| 48 | Атанас Сарайдаров (1866-1925) - български военен деец и революционер; войвода на ВМОК; участва в Горноджумайското въстание през 1902 г.; загива при атентата в църквата “Св. Неделя”; родом от с. Златари, Ресенско, Вардарска Македония; |
  |
| 48 | Атанас Щилиянов (1870-1942) - български военен деец; командир на Единадесети пехотен сливенски полк; |
  |
| 48 | Бончо Боженски (1866-1931) - български военен деец и съдия; участва в Русенския бунт на офицерите-русофили (1887); роден в Боженци; |
  |
| 48 | Васил Събев (1861-1933) - български военен деец, командир на Първи артилерийски полк (1892-1904); роден в Карлово; |
  |
| 48 | Гаврил Христовски (1854-1911) - български поборник и революционер; роден в Орхание (дн. Ботевград); |
  |
| 48 | ген. Атанас Арабаджиев (1914-1981) - български военен деец, деец на БКП; роден в Асеновград; |
  |
| 48 | ген. Георги Серкеджиев - Пашката (1922-1992) - български военен деец и партизанин; роден в Храбрино, Пловдивско; |
  |
| 48 | ген. Иван Ачанов (1929-2014) - български военен деец, генерал-майор; служител на ДС; родом от с. Кралев дол, Пернишко; |
  |
| 48 | ген. Иван Попов (1856-1929) - български военен деец, генерал-майор и революционер; участник в четата на Филип Тотьо; награден с ордени “За храброст”; “Св. Александър”; “За военна заслуга”; завършва първия випуск на Военното училище в София; народен представител; репресиран от правителството на Александър Стамболийски; родом от Свищов; |
  |
| 48 | ген. Константин Георгиев (1876-1925) - български военен деец, генерал-майор и политик; помощник-началник на Щаба на Българската армия; член на Военния съюз; народен представител от Демократическия сговор; избран е от БКП като примамка за атентата в църквата “Света Неделя” и е убит от комунистическия терорист Атанас Тодовичин пред църквата “Свети Седмочисленици”; атентатът в “Света Неделя” е извършен по време на неговото погребение; родом от Брезник; |
  |
| 48 | ген. Нанка Серкеджиева - Витка (1925-2012) - българска военна деятелка и партизанка; втората жена генерал в българската история; член на БКП, начело на Трети отдел на Държавна сигурност (картотека и архив); |
  |
| 48 | ген. Никола Пенев (1879-1955) - български военен деец, генерал-лейтенант; роден в Шумен, брат на видния български литературовед Боян Пенев; |
  |
| 48 | ген. Павел Павлов (1870-1925) - български военен деец, генерал-майор; загива при атентата в църквата “Света Неделя”; родом от Харманли; |
  |
| 48 | ген. Стефан Азманов (1868-1938) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на I, III и IV армия; началник на Оперативния отдел в Щаба на армията (1915-1918); главен редактор на военните издания (1913-1914); роден в Стара Загора; |
  |
| 48 | Георги Браилов - български революционер, деец на ВМОРО; член на Прилепския околийски комитет; роден в Прилеп, Вардарска Македония; |
  |
| 48 | Димитър Ночев (1850-1916) - български поборник и революционер; участник в четата на Христо Ботев; оставя спомени; родом от Пирдоп; |
  |
| 48 | Димитър Ярцев (1895-1936) - български военен деец; роден в Кукуш, Егейска Македония; |
  |
| 48 | Константин Живков (1870-1950) - български военен деец, полковник; първи началник на Военноисторическата комисия към Щаба на българската армия; по време на Първата световна война командва ХХХ пехотен шейновски полк и II пехотна тракийска дивизия; награден с орден “За храброст” и царски орден “Св. Александър”; роден в Щип, Вардарска Македония; |
  |
| 48 | Ксенофонт Кобринов (?-1933) - руски военен деец; емигрирал в България; |
  |
| 48 | Матей Златоустов (1890-1975) - български военен деец, полковник от кавалерията; |
  |
| 48 | Милан Константинов (1881-1935) - български революционер; деец на ВМОРО; тетовски войвода; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден в Крайова, Румъния; |
  |
| 48 | Никола Стойков - Кусото (1878-1936) - български революционер; ръководител на ВМОРО за Горни Демир Хисар; член и председател на Битолския околийски комитет на ВМОРО; родом от Крушево, Вардарска Македония; |
  |
| 48 | Никола Трайков (1887-1963) - български революционер и просветен деец; историк, дипломат, журналист и библиограф; деец на ВМОРО; родом от с. Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония; |
  |
| 48 | Паметник в памет на Български офицери загинали между 1885 и 1910 г. - С. Макавеев от Котел; Н. Събев от Лясковец; Тодор Матров от Лясковец; А. Стаматов; П. Цветков от Етрополе; Д. Стойчев от Габрово; Б. Банков от Калофер; С. Христов от Дряново; С. Таргов от Сливен; И. Симитчиев от Сливен; П. Пешев от Царево; К. Кожухарцки от Крива Паланка; П. Желябов от М. Търново; Н. Малчев от Шумен; Н. Матинчев от Самоков; И. Панев от Стара Загора; |
  |
| 48 | Стефан Кисов (1861-1915) - български военен деец и опълченец; герой от Руско-турската освободителна война; един от спасителите на Самарското знаме; командир на II пехотен струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война; награден с орден “За храброст” и руския орден “Св. Владимир”; родом от Болград, Бесарабия; |
  |
| 48 | Теню Павлов (1923-1954) - български военен летец, син на ген. Павел Павлов; |
  |
| 48 | Тодор Матров (1865-1905) - български офицер и революционер; деец на ВМОК и на ВМОРО; награден с орден “За храброст”; загива като доброволец в Руската армия по време на Руско-японската война; родом от Лясковец; |
  |
| 48 | Филип Чиширанов (?-1916) - български революционер, поборник и търговец; член на Стрелчанския революционен комитет; родом от Стрелча; |
  |
| 48 | Христо Кацаров (1877-1939) - български военен деец, роден в Пирдоп; |
  |
| 27 | Аврам Аврамов (1859-1927) - български военен офицер; интендант на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913); родом от Калофер;
|
  |
| 35 | Александър Г. Шулц (1875-1955) - български и руски военен деец; белогвардеец; дворянин; поддиректор на военноисторическите къщи;
|
  |
| 31 | Александър Груев (1847-1900) - български просветен деец, член на Пирдопския революционен комитет, съмишленик на Васил Левски; заточен от Османските власти в гр. Адана; родом от Копривщица, брат на Йоаким Груев;
|
  |
| 37 | Александър Дърводелски (1883-1968) - български революционер, участник в четата на Яне Сандански, която пленява Мис Стоун; роден във Враца;
|
  |
| 35 | Александър Каназирски (1856-1922) - български опълченец-поборник; знаменосец в четата на Филип Тотьо, опълченец в Руско-турската война (1877-1878), роден в Тулча, Румъния;
|
  |
| 95 | Александър Костенко (1895-1989) - руски белогвардейски офицер и финансист; роден в Лебедин, Украйна; |
  |
| 57 | Александър Манов (1875-1968) - български военен деец и революционер; войвода на Върховния македоно-одрински комитет; участва в Илинденско-преображенското въстание, като войвода на чета; роден в Кочани, Вардарска Македония;
|
  |
| 91 | Александър Федорович Селецкий (1856-1931) - руски военен деец, генерал-лейтенант; участник в Руско-турската война; (1877-1878); председател на Донския военен съд; емигрира в България след Октомврийската революция; |
  |
| 91 | Алексей Алексеевич Смагин (1857-1928) - руски военен деец, генерал от кавалерията; дворянин; участник в Руско-турската война (1877-1878); емигрира в България след Октомврийската революция; родом от Калужката губерния;
|
  |
 | 37 | Ананий Вълкадинов (1882 - ?) - български революционер, участвал в революционното движение на българите от Западните покрайнини; родом от с. Стрезимировци, Трънско;
|
  |
| 44 | Анастас Лозанчев (1870-1945) - български революционер и фотограф, деец на ВМОРО, член на Главния щаб на Илинденското въстание; родом от Битоля;
|
  |
| 29 | Анастас Сарафов (1889-1961) - български военен деец, полковник; участва в пленяването на Шукри Паша; родом от Велико Търново, син на д-р Георги Сарафов;
|
  |
| 31 | Анастас Спространов (1878-1938) - български офицер и революционер, деец на ВМОРО; създател на Юнашкото дружество в родния си град Охрид;
|
  |
| 11 | Анастас Чешмеджиев (1879-1962) – български революционер и учител; деец на ВМОРО; родом от село Устово, днес квартал на Смолян;
|
  |
| 34 | Ангел Вълчев (1874-1943) - български военен деец; роден в Брацигово;
|
  |
| 55 | Ангел П. Герчев (1845-1924) - български опълченец; знаменосец на Самарското знаме по време на Руско-турската война; два пъти е носител на Георгиевски кръст; както и на ордер “Св. Ана”; роден в с. Старчище, Неврокопско, Егейска Македония; |
  |
| 28 | Ангел Спространов (1831-1927) - български възрожденец и революционер; участва в “Охридското съзаклятие” (1880-1881); роден в Охрид;
|
  |
| 6 | Андон Димитров - Филахтечев (1867-1933) - български революционер; родом от село Айватово (Солунско), един от основателите на ВМОРО;
|
  |
| 29 | Андон Шкондуров (1883-1967) - български революционер; деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден във Смърдеш, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| 31 | Андрей Георгов (?-1912) - български общественик, революционер и деец за църковна независимост; участва в Кресненско-Разложкото въстание; роден във Велес;
|
  |
| 26 | Андрей Кожухаров - български революционер, деец на ВМОРО; скопски войвода; участник в Илинденско-преображенското въстание; член на Съюза на македонските емигрантски организации; роден в Скопие;
|
  |
 | 25 | Антон Пчеларов (1865-1932) - български военен деец; командир на дружина в Сръбско-българската война; командир на Втора бригада от М.О.О; роден в с. Кайнарджа, Силистренско;
|
  |
| 30 | Антон Робев (1875-1947) - български военен деец; родом от Охрид, от видната фамилия Робеви;
|
  |
| 32 | Аргир Вангелов Геленцов (1886-1934) - български революционер, участник в Илинденското въстание; роден в с. Загоричане, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| 9 | Арсо Куюмджиев (1899-1968) – революционер; деец на ВМРО; кмет на община Василево, Радовишко до 1944 г.;
|
  |
| 30 | Асен Агов (1890-1925) - български военен деец, авиатор, командир на българското въздухоплаване по времето на Стамболийски, деец на БЗНС, твърди се, че той осигурява част от експлозивите за атентата в “Св. Неделя”, убит след него; родом от Долна Оряховица;
|
  |
| 35 | Асен Георгиев (1856-1929) - български опълченец - поборник;
|
  |
| 25 | Асен П. Кисимов (1866-1932) - български военен деец, родом от Велико Търново;
|
  |
| 6 | Атанас Г. Ангелов (1863-1952) - български революционер от Кукуш; деец на ВМОРО;
|
  |
| 25 | Атанас Гоцев (1902-1928) - български революционер, деец на ВМРО; четник в Струмишко и Радовишко; телохранител на ген. Александър Протогеров; роден в с. Мутулово, Кукушко;
|
  |
| 32 | Атанас Казанджиев (1855-1907) - български търговец и революционер, деец на ВМОК; роден в Прилеп;
|
  |
| 33 | Атанас Караманджуков (1888-1952) - български революционер и публицист; роден в с. Чокманово, Смолянско;
|
  |
| 6 | Атанас Марков (1870-1965) - български революционер от Карасуле (днес Поликастро), деец на ВМОРО;
|
  |
| 6 | Атанас Саев (1883 -1963) - български революционер от Калаглере; деец на ВМОРО; член на Серския окръжен комитет;
|
  |
| 96 | Атанас Совичанов (1865-1918) - български военен деец, участва в действията около преврата през 1886 г., родом от Битоля;
|
  |
 | 2 | Атанас Спасов Даскалов [Таската Врански] (?-1923) - български революционер, серски войвода на ВМОРО; участва в сражението, в което загива Гоце Делчев; активист на Народната федеративна партия (Българска секция); член на Временното представителство на бившата ВМОРО; роден в с. Враня, Светиврачко;
|
  |
| 34 | Атанас Узунов (1853-1907) - български поборник-революционер, лидер на Вътрешната революционна организация, съратник на Васил Левски; народен представител; окръжен управител в Лозенград (1878); родом от Одрин;
|
  |
| 47 | Барон ген.Александър Г. Торнау (1857-1927) - руски дворянин и военен деец, генерал-майор от руската царска армия;
|
  |
| 31 | Берчо Гещаков (1898-1971) - поборник, дългогодишен секретар на Ресенското благотворително братство;
|
  |
| 38 | Богдан Ацев Баров (1885-1941) - български писател и революционер (скопски войвода), деец на ВМОРО и БКП; роден в Скопие;
|
  |
| 45 | Бойко Нешов (?-1920) - поборник, четник при Панайот Хитов, сподвижник на Христо Македонски; крупен търговец, зам-кмет на София и дарител на Червения кръст; родом от Копривщица;
|
  |
| 49 | Борис Бракалов (1886-1968) - български военен деец; деец на БКП (р); участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война; |
  |
| 4 | Борис В. Мончев (1881-1942) - български учител и революционер от град Прилеп, деец на ВМОРО; в периода 1903 – 1905 г. работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО; между 1918-1920 г. е председател на комисията по настаняване на бежанците; народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) Обикновено Народно събрание с мандат от Момчиловград.
|
  |
| 32 | Борис Осипович Рент де Виндебаум (1846-1921) - виден белогвардейски капитан участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878; след Октомврийската революция емигрира в България; работи в Софийска община и издава спомени; родом от Торжок, Тверска губерния;
|
  |
| 28 | Борис Сарафов (1872-1907) - виден български революционер и военен деец; войвода и ръководител на ВМОК и ВМОРО; родом от с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско;
|
  |
| 31 | Борис Стрезов (1879-1947) - български общественик, военен деец и революционер; член на ВМОК и един от основателите на “Илинденската организация”; родом от Ресен, Вардарска Македония;
|
  |
| 49 | Васил Бушаранов (1851-1893) - български просветен деец и поборник; съратник на Васил Левски; секретар на Димитър Общи; заточеник в Диарбекир; роден в с. Голям Извор, Тетевенско;
|
  |
| 22 | Васил Караиванов (1844-1933) - първи братовчед и съмишленик на Васил Левски, син на Баба Неделя; родом от Карлово;
|
  |
| 54 | Васил Каракулаков (1891-1972) - български военен деец; участник в Деветнадесетомайския преврат; в нощта преди преврата ръководителите на Военния съюз се събират в дома на В. Каракулаков; родом от Шумен;
|
  |
 | 9 | Васил Мечкуевски (1887-1975) - български офицер и революционер; родом от село Мечкуевци; горноджумайски околийски войвода на ВМОРО; кмет на Горна Джумая;
|
  |
 | 7 | Васил Николов (1841-1929) - съратник на Васил Левски; родом от Карлово, поборник;
|
  |
| 5 | Васил Панчев (1857-1933) - български революционер; деец на ВМОРО; роден в град Щип; става един от първите посветени членове на ВМОРО в Солун, където работи като комисионер в кантората на търговеца Саздо Ризов; в първите години на съществуването на ВМОРО чрез Панчев Централния комитет препраща литература, материали и поща към вътрешността на Македония;
|
  |
| 3 | Васил Савов – български военен деец; командир на 13-и артилерийски полк;
|
  |
| 33 | Васил Сапунджиев (1880-1939) - български лекар и революционер, деец на ВМОРО; роден в с. Осничани, Костурско;
|
  |
| 72 | Васил Чекаларов (1874-1913) - гроб на семейството и роднините на големия български революционер и костурски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; командир на чета от Македоно-одринското опълчение; загива в сражение с гръцки войници през Междусъюзническата война; родом от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| 27 | Велико Кърджиев (1858-1953) - български военен деец; герой от Сръбско-българската война; участва в детронацията на княз Александър I Батенбер; служи и в руската царска армия; родом от Шумен;
|
  |
| 7 | Викенти Попанастасов (1881-1915) - български просветен деец; родом от Кратово; анархист и революционер; деец на ВМОРО, осъден на смърт през 1915;
|
  |
| 44 | Владимир Г. Серафимов (1860-1934) - български военен деец, герой от Сръбско-българската и Балканските войни; родом от с. Аджар (дн. Свежен);
|
  |
| 34 | Владимир Ковачев (1875-1910) - български революционер и поет, деец на ВМОРО; родом от Щип;
|
  |
 | 5 | Владимир Х. Милчинов (1879-1939) - български революционер от град Прилеп, деец на ВМОК; син на революционера Христо Милчинов; през 1900 година играе ролята на антигероя Осман бей в пиесата „Македонска кървава сватба“, убедителната му игра предизвиква публиката в Славянска беседа да го замеря с предмети; става четник при генерал Иван Цончев в Горноджумайското въстание в 1902 година. Агент на ВМОК в Албания, заловен лежи под чуждо име в Битолския затвор. Негови роднини са режисьорите Илия Милчин и Владимир Милчин.
|
  |
| 65 | Владислав Ковачев - Славчо (1875-1924) - български военен деец, съдия и революционер; секретар на Върховния македоно-одрински комитет; участник в Илинденско-преображенското въстание; кавалер на три ордена за храброст; един от учредителите на Македонската федеративна организация; роден в Скопие, в семейството на щипския революционер Михаил Ковачев.
|
  |
| 32 | Въльо Стефов (1858-1902) - български военен деец, ръководител на въстаническите сили по време на Съединението, след залавянето на Захари Стоянов; родом от Медово, Старозагорско;
|
  |
| 49 | Ганьо Буков (1856-1918) - български просветен деец, революционер и публицист; участник в Априлското въстание; председател на Харманлийския революционен комитет; родом от Харманли;
|
  |
| 29 | ген Асен Краев (1893-1965) - български военен деец, генерал-майор; роден в София;
|
  |
| 30 | ген Иван Бончев (1866-1958) - български военен деец, генерал-майор, командир на XVIII пехотен етърски полк през Балканските войни (1912—1913), на III бригада от IX пехотна плевенска дивизия и V пехотна дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915—1918); роден в Търговище;
|
  |
| 34 | ген Константин Коцев (1891-1953) - български военен деец;
|
  |
| 29 | ген Любомир С. Черен (1875-1939) - български военен деец; роден във Видин;
|
  |
 | 27 | ген. Август Милчев (1903-1965) - български военен деец, генерал-майор; роден в Плевен;
|
  |
| 27 | ген. Александър Атанасов (1862-1924) - български военен деец, генерал-майор; родом от Ловеч;
|
  |
| 47 | ген. Александър Генчев (1926 -1982) - български военен деец;
|
  |
| 52 | ген. Александър Карастоянов (1924-2005) - български военен деец; историк; участник в Сталинградската битка по време на Втората световна война; роден в Лом;
|
  |
| 25 | ген. Александър Протогеров (1867-1928) - български военен деец, генерал-лейтенант; политик и революционер; един от най-значимите личности в Македонското освободително движение, войвода на ВМОК; член на ЦК на ВМОРО и ВМРО; комендант на София (1918); потушава Владайското въстание; родом от Охрид;
|
  |
| 7 | ген. Алекси Алексиев (1920-2002) – български офицер, генерал-майор;
|
  |
 | 30 | ген. Анастас Бендерев (1859-1948) - български и руски военен деец; поборник и революционер, член на Горнооряховския революционен комитет; участва в детронацията на Александър I Батенберг; генерал-лейтенант от Руската армия; роден в Горна Оряховица;
|
  |
| 53 | ген. Анастас Попдимитров (1893-1985) - български военен деец;
|
  |
| 27 | ген. Анастас Раковски (?-1921) - български военен деец; родом от Котел;
|
  |
| 49 | ген. Ангел Ангелов (1914-1980) - български военен деец, генерал; |
  |
| 49 | ген. Ангел Ангелов (? - 1943) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 26 | ген. Ангел Панев (1859-1911) - български военен деец; началник на щаба на западния отряд по време на Сръбско-българската война; дипломат; роден в Свищов;
|
  |
| 31 | ген. Андрей Блъсков (1857-1943) - опълченец-поборник и военен деец, генерал-майор; родом от Шумен, син на народния будител Райко Блъсков;
|
  |
| 4 | ген. Асен Мисканов (1896-1944) - герой от българската армия;
|
  |
| 31 | ген. Асен Пападопов (1870-1944) - български военен деец, генерал-майор, началник-щаб на Първа българска армия по време на Балканската война; роден в Котел;
|
  |
| 26 | ген. Асен Сираков (1895-1960) - български военен деец, генерал-майор; деец на Военния съюз; участва в Деветнадесетомайския преврат; командир на Осма пехотна тунджанска дивизия (1941-1944); роден в с. Мирково, Пирдопско;
|
  |
| 36 | ген. Асен Чолаков (1879-1947) - български военен деец, генерал-майор; революционер, участник в Илинденското въстание; председател на Съюза на запасните офицери; роден в Трън, в семейството на революционера от Долно Драглище Георги Чолаков;
|
  |
| 6 | ген. Атанас Ем.Атанасов (1893-1966): български военен деец, генерал-лейтенант;
|
  |
| 37 | ген. Атанас Назлъмов (1863-1935) - български офицер, генерал-лейтенант; началник на Щаба на българската войска; роден в Болград, Бесарабия;
|
  |
| 7 | ген. Банко Пиронков (1897-1944) - български офицер, генерал-лейтенант; родом от село Бабек, Пловдивско; герой от втората световна война; командир на 5-а пехотна дунавска дивизия;
|
  |
| 4 | ген. Бончо Балабанов (1859-1939) – бълагарски офицер, генерал-майор; роден в град хасково; инспектор на артилерията през Балканската война;
|
  |
| 26 | ген. Бончо Гочев (1895-1955) - български военен деец, генерал-майор; началник на Държавна военна фабрика в Сопот; репресиран от комунистическите власти; родом от Стара Загора;
|
  |
| 58 | ген. Борис Димитров Иванов (1896-1945) - български военен деец, генерал-майор; домакин на Военното училище; комендант на София (1942); командир на държавната жандармерия (1944); разстрелян от комунистическата власт през 1945 г.; роден в София;
|
  |
| 28 | ген. Борис Захариев (1894-1972) - български военен деец;
|
  |
| 46 | ген. Борис Сирманов (1874-1944) - военен деец, началник щаб на II Българска армия през Първата световна война, председател на Съюза на запасните офицери; родом от Габрово;
|
  |
| 50 | ген. Васил Баларев (1893-1965) - български военен деец, генерал-майор; началник на втори пограничен участък; след Деветосептемврийския преврат е репресиран; въдворен в лагерите Ножарово и Белене; роден в Карлово; |
  |
| 32 | ген. Васил Василев (1884-1965) - български военен деец, генерал-майор; командир на VI пехотна бдинска дивизия; роден в Севлиево;
|
  |
| 47 | ген. Васил Кодуков (1885 -1970) - военен деец, кмет на Пазарджик;
|
  |
| 50 | ген. Васил Козаров - български военен деец, генерал; |
  |
| 44 | ген. Васил Кутинчев (1859-1941) - български военен деец, генерал от пехотата; родом от Русе;
|
  |
| 28 | ген. Васил Манов (1884-1969) - български военен деец; командир на XXI пехотна дивизия през Втората световна война;
|
  |
| 70 | ген. Василий Иванович Петровский (1858-1932) - руски военен деец, генерал-майор; военна пехота; емигрира в България след Октомврийската революция; |
  |
| 47 | ген. Велизар Лазаров (1868 -1941) - български офицер, генерал от пехотата, по време на Първата световна война е комендант на София, а от 1916 г. е командир на I пехотен софийски полк; председател на БОК; родом от Ловеч;
|
  |
| 49 | ген. Вичо Диков (1861-192) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на Седми пехотен преславски полк (1885); началник на Щаба на армията (1907); командир на Четвърта армия (1913); роден е в с. Бейдауд, Северна Добруджа; |
  |
| 69 | ген. Владимир Вазов (1868-1945) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на българската войска по време на Дойранската операция; командир на Девета пехотна плевенска дивизия; председател на Съюза на запасните офицери (1920-1921; 1924-1930); основател на “Български народен съюз Кубрат”; кмет на София (1926-1932); роден в Сопот; брат на Иван Вазов, ген. Георги Вазов и Борис Вазов;
|
  |
| 32 | ген. Владимир Стойчев (1892-1990) - български военен деятел, генерал-полковник; спортен деец, конен състезател представил България на олимпиадите в Париж и Амстердам; член на МОК, и дългогодишен председател на БОК; председател на ФК АС23; роден в София;
|
  |
| 48 | ген. Върбан Винаров (1855-1908) - български военен деец, генерал-майор от сухопътните войски; инспектор на Кавалерията (1900-1908); почетен флигел-адютант на княз Фердинанд (1899-1900); роден в Русе;
|
  |
| 32 | ген. Гано Иванов (1926-2001) - български военен деец;
|
  |
| 47 | ген. Георги Абаджиев (1859 -1940) - опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант); командир на XII пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 - 1918); родом от Стара Загора, чичо на поета Кирил Христов;
|
  |
| 8 | ген. Георги Бошнаков (1862-1944) - военен деец, командва ХХХV пехотен врачански полк и VIII пехотна тунджанска дивизия; родом от Горна Оряховица;
|
  |
| 57 | ген. Георги Иванов (1894-1966) - български военен деец;
|
  |
| 8 | ген. Георги Йорданов (1891-1940) - изтъкнат военен деец; комендант на София; началник щаб на III пехотна дивизия; роден в Сливен;
|
  |
| 27 | ген. Георги Йорданов (1891-1940) - български военен деец, генерал-майор; комендант на София (1935); родом от Сливен;
|
  |
| 30 | ген. Георги Кратунков (1873-1948) - български военен деец и публицист; кавалер на Военния кръст за храброст; родом от Ямбол, племенник на революционера Атанас Кратунов;
|
  |
| 46 | ген. Георги М. Вазов (1860 -1934) - български военен деец, генерал-лейтенант в руската царска армия и руски офицер; един от основните организатори на преврата от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг; по време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града; Родом от Сопот, брат на Иван Вазов;
|
  |
| 33 | ген. Георги М. Тотев - Тракийски (1886-1966) - български военен деец, командва II българска армия; родом от Велико Търново, син на Марко Тотев;
|
  |
| 35 | ген. Георги Марчин (1859-1930) - български военен деец, генерал-майор; командир на 2-ра бригада на 8-ма пехотна дивизия през Балканската война; роден в Самоков;
|
  |
| 43 | ген. Георги Милев Минков (1909-1985) - военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 44 | ген. Георги Н. Попов (1887-1953) - български военен деец, генерал от артилерията, генерал-губернатор на Южна Добруджа (1940-1941), командир на III българска армия през Втората световна война; родом от Пловдив;
|
  |
| 44 | ген. Георги Николов Генев (1892-1964) - български военен деец; родом от Севлиево, син на ген. Никола Генев;
|
  |
| 129 | ген. Георги Савов Манчев (1941-1998) - български военен деец, генерал-майор; |
  |
| 32 | ген. Григор Кюркчиев (1865-1925) - български военен деец, генерал-майор; през Междусъюзническата война е командир на 65-и пехотен полк, а през Първата световна война на II бригада на XI пехотна македонска дивизия; родом от Прилеп;
|
  |
| 49 | ген. Гроздан Петров (1919-1978) - български военен деец; |
  |
| 30 | ген. д-р Георги Василев (1890-1956) - български военен деец;
|
  |
| 88 | ген. Дамян Попов (1931-1991) - български военен деец; |
  |
| 26 | ген. Данаил Николаев (1852-1942) - български военен деец; известен като “патриархът на българската войска”; първият български офицер получил най-високото звание - генерал от пехотата; министър на войната (1886-1887; 1907-1911); председател на Върховния македоно-одрински комитет (1895-1897); родом от Болград, Бесарабия;
|
  |
| 49 | ген. Делчо Несторов (1863-1932) - български военен деец и преводач;
|
  |
| 27 | ген. Димитър Жостов (1868-1935) - български военен деец, генерал-майор; народен представител; участник в Четническата акция през 1895 г.; член на Върховния македоно-одрински комитет; член-учредител на МНИ; роден в с. Гайтаниново, Неврокопско;
|
  |
 | 25 | ген. Димитър Кирков (1861-1918) - български военен деец, генерал-майор; ръководи VIII пехотна тунджанска дивизия през Балканската война; роден в Сопот;
|
  |
| 74 | ген. Димитър Н. Попов (1909-1975) - български военен деец, генерал-лейтенант; член на БКП; по време на войната срещу Германия е командир на Първа гвардейска пехотна дивизия; награждаван с орден “За храброст”; роден в с. Брезово, Пловдивско;
|
  |
| 30 | ген. Димитър Настев (1881-1952) - български военен деец, генерал-майор; родом от Стара Загора;
|
  |
| 4 | ген. Димитър Рашеев (1870-1938) – български офицер; родом от град Габрово;
|
  |
| 5 | ген. Димитър Томов (1908-1948) - висш български офицер; убит през 1948; |
  |
| 45 | ген. Драго Бояджиев (1868-1940) - военен деец; родом от Калофер;
|
  |
| 34 | ген. Душко Кондов (1902-1985) - български военен деец, инженер и пилот; един от първите пилоти на авиокомпания “Балкан”;
|
  |
| 33 | ген. Златю Тепциев (1894-1944) - български военен деец, командир на V артилерийски полк; роден в Ловеч;
|
  |
| 29 | ген. Иван Бацаров(1865-1951) - български военен деец, санитарен генерал; роден в Шумен;
|
  |
| 44 | ген. Иван Дипчев (1885-1954) - български офицер, генерал-майор, комендант на София
|
  |
 | 9 | ген. Иван Додов (1873-1945) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 48 | ген. Иван Колев (1863-1917) - изтъкнат български военен деец, генерал-лейтенат; “бащата на българската конница”; началник щаб на Трета и Пета армия; по време на Първата световна война е командир на Първа конна дивизия, като разгромява противника и освобождава Добруджа; награден с германски железен кръст от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен; родом от с. Бановка, Бесарабия (дн. Украйна);
|
  |
| 47 | ген. Иван Луков (1872 -1925) - български военен деец; през Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на I пехотна софийска дивизия, след мобилизацията през 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов - за началник на Щаба на действащата армия; родом от Габрово;
|
  |
| 28 | ген. Иван Маринов (1896-1979) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на Шеста пехотна бдинска дивизия и Петнадесета пехотна охридска дивизия; министър на войната (от 2 до 9 септември, 1944); главнокомандващ българската армия (9 септември 1944 - 2 юли 1945); председател на Военноисторическото научно дружество; роден в София;
|
  |
| 46 | ген. Иван Марков (1889 -1945) - български военен деец;
|
  |
| 29 | ген. Иван Павлов Марков(1866-1949) - български военен деец, генерал-майор; командир на XIII артилерийски полк по време на Междусъюзническата война; родом от Велико Търново;
|
  |
| 25 | ген. Иван Паскалев (-1941) - военен деец; роден във Велико Търново;
|
  |
| 73 | ген. Иван Рафаилов Попов (1896-1967) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 39 | ген. Иван Сапунджиев (1892-1960) - български военен деец, генерал-майор; началник на артилерийският отдел в Щаба на четвърта армия; родом от Стара Загора, репресиран от комунистическия режим след 9 септември;
|
  |
| 4 | ген. Иван Семерджиев (? -1959) – български военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 25 | ген. Иван Табаков (1868-1924) - български военен деец, генерал майор; командир на II конна дивизия; роден в Калофер, загинал при атентата в Света Неделя;
|
  |
| 5 | ген. Иван Тантилов (1875-1939) - български офицер от град Калофер;
|
  |
| 28 | ген. Иван Филипов (1873-1972) - български военен деец; ръководи Четвърта българска армия (1933-1934); роден в Карлово;
|
  |
| 47 | ген. Иван Фичев (1860 -1931) - български офицер (генерал лейтенант), началник на Щаба на армията (1910 - 1914), военен министър (1914 - 1915), военен историк и академик; роден във ВеликоТърново;
|
  |
| 25 | ген. Иван Халачев (1887-1967) - български военен деец, генерал-майор; родом от Велико Търново;
|
  |
| 26 | ген. Иван Шкойнов (1876-1941) - български военен деец, генерал-майор; ръководи български военни дивизии през Междусъюзническата и Първата световна война; родом от Габрово;
|
  |
| 11 | ген. Илия Кашев (1922-1986) - български военен деец, генерал-лейтенант; родом от Поибрене; началник на Управление безопасност и охрана (УБО);
|
  |
| 45 | ген. Илия Сливков (1882-1952) - военен деец, следовател и прокурор от гр. Трявна;
|
  |
| 25 | ген. Калин Найденов (1865-1925) - български военен деец, генерал-лейтенант; политик и публицист;; министър на войната (1915); родом от Широка Лъка; убит при Атентата в “Света Неделя”;
|
  |
| 123 | ген. Карл Винаров (1922-2007) - български и руски военен деец, генерал-майор; ветеран от Втората световна война, ранен в битките при Курската дъга; |
  |
| 29 | ген. Кирил Ботев (1857-1944) - български военен деец, генерал-лейтенант; заместник-министър на войната (1913); началник на Военното училище (1891-1897; 1910-1912); родом от Калофер; брат на Христо Ботев;
|
  |
| 28 | ген. Кирил Кирилов (1864-1936) - български военен деец;
|
  |
| 39 | ген. Кирил Станчев (1895-1968) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на II армия по време на Втората световна война; родом от Кюстендил;
|
  |
| 47 | ген. Климент Бояджиев (1861 -1932) - български офицер (генерал-лейтенант); по време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия; през Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия; родом от Охрид;
|
  |
| 89 | ген. Констанин Узунски (1896-1943) - български военен деец, генерал-майор; военен летец; началник щаб на Въздушни войски;
|
  |
| 26 | ген. Константин Аврамов (1890-1977) - български военен деец, генерал-майор; директор на главна дирекция трудова повинност; родом от София;
|
  |
| 37 | ген. Константин Бекяров (1894-1979) -български военен деец, генерал-майор; главен интендант в министерство на войната; директор на гражданска мобилизация; родом от Панагюрище;
|
  |
| 35 | ген. Константин Жостов (1867-1916) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Трета българска армия, началник щаб на Българската войска (1915-1916); родом от с. Гайтаниново, Неврокопско;
|
  |
 | 47 | ген. Константин Кесяков (1836-1909) - български военен деец, участник в Руско-турската война (1877-1878), Генерал-майор от руската армия; родом от Пловдив;
|
  |
| 46 | ген. Константин Костов Каварналиев (1866 -1913) - изтъкнат български военен деец, загинал геройски в Междусъюзническата война край Дойран; родом от Шумен;
|
  |
| 33 | ген. Константин Лукаш (1890-1945) - български офицер, генерал-лейтенант, началник на Генералния щаб на българската армия в периода 11 август 1941 - 11 май 1944 г; роден в Пловдив; убит на 15 март 1945 г. от комунистическия режим;
|
  |
 | 25 | ген. Константин Соларов (1881-1959) - български военен деец, генерал от пехотата; командир на V пехотна дивизия (1922-1923); командир на III армия (1927-1931); командир на I армия (1931-1934); родом от Велико Търново; женен за дъщерята на акад. Милетич - Злата;
|
  |
| 26 | ген. Коста Марков (1892-1947) - български военен деец; адютант на цар Борис III; командир на Гвардейския конен полк; родом от София;
|
  |
| 49 | ген. Костадин Илиев (1923-1981) - български военен деец; |
  |
| 9 | ген. Крум Н.Колев (1891-1954) - български офицер, генерал-майор; родом от Велико Търново; един от ръководителите на Военния съюз и организаторите на 19-майския преврат през 1934 г., началник на военното училище; за кратко през 1935 г. става министър на вътрешните работи;
|
  |
| 28 | ген. Кръстю Маринов (1855-1927) - български опълченец-поборник; военен деец, генерал-майор; комендант на Видин; началник на Първа и Шеста пехотна дивизия; родом от с. Голямо Конаре, Пловдивско;
|
  |
| 40 | ген. Любомир Босилков (1883-1967) - български военен деец, генерал-майор; роден в София, син на революционера Константин Босилков от Копривщица;
|
  |
| 3 | ген. Марин Друмев – командир на 14-и артилерийски полк; родом от Русе;
|
  |
| 27 | ген. Марин Касъров (?-1947) - български военен деец;Боян Мошелов (1928-2003) - български волейболист; състезател на националния отбор и Академик; роден в Ямбол;
|
  |
| 25 | ген. Марко Андреев (1872-1954) - български военен деец, генерал-майор; председател на Военноисторическата комисия; началник щаб на II военна инспекционна област; окръжен управител на Шумен; родом от с. Дивдядово (дн. квартал на Шумен);
|
  |
 | 27 | ген. Марко Никифоров Попконстантинов (1872-1939) - български военен деец, генерал-майор; родом от Елена; родът му произхожда от с. Багалевци, Еленско;
|
  |
| 32 | ген. Марчо Марчев (1897-1986) - български военен деец, генерал-майор; директор на военноиздателския фонд;
|
  |
| 13 | ген. Методи Христов (1912-1975) – български военен деец, генерал-лейтенант;
|
  |
| 49 | ген. Милко Георгиев (1923-1984) - български военен деец, генерал-майор; |
  |
| 27 | ген. Минчо Банковски (1875-1950) - български военен деец, генерал-майор; командва Седми пехотен рилски полк по време на Петричкия инцидент; награждаван с медали за храброст от Германия, Турция и България; роден в Габрово;
|
  |
| 25 | ген. Михаил Войников (1869-1920) - български военен деец, юрист и съдия; родом от Угърчин;
|
  |
| 26 | ген. Михаил Георгиев (1865-1923) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 46 | ген. Михаил Каридов (1875 -1950) - български военен деец;
|
  |
 | 3 | ген. Михаил Матеев (1898-1947) – български военен деец; генерал-майор;
|
  |
| 27 | ген. Михаил Савов (1857-1928) - бележит български военен деец, генерал-лейтенант; министър на войната (1891-1894; 1903-1907); началник на Военното училище (1897-1903); помощник главнокомандващ Българската армия по време на Балканските войни; един от инициаторите на Междусъюзническата война; посланик във Франция и Белгия; родом от Стара Загора;
|
  |
| 54 | ген. Михаил Стоилов (1860-1946) - български военен деец, родом от Хасково;
|
  |
| 9 | ген. Мицо Гетовски (1924-1964) - партизанин, български офицер от село Борован;
|
  |
| 53 | ген. Никифор Никифоров - Журин (1890-1971) - български военен деец, генерал-майор; юрист; съветски разузнавач; родом от Елена;
|
  |
| 54 | ген. Никола Бочев (1858-1940) - български военен деец, генерал-майор; командир на Първа пехотна софийска дивизия; роден в Карлово;
|
  |
| 44 | ген. Никола Генев (1856-1934) - опълченец-поборник, военен деец, генерал-лейтенант; командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската и Междусъюзническата война; родом от Севлиево;
|
  |
| 47 | ген. Никола Желявски (1859 -1926) - български офицер (генерал-лейтенант), командир на I пехотна дивизия през Междусъюзническата война (1913), началник на тиловото управление на III армия и на III дивизионна област през Първата световна война (1915 - 1918), роден в София;
|
  |
| 50 | ген. Никола Иванов (1861-1940) - български военен деец и общественик, генерал от пехотата; участник в Съединението; началник на Щаба на войската (1894-1896); министър на войната (1896-1899); началник на IV пехотна преславска дивизия (1899-1903); началник на II пехотна тракийска дивизия (1903-1907); командир на II Българска армия през Балканските войни; родом от Калофер;
|
  |
| 26 | ген. Никола Каблешков (1853-1945) - български военен деец, генерал-майор; инспектор на артилерията; роден в Пловдив;
|
  |
| 26 | ген. Никола Марков Тотев (1888-1974) - български военен деец; генерал-лейтенант от пехотата; роден във Велико Търново, син на Марко Тотев;
|
  |
| 66 | ген. Никола Недев (1886-1970) - български военен деец, генерал-майор; военен историк и политик; участник в превземането на Одрин през 1913 г.; участник в Дойранската епопея през Първата световна война; военен аташе в Рим, Атина и Анкара; министър на вътрешните работи (1938-1940); председател на Колоездачния съюз; роден във Велико Търново;
|
  |
| 48 | ген. Никола Петров (1858-1908) - български военен деец, генерал-майор; началник на Първа военно-инспекционна област (1906-1908); родом от с. Тодоровци, Великотърновско;
|
  |
| 50 | ген. Никола Подгоров - Унтерберг (1887-1983) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Кавалерийската инспекция; писател; роден в София, произхожда от видните самоковски фамилии - Унтерберг-Подгорови, Йовевич, Хаджихристови и Чорбаджикостови; дарител на Самоковския исторически музей; |
  |
| 6 | ген. Никола Рачев Станимиров (1876-1962) - български висш офицер, генерал-майор; командир на Лейбгвардейския конен полк;
|
  |
| 70 | ген. Никола Рибаров (1862-1927) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на Трета пехотна дивизия през Първата световна война; няма загубено сражение през войната; родом от Русе;
|
  |
| 46 | ген. Никола Рясков (1856 -1917) - български военен деец, генерал-майор, известен като създателя на българската артилерия; роден в Габрово;
|
  |
| 44 | ген. Никола Ст. Стайков (1872-1952) - български военен деец, генерал от артилерията;
|
  |
| 5 | ген. Никола Христов Крунев (1863-1920) – български военен деец; родом от град Берковица; генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885) като командир на 16-а рота от 7-и пехотен преславски полк; в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на 2-ри пехотен искърски полк и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и началник на 9–а дивизионна област;
|
  |
| 26 | ген. Николай Кюркчиев (1886-1950) - български военен деец; генерал-майор;
|
  |
| 46 | ген. Нягул Цветков (1863 -1920) - български военен деец, артилерист; родом от Клисура;
|
  |
| 47 | ген. Павел Христов (1859 -1921) - български военен деец, генерал от пехотата, награждаван с редица ордени, през 1920 г. за кратко е кмет на София; родом от Етрополе;
|
  |
| 25 | ген. Панайот Бърнев (1859-1934) български военен деец, генерал-лейтенант; ръководи V дунавска пехотна дивизия; родом от Търговище;
|
  |
| 47 | ген. Пантелей Киселов (1863 -1927) - военен деец, генерал от пехотата, известен като "Победителят край Тутракан", герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 -1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 -1918); роден в Свищов;
|
  |
| 7 | ген. Паско Янев (1917-1989) - български офицер, генерал-лейтенант; родом от Шестеово, Костурско; член на РМС и БКП;
|
  |
| 6 | ген. Петко Милушев (1931-1988) – български военен деец, генерал-лейтенант;
|
  |
| 49 | ген. Петко Стоянов (1912-?) - български военен деец, генерал-лейтенант; |
  |
| 97 | ген. Петър Г. Крушев (1891-1967) - български военен деец, генерал-майор; командир на Трети артилерийски полк; роден в Самоков;
|
  |
| 29 | ген. Петър Ковачев (1884-1953) - български военен деец;
|
  |
| 44 | ген. Петър Лолов (1864-1925) - български военен деец; загива при атентата в църквата Св. Неделя; родом от с. Медвен, Сливенско
|
  |
| 48 | ген. Петър Марков (1859-1943) - български военен деец, генерал от кавалерията; дългогодишен флигел-адютант на Цар Фердинанд; командир на Лейбгвардейския конен полк (1886-1908); инспектор на конница (1908-1910); пълномощен министър в Берлин (1914-1918); роден в Шумен;
|
  |
| 27 | ген. Петър Мидилев (1875-1939) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Втора пехотна дивизия и командир на LVIII пехотен полк; член на Военния съюз; началник на Военното училище (1918-1919); министър на правосъдието (1934); министър на вътрешните работи (1934-1935); родом от Сливен;
|
  |
| 11 | ген. Петър Панчевски (1902-1982) - съветски и български офицер; единственият българин с генералско звание от Червената армия; родом от село Бутан, Врачанско; посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.;
|
  |
| 48 | ген. Петър С. Петров (1884-1942) - български военен деец;
|
  |
| 31 | ген. Петър Тантилов (1861-1937) - изтъкнат български военен деец, генерал-лейтенант; роден в Карлово, в семейството на народния будител Марко Тантилов;
|
  |
| 13 | ген. Петър Тянковски (1891-1956) – български военен деец, генерал-майор; родом от град Харманли;
|
  |
| 23 | ген. Радой Сираков (1861-1921) - български военен деец, генерал-майор; началник на IX пехотна плевенска дивизия; води лявото крило на българските войски по време на Кресненското сражение в Междусъюзническата война; роден в Угърчин;
|
  |
| 31 | ген. Рашо Георгиев (1863-1939) - български военен деец, генерал-майор; роден във Велико Търново;
|
  |
| 54 | ген. Сава Вуйчев (1870-1962) - български военен деец, генерал-майор; командир на Първа конна бригада по време на Първата световна война; родом от Габрово;
|
  |
| 36 | ген. Сава Д. Бакърджиев (1889-1945) - български военен деец, генерал-майор; командир на XVIII пехотен етърски полк (1935-1939); директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация (1941-1945); родом от с. Беброво, Еленско;
|
  |
 | 45 | ген. Сава Муткуров (1852-1891) - български и руски офицер, генерал от пехотата, регент на Княжество България, министър на войната в правителството на Стефан Стамболов, първият български офицер с генералско звание, първият българин награден за храброст; роден е във Велико Търново;
|
  |
| 110 | ген. Симеон Ж. Георгиев (1875-1956) - български военен деец;
|
  |
| 35 | ген. Симеон Ханъмов (1921-1969) - български военен деец;
|
  |
| 44 | ген. Спас Георгиев (1858-1916) - български военен деец, генерал-лейтенант от пехотата; командир на III бригада от VII рилска дивизия; кавалер на ордена „Кръст за храброст„ от Балканската война 1912-1913 г.; роден в София;
|
  |
| 7 | ген. Стамен Д. Стоянов (1909-1984) – български офицер;
|
  |
| 29 | ген. Станьо Топалов (1864-1927) - български военен деец, генерал-майор; главен интендант на Главно тилово управление през Първата световна война; роден в Копривщица;
|
  |
| 27 | ген. Стефан Бояджиев (1895-1972) - български военен деец; родом от Велико Търново;
|
  |
| 53 | ген. Стефан Йосифов (1864-1926) - български военен деец, генерал-майор; роден в Казанлък; |
  |
| 44 | ген. Стефан Кокилев (1880-1959) - български военен деец; герой от Балканската война; председател на Управителния комитет на Пловдивското офицерско събрание;
|
  |
 | 30 | ген. Стефан Николов(1870 - ?) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 26 | ген. Стефан Нойков (1876-1925) - български военен деец; директор на Военното училище (1919-1920); началник на Щаба на българската армия (1923); води преговорите по подписването на Нишката спогодба; роден в Сливен; загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
|
  |
| 45 | ген. Стефан Панайотов (1864-?) - български военен деец, участник във всички войни в периода (1885-1918); родом от Хасково.
|
  |
| 47 | ген. Стефан Паприков (1858 -1920) - поборник, участва в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г.; български военен деец, генерал-лейтенант, дипломат и политик от Демократическата партия, почетен флигел-адютант на Княза, министър на войната (1899 -1903); родом от Пирдоп;
|
  |
| 35 | ген. Стефан Петров (1859-1928) - български военен деец; родом от Шумен;
|
  |
| 34 | ген. Стефан Славчев (1869-1965) - български военен деец, генерал-майор; завършил артилерийската инженерна апликационна школа в Торино, Италия; за участието си в Първата световна война е награден с орден “За храброст; родом от Велико Търнов;
|
  |
| 30 | ген. Стефан Тасев (1866-1941) - български военен деец, генерал-майор, началник на VII пехотна рилска дивизия през Първата световна война, а след войната на I пехотна софийска дивизия; родом от Горна Оряховица;
|
  |
 | 50 | ген. Стефан Тошев (1859-1924) - български офицер, генерал от пехотата; опълченец; командир на Първа пехотна дивизия през Балканската война; командир на V българска армия през Междусъюзническата война; командир на III и IV българска армия по време на Първата световна война; един от ръководителите на Съюза на запасните офицери; родом от Стара Загора; първи братовчед на видния държавник и дипломат Андрей Тошев;
|
  |
| 26 | ген. Стилиян Ковачев (1860-1939) - български военен деец, генерал от пехотата; командир на Четвърта българска армия по време на Балканските войни; началник на Главното тилово управление през Първата световна война; министър на войната (1913); родом от Ямбол;
|
  |
| 4 | ген. Стою Брадистилов (1863-1930) - български военен деец; родом от град Панагюрище; през Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Стою Брадистилов командва 10-а пехотна сборна дивизия от състава на 1-ва армия, след това командва окупационния корпус при Чаталджа и Булаир;
|
  |
| 27 | ген. Стоян Гашаров (1873-1957) - български военен деец; командир на XIII пехотен рилски полк; председател на Съюза на запасните офицери в Кюстендил; застъпва се за спасяването на евреите; роден в Перущица;
|
  |
| 117 | ген. Стоян Ст. Попов (1921-1982) - български военен деец, генерал-майор; участник в съпротивителното движение през Втората световна война; член на РМС, деец на БКП; родом от Брезово, Пловдивско; |
  |
| 44 | ген. Стоян Събев Митев (1929-1989) - български военен деец;
|
  |
| 30 | ген. Страшимир Велчев (1895-1974) - български военен деец, командир на IV Преславска пехотна дивизия; родом от гр. Елена;
|
  |
| 4 | ген. Теодор Гиргинов (1870-1940) - български военен деец, генерал-майор; родом от село Лесичарка, Габровско; началнил-щаб на Трета пехотна дивизия;
|
  |
| 28 | ген. Тилю Колев(1855-1928) - български военен деец, генерал-майор; четник в четата на Панайот Хитов по време на Сръбско-търската война (1876); командир на XLII пехотен полк; командир на I бригада на XI пехотна македонска дивизия; родом от с. Голямо Асеново, Хасковско;
|
  |
| 28 | ген. Тодор Георгиев (1882-1971) - български военен деец, генерал-лейтенант; началник Щаба на армията (1934-1936); репресиран след 9-и септември от комунистическите власти; родом от с. Чешнегирово, Пловдивско;
|
  |
| 39 | ген. Тодор Йолов Тодоров (1929-1977) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
 | 25 | ген. Тодор Кантарджиев (1861-1945) - български военен деец, генерал-лейтенант; командир на Сборната дивизия през Първата световна война; родом от Самоков;
|
  |
| 27 | ген. Тодор Комсиев (1868-1936) - български военен деец, генерал-майор; командир на XIV пехотен македонски полк по време на Първата световна война; родом от Калофер;
|
  |
| 27 | ген. Тодор Писков (1893-1953) - български военен деец; генерал-инженер;
|
  |
| 49 | ген. Христо Антонов (1886-1958) - български военен деец; кавалер на Ордена за храброст;
|
  |
| 50 | ген. Христо Баларев (1887-1946) - български военен деец, генерал-майор; интендант на Първа софийска пехотна дивизия; награден с орден “За храброст”; |
  |
| 26 | ген. Христо Бурмов (1869-1936) - български военен деец, генерал-лейтенант; началник щаб на Българската армия през Първата световна война (1918); родом от Габрово;
|
  |
| 51 | ген. Христо Д. Вълчев (1869-1954) - български военен деец, генерал-майор; командир на VI артилерийска бригада; родом от Етрополе;
|
  |
| 44 | ген. Христо Данчев (1886-1935) - български военен деец; родом от Етрополе;
|
  |
| 50 | ген. Христо Забунов - български военен деец, генерал-майор; |
  |
| 36 | ген. Христо Каламов (1922-1960) - български военен деец, генерал майор; партизанин;
|
  |
| 26 | ген. Христо Луков (1888-1943) - български военен деец, генерал-лейтенант; преподавател по военно дело; министър на войната (1935-1938); ръководител на Съюза на българските национални легиони (1932-1943); роден във Варна;
|
  |
| 33 | ген. Христо Мархолев (1888-1978) - български военен деец; член на ОФ и Военния съюз; родом от Калофер;
|
  |
| 49 | ген. Христо Недялков (1864-1943) - български военен деец, пехотен генерал; герой от Първата световна война; ръководи Първа пехотна софийска дивизия; награден с ордени “За храброст” и “Св. Александър”; роден във Велико Търново; |
  |
| 25 | ген. Христо Паков (1859-1941) - български офицер, генерал-майор; родом от Плевен;
|
  |
| 45 | ген. Христо Ц. Луков (1855-1923) - български военен деец; родом от Габрово;
|
  |
| 26 | ген. Христофор Серафимов (1893-1951) - български военен деец, генерал-майор; командир на Пета пехотна дунавска дивизия; след 9 септември се укрива в София и Кюстендил; изчезва през 1950 г., вероятно екзекутиран в Софийския централен затвор; родом от Свети Николе, Вардарска Македония;
|
  |
| 32 | ген. Христофор Хесапчиев (1858-1938) - български военен деец, генерал-майор; член на БКД; роден в Йерусалим в габровско семейство;
|
  |
| 28 | ген. Цоню Ганев (1896- ?) - български военен деец, генерал-майор; командир на XVI пехотна дивизия; ръководи Дравската операция; роден в Дебелец;
|
  |
| 45 | ген. Юрдан Пеев (1884-1938) - военен деец, началник на Генералния щаб на Българската армия (1937-1938); убит през 1938 г.; родом от гр. Тулча;
|
  |
| 45 | ген. Янко Бойчев (1888-1971) - военен деец; родом от гр. Добрич.
|
  |
| 54 | ген. Янко Драганов (1859-1932) - български опълченец-поборник; военен деец, генерал-лейтенант; част от военната свита на Цар Фердинанд; ръководи Първа пехотна софийска дивизия по време на Първата световна война; главен интендант при Министерство на войната; роден в Тулча, Северна Добруджа;
|
  |
 | 30 | ген.Атанас Вапцаров (1867-1935) - български военен деец; родом от с. Жеравна;
|
  |
 | 27 | ген.Георги Агура (1853-1915) - български военен деец, генерал-лейтнант; адютант на княз Дондуков-Корсаков и княз Александър Батенберг; родом от с. Чушмелия, Бесарабия; НВИМ; родом от с. Левски, Варненско; |
  |
| 9 | ген.Герман Германов (1922-1989) – български офицер, генерал-лейтенант; оглавява тила на българската армия от 1958 до 1981 г.;
|
  |
| 26 | ген.Димитър Вълнаров (1859-1924) - български военен деец, генерал-майор; роден в Сливен;
|
  |
| 4 | ген.Димитър Фиков (1856-1932) - царски генерал, един от първите български генерали от град Ловеч;
|
  |
| 26 | ген.Никола Куртоклиев (1869-1938) - български военен деец, генерал-майор; ръководител на администрацията в Двореца на цар Борис III; родом от Сопот;
|
  |
| 8 | ген.Тодор Златев (1867-1937)
- български военен, командир на 25-и пехотен Драгомански полк; кавалер на Ордена за храброст; |
  |
| 34 | ген.Тодор Радев (1886-1957) - български военен деец, генерал-майор и политик; министър на народното просвещение (1935); роден в Дупница, син на поборника и опълченец Димитър Радев;
|
  |
| 30 | ген.Христо Петрунов (1859-1939) - български военен деец, генерал-майор, командир на I конен полк по време на Сръбско-българската война, заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война, началник на македонската полева подвижда конница през Междусъюзническата война; родом от Самоков;
|
  |
| 32 | генерал Таню Дянков Тончев (1919-1988) - български военен деец, генерал-майор;
|
  |
| 49 | Гено Юрданов (?-1932) - български военен деец, полковник; началник на конезавода в с. Божурище; родом от Елена; |
  |
| 9 | Георги (Гоце) Бърдаров (1872 - 1919) – български военен деец; роден в Кукуш; завършва I клас и става предприемач; при избухването на Балканската война в 1912 година Гоце Бърдаров е войвода на Солунския доброволчески отряд на Македоно-одринското опълчение, който по-късно влиза в 13 кукушка дружина;
|
  |
| 44 | Георги Богданов (1879-1939) - български революционер, анархист, един от Солунските атентатори; родом от Велес;
|
  |
| 73 | Георги Велкюв (1835-1905) - български поборник; участник в Априлското въстание; роден в с. Кряковци, Габровско;
|
  |
| 28 | Георги Г. Бошнаков (1839-1919) - български поборник и юрист; заточеник в Диарбекир; родом от Горна Оряховица;
|
  |
| 46 | Георги Г. Губиделников (1885-1952) - български военен деец и банкер; роден в Русе
|
  |
| 28 | Георги Гочев (1878-1942) - български революционер, деец на ВМОРО; делегат е на Кюстендилския конгрес; войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение; роден в Щип;
|
  |
| 9 | Георги Грашев (1878-1934) - български просветен деец и революционер; родом от Прилеп; член на ВМОРО и на Одринския революционен комитет; учител в Одрин и Солун
|
  |
| 15 | Георги Димчев Димитров (1852-1934) - български опълченец; герой от Шипка, Шейново, Одрин, Сан Стефано;
|
  |
| 13 | Георги Динишев (1899-1968) – български революционер; деец на ВМРО и ВМРО (об); родом - от Долни Тодорак (Кукушко); участва в комунистическата съпротива; влиза във временното ръководство в СМЕО след 1947 г.;
|
  |
| 22 | Георги Динков Пандев - Миздрахи (1869-1929) - бългрски революционер, деец на ВМОРО; касиер на Драмския революционен окръг; родом от село Калапот, Драмско;
|
  |
| 49 | Георги Добринович (1858-?) - български революционер, поборник, опълченец, адвокат и общественик; четник при войводите дядо Цеко и Панайот Хитов народен представител; околийски управител на Видин; роден в с. Дългошевци (с. Замфир), Ломско; |
  |
 | 6 | Георги Долапчиев (1867-1930) - български военен деец, полковник, участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), когато командва последователно 1-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916) и 18-и пехотен етърски полк (1916 – 1918); родом от град Сливен;
|
  |
| 32 | Георги Дървингов (1915-1944) - български военен деец; син на Петър Дървингов, убит на 10.09.1944;
|
  |
| 49 | Георги Илчев (1879-?) - български военен деец, полковник, командир на Осемнадесета пехотна етърска дружина; награден с български ордени “За храброст”, “За военна заслуга” и германски “Железен кръст”; родом от Голямо Белово, Пазарджишко; |
  |
| 44 | Георги Кръстников (?-1898) - поборник, участник в Априлското въстание; родом от Габрово, произхожда от видния габровски род Кръстникови;
|
  |
| 30 | Георги Купов (1884-1959) - български военен деец; легендарен капитан на българския военноморски флот от Варна, спечелил първата голяма победа на българския флот срещу кораба Хамидие по време на Балканската война през 1912 г.; родом от Варна;
|
  |
| 26 | Георги Н. Чохаджиев (1827-1919) - поборник; български лесоинженер; участва в дружините на Джузепе Гарибалди; родом от Ниш;
|
  |
| 28 | Георги П. Каназирски (1874-1948) - български военен деец; командир на IV Битолска дружба на МОО; роден в Пловдив;
|
  |
| 85 | Георги Попхристов (1876-1962) - български просветен деец и революционер, организатор и войвода на ВМОРО; член на ЦК на ВМРО; делегат на Смилевския конгрес; лерински войвода по време на Илинденско-преображенското въстание; секретар на Илинденската организация; роден в с. Кърстоар, Битолско, Вардарска Македония;
|
  |
| 34 | Георги Саракинов (1887-1971) - български революционер и просветен деятел; деец на ВМОРО; родом от Воден, Егейска Македония, син на български офицер и войвода Христо Саракинов;
|
  |
| 2 | Георги Сливенски - български опълченец-поборник;
|
  |
| 66 | Георги Станев (1875-1927) - български военен деец, полковник; родом от Карлово;
|
  |
| 36 | Георги Хаджиатанасов (1879-1959) - български революционер, одрински деец на ВМОРО, войвода през Илинденско-Преображенското въстание; роден в с. Дерекьой, Лозенградско;
|
  |
| 30 | Георги Шкорлев - Шкорнов [Дякон Евстатий] (1873-1935) - виден български революционер и църковен деец, войвода на ВМОРО; родом от с. Нестрам, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| 25 | Георги Янков (1859-1920) - български опълченец-поборник и военен деец; комендант на Пирот (1885); юрист; роден във Болград, Бесарабия;
|
  |
| 37 | Гоце Гърков (1886-1961) - български революционер, деец на ВМОРО, член на Народната федеративна партия (българска секция); родом от Кукуш;
|
  |
| 36 | Гоце Серков (1882-1946) - български революционер, деец на ВМРО; роден в Кукуш;
|
  |
 | 6 | Гоце Чанев (1868-1938) - български революционер; родом от Кукуш; деец на ВМОРО;
|
  |
| 26 | Григор Бакрачев (1878-1963) - български революционер; член на Костурския окръжен революционен комитет на ВМОРО; деец на Костурското благотворително братство; родом от с. Вишени, Костурско;
|
  |
 | 48 | Григор Бояджиев (1880-1956) - български революционер и занаятчия; деец на Върховния македоно-одрински комитет; участник в Горноджумайското въстание (1902); участник в Илинденско-Преображенското въстание; осъден на доживотна каторга, но е амнистиран след Младотурската революция; сподвижник на Яне Сандански; родом от с. Белица, Разложко;
|
  |
| 8 | Григор К. Попов(1862-1917) - български революционер, съратник на Даме Груев; родом от гр. Прилеп;
|
  |
| 26 | Григор Силяновски (1872-1937) - български военен деец; роден в Крушево, Вардарска Македония;
|
  |
| 123 | Григор Трифонов (1875-1969) - български военен деец, полковник; |
  |
| 33 | Григор Чопов (1858-1936) - български военен деец; роден в Битоля;
|
  |
| 30 | Гурко Савинов (1882-1957) - български революционер, деец на ВМОРО, подпомага Гемиджиите; родом от Охрид;
|
  |
| 28 | Гьорче Петров (1866-1921) - виден български революционер, просветен деец и общественик; един от лидерите на ВМОРО, войвода, дългогодишен Задграничен представител и член на Ц. К. на ВМОРО; родом от Прилеп;
|
  |
| 12 | Данаил Лазаров (1892-1973) - македоно-одрински опълченец от Кукушката чета; родом от село Калиново- Кукушко;
|
  |
| 4 | Димитър Апостолов (1878-1947) - български революционер от Кавадарци; деец на ВМОРО; в края на 1902 г. става четник в ревизионната чета на Тома Давидов и навлиза в Македония; |
  |
| 45 | Димитър Венедиков (1866-1939) - български военен деец, полковник и деец на Върховния македонски комитет, Задграничен представител на ВМОРО; роден в с. Баня, Разложко;
|
  |
| 52 | Димитър Занешев (1876-1962) - български просветен деец и революционер; ръководител на Воденския комитет на ВМОРО; подвойвода на Лука Иванов; роден във Воден, Егейска Македония; син на Иван Занешев;
|
  |
| 35 | Димитър Калевски (1878-1958) - български революционер, деец на ВМОРО;член на Кичевския околийски комитет, районен началник на Долна Копачка (1906; родом от с Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония;
|
  |
| 33 | Димитър Карадимов (1868-1944) - български военен деец; роден в Търговище;
|
  |
| 30 | Димитър Каранфилович (1839-1906) - български революционер, общественик и политик; депутат в Учредителното събрание; един от учредителите на ВМОК; учредител на БЧК; родом от Велес, Вардарска Македония;
|
  |
| 8 | Димитър Кирлиев - Мицо (?-?) - български революционер, деец на ВМОРО; родом от Кукуш;
|
  |
| 7 | Димитър Лазов (1850-1936) - деец на БРЦК; родом от Ябланица; арестуван след Арабаконашкия обир; опълченец в Руско-турската война; след Освобождението е кавалерист в новосъздадената българска войска; участва в Сръбско-българската война; носител е на орден за храброст и е секретар-съветник на Обществото на кавалерите на ордена за храброст и знака му в България.
|
  |
| 33 | Димитър Мавродиев (1853-1935) - български просветен деятел и революционер; деец на ВМОРО; Диарбекирски заточеник; роден в с. Гайтаниново, Неврокопско;
|
  |
 | 30 | Димитър Македонски (1844-1912) - български просветен деец и революционер; кмет на София (1878); председател на Софийския окръжен съд; член на ВМОК; родом от с. Скребатно, Неврокопско;
|
  |
| 25 | Димитър Мосинов (1852-1942) - български военен деец, герой от Сръбско-българската война през 1885 г.; участва в детронацията на княз Александър I Батенберг; родом от Велико Търново;
|
  |
| 35 | Димитър Панев Мирасчиев (1872-1934) - български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО; родом от Щип;
|
  |
| 98 | Димитър Попдимитров (1894-1968) - български военен деец; полковник; началник на артилерийския отдел; родом от с. Търново, Одринско; |
  |
| 89 | Димитър Списаревски (1916-1943) - български военен деец, летец-изтребител; загива през Втората световна война след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24, чрез въздушен таран, по време на бомбардировките през Втората световна война; роден в Добрич;
|
  |
| 77 | Димитър Ставрев Спространов (1882-1958) - български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО; секретар на войводата Арсо Мицков; кичевски войвода по време на Илинденско-преображенското въстание; завършва Школата за запасни офицери и през Първата световна война се сражава край Дойран; родом от Охрид;
|
  |
| 39 | Димитър Тодев - Мингьо (1873-1952) български революционер, разложки войвода на ВМОРО; родом от Банско, произхожда от големия бански род Тодеви;
|
  |
| 29 | Димитър Хаджииванов (1859-1929) - български просветен деец и поборник; член на Ямболския революционен; след Априлското въстание е заточен; преводач и издател; директор на Солунската българска мъжка гимназия (1891-1892); роден в Ямбол;
|
  |
| 30 | Димо Янков (1875-1965) - български учител и революционер; деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; делегат на конгреса на Одринската революционна организация на Петрова нива (1903); кмет на Малко Търново (1915-1919); народен представител; роден в Малко Търново;
|
  |
| 69 | Драгия Павлов Дрехаров (1893-1959) - български военен деец, полковник; Участва в Първата световна война, като взводен командир на 6 батарея от III артилерийски полк, в боевете около Букова глава и като взводен командир на 5 батарея на III артилерийски полк, в позиционната война на южния фронт; награден е с Военен орден за храброст - IV степен, орден "Свети Александър" V ст. без мечове, орден "Свети Александър" IV ст. с корона без мечове, орден за военна заслуга V ст. без корона, орден за военна заслуга III ст.; роден е в Копривщица; |
  |
| 38 | Душо Желев (1880-1958) - български революционер, тиквешки и малешевски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден в с. Еркеч (Козичино), Анхиалско;
|
  |
| 94 | Евгения Велева - Църнушанова [Гена] (1902-1979) - изтъкната българска просветна деятелка, революционерка и общественичка; деятелка на Младежката македонска тайна революционна организация и една от основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки; родена в Скопие, Вардарска Македония; съпруга на Коста Църнушанов; |
  |
| 93 | Евсигней Т. Трусов (1867-1941) - руски военен деец, белогвардеец; командир на Трети батальон на Първи дроздовски полк; роден в Новочеркаск, Русия; |
  |
| 48 | Евстатий Чальовски (1885-1943) - български революционер и търговец; деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; деец на “Илинденската организация”; роден в Галичник, Вардарска Македония, син на Аврам Чальовски;
|
  |
| 31 | Евтим Гещаков (1873-1957) - български революционер, деец на ВМОРО; участник в Илинденското въстание; родом от село Дупени, Ресенско, Вардарска Македония;
|
  |
| 47 | Евтим Кр. Чамишев (1857 -1923) - български опълченец, революционер, почетен гражданин на Габрово; родом от Охрид;
|
  |
| 32 | Евтим Тильов (? -1929) - български революционер, стружки деец на ВМОРО; домът му в кв. Ючбунар служи като център на стружките бежанци; родом от Струга;
|
  |
| 68 | Екатерина Ив. Жилева (1894-1987) - български революционер, куриер на ВМОРО; дъщеря на българския революционер и деец на ВМОРО Иван Жилев; родена в с. Горно Броди, Егейска Македония; |
  |
| 28 | Емануил Развигоров (1886-1919) - български учител и революционер, деец на ВМОРО и ВМОК; родом от Щип;
|
  |
| 32 | Зарина Тильова - български революционер, деец на ВМОРО; родом от Струга;
|
  |
| 102 | Захари Гьорев (1871-1943) - български просветен деятел и революционер, деец на ВМОРО; четник на Апостол войвода, участник в Илинденско-преображенското въстание; преподавател в Ениджевардарско; роден в Куманово, Вардарска Македония;
|
  |
| 30 | Захари З. Митов (1859-1945) - български военен деец; родом от Самоков, от видния самоковски род Хаджимитови;
|
  |
| 37 | Захари Планински [Тутмаников] (1919-1945) - български военен авиатор, загинал през 1945 г.; родом от Севлиево;
|
  |
| 35 | Захари Трифонов (1875-1960) - български военен деец; роден във Велико Търново;
|
  |
| 28 | Иван Ат. Москов (1888-1936) - български революционер, костурски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден в с. Дъмбени, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| 6 | Иван Битраков (1863-1943) - български революционер от Охрид, деец на ВМОРО
|
  |
| 45 | Иван Блажев (1856-1927) - поборник, участник в Охридското съзаклятие; родом от гр. Охрид;
|
  |
| 5 | Иван Габровски (1851-1934) – опълченец;
|
  |
| 28 | Иван Гарванов (1860-1907) - български просветен деец и революционер; един от основателите на Българското тайно революционно братство; председател на ЦК на ВМОРО; роден в Стара Загора;
|
  |
| 28 | Иван Делов (1880-1937) - български военен деец и революционер, деец на ВМОРО от Охрид, член на Горското началство на Битолска околия; родом от Охрид;
|
  |
| 13 | Иван Донков (1891-1948) – български военен деец; о.з. полковник командир на батарея във Втора Тракийска Дивизия, герой от войните;
|
  |
| 11 | Иван Дяковски (1896-1963) – български военен деец; от 1944 година е командир на шестдесет и четвърти пехотен полк. В периода 28 ноември 1944 – 26 юни 1945 е командир на четиридесет и първи пехотен полк. Взема участие във втората фаза на Втората световна война. През 1945 става командир на четвърта пехотна преславска дивизия, а от 1946 година е командир на шеста пехотна бдинска дивизия, както и заместник-началник на седма дивизионна област.
|
  |
| 33 | Иван Иванов (1899-1954) - български революционер, секретар на войводата Илия Попиванов; родом от с. Скребатно, син на Стоян Мълчанков;
|
  |
| 5 | Иван К. Смичков (1878-1933) - български революционер, прилепски войвода на ВМОРО; роден във село Варош, днес квартал на град Прилеп; член на Илинденската организация; погребан в гроба на семейство Ракиджиеви.
|
  |
| 34 | Иван Капчев (1845-1907) - български опълченец-поборник; герой от Шипка; член на въстаническия щаб на Кресненско-Разложкото въстание; роден в Охрид, баща на македонския деец Георги Капчев;
|
  |
| 26 | Иван Касабов (1837-1911) - български революционер, юрист и публицист; един от ръководителите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866-1868); съратник на Георги Сава Раковски; участва в организирането на Първата българска легия; народен представител в Учредителното събрание; деец на ВМОК; роден в Лясковец;
|
  |
| 31 | Иван Крагуев (1888-1951) - български революционер, селски войвода, участник в Илинденското въстание; родом от с. Простране, Охридско;
|
  |
 | 34 | Иван Минчев (1874-1960) - български просветен деятел и революционер, деец на ВМОРО; член на Тиквешкия околийски комитет; родом от с. Ваташа, Тиквешко, Вардарска Македония;
|
  |
| 31 | Иван Нелчинов (1869-1944) - български революционер, деец на ВМОРО; управител на Охрид през Първата световна война, председател на Охридското благотворително братство “Климент Охридски” в София, член на ръководството на “Илинденската организация” и на “Македонския научен институт”; родом от Охрид;
|
  |
| 50 | Иван Николов (1899-1969) - български военен деец, полковник от Генщаба на България; |
  |
 | 25 | Иван Пачев (1862-1929) - български военен деец, комендант на Цариброд; родом от Пазарджик;
|
  |
| 13 | Иван Попевтимов Константинов (1886-1944) - български революционер; деец на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната македонска революционна организация; родом от Радовиш; докато е учител в Ново село преподава на бъдещия лидер на ВМРО Иван Михайлов;
|
  |
 | 25 | Иван Попов (1872-1921) - български военен деец и революционер, костурски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; роден в с. Ляски, Неврокопско;
|
  |
| 55 | Иван Райнов (1860-1944) - български опълченец и революционер; награден е с Георгиевски кръст за участието си в битките край Стара Загора и Казанлък; получава медал за храброст от Сръбско-българската война; родом от Бистрица, Горноджумайско;
|
  |
| 67 | Иван Ст. Чеков (1878-1941) - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО; един от ръководителите на революционния комитет в Екши Су; преподавател в българското училище в Костур и Емборе; роден в с. Горно Върбени/Екши Су, Егейска Македония; |
  |
| 32 | Иван Стамболиев (1881-1968) - български просветен деятел и революционер; деец на ВМОРО; роден в Малко Търново
|
  |
| 33 | Иван Стойчев (1867-1903) - български офицер и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет; роден в Мехомия;
|
  |
| 15 | Иван Стоянович - Аджелето (1862-1947) - български революционер, обществен и държавен деец; родом от Стара Загора; активен член на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основавателите на фонда за издаване на вестник „Борба“ – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България.;
|
  |
| 57 | Иван Т. Липошлиев (1865-1945) - български просветен деец и революционер; деец на ВМОРО; член на комитетите на ВМОРО в Горни Порой, Ресен, Крушево, Радовиш, Дедеагач; член на Серския окръжен революционен комитет; родом от с. Горни Порой, Серско, Егейска Македония;
|
  |
| 3 | Иван Хаджиниколов (1861-1934) - български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; Той е член на пъвия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година. През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов ЦК; през Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина. През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства;
|
  |
| 33 | Иван Хаджиниколов Бобевски (1854-1928) - български опълченец-поборник; роден в Тетевен, син на хаджи Никола Бобевски;
|
  |
| 50 | Иван Цонев Абаджиев (1884-?) - български военен деец, полковник; награден с орден “За храброст”; почетен гражданин на Ловеч; участва в Деветоюнския преврат; роден в Севлиево; |
  |
| 45 | Иларион Тихчев (1897-1960) - военен деец, началник на Държавната самолетна фабрика в Ловеч;
|
  |
| 49 | Илия Балтов (1879-1934) - български военен деец и революционер; деец на ВМОК; участник в Горноджумайското и Илинденското въстание; командир на Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия; родом от с. Буково, Битолско, Вардарска Македония; |
  |
| 2 | Илия Биолчев (1880-1937) - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО и ВМОК; заместник на Манол Розов в Костурското горско началство; роден в Прилеп;
|
  |
| 27 | Илия Колчаков - български военен деец и революционер; член на ВМОРО и ВМОК; аптекар;
|
  |
| 47 | Илия Куртев (1857-1923) - борец за свободата, съединението и обединението на България, политически и обществен деец; родом от Стара Загора
|
  |
| 29 | Илия Кушев (1896-1922) - български военен деец и революционер; велешки околийски войвода на ВМРО; член на Македонско студентско дружество “Вардар”; убит от предатели четници от турски произход; родом от Велес; син на Бано Кушев;
|
  |
| 33 | Илия Линков (?-1921) - български революционер, четник на Хаджи Димитър; родом от с. Горна Студена, Свищовско;
|
  |
| 46 | Илия Промков (1860 -1908) - поборник, участник в четата на Цанко Дюстабанов и опълченец в Самарската дружина, родом от Габрово;
|
  |
| 31 | Илия Рашанов (1881-1945) - български учител и революционер, деец на ВМОРО; роден във Велес;
|
  |
| 32 | Илия Тромпев (1894-1934) - български офицер и деец на ВМРО; роден в Прилеп;
|
  |
| 50 | Илия Чолаков (1865-1916) - български военен деец, полковник; роден в с. Долно Драглище, Разложко; брат на българския революционер Георги Чолаков; |
  |
| 49 | Йончо Йоневски (1900-1981) - български военен деец, военен пилот; |
  |
| 28 | Йордан Гюрков (1891-1931) - български учител, военен деец и революционер; деец на ВМРО; запасен член на ЦК на ВМРО; родом от Щип, син на Христо Гюрков;
|
  |
| 49 | Йордан Наумов (1870-?) - български военен деец, генерал-майор; началник-щаб на Кавалерийската дивизия; роден в Прилеп, Вардарска Македония; |
  |
| 31 | Йордан Тропчиев (? - 1910) - български опълченец-поборник;
|
  |
| 39 | Йосиф Андонов Андреев (1893-1978) - български революционер; четник в Македоно-одринското опълчение в четата на войводата Гоце Бърдаров; роден в Гевгелия;
|
  |
| 26 | Каран Будевски (1889-1959) - български революционер; деец на ВМОРО; четник в първата чета на Пейо Яворов; роден в Добрич;
|
  |
 | 32 | Кирил Дрангов (1901-1946) - български революционер, деец на ВМРО; син на легендарния български офицер Борис Дрангов от Скопие; убит от комунистическите власти през 1946 г.;
|
  |
| 50 | Кирил П. Чолаков (1886-1958) - български интербригадист и участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; |
  |
| 5 | Кирил Янков Матинов (1868-1930) - български учител и революционер; секретар на Крушевския околийски комитет на ВМОРО; родом от село Дебрец, Кайлярско;
|
  |
| 2 | Климент Кръстев (1868 - ?) - български военен деец; командир на Четвърта дружина от XL полк в Балканската война; съратник на ген. Александър Протогеров; роден в Охрид;
|
  |
| 90 | Константин (Коце) Ципушев (1877-1968) - български революционер, виден деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация; ръководител на революционния пункт в Струмица; член на “Илинденската организация”; след 9 септември спомените му “19 години в сръбските затвори” са забранени в България; роден в Радовиш, Вардарска Македония; женен за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров;
|
  |
| 3 | Константин Арабов (1865-1925) – български военен деец; командир на първи артилерийски полк; загинал в най-тежкия терористичен акт в историята на България – взривяването на църквата Св. Неделя от Българската комунистическа партия.
|
  |
| 35 | Константин Балтов (1860-1952) - български революционер и педагог; знаменосец на знаменосец на Конушката група; роден в Стрелча;
|
  |
| 55 | Константин Белчев (1873-1945) - български просветен деец и революционер, войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; след въстанието е дякон при Българската екзархия в Цариград; роден в с. Цапари, Битолско, Вардарска Македония;
|
  |
| 27 | Константин Никифоров Попконстантинов (1856-1892) - български военен деец; първият българин военен министър след Освобождението (1885-1886); роден в Габрово; брат на ген. Марко Никифоров;
|
  |
| 32 | Константин Пазов (1872-1949) - български военен деец; подпредседател на Съюза на македонските емигрантски организации; родом от Прилеп;
|
  |
| 47 | Константин Поп Благоев (1869 -1946) - български революционер, деец на ВМОРО, просветен деец; роден в с. Ракита, Кайлярско, Егейска Македония;
|
  |
| 29 | Константин Саев (1861-1936) - български духовник, революционер; деец на ВМОРО, член на Гевгелийския и Радовишкия околийски революционни комити; свещеник в XI македонска дивизия по време на Първата световна война; родом от Белица, Разложко;
|
  |
| 26 | Коста Георгиев (1877-1932) - български просветен деец и революционер; деец на ВМОРО; директор на Лозенградската прогимназия; секретар на Одринската митрополия; участва в създаването на Вътрешната тракийска революционна организация; роден в с. Енимахле, Лозенградско;
|
  |
| 28 | Коста Георгиев (1877-1932) - български просветен деец и революционер; деец на ВМОРО; родом от с. Енимахале, Лозенградско;
|
  |
| 34 | Коста Георгиев (1880-1903) - български революционер, загинал по време на Илинденското въстание в Македония; син на Георги Хаджипанайотов;
|
  |
| 27 | Коста Паница (1857-1890) - български опълченец-поборник и военен деец; участва в подготовката на Априлското въстание; четник на Филип Тотьо; член на ЦК на БТЦРК и участник в Съединението; герой от Сръбско-българската война; председател на Българския македонски централен революционен комитет “Искра”; осъден на смърт за заговор срещу цар Фердинанд; родом от Велико Търново
|
  |
| 28 | Кочо Войводов (1843-1947) - български опълченец от Шипка; поборник
|
  |
| 31 | Крум Нелчинов (1896-1958) - български военен и просветен деец; роден в Охрид;
|
  |
 | 13 | Крум Петишев (1886-1975) – революционер; деец на ВМОК, ВМОРО и ВМРО, от семейство на бесарабски българи; роден в град Плевен; Протогеровист;
|
  |
| 27 | Крум Прокопов (1870-1950) - български просветен деец и революционер, член на ВМОРО; роден в с. Гайтаниново; Неврокопско;
|
  |
| 45 | Кръстю Блажев (?-1921) - поборник, участник в Охридското съзаклятие; роден в Охрид;
|
  |
| 45 | Лазар Киселинчев (1874-1946) - български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и строител; родом от с. Косинец, Костурско;
|
  |
| 11 | Лазар Мишев (1881-1951) – български революционер; деец на ВМОРО; родом от Кавадарци; ръководител на Тиквешкия околийски комитет; войвода по време на Илинденското въстание;
|
  |
| 29 | Лазар Поповски (1891-1952) - български военен деец, революционер, журналист и общественик от Костур; деец на ВМРО и ВМОРО (обединена); сътрудничи на чужди разузнавания; след 1941 г. е интерниран; след 1944 г. е репресиран от комунистическия режим; умира в затвора през 1952 г.; роден в с. Косинец, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| 7 | Лазар Т. Крайнов (1878-1961) - български общественик и революционер; родом от с. Годлево; деец на ВМОРО и председател на Серския окръжен комитет;
|
  |
| 45 | Ламбро Автов (1864-1939) - поборник, участник в Охридското съзаклятие през 1881 г.; родом от Охрид;
|
  |
| 22 | Лука Джеров (1869-1948) - български революционер, деец на ВМОРО, ръководител на Кичевския революционен район по време на Илинденско-преображенското въстание; член на Младата македонска книжовна дружина; родом от Битоля;
|
  |
| 44 | Лука Малеев (1888-1976) - български военен деец, историк, адютант на цар Борис III; родом от Пловдив;
|
  |
| 33 | Любомир Стоянчов (1876-1952) - български военен деец и революционер, деец на ВМОК; сподвижник на ген. Протогеров; родом от Велико Търново;
|
  |
| 128 | Марин Брусев (1892-1968) - български военен деец, полковник; кавалер на Ордена за храброст; родом от Велико Търново; |
  |
| 29 | Мария Вангелова Маркова (1896-1971) - българска революционерка; деец на ВМРО; родена в Кукуш;
|
  |
| 26 | Матей Попович (1828-1912) - поборник; ръководител на българската митница (1879--1880); роден в Котел;
|
  |
 | 3 | Милан К. Дамянов (1885-1963) - български военен деец и общественик; родом от село Козица, Вардарска Македония; редактор на вестник Македонски Глас;
|
  |
| 28 | Милан Матов (1875-1962) - български революционер; битолски войвода на ВМОРО; родом от Струга;
|
  |
| 37 | Мино Пържолов (1886-1933) - български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО; роден в с. Баровица, Боймия, Егейска Македония;
|
  |
| 44 | Михаил Герджиков (1877-1947) - виден български общественик, анархист и деец на революционното движение в Македония и Одринско (ВМОРО и ВМРО об.); роден в Пловдив, родът му е от Копривщица;
|
  |
| 34 | Михаил Ковачев (1842-1908) - български просветен деятел и революционер, деец на ВМОК и ВМОРО; ръководител на Тайния революционен комитет в Щип през 1891 г.; роден в Щип, брат на Йосиф Ковачев;
|
  |
| 25 | Михаил Манчев (1859 -1934) - български опълченец-поборник; роден в Сопот;
|
  |
| 91 | Михаил Михайлович Гедройц (1857-1931) - руски дворянин (княз) и военен деец, генерал-майор; участник в Руско-турската война (1877-1878); герой от Руско-японската война (1904-1905); участва в Белогвардейското движение под командването на барон Врангел; от старинен дворянски род;
|
  |
| 25 | Михаил Станоев (Миле) (1885-1929) - български революционер, деец на ВМОРО; четник при войводата Блаже Биринчето; участник в Илинденското въстание, секретар на войводата Алексо Стефанов; протогеровист; роден в Крушево;
|
  |
 | 6 | Михаил Чаков (1871-1938) - български революционер и военен деец; родом от Гумендже; войвода на ВМОРО и съратник на Гоце Делчев;
|
  |
| 33 | Мишо Шкартов (1884-1936) - български революционер, тиквешки и солунски войвода на ВМРО; член на ЦК на ВМРО (обединена); родом от Кавадарци, Вардарска Македония;
|
  |
| 32 | Младен Павлов [Козлодуйското даскалче] (1848-1935 ) - български революционер, поборник; участник в четата на Христо Ботев; поборник, подпомага румънските войски по време на Руско-турската война; роден във Видин;
|
  |
| 32 | Наум Момчеджиков - Хисарлиев (1908-1984) - български общественик и революционер; деец на ВМРО, редактор на в. “Свобода или Смърт”; родом от Щип;
|
  |
| 6 | Наум Руков (1847-1937) - български революционер; роден в село Косинец, Егейска Македония; деец на ВМОРО; участва в доброволческата чета на Коста Паница през Сръбско-българската война от 1885 година; от Атина като член на ВМОРО организира изпращането на оръжие в Македония, след разкрития на гръцките власти бяга с кораб в България, където отваря гостилница;
|
  |
| 33 | Нено К. Николчев (1923-2006) - български офицер, награден с орден “За храброст” след “Дравската операция”;
|
  |
| 50 | Никола Б. Бонев (1850-1929) - български поборник, опълченец и военен деец; военен комендант на София (1912-1913); Пловдивски военен окръжен началник; роден в Плачковци; |
  |
| 30 | Никола Беловеждов (1856-1930) - български революционер, участник в Априлското въстание, учител, читалищен деец и общественик; създател на 13-ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в Драз Махала през ноември 1878 г.; родом от Копривщица;
|
  |
 | 38 | Никола Божков Троячанец - Троячанов (1865-1946) - български революционер, прилепски войвода на ВМОРО; роден в с. Трояци, Прилепско;
|
  |
| 25 | Никола Герасимов (1868-1927) - български учител и революционер, деец на ВМОК; участник в Илинденско-преображенското въстание; командир на чета от МОО; родом от Охрид;
|
  |
| 7 | Никола Дейков (1870-1933) - съратник на Даме Груев от град Прилеп; член на Македонско студентско дружество Дружба
|
  |
| 28 | Никола Кемилев (1880-1945) - български военен деец, революционер и общественик; един от основатели на Вътрешната добруджанска революционна организация; кмет на Русе (1923); роден в Добрич;
|
  |
| 30 | Никола Лимончев (1869-1958) - български революционер; деец на ВМОРО; сподвижник на Гоце Делчев; родом от Охрид;
|
  |
| 9 | Никола М. Досев (1878-1945) – революционер; родом от село Загоричани; битолски полски войвода на ВМОРО; войвода на малко Мариово;
|
  |
 | 30 | Никола Николаев (?-1925) - български военен деец, син на ген. Данаил Николаев; загинал при атентата в църквата "Св. Неделя";
|
  |
| 66 | Никола П. Попстефанов (1897-1923) - български военен деец, авиатор;
|
  |
| 50 | Никола Плевнелиев (?-1931) - български офицер и революционер; родом от Кратово, Вардарска Македония; |
  |
| 70 | Никола Ст. Ботев (1899-1981) - български военен деец и преподавател; полковник; началник на пехотния отдел към Щаба на Българската армия; командир на Пета пехотна дунавска дивизия; роден в Самоков;
|
  |
| 52 | Никола Фурнаджиев (1857-1929) - български военен деец; роден в Карлово; син на търговеца (гайтанджия) Иван Фурнаджиев;
|
  |
| 85 | Никола Хаджиташев (1884-1924) - български просветен деец и революционер, член на ВМОРО; секретар на Дойранския околийски революционен комитет; родом от Дойран, Вардарска Македония; |
  |
| 38 | Никола Хр. Жабленов (1837-1921) - български опълченец-поборник, награден с георгиевски кръст за участието си в Руско-турската Освободителна война; роден в Разлог;
|
  |
| 43 | Никола Хр. Петляков (1878-1972) - български революционер, деец на БКП; родом от с. Корнишор, Ениджевардарско, Егейска Македония;
|
  |
 | 31 | Никола Янакиев Влахов (1884-1965) - български революционер, член на Кукушкия комитет на ВМОРО; заточен от Османските власти; родом от Кукуш, брат на революционера Христо Влахов;
|
  |
| 91 | Николай Павлович Карпов (1855-1929) - руски военен деец, генерал-лейтенант; участник в Руско-турската война (1877-1878) емигрира в България след Октомврийската революция; роден в Донската област;
|
  |
| 33 | Николай Юрданович (1844-1909) - български опълченец-поборник; родом от Браила, Румъния;
|
  |
| 49 | Нове К. Новев (1880-1917) - български офицер; кавалер на два ордена за храброст; колоездачна рота при I-ва конна дивизия; роден в Смилево, Вардарска Македония; |
  |
| 46 | Павел Икономов - поборник, деец на Българския революционен комитет в Браила, публицист и преводач; роден в Свищов;
|
  |
| 75 | Павел Попандов Каркалашев (1904-1933) - български революционер, деец на БКП и ВМРО (обединена); секретар на Ючбунарския районен комитет на БКП; Софийски общински съветник; родом от Богданци, Вардарска Македония; убит; |
  |
| 2 | Павел Чупаров (1867-?) - български революционер, деец на ВМОРО; брат на Димитър Чуповски; родом от с. Папрадище, Велешко, Вардарска Македония;
|
  |
| 48 | Паметник в памет на убитите и починали офицери oт VI випуск, починали през Сръбско-българската война 1885;
|
  |
| 48 | Паметник в памет “на храбреците офицери от I пех софийски полк, загинали геройски в боя при Дренова глава на II.IX.1915; майор П. Катров; капитан К. Христов; капитан Н. Ноев; поручик о.з. К. Василев; оф. к-т о.з. К. Сираков;
|
  |
| 58 | Панайот П. Атанасов (? - 1923) - български опълченец-поборник;
|
  |
| 32 | Панайот Дворянов (1859-1937) - български военен деец, герой от Сръбско-българската война; командир на Сандровската и Русенската доброволчески чети през Сръбско-българска война (1885) и на II отделение от V нескорострелен полк през Балканската война (1912 - 1913); родом от Русе;
|
  |
| 37 | Петко Напетов (1880-1933) - български революционер, деец на ВМОРО (Об) и БКП, четник на войводата Лазар Маджаров; участник в Илинденско-Преображенското въстание; секретар на войводата Кръсто Българията; народен представител; роден в с. Галата, Варненско в семейство на преселници от Одринска Тракия.
|
  |
| 36 | Петър Апостолов (1883-1951) - български революционер; скопски войвода на ВМОРО; роден в Кюстендил;
|
  |
| 31 | Петър Вранчев (1901-1970) -функционер на БКП, партизанин; генерал-лейтенант; репресиран след 1947; родом от Батак;
|
  |
| 32 | Петър Г. Дървингов (1875-1953) - български военен деец, военен историк и революционер; войвода на ВМОК; член-кореспондент на БАН; роден в Кукуш , репресиран от комунистическата власт след 1944 г.;
|
  |
| 26 | Петър Зографски (1856 - 1918) - български военен деец; поборник; окръжен военен началник на Свищов; родом от Севлиево;
|
  |
| 44 | Петър Коняров (?-1944) - български военен деец и педагог; |
  |
| 29 | Петър Кушев (1870-1939) - български лекар, политик и революционер; деец на ВМОРО, запасен член на ЦК на ВМОРО; член на БТЦРК; заточен от Османските власти (1905); народен представител; родом от Велес;
|
  |
| 30 | Петър Мартулков (1875 -?) - български революционер, деец на ВМОРО; съратник на Даме Груев и Михаил Герджиков; автор на учебници по Физика и Математика; родом от Велес;
|
  |
| 26 | Петър Мишайков (? - 1902 г.) - бележит български революционер; участник във Втора българска легия; участва в общото събрание на БРЦК през 1875 г.; участва в подготовката на Априлското въстание; помощник на Панайот Хитов; набира доброволци за Сръбско-турската война през 1876 г.; деец на Либералната партия; народен представител; родом от Битоля;
|
  |
| 50 | Петър Петров (1854-1950) - български революционер, опълченец; след Освобождението е градоначалник на Брезник, Ихтиман и Самоков; почетен гражданин на Стара Загора; |
  |
| 45 | Петър Станчов (1850-1913) - възрожденец, просветен деец и поборник; кръстник на град Свиленград; осъждан на смърт от Османските власти; роден във Велико Търново;
|
  |
| 104 | Петър Шанданов (1895-1971) - български военен деец и революционер; деец на ВМОРО и ВМРО; запасен член на ЦК на ВМРО; ръководител на “Протогеровистите” след убийството на ген. Протогеров; родом от Охрид; |
  |
| 30 | Пецо (Пецо) Трайков Гировски (1896-1964) - български офицер и революционер, преспански околийски войвода на ВМОРО, “протогеровист”, член на АСНОМ; родом от с. Върбени, Леринско, Егейска Македония;
|
  |
| 31 | полк.Димитър Азманов (1880-1973) - български военен деец и военен историк; родом от Стара Загора;
|
  |
| 32 | полковник Антон Кръстев Иновски (1894-1947) - български военен деец; участник в Деветоюнския преврат; създател на антикомунистическата военна организация "Цар Крум", обесен от комунистическата власт на 15.09.1947; родом от с. Уланци, Велешко;
|
  |
| 12 | проф. Анастас Разбойников (1882-1967) - български революционер и просветен деец; историк и географ; деец на ВМОРО; родом от Свиленград; по време на Илинденско-преображенското въстание е секретар на войводата Стоян Петров. Делегат е на конгреса на Петрова нива (представител на Бунархисарския околийски революционен район), където заедно с Христо Силянов е избран за секретар на конгреса. През 1905-1909 година следва история и география в университетите в София и Лозана. В 1909-1910 година Разбойников е учител в българското педагогическо училище в Сяр, а в 1910-1912 година — в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун редактира вестници и списания („Искра“ и „Знание“), публикува първите си научни грудове. Участва в Междусъюзническата война.
|
  |
 | 36 | проф. д-р ген. Коста Стоянов (1904-1965) - български хирург и военен деец, генерал-майор; главен хирург на Българската народна армия (1948-1965); началник на общовойсковата болница (1950-1953); директор на правителствена поликлиника (1951-1952); пръв в България оперира болен с вроден порок на сърцето (1950) и с придобит порок (1955); родом от с. Соточино (дн. Гаврил Геново), Монтанско;
|
  |
| 32 | Първан Тошев (1903-1988) - български интербригадист по време на Испанската гражданска война (1936-1939);
|
  |
| 44 | Райна Попгеоргиева Футекова - Дипчева [Райна Княгиня] (1857-1917) - българска революционерка и национална героиня, ушила знамето на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание; родом от Панагюрище;
|
  |
| 12 | Рачо Татарлиев (1894-1967) – български военен деец; участник в Трета рота на 23-и пехотен Шипченски полк;
|
  |
| 26 | Руси Желязов (?-1912) - български опълченец-поборник;
|
  |
| 34 | Сава Мирков (1850-1927) - български военен лекар; опълченец-поборник; един от основоположниците на българската военна медицина; член на Българското книжовно дружество; родом от с. Беброво, Търновско;
|
  |
| 45 | Савва З. Карастоянов (?-1924) - български военен деец; родом от село Чумлекьой (Виноградовка), Бесарабия;
|
  |
| 45 | Светослав Акрабов (1879-1963) - о.з. полковник, военен историк; син на сподвижника на Васил Левски Стоян Акрабов; родом от Пазарджик;
|
  |
| 31 | Секула Силянов (1891-1965) - български революционер, четник на ВМРО;
|
  |
| 46 | Симеон Нинев (1841 - ?) - известен като Дядо Симо, е български революционер, гарибалдиец, войвода на Върховния македоно-одрински комитет, доброволец в отрядите на Гарибалди; роден в Кичевското село Ягол Доленци, Вардарска Македония;
|
  |
| 49 | Симеон Петров (1888-1950) - първият български авиатор, летял над територията на България; един от пионерите и на българската звукозаписната индустрия; създател на звукозаписната компания “Симонавия”; роден в Русе |
  |
 | 66 | Симо Соколов (1848-1918) - български опълченец-поборник; революционер; офицер от сръбската и българската армия; участва в Сръбско-турската война (1876) и в Руско-турската (1877-1878); организатор и ръководител на Шопското въстание (1877); народен представител; другар на Никола Пашич; родом от с. Грознатовци, Сурдиличко, Западните Покрайнини (дн. в Сърбия);
|
  |
 | 28 | Славка Чакърова - Пушкарова (1879-1956) - българска просветна деятелка и революционерка, деец на ВМОРО; родом от Струга, съпруга на Никола Пушкаров;
|
  |
| 67 | Славчо Абазов (1883-1928) - български общественик, банкер и революционер, кратовски войвода на ВМОРО; член на Кратовското благотворително братство; председател на УС на безалкохолната кооперация “Безалкохол”; съучредител на Македонска кооперативна банка; роден в Злетово, Вардарска Македония;
|
  |
| 47 | Славчо Тр. Стаматковски - български авиатор, офицер, деец на ВМРО;
|
  |
| 2 | Сотир Нанев (? - 1944) - български военен деец, публицист и общественик; родом от Прилеп; убит от комунистическата власт след 9 септември;
|
  |
| 32 | Сотир Толев (1881-1955) - български революционер; член на МБРК, участва в общото събрание в Костур през 1943 г.; роден в с. Кономлади, Костурско, Егейска Македония;
|
  |
| 6 | Спас Ат. Саракинов (1892-1974) - български учител и революционер; родом от село Саракиново, Воденско; деец на ВМОРО;
|
  |
| 27 | Спас Соколов (1854-1922) - български поборник и политик; четник в Ботевата чета; заточен на остров Родос; народен представител; окръжен управител на Врачански окръг; роден в Тулча, Северна Добруджа;
|
  |
| 46 | Спиридон Михайлов (1878 -1925) - български военен деец, чичо на водача на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов, загива при атентата в църквата Св. Неделя през 1925 г.; родом от Щип;
|
  |
| 27 | Спиро Костов (1850-1931) - български революционер, опълченец-поборник; войвода; участник в Кресненско-разложкото въстание; участник в Съединението; участник в Сръбско-българската война; участник в Четническата акция (1895); доброволец в Македоно-одринското опълчение; командир на Столичната пожарна команда (1881-1891); родом от Велес;
|
  |
| 13 | Спиро Мицев – български опълченец; родом от Дебър;
|
  |
| 7 | Стамен Я. Савов (1895-1972) – военен деец; инспектор на класовете във Военното на Н. В. училище.
|
  |
| 129 | Станьо Ненов Колев (1930-1975) - български летец - щурман; |
  |
| 47 | Стефан Г. Калинов (1898 -1915) - един от първите български военни авиатори; загива заедно с Христо Джинджифоров;
|
  |
 | 25 | Стефан Гошев (1859-1932) - български революционер; деец на ВМОРО; участник (районен началник) в Илинденско-преображенското въстание; роден в Долно Котори, Леринско;
|
  |
| 30 | Стефан Димитриев (1872-1955) - български военен и революционер, деец на ВМОК; горноджумайски войвода; родом от Русе;
|
  |
| 30 | Стефан Добринов (1852-1918) - поборник; опълченец;
|
  |
| 126 | Стефан Ил. Стефанов (1914-1978) - български военен летец, майор; роден в с. Бутан, Врачанско; |
  |
| 25 | Стефан Краев (1861-1916) - български военен съдия; роден в Болград, Бесарабия;
|
  |
| 26 | Стефан Матеев Чавдаров (1882-1944) - български революционер, драмски войвода на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; ръководи Струмски отряд на МОО през Балканската война; родом от Стара Загора;
|
  |
| 25 | Стефан Салабашев (1868-1920) - български военен деец; кавалерийски офицер; роден в Стара Загора, тъст на Атанас Буров;
|
  |
| 30 | Стефан Сливков (1837-1917) - поборник, съратник на Васил Левски; подпредседател на Старозагорския частен революционен комитет на ВРО; народен представител, кмет на Стара Загора (1885-1886); родом от Стара Загора;
|
  |
| 50 | Стефан Хаджикръстев (1902-1984) - интербригадист и участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война (командир на Еленския партизански отряд); |
  |
| 28 | Стефанаки Хр. Савов (1854-1930) - български поборник-революционер; четник на Христо Ботев; член на Прогресивно-либералната партия; дългогодишен народен представител; роден във Враца;
|
  |
| 5 | Стойчо Гаруфалов (1868-1924) - български военен и революционер; родом от град Малко Търново; войвода на ВМОК; син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на епископ Иван Гаруфалов;
|
  |
| 38 | Стоян Г. Георгиев (1857-1920) - български военен деец; участник в Сръбско-българската война; командвал II пехотен искърски полк, XVIII пехотен етърски полк и VII пехотен преславски полк; родом от Враня;
|
  |
| 31 | Стоян Г. Загорски (1866-1930) - български военен деец, генерал-лейтенант; роден в с. Камена, Тулчанско, Северна Добруджа;
|
  |
| 35 | Стоян Георгиев (1899-1933) - български революционер, деец на ВМОРО; роден в с. Драгобраще, Кочанском загинал край с. Драмче в бой със сръбските власти;
|
  |
| 33 | Стоян Иванов Мълчанков (1875-1920) - български революционер и просветен деятел; политик и деец на ВМРО; по време на Илинденско-преображенското въстание е войвода на чета; народен представител; роден в с. Скребатно;
|
  |
 | 12 | Стоян Каблешков (1868-1953) - български просветен деец и революционер от Копривщица; деец на ВМОРО, брат на Тодор Каблешков; завършва основното си и средно образование в Русия; философия и педагогика в Цюрих, като след това е назначен за главен директор на всички български училища в Македония; присъединява се към ВМОРО и през 1903 година заедно с Никола Пушкаров, Славка Чакърова и други организират Скопския революционен окръг за Илинденското въстание. Заловен е от турските власти, осъден е на смърт, но със застъпничеството на руския консул е екстрадиран в България, без право повече да се завръща в Македония;
|
  |
| 129 | Стоян Хаджиев (1875-1967) - български революционер, ениджевардарски войвода на ВМОРО; роден в с. Бозец, Ениджевардарско; |
  |
 | 28 | Страхил Развигоров (1897-1951) - български адвокат и революционер; военен деец; член на ЦК на ВМРО; след 9 септември е репресиран от комунистическите власти и умира; родом от Щип;
|
  |
| 11 | Страшимир Филипов (1888-1962) - македоно-одрински опълченец; родом от село Кърчища, Дебърско; награден с Кръст за храброст;
|
  |
| 6 | Теохар Михайлов (1869-1940) - български революционер от Крушево; деец на ВМОРО и на Илинденската организация;
|
  |
| 49 | Тодор Добринович (1885-?) - български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК; участник в Илинденското въстание; четник при Михаил Даев; войвода на чета №15 на МОО; родом от Видин; |
  |
| 6 | Тодор Киров (1854-1929) – български учител; опълченец в Руско-турската война; председател на Тайния революционен комитет за съединие в Пазарджик.
|
  |
| 8 | Тодор Киров (1856-1929) - поборник, опълченец; родом от село Кайраклия, Болградски окръг;
|
  |
| 29 | Тодор Кушев (1901-1925) - български революционер, четник на ВМРО; убит в сражение със сръбска потеря; роден във Велес; син на Бано Кушев;
|
  |
| 46 | Тодор Ненов (1885 -1973) - български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на XVIII пехотен етърски полк (1922 – 1923), V пехотен дунавски полк (1928 – 1930) и XXVII пехотен чепински полк (1930 и 1932); родом от Велико Търново;
|
  |
| 5 | Тодор Николов Попадамов (1883-1960) - български революционер и учител от Прилеп; деец на ВМОРО; член на Прилепския околийски комитет; използва псевдонимите Кирил Христов и Страхил. В 1941 година като председател на Прилепското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България.
|
  |
| 45 | Тодор Пеев (1844-1902) - изтъкнат деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург; член на Българското книжовно дружество; борец за черковна и политическа свобода и независимост; родом от гр. Етрополе;
|
  |
| 62 | Тодор Радичев - български военен деец, летец;
|
  |
| 34 | Тодор Станков (1875-1938) - изтъкнат български революционер и просветен деятел, участник в Илинденско-Преображенското въстание, кмет на Щип по време на Първата световна война; родом от Прилеп;
|
  |
| 48 | Тодора Бакърджиева - “Дългата коса” (1850-1934) - “Съратница на Ботев и Левски, тя умря щастлива, че видя България свободна”; поборник; таен куриер на Българския революционен централен комитет; родом от Казанлък;
|
  |
| 26 | Тома Бакрачев (1877-1951) - български революционер; деец на ВМОРО; подпомага Солунските атентатори; открива първата параходна агенция в България; деец на Костурското благотворително братство; родом от с. Вишени; Костурско;
|
  |
| 65 | Тома Баялцалиев (1870-1947) - български революционер, деец на ВМОРО; участва в основаването на Гевгелийския революционен комитет; председател на Гевгелийския околийски комитет; син на българския общественик Георги Баялцалиев и брат на революционера Иван Баялцалиев; родом от Гевгелия, Вардарска Македония;
|
  |
| 46 | Тома Николов (1863 -1946) - български духовник и революционер, деец на ВМОРО, деец на Българското възраждане в Македония; родом от с. Вранещица, Кичевско;
|
  |
| 47 | Тома Попстоянов (1886 -1946) - български революционер, деец на ВМОРО, четник на Христо Чернопеев; първи почетен председател на Българската земеделска банка; родом от с. Мелникич, Серско;
|
  |
| 26 | Тома Хитров (1840-1906) - български възрожденец и опълченец-поборник; един от първите български фотографи; за поколенията чрез неговите фотографии са съхранени образите на Васил Левски; Христо Ботев; Захари Стоянов; Панайот Хитов; помощник войвода в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война; роден в Ловеч;
|
  |
| 36 | Тома Шапарданов (1883-1938) - български просветен деец и революционер, участник в Илинденското въстание, председател на Костурското благотворително братство; роден в с. Българска блаца, Костурско, син на българския възрожденец Кузман Шапарданов;
|
  |
| 31 | Тоне Крайчев (1842-1901) - български революционер, поборник, търговец и учител; заточен от Османските власти в Диарбекир след Арабаконашкия обир, автор на спомени; родом от с. Желява, Софийско. Иван Каранджулов (1856-1930) - български юрист и общественик; главен прокурор на Върховния съд (1907-1920), народен представител (1923-1930), председател на НК на Съюза на македонските братства (1918-1922); родом от Прилеп;
|
  |
| 38 | Трайко Георгиев Павлов Койкаров (1876-1944) - български революционер, паланечки войвода на ВМОРО; по време на Балканската война участва в Освобождението на Крива Паланка и Велес; роден в с. Псача, Кривопаланско;
|
  |
| 26 | Трифон Кънчов (1860-1911) - български опълченец-поборник; военен деец;
|
  |
| 7 | Туше Делииванов (1869-1950) - български революционер; родом от Кукуш; виден деец на ВМОРО; съратник на Гоце Делчев;
|
  |
| 15 | Франц Геолгиев Червенаков (1869-1929) - военен деец; родом от град Пловдив;
|
  |
| 33 | Хаджи Никола Хаджи Стоянов Бобевски (1822-1918) - български опълченец-поборник, награден с 11 ордена; роден в Тетевен, баща на поета Любомир Бобевски;
|
  |
| 6 | Хараламби Ст. Кметов (1863-1944) - военен деец; родом от Горна Оряховица; командир на 22-и тракийски полк; комендант на Драма (1914-1918); командир на 1-а бригада от 6-а Пехотна Бдинска Дивизия;
|
  |
| 55 | Харалампи Златанов - Шарен Ампо (1898-1925) - български революционер, войвода на Царевоселската околия на Скопския революционен окръг; загива в сражение със сръбска потеря; родом от с. Дулица, Кочанско, Вардарска Македония (Няма сведения Шарен Ампо да е бил погребан в София, но датите и името съответстват);
|
  |
| 31 | Харалампи Карастоянов (1855-1934) - опълченец-поборник, политик, кмет на София (1911-1912); родом от Свищов;
|
  |
| 6 | Христо Брайков Хаджигенов (1866-1939) - военен деец; роден в град Карлово; командир на 43-пехотен полк;
|
  |
| 8 | Христо Влахов (1871-1957) - български общественик и революционер; деец на ВМОРО, брат на Димитър Влахов; роден в Кукуш;
|
  |
| 28 | Христо Гюрков (1868-1959) - български революционер и просветен деятел; деец на ВМОРО; касиер на Щипския революционен комитет; роден в Щип; |
  |
| 31 | Христо Енчев (1865-1941) - български военен деец;
|
  |
| 47 | Христо Жинджифоров (1898 -1915) - един от първите български военни авиатори; родом от Брацигово;
|
  |
| 119 | Христо Здравков (1892-1950) - опълченец от Македоно-одринското опълчение, Осма костурска дружина; награден с бронзов медал; |
  |
| 33 | Христо Иван. Кулин (1850-1911) - поборник; родом от с. Медковец, Монтанско; син на войводата и предводител на Берковското въстание (1836); близък на Никола Сукнаров;
|
  |
| 12 | Христо Иванчев (1876-1916) – герой от Първата Световна война;
|
  |
| 10 | Христо Калайджиев (1886-1964) - революционер, деец на ВМОРО и ВМОРО (о); член на ЦК на БКП; родом от Енидже Вардар, Егейска Македония;
|
  |
| 25 | Христо Карагьозов (1837-1906) - началник на телохранителите на цар Фердинанд и княз Александър I Батенберг; охрана на граф Николай Игнатиев и княз Дондуков-Корсаков; роден в с. Тънки рът, Великотърновско;
|
  |
| 33 | Христо Караманджуков (1876-1952) - български революционер, общественик и книжовник; деец на ВМОРО, родом от с. Чокманово, Смолянско;
|
  |
| 26 | Христо Ковачев (1845-1911) - български революционер и общественик; съратник на Васил Левски и съосновател на Софийския революционен комитет; заточен в Диарбекир; секретар е на комитета за издигане на паметника на Васил Левски в София; роден в Сопот;
|
  |
| 29 | Христо Кюркчиев (1872-1941) - български революционер, деец на ВМОРО; участник в Илинденското въстание; част от привременното правителство на Крушевската република (градоначалник и ръководител на полицията); роден в Крушево, Вардарска Македония;
|
  |
| 7 | Христо Лазаров (-1943) – български революционер и поборник; четник в Ботевата чета; родом от село Добринища; при избухването на Руско-турската война е доброволец в 4 дружина на Българското опълчение и се сражава на Шипка; носител е на орден „За храброст“; деец на Македонската организация - през 1897 година е делегат от Рилското дружество на Четвъртия, а в 1900 година - на Седмия македонски конгрес;
|
  |
| 28 | Христо Матов (1870-1922) - български революционер и общественик; водещ теоретик на ВМОРО; роден в Струга;
|
  |
| 29 | Христо Нолчев (1873-1964) - български революционер и благодетел; деец на ВМОРО; сподвижник на войвода Васил Чекаларов; един от основателите на риболова с даляни по черноморието; роден в с. Косинец, Костурско;
|
  |
| 58 | Христо Панайотов (? - 1904) - български революционер, деец на ВМОРО; “загинал за свободата на Македония”; |
  |
 | 4 | Христо Попиванов (1868-1936) - български революционер; деец на ВМОРО; родом от с. Крушево, Демирхисарско;
|
  |
| 27 | Христо Съйков Маевски (1850-1933) - български опълченец-поборник и благодетел; съратник на Васил Левски; заместник-кмет на София след Освобождението; роден в с. Голям Извор, Тетевенско;
|
  |
| 36 | Христо Табаков (1888-1960) - деец на българското анархистко движение; интербригадист;
|
  |
| 30 | Христо Танушев (1877-1953) - български военен деец и революционер; войвода на ВМОК; председател на Крушевското братство; родом от Крушево;
|
  |
| 90 | Христо Татарчев (1869-1952) - изтъкнат български лекар, общественик и революционер; деец на БТЦРК; един от основателите на ВМОРО; по време на войните за национално обединение е лекар в българската армия; участник в създаването на Македонската федеративна организация; умира в изгнание в Торино; родом от Ресен, Вардарска Македония;
|
  |
| 49 | Христо Тереев (1858-1932) - български офицер и общественик; родом от Велико Търново; |
  |
| 6 | Христо Цв. Гашевски (1850-1936) - участник в национално освободителните борби; роден в село Койнаре; заточен в Диарбекир след обира в Арабаконак;
|
  |
| 87 | Христо Чернопеев (1868-1915) - български военен деец и революционер, виден деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско; струмишки войвода на ВМОРО; участва в аферата “Мис Стоун”; един от учредителите на Народна федеративна партия (Българска секция); народен представител; загива по време на Първата световна война край село Криволак, Щипско; роден в с. Дерманци, Ловешко |
  |
| 44 | Христо Юрданов (1864-1924) - български военен деец, командир на VII пехотен преславски полк (1912-1913), на II бригада от VII Рилска дивизия (1913), награден с орден “За храброст” III степен; родом от Котел;
|
  |
| 29 | Щерьо Божинов (1894-1933) - български военен деец, революционер и общественик; деец на македонската емиграция в България; председател на Солунското благотворително братство; роден в Солун;
|
  |
| 28 | Яни Войнов (1877-1941) - български просветен деятел и революционер; одрински деец на ВМОРО; делегат на конгреса на Петрова нива през 1903 г.; родом от Свиленград;
|
  |
| 26 | Ясен Каменов (1847-1878) - поборник; Диарбекирски заточеник; роден в Свищов;
|
  |