОРО; съветник на Тодор Александров; роден в Охрид;
|
|   |
| | 46 | Димитър Ц. Екимов (1903 - 1972) - български фабрикант; родом от Габрово
|
|   |
| | 69 | Димко Крепиев (1811-1896) - български общественик и търговец; родом от Велес, Вардарска Македония; |
|   |
| | 26 | Добри П. Минов (?-1948) - български фабрикант и общественик; първият кмет на Сливен след Освобождението; убит от комунистическите власти; роден в Сливен;
|
|   |
| | 30 | Добри Т. Кършев (1888-1940) - български търговец и фабрикант;
|
|   |
| | 46 | Досю Андрейчев (1886-1948) - български фабрикант, роден в Габрово ;
|
|   |
| | 47 | Евстатий Гешов (1805 -1888) - виден търговец, притежава търговска кантора в Манчестър "Братя Гешови"; родом от Карлово;
|
|   |
| | 39 | Едуард Холцшу [Eduard Holtzschuh] (1857-1921) - немски сладкар, живял и работил в България след Освобождението;
|
|   |
| | 39 | Жадала Йосиф Мария (1868-1939) -търговец от Витлеем, живял и работил в София;
|
|   |
| | 55 | Желю Бурилков (? - 1966) - български финансист, заместник-директор на Българска народна банка; главен директор на заводите “Чилов”; председател на Съюза на индустриалците; околийски управител на Малкотърновско след неговото Освобождаване (1913); роден в Малко Търново;
|
|   |
| | 50 | Иван Бамбов (1879-1947)- български търговец, банкер; |
|   |
| | 32 | Иван Бекяров (1922-1988) - български енергетик, директор на Марица - Изток; родом от с. Калугерово - Пазарджишко;
|
|   |
 | 4 | Иван Буров (1873-1939) - виден български банкер, един от водещите финансисти в страната през първата половина на 20 век; родом от Горна Оряховица; дългогодишен председател на Съюза на българските индустриалци и Съюза на акционерните дружества; един от основателите на българския археологически институт; негов по-малък брат е известният български политик и дипломат Атанас Буров. Той е потомък по бащина линия и на изтъкнатия възрожденски род Михайловски от Елена, чийто най-ярък представител е Иларион Макариополски, чичо на баща му. Близък родственик, братовчед на баща му, е изтъкнатият български писател и общественик Стоян Михайловски.
|
|   |
| | 30 | Иван Василев (1872-1932) - български индустриалец (фабрика и металолеярна “Вагрянка”);
|
|   |
| | 31 | Иван Въжаров (1858-1931) - български фабрикант;
|
|   |
| | 51 | Иван Грозев (1847-1916) - български строителен предприемач и индустриалец, фабрикант; председател на Пловдивския окръжен съвет; кмет на Карлово (1879-1883); кмет на София (1894-1895); председател на Софийската търговско-индустриална камара; член на УС на Износно-вносна банка; родом от Карлово;
|
|   |
| | 30 | Иван Манафов (1862-1937) - първият български машинен инженер; родом от Габрово;
|
|   |
| | 32 | Иван Муховски (1870-1964) - български търговец; съдържател на прочутата кръчма “Балкан” в кв. Ючбунар; роден в Панагюрище;
|
|   |
| | 28 | Иван Пенчов Златин (1841-1927) - български търговец, крупен индустриалец и общественик; народен представител; председател на Търговско индустриалната камара в София; един от основателите на Съюза на индустриалците в България; роден в Габрово;
|
|   |
| | 47 | Иван Смилев Мойсов (1888 - ?) - виден български строител; роден в с. Осой, Дебърско, погребан в гробницата на семейство Мойсови;
|
|   |
| | 26 | Иван Хадживълчев (1857-1930) - български индустриалец и революционер; участник в Кресненско-разложкото въстание; родом от Банско; произхожда от Хадживълчовия род, от който е е Паисий Хилендарски;
|
|   |
| | 53 | Йоан Гюламила (1886-1936) - български и армънски търговец и общественик; дарил пари за изграждането на румънската църква “Св. Троица” в София; родом от София, син на Георге Я. Гюламила;
|
|   |
| | 39 | Йохан Валек (1868-1943) - български търговец от немски произход;
|
|   |
| | 47 | Калчо Георгиев (1853 -1937) - търговец, общественик и благодетел, малко преди Освобождението се преселва в с. Сливница, където става крупен земевладелец, след Освобождението заедно с неговия братовчед Михалко Георгиев Сималков даряват имот на Българската църква за да се изгради храмът Св.св. Кирил и Методий в Сливница; родом от Крушево, Македония;
|
|   |
| | 51 | Климент Батунков (? - 1960) - български търговец, дългогодишен председател на Месаро-колбасаро кооперативно дружество “Св. Архангел Михаил”; родом от Охрид;
|
|   |
| | 129 | Константин Хаджирадонов (1893-1967) - български търговец, общественик и краевед; родом от Банско, произхожда от видната фамилия Хаджирадонови; |
|   |
| | 27 | Коста Балабанов (1855-1917) - български фабрикант; роден във Враца;
|
|   |
| | 115 | Коце Бондиков (1878-?) - български търговец, член-основател на Красноселската популярна банка; роден във Велес, Вардарска Македония; |
|   |
| | 27 | Крум Чапрашиков (1882-1934) - виден български търговец и революционер; деец на ВМОРО; кмет на Дупница (1909-1911); народен представител; член на УС на Македонската народна банка (1928); роден в Дупница;
|
|   |
| | 68 | Кръстьо Спасов (1854-1914) - български търговец и общественик; председател на Дебърската просветителна служба в София; родом от с. Пареши, Дебърско, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 3 | Ксенофон х.Петров – български предприемач; строител на Русенското класно училище;
|
|   |
| | 26 | Лазар Хадживълчев (1862-1933) - български индустриалец и революционер; участник в Кресненско-разложкото въстание; родом от Банско; произхожда от Хадживълчовия род, от който е е Паисий Хилендарски;
|
|   |
| | 27 | Лалю Метев (1885-1957) - български индустриалец; един от най-заможните българи пред 1944 г.; родом от Габрово;
|
|   |
 | 25 | Лука Хаджидеянов (1863-1926) - български търговец; наследник на прочутия панагюрски род Хаджидеянови;
|
|   |
| | 32 | Магърдич Керестиджиян (1860-19-8?) - български бижутер, златар и виден часовникар от арменски произход;
|
|   |
| | 50 | Максим Ралис (1888-1952) - български търговец, най-големият български експортьор на яйца; |
|   |
| | 116 | Марин К. Станоев (1872-1940) - български индустриалец; подпредседател на Банката на съединените индустриалци; |
|   |
| | 49 | Марко Костурков (1884-1959) - български търговец; придворен доставчик; родом от Панагюрище; |
|   |
| | 46 | Марко Рясков (1883 -1972) - виден финансист, управител на БНБ (февруари – април 1935) и министър на финансите (април – ноември 1935); репресиран след 1944 г., лежал в Белене; родом от Габрово;
|
|   |
| | 48 | Матей Венков (1873-1949) - български дарител; главен касиер на БНБ; учредява дарителски фонд за Трета мъжка софийска гимназия в памет на сина си; роден в Котел;
|
|   |
| | 29 | Матей Нешков (1857-1940) - български революционер и търговец, деец на ВМОРО; ръководител на Крушевския революционен комитет деец на ВМОРО, оглавява местния комитет; родом от Крушево;
|
|   |
| | 3 | Миле Ставрев (1874-1950) – български търговец; родом от Солун;
|
|   |
| | 26 | Мино Станишев (1834-1916) - български търговец; роден в Галичник; Вардарска Македония;
|
|   |
| | 36 | Михаил Иванов Сирлещов (1872-1944) - български търговец, родом от Банско;
|
|   |
| | 32 | Михаил Калъпов (1842-1906) - виден български софийски търговец, сараф; роден в Казанлък;
|
|   |
| | 29 | Михаил Пенушлиев (?-1930) - виден български търговец; живял и работил в Солун; роден в Щип, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 35 | Мицо Хр. Пиргов - търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати през 1903 г.; родом от Кукуш;
|
|   |
| | 2 | Мише Калчинов - български търговец, благодетел и банкер; родом от с. Църско Вардарска Македония;
|
|   |
| | 32 | Мишо Казанджиев (1906-2000) - български индустриалец;
|
|   |
| | 26 | Наум Гьондов (1884-1945) - български фабрикант, сладкар; член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации; деец на Крушевското благотворително братство; роден в София; син на Георги Гьондов;
|
|   |
| | 28 | Начо Недев Начов (1854-1934) - български търговец, фабрикант; родом от Калофер;
|
|   |
| | 29 | Нестор Блажев (1888-1955) - български търговец, предприемач; македоно-одрински опълченец; родом от с. Долно Кърчища, Дебърско, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 46 | Никодим П. Андрейчев (1883-1931) - крупен български фабрикант (фабрика "Напредък" и фабрика "Стомана"), роден в Габрово;
|
|   |
| | 48 | Никола Божинов (1869-1930) - български търговец и общественик; деец на Крушевското благотворително братство; роден в Крушево, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 69 | Никола Вазов (1852-1917) - български търговец и предприемач; родом от Сопот;
|
|   |
| | 31 | Никола Д. Караджа (?-1916) - български търговец и чорбаджия от влашки произход; през XIX век притежава хан до златарската чаршия на сегашния бул. Дондуков;
|
|   |
| | 31 | Никола Колищърков (1854-1920) - български фабрикант и революционер; родом от Прилеп;
|
|   |
| | 116 | Никола Крапчев (1903-1992) - български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София; произхожда от видния прилепски род Крапчеви; |
|   |
| | 37 | Никола Либенов - български индустриалец, търговец на тютюн; |
|   |
| | 47 | Никола П. Тъпчилещов (1817 -1895) - български търговец, чорбаджия, създател на търговска къща "Братя Тъпчилещови", заедно с Христо Тъпчилещов; родом от Калофер;
|
|   |
| | 45 | Никола Петров поп Алексиев (1851-1941) - български възрожденец, търговец, член на Солунската българска община; женен за Царевна Миладинова, дъщеря на Димитър Миладинов; роден в Охрид;
|
|   |
| | 45 | Никола Сп. Маляков (1882-1939) - търговец, председател на Висшия съюзен съвет на занаятчиите и проф. сдружения;
|
|   |
| | 15 | Никола Събев (1871-1931) – търговец; собственик на ювелирна фабрика;
|
|   |
| | 29 | Никола Хр. Тъпчилещов (1843-1893) - български търговец; един от инициаторите и основателите на българското читалище в Цариград и негов касиер; роден в Калофер, син на Христо Тъпчилещов;
|
|   |
| | 45 | Никола Чилов (1885-1936) - български индустриалец, председател на съюза на български индустриалци; родом от гр. Свищов, по потекло от с. Славейно, Смолянско; брат на д-р Константин Чилов;
|
|   |
| | 30 | Никола Шавкулов (1855-1930) - български банкер и спомоществовател на ВМРО; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 50 | Николай Карапетков (1902-1947) - български фабрикант, собственик на фабрика “Сердика”; убит от комунистическия режим през 1947 г.; |
|   |
| | 31 | Паскал Гълъбаров (1857-1917) - български фабрикант;
|
|   |
| | 32 | Перикли Георгиев (1871-1939) - български фабрикант; създал първата българска фабрика за печати; родом от Струга, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 34 | Петко Миркович (1865-1940) - български търговец и общественик; роден в Сливен, по произход е от Стражица;
|
|   |
| | 29 | Петко Хр. Тъпчилещов (1854-1939) - български търговец и общественик; председател на БББ “Просвещение” в Цариград; секретар и настоятел на българското читалище (1876-1877); секретар в кабинета на д-р Константин Стоилов; родом от Калофер,
|
|   |
| | 49 | Петруш Сарафов (1864-1943) - български търговец и общественик; благодетел на ВМОРО; родом от Кукуш, Егейска Македония |
|   |
| | 47 | Петър Азманов (1888 -1961) - фабрикант, "Братя Азманови", родом от Стара Загора;
|
|   |
| | 29 | Петър Бъклов (1872-1933) - български търговец и общественик; управител на “Братя Бъклови”; родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 31 | Петър Въжаров (1870-1939) - български фабрикант (Първа българска въжарска фабрика);
|
|   |
| | 61 | Петър Заръвски (1869-1965) - български търговец-манифактурист; родом от Добрич;
|
|   |
| | 28 | Петър Каназирски (1857-1906) - български банкер и революционер; участник в Съединението, предвожда Марашката чета в Пловдив; роден в с. Колачево (дн. Колю Мариново);
|
|   |
| | 25 | Петър Н. Каназирев (1869-1939) - български търговец, фабрикант и общественик; роден в Разлог;
|
|   |
| | 30 | Петър Ст. Пипев (1838-1926) - български търговец и филантроп; родом от Велико Търново, учредител на читалища, благодетел
|
|   |
| | 48 | Петър Хаджиненчов Кермекчиев (1826-1881) - виден български търговец в Галац, Плоещ и Букурещ; филантроп; секретар в Английското консулство в Галац; осъществява транспорта на руските муниции от Букурещ до Велико Търново през Руско-турската война (1877-1878); учреява фонд “За народно образование”; роден във Велико Търново;
|
|   |
| | 47 | Райчо В. Шаханов (1850 -1921) - български фабрикант, производител на алкохол; родом от Стара Загора, родът му са преселници от Лозенград, Тракия;
|
|   |
| | 32 | Рачо Димчев (1840-1912) - български стопански деец, търговец и дарител; роден в Ловеч
|
|   |
| | 40 | Рудолф Пицка (1878 - ?) - чешки инженер, химик; създател на фабриката за производство на захар в Горна Оряховица;
|
|   |
| | 49 | Саве Попбожинов (1864-1893) - български иконописец, представител на Дебърската художествена школа; работи в София и Софийско, в Германския манастир, в Долнолозенския манастир, в Княжево, в “Св. Петка стара”, и деец на Дебърското благотворително братство; роден в с. Селце, Реканско, Вардарска Македония; |
|   |
| | 37 | Светослав Нелчинов (1914-2003) - български адвокат; последният главен челник на Българския младежки съюз "Отец Паисий"; родом от Охрид;
|
|   |
| | 37 | Симеон Бояджиев (1882-1960) - български индустриалец; роден в Сливен, в семействотона видния индустриалец Андон Бояджиев;
|
|   |
| | 31 | Симеон Панчов (1836-1898) - български възрожденски деец; учител и търговец; родом Етрополе;
|
|   |
 | 30 | Симеон Тошков (1883-1929) - български минен инженер, директор на мина Бобов дол и мина Перник; родом от Пловдив;
|
|   |
| | 71 | Слави Тошев (1833-1896) - български търговец; борец за църковна независимост; родом от Стара Загора;
|
|   |
| | 7 | Спиро Г. Гайдарджиев (1874-1962) - български предприемач и революционер; родом от Скопие, деец на ВМОРО;
|
|   |
| | 50 | Спиро Палигора (1855-1919) - арумънски и български търговец; роден в с. Маловище, Битолско, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 2 | Спиро Холйолчев - български търговец; притежател на прочутото кафене “Македония”; родом от Охрид; |
|   |
| | 33 | Ставри Хаджипенчович (1828-1903) - виден търговец; родом от Русе, брат на Иванчо Хаджипенчович;
|
|   |
| | 45 | Стефан Балъкчиев (1855-1914) - виден български индустриалец, фабрикант, сладкар; роден в гр. Битоля;
|
|   |
| | 87 | Стефан Власков (1867-1925) - български търговец, хотелиер; управител на хотел “Кафеджийски”; загива при атентата в църквата “Св. Неделя”;
|
|   |
| | 26 | Стефан Дюстабанов (1855-1927) - български индустриалец; родом от Габрово;
|
|   |
| | 54 | Стефан Ив. Гешов (1818-1907) - български търговец и общественик; един от основателите на търговската къща “Братя Гешови”; роден в Карлово;
|
|   |
| | 27 | Стефан Чапрашиков (1876-1944) - български търговец и дипломат; секретар на цар Фердинанд; секретар на българската легация в Париж; носител на орден “За храброст; състезател по конен спорт; член на МОК; почетен председател на БОК; родом от Благоевград;
|
|   |
| | 3 | Стоян Гунев - аптекар от Елена; крупен обществен дарител след Освобождението;
|
|   |
| | 29 | Страшимир Икономов (?-1947) - български индустриалец, банкер и издател; член на Софийската търговско-индустриална камара;
|
|   |
| | 30 | Тодор Атанасов Иванов - български търговец, председател на Общ съюз на българските търговци. |
|   |
| | 49 | Тодор Бешовишки (1875-1930) - български търговец и кооперативен деятел; |
|   |
| | 50 | Тодор Карапетков (1853-1922) - виден български търговец; роден в Копривщица; |
|   |
| | 29 | Тодор Пиперков (1895-1964) - български инженер, индустриалец; роден във Враца;
|
|   |
| | 56 | Тома К. Чапаров (1891-1965) - български търговец, участник в Македоно-одринското опълчение; носител на орден “За храброст”; член на софийското дружество на Съюза на македоно-одринските опълченци; роден в Галичник, Вардарска Македония; |
|   |
| | 50 | Тома Малков (1853-1912) - виден български търговец; деец на ВМОК и председател на Крушовското благотворително братство; родом от Крушево, Вардарска Македония; |
|   |
| | 129 | Тотю Йовчев (1890-1959) - български фабрикант; родом от Габрово; |
|   |
| | 66 | Трайче Жиковски (1888-1949) - български търговец и благодетел; първи спонсор и домакин на ФК “Левски”; роден в Галичник, Вардарска Македония;
|
|   |
| | 39 | Франтишек Клоучек (1876-1930) - чешки търговец на месо, популяризира шунката в България;
|
|   |
| | 39 | Франц Червенка (1864-1949) - чешки търговец, живял и работил в България;
|
|   |
| | 32 | Христо Бабинов (1845-1910) български търговец, фабрикант; оказал финансова подкрепа на Илинденското въстание; първомайстор на Зидарското-еснафско сдружение в София; родом от Крушево;
|
|   |
| | 29 | Христо Бъклов (1860-1931) - български търговец; един от управителите на “Братя Бъклови”; роден във Велико Търново;
|
|   |
| | 31 | Христо Втичев - виден български финансист и предприемач;
|
|   |
| | 54 | Христо Друмев (1889-1964) - български търговец
|
|   |
| | 30 | Христо Ковачев (1869-1920) - търговец, създал първата фабрика на Балканите за изкуствени цветя и булчински аксесоари; родом от Асеновград;
|
|   |
| | 27 | Христо Момерин (1883-1921) - български фабрикант; родом от Габрово;
|
|   |
| | 29 | Христо Тъпчилещов (1808-1875) - виден български търговец, филантроп и радетел на движението за църковна независимост; родом от Калофер, живее и работи в Цариград;
|
|   |
| | 44 | Христо Чакалов (1868-1931) - български финансист, най-дългогодишният управител на БНБ (1908-1920); родом от Велико Търново;
|
|   |
| | 28 | Христо Юрд. Калпакчиев (1864-1921) - български фабрикант и филантроп; роден в Етрополе;
|
|   |
| | 30 | Хубан Кючуков (1843-1922) - български чорбаджия, индустриалец; народен представител; родом от Севлиево;
|
|   |
| | 33 | Цоко Павлов (1850-1903) - български търговец; родом от Тетевен;
|
|   |
| | 4 | Цоню Цончев (1899-1965) – български финансист; роден в град Котел; между 1938 и 1939 г. специализира в Харвардския университет; от юли до октомври 1946 г. е назначен за подуправител на БНБ, а от 1946 до 1949 е управител на БНБ. По време на неговия мандат се провежда парична реформа и национализация на банките.;
|
|   |
| | 3 | Щерю Дамянов – предприемач; известен български дарител; подпомага строителството на църква Света Параскева в София;
|
|   |
| | 31 | Юрдан Джумалиев (1858-1914) - български търговец, фабрикант; роден в Русе;
|
|   |
| | 46 | Яким Балев (1849 -1911) - виден търговец, деец на ВМОРО; родом от Охрид;
|
|   |
| | 39 | Якуб Врана (1873-1954) - виден чешки овощар, живял и работил в България;
|
|   |
| | 30 | Янаки Вражинов [Вържинов] (1869-1949) - един от най-известните софийски пекари; родом от с. Смърдеш, Егейска Македония;
|
|   |
| | 50 | Яни Митрошинов (1861-1917) - виден софийски търговец; |
|   |
| | 45 | Янко Весов (?-?) - виден български търговец, родом от гр. Велес;
|
|   |
| | 26 | Янко Тасев (1875-1943) - строителен предприемач ( “строител на модерна София”); участва в строежа на “Св. Александър Невски”; Народния Театър; Централна баня и т.н; член на Съюза на македонските емигрантски организации; роден в с. Нерези, Дебърско; Вардарска Македония;
|
|   |