Лекари - СОФИЯ ПОМНИ

Лекари
 48 Антон Помаков (1900-1962) - български лекар; диетолог;
 
 48 Власаки Шуманов (1889-1963) - български лекар; психоневролог, дефектолог и хигиенист; роден в Сливен;
 
 48 Иван К. Драгомиров (1848-1911) - български лекар, общественик и педагог; роден в Стара Загора;
 
 48 Никола Недков (1897-1953) - български лекар, пластичен хирург; един от основателите на катедрата по пластична хирургия в Исул; роден в Габрово;
 
 48 проф. д-р Ангел Бовянски (1927-2000) - български лекар, гастроентеролог;
 
 48 проф. д-р Любен Луков (1921-2002) - български лекар; офталмолог;
 
 48 Яков Митров (1872-1959) - виден български лекар и общественик; роден в Лазарополе, Вардарска Македония;
 
 1акад. Григор Мечков (1931-2004) - български лекар (интернист, гастроентеролог и хематолог); началник на Военномедицинска академия (1990-1992);
 
 35акад. Димитър Моллов (1845-1917) - виден български лекар (хирург) и политик; един от основоположниците на българското здравеопазване; министър на народното просвещение (1883-1884); кмет на София (1895-1896); роден в Русе;
 
 8акад. Иван Пенчев (1904-1974) - голям български ендокринолог;
 
 6акад. Кирил Братанов (1911-1986) – български учен ветеринар; патрон на Института по биология и имунология на размножаването;
 
 47акад. проф. д-р Владимир Марков (1883 -1962) - виден български микробиолог и ветеринарен лекар, син на общественика Нестор Марков; роден в Търново
 
 45акад. проф. д-р Стефан Ангелов Хаджидобрев (1878-1964) - голям български микробиолог, ветеринарен лекар, един от основателите на Микробиологията в България; родом от Котел;
 
 28акад. проф. Димитър Ораховац (1892-1963) - български лекар (физиолог); ректор на СУ (1945-1947); роден в Ловеч, син на д-р Петър Ораховац;
 
 25акад. проф.д-р Константин Пашев (1873-1961) - български лекар, офталмолог; доктор на Лионския университет; член на академията на медицинските науки в Палермо; член-кореспондент на Баварската академия на науките; основоположник на офталмологията в България; един от основателите на Медицинския факултет към СУ; общественик; роден в Сливен;
 
 45Александър Големанов (1860-1941) - виден лекар, автор на научна литература; роден във Велико Търново;
 
 52Александър Занешев (1887-1965) - български военен деец, лекар, общественик и революционер; деец на ВМРО; пунктов началник на ВМРО в Неврокоп; пръв директор на Неврокопската болница; родом от Воден; син на Иван Занешев;
 
 39Александър Найденович (1858-1927) - български фармацевт, един от основателите на научната фармация у нас и създател на катедрата по фармакология и токсикология в СУ; главен аптекар на Българската армия; родом от Одрин;
 
 47Александър Яръков (1949 -1998) - виден български лекар, директор на болница Шейново;
 
 45Алекси Христов (1849-1913) -лекар-хирург; родом от Габрово;
 
 25Ана Трънка Огнянова (1881-1921) - български лекар (гинеколог); директор на Майчин дом; директор на Акушерското училище; родом от София;
 
 47Андрей Брусев (1894-1956) - заслужил народен лекар;
 
 50Антон Константинов (1895-1954) - български военен лекар, санитарен полковник;
 
 67Асен М. Петров (1862-1920) - бележит български лекар, хирург и преподавател; завършва медицина в Монпелие; родом от Плевен; син на съратника на Васил Левски и общественик Маринчо Петров;
 
 54Божидар Ючормански (1881-1915) - български лекар и общественик; народен представител;
 
 47Божирад Татарчев (1872-1940) - български лекар, общественик и революционер, деец на ВМОРО, братовчед на Христо Татарчев; родом от гр. Ресен;
 
 29Борис Ахтаров (1885-1959) - български ботаник; билколечител; роден в Трън;
 
 18Борис Клайн (1894-1960) - виден лекар – хирург; ръководител (1937-1944) - на болница Червен Кръст (сега Пирогов); завършва медицина във Виена;
 
 32Борис Михалакиев Георгиев (1895-1965) - български лекар и общественик;
 
 4Борис Разсолков (1896-1980) - виден лекар, лекуващ лекар на цар Борис III;
 
 29Борис Тричков (1887-1966) - български хирург (гинеколог); родом от София;
 
 35Васил Берон (1824-1909) - български лекар, просветен деец и археолог; дългогодишен директор на Болградската гимназия; родом от Котел;
 
 25Васил Велев (1902-1980) - български лекар;
 
 37Васил Геров (1888-1961) - български лекар; участвал в съпротивителното движение по време на Втора световна война; родом от Разград;
 
 49Величко Георгиев (1877-1924) - български лекар; един от организаторите на училищното здравеопазване в България; прави първите проучвания в България на пелаграта; родом от Плевен;
 
 34Владислав Мирков (1880-1969) - ръководител на Българския червен кръст; роден в София, син на българския поборник и общественик Сава Мирков;
 
 44ген. д-р Димитър Киранов (1859-1934) - български лекар и военен деец, началник на Първа софийска дивизионна болница; родом от с. Чумлеккьой, Бесарабия;
 
 45ген. д-р хаджи Стефан поп Христов Бочаров (1852-1937) - български военен лекар, участник в Руско-турската освободителна война; основоположник на хигиенната наука в Българската военна медицина; родом от село Бейковци, Еленско;
 
 9ген. проф. Здравко Мицов (1903-1986) – български учен и военен деец; дълги години завежда катедрата по военномедицинска подготовка при Висшия медицински институт в София;
 
 49ген. проф. Иван Копчев (1915-1980) - български военен лекар, хирург; участник в Гръцката гражданска война след Втората световна война, Корейската и Алжирската война ; роден в с. Бутан, Оряховско;
 
 29ген. проф. Манол Ванев (1937-2003) - български лекар, генерал-майор; директор на РНПИСМП “Н. И. Пирогов” (1978-1989);
 
 52Георги Занешев (1878-1961) - български лекар, общественик, деец на ВМОРО; роден във Воден; тъст на революционера Кирил Дрангов;
 
 37Георги Константинов Пернов (1882-1961) - български поет, лекар, участвал в Октомврийската революция в Русия;
 
 30Георги Паяков (1871-1935) - български лекар и психиатър; пионер на психиатрията в България; учи медицина в Москва и Париж; родом от Габрово;
 
 29Георги Сарафов (1849-1919) - български лекар и политик; един от основателите на Българския червен кръст; кмет на София (22 март 1908 - 31 март 1908); роден във Велико Търново
 
 29Георги Странски (1847-1904) - български лекар, революционер и политик; военен лекар в румънската армия по време на Руско-турската война; народен представител; председате на Областното събрание на Източна Румелия (1883); директор на финансите (1880-1881); един от водещите дейци на Либералната партия и на Съединението; дипломатически агент в Белград; министър на вътрешните работи (1887); министър на външните работи и изповедания (1887-1890); председател на Върховната сметна палата (1900-1904); родом от Калофер; кум на Христо Ботев;
 
 64Герасим Митров (1923-1987) - български лекар, радиобиолог; онколог;
 
 47Григор Гърличков (1861 -1935) - виден български ветеринар, микробиолог, пръв директор на Ветеринарно-санитарната станция в София; родом от Щип.
 
 47Дафина Кьорчева (1890 -1981) - един от първите акушер-гинеколози в ИСУЛ, общественик, сестра на Димо Кьорчев;
 
 31Димитър Павлович (1834-1911) - български лекар и общественик, един от основателите на Българското Книжовно Дружество; родом от Свищов, син на българския възрожденец Христаки Павлович;
 
 27Димитър Пасков (1914-1986) - български лекар (фармаколог); един от основоположниците на българската експериментална фармакология; родом от с. Горно Броди, Серско;
 
 93Евгений Белоручев (1870-1950) - руски военен лекар; емигрира в България след Октомврийската революция; родом от Азов, Русия;
 
 54Евстрати Ст. Гешов (1875-1967) - български лекар; родом от Пловдив; произхожда от видната карловска фамилия Гешовци;
 
 28Живко Бошнаков (1881-1967) - български фармацевт и общественик;
 
 29Иван Карамихайлов (1866-1962) - български лекар; хирург;
 
25Иван Огнянов (1878-1929) - български лекар (гинеколог); директор на Окръжна болница в София; роден в Кюстенджа (дн. Констанца), Румъния;
 
 31Иван Тюлев (1868-1941) - български ветеринар, ръководител на ветеринарната служба в България (1895-1913); родом от Калофер;
 
 15Игнаций Барбар (1948-1920) - поляк служил в руската армия, руско-турска война 1878, един от основоположниците на Българският червен кръст и Българският лекарски съюз;
 
 15Игнаций Мушлер (1851-1921) - един от първите зъболекари в България; родом от Галиция
 
 49Йосиф Ватев (1891-1964) - български лекар; син на акад. Стефан Ватев;
 
 26Йосиф Любенов (1846-1909) - български лекар, публицист и писател; роден в Кюстендил;
 
 7Йосиф Любенов (1846-1909) - български лекар, публицист и писател; родом от Кюстендил;
 
 31Карл А. Рассь (1855 - 1898) - ветеринарен лекар и български военен деец; служи в българската войска от 1881 г. до 1891 г.; участник в Сръбско-Българската война 1885 г.; кавалер на ордена „Св. Александър“ I степен; на Орден „За заслуга“ на Военна лента и Сребърен медал за участието си във войната; роден в гр. Дорпат, Ливланд – Прибалтика; български гражданин от 1891 г.;
 
 69Кирил Вазов (1865-1943) - български лекар и общественик; деец на Българския туристически съюз; роден в Сопот;
 
 28Константин Димитраков (1891-1971) - български лекар и преподавател; член на френското дружество на кардиолозите; член на МНИ; роден в Крива Паланка, Вардарска Македония;
 
 31Константин Куситасев (1900-1955) - български лекар; един от основателите на групата “Обществен лекар”; главен секретар на Министерството на народното здраве (1944-1947); от прилепския род Куситасеви;
 
 9Константин Робев (1873-1946) - български лекар и офицер; родом от Битоля; завършва Солунската българска мъжка гимназия и медицина във Монпелие; съратник на Гоце Делчев;
 
 9Крум Балабанов (1905-1971) – български дерматолог и хистопатолог с международна известност и богата ерудиция; основоположник на Българската школа по хистопатология;
 
 39Крум Паспалев (1885-1949) - български публицист и военен лекар; управител на имотите на на френската училищна конгрегация в България, публицист;
 
 49Лило Яковов (1864-1916) - български лекар и общественик; деец на Върховния македоно-одрински комитет; убит на фронта през Първата световна война; роден в Свищов;
 
 15Луиджи Понтара (?-1919) - един от основателите на военното здравеопазване в България;
 
 30Лука Ванков (1857-1931) - български лекар и общественик; един от инициаторите на създаването на Българския лекарски съюз; родом от Свищов;
 
 50Любен Рачев (1904-1981) - виден български лекар; председател на Българския червен кръст;
 
25Любомир Золотович (1857 -1930 ) - български лекар, общественик и дипломат; български дипломатически агент в Париж (1900-1908); родом от Цариград, произхожда от Калоферския род Золотович;
 
 44Любомир Серафимов (1860-1942) - български общественик, лекар, син на митрополит Серафим Сливенски; роден в Сливен;
 
 28Марин Русев (1864-1935) - български лекар и общественик; ръководи Софийското лекарско дружество; директор на дирекция “Народно здраве”; изработва Закона за опазване на общественото здраве; родом от Велико Търново;
 
 54Методи Славчев (1864-1964) - български лекар, основоположник на акушерството и гинекологията в България; роден във Велико Търново;
 
 46Наум Пасхов (1893-1978) - виден хирург; родом от Охрид;
 
 47Неделчо Колушев (1872 -1925) - български лекар, политик, дипломат и деец на Македоно-одринското освободително движение, загива при атентата в Света Неделя; родом от Бунар Хисар, Лозенградско;
 
 9Нено Царвуланов (1877-1925) - български лекар, общественик и журналист; родом от с. Добромирка, Габровско; участвал в подготовката на Септемврийското въстание, убит от полицията;
 
 45Никола Алексиев (1877-1912) - виден психолог, ученик на Вунд, основател на първата психологическата работилница към СУ; загива при Чаталджа; роден в Габрово;
 
 29Никола Възвъзов (1913-1979) - български зъболекар и педагог;
 
 67Никола Странски (1854-1910) - български аптекар и зъболекар; придворен фармацевт на цар Фердинанд; родом от Калофер;
 
 30Павел Тагаров (1892-1977) - български лекар; деец на БКП, директор на вероизповеданията (1944);
 
 47Панталей Минчович (1830 -1898) - военен лекар в Османския флот, полковник, политик от Консервативната партия; родом от Велико Търново;
 
 49Пенчо Никоевски (1898-1983) - български лекар и просветен деец;
 
 49Пенчо Фъртунов (1900-1953) - виден български лекар; родом от Велико Търново;
 
 35Петър Димков (1886-1984) - виден български народен лечител, родом от с. Горно Броди, от видния род Димкови, Димо Хаджидимов е негов вуйчо;
 
 28Петър Ораховац (1857-1922) - български и черногорски лекар, общественик и политик; един от организаторите на здравното дело в България; народен представител, председател на Народното събрание (1910); родом от Ораховац, Котор, Черна гора;
 
 36Петър Плакидов (1875-1947) - български специалист в областта на ветеринарната медицина, крупен дарител на книги; роден в Русе;
 
 32проф д-р Таня Тошкова (1927-2004) - български лекар;
 
 33проф. Алберт Луканов (1899-1982) - български лекар; роден в Женева, син на политическия деец Тодор Луканов;
 
 45проф. Александър Т. Попов (1915-2011) - лекар, интернист, нерфолог;
 
 8проф. Ангел Кирков (1927-2012) - един от създателите на съвременната фармацевтична индустрия в България;
 
 47проф. Ангел Симеонов (1900 -1980) - български лекар, първият главен лекар на Пирогов; родом от Поликраище, Великотърновско;
 
 49проф. Боян Хаджистамов (1906-1980) - виден български лекар, хирург; основател и пръв ръководител на Катедрата по ортопедия и травмотология в Пловдив; роден в София, произхожда от видния самоковски род Хаджистамови;
 
 35проф. Васил Моллов (1875-1938) - изтъкнат български лекар; открива първия рентгенов апарат в България в Александровската болница през 1903 г.; основател на клиничната микробиология; един от основателите на Медицинския факултет; основател и председател на Дружеството на интернистите; роден в Москва, син на д-р акад. Димитър Моллов;
 
 122проф. Веселина Арнаудова-Тодорова (1924-2007) - български учен, медик; специалист по респираторни заболявания;
 
 39проф. Георги Градинарски (1924-1999) - български агроном; специалист по ветеринарна медицина;
 
 8проф. Георги Гълъбов (1918-1982) - виден български лекар;
 
 7проф. Георги Попвасилев Гизов (1905-1983) - виден български лекар – педиатър и университетски преподавател; родом от село Зелениче, Леринско;
 
 70проф. Георги Спиров (? - 2006) - български лекар, дерматолог;
 
 30проф. д-р Анастас Клисуров (1894-1944) - виден български лекар; преподавател и учен хистолог; роден във Варна;
 
 105проф. д-р Ангел Николаев (1900-1971) - български лекар, рентгенолог; родом от Хасково;
 
 45проф. д-р Андрей А. Сахатчиев (1923-1985) - български медик;
 
 45проф. д-р Андрей Сахатчиев (1883-1947) - български лекар, рентгенолог и физиотерапевт. Основоположник е на рентгенологичната и радиологичната школа в България; родом от гр. Габрово.
 
 15проф. д-р Антон Червенаков (1908-1984) - български лекар – уролог; основава първата катедра по урология през 1951, а през 1957 е първи председател на дружеството по анестезиология;
 
 15проф. д-р Анчо Самарджиев (1926-1984) – български учен и лекар;
 
 35проф. д-р Богомил Берон (1866-1936) - български лекар; един от основоположниците на Дерматология и Венерологията в България; роден в Болград, Бесарабия;
 
 27проф. д-р Борис Здравков Маринов (1952-2002) - български лекар;
 
 104проф. д-р Валентин Коларски (1933-2014) - български лекар; ръководител на Университетската клиника по вътрешни болести и гастроентерология на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести при МУ - София и на Столичния център по гастроентерология, базиран в Първа ОРБ - София;
 
 27проф. д-р Васил Лолов (1906-1965) - български лекар;
 
 56проф. д-р Венцислав Кавракиров (1917-2009) - български зъболекар и офицер; пластичен и лицево-челюстен хирург; роден в Златоград;
 
 47проф. д-р Виктор К. Врански (1914 -1990) - първият български медицински физик; роден е в София;
 
 25проф. д-р Владимир Алексиев (1879-1948) - български лекар, терапевт; родоначалник на българската фармакология; ректор на СУ (1926-1927); роден в Габрово;
 
 94проф. д-р Владимир В. Бояджиев (1923-2011) - български лекар, специалист по хигиена; ръководител на Катедрата по хигиена и професионални заболявания към Научния институт по хигиена и професионални заболявания (1974-1979; 1984-1989); автор на над 150 научни публикации; редактор и съавтор на 13 учебника и ръководства по хигиена;
 
 53проф. д-р Георги Бояджиев (1902-1953) - български лекар, акушер-гинеколог;
 
 53проф. д-р Георги Ив. Михайлов (1921-2009) - български лекар;
 
 44проф. д-р Георги Илиев Дашев (1931 - 2005) - специалист по медицина;
 
 37проф. д-р Георги Милков (1925-1991) - български лекар;
 
 38проф. д-р Георги Нейков Марков (1912-1988) - български зоолог;
 
 25проф. д-р Георги Стилиянов (1896 -?) - български зъболекар; родом от Велико Търново;
 
 7проф. д-р Георги Узунов (1904-1971) - български психиатър и невролог; академик, член на академията на медицинските науки на СССР;
 
 35проф. д-р Георги Фичев (1920-2010) - български лекар; родом от София;
 
 35проф. д-р Димитър Ранев (1926-1977) - виден български лекар (хирург), роден в Пещера;
 
 37проф. д-р Димитър Хаджиолов (1935-2013) - български лекар;
 
 121проф. д-р Дочо Н. Дочовски (1914-1980) - български лекар; специалист по хигиена и санитарно дело;
 
 23проф. д-р Драган Бобев (1900-1980) - български лекар, педиатър;
 
 47проф. Д-р ДТМН Кирил Миленков (1929-2011) - виден български психиатър; родом от София;
 
 38проф. д-р Ема Бозаджиева (1920-1996) - български лекар; участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война;
 
 35проф. д-р Емил Христов (1915-1981) - български лекар;
 
 45проф. д-р Иван Иванов (1943-1999) - медик;
 
 125проф. д-р Иван Кехайов (1931-2013) - български учен, имунолог; директор на Института по Биология и Имунология на размножаването “Акад. К. Братанов” - БАН; председател на научния съвет на ИБИР; председател на Билогичната комисия към Фонд „Научни изследвания”; член на ВАК; родом от Видин;
 
 43проф. д-р Иван Матов (1918-1972) - български лекар;
 
 35проф. д-р Иван Станчев (1942-2010) - български лекар;
 
 27проф. д-р Иванка Лолова (1939-1996) - български лекар;
 
 25проф. д-р Карл Огнянов (1916-1987) - български лекар; роден в София;
 
 34проф. д-р Любен Попов (1891-1975) - български доктор, дългогодишен ръководител на клиниката по кожни и венерически болести на Александровска болница (1937-1963); роден в София;
 
 52проф. д-р Малам Маламов (1923-1996) - български лекар; оториноларинголог;
 
 47проф. Д-р Манол Донев (1917-1991) - изтъкнат български хирург; родом от Костинброд;
 
 53проф. д-р Мара Бояджиева (1904-1973) - български лекар, микробиолог;
 
30проф. д-р Мара Вапцарова Куюмджиева (1908-1983) - български лекар; дъщеря на ген. Атанас Вапцаров;
 
 67проф. д-р Марин Ас. Петров (1904-1981) - виден български лекар, хирург; преподавател; завършва медицина в Париж; роден в София;
 
 46проф. д-р Марко А. Марков (1900 -1967) - виден български лекар и учен, доктор на медицинските науки;
 
 25проф. д-р Милко Балан (1888-1973) - български лекар и антрополог; преподавател по анатомия в СУ “Климент Охридски”; родом от София;
 
 50проф. д-р Минчо Хр. Спасовски (1922-1995) - български лекар; родом от София;
 
 62проф. д-р Нено Панайотов (1921-1987) - български лекар и общественик;
 
 71проф. д-р Никола Цанков Цеков (1922-2012) - български лекар, хирург; родом от Ботевград;
 
 45проф. д-р Никола Шипковенски (1906-1976) - виден български психиатър, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България; родом от Троян;
 
 51проф. д-р Нина Бакрачева (1953-2008) - български лекар; ръководител на катедрата по клинична фармакология в Медицинския факултет в София;
 
 29проф. д-р Петър Бичев (1884-1950) - български ветеринарен лекар; преподавател; ръководител на ветеринарната служба (1918-1919);
 
 26проф. д-р Сашо Божинов (1914-2002) - български лекар, невролог; родом от с. Хайредин, Врачанско;
 
 14проф. д-р Светозар Разбойников (?-2004) - ръководител катедра нефрология в Медицинския университет в град София;
 
 12проф. д-р Спас Разбойников (1914-2002) – виден български лекар и общественик; автор на научни трудове посветени на Тракия и нейното население;
 
 49проф. д-р Стоян Велинов (1872-1944) - български лекар; един от основателите на Медицинския факултет при Софийския университет; родом от Котел; умира при бомбардировките по време на Втората световна война;
 
 125проф. д-р Христо Гелинов (1912-1993) - български учен, медик;
 
 68проф. д-р. Стоян Киркович (1875-1960) - изтъкнат български лекар; един от основоположниците на Медицинския факултет на СУ; първият директор на катедрата по пропедевтика на вътрешните болести; родом от София;
 
 45проф. Дончо Костов (1897-1949) - български агроном и генетик, специализирал генетика в Харвард; родом от с. Локорско;
 
 35проф. Драгомир Матеев (1902-1971) - български физиолог, член-кореспондент на БАН, ректор на ВИФ (дн. НСА); завършил в Берлин; родом от Каварна;
 
 29проф. дфн Георги Йолов (1927-1998) - български психолог; дългогодишен ръководител на катедра “Психология” в СУ “Климент Охридски”; родом от с. Алтимир, Врачанско;
 
 35проф. Елена Холевич - български лекар;
 
 36проф. Иван Калъпов (1904-1994) - български ветеринар;
 
 45проф. Иван Кипров (1876-1922) - виден български лекар, оториноларинголог; първи декан на Медицинския факултет на СУ; родом от гр.Разлог;
 
 49проф. Йордан Тодоров (1921-1996) - български лекар; основател на българската клинична лаборатория; създател е на дисциплината “Клинична химия” и “Лабораторна диагностика” на Българското дружество по клинична химия; репресиран е от комуничестката власт; роден в София;
 
 32проф. Константин Матов (1899-1968) - български лекар (хелминолог), дългогодишен професор в СУ, член-кореспондент на БАН, директор на Централната хелминологична лаборатория при БАН; родом от Солун;
 
 49проф. Ламбри Ламбрев (1900-1981) - български лекар, акушеро-гинеколог;
 
 32проф. Личо Величков (1929-2012) - виден български доктор, радиолог;
 
 49проф. Людмил Наков (1931-2010) - български лекар, имунолог;
 
 45проф. Марин Мушмов (1935-1994) - виден доктор;
 
 50проф. Мария Дамянова (1925-2012) - бележита българска лекарка, диабетоложка; автор на повече от 200 научни публикации;
 
 64проф. Марко Н. Даскалов (1931-2012) - български лекар, хирург; преподавател;
 
 25проф. Меруда Алтънкова (1923-2007) - български лекар; основателка на детската хирургия във Варна;
 
 32проф. Мирослав Попов (1928-2011) - български лекар и преподавател; заместник-кмет на София, член на МНИ;
 
 86проф. Никола Дабовски (1889-1955) - български лекар, педиатър; роден в София;
 
 32проф. Никола Мумджиев (1931-2007) - български лекар, педиатър;
 
 25проф. Петър Алтънков (1910-1997) - български хирург; основател на Катедрата по Пропедевтика; родом от Варна;
 
 26проф. Петър Протич (1822-1881) - български лекар, изтъкнат общественик и културен деец; роден във Велико Търново;
 
 47проф. Светослав Бойкикев (1901 -1985) - виден лекар; роден в Пловдив, от рода Бойкикеви от с. Кучевища, Скопска Църна Гора;
 
 31проф. Станко Петров (1881-1952) - български ветеринарен лекар и животновъд; един от основателите на Ветеринарно-медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1923);
 
 7проф. Трайко Запрянов (1904-1992) - виден български лекар, учен, невролог и преподавател; родом от село Коритен, Солунско;
 
 35проф. Янаки Холевич (1915-2007) - български лекар (ортопед); роден в с. Септемврийци, Каварненско;
 
 1проф. Янто Канети (1910-2004) - български лекар; родом от Казанлък;
 
 32проф.д-р Асен Тошков (1915-1994) - български лекар; основоположник на обучението по вирусология;
 
 31проф.д-р Белизар Баждеков (1921-1987) - български лекар, медицински изследовател и преподавател, дерматолог; родом от София;
 
8проф.д-р Борис Полнарев (1922-2013) - виден лекар и преподавател; роден в Цариград;
 
 25проф.д-р Георги Янков (1895-1974) - български лекар (УНГ) и преподавател; син на Анастас Янков;
 
 34проф.д-р Илия Петков (1916-1975) - български дерматолог;
 
 35проф.д-р Йордан Мих Наумов (1915-2004) - български лекар;
 
 35проф.д-р Йорданка Гачева (1924-2011) - основоположник на неврорехабилитацията в България; специалист по физикална и рехабилитационна медицина; родом от София;
 
 30проф.д-р Лора Бакалова (1909-1980) - български лекар; родена в Цюрих;
 
 29проф.д-р Любен Телчаров (1907-1995) - български учен, патоанатом; планинар;, един от учредителите на Българския алпийски Клуб и на Планинската спасителна служба; извършва първото зимно преминаване на Кончето в Пирин (1934);
 
 25проф.д-р Огнян Деспотов (1949-2009) - български ринолог; първи председател на Българското ринологично сдружение;
 
 32проф.д-р Станимира Рангелова (1926-1966) - български лекар;
 
 34проф.д-р Стоян Ламбрев (1907-1979) - виден български доктор, извършил първата трансплантация на орган (бъбрек) през 1969 г.;
 
 34проф.д-р Тако Андреев (1933-1999) - български лекар и краевед; родом от с. Живовци, Монтанско;
 
 30проф.д-р Юрий Белов (1921-2000) - български лекар; ръководител на катедра сърдечни заболявания при Медицинска академия;
 
 4Проф.Тошко Петров (1872-1942) – български лекар, професор, академик на БАН; родом от Ловеч; основоположник на научната хигиена в България;
 
 38Спиро Казанджиев (1858-1943) - български лекар и аптекар; открил едни от първите български аптеки в Солун; роден в Прилеп;
 
 50Стефан Данаджиев (1866-1943) - български лекар, невролог и психиатър; един от пионерите на българската психиатрия; член на БАН; родом от Търговище;
 
 49Стефан Карадимитров Чернев (1857-?) - български лекар и революционер, член на Българския революционен комитет в Сливен; родом от София;
 
 50Стефан Христов (1849-1902) - български военен лекар, санитарен полковник; роден в Севлиево;
 
 7Тихомир Бурков (1912-1987) - виден български учен, стоматолог; роден в град Скопие;
 
 45Тодор Г. Попов (1873-1931) - лекар специализирал хирургия в Париж; военен лекар на 23 шипченски полк през войните за национална обединение; основател и председател на Алианс-Франсес в Казанлък; родом от Трявна;
 
 39Фридрих Фламих (1844-1911) - чешки зъболекар, дошъл в България след Освобождението; първият зъболекар в София;
 
30Харалампи Генчев (1876-1941) - български лекар (бактериолог), началник на Софийската хигиенна лаборатория, основател на българската епидемология; родом от Пирдоп;
 
 34Харалампи Нейчев (1879-1941) - виден лекар и публицист, благодетел и деец на въздържателското движение, председател на “Дружеството за борба с алкохолизма”; родом от с. Мечка, Русенско;
 
 69Христо Д. Дучевич (1880-1945) - български лекар, общественик и публицист; син на българския общественик от Браила Димитър Дучевич;
 
 47Христо М. Тантилов (1870 -1944) - военен лекар, ортопед; родом от гр. Карлово, брат на генерал Петър Тантилов;
 
 9Цветан Тодоров (1867-1957) – аптекар; родом от град Лом; общественик; дядо на изтъкнатия български и френски философ Цветан Тодоров;
 
 11Чавдар Драгойчев (1925-2000) – български лекар - кардиохирург; член-кореспондент на БАН;
 
 32Юрдан Брадел (1847-1899) - български лекар и общественик; член на БКД (БАН), народен представител; роден в Елена;