Културни и просветни дейци
 48 проф. д-р Константин Гълъбов (1892-1980) - български филолог, писател, публицист и преводач; родом от Перущица;
 
 48 акад. Михаил Арнаудов (1878-1978) - изтъкнат български учен, фолклорист, литературен историк, етнограф; директор на Народния театър (1926); ректор на СУ (1935-1936); член-учредител на Македонския научен институт; министър на народното просвещение (1944); осъден от Народния съд на доживотен затвор, но е освободен; роден в Русе, в семейство на преселник от с. Вратница, Тетовско, Вардарска Македония;
 
 48 акад. Никола Обрешков (1896-1963) - бележит български математик; дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в СУ и директор на Математическия институт при БАН; чете лекции в университетите в Берлин, Рим, Женева, Дрезден, Палермо, Хамбург, Лайпциг и др.; родом от Варна;
 
 50 акад. Николай Тодоров (1921-2003) - български учен, историк-балканист; политик и дипломат; държавен глава на България (1990); председател на Народното събрание (1990-1991); основоположник на Балканистиката в България; деец на БКП; роден във Варна;
 
 48 акад. проф. Георги Бончев (1866-1955) - български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България; почетен гражданин на София; роден в Жеравна;
 
 48 акад. проф. Иван Гошев (1886-1965) - български учен и духовен деец; църковен историк, археолог, епиграф и литургист; библиотекар на Светия синод на Българската православна църква; роден в Пловдив;
 
 48 Александър Божинов (1878-1968) - бележит български художник, публицист и писател; един от най-големите авторитети в областта на карикатурата и илюстрацията; родом от Свищов;
 
 48 Васил Ранков (1869-1942) - български просветен деец и търговец; автор на учебници; родом от Дупница;
 
 48 Васил Шанов (1874-1953) - български просветен деец и революционер; турколог; деец на ВМОРО, член на Одринския революционен комитет; преподава в Битоля, Хрупища, Одрин и Солун и Софийския университет; родом от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония;
 
 48 Вергил Димов (1901-1979) - български политик и публицист; един от водачите на БЗНС Врабча 1; министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1932-1934); министър на външните работи (2 септември 1944-9 септември 1944); министър на железниците, пощите и телеграфите (2 септември 1944-9 септември 1944); родом от с. Аязлар (дн. Светлен), Поповско; произхожда от семейство на бежанци от Беломорска Тракия;
 
 48 Георги Хрусанов (1910-1966) - български писател; роден в Сливен;
 
 48 Димитър Симеонов (1882-1958) - български музикален деец, цигулар;
 
 48 Илия Стоянов - български учен, лесовъд;
 
 48 Йован Цокович - учен, икономист;
 
 48 Йордан Кръчмаров (1895-1980) - виден български скулптор; първият чужденец награден със златен медал от Мюнхенската академия за изящни изкуства; роден в Разград;
 
 48 Йото Върбанов (1898-1968) - български художник;
 
 48 Лиана Герганова (1900-1981) - българска оперна певица;
 
 48 Любен Доросиев (1924-1997) - български учен; директор на Института по генетика при БАН (1988-1992);
 
 12 Маргарита Хлебарова (1922-2007) – български учен;
 
 48 Методи Иванов - Мечо (1936-1996) - български музикален деец, композитор;
 
 48 Милко Маринов (1920-1998) - български художник, декоратор и постановчик (“Пътят към София”; “13 дни” и др.); роден в София;
 
 48 Петър Аджаров (1902-1963) - български писател и публицист; деец на БКП; роден в Ямбол;
 
 48 проф. Васил Стоилов (1904-1980) - български художник, живописец и преподавател; родом от София;
 
 48 проф. Венелин Ганев (1880-1966) - виден български академик, юрист, политик, дипломат и публицист; деец на Радикалдемократическата партия; министър на правосъдието (1919-1919); участник в българската делегация при мирните преговори в Париж след края на Първата световна война; посланик на България във Франция (1920-1922); регент на цар Симеон II (1944-1946); народен представител; репресиран от комунистическия режим след 9 септември; родом от Русе;
 
 48 проф. Веселин Трайков (1921-2011) - виден български историк и библиограф; роден в Гюргево, Румъния, син на Никола Трайков;
 
 48 проф. Виктор Шаренков (1892-1963) - български учен, английски филолог; родом от с. Церово, Пазарджишко;
 
 48 проф. Владимир Шаров (?-2003) - български учен, специалист по селскостопанска метеорология;
 
 48 проф. д-р Недялко Делков (1929-1998) - изтъкнат български дендролог; роден в София;
 
 48 проф. Димитър Сепетлиев (1928-2007) - български учен, историк;
 
 48 проф. Дочо Шошков (1922-1981) - български учен, ветеринарен лекар;
 
 48 проф. Жана Николова - Гълъбова (1908-2009) - български учен-филолог, есеист, публицист и редактор; родена в Трън;
 
 48 проф. Живко Чолаков (1914-1978) - български художник, живописец; роден в с. Белослав, Варненско;
 
 48 проф. Кирил Чолаков (1897-1963) - български психолог, психиатър, философ и педагог;
 
 48 проф. Кънчо Делев Георгиев (1927-2006) - български архивист и историк;
 
 48 проф. Симеон Иванов - български учен;
 
 48 проф. Христо Кодов (1901-1982) - виден български славист, литературен историк и палеограф; репресиран от комунистическата власт; родом от Калофер;
 
 48 Стефан Руневски (1877-1919) - български писател, журналист и учител; роден в Дряново;
 
 48 Стоян Коледаров (1879-1946) - български публицист, културен деец и общественик; родом от Велико Търново;
 
 26Аврам Вачев (?-1984) - български диригент, музикален преподавател в Софийската духовна семинария; ръководител на хора на храм “Свети Седмочисленици”;
 
 22Адам Хайнц (1852-1915) - езиковед и славист;
 
 44Адриана Будевска (1878-1955) - “Примадоната на българския театър”, изтъкната българска актриса, един от основоположниците на българския театър; родом от Добрич;
 
 51акад Иван Буреш (1885-1980) - български зоолог от чешки произход, ентомолог; дългогодишен директор на Института по Зоология към БАН; основоположник на съвременната българска зоология; родом от София; син на Йосиф Буреш;
 
 103акад. Алексей Шелудко (1920-1995) - български физикохимик от украински произход; един от най-видните представители на българската физикохимична школа; ръководител на катедрата по физикохимия в СУ “Климент Охридски”; един от дванайсетте учредители на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности; участник в съпротивителното движение през Втората световна война; дисидент, един от инициаторите и учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България; роден в Хале, Германия;
 
 27акад. Андрей Протич (1875-1959) - бележит български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист; директор на Археологическия музей (1920-1928); член на БАН; член на Румънската академия на науките; член-учредител на МНИ; роден във Велес;
 
 45акад. Андрей Стоянов (1890-1969) - композитор, пианист, педагог и музикален теоретик; роден в Шумен;
 
 29акад. Асен Киселинчев (1905-1960) - български философ; деец на БКП; директор на Института по философия при БАН; роден в София; произхожда от видния костурски род Киселинчеви;
 
 6акад. Богдан Куртев (1917-1995) - пръв директор на института по органична химия;
 
 46акад. Борис Стефанов (1894 -1979) - български ботаник и дендролог, един от основоположниците на дендрологията в България. Баща му е от далматински произход и е опълченец от Руско-турската Освободителна война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема; роден в София.
 
 35акад. Вера Мутафчиева (1929-2009) - български историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004); носител на орден “Стара планина - I степен”; родена в София;
 
30акад. Веселин Петков (1916-2000) - български невролог; фармаколог;
 
 35акад. Владимир Христов (1902-1979) - бележит български геодезист и астроном; роден в София; син на писателя Кирил Христов;
 
 26акад. Гаврил Кацаров (1874-1958) - български учен, класически филолог, историк и археолог; ректор на СУ (1927-1928), директор на Археологическия музей (1929-1930); член на Румънската и Австрийската академии на науките; роден в Копривщица;
 
 35акад. Георги Наджаков (1896-1980) - изтъкнат български физик; родом от Дупница;
 
 26акад. Георги Стефанов Хлебаров (1886-1968) - български учен, основател на института по животновъдство при БАН; роден в Стара Загора;
 
 14акад. Георги Цанев (1895-1986) - виден литературовед, литературен историк и критик; родом от с. Борован; директор на Института по литература към БАН;
 
 47акад. д-р Никола В Михов (1877-1962) - български библиограф, икономист, статистик; родом от Габрово;
 
 46акад. Димитър Дечев (1877 -1958) - български учен, класически филолог, историк и епиграф; основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт; родом от Свищов;
 
 63акад. Димитър Косев (1902-1996) - български историк; ръководител на Института по история към БАН (1950-1962); ректор на СУ “Климент Охридски” (1962-1968); роден в с. Грозден, Бургаско;
 
 2акад. Димитър Попов (1894-1975) - български химик - органик; разработва методи за получаване на органични β-хидроксикиселини - Реакция на Иванов(1931); лауреат на Френската академия на науките (1932); родом от с. Макоцево, Софийско;
 
 5акад. Димо Велев (1903 - 1988) - академик на БАН, един от най-видните български инжинери по водно дело; проектирал първия софийски водопровод; основател и директор на Техническия институт при Българската академия на науките;
 
 14акад. Емил Георгиев (1910-1982) – български учен; директор на центъра по българистика при БАН; литературовед;
 
 50акад. Емил Джаков (1908-1978) - български физик; ръководител на катедрата по техническа механика в СУ; директор на Института по електроника (1963-1978); роден в Свищов;
 
 29акад. Ефрем Каранфилов (1915-1998) - български литературен теоретик, критик и публицист; роден в Кюстендил; внук на възрожденския деец и фолклорист от Кратово Ефрем Каранов;
 
 1акад. Иван Дуриданов (1920-2005) - виден български учен, лингвист; роден в с. Комщица, Годечко;
 
33акад. Иван Лазаров (1889-1952) - изтъкнат български скулптор , специализирал в Мюнхен и Дрезден; репресиран след 1944 г.; през 1949 г. основава Института за изобразителни изкуства при БАН, като е негов директор; роден в Карлово;
 
 58акад. Иван Снегаров (1883-1971) - изтъкнат български просветен деец, църковен историк, архивист, археограф и публицист; член-учредител е на Македонския научен институт; родом от Охрид;
 
 28акад. Иван Урумов (1855-1937) - български ботаник и педагог; завършва ботаника в Хайделберг; автор на първите български учебници по ботаника, зоология и минералогия; родом от Ловеч;
 
35акад. Илия Петров (1903-1975) - изтъкнат български художник (живописец), завършил в Мюнхен; патрон на Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София; роден в Разград;
 
 32акад. Йордан Иванов (1870-1947) - виден български историк, археолог, фолклорист; един от най-добрите познавачи на българската средновековна история; роден в Кюстендил в семейство на бежанци от Кратово;
 
 6акад. Йордан Малиновски (1923-1996) - изтъкнат български физикохимик; родом от Сливен; основоположник и директор на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването и`през 1967 до 1992; председател на БАН (1992-1996);
 
 92акад. Кирил Зарев (1899-1965) - български учен, растениевъд;
 
 49акад. Константин Петканов (1891-1952) - виден български писател, публицист и просветен деец; доброволец в Македоно-одринското опълчение; роден в с. Каваклия, Лозенградско, Одринска Тракия; един от водачите на Тракийското дружество;
 
 15акад. Любен Василев (1911-1971) - виден български учен – юрист;
 
 25акад. Любомир Чакалов (1886 - 1963) - изтъкнат български математик; ректор на СУ (1943-1944); член на Чешката академия на науките; член на Полската академия на науките; родом от Самоков;
 
 29акад. Людмил Стоянов [Георги Стоянов Златарев] (1886-1973) - български филолог, литературен критик, преводач и писател; един от основателите на Института за българска литература при БАН (1948) и негов директор (1949-1959); родом от Ковачевица, Неврокопско;
 
 36акад. Марин Механджиев (1927-2005) - бележит български химик, номиран за Нобелова награда по Химия; роден в София;
 
 4акад. Методий Попов (1881-1954) - български биолог и антрополог; роден в град Шумен; ректор на Софийския университет от 1920 до 1921 г.; през 1901-1902 година участва в аферата „Мис Стоун“, като пренася кореспонденция между похитителите и посолството на Съединените щати; от 1923 до 1931 г. Попов е посланик на България в Германия.
 
 45акад. Милко Борисов (1921-1998) - виден български физик, академик, член-кореспондент, дългогодишен преподавател, създател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките и негов директор от 1973 до 1991 г.;
 
22акад. Никола Бонев (1898-1979) - бележит български учен, астроном и геодезист; завършил в Сорбоната и Берлинския университет; дългогодишен ръководител на Университетската астрономическа обсверватория в Борисовата градина; родом от Стара Загора,
 
 28акад. Николай Андр. Стоянов (1883-1968) - български учен, професор по ботаника, преподавател в СУ; един от основоположниците на ботаника в България; първи директор на Института по ботаника при БАН; роден в Гродно, Беларус;
 
 1акад. Николай Хайтов (1919-2002) - бележит български писател (“Диви разкази”), драматург и публицист; родом от с. Яврово, Кукленско;
 
 53акад. Павел Попов Миндоровски (1902-1988) - български агроном, растениевъд; участник в Септемврийското въстание през 1923 г.; един от създателите на Агрономо-лесовъдния факултет на Пловдивския университет; народен представител; роден в с. Крушовене, Плевенско;
 
 44акад. Петко Стайнов (1896 -1977) - виден български композитор и музикален общественик, завършил Дрезденската консерватория; родом от Казанлък;
 
 37акад. Петър Динеков (1910-1992) - бележит български учен, литературен историк, критик и фолклорист; роден в с. Смолско, Софийско;
 
 25акад. проф. Александър Балан (1859-1959) - бележит български езиковед, литературен историк и библиограф; първи ректор на СУ; декан на Историко-филологическия факултет; главен делоловодител на БАН; главен секретар на Българската екзархия; роден в с. Кубей, Болградско, Бесарабия;
 
26акад. проф. Анастас Иширков (1868 - 1937) - бележит български учен; географ и етнограф; основоположник на географската наука в България; общественик и дарител; родом от Ловеч;
 
 8акад. проф. Антон Попстоилов(1869-1928) - изтъкнат просветен деец, историк, фолклорист и етнограф; родом от с. Лешко, Благоевградско;
 
 15акад. проф. Атанас Тр. Попов (1906-1972) – български учен;
 
39акад. проф. д-р Боян Петканчин (1907-1987) - бележит български математик, геометър; роден в Пловдив, в семейство на преподаватели от Банско;
 
26акад. проф. д-р Любомир Милетич ( 1863-1937) - бележит български учен и общественик; диалектолог, филолог, етнограф и историк; председател на БАН (1926-1937); член-учредител и председател на Македонския научен институт; родом от Щип, Вардарска Македония;
 
 49акад. проф. Даки Йорданов (1893-1978) - виден български биолог и ботаник; ректор на СУ “Климент Охридски” (1956-1962); роден в Омуртаг;
 
 26акад. проф. Еким Бончев (1907-1992) - български учен, геолог; участвал в съставянето на първата геоложка карта на България; родом от София, син на проф. Стефан Бончев;
 
 26акад. проф. Иван Георгов (1862-1936) - виден български учен, философ идеалист, педагог, ректор на СУ “Климент Охридски (1891-1892; 1898-1899; 1905-1906; 1916-1917; 1918-1919); член-учредител и пръв председател на Македонския научен институт; общественик; роден във Велес, Вардарска Македония;
 
 45акад. проф. Куньо Стоев (1914-1982) - български агроном, ампелограф, лозар; роден в с. Крумово, Ямболско;
 
 29акад. проф. Любен Диков (1895-1973) - български юрист и държавник; професор по право; министър на правосъдието (1935); ректор на СУ (1933-1934); след 9 септември е съден от Народния съд и репресиран от комунистическите власти; роден в Оряхово;
 
 33акад. проф. Стефан Цанков (1881-1965) - бележит историк и богослов, роден в Горна Оряховица;
 
 14акад. Румен Цанев (1922-2007) – български учен - биохимик;
 
 32акад. Сава Дацов (1857-1940) - изтъкнат български учен, икономист, общественик и патриот от Зайчар; доброволец в Сръбско-турската война; доброволец в Сръбско-българската война; председател на Поморавския народо-просветен комитет; народен представител; родом от Зайчар;
 
 6акад. Стефан Г. Христов (1910-2002) - виден български учен – физикохимик;
 
 29акад. Стефан Иванов (1875-1951) - български художник и преподавател; първият художник избран за академик; родом от с. Долна Бела Речка, Берковишко;
 
 48акад. Стефан Младенов (1880-1963) - бележит български езиковед и диалектолог; специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика и българистика; участник в Научната експедиция в Македония и Поморавието по време на Първата световна война; член-кореспондент на Полската академия на науките, на академията на науките на СССР и на Германската академия на науките;
 
 34акад. Стоян Романски (1882-1959) - изтъкнат български учен, езиковед-славист, етнограф, член-кореспондент, секретар и академик на БАН; роден в Ботевград;
 
 28акад. Тодор Самодумов (1878-1957) - български просветен деец, педагог и публицист; народен представител; роден в Дупница;
 
 45акад. Христо Стефанов Даскалов (1903-1983) - български растениевъд; родом от с. Въглевци, Велико Търново;
 
 63акад. Христо Янков Христов (1915-1990) - български учен, физик, работил в областта на теоретичната физика; ректор на СУ “Климент Охридски” (1972-1974); директор на физическия институт към БАН и заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия (1968-1970); основоположник и първи директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика(1972-1988); председател на Дружеството на физиците (1971-1986); родом от Варна;
 
 35акад.Емил Наджаков (1929-1991) - български физик родом от Дупница
 
 4акад.Иван Костов (1913-2004) - български геолог, минералог-кристалограф; роден в град Пловдив; дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на БАН;
 
 29акад.Николай Райнов (1889-1954) - бележит български писател и художник; родом от с. Кесарево, Великотърновско;
 
 15Аларикус Делмард (1858-1922) - известен дендролог; директор на Царските ботанически градини;
 
 39Албин Рончети (1842-1921) - италиански лютиер, придворен на цар Фердинанд;
 
 28Алеко Константинов (1863-1897) - един от най-големите български писатели; юрист и общественик; основател на Българското туристическо движение; член на ВМОК; член на Демократическата партия; роден в Свищов;
 
 15Александър (Сашо) - Настев (1900-1971) - български писател, журналист, режисьор и драматург; родом от Асеновград;
 
 28Александър Балабанов (1879-1955) - бележит български литаратуровед, класически филолог, преводач и литературен критик; български поет и белетрист; създател на класическата филология в СУ “Климент Охридски”; член-учредител на МНИ; сътрудник на ВМОРО; родом от Щип;
 
 25Александър Г. Вазов (1900-1972) - български сценарист и кинорежисьор; един от пионерите на българското кино; роден в София;
 
 84Александър Д. Теохаров (1896-1973) - български учен, “специалист по енергетика; основоположник на електро-ремонтното дело в енергетиката”;
 
 15Александър Денков (1925-1972) - голям български художник; с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България; родом от град Прага, Чехия;
 
 47Александър Дряновски (1879 -1967) - учител, ботаник, естествоизпитател; родом от Русе;
 
 29Александър Занков (1900-1982) - виден български художник и скулптор; родом от София; син на Христо Занков и брат на Георги Занков;
 
 49Александър Златарски (1851-1926) - български финансист; един от основателите на Българската сметна палата; родом от Пловдив, син на възрожденеца Никола Златарски и брат на генерал Стефан Златарски и големия историк Васил Златарски;
 
 27Александър Ив. Хаджихристов (1913-1975) - български драматург, писател и театрален деец; родом от София;
 
 44Александър Икономов Иконографов (1897-1974) - български режисьор; родом от София;
 
 49Александър Илков (1898-1970) - български адвокат, учен, общественик;
 
 14Александър Ламбрев (1885-1966) – български художник – калиграф; родом от Лозенград;
 
 59Александър Малчев (1887-1964) - български писател и публицист;
 
 15Александър Манковски (1870-1946) - български учен; преподавател в Софийския университет по медицинска хистология и ембриология;
 
 33Александър Мутафов (1879-1957) - български художник, един от първите български маринисти; роден в Шумен, син на опълченеца Нако Мутафов;
 
 1Александър Райчев (1922-2003) - български композитор и музикален педагог; почетен член-академик на Кралската академия за наука и изкуства в Брюксел; роден в Лом;
 
 15Александър Стаменов (1905-1971) - български художник – живописец; родом от Кукуш;
 
 44Алексей Милковски (1925-1967) - виден български оперен певец (бас); родом от Габрово;
 
 93Алексей Селецкий (1897-1987) - руски художник - график; емигрира в България след Октомврийската революция (1920 г.); майстор на киноплаката; заслужил художник; член на Дружеството на руските художници в България; роден в Харков, Украйна;
 
 44Ана Андонова (1884-1967) - българска театрална актриса, учи актьорско майсторство в Прага, създател и ръководител на “Роден драматичен театър; родена в Казанлък;
 
 5Анастас Дудулов (1892-1971) - известен български скулптор от град Струга; работи в областта на декоративната скулптура, фигуралната композиция и портрета. Използва разнообразни техники и материали (камък, дърво, метал). Изкуствоведите определят творбите му като реализъм и критически реализъм; брат на астронома проф. Димитър Дудулов, син на общественика Перикли Дудулов и внук на общественика Янкула Дудулов;
 
 50Анастас Кръстев (1906-1979) - български икономист; роден в Долна Липница;
 
 32Анастас Маджаров (1862-1918) - български просветен деец; родом от Охрид;
 
45Анастас Наумов (1861-1920) - български просветен деец, журналист, директор на Солунската българска мъжка гимназия и на българското училище в Сяр; автор на учебници и ученически пособия; родом от гр. Битоля;
 
 44Анастас Петров (1899-1978) - балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет; солист и балетмайстор в Софийската опера (1927-1961); родом от Добрич;
 
 33Анастас Поптодоров (1899-1939) - български публицист и писател (в. “Родопски преглед”, в. “Тракия”); родом от с. Райково, Смолянско;
 
 45Ангел Вълчанов (1912 -1980) - виден режисьор;
 
 1Ангел Георгиев - Ачо (1944-2012) - български театрален и киноактьор; роден във Враца;
 
 126Ангел Димитров (1941-1974) - български хореограф;
 
 67Ангел Каралийчев (1902-1972) - изтъкнат български писател, публицист и преводач; автор на разкази, приказки и повести за деца (“Приказен свят”, “Ането”, “Тошко Африкански”); родом от Стражица;
 
 32Ангел Мушмов (1867-1925) - български просветен деец, служил в МОО; родом от Струга, баща на видния български нумизмат Никола Мушмов;
 
 28Ангел Попконстантинов(1905-1981) - български музикален педагог и диригент; дългогодишен диригент на хора на “Св. Александър Невски”; работил с Борис Христов;
 
 28Ангел Седлоев - Ефендията (1898-1973) - български просветен деец; родом от Якоруда;
 
 44Ангел Сладкаров (1892-1976) - български оперетен артист и режисьор, един от основоположниците на оперетното изкуство в България; след атентата в църквата “Св. Неделя” емигрира в Германия, заедно с монтирания от него филм за атентата, завръща се в България през 1931 г.; родом от София;
 
 15Ангелина Шейтанова (1930-2008) – скулптор;
 
 74Андон Кляшев (1878-1926) - български просветен деец и революционер, член на ВМОРО; роднина на големия костурски войвода Пандо Кляшев; родом от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония;
 
 1Андрей Баташов (1965-2010) - български актьор и преподавател; народен представител; родом от Волгоград, Русия; наследник на руски дворянски род;
 
 29Андрей Германов (1932-1983) - български поет и преводач; родом от с. Цонево, Варненско;
 
 47Андрей Чапразов (1920 -1999) - виден български театрален и филмов актьор, сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност, директор на Театъра на поезията и естрадата; родом от Оряхово;
 
 14Анета Мифитишева (1909-1979) - известна българска оперна певица;
 
 58Анка Джумалиева (1936-1975) - българска скулпторка; родена в Бургас;
 
 49Анна Георгиева (1890-1961) - българска актриса;
 
 47Анна Каменова [Анна М. Маджарова - Стайнова] (1894 -1982) - българска писателка и преводач; родом от Пловдив, дъщеря на Михаил Маджаров;
 
 28Анна Карима (1871-1949) - българска писателка, публицистка, общественичка и преводачка; родена в Бердянск в семейството на Тодор Велков; първата съпруга на Янко Сакъзов;
 
 22Анна Хен - Йосифова (1872-1931) - немска художничка и преподавателка, живяла и творила в София; родом от Брауншвайг, омъжена за Петър Йосифов;
 
 39Антон Безеншек (1854-1915) - словенски учен - езиковед, публицист, преподавател и стенограф; родом от Безеншково Буковие, Словения;
 
 15Антон Краус (1870-1958) - чешки ботаник; работил за царското семейство;
 
 2Антон Митов (1862-1930) - български художник (живописец); изкуствовед, критик, публицист и общественик; директор на Художествената академия (1912-1918; 1924-1927); роден в Стара Загора;
 
 2Антон Наследников (1856-1930) - български просветен деец и общественик; директор на българските училища в Скопие и Битоля; родом от с. Щръклево, Русенско;
 
 37Антон П. Атанасов (1916-1985) - български геолог;
 
 3Антон Разсуканов (1886-1975) – български писател и журналист; главен интендант на цивилната листа в двореца;
 
 35Антон Страшимиров (1872-1937) - виден писател, драматург, публицист и политик, деец на ВМОРО, революционер (четник на Яне Сандански); роден във Варна, в семейство на преселници от Разложко;
 
 46Антонина Бочева (1914 -2002) - български скулптор; родена в Монтана;
 
 44Апостол Карамитев (1923 -1973) - изтъкнат български театрален и филмов актьор, един от водещите български актьори между 50-те и 70-те години на XX век; родом от Бургас;
 
 67Апостол Н. Божинов - български просветен деец; преподавател в Първа и Втора софийска държавна гимназия;
 
 65Апостол Христов Фръчковски (1877-1947) - виден български зограф от Дебърската художествена школа; представител е на Фръчковския род, един от най-старите родове в школата; деец на ВМОРО и Дебърското благотворително братство; доброволец в Македоно-одринското опълчение и съветник в Националния комитет на СМЕО; по време на Първата световна война Апостол Фръчковски e околийски началник на Галичник; роден в Галичник, Вардарска Македония;
 
 49Ари Калъчев (1896-1953) - български художник (живописец); родом от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония;
 
 47Асен Белковски (1879 -1957) - изтъкнат български художник, живописец; родом от Асеновград;
 
 28Асен Босев (1913-1997) - български писател, журналист и преводач; деец на БКП; по време на Втората световна война е затворен в лагера в с. Кръсто поле (Еникьой), Ксантийско и в лагера “Св. Врач” край гр. Свети Врач (Сандански); роден в с. Руска Бела, Врачанско;
 
 28Асен Жабленски (1890-1972) - български хоров диригент и публицист; ръководи хор “Георги Кирков”; родом от Тутраган;
 
 28Асен Калоянов (1900-1974) - български писател и поет; роден в Пазарджик;
 
 44Асен Карастоянов (1893 -1976) - български композитор, диригент и музикален педагог; роден в Самоков, от видния самоковски род Карастоянови;
 
 15Асен Марчевски (1934-2012) - писател и преводач;
 
 46Асен Разцветников (1897 -1951) - български писател, поет и преводач; родом от с. Драганово, Горнооряховско;
 
 6Аспарух Сариев - Бебо (1914-1988) - български театрален и кино актьор; роден в град София;
 
 44Аспарух Темелков (1896 -1964) - български театрален и филмов актьор (“Те Победиха”, “Героите на Шипка”); роден в Бяла;
 
1Атанас Бояджиев (1932-2009) - български драматург и театровед; роден в Ямбол;
 
62Атанас Душков (1909-2000) - един от създателите на съвременната българска литература; един от инициаторите на Националния събор на българското национално творчество провеждан на всеки пет години в Копривщица; роден в Копривщица, син на Гаврил Душков; произхожда от копривщенския род Бойдашек;
 
 46Атанас Караянев (1886 -1972) - преподавател и ректор (1944-1946) в Българската духовната семинария;
 
 26Атанас Кирчев (1879-1912) - български театрален актьор; един от основоположниците на Народния театър; родом от Варна;
 
 31Атанас Ковачев (1883-1967) - български музикант и педагог; един от основателите на Старозагорската опера; капелмайстор; роден в Пловдив;
 
 12Атанас Маргаритов (1912-1998) – изтъкнат български музикант – диригент и цигулар; родом от Харманли; през 1936-1938 г. учи в диригентския клас на Вайнгартнер във Виенската консерватория. След завръщането си в България, от 1940 до 1964 г. е диригент, а след 1964 до 1975 г. е главен диригент в Софийската опера. Съвместно с това от 1938 до 1948 г. и от 1952 до 1973 г. е диригент на хор „Кавал“. Главен диригент е на оперите в Гент, Белгия (1975-1979 г.) и Дижон, Франция (от 1980 г.).
 
 34Атанас Михайлов (1867-1933) - български просветен деец и революционер; директор на български гимназии в Скопие, Битоля и Солун; родом от с. Бобища, Костурско, Егейска Македония, убит в Пловдив през 1933 г.;
 
 44Атанас Михов (1879-1955) - български художник, живописец, един от родоначалниците на българския импресионизъм; родом от Стара Загора;
 
 27Атанас Мусаков (1899-1969) - български скулптор; роден във Враца;
 
 2Атанас Нейков - Найо (1929-1999) - български художник (график); родом от София
 
 9Атанас Стефанов (1894-1953) - виден български учен – геолог;
 
53Атанас Цоков Каблешков (1866-1916) - български агроном; пръв въвежда лагеруваното съхраняване на вина в България; през 1893 г. налива плевенска гъмза в 200 бутилки, които отлежават наклонени под определен ъгъл; виното от тази партида не е променило вида си и до днес и се смята за най-старото в България; родом от Пловдив, произхожда от видния копривщенски род Каблешкови;
 
 13Атанас Яранов (1940-1988) - виден български художник и живописец; син на проф. Димитър Яранов;
 
 29Бано Кушев (1863- 1910) - български просветен деец и революционер; деец на ВМОРО; член на Съюза на българските конституционни клубове; убит от Младотурските власти по време на Обезоръжителната акция; роден във Велес;
 
 39Бенчо Обрешков (1899-1970) - един от най-видните български художници (живописец); родом от Карнобат;
 
 127Беню Тотев (1911-1987) - български просветен и музикален деец; диригент; диригент на Хор „Гусла”; главен диригент на Ансамбъла за народни песни и танци при МВР; професор в Музикалната академия; автор на оперетите: „Пройчо дърварчето” и „Зорница”; съавтор на учебници по пеене за първи, втори и трети клас; създава 20 музикални творби; роден в Ловеч;
 
 17Бинка Златарева (1891-1972) - видна българска художничка; завършва живопис в Художествената академия при проф. Иван Мърквичка; после две години специализира в Художествената галерия в Прага при проф. В. Хинайс; работи портрети, пейзажи, най-много твори в областта на натюрморта;
 
 48Бистра Винарова (1890-1977) - видна българска художничка; първата българска експресионистка; родена в София; съпруга на Симеон Радев; дъщеря на ген. Върбан Винаров:
 
3Благой Димитров Хадживасилев (1859-1944) - български просветен деец от Македония; член на Македонския Научен Институт; родом от село Емборе; син на Благой Димитров е юристът Емануил (Манчо) Димитров, адвокат, съдия в Апелативния съд, убит от Лев Главинчев през 1944 година;
 
 97Благой Златарев (1887-1959) - български просветен деец;
 
 1Божидар Божилов (1923-2006) - български поет, публицист и преводач; деец на БКП; родом от Варна;
 
 27Божидар Д. Карастоянов (1903-1965) - български фотограф и художник; работи като придворен фотограф на цар Борис III; роден в София, произхожда от изтъкнатия самоковски род Карастоянови;
 
 1Божидар Петков (1940-2015) - български композитор; автор на филмова музика; един от основоположниците на Златния фонд на БНР; роден в Габрово;
 
 33Божил Ангелов (1870-1949) - български просветен деец, служил в МОО; родом от с. Бубакево, Солунско;
 
 47Божил Райнов (1857-1946) - български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик; родом от Котел;
 
 44Бончо Бочев (1899-1975) - български хоров диригент и педагог, създател на хора на софийските славейчета, по-късно хор "Бодра Смяна", смятан е за родоначалник на детското хорово пеене; родом от с. Драганово, Горнооряховско;
 
 11Бончо Карастоянов (1899-1962) – фотограф, кинооператор и режисьор; от знатния самоковски род Карастоянови;
 
 44Бончо Хаджибонев (1889-1954) - писател, изследвач на историята на София; наследник на чорбаджията Хаджи Боне от с. Герман;
 
 32Борис Белиев (1884-1953) - български писател;
 
 49Борис Борозанов (1897-1951) - български кинорежисьор, сценарист и драматичен актьор; роден в Кратово, Вардарска Македония;
 
1Борис Димовски (1925-2007) - виден български художник, график и карикатурист; народен представител; родом от с. Яворово, Пловдивско;
 
 92Борис Дионисиев Янишлиев (1887-1964) - български просветен деец, общественик, композитор, художник, публицист и краевед; основател на Дойранското благотворително братство; член на Българския музикалент съюз; роден в Дойран, Вардарска Македония;
 
 26Борис Дучевски (1895-1990) - български инженер, химик ; софийски общински съветник; роден в Червен Бряг;
 
 28Борис Дякович (1868-1937) - български учен, археолог; музеен и библиотечен работник; роден в Болград, Бесарабия;
 
 8Борис Ибришимов (1907-1996) - български композитор и диригент; родом от Лозенград;
 
 1Борис Карадимчев (1933-2014) - популярен български композитор, дългогодишен ръководител на детски хор “Пим-Пам”; автор на филмова музика (“Момчето си отива”; “Оркестър без име”;); родом от Ямбол, произхожда от големия охридски род Карадимчеви;
 
 1Борис Крумов (1923-2015) - български писател и журналист; член на РМС; родом от с. Остров, Оряховско;
 
 49Борис Левиев (1902-1968) - български цигулар; диригент и композитор; главен диригент на Държавния музикален театър “Стефан Македонски” (1948-1958); родом от София;
 
 46Борис П. Герганов (1870 -1948) - български преподавател и учен;
 
 44Борис Пожаров (1866-1942) - виден български драматичен актьор, режисьор и театрален деец; родом от Пазарджик;
 
 29Борис Ст. Станчев (1934-1950) - български композитор и пианист;
 
 39Борис Тафков (1924-1970) - виден български театрален режисьор;
 
 1Борис Тумангелов (? - 2007) - български етнограф;
 
 46Борис Христов (1914 -1993) - един от най-великите оперни изпълнители на 20 век, определян за най-великия бас от втората половина на 20 век; роден в Пловдив, син на Кирил Христов Совичанов и Райна Попиванова;
 
11Борис Шаров (1894-1986) – български художник – живописец, майстор на портрета; родом от град Батак; завършва живопис при Иван Мърквичка;
 
 4Борис Шивачев (1902-1932) - български писател, критик и публицист от град Плевен; пише с псевдоним му е Борислав Витски; сред неговите произведения по-известни са романа „Изобретателят“ (1931) и сборника разкази „Писма от Южна Америка“ (1932);
 
 26Борислав Примов (1918-1984) - български историк и преподавател; родом от София;
 
 44Борислав Шаралиев (1922 -2002) - изтъкнат български режисьор ("Всичко е Любов", "Борис I", "Рицар без Броня"); роден в Пловдив;
 
 28Ботьо Савов Стоянов (1882-1959) - български писател; роден в Стара Загора;
 
 33Бочо Шейтанов (1878-1958) - български просветен деец, училищен инспектор и председател на Софийското учителско настоятелство; роден в Троян;
 
 22Боян Димитров Боев (1883-1963) - български историк, ученик и съратник на Петър Дънов; стенограф;
 
 2Боян Иванов (1943- 2012) - български естраден певец; родом от София;
 
 15Боян Икономов (1900-1973) - български композитор; родом от Никопол, автор на музика за филми;
 
 38Боян Константинов (1904-1957) - български музикант (цигулар);
 
 47Боян Пенев (1882 -1927) - български литературовед и литературен историк; един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век; родом от Шумен;
 
 36Боян Плакидов (1921-1996) - български историк, археолог и нумизмат;
 
 1Валентин Пламенов (1951-2003) - български писател, драматург и сатирик; родом от София;
 
 39Валентин Русецки - български актьор и педагог;
 
 1Валентин Стойчев (1948-2007) - български театровед и театрален ръководител; директор на “Театър 199”; роден в Русе;
 
 25Валери Попова (1945-2000) - изтъкната българска оперна певица; родом от София;
 
 32Ванча Мушмова (1910-1984) - български музиколог; родом от Струга;
 
 1Васа Ганчева (1946-2011) - български режисьор; телевизионна водеща; родена в София;
 
 33Васил Андреев Манов (1875-1946) - виден български педагог; роден в Тулча, Северна Добруджа;
 
 44Васил Бакърджиев (1906-1980) - български режисьор, сценарист, актьор и оператор; роден в Русе;
 
 1Васил Бъчваров (1943-2007) - български актьор;
 
 33Васил Валев (1861-1903) - български просветен деец, роден в Самоков;
 
 9Васил Даалов (1898-1983) – български художник – пейзажист;
 
 15Васил Димов (1878-1941) – художник;
 
 102Васил Йовчев - български просветен деец; родом от Сливен;
 
 44Васил Кирков (1870-1931) - изтъкнат български актьор, председател на Съюза на артистите (1925-1929), един от основателите на българския театър; родом от Карлово;
 
 8Васил Конов (1909-1997) - изтъкнат композитор, автор на музиката на популярната стара градска песен “Еделвайс” през 1925 г.;
 
 28Васил Кънчов (1862-1902) - български просветен деец; изтъкнат писател, етнограф, учен и политик; министър на народното просвещение (1901-1902); народен представител; роден във Враца;
 
 44Васил Лолов (1913-1992) - български композитор, диригент, цигулар, педагог и общественик; главен диригент на операта в Пловдив (1956-­61); главен редактор на редакция “Музикални предавания” в Радио София (1962­-69); директор (1973), заместник-генерален директор (1974) и генерален директор (1974­-77) на Главна дирекция “Българска музика”; родом от Ямбол;
 
 28Васил Мирчев (1927-2003) - български режисьор; печели “Златна Палма” от Филмовия фестивал в Кан за най-добър късометражен филм през 1965 г. (Асинус); роден в Пловдив;
 
 49Васил Николаев - Орфи (1943-1999) - български илюзионист; директор на Български циркове; родом от Силистра, син на театралния деец Стефан Николаев;
 
 12Васил Попов (1930-1980) – виден български журналист, писател, драматург, сценарист и преводач;
 
 1Васил Попов (1934-2015) - български театрален и киноактьор (“Момчето си отива”; “Опасен чар”); родом от София;
 
 39Васил Радославов (1908-1969) - български скулптор (“Альоша”); роден в с. Конак, Търговищко;
 
 58Васил Т. Богданов (1917-2008) - български учен; агроном;
 
 44Васил Холиолчев (1908-1974) - виден български оператор; родом от Русе, произхожда от охридския род Холйолчеви;
 
 56Васил Хр. Иванов (1909-1975) - български художник (живописец); Нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство го посочва като създател на “Космическата графика”; роден в София;
 
 33Васил Юрданович - член на Българско книжовно дружество; деец на “Млада България” - Браила; роден в Браила;
 
 7Василе Христу (1905-1968) - български историк от арумънски произход;
 
 37Василка Генадиева (1905-1973) - български художник (портретист); родом от София, дъщеря на Павел Генадиев;
 
 50Василка Попова - Баларева (1902-1979) - видна българска художничка; родом от Русе; съпруга на ген. Христо Баларев;
 
 44Вацлав [Венцеслав] Кауцки - чешки капелмайстор и композитор, живял и работил в България; родом от с. Крпи, Млади Болеслав окръг;
 
 39Вацлав Пелишек (1850-1929) - чешки музикант и педагог; свири в първия български оркестър;
 
 39Вацлав Стрибърни (1853-1933) - виден чешки ботаник и преподавател; със съществен принос в изучаването на българската флора, като много ендемични видове са наречени на негово име; въвежда ягодите като земеделска култура в България;
 
 8Велико Йорданов(1872-1944) - учител, лит.историк, критик, фолклорист и краевед; родом от с. Медвен;
 
 32Велко В. Кумановски (1878-1952) - български просветен деец; социалдемократ; роден в с. Смоляновци, Монтанско;
 
 1Велко Кънев (1948-2011) - изтъкнат български театрален и киноактьор; участва с главни роли във филмите “Оркестър без име”; “Бой последен”; “Матриархат”; “Мъжки времена”; “Да обичаш на инат”; и др.; родом от Елхово;
 
 7Велко Македонски (1896-1963) – български учен; виден невролог;
 
 32Венета Дюлгерова - Ненова (1916-1989) - български художник; родена в Бургас;
 
 85Венко Марковски (1915-1988) - български поет, писател и общественик; основоположник на македонската литература; член на БКП; участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война; народен представител в Скупщината на Югославия; народен представител в Народното събрание на Народна република Македония; народен представител в България; репресиран от Титовия режим; роден в Скопие;
 
 48Венко Христов (1930-1988) - български писател и литературен критик;
 
 1Венцеслав Кисьов (1946-2014) - български актьор, поет и публицист; директор на театър “Сълза и смях” (2005-2010); роден в Любимец;
 
 25Вера Г. Бояджиева (1903-1958) - българска писателка
 
 35Вера Гачева (1914-2006) - български художник и педагог;
 
 34Вера Гюлгелиева (1914-2007) - български писател, публицист, преводач и издател; родом от Кюстендил;
 
 50Вера Динолова (1893-?) - българска виолонистка;
 
 49Вера Иванова (1905-1933) - българска художничка;
 
 54Вера Т. Недкова (1908-1996) - видна българска художничка; родена в Скопие;
 
 39Вероника Шпиндлер (1859-1931) - чешки музикант, внучка на композитора Франц Шпиндлер;
 
 28Веса Паспалеева (1900-1980) - българска детска поетеса, писателка и драматург; родом от Кюстендил;
 
 53Веселин Дамянов (1925-1986) - български оперен певец; “заслужил артист”;
 
 7Веселин Кисьов (1930-1993) - виден български учен; поставя началото на изучаването на телемеханика и крайни автомати; оглавява катедра биотехника в МЕИ;
 
 39Веселин Стайков (1906-1970) - български художник (график, живописец); родом от Пещера;
 
 25Веселин Стоянов (1902-1969) - български композитор и общественик; музикален педагог, пианист; роден в Шумен;
 
 120Веселин Трифонов (1939-2011) - български художник;
 
 29Веселин Ханчев (1919-1966) - български поет, преводач и публицист; роден в Стара Загора;
 
 126Веселинка Генчева (1919-1981) - български театрален деец, режисьор; родом от Стара Загора;
 
 22Виктор Гут (1885-1912) - композитор и диригент;
 
 1Виктор Пасков (1949-2009) - български писател, поет, музикант, музиковед и кинодраматург; директор на Бургаския театър; програмен директор на БНТ; родом от София;
 
 124Виктория Стефанова - Гугушкова (1926-1986) - българска писателка и поетеса; дъщеря на проф. Коста Стефанов;
 
 49Вили Цанков (1924-2007) - български театрален и кинорежисьор; “Сватбите на Йоан Асен”; “Демонът на империята”; родом от София, син на Христо Цанков;
 
 18Вили Швертнер/Йозеф Швертнер - създател на един от първите забавни оркестри в София;
 
 39Винценц Пелишек (1885-1922) - военен капелмайстор и виолончелист; роден в Кюстендил, син на Вацлав Пелишек;
 
 1Виолета Даскалова (1929-2008) - виден български преводач;
 
 29Виолета Радева Чехларова (1910-1996) - българска театрална актриса;
 
 37Вихра Станкова Петранова (1938-2005) - българска актриса;
 
 78Вихрони Чачановски (1927-2004) - български театрален режисьор и преводач; роден в София; син на Цветан Чачановски;
 
 118Вичо Иванов (1901-1979) - български писател; литературен и художествен критик; член на БКП; директор на Българския културен център във Варшава; роден в с. Петров дол, Варненско;
 
 28Владимир Дякович (1895-1929) - български просветен деец и книжовник; родом от Бесарабия;
 
 32Владимир Полянов [Георги Тодоров] (1899-1988) - български писател, театрален деец и режисьор; родом от Русе;
 
 34Владимир Тенев (1882-1968) - български актьор; завършил в Одеса и Загреб; роден в София;
 
 44Владимир Трендафилов (1897-1972) - български театрален и киноактьор; роден във Видин, в семейството на учител от Охрид;
 
 38Владислав Костов (1934-1973) - български музикант (пианист);
 
 4Войдан Чернодрински (1875-1951) - български драматург, писател и театрален деец; автор на "Македонска кървава сватба", основател на Македонския театър през 1909 г.; родом от с. Селци, Дебърско, Вардарска Македония;
 
 32Възкресен Берлинов (1896-1973) - български писател;
 
 1Вълкана Стоянова (1922-2009) - българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни; родом от с. Люлин, Ямболско;
 
 48Въло Радев (1923-2001) - български кинорежисьор, кинооператор и сценарист; режисьор на “Крадецът на праскови”; “Осъдени души”; “Адаптация”; родом от Лесидрен;
 
 74Вълчо Кадиев (1918-1998) - български скулптор; завършил скулптора при проф. Иван Лазаров; родом от с. Чадърли, Гюмюрджинско (дн. в Гърция);
 
 62Гаврил Душков Бойдашек (1868-1963) - български просветен деец; родом от Копривщица
 
 13Ганчо Братанов (1936-2008) - български художник – карикатурист;
 
 45Ганчо Каменов Йотковски (1876-1950) - просветен деец;
 
 1Гена Димитрова (1941-2005) - световноизвестна българска оперна певица; родена в с. Беглеж, Плевенско;
 
 1Генко Генков (1923-2006) - български художник (живописец); роден в с. Чоба, Пловдивско;
 
 1Генко Стоев (1925-2002) - български писател, публицист и общественик; родом от Харманли;
 
 9Гено Цулая (1930-2000) - виден грузински кинорежисьор и актьор; родом от град Сухуми;
 
 44Генчо Марков (1898-1959) - български оперетен артист и режисьор; роден във Видин;
 
 1Гео Донев (1940-2004) - български писател; родом от с. Йонково;
 
 39Георг Волц (1862-1917) - изтъкнат немски фотограф (придворен фотограф на цар Фердинанд); родом от Лотарингия;
 
 49Георги Алтънов (1856-1946) - български просветен деец; роден в Свищов;
 
 34Георги Апостоловски (1855-1922) - български просветен деец; родом от с. Вишени, Костурско; Егейска Македония
 
 124Георги Асенов (1927-2005) - български театрален режисьор и драматург;
 
 46Георги Атанасов (1882 -1931) - български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство; роден в Пловдив;
 
 15Георги Бакърджиев (1899-1972) – български художник – керамик; родом от Карлово; учи керамика в Париж при бележити майстори; негови творби получават най-висока оценка и големи международни награди (Гран при — Лиеж, 1930)
 
 29Георги Бицин (1922-1965) - български поет и публицист; родом от Разлог;
 
 71Георги Богданов (1910-1974) - български художник, живописец и монументалист; директор на Националната художествена академия (1967-1972); родом от София;
 
 76Георги Г. Георгиев (1939-2008) - български театрален и киноактьор и режисьор; директор на общински театър “Възраждане”;
 
 27Георги Генков (1929-2010) - български композитор и диригент; автор на филмова музика; родом от София;
 
 1Георги Генов (1923-2007) - български оперен певец (баритон); родом от Пловдив;
 
61Георги Георгиев - Гец (1926-1996) - български театрален и киноактьор (“Осмият”; “Селянинът с колелото”; “Пътят към София”;); родом от с. Разпоповци (дн. квартал на Елена);
 
 1Георги Герджиков (1940-2002) - един от най-изявените български учени в съвременното езикознание; родом от Ардино;
 
 32Георги Джубрилов (1938-2004) - български актьор; родом от Несебър;
 
 58Георги Джумалиев (1900-1981) - български юрист, писател и историк; родом от Шумен;
 
 5Георги Евстатиев (1875-1923) - български художник живописец; роден в град Стара Загора; през 1898 година завършва със златен медал художествената академия във Флоренция, специализира и в художествената академия в Рим; Евстатиев рисува основно портрети, пейзажи и битови композиции. Известни негови картинки са портретите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза, царица Елеонора, на Султана Петрова (1912), серия от три портрета на Иван Вазов (1916, 1919, 1921), портрет на Гошка Дацов (1917);
 
 28Георги Ив. Каназирски - Верин (1884-1954) - български писател и историк на София ("София преди 50 години"); родом от с. Колачево (дн. Колю Мариново);
 
 47Георги Ив. Михайлов (1893 -1950) - български писател, публицист, преводач; родом от София;
 
 38Георги Исачев Фръчковски (1878-1953) - български зограф от Дебърската школа, представител на един от най-старите родове в школата - Фръчковският род; родом от Галичник, Вардарска Македония;
 
 14Георги Йончев (1904-1967) – български скулптор;
 
 1Георги Калоянчев (1925-2012) - бележит български театрален и киноактьор (“Специалист по всичко”; “Вълчицата”; “Инспекторът и нощта”;); родом от Бургас;
 
 27Георги Канели - български и италиански художник (живопис);
 
 39Георги Караджов [Георги Сърненски] (1901-1969) - български писател и поет; роден в Хасково;
 
 38Георги Карайорданов (1926-1998) - български кинооператор; родом от София;
 
 50Георги Каранджулов (1888-1951) - български просветен деец; брат на прилепския революционер и войвода на ВМОРО Никола Каранджулов; родом от Прилеп;
 
 10Георги Караславов (1904-1980) - български писател, белетрист и драматург; член на БКП; народен представител от I-то до VII-то Народно събрание; заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950—1962); директор на Народния театър “Иван Вазов” в София (1947—1949), главен редактор (1952—1958) на сп. „Септември", главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958—1962); роден в село Дебър;
 
 49Георги Кертев (1868-1940) - български просветен деец и общественик; училищен директор в Казанлък и Стара Загора; роден в Стара Загора;
 
 1Георги Китов (1943-2008) - виден български археолог и траколог; родом от Дупница;
 
 39Георги Константинов (1902-1970) - изтъкнат български писател, литературен историк и критик; роден в Кюстендил;
 
 1Георги Кордов (1934-2006) - български композитор, диригент и певец; преподавател по естрадно пеене в Българската държавна консерватория; роден в Хасково;
 
 6Георги Куфов (1923-2004) - известен български преводач от гръцки език; превежда творчеството на Никос Казандзакис;
 
 44Георги Марковски (1941 -1999) - български писател, родом от Василовци, Монтана;
 
 35Георги Менкаджиев (1844-1909) - български възрожденски деец, учителствува във Велес (1863-1875); роден във Велес;
 
 39Георги Мл. Данчовски (1928-1978) - български химик;
 
 38Георги Парлапанов (1892-1965) - изтъкнат български кинооператор;
 
 44Георги Парцалев (1925-1989) - легендарен български сатиричен актьор; роден в гр. Левски;
 
 47Георги Поп Благоев (1881 -1947) - български просветен деец в Македония, чиновник в МнВР; роден в с. Ракита, Кайлярско, Егейска Македония;
 
 97Георги Попхристов (1889-1959) - български журналист, общественик и краевед; редактор на в. “Стопанска култура” и на в. “Дунав”; роден в с. Морарци, Кукушко, Егейска Македония;
 
 35Георги Р. Василев (1956-1997) - български художник
 
 7Георги Райчев (1882-1947) - български писател; роден в Землен;
 
 25Георги Рафаилов (1904 - ?) - прочут български певец; дългогодишен диригент на мъжкия хор към Дворцовия параклис; легендарен изпълнител на стариградски песни;
 
 1Георги Русев (1928-2011) - виден български театрален и киноактьор (“Вчера”; “Вилна зона”; “Опасен чар”; “Двойникът”; “Дами канят”; “Преброяване на дивите зайци”;); роден в Костенец, в семейството на свещеник преселник от Македония;
 
 25Георги Саев (1931-1982) - български биохимик; роден в София;
 
 49Георги Спасов (1891-1953) - български композитор, автор на солови, хорови и детски песни; автор е на популярната детска песен “Високи, сини планини”; роден в Лом;
 
 44Георги Стаматов (1893-1965) български актьор, режисьор и педагог, председател на Съюза на български артисти (1929 - 1932); родом от Стара Загора;
 
 1Георги Стоянов - Бигор (1924-2014) - български сценарист и режисьор; член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на филмотеките; роден в с. Варвара, Пазарджишко;
 
 1Георги Трифонов (1947-2011) - български художник (живописец); поет; родом от с. Карлуково; Ловешко;
 
 38Георги Фратев (1904-1996) - български актьор и режисьор; родом от Варна;
 
 45Георги Хинчев (1897-1968) - оперен певец, тенор, роден в Стара Загора;
 
 46Георги Хр. Томалевски (1897 -1988) - български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България; деец на Македонската младежка тайна революционна организация; роден в Крушево, Вардарска Македония;
 
 1Георги Черкелов (1930-2012) - български театрален и киноактьор; родом от Хасково;
 
 50Георги Я. Праматаров (1873-1933) - български просветен деец и юрист;
 
23Георги Яковлев Кирков (1848-1929) - български математик и картограф; депутат в Учредителното събрание; директор на Висшия картографски институт, Държавната печатница и Народната библиотека; автор на първата биография за Васил Левски; родом от Плевен;
 
 1Гинка Билярска (1946-2007) - българска поетеса и писателка;
 
 44Григор Вачков (1932-1980) - изтъкнат български театрален и киноактьор; родом от село Трънчовица, Плевенско;
 
13Григор Нушев (1887-1956) – български учител и общественик; родом от Воден, Егейска Македония;
 
 1Гриша Островски (1918-2007) - български режисьор (“Мъже в командировка”) и актьор; преподавател по актьорско майсторство и режисура; роден в Париж;
 
 28Гьончо Белев (1889-1963) - български писател и общественик; родом от Ихтиман;
 
 45Гюрга Пинджурова (1895 -1971) - изтъкната българска оперна и народна певица; родом от гр. Трън;
 
 45Давид Христов (1919-2008) - диригент;
 
 44Дако Даковски (1919-1962) - български режисьор, сценарист и актьор; родом от с. Търнак, Белослатинско;
 
 32Дамян Калфов (1887-1973) - виден български писател (хуморист), юрист и публицист; родом; от с. Булгаркьой, Одринска Тракия;
 
 50Дамян Николов (1898-1958) - български художник; специализира в Париж; твори в областта на битовата композиция и портрета; родом от с. Червена вода, Русенско;
 
 39Дамян П. Дамянов (1935-1999) - изтъкнат български поет; роден в Сливен;
 
 119Данаил Кацев - Бурски (1888-1958) - български историк, публицист и краевед; родом от с. Кочмаларе (дн. Отец Паисиево), Карловско;
 
 31Даниил Ласков (1870-1922) - български просветен деец и богослов; преподавател в Софийската духовна семинария; родом от Доганхисар, Дедеагачко;
 
3Делчо Илчев (1885-1925) – виден български ентомолог; родом от Панагюрище; началник на царската ентомологическа станция, убит по време на атентата в арабаконак срещу цар Борис III.
 
 15Денчо Марчевски (1893-1973) - писател и учител; родом от Дряново;
 
 22Дечко Мандов (1886-1969) - български художник, живописец; роден в с. Ачларе, Карнобатско;
 
 9Дечко Узунов (1899-1986) – художник; един от най-големите майстори на съвременната българската живопис; родом от Казанлък; художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство - както изящни, така и приложни; твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
 
 1Джан Сунфън - Канети (1918-2010) - специалистка по китаистика;
 
 1Джоко Росич (1932-2014) - известен български актьор (“Баща ми бояджията”; Време разделно”); роден в Крупань, Сърбия; баща му Мирко Росич е сърбин, а майка му Цветанка - българка;
 
 27Димитър Ан. Карастоянов (1856-1919) - виден български фотограф; един от първите български военни фотокореспонденти; родом от Самоков, син на видния самоковски издател Никола Карастоянов;
 
 29Димитър Ангелов (1904-1977) - български учител, писател и сценарист; директор на Втора софийска мъжка гимназия (1947-1949); роден в с. Блатешница, Пернишко;
 
 44Димитър В. Радев (1874-1952) - педагог, теоретик, музикален деятел, автор на едни от първите учебни пособия за ученици и студенти в музикалните институти у нас; завършва Лайпцигската консверватория; роден в Шумен;
 
 45Димитър Василев (1926-2001) - български поет, преводач и белетрист; родом от с. Български извор;
 
 25Димитър Весов (1885-1954) - български икономист; началник на индустриалния отдел на Софийската камара; роден във Велес;
 
 47Димитър Г. Аллахверджиев (1876 -1948) - български геолог; родом от Севлиево;
 
 64Димитър Габровски (1868-1908) - български просветен деец; гимназиален директор; д-р на математическите науки; директор на девическата гимназия във Велико Търново; роден във Велико Търново, баща на българския политик Петър Габровски;
 
30Димитър Голов (1863-1917) - български издател и просветен деец; преподавател в Солунската българска мъжка гимназия; роден в Котел;
 
 3Димитър Гюдженов (1891-1979) - български художник; известен със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история; родом от Стара Загора;
 
 28Димитър Димов (1909-1966) - изтъкнат български писател (“Тютюн”) и драматург; ветеринар; роден в Ловеч; роднина на войводата Яне Сандански;
 
 29Димитър Диолев (1898-1948) - български художник; роден във Варна;
 
 11Димитър Дионисиев Китанов (1913-1976) – български фотограф;
 
 46Димитър Екимов (1970-2008) - български музикант, певец, група “Сленг”; родом от София;
 
 9Димитър Костов (1875-1965) - виден български учител - географ;
 
 30Димитър Кралимарков (1850-1932) - български просветен деец; родом от Болград, Бесарабия;
 
 30Димитър Манолов (1940-1998) - изтъкнат български диригент;
 
 1Димитър Манчев (1934-2009) - български театрален и киноактьор (“Оркестър без име”; “Топло”); родена в София;
 
 50Димитър Маринов (1846-1940) - български възрожденец; просветен деец; етнограф; основател и първи директор на Етнографския музей; народен представител в Учредителното събрание; директор на Народната библиотека (1894-1895); свещеник; роден във Вълчедръм;
 
63Димитър Минков (1917-1974) - български музикант, пианист;
 
 110Димитър Михов (1884-1935) - български просветен деец; родом от Велико Търново; брат на ген. Никола Михов;
 
 32Димитър Н. Драганов (1916-1995) - български художник (живописец);
 
 28Димитър Н. Мънзов (1840-1907) - български просветен деец;книжовник; родом от Лясковец;
 
 27Димитър Нишков (?-1911) - български просветен деец; роден в с. Долно Драглище, Разложко;
 
 28Димитър Осинин (1891-1981) - български писател и поет; участник в Септемврийското въстание; роден в с. Долна Бела речка, Берковишко;
 
 44Димитър П. Даскалов (1874-1914) - български художник (живописец, график); изкуствовед; родом от с. Върбица, Шуменско;
 
 12Димитър Паскалев (1921-1998) - български учен
 
 28Димитър Пешев (1905-1963) - български актьор;
 
 35Димитър Подвързачов (1881-1937) - български поет, писател и публицист; родом от Стара Загора;
 
 28Димитър Полянов (1876-1953) - български поет и писател; социалист; народен представител; роден в Карнобат;
 
 37Димитър Попданаилов (1881-1952) - български просветен деец; екзархийски учител в Прилеп; родом от Прилеп;
 
30Димитър Правдолюбов (1881-1942) - български просветен деец, педагог и учител; родом от Прилеп;
 
 47Димитър Рашев (1865 -1935) - просветен деец; родом от Велико Търново, син на Венета Ботева, Христо Ботев е негов втори баща;
 
 28Димитър Спространов (1897-1967) - изтъкнат български писател и общественик; редактор в издателство “Народна Култура”; деец на Съюза на македонските емигрантски организации; роден в София, син на Евтим Спространов;
 
 1Димитър Ст. Стоянов - Радой Ралин (1922-2004) - бележит български писател, поет и сатирик; родом от Сливен;
 
 35Димитър Страшимиров (1868-1939) - изтъкнат български историк, писател, педагог и общественик; деец на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация; директор на Народния театър (1927-1929); заместник-директор на Народната библиотека; роден във Варна, в семейство на преселници от Разложко;
 
 9Димитър Страшимиров (1930-1986) – български учен;
 
 50Димитър Тилков (1933-1981) - български учен, езиковед; ръководител на Фонетичния институт в Гренобълския университет (1970-1972); член на Европейското лингвистично дружество; родом от Мелник;
 
 27Димитър Фингов (1840-1912) - български просветен деец; роден в Калофер, баща на видния български архитект Георги Фингов;
 
 47Димитър Хаджилиев (1895 -1960) - български писател и преводач; роден в Крива Паланка, Македония;
 
7Димитър Христодоров (1884-1947) – български журналист и писател; изследовател на миналото на София;
 
 47Димитър Чамишев (1892 -1921) - български художник;
 
 36Димитър Чилев (1903-1965) - български електротехник; автор на научни книги;
 
 30Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967) - виден български писател (хуморист), краевед и художник; родом от с. Турия, Старозагорско;
 
 50Димо Кисьов (1918-1993) - български писател;
 
 34Димо Сяров (1888-1965) - български писател и драматург; роден в Ловеч;
 
 46Дино Ив. Божков (1876 -1966) - просветен деец, публицист, преводач; родом от с. Орлов дол, Тополовградско;
 
 26Добри Добрев (1898-1973) - български художник (живописец); роден в Сливен;
 
 45Добри Зарафов - Немиров (1882-1945) - изтъкнат български писател; председател на Съюза на българските писатели в периода 1937-1940 г.; родом от гр. Тутракан;
 
 39Добри Маников (1930-1978) - български оперен певец;
 
 27Добри Христов (1875-1941) - изтъкнат български композитор; завършва Пражката консерватория; автор на църковни химни; родом от Варна;
 
 56Донка Киркова (1914-1954) - български актриса; родена в Стара Загора;
 
 30Донко Донков [Антон Стряма] (1888-1964) - писател, поет;
 
 1Доньо Донев (1929-2007) - български художник-карикатурист, сценарист и режисьор; “Тримата глупаци”; роден в Берковица;
 
 27Дора Аврамова - Метева [Дарина Апостолова] (1894-1967) - българска поетеса, просветна деятелка и преводач; родена в София;
 
 47Дора Габе (1888 -1983) - изтъкната българска поетеса; родена в с. Харманлък (Дъбовик), Добричко;
 
 39Дочо Байрамов (1906-1969) - български художник и скулптор;
 
 45Драгия Тумангелов (1886-1963) - представител на първите професионални музиканти в България; композитор; родом от Копривщица;
 
 28Драгомир Асенов [Жак Нисим Меламед] (1926-1981) - български писател и драматург; член на БКП; секретар на СБП; роден в Монтана;
 
 32Драшко Дацов (1879-1971) - български фотограф;
 
 30Евгени Майрович - минералог; основател на Българското лапидарско дружество;
 
 32Евгени Поптошев (1907-1974) - български художник (живописец, портретист); роден в Самоков;
 
 45Евгений Немиров (1916-1983) - режисьор, артист;
 
 49Евгения Елмазова [Евгения Марс] (1877-1945) - български писателка, преводачка и общественичка;родена в Самоков;
 
 38Евдокия Фратева (1909-1997) - българска актриса
 
 37Евстати Милошев (1881-1952) - български просветен деец и краевед; роден в Трън;
 
 28Евтим Спространов (1868-1931) - български просветен деец, писател, общественик, революционер; член на ВМОК; един от основателите на Младата македонска книжовна дружина; председател на Охридското културно дружество “Св. Климент Охридски”; окръжен управител на Щип през Балканската война; един от основателите на Македонския научен институт; родом от Охрид;
 
 1Едмонд Демирджиян (1951-2009) - български художник и музикант от арменски произход; родом от София;
 
 129Екатерина Александрова Ципушева (1879-1967) - българска просветна деятелка; родом от Щип, сестра на лидера на ВМРО и революционер Тодор Александров и съпруга на войводата Константин Ципушев; родена в Щип, Вардарска Македония;
 
 12Екатерина Генчева Зидарова (1882-1963) – българска просветна деятелка ;
 
 29Екатерина Диолева (1899-1982) - български художник и керамик; родом от Пловдив;
 
 33Елена Балабанова (1898-1976) - българска актриса;
 
 29Елена Карамихайлова (1875-1961) - българска художничка; родом от Шумен;
 
 26Елена Снежина (1881-1942) - изтъкната българска драматична актриса; родена в Карлово;
 
 11Елена Стателова (1940-2009) – български учен – историк;
 
 23Елена Я. Димитрова (1912-1990) - български писател и поет;
 
 28Елин Пелин (1878-1949) - един от най-големите български писатели; общественик; председател на Съюза на българските писатели; роден в с. Байлово, Софийско;
 
 28Елисавета Багряна (1893-1991) - бележита българска поетеса и писателка; преводач; номинирана за Нобелова награда за литература; родом от София;
 
 47Елка Г. Мицева (1935 -2015) - видна българска оперна певица;
 
 1Емил Димитров (1929-2011) - основател на “Международен балетен конкурс - Варна”;
 
 1Емил Димитров (1940-2005) - прочут български музикант и композитор; легендарен поп певец; роден в Плевен;
 
 4Емил Коралов (1906-1986) - български писател; роден в село Славотин с име Емил Дончев Станчев. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши;
 
 1Емил Петров (1924-2002) - български актьор (“Таралежите се раждат без бодли”; “С деца на море”); кинодеец; роден в Харманли;
 
 44Емил Чакъров (1948-1991) - изтъкнат български диригент и музикант; родом от Бургас;
 
 44Енчо Тагаров (1904-1967) - български театрален и киноактьор; роден в с. Кайнарджа, Силистренско;
 
 39Жан Аугистин Рамю [Jean Augustine Ramus] (1845-1902) - френски учител; роден в Фрибург, Швейцария;
 
 15Жана Гамбеи Рамаданова (1908-2006) – художничка; съпруга на Петър Рамаданов;
 
 1Зако Хеския (1922-2006) - български кинорежисьор (“Тримата от запаса”; “Нощем с белите коне”;); родом от Цариград;
 
 44Захари Жандов (1911-1998)- български режисьор и сценарист; родом от Русе;
 
 15Захари Тумпаров (1891-1930) – български художник;
 
 28Захария Василева - Шумлянска (1864-1937) - български просветна деятелка от Македония; създател на Солунското женско дружество “Вяра, Надежда и Любов”; основател на сиропиталище “Битоля” в София през 1919 г.; родена в с. Могила, Битолско;
 
 49Здравко Алексиев (1934-1981) - български художник, график; родом от Кърджали;
 
 28Здравко Сребров (1902-1992) - български писател, преводач и литературен критик; родом от Велико Търново;
 
 44Златан Кашеров (1884-1963) - български драматичен и киноактьор, от 1933 до 1937 г. живее и снима в Германия; родом от Плевен;
 
 44Зорка Йорданова (1904-1970) - българска актриса; родом от София
 
 47Зоя Паприкова (1902 -1951) - български художник, живописец; дъщеря на ген. Стефан Паприков;
 
 1Ибро Лолов (1932-2015) - виден български музикант, акордеонист; роден в София;
 
 1Ивайло Кузов (1956-2011) - български оператор;
 
 50Ивайло Нанов (1965-1998) - български художник;
 
 1Ивайло Петров (1923-2005) - виден български писател (“Хайка за вълци”); родом от с. Гьокчедьолюк (дн. Бдинци), Добричко;
 
 60Иван А. Михайлов (1916-1984) - български оперен артист;
 
 49Иван Андонов (1934-2011) - български кинорежисьор и актьор; режисьор на “Дами канят”; “Опасен чар”; “Вчера”; “Адио Рио” и др.; родом от Пловдив;
 
 30Иван Атанасов (1847-1927) - български просветен деец; родом от Болград, Бесарабия;
 
 44Иван Бакалов (1891-1967) - български театрален актьор; родом от Шумен;
 
 1Иван Балсамаджиев (1953-2010) - български актьор и певец; телевизионен водещ; родом от Троян;
 
 15Иван Батек (1897-1968) - виден чешки скулптор и каменоделец; собственик на каменоделска фабрика; автор на множество български военни паметници;
 
 37Иван Богданов (1910-1992) - български писател, архивист, историк и библиограф; роден във Велико Търново;
 
 30Иван Бояджиев (1894-1981) - български художник; роден в Бургас;
 
 1Иван Бояджиев (1946-2009) - български преводач и издател;
 
 44Иван Братанов (1920-1968) - български театрален и киноактьор (“Крадецът на праскови”, “Шибил”); родом от с. Кардам, Търговищко;
 
 8Иван Волний (1887-1980) - писател, професионален хуморист, театрал и журналист е основател и на първата българска пътуваща водевилно-сатирична трупа Веселие;
 
 31Иван Вълчанов (1888-1949) - български художник;
 
 45Иван Г. Стефанов (1923-1994) - актьор;
 
 29Иван Гюзелев (1844-1916) - български просветен деец, математик, политик и философ; един от основоположниците на гимназиалното образувание по физика; министър на народното просвещение (1880); председател на Върховната сметна палата (1880-1894); народен представител; член на Либералната партия; роден в Габрово;
 
 34Иван Д. Иванов (1864-1941) - български литератор, публицист, диригент и композитор; родом от Свищов; вуйчо на Алеко Константинов и първи братовчед на проф. Иван Шишманов;
 
 44Иван Димитров (1851-1944) български художник (живописец и портретист); родом от Трявна;
 
 1Иван Динков (1932-2005) - български писател и поет; роден в с. Смилец, Пазарджишко;
 
 44Иван Екимов Манолов (1882-1963) - икономист, преподавател, доктор на политическите науки, подпредседател на Търговско-индустриалната камара във Варна и Българското търговско параходно дружество "Постоянство"; родом от Габрово;
 
 52Иван Занешев (1843-1918) - изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония; един от ръководителите на Воденската българска община; деец на ВМОРО; родом от Воден, Егейска Македония;
 
 1Иван Иванов - Коларов (1923-2009) - български писател, сатирик;
 
 29Иван К. Божинов (1867-1927) - български просветен деец, книжар, публицист и издател. В печатницата му се печатат вестниците "Глас Македонски", "Вардар", "Автономия", "Борба за свобода за Македония и Одринско" и др.; отговорен редактор е на списание "Лоза", списание "Свят", редактор и издател на в. "Дебър" и др; съставител е на „Българско календарче“, „Календарче България", „Календарче Вардар“ и т.н.; кмет е на Дебър по време на българското управление на града през Първата световна война; родом от Дебър, Вардарска Македония;
 
 49Иван Кавалджиев (1891-1959) - български народен музикант, диригент, композитор и издирвач на народни песни; роден е в с. Научен, Новозагорско;
 
 46Иван Калоферов (1906 -1985) - виден български лютиер и музикант, родом от с. Карджилово, Хасковско;
 
 35Иван Карановски (1882-1960) - български писател и поет; роден в Карнобат;
 
 34Иван Касабов (1896-1958) - български актьор;
 
 1Иван Кондов (1925-2004) - български театрален и киноактьор (“Голямото нощно къпане”); роден във Варна;
 
 4Иван Марангозов (1925-1998) - български инженер разработил първия български персонален компютър; роден в София; поставя началото на българската индустрия за производство на персонални компютри и допринася за развитието на обучението по информатика и информационни технологии.
 
 28Иван Маринов (1928-2003) - български композитор и диригент; роден в София;
 
 39Иван Мешеков (1891-1970) - български художник, литературен критик и публицист; родом от Златарица;
 
 39Иван Нешев (1927-1987) - български скулптор; роден в София;
 
 15Иван П. Стоянович (1930-1999) - виден български кинокритик, журналист и писател; внук на Иван Стоянивч – Аджелето;
 
14Иван П. Хаджов (1885-1956) - български общественик, литературен историк, езиковед и писател; деец на ВМРО; родом от Струга;
 
 5Иван Пауновски (1935-1990) - български писател, редактор, преводач от руски език и литературен критик; роден в град София;
 
 1Иван Пейковски (1931-2008) - български писател, журналист и краевед; директор на издателството на Отечествения фронт (1974-1980); родом от Троян;
 
 49Иван Пейчев (1916-1976) - български поет и драматург; роден в Шумен
 
 49Иван Пенков (1897-1957) - виден български художник (сценограф, живописец, приложник); основател на катедрата по сценография в Художествената академия; председател на Съюза на българските художници; роден в Казанлък;
 
 49Иван Попов (1927-1981) - български театрален режисьор;
 
 44Иван Радинов (1877 - 1966) - български художник, живописец;
 
 28Иван Радоев (1927-1994) - български драматург, поет и журналист; главен редактор на БНТ; роден е в Пордим;
 
 1Иван Росенов (1951-2008) - български сценарист и режисьр (“Спирка за непознати”); роден в София;
 
 37Иван Саламанов (1865-1931) - български просветен деец; автор на учебници по български език; родом от Габрово;
 
 25Иван Соларов (1925-2000) - български художник; син на ген. Константин Соларов;
 
 45Иван Фунев (1900-1983) - български художник и скулптор, основоположник на българския соцреализъм, роден в с. Горна Бешовица, Врачанско;
 
 54Иван Хаджимарчев (1897-1957) - български писател, белетрист; член на Дружеството на детските писатели и на Съюза на българските писатели; роден в Чирпан;
 
 30Иван Хаджитонев (?-1992) - български филмов деец (анимация);
 
 39Иван Хаджихристов (1892-1970) - български поет и преводач; роден в Стара Загора;
 
 28Иван Хр. Кирилов (1876-1936) - български поет и писател; родом от Елена;
 
 27Иван Хр. Попов (1902-1982) - български оперен певец;
 
 39Иван Христов (1900-1987) - виден български художник; родом от Видин;
 
 35Иван Юскеселиев (1887-1947) - виден български фотограф; един от първите български фотожурналисти
 
 22Иван Янев - български актьор и театрален деятел;Кирил Янев (1926-2003) - български театрален и киноактьор;
 
60Иван. Хр. Групчев (1874-1963) - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО; член на Охридския околийски революционен комитет; участва във временната българска управа в Охрид по време на Охридско-дебърското въстание; по време на Първата световна война е кмет на Охрид; родом от Охрид;
 
 10Иванка Гръбчева (1946-2013) – български режисьор; режисьор на "Войната на Таралежите" и др.;
 
 45Иванка Касабова (1883-1963) - българска драматична актриса; родом от Плевен;
 
 1Ивелин Димитров (1931-2008) - български композитор, диригент и музикален педагог; родом от Силистра;
 
 39Илия Воденичаров (1907-1969) - български учен, химик;
 
 28Илия Волен (1905-1982) - български белетрист и драматург; родом от с. Ъглен, Ловешко;
 
 28Илия Готовски (1920-2007) - български диригент, цигулар и музикален историк; роден в Троян;
 
 34Илия Григориев (1862-1929) - български просветен деец, основател на първия български училищен музей в Кюстендил (1897);
 
 9Илия Данев (? - 1932) – български капелмайстор;
 
 44Илия Саръилиев - български художник, илюстратор;
 
 44Илия Стоянов - Чанчето (1892-1975) - изтъкнат български диригент от оперетния театър; роден във Варна;
 
 37Илия Христофоров (1879-1953) - български просветен деец; учител в Солунската и Кюстендилската гимназия; родом от Радовиш, Вардарска Македония;
 
 58Илия Чомполов (1926-1977) - български кинодеец (“Краят на Песента”);
 
 1Илко Дундаков (1941-2008) - български сценарист и режисьор; родом от Казанлък;
 
 10Илчо Димитров (1931-2002) - български учен – историк; функционер на БКП;
 
 44Ирина Тасева (1910-1990) - видна българска театрална и киноактриса; родом от Кюстендил;
 
 15Ирина Щиглич (1933-2007) – изтъкната българска пианистка и хоров диригент;
 
 10Исак Паси (1928-2010) - български философ, изкуствовед и културолог; родом от Пловдив; автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история — от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“ (изд. „Наука и изкуство“), „Философско-есеистична библиотека“ (изд. „Георги Бакалов“, Варна), „Класическо наследство“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), „Философия и човек“ (изд. „Захарий Стоянов“) и др.; университетски преподвател;
 
 39Йозеф Менцел (1873-1948) - чешки преподавател по градинарство;
 
 39Йозеф Обербауер (1853-1926) - бележит австрийски художник и инженер, живял и творил в България; участва в първия кадастрален проект на София; роден в Санкт Леонард, Тирол, Австрия;
 
 39Йозеф Хохола (1845-1918) - чешки музикант; първият капелмайстор живял и работил в България; основател на гвардейския оркестър; роден в Стара Вестнице, Чехия;
 
 15Йозеф Цоликофер (1891-1954) - ботанист, градинар-алпинист; участвал в изграждането и развитието на парк „Врана”; през 1929 г. изгражда алпинеум на стръмния бряг на река Кестричка бара, северозападно от манастира ”Св. Димитър” в Евксиноград;
 
 39Йордан Адамов (1900-1970) - български театрален актьор; родом от София;
 
 47Йордан Ветвинов (1897 -1953) - български поет; родом от Дряново;
 
 35Йордан Йовков (1880-1937) - един от класиците на българската литература; родом от Жеравна;
 
 30Йордан Кусев (1861-1947) - български просветен деец (учител в Серското българско училище) и революционер; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
 
 28Йордан Леонардич (1885-1921) - български писател, драматург; родом от Оряхово;
 
 45Йордан Матев (1928-1968) - актьор, работил в Народния театър, роден в с. Златовръх, Асеновградско;
 
 1Йордан Радичков (1929-2004) - бележит български писател, журналист, драматург и сценарист; два пъти номиниран за Нобелова награда за литература; родом от с. Калиманица, Монтанско;
 
 7Йордан Стубел (1897-1952) - известен български поет най-вече с произведенията си за деца; псевдоним на Йордан Иванов Бакалов;. автор е и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.
 
55Йордан Черкезов (1901-1982) - виден български театрал, режисьор и педагог; родом от Пловдив;
 
 116Йорданка Вълчева (1927-2000) - български учен, икономист;
 
 23Йосиф Буреш (1883-1966) - български просветен деец и общественик, доброволец в юнашкия легион на Македоно-одринското опълчение през Балканската война; награден с орден “За храброст”; роден в София;
 
 39Йосиф Петров Шопов (1914-1988) - български археолог, историк и публицист;
 
 23Йосиф Силаба (1868-1940) - просветен деец от чешки произход, преподавател в Художествената академия; пръв ръководител на ателието по графика в Академията;
 
 23Йосиф Силаба (1890-1958) - цигулар от чешки произход, виолист; свири в квинтета на Иван Цибулка;
 
 15Йосиф Цанков (1911-1971) - виден композитор и музикален иноватор; родом от Русе, съосновател и на организирания баскетбол в България;
 
 49Калина Малина [Райна Радева - Митова] (1898-1979) - български детска писателка и преводачка; автор е на първия български детски роман “Златно сърце”; родена е в София, съпруга е на проф. Димитър Митов;
 
 32Карел Йермарж (1868-1922) - чешки капелмайстор и музикален педагог; преподава в Държавната музикална консерватория;
 
 1Катя Паскалева (1945-2002) - изтъкната българска театрална и киноактриса (“Козият рог”; “Вилна зона”); родом от Петрич;
 
 44Катя Попова (1924-1966) - българска оперна певица (сопран); родена в Плевен, умира в самолетна катастрофа;
 
 25Кина Гошева (1921-2006) - български художник (живопис);
 
 129Кира Александрова Димитрова (1892-1982) - българска просветна деятелка; преподавател в българското училище “Екзарх Йосиф I” в Цариград; председател на дружество “Радост”; сестра на Тодор Александров; родом от Щип, Вардарска Македония, съпруга на Янко Димитров от с. Загоричани, Егейска Македония;
 
 32Кирил Вапорджиев (1906-1980) - български музикант (виолончелист); роден в Русе;
 
 1Кирил Варийски (1954-1996) - виден български театрален и киноактьор (“Йо-хо-хо”); родом от Пловдив;
 
 37Кирил Гаджинов (1901-1944) - български просветен деец, един от създателите на първото читалище в с. Жиленци, Кюстендилско;
 
 33Кирил Драмалиев (1892-1961) - български просветен деец и дипломат; участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война; деец на БКП; министър на народната просвета (1947-1952); родом от София;
 
 129Кирил Ст. Георгиев (1906-1968) - български музикален деятел, композитор;
 
 8Кирил Тъпков (1885-1941) - български просветен деец; родом от гр. Солун;
 
 18Кирил Харалампиев (1926-1986) - хореограф, народен артист, фолклорист и педагог;
 
 35Кирил Христов (1875-1944) - изтъкнат български поет, писател, драматург и преводач; родом от Стара Загора;
 
 28Кирил Цибулка (1927-1997) - български композитор, автор на филмова музика (“Черните Ангели”, “Една жена на 33”); роден в София;
 
 37Кольо Дончев (1940-1994) - български артист;
 
 122Кольо Тенев Колев (1905-1950) - български художник, живописец; родом от Казанлък
 
 29Константин Величков (1855-1907) - български просветен деец, политик, писател и художник; деец на Народната и Прогресивнолибералната партия; министър на народното просвещение (1886; 1894-1897); министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894); министър на търговията и земеделието (1897-1898); народен представител; роден в Пазарджик;
 
 47Константин Д. Сагаев (1889 -1964) - основател на българската драматична школа, писател, драматург; роден е в с. Първенец, Пловдивско;
 
 44Константин Кисимов (1897-1965) - легендарен български театрален и филмов актьор; роден в Търново;
 
 1Константин Коцев (1926-2007) - известен български театрален и киноактьор (“Топло”; “Инспекторът и нощта”); роден в Цариград
 
 31Константин Кугийски (1905-1975) - български музикант (виолончелист) и музикален педагог;
 
 36Константин Обрешков (1933-1981) - български режисьор, документалист;
 
 1Константин Павлов (1933-2008) - български поет, сценарист и актьор; роден в с. Попово, Пернишко;
 
 30Константин Рамаданов (1875-1961) - български хоров диригент и педагог; заслужил артист; родом от Кюстендил;
 
 22Константин Стефанов (1879-1940) - български просветен деец; завършва в Йейлския университет; председател на Българо-американския македонски комитет; представител на ВМОК в САЩ; преподавател в СУ; роден в Банско, брат на Катерина Цилка;
 
 37Константин Търничков от Свищов (1867-1953) - български просветен деец, книгоиздател; роден в Свищов;
 
 14Константин Хаджиминев (1902-1964) - български актьор; играл в Скопския народен театър през Втората световна война;
 
 38Коста Динолов (1895-1958) - български поет, писател и преводач; родом от Русе;
 
 1Коста Колев (1921-2010) - български композитор, музикант и диригент (диригент на Оркестъра за народна музика на БНР); родом от с. Кортен, Сливенско;
 
 1Коста Цонев (1929-2012) - изтъкнат български театрален и киноактьор (“Осъдени души”; “Сватбите на Йоан Асен”); народен представител; роден в София;
 
 94Коста Църнушанов (1903-1996) - виден български просветен деец, общественик, революционер, историк, публицист и фолклорист; един от основателите на Младежката македонска тайна революционна организация; редактор на в. “Свобода или смърт” - орган на ВМРО; родом от Прилеп, Вардарска Македония;
 
 1Костадин Гугов (1935-2004) - изтъкнат български народен певец; изпълнител на македонски песни; роден в София, в семейство на бежанци от Кукуш, Егейска Македония;
 
 129Костадина Александрова Попорушева (1896-1985) - българска просветна деятелка; член на Македонския женски съюз и на Щипското благотворително братство; след 9 септември е интернирана в Белене; сестра на Тодор Александров; родена в Щип, Вардарска Македония;
 
 46Красимир Ризов (1935 - 2013) - режисьор в Българската национална телевизия;
 
 1Кремена Станчева (1941-2013) - българска народна певица; изпълнителка на шопски народни песни; част от световно-известния хор “Мистерията на българските гласове”; родом от с. Ковачевци, Софийско;
 
 39Крум Григоров (1909-1987) - български писател; роден в с. Габрашевци, Кюстендил;
 
 49Крум Кюлявков (1893-1955) - български писател, публицист, художник и общественик; деец на БКП; главен редактор на “Работническо дело”; родом от Кюстендил, в семейство на преселници от Велешко;
 
 4Кръстан Дянков (1933-1999) - български журналист и есеист; един от големите български преводачи от английски език; роден в град София; превел е творби на някои от най-значимите автори на американската литература на 20 век: Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Джон Чийвър, Джон Ъпдайк, Артър Милър, Тенеси Уилямс, Карл Сандбърг, Уилям Сароян и преди всичко Уилям Фокнър.
 
 44Кръстьо Сарафов (1876-1952) - изтъкнат български актьор, председател на Съюза на артистите (1924-1925), НАТФИЗ носи неговото име от 1954 г.; родом от с. Либяхово (сега Илинден), Неврокопско, брат на войводата на ВМОРО и ВМОК Борис Сарафов, син на възрожденеца Петър Сарафов;
 
 38Кръстю Крачунов (1881-1948) - български историк и писател; главен инспектор по история и география в министерството на образованието; роден в Златарица;
 
 110Кръстю Кутинчев (1871-1911) - български просветен деец; инженер, завършил в Гент; роден в Русе; брат на ген. Васил Кутинчев;
 
 1Кръстю Кърнев (1947-2004) - български музикант, китарист;
 
 45Кръстю Радев (1896-1931) - инженер-химик;
 
 29Кръстю Спиров (1886-1937) - български музикант; главен касиер на БНБ; родом от Кичево, Вардарска Македония;
 
 35Кузман Шапкарев (1834-1909) - виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на БКД (БАН); роден в Охрид;
 
 49Кънчо Симидов -български просветен деец; родом от Елена;
 
 36Лада Антова Бояджиева (1927-1988) - български режисьор (документалист) и журналист; родом от София;
 
 44Лазар Добрич (1881 -1970) - български цирков артист, педагог и режисьор; родом от с. Равно Поле, Софийско;
 
 1Лазар Николов (1922-2005) - български композитор и музикален педагог; председател на Съюза на българските композитори (1992-1999); родом от Бургас;
 
 46Лазар Пецев (1863 -1942) - български просветен деец; родом от Габрово;
 
 36Лазар Писковски (1856-1909) - български лесовъд; първият горски инспектор в Кюстендилско; родом от Етрополе;
 
0Лазар Пунев (1874-1955) - български просветен деец, директор на девическата гимназия в Битоля; родом от Гевгелийско, изгонен в България от сърбите власти през 1913 г.;
 
 49Лазар Радковски (1875-1934) - български просветен деец; родом от Троян;
 
 28Лалю Маринов - Ламар (1898-1974) - български писател, поет и издател; роден в с. Калейца, Ловешко;
 
 5Леа Иванова (1923-1986) - популярна българска певица; родена в град Дупница; Леа е псевдоним на Лилия; Леа Иванова израства в Цариград, където учи в Робърт колеж и пее в детския хор на Българската екзархия.
 
 49Лев Петричев - български поборник и краевед; роден в Трън;
 
 50Леда Милева (1920-2013) - български писателка, преводач, общественик и дипломат; директор на БНТ (1966-1970); представител на България в Юнеско; народен представител; родом от София, дъщеря на Гео Милев;
 
 44Лео Конфорти (1911 -1970) - български театрален и киноактьор от еврейски произход; родом от Дупница;
 
 44Лили Берон (1920-1996) - българска примабалерина, балетна педагожка, преподавател в Държавното хореографско училище; ръководител на балетния състав на Варненската опера; родом от София;
 
 38Лилия Томова Памукова (1942-2011) - български преводач и учител;
 
 44Лиляна Бочева (1924-2005) - виден български хоров дирегент и музикален педагог; дългогодишен диригент на хор “Бодра Смяна”; родом от Горна Оряховица;
 
 1Лиляна Михайлова (1939-2010) - българска писателка и сценаристка; родом от Пловдив;
 
 1Лиляна Русева (1932-2009) - българска художничка; родом от София;
 
 4Лора Керанова (1920-1984) - българска театрална и филмова актриса
 
 39Луиджи Росито(1948-1998) - български астролог от италиански произход;
 
 59Лука Н. Ослеков (1872-1945) - български просветен деец, краевед, историк; родом от Копривщица, произхожда от видния копривщенски род Ослекови;
 
 9Лъчезар Ичев (1949-199?) – български поет и литературен критик;
 
 29Лъчезар Станчев (1908-1992) - български писател, преводач и журналист; автор на детска литература; родом от Вършец;
 
 61Лъчезар Стоянов (1938-1991) - български театрален и киноактьор; роден в София;
 
 38Люба Бистрова - Шекерджиева (1894-1977) български просветен деятел, учител; родена в Охрид;
 
 32Люба Касърова (1884-1948) - българска поетеса; преводач и общественик; родена в Солун в семейството на чешкия учител Франтишек Сплитек;
 
 47Люба Ковачева (? -1973) - български географ и социолог;
 
 33Любен Балкански (1902-1977) - български музиколог;
 
 23Любен Г. Митрев - български актьор;
 
 49Любен Георгиев (1884-1954) - български драматичен актьор; родом от Русе;
 
 46Любен Лингоров (1913 -1989) - български музикант, концертмайстор;
 
 36Любен Мелнишки (1905-1967) - виден български географ; родом от Радомир;
 
 45Любен Минчев (1904-1959) - български оперен певец, тенор; родом от с. Градец, Сливенско;
 
 50Любен Христофоров (1893-1963) - български геолог и писател; автор на приключенска литература и пътеписи; роден в София;
 
 33Любомир Бобевски (1878-1960) - виден български поет и писател; почетен член на Добруджанската революционна организация; родом от Тетевен;
 
 47Любомир Димитров (1930 -2001) - български театрален и филмов актьор; родом от София;
 
 9Любомир Кабакчиев (1925-1986) - български актьор и театрален режисьор; родом от Казанлък;
 
 23Любомир Мицов (1945-1971) - български музикант; басист на оркестър “София”; загива в самолетна катастрофа с Паша Христова
 
 34Любомир Романски (1912-1989) - виден български диригент, работи в Германия, син на акад. Стоян Романски;
 
 44Людмила Прокопова (1888-1959) - пианист и музикален педагог, дългогодишен съпровод на оперната певица Христина Морфова; родена в Чехия;
 
 1Магда Абазова (1923-2011) - българска художничка; автор на пейзажи, портрети; натюрморти; илюстрира детски книги; родом от София;
 
 1Магда Пушкарова (1920-2006) - българска народна певица, изпълнява народни песни от Странджанско; родена в Малко Търново;
 
 15Майя Томова (1941-1998) – българска актриса;
 
 32Макарий Порталски (1915-1979) - български преводач и класически филолог;
 
 44Малей [Матей] Лулчев Малеев (1848-1933) - български учител и преводач; родом от Копривщица, брат на Коста Лулчев;
 
 6Манаси Поптодоров (1860-1938) - виден учител по българско църковно песнопение; родом от Серско;
 
 45Мара Белчева (1868-1937) - видна поетеса, преводачка и придворна дама. Съпруга на Христо Белчев, след смъртта му е близка с Пенчо Славейков; родом е от Севлиево;
 
 14Мара Ковачева Бакалова (1911-1955) – българска художничка;
 
 29Мара Черен - Попова (1879-1944) - българска пианистка и певица; преподавател и общественик;
 
 44Маргарита Дупаринова (1921-2005) - българска театрална актриса; родом от София, дъщеря на дееца на БЗНС Спас Дупаринов, съпруга на Апостол Карамитев;
 
 1Мариана Димитрова (1954-2005) - българска театрална и киноактриса (“Осъдени души; “Дами канят”); родом от с. Козаревец, Великотърновско;
 
 39Марин Б. Маринов (1916-1970) - български математик;
 
 3Марин Георгиев Устагенов (1872-1937) - български художник – живописец; ученик на Иван Мърквичка; произхожда от виден русенски род на строители. Дядо му Уста Гено Маринов е ученик на Кольо Фичето;
 
 48Марио Вътков (1952-1995) - български художник, илюстратор;
 
 44Марио Жеков (1898-1955) - български художник (живописец); родом от Стара Загора;
 
 39Мария Грубешлиева (1900-1970) - българска поетеса и писателка; родена в Кюстендил;
 
 44Мария Милкова - Золотович (1898-1983) - българска оперна певица; родом от Пловдив;
 
 46Мария Наследникова - български художник, сценограф;
 
 1Мария Нейкова (1945-2002) - българска певица (“Вървят ли двама”) и композиторка (“Светът е за двама”); родена в Пловдив;
 
30Мария Нонова - Чорбаджийска - български художник; съпруга на Чудомир;
 
 25Мария Попова (1866-1940) - български актриса; смятана за първата професионална актриса в България; родена в Русе;
 
 1Мария Пухлева (1938-2015) - български музикален журналист и художник;
 
 44Мария Симова (1920-1977) - българска актриса, драматург и писател; родом от Карлово;
 
 44Мария Хлебарова (1877-1954) - видна българска актриса; родом от Пазарджик;
 
 23Мартин Гловня (1919-1986) - български географ; автор на първия учебник по физическа география; роден в София;
 
 44Матей Икономов (1871-1960) - български драматичен актьор, драматург, режисьор, театрален деец и педагог; родом от Сопот;
 
 37Меди Христова Димитрова (1935-2010) - българска актриса; родом от Дупница;
 
 44Методи Андонов (1932-1974) - изтъкнат български театрален и филмов режисьор (“Козият рог”); родом от с. Калище, Пернишко;
 
 58Методи Балалчев (1896-1978) - български художник, скулптор и резбар; председател на дружеството на художниците иконописци и резбари; основател на дружеството на художниците приложници; родом от с. Сопотско, Ресенско; Вардарска Македония;
 
 32Методи Матакиев (1881-1958) - български математик;
 
 32Методи Садилов (1894-1963) - български културен деец; родом от Охрид;
 
 46Методи Т. Наков (1903-1993) - български поет и писател;
 
 44Мила Димитрова (1896-1983) - българска актриса;
 
 44Мила Павлова (1928 -1963) - българска актриса; родом от Пловдив;
 
 44Мила Падарева (1921 -1997) - актриса;
 
 32Милан Г. Марков (1873-1941) - български културно-просветен деятел; юрист; родом от Тулча, Северна Добруджа;
 
 34Милан Карчев (1879-1952) - български електроинженер, дипломирал в САЩ; роден в Кюстендил;
 
 38Милан Пешев (1904-1980) - български художник;
 
 32Милан Шосев (?-1940) - български ботаник;
 
 85Миле Марковски (1939-1975) - български писател и публицист; родом от София; син на Венко Марковски;
 
 45Милка Ерато (1890-1954) - българска актриса; родом от Варна;
 
 29Милка Ст. Радева-Атанасова (1898-1979) - българска оперна певица;
 
 129Милош Попдимитров (1895-1969) - български просветен деец и фолклорист; член на Костурското благотворително братство; роден в с. Вишени, Костурско, Егейска Македония;
 
 35Мими Балканска (1902-1984) - българска оперна и оперетна певица; съоснователка на Кооперативния театър; една от основателките на Художествения оперен театър; родена в Русе;
 
 8Минко Фетваджиев (1927-1993)- български художник; родом от Русе;
 
 98Минчо Никифоров (1896-1962) - български художник; твори в областта на битовия жанр; пейзажа и илюстрацията; илюстрира “Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе” (1948) и “Приключенията на Крачун и Малчо в София”; роден в Севлиево;
 
 32Мирослав Минев (1898-1982) - български поет и писател; роден в Казанлък;
 
 44Мита Стойчева (1909-1976) - видна българска народна певица; родом от с. Мекиш, (дн.Обединение), Великотърновско;
 
 66Михаил Г. Шопов (1925-1990) - български композитор; автор на детски песни;
 
 37Михаил Емануилович Поснов (1873-1931) - руски библеист и изследовател на християнската църква; емигрира в България след Болшевишката революция; професор в Софийската духовна академия и СУ; родом от Рязан, Русия;
 
 8Михаил Заяков (1858-1917) - педагог в духовната семинария; роден във Велико Търново;
 
 70Михаил Ковачев [Mишо Драгалевски] (1905-1972) - български църковен историк, писател, поет и преводач; изследовател в архивите на Зографския и Хилендарския манастир; роден в София, син на ген. Антон Ковачев от Щип и внук на революционера Михаил Ковачев, ръководител на Щипския революционен комитет;
 
 27Михаил Лъкатник(1920-1974) - български поет и писател; родом от Ямбол;
 
30Михаил Люцканов (1900-1989) - български оперен певец (баритон), родом от София;
 
 25Михаил Милков (1923-2003) - български диригент; ръководител на смесен хор на БНР; роден в Лом;
 
 34Михаил Мънзов (1970-1999) - български философ и богослов;
 
 6Михаил Хаджимишев (1914-1987) - виден български оперен режисьор; роден в Боровец в семейство на българския дипломат от Велес Панчо Хаджимишев и художничка (американка).
 
 38Михаил Шекерджиев (1889-1957) - български поет, музикален педагог и военен деец, автор на музиката на химна “Велик е нашият войник”; родом от Габрово
 
 18Михайло Драгоманов (1841-1895) - украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик; професор по история в Киевския и Софийския университет; Драгоманов е един от основателите на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК) заедно c Иван Шишманов;
 
 18Михайло Парашчук (1878-1963) - виден украински и български скулптор; Роден в село Варваринци, Украйна; част от неговите произведения могат да се открият във: фасадата на Народната библиотека, Софийския университет (орнаменталните дъги наа входа на Ректората) и т.н.;
 
 32Михалаки Георгиев (1854-1916) - български общественик и писател (белетрист); дипломат; стопански деец; управител на Видинската митница; член на БКД; родом от Видин;
 
 1Младен Несторов (1924-2003) - български кинорежисьор;
 
 38Младен Панов Филков (1896-1951) - български оперен певец
 
 5Младен Панчев - преподавател в Солунската девическа гимназия;
 
 49Надежда Борозанова(1909-1998) - българска прима балерина;
 
 47Надежда Вакавчиева (1907-1967) българска актриса; родом от Бяла;
 
 1Найден Андреев (1945-2013) - български композитор и аранжор (“Шесто чувство”; “Мексико”); родом от София;
 
 30Найден Кираджиев (1867-1932) - български просветен деец; роден в с. Губеш, Царибродско;
 
 1Наум Шопов (1930-2012) - виден български театрален и киноактьор; родом от Стара Загора; родът му произхожда от с. Загоричани, Костурско, Егейска Македония;
 
 45Невена Буюклиева (1896-1966) - изтъкната българска драматична актриса; играе на сцената на Народния театър от 1923 до 1966 г.; родом от София;
 
 37Невена Евст. Милошева (1908-1993) - видна българска актриса и поетеса, родом от Трън;
 
 1Невена Симеонова (1937-2012) - българска актриса; родена в София, съпруга на Наум Шопов;
 
 28Неделчо Драганов (1925-1983) - български писател; родом от Бургас;
 
 26Неделю Янков (1884-1913) - български театрален актьор; играе в Народния театър;
 
 44Нейчо Попов (1924-1974) - изтъкнат български актьор и режисьор, един от създателите на Държавния сатиричен театър; родом от Бургас, съпруг на Стоянка Мутафова;
 
 84Нестор Попов (1879-1936) - български просветен деец и революционер; член на ВМОРО; част от Галичкото революционно началство на ВМОРО; директор на българските училища в с. Гари и в Галичник; роден в с. Гари, Реканско, Вардарска Македония;
 
 30Никифор Ганев (1883-1963) - български писател и публицист; просветен деец, краевед; родом от Севлиево;
 
 27Никола Аврамов (1897-1945) - български художник; работи по реставрацията на Боянската църква; родом от Ямбол; син на Васил Аврамов от Калофер;
 
 50Никола Агънски (1889-1959) - български социолог; “Въведение към социологията”; родом от Дебелец;
 
 14Никола Алексиев (1889-1957) - български културно-просветен деец, поет и писател; родом от Белица;
 
 28Никола Балабанов (1898-1969) - български театрален актьор; роден в Щип, брат на проф. Александър Балабанов;
 
 15Никола Белопитов (1901-1972) – български инженер, изобретател и стопански деятел; родом от Панагюрище;
 
 34Никола Блажев (1877-1945) - български композитор и педагог; автор на военния марш “Ечи ти горди наш Балкан” и на още много маршове и кантати; родом от Кюстендил, родителите му са преселници от Кратово;
 
 46Никола Бочев (1916 -1973) - български пианист и диригент;
 
 79Никола Вапцаров (1909-1942) - бележит български поет; деец на БКП; участва в съпротивителното движение през Втората световна война; член на Македонския литературен кръжок; осъден на смърт и разстрелян; родом от Банско; син на революционера Йонко Вапцаров;
 
 60Никола Г. Настев (1866-1929) - български просветен деец; гимназиален директор; родом от с. Церово, Леринско, Егейска Македония; брат на революционерите Лечо Настев и Стефан Настев; баща на българския писател и режисьор Александър Настев;
 
 1Никола Гюзелев (1936-2014) - световноизвестен български оперен певец, бас; роден в Павликени;
 
 22Никола Д. Данчов (1846-1927) - български изтъкнат художник (живописец) и поборник; брат на Георги Данчов Зографина; роден в Чирпан;
 
13Никола Д. Христов (1912-1996) - оперен артист;
 
 1Никола Дачев (1933-2004) - български актьор;
 
 12Никола Зидаров (1878-1955) – български писател; родом от Чирпан;
 
 129Никола Иванов (1904-1969) - български музикален деятел;
 
 44Никола Икономов (1896-1959) - български драматичен артист, режисьор и драматург.; роден в Стара Загора;
 
 15Никола Кожухаров (1892-1971) - български живописец и сценограф; родом от Казанлък;
 
 14Никола Ламбрев (?-1964) – български художник – калиграф; родом от Лозенград
 
 2Никола Максимов - български просветен деец и писател; роден в Болград;
 
 10Никола Мирчев (1921-1973) - български художник: живописец, илюстратор и карикатурист; родом от Кюстендил;
 
 34Никола Монев (1876-1956) - български учител и писател; роден в Севлиево;
 
 50Никола Мушмов (1869-1942) - виден български учен (нумизмат); директор на Народния музей; член-основател на Българския археологически институт; член-учредител на Македонския научен институт; член на Историческото дружество в София; родом от Струга, Вардарска Македония;
 
 56Никола Панов (1907-1983) - виден български цирков артист; играе в Австрийски, Германски и Испански циркови трупи; участва в снимките на немския филм “Сенки на манежа” (1933);
 
 44Никола Попов (1899-1963) - театрален, оперен и филмов актьор; родом от Бургас;
 
28Никола Пушкаров (1874-1943) - първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието у нас; революционер и деец на ВМОРО; участник в Илинденско-преображенското въстание; редактор на в. “Свобода или смърт”; роден в Пирдоп;
 
 32Никола Пъдарев (1875-1949) - изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и политик; народен представител, привърженик на Демократическа партия; родом от с. Гайтаниново, Неврокопско
 
 1Никола Рударов (1927-2010) - български актьор и режисьор (“Комбина”; “От нищо нещо”); роден в София, в семейство на бежанци от Македония;
 
 44Никола С. Динев (1926-1975) - български актьор;
 
 71Никола Ст. Попов (1868-1954) - български художник; гравьор;
 
 11Никола Станев (1862-1949) – български учен - историк; родом от село Велчево, Търновско;
 
29Никола Станишев (1897-1980) - български писател, преводач; ръководител на “Българска орда”; родом от София; син на Христо Станишев;
 
 49Никола Станчев (1907-1979) - български художник, график;
 
 73Никола Т. Балабанов (1893-1966) - български писател и литературен критик; издател на списание “Завети”; родом от София;
 
 28Никола Танев (1890-1962) - изтъкнат български художник (живописец); репресиран от комунистическата власт след 9 септември; родом от Свищов;
 
 37Никола Тузсузов (1900-1977) - български художник (сценограф, илюстратор и шрифтописец); роден в Провадия;
 
 28Никола Фурнаджиев (1903-1968) - български поет и преводач; родом от Пазарджик;
 
 46Никола Ц. Галчев (1871 -1948) - български просветен деец, общественик; родом от Габрово;
 
 15Никола Чолаков - Красноселски (1923-2008) – български поет;
 
 34Никола Щърбанов (1895-1939) - български актьор;проф. Симеон Симеонов (1925-2006) - български инженер;
 
 15Николай Абаджиев (1898-1971) – български музикант – композитор;
 
 1Николай Антонов (1936-2004) - български писател, литературен критик и преводач; роден в с. Емен, Великотърновско;
 
 59Николай Джикелов (1916-1990) - български театрален и киноактьор; роден в Ямбол;
 
 30Николай Евров (1903-1973) - български художник (живописец); родом от Стара Загора;
 
 8Николай Кирилов(1922-1992) - български писател;
 
 1Николай Костадинов (1959-2004) - български актьор;
 
 1Николай Кънчев (1936-2007) - български поет и преводач; роден в с. Бяла вода, Плевенско;
 
 28Николай Лилиев (1885-1960) - изтъкнат български поет (символист) и драматург; роден в Стара Загора;
 
 28Николай Марангозов (1900-1967) - български писател, поет и драматург; родом от с. Късовци, Габровско;
 
 28Николай Масалитинов (1880-1961) - руски и български театрален деец, артист и режисьор; роден в Харков (дн. Украйна);
 
13Николай Н. Попов (?-1995) – български музикант – диригент; протопсалт на Българската православна църква;
 
30Николай Павлович (1835-1894) - изтъкнат български художник (живописец); роден в Свищов, син на българския възрожденец Христаки Павлович от Дупница;
 
 34Николай Парушев (1931-2003) - български поет, драматург и театровед; родом от Варна;
 
 39Николай Терзиев (1900-?) - български композитор (“Българи от старо време”);
 
 45Николай Фол (1898-1969) - писател, драматург, режисьор, общественик и публицист, роден в Берковица;
 
 28Николай Хрелков (1894-1950) - български поет и публицист; член на БКП; родом от Бяла Слатина;
 
30Николай Широв - Тарас (1920-1986) - български писател (хуморист и сатирик); роден в с. Горски извор, Хасковско;
 
 28Николай Янков (1925-1982) - български писател и литературовед;
 
 94Нина Янкова - руски и български кинорежисьор; съпруга на проф. Янко Янков;
 
 15Олга Белопитова (1928-1999) – художничка; съпруга на Никола Белопитов; родена в град София;
 
 29Орлин Василев [Христо Петков Василев] (1904-1977) - български писател и публицист; деец на БКП; ръководи БНР след 9 септември; директор на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (1964-1965); роден в с. Враняк, Белослатинско;
 
 1Оскар Кристанов (1937-2010) - български кинодокументалист;
 
 39Отмар Матеевич (1916-1996) - български историк и изследовател; автор на "Народопсихология и държавност";
 
 28Павел Вежинов [Никола Делчев Гугов] (1914-1983) - виден български писател и сценарист; член на БКП; народен представител; родом от София (Драз Мах’ла);
 
 49Павел Елмазов (1898-1975) - български оперен певец, бас; заслужил артист; родом от София; син на Евгения Марс;
 
 38Павел Куршумов (1934-1984) - виден български артист и певец;
 
 1Павел Матев (1924-2006) - български поет, журналист и общественик; деец на БКП; министър на културата (1993-1995; 1995-1996); родом от с. Оризово, Старозагорско;
 
 8Павел Теохаров(1893-1971) - български педагог и философ; директор на Учителския институт в Стара Загора;
 
 44Панайот Димитров (1882-1941) - български оперен певец (тенор); родом от Русе;
 
 25Пандели Кисимов (1832-1905) - български просветен деец, писател и преводач; родом от Велико Търново;
 
 36Пандо Киселинчев (1890-1980) - български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България; общественик и революционер, участва в дейността на ВМОРО и ВМРО; един от основателите на Македонския научен институт; родом от с. Косинец, Костурско, брат на войводата Лазар Киселинчев;
 
 39Панка Пелишек (1899-1990) - видна българска пианистка от чешки произход; преподавател в Държавната музикална академия, правнучка на известния композитор Франц Шпиндлер;
 
 44Панчо Владигеров (1899 -1978) - виден български композитор, музикант, диригент, педагог и общественик; роден в Цюрих, Швейцария;
 
 68Панчо Дорев (1878-1939) - български юрист, общественик, дипломат и историк; един от първите български османисти; народен представител в Османския парламент след Младотурската революция; роден в с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония;
 
 30Паун Генов (1915-1999) - български писател, поет и документалист, член на БЗНС; родом от с. Средногорово, Казанлъшко;
 
 23Паша Христова (1946-1971) - популярна българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на XX век (“Една българска роза”, “Повей ветре”); родом от София; загива в самолетна катастрова;
 
 46Пейо К. Яворов (1878-1914) - български поет символист и революционер, войвода на ВМОРО, смятан за един от най-големите български поети на 20 век; родом от Чирпан;
 
 49Пенчо Балкански (1908-1985) - български художник (живописец и график) и фотограф; роден в с. Ломец, Ловешко;
 
 36Пенчо Георгиев (1900-1940) - български художник - живописец, илюстратор, график и сценограф; родом от Враца;
 
 28Пенчо Славейков (1866-1912) - бележит български поет и писател; участник в литературен кръг “Мисъл”; номиниран за Нобелова награда; родом от Трявна;
 
 1Пепа Николова (1946-2006) - българска театрална и киноактриса (“Понеделник сутрин”); тв водещ; родом от Харманли;
 
 45Перикъл Т. Чилев (1864-1925) - български етнограф и учител; член-учредител на МНИ; учител по латински и гръцки на принц Борис Търновски и Кирил Преславки; родом от Крушево;
 
 1Петко Абаджиев (1913-2006) - български художник (живописец); родом от Карлово;
 
 50Петко Д. Вълов (1861-1898) - български просветен деец; български филолог; (“Методика на българския език” 1893); родом от Видин;
 
 44Петко Карлуковски (1921 -1974) - виден български театрален и филмов актьор, награден с орден “Кирил и Методий” I степен; родом от Бяла Слатина;
 
 44Петко Мавродиев Атанасов (1889-1956) - български театрален и киноактьор; родом от гр. Пловдив;
 
 7Петко Ников ( - 1946) – български театрален артист;
 
 28Петко Рачов Славейков (1822-1885) - бележит български възрожденец; книжовник; поет; публицист; фолклорист; политик; кмет на Стара Загора (1877); председател на Народното събрание (1880); министър на народното просвещение (1880); министър на вътрешните работи (1880-1881; 1885); народен представител; родом от Велико Търново;проф Георги Златарски (1854-1909) - български учен; основател на геоложката наука в България; роден във Велико Търново;
 
 28Петко Ю Тодоров (1879-1916) - български писател и поет; член на литературен кръг “Мисъл”; родом от Елена;
 
 33Петър Бонев (1923-2004) - български писател;
 
 129Петър Брайков (1940-1987) - български художник, график; роден в Пловдив;
 
 1Петър Василев (1911-2009) - български театрален актьор; родом от с. Студен кладенец, Старозагорско;
 
 36Петър Вълчев (1905-1964) - български художник - живописец; роден в с. Бойница, Видинско;
 
 35Петър Гачев (1911-1973) - български художник; роден в Брацигово;
 
 1Петър Гюзелев - Пеци (1945-2013) - български композитор и музикант; китарист на група “Щурците”; роден в Стара Загора;
 
 44Петър Д. Гочев (1892-1967) - български театрален и киноактьор; театрален деец, председател на Съюза на артистите в България (1945-1967), директор на Народния театър (1945-1947); роден в Чирпан;
 
 44Петър Золотович (1893-1977) - български оперен певец (баритон), един от създателите на днешния Младежки театър; родом от София, родът му е от Калофер;
 
 44Петър К. Стойчев (1879-1945) - изтъкнат български сценарист и режисьор, основател на оперетния Свободен театър; родом от Шумен;
 
 49Петър Кънчев (1874-1958) - български художник и резбар;
 
 49Петър Мирчев (1907-1991) - български писател, журналист и езиковед; деец на ВМРО и Илинденската организация; роден в Битоля, Вардарска Македония в семейството на Спиридон Мирчев;
 
 44Петър Морозов (1880-1951) български художник (живописец, график); родом от Русе;
 
29Петър Незнакомов (1920-1997) - български писател и сценарист (“Хитър Петър”); родом от Сливен;
 
 34Петър Ненов (1930-1990) - български писател (фантаст); роден в София;
 
 15Петър Рамаданов (1895-1972) – български скулптор и живописец; родом от Кюстендил; завършва художествените академии на София и Венеция; работил по филма Бен Хур; Автор е на произведения на монументално-декоративната скулптура, които включват бюст-паметници във Велико Търново, Горна Оряховица, Добрич, Кюстендил и Плевен, всичките направени след 1955 година. През 1923 година за фасадата на Търговската банка в София изработва атланти, детски фигури, маски и орнаменти. Други негови произведения са: маска на проф. Николай Райнов (1922), глава на проф. Асен Златаров (1922) и глава на Гео Милев (1923);
 
 39Петър Свирачев (1934-2003) - български историк;
 
 1Петър Слабаков (1923-2009) - популярен български актьор (“Цар и генерал”; “Вечни времена”;); един от основателите на Независимо сдружение “Екогласност”; народен представител; роден в Лясковец;
 
 44Петър Ступел (1923-1997) - изтъкнат български композитор, автор на множество популярни детски песни (“Аз съм Сънчо”, “Зайченцето бяло”); родом от София;
 
 35Петър Урумов (1895-1978) - виден български художник (пейзажист); роден в София;
 
 45Петър Щабеков (1915-1984) - музикант, музикален критик и преводач; роден в София;
 
 38Петя Балканлиева (1930-1972) - българска поетеса;
 
 44Петя Герганова (1905-1985) - видна българска драматична актриса; родом от Шумен, съпруга на Георги Стаматов;
 
 1Пламен Масларов (1950-2010) - български режисьор, актьор, сценарист и продуцент; директор на Народния театър (2001-2003); родом от София;
 
 1Пламен Цонев (1936-2012) - български писател; роден в Горна Оряховица;
 
 1Продан Нончев (1939-2014) - български театрален и киноактьор (“Козият рог”; “Ударът”;); родом от с. Воден, Ямболско;
 
 78Пролетсин Чачановски (1922-1933) - дете-поет; автор на стихосбирка; родом от София; син на Цветан Чачановски;
 
 15проф д-р Антон Шоурек (1857-1926) - чешки математик; почетен член на Чешкото дружество на математиците и физиците (1912); дописен член на Кралското чешко общество на науките (1911); декан на Физико-математическия факултет в Софийския университет през 1908/1909 г.; член основател на Българското физико-математическо дружество (1898).;
 
 72проф Марин Павлов Маринов (1933-2009) - български учен, инженер;
 
 47проф. Васил Арнаудов (1889 -1946) - български геолог, един от основателите на Българското геологическо дружество; родом от София;
 
 32проф. д-р Бранко Джорджевич (1923-1987) - историк;
 
 15проф. Александър Вълканов (1904-1971) - български учен - зоохидробиолог и протистолог; родом от Битоля; член-кореспондент на БАН;
 
 32проф. Александър Георгиев(1905-1988) - български преподавател, дъновист;
 
 59проф. Александър Кръстев (1920-2010) - български учен;
 
 32проф. Александър Милев (1904-1980) - български езиковед, литературовед, лексикограф, преводач и класически филолог; роден в Годеч;
 
 50проф. Александър Попов (1907-1959) - български учен, философ;
 
 15проф. Александър Попов (1934-2006) – български учен;
 
 69проф. Александър Танев (1928-1996) - виден български композитор, музикален педагог; общественик; един от майсторите на българската хорова песен; роден в Будапеща;
 
 49проф. Александър Тошков (1909-1990) - български микробиолог; пчелар; роден в Трън;
 
1проф. Александър Фол (1933-2006) - изтъкнат български историк, траколог; основател е на Института по тракология при БАН; заместник-министър на културата (1974-1979); министър на народната просвета (1979-1986); министър на културата, образованието и науката (1989); народен представител; роден в София;
 
 36проф. Алипи Матеев (1914-1979) - български учен, математик; роден в с. Челопеч; Пирдопско;
 
 45проф. Анастас Ю. Тотев (1906-2000) - юрист завършил университетите в Корнел и Харвард; преподавател по статистика; роден в София;
 
 9проф. Анастасия Балабанова (1897-1982) – изтъкната българска преподавателка по български език и литература;
 
 49проф. Андрей Николов (1878-1959) - виден български скулптор; автор на някои от най-известните български паметници; роден във Враца;
 
 70проф. Антон Диков (1938-2004) - изтъкнат български пианист и музикален педагог; солист на Софийската филхармония, концертирал из целия свят; родом от София, внук на ген. Антон Ковачев;
 
 5проф. Асен Биолчев (1906-1997) – български учен; роден в град София във видно прилепчанско семейство.
 
 39проф. Асен Василев (1909-1987) - виден български резбар и художник; родом от с. Арда, Смолянско;
 
 27проф. Асен Д. Попов (1915-1994) - български учен;
 
 31проф. Асен Димитров (1894-1960) - български композитор, диригент и музикален педагог; родом от Пловдив;
 
 44проф. Асен Златаров (1885 -1936) - учен и общественик, белетрист, основоположник на биохимията в България; роден в Хасково;
 
 32проф. Асен Трифонов (1917-2002) - български химик;
 
 39проф. Асен Христофоров (1910 -1970) - български писател и преводач; педагог; икономист; роден в Пловдив;
 
 39проф. Атанас Ганчев (1919-1970) - български ботаник (дендролог); родом от с. Мекиш (дн. Обединение), Търновско;
 
 25проф. Атанас Гърдев (1896-1964) - български музикант и музикален педагог; ректор на Държавната консерватория (1947-1948); родом от Стара Загора;
 
 28проф. Атанас Илиев (1893-1985) - български учен, психолог и философ; член на литературен кръг “Стрелец”; ректор на Скопския университет (1943-1944); родом от Стара Загора;
 
 30проф. Богомил Караконов (1940-2011) - изтъкнат български музикант; виолончелист (солист); дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония и педагог в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”; роден в София;
 
 29проф. Богомил Райнов (1919-2007) - български писател и професор по естетика; член на ЦК на БКП; народен представител; роден в София, син на акад. Николай Райнов;
 
 1проф. Божидар Абрашев (1936-2006) - български композитор и музикален педагог; министър на културата (2001-2005); народен представител; родом от София;
 
 29проф. Божин Божинов - български учен; икономист;
 
 84проф. Борис Д. Боев (1922-2010) - български историк; родом от с. Врабево, Троянско;
 
 39проф. Борис Илиев (1896-1981) - български учен, основател и ръководител на катедра “Механизация на земеделието” в Агрономическия факултет; роден в Пловдив;
 
 29проф. Борис Койчев (1909-1982) - основоположник и ръководител на първата самостоятелна катедра по Биохимия в България; родом от София;
 
 44проф. Борис Колев (1906-1982) - български художник и преподавател по рисуване; роден в Кюстендил;
 
 44проф. Борис Михайлов (1893 -1968) - български театрален актьор, роден в София;
 
 44проф. Борис Недков (1910-1975) - български историк (ориенталист), родом от с. Върбовка, Великотърновско;
 
 22проф. Борис Русев (1929-2002) - български учен;
 
 45проф. Борис Хинчев (1933-2008) - изтъкнат диригент;
 
 117проф. Борис Янев (1908-1982) - виден български лекар; ръководител на Катедрата по хигиена към Медицинския факултет;
 
 1проф. Ботьо Тачков (1924-2012) - български и американски икономист; банков експерт; работи в Държавния департмент на САЩ; Световната банка и ООН; родом от Перник;
 
 6проф. Ботю Берберов (1887-1956) – български учен; професор в стопанския факултет на Софийския университет;
 
 44проф. Боян Дановски (1899-1976) - български режисьор, педагог, театровед и драматург; родом от Русе;
 
 25проф. Боян Лечев (1926-2004) - изтъкнат български цигулар, педагог и общественик; родом от София;
 
 46проф. Боян Пиперов (1906 -1982) - виден библеист и богослов, брат на митрополит Никодим Сливенски; родом от Русе;
 
 4проф. Васил Арнаудов (1933-1991) - български диригент; родом от град Варна; дългогодишен ръководител на софийски камерен хор;
 
 35проф. Васил Берон (1904-1955) - български юрист;
 
30проф. Васил Вергилов (1920-2000) - български геолог;
 
33проф. Васил Захариев (1885-1971) - български художник (график) и изкуствовед; основоположник на българската графика; роден в Самоков;
 
 64проф. Васил Ив. Захариев (1929-2006) - български учен; географ; метеоролог;
 
 1проф. Васил Инджев (1925-2008) - български актьор, режисьор и театрален педагог;
 
 27проф. Васил Метев (1931-2007) - български учен, физик и педагог; роден в София;
 
 33проф. Васил Николов (1904-1986) - български просветен деец, богослов; роден в с. Арда;
 
 49проф. Васил Попов (1901-1968) - български ентомолог;
 
 35проф. Васил Стоин (1880-1938) - виден български музикален фолклорист; родом от Самоков;
 
 7проф. Васил Цанков (1905-1986) - изтъкнат български учен; родом от Горна Оряховица; геолог-палеонтолог; ръководител на катедрата по палеонтология в Софийския университет; член-кореспондент на БАН;
 
 34проф. Васил Чочов (1920-1983) - български философ и социолог, внук на революционера от Берово Васил Чочов; роден в София;
 
 45проф. Велчо П. Велчев (1907-1991) - историк; заместник-ректор на СУ;
 
 31проф. Венеци Бузов (1904-1982) - български юрист и педагог; родом от Враца;
 
 37проф. Вера Галева - Аначкова (1914-1995) български учен, специалист по почвознание;
 
 47проф. Виржиния Паскалева - Захариева (1923 - 2012) -историк;
 
 50проф. Владимир Аврамов (1909-2007) - български цигулар и музикален педагог; един от основателите на “Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” в Пловдив; създател на камерен оркестър “Български струнен квартет”; роден в София;
 
 50проф. Владимир Дивизиев (1923-1993) - български учен, ректор на ВМЕИ; роден в с. Елешница, Разложко;
 
 39проф. Владимир Каракашев (1932-2008) - български театрален и литературен критик; педагог; функционер на БКП; роден в Русе, син на проф. Георги Каракашев;
 
 15проф. Владимир Кутиков (1908-180) – български учен; професор по международно право;
 
 1проф. Георги Бакалов (1943-2012) - български историк; медиавист; родом от Гоце Делчев;
 
 28проф. Георги Брадистилов (1904-1977) - виден български учен, математик; ректор на Строителния факултет на държавната политехника (1947-1948); ректор на ВМЕИ (1962-1966); роден в Панагюрище;
 
 29проф. Георги Веселинов (1909-1978) - български писател, поет и литературен критик; автор на учебници и буквари; родом от София;
 
 44проф. Георги Димитров (1904 -1979) - композитор и диригент, основател на българската хорово-диригентска школа; главен редактор на сп. “Българска музика” (1953-1955);; родом от Белоградчик;
 
 44проф. Георги Златев Черкин (1905-1977) - композитор, вокален педагог; роден в Русе
 
 12проф. Георги И. Козарев (1924-1988) – български учен; професор по общо земеделие;
 
 15проф. Георги Ив. Георгиев (1906-1972) – български учен;
 
 77проф. Георги Ив. Манев (1884-1965) - виден български физик; първият университетски преподавател по теоретична физика в България; специализира в Тулуза, Франция; ректор на Софийския университет “Климент Охридски” (1936-1937); министър на народното просвещение (1938); автор на първия университетски учебник по теоретична физика; родом от Велико Търново;
 
 27проф. Георги Йонков (1868-1943) - български учен; специалист по търговско дело и счетоводство;
 
 46проф. Георги К. Георгиев - български историк;
 
 39проф. Георги Каракашев (1899-1970) - български художник и сценограф; преподавател; родом от Русе;
 
 26проф. Георги Колушки (1864-1944) - български химик и икономист; един от основателите и председател на Икономическото дружество (1902-1910); председател на Българското химическо дружество; родом от с.Колуша (дн. квартал на Кюстендил);
 
 44проф. Георги Костов (1895-1965) - български драматичен режисьор, деец на БКП; обществен и театрален деец, член на БКП от 1919 г.; родом от с. Искрец, Софийско;
 
 128проф. Георги Харалампиев (1931-2008) - български учен, доктор на техническите науки; специалист по металургия;
 
 35проф. Георги Шишков (1939-1999) - български геолог; роден в Казанлък;
 
 11проф. Гунчо Гунчев (1904-1940) - български учен – географ; роден в град Бяла, Русенско;
 
 47проф. д-р Ана Колушева (1907 -1997) - химик; дъщеря на д-р Неделчо Колушев;
 
 96проф. д-р Ангел Т. Калайджиев (1915-1975) - български учен, биохимик; син на Тодор Калайджиев;
 
 79проф. д-р Аспарух Бойчинов (1900-1967) - български учен, фармацевт;
 
 47проф. д-р Атанас Атев (1944 -2011) - български биотехнолог;
 
 45проф. д-р Боян Каменов (1907-1979) - виден български геолог; първият ректор на Минно-геоложкия институт; родом от София;
 
 60проф. д-р Валентин Ив. Витанов (1953-2011) - български учен, преподавател в ТУ;
 
 26проф. д-р Васил Златарски (1866-1935) - изтъкнат български историк, специалист по средновековна история, археолог и епиграф; един от най-големите български медиависти; член-кореспондент на Руската академия на науките; председател на Българското историческо дружество (1911-1935); роден във Велико Търново;
 
56проф. д-р Васил Иванов (1923-2012) - български учен; родом от с. Верен, Чирпанско;
 
 45проф. д-р Васил Радев (1879 -1946) - изтъкнат български геолог; родом от гр. Тулча;
 
 1проф. д-р Веселин Димитров (1938-2009) - български журналист, радиоводещ и педагог; един от основателите и декан на факултета по журналистика при СУ “Климент Охридски”; родом от Пловдив;
 
 60проф. д-р Владимир Русев (1918-1996) - български учен;
 
 45проф. д-р Владислав Алексиев - Миладинов (1884-1962) - изтъкнат български просветен деец, учен, юрист и историк; специалист по българско и византийско право; роден в Солун;
 
 15проф. д-р Вълчо Петков (1930-2000) – български учен;
 
 31проф. д-р Ганчо Савов (1917-1989) - български неврохирург; ръководител на неврохирургията във Военномедицинска Академия; генерал-майор;
 
 50проф. д-р Георги Георгиев (1928-1990) - български историк;
 
 73проф. д-р Георги Дечев (1907-1966) - български учен;
 
 33проф. д-р Димитър Дюлгеров (1890-1966) - български просветен деец, преподавател по догматическо богословие и патрология в СУ “Климент Охридски”; родом от София;
 
 15проф. д-р Димитър Маринов (1900-1971) – български учен;
 
 1проф. д-р Димитър Михайлов (1933-2009) - български учен, юрист; преподавател в СУ; експерт в комитета против изтезанията при ООН - Женева (1988-1993); народен представител; роден в с. Враня стена, Радомирско;
 
 125проф. д-р Димитър Н. Танев (1924-1992) - български учен, животновъд;
 
 46проф. д-р Димитър Табаков (1863 -1942) - български учен, един от видните представители на математическата мисъл в България, преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет (днес Факултет по математика и информатика), дългогодишен ръководител на катедрата по геометрия; родом от Сливен;
 
 36проф. д-р Динко Тошев (1902-1980) - български учен; специалист по стопанска и социална политика;
 
 28проф. д-р Друми Байнов (1933-2011) - български математик; роден в София;
 
 11проф. д-р Елена Георгиева (1930-2007) – езиковед; ученичка на Л.Андрейчин; родом от Брацигово;
 
 58проф. д-р Иван Г. Иванов (1922-2003) - български учен;
 
 46проф. д-р Иван Марковски (1885 -1972) - изтъкнат български библеист и дългогодишен преподавател и декан в Богословския факултет на Софийския университет; основоположник и ръководител (1924 - 1960) на катедра „Свещено писание на Стария завет; родом от Троян;
 
 47проф. д-р Иван Начев (1927 -2014) български седиментолог; родом от с.Шатрово, Кюстендилско;
 
 32проф. д-р Иван Ненов (1912-1983) - български юрист;
 
14проф. д-р Иван Панайотов (1925-2002) – български учен;
 
 1проф. д-р Илия Конев (1928-2009) - български учен, литературен-историк; изследовател на българското възраждане; министър на науката и висшето образование (1990); народен представител; роден в Петрич;
 
 1проф. д-р Костадин Попов (1923-2011) - български културолог;
 
 27проф. д-р Кръстю Кръстев (1866-1919) - първият български литературен критик и литературен историк след Освобождението; писател; публицист; преводач; общественик; член на литературния кръг “Мисъл”; член на Поморавския народо-просветен комитет; родом от Пирот;
 
 1проф. д-р Минчо Семов (1935-2006) - български политолог; основател на академичната политология в България; роден в с.Тодорчета, Габровско;
 
 48проф. д-р Найден Чакъров (1907-1990) - български просветен деец; ръководител на катедра “История на педагогиката и история на българското образование” (1947-1972); родом от Троян;
 
 45проф. д-р Никола Жабински (1888-1945) - юрист;
 
 39проф. д-р Никола Пенев (1900-1979) - български учен (лесовъд); родом от Килифарево;
 
 28проф. д-р Пенчо Райков (1864-1940) - български химик; автор на първата българска научна публикация в областта на химията; ректор на СУ “Климент Охридски” (1908-1909); роден в Трявна;
 
 15проф. д-р Петко Цонев (1876-1951) - български учен – педагог;
 
 27проф. д-р Петър Ников (1884-1938) - български историк и философ, завършил във Виена; декан на Историко-филологическия факултет на СУ “Климент Охридски” (1931-1932; 1937-1938); член на БАН; член на МНИ; роден в Бургас;
 
 37проф. д-р Рафаил Попов (1876-1940) - виден български археолог, историк, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел; роден във Велико Търново;
 
 31проф. д-р Румен Янакиев (1920-1982) - български икономист и статистик; родом от Хасково;
 
 33проф. д-р Стефан Консулов (1885-1954) - български зоолог; роден в София;
 
 46проф. д-р Стефан Спасичев (1905 -1974) - български учен, политическа икономия;
 
 1проф. д-р Стефан Стойчев (1933-2005) - български правист;
 
 26проф. д-р Тодор Моров (1877-1941) - български зоолог, морфолог; родом от Габрово;
 
 29проф. д-р Тодор Палавеев (1919-1994) - български учен, агроном; един от основоположниците на почвената химия и агрохимия в България;
 
 1проф. д-р Тотю Коев (1928-2006) - български богослов и преподавател; роден в с. Армени, Габровско;
 
 15проф. д-р Христо Тренков (1912-1971) - един от най-големите български библиографи; доктор на юридическите науки; журналист; син на Йордан Тренков - революционер от Прилеп;
 
 67проф. д-р Цеко Ив. Цеков (1932-1998) - български учен; специалист по криминалистика;
 
 37проф. д-р Чавдар Иванов (1915-2010) - български химик (органик);
 
 38проф. д-р ю. н. Емил Планински (1919-2005) - български юрист;
 
 44проф. д-р Янаки Арнаудов (?-1971) - български учен, ректор на Висшето търговско училище в София;
 
 96проф. д-р. Георги Папазов (1918-2002) - български учен, икономист;
 
 26проф. д-р. Марин Хубенов (1912-1984) - български биолог, агроном;
 
 63проф. Данаил Гарелков (1921-2008) - български учен, лесовъд;
 
30проф. Делчо Сугарев (1905-1998) - български архитект, университетски преподавател по ландшафтна архитектура и учен; член на Върховния съвет на Международната федерация на архитектите пейзажисти; член на Международната академия на градините и пейзажа; роден в гр. Самоков.
 
 39проф. Дико Иванов (1901-1970) - български инженер (химик); участник в съпротивителното движение през Втората световна война;
 
 1проф. Димитър Аврамов (1929-2008) - български изкуствовед и културолог; роден в Бургас;
 
 44проф. Димитър Баларев (1885-1964) - български химик, завършил Загребския университет; роден в Русе;
 
 6проф. Димитър Г. Ташев (1927-1984) - виден български учен; професор по биология;
 
 1проф. Димитър Георгиев (1948-2009) - български скулптор и преподавател;
 
 39проф. Димитър Димитров (1947-2012) - български социолог;
 
 5проф. Димитър Йоакимов (1864-1952) - български зоолог и педагог; един от създателите на ентомологията в България (1865-1952); преподавател във Физико-математическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1895-1928); автор на първия български учебник по ентомология "Ръководство по ентомология с оглед на вредните насекоми";
 
 47проф. Димитър Кацаров (1881 -1960) - виден български педагог; родом от Ботевград;
 
 122проф. Димитър Купенов (1924-2006) - български учен, доктор на инженерните науки;
 
 38проф. Димитър Мирев (1900-1960) - български учен (химик); родом от Горна Оряховица;
 
 49проф. Димитър Митов (1898-1962) - български литературен и театрален критик; основател на вестник “Литературен глас”, ректор на НАТФИЗ (1948-1951; 1954-1961); родом от Казанлък;
 
25проф. Димитър Мишайков (1883-1945) - изтъкнат български юрист, икономик, политик, журналист и общественик; министър на народното просвещение (1936); народен представител; член-учредител на МНИ; роден в Пазарджик; произхожда от видния род Мишайкови от с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония;
 
 26проф. Димитър Ненов (1901-1953) - български пианист, композитор, педагог, архитект и общественик; родом от Разград;
 
 1проф. Димитър Овчаров (1931-2013) - български археолог и изкуствовед; медиавист; родом от София;
 
 5проф. Димитър П. Дудулов (1894-1980) - известен български астроном от град Струга; автор е на повече от 10 научни труда в областта на астрономията; пръв определя географската ширина на Обсерваторията; брат на скулптора Анастас Дудулов, син на общественика Перикли Дудулов и внук на общественика Янкула Дудулов;
 
 55проф. Димитър Рашеев (1890 -1957) - български учен; завършва Киевската политехника; ректор на Варненския държавен университет след 1946; родом от Габрово;
 
 47проф. Димитър Сагаев (1915 -2003) - български композитор, диригент и музикален педагог; родом от Пловдив;
 
 47проф. Димитър Стефанов (1904-1961) - български лесовъд; роден в Горско Ново Село, Великотърновско;
 
 123проф. Димитър Филипов (1932-2007) - български учен, журналист, икономист и преподавател; инициатор за възстановяване на списание “Родопи”; роден в с. Левски, Пазарджишко;
 
 27проф. Димитър Чиликов (1937-1994) - български музикант и музикален педагог; основател на класа по виолончело в НМА;
 
13проф. Димитър Яранов (1909-1962) - виден български географ и геолог; родом от Солун; деец на Македонския научен институт; завършва география в Софийския университет, специализира в Берлинския университет, където защитава докторат. Преподава физическа география в Софийския университет, професор в СУ. Чете лекции в Сорбоната в Париж, в Скопие, води курс в Берлинския университет. Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде. През 1942-1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания и е репресиран;
 
 31проф. Добромир Добрев (1918-2005) - български учен;
 
 43проф. Евгени Танов (1912-1986) - почвоизследовател;
 
 65проф. Евгения Ковачева - Жени (1905-1994) - българска пианистка и музикален педагог; родом от София, дъщеря на революционера Владислав Ковачев;
 
 47проф. Евгения Мицева-Коларска (1945-2006) - български фолклорист;
 
 29проф. Евтим Томов (1919-1997) - български художник и изкуствовед; “почетен гражданин на Кюстендил”; роден в с. Трекляно, Кюстендилско;
 
 55проф. Елена Иванова (1922-2004) - български учен;
 
 35проф. Елена Стоин (1915-2012) - български етнограф и фолклорист; родена в Самоков, дъщеря на Васил Стоин;
 
 29проф. Елисавета Карамихайлова (1897-1968) - български физик; първата жена хабилитиран професор в СУ; първата жена професор по физика, основателка на катедрата по атомна физика; родена във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и Мери Слейд;
 
 7проф. Емануил Паламарев (1933-2004) - изтъкнат български ботаник и биолог; автор на 97 научни труда;
 
 35проф. Емануил Попдимитров (1885-1943) - български поет, философ, литературен критик, писател и общественик; родом от село Груинци, Босилеградско;
 
 27проф. Жеко Радев (1875-1934) - български географ, първият хабилитиран професор по физическа география; основоположник на геморфоложката наука в България; един от основателите на Българското географско дружество; роден в Нови пазар;
 
 70проф. Живко Бояджиев (1936-2007) - български учен; виден лингвист; роден в София;
 
 117проф. Живко Ошавков (1913-1982) - бележит български социолог и философ, основоположник на социологията в България; завършва Сорбоната в Париж; член на ЦК на БКП; първи директор на Института по социология при БАН; първи председател на Българската социологическа агенция; роден в Дебър, Вардарска Македония;
 
 29проф. Захари Райков (1936-2008) - български учен и общественик; доктор на химическите и фармацевтични науки; участва във възстановяването на Радикалдемократическата партия; народен представител; роден в Хасково;
 
14проф. Здравко Сугарев (1909-1993)- виден български математик, статистик, икономист, демограф; университетски преподавали учен; роден в гр. Кюстендил.
 
 49проф. Иван Алтънов (1892-1972) - български юрист и дипломат; участник в Лозанската конференция (1922-1923); секретар е на българските представителства в Истанбул и Париж; член-кореспондент е на БАН; родом от София;
 
 6проф. Иван Асенов Иванов (1932-2004) – виден български учен;
 
 1проф. Иван Даскалов (1933-2004) - български учен, биофизик;
 
 45проф. Иван Деблев Иванов (1876-1953) - агроном, растениевъд, създател на първите български сортове пшеница; роден в Русе;
 
 22проф. Иван Мандов (1904-1986) - български скулптор; родом от София;
 
 31проф. Иван Москов (1894-1952) - български биолог; родом от Севлиево;
 
 38проф. Иван Найденов (1900-1966) - български учен;
 
 44проф. Иван Саръилиев (1887-1969) - изтъкнат български философ, завършил Сорбоната; ректор на СУ (1946); роден в София;
 
 1проф. Иван Стефанов (1946-2005) - български философ;
 
 39проф. Иван Унджиев (1902-1979) - виден български историк; заместник-директор на Народна библиотека (1950-1953); секретар на Съюза на научните работници в България (1966-1976); родом от Тетевен;Людвик Вицоко-Майцки [Ludwig Wisoko-Meytsky] (1824-1910) - немски държавен служител и историк;
 
 44проф. Иван Цибулка (1880-1943) - чешки виолончелист и виден музикален педагог, първият виолончелист концертирал в България; един от основателите на Националната опера и балет (1908) и на Българската народна филхармония; родом от Прага;
 
 27проф. Иван Шишманов (1868-1928) - бележит български учен и общественик; един от основателите на Софийския университет; министър на народното просвещение (1903-1907); народен представител; дипломат; роден в Свищов;
 
 45проф. Игнат Емануилов (1908-1968) - микробиолог; роден в село Комшица, Годечко;
 
57проф. Илия Долапчиев (1914-1986) - български учен, специалист по политикономия; родом от Казанлък;
 
 27проф. Илия Иванов (1902-1977) - български географ и педагог; председател на Българското географско дружество (1965-1970); родом от с. Буцелево, Босилеградско;
 
 30проф. Илия Куюмджиев (1903-1979) - български микробиолог;
 
 29проф. Илия Нушев (1920-2005) - български учен; създава първите винени дестилати; родом от с. Неволяни, Леринско, Егейска Македония;
 
 39проф. Илия Пашев (?-1970) - български микробиолог; първи ректор на сегашния Университет за хранителни технологии – Пловдив; заместник-председател на БАН; роден в с. Павелско, Смолянско;
 
 12проф. инж. Боян Димитров (1934-2006) – български учен;
 
14проф. инж. Григор Узунов (1907-1952) - български инженер, специалист по слаботокова електротехника;
 
 15проф. инж. Иван Мерджанов (1899-1971) – български учен;
 
 0проф. инж. Тодор Цеков Тодоров (1923-1970) - български инженер, специалист по термодинамика;
 
 47проф. инж. Христо Цонев (1887 -1960) - основател и първи ръководител на катедра железници в УАСГ;
 
 5проф. инж. Цветан Лазаров (1896-1961) - най-продуктивният български авиоконструктор и учен в областта на авиацията работил в България; роден в град Плевен; през 1926 г. завършва Висшето техническо училище в Берлин по специалност "Машиностроене и самолетостроене".
 
 62проф. Исай Георгиев (1901-1988) - български учен, зоолог; родом от Враца;
 
 25проф. Йордан Духовников (1904-1988) - български лесовъд; родом от Трявна;
 
16проф. Камен Попдимитров (1904-1992) - български цигулар и музикален педагог; професор в Консерваторията; автор на „Цигулковото изкуство“ и на учебници за обучение по солфеж; родом от Велико Търново;
 
 49проф. Кирил Мирчев (1902-1975) - български езиковед; член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология; родом от Битоля, Вардарска Македония; син на Спиридон Мирчев;
 
 1проф. Кирил Стефанов (1933-2005) - български композитор, диригент и общественик; главен художествен ръководител и диригент на ансамбъл “Пирин”; председател на борда на директорите на МИК “Балкантон”; родом от Благоевград;
 
 46проф. Константин Бобчев (1894 - 1976) икономист, професор по народностопанска политика от средата на двадесетте години в Свободния университет.
 
 34проф. Константин Иванов (1880-1940) - български физик; дългогодишен професор и преподавател по физика; член във Върховния управителен съвет на съюза “Отец Паисий”; роден в Болград, Бесарабия;
 
 45проф. Константин Константинов (1903-1955) - музиковед, музикален теоретик и педагог, публицист; родом от Елхово;
 
 30проф. Константин Шушулов (1937-2011) - ръководител на катедрата "Топло и ядрена енергетика" в Техническия университет в София, декан на Енергомашиностроителния факултет, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи в България; председател на ДКЕВР (2001-2009); родом от София;
 
12проф. Коста Велев Георгиев (1923-1995) – български учен - професор; ръководен кадър на МГУ, преподавател в катедра Маркшайдерство и Геодезия;
 
 124проф. Коста Стефанов (1894-1972) - български юрист, поет, преводач, публицист и общественик; председател на плевенското читалище “Съгласие” (1934-1944); кмет на Плевен (1937-1938); роден в Плевен в семейство на преселници от Емборе, Егейска Македония;
 
 7проф. Костадин Кочев (1923-1995) – български юрист; преподавател по право;
 
 1проф. Красимир Гатев (1944-2000) - български музикант (пианист) и педагог; роден в Провадия;
 
 27проф. Крум Дживанов (1928-1977) - български учен, специалист по текстилно инженерство;
 
 129проф. Кръстю Брусарски (1929-2012) - български агроном;
 
 22проф. Кръстю Тулешков (1901-1976) - български учен и природозащитник;
 
 1проф. Кънчо Цанев (1934-2011) - художник и резбар; преподавател; продължител на Тревненската резбарска школа; роден в с. Бахреци, Тревненско;
 
 65проф. Лилия Гюлева (1933-2003) - български хоров диригент и музикален педагог; родом от Попово;
 
 7проф. Лилия Новоселска (1924-2010) - дългогодишен ръководил Катедрата по биология и заместник ректор на Медицинския университет в Плевен.
 
 28проф. Люба Обретенова (1919-1997) - български музикален педагог; родом от Провадия; сестра на композитора Светослав Обретенов;
 
 50проф. Любомир Ванков (1909-1972) - български учен, един от ръководителите на катедрата по Романска филология; френски филолог; роден в Русе;
 
 85проф. Любомир Г. Христов (1918-1995) - български учен, физик; син на революционера Георги Попхристов;
 
 28проф. Любомир Радоилски (1908-1968) - български юрист;
 
 31проф. Любомир Тенев (1915-1993) - български театровед и юрист; преподавател по западноевропейски театър; роден в Хасково;
 
 103проф. Максим Сл. Младенов (1932-1992) - виден български диалектолог, етно-лингвист и балканист; родом от с. Ново село, Видинско;
 
 44проф. Мара Цибулка (1891-1977) - българска оперна певица, вокален педагог, професор в Софийската консерватория; родена в София;
 
 37проф. Марин Василев Сельовлев (1867-1931) - виден български скулптор и преподавател, един от основоположниците на скулптурното изкуство в България; роден в Шумен;
 
 44проф. Марин Дринов (1838 -1906) - български възрожденски историк, един от основоположниците на българската история, основател на Българското книжовно дружество (БАН), застъпва се София да стане столица на България; родом от Панагюрище;
 
 29проф. Марко К. Минков (1909-1988) - български учен, (английски филолог и шекспировед); декан на катедрата по английска филология (1951-1974); роден в Самоков; син на Константин Минков и английската фолклористка Мери Меридж;
 
 1проф. Марко Семов (1939-2007) - български писател, журналист, сценарист, народопсихолог; роден в с. Видима, Троянско;
 
 47проф. Методи Д. Русков (1897 -1982) - виден лесовъд; родом от Варна;
 
 115проф. Милчо Велев (1929-1998) - български учен и преподавател в Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”;
 
 44проф. Минчо Кондарев (1903 -1937) - български растениевъд, специалист по винарство, ректор на ВСИ - Пловдив; родом от с. Верен, Старозагорско;
 
 26проф. Михаил Венедиков (1905-1973) - български учен, геодезист; родом от Сливен, произхожда от видния род Венедикови от с. Баня, Разложко;
 
 33проф. Михаил Герасков (1874-1957) - бележит български педагог и психолог; родом от Берковица;
 
 1проф. Михаил Енев (1941-2008) - български фотограф и изследовател на българското духовно-историческо наследство; първият професор по фотография в Художествената академия;
 
9проф. Михаил Минков (1928-2007) - един от основателите на висшето образование по журналистика в България;
 
 44проф. Михаил Попов (1899-1978) - именит оперен и камерен певец, първият от големите български баси, завършва консерваторията в Неапол; музикален педагог; родом от Плевен;
 
 36проф. Михаил Христов (1896-1960) български генетик; основоположник на генетичните и ембрионални изследвания на растенията у нас и в чужбина; роден в Перущица, внук на Кочо Честименски;
 
 44проф. Моис Бениеш (1907-1976) - български режисьор и професор по драматургия; роден в Русе;
 
 49проф. Начко Начков (1914-1989) - български учен, географ; родом от с. Игнатово, Ломско;
 
 45проф. Недялка Симеонова (1901-1959) - световноизвестна българска цигуларка; първата българка с концерт в Карнеги хол; професор в Музикалната академия; родом от Хасково;
 
 32проф. Недялко Методиев Панчев (1917-?) - български учен; инженер;
 
 29проф. Ненко Балкански (1907-1977) - виден български художник (живопис); преподавател; роден в Казанлък;
 
 47проф. Никола Арнаудов (1887 -1961) - български ботаник, пръв ръководител на катедрата по обща ботаника при Софийския унивеситет; роден в София;
 
 45проф. Никола Атанасов (1886-1969) - композитор и музикален педагог, автор на Първата българска симфония; родом от гр. Кюстендил;
 
 22проф. Никола Добрев (1861-1925) - изтъкнат български учен-химик, завършил в Женева; член на Немското химическо дружество; декан на физико-химическия факултет на СУ (1896-1897); ректор на СУ (1899-1900); родом от Шумен;
 
 39проф. Никола Калицин (1918-1970) - български учен, специалист по физикоматетическите науки; родом от София;
 
 47проф. Никола Поп Благоев (1868 -1945) - български историк, юрист и политик, член-учредител на Македонския научен институт; роден в с. Ракита, Кайлярско, Егейска Македония;
 
 32проф. Никола Стоянов (1874 - 1967) - виден български икономист и финансист; главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България - "списание на Българското икономическо дружество", член-учредител на МНИ и негов председател (1938-1945); член на УС на Македонската кооперативна банка; родом от Дойран, Вардарска Македония;
 
 14проф. Никола Узунов (1900-1988) – български учен;
 
 7проф. Панайот Гиндев (1921-1984) - професор по марксистка философия;
 
 29проф. Панайот Панайотов (1909-1986) - български художник (портретист; пейзажист) ректор на Художествената академия (1953-1962); родом от Стралджа;
 
 49проф. Парашкев Хаджиев (1900-1981) - изтъкнат български композитор и музикален педагог; родом от София; син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев и оперната певица Дойчина Хаджиева;
 
 34проф. Пенка Тороманова Радева (1892-1961) - българска оперна певица и преподавател; изпълнила за първи път на българска сцена ролята на Аида; завършва Женевската консерватория; родом от Варна
 
 45проф. Пенчо Пенев (1911-1968) - театрален историк;
 
 30проф. Петко Д. Клисуров (1865-1933) - виден български художник (живописец,приложник и педагог); родом от Казанлък;
 
 25проф. Петко Клисуров (1865-1933) - български художник (живописец и приложник); педагог; роден в Казанлък, произхожда от фамилията Касърови от Клисура;
 
 35проф. Петко Наумов (1879-1933) - бележит български композитор, музикант, диригент, педагог, публицист и обществен деец; директор на Народната опера (1923), директор на Държавната музикална академия (1931); роден в Берковица;
 
 23проф. Петко Щерев (1912-1986) - български учен;
 
 15проф. Петър Миятев (1906-1995) – български учен; историк, унгарист; уредник в архивите;
 
 35проф. Петър Мутафчиев (1883-1943) - изтъкнат български историк византолог и специалист по средновековна история, член на БАН и преподавател в СУ; член-кореспондент на Славянския институт в Прага; член на Полската академия на науките; почетен доктор на Виенския университет; член на МНИ; родом от с Боженци, Габровско;
 
 36проф. Петър Паунов (1900-1973) - български физик;
 
 25проф. Петър Петров (1903-?) - български художник;
 
 47проф. Петър Петров (1939 -2012) - български актьор, професор в НАТФИЗ; роден в София;
 
 44проф. Петър Райчев (1887-1960) - български оперен певец, режисьор и музикален педагог, първият световноизвестен български тенор; родом от Варна;
 
 56проф. Порфирий Бахметьев (1860-1913) - виден руски физик и биолог; преподавател в СУ “Климент Охридски”; смятан е за баща на Криобиологията; роден в с. Лопуховска, Саратовска губерния, Русия;
 
 45проф. Прокопи Киранов (1894-1978) -статистик, главен директор на статистиката (1933-1934);
 
 50проф. Радка Калчева (1896-1984) - български учен, климатолог;
 
 49проф. Радой Папазов (1924-1985) - български учен, специалист по водно стопанство;
 
 36проф. Разум Андрейчин (1911-1997) - български физик; основател и директор (1963—1967) на Централната лаборатория за агрофизически изследвания при Академията на селскостопанските науки в София; уредник на института по физика на БАН; родом от Габрово;
 
 60проф. Райна Г. Михайлова (1915-2008) - българска оперна прима; музикален педагог; родена в Русе;
 
 47проф. Райна Полякова (1930 -1988) - специалист по Политическа икономия;
 
 35проф. Рашко Зайков (1904-1982) - български физик; завършил в Гьотинген, Германия и специализирал при Алберт Айнщайн; първият българин удостоен с Хумболтова стипендия; предполага се, че през 1942 и 1944 г. работи по теоретични въпроси свързани с атомната бомба в Германия; родом от Бургас;
 
 39проф. Сава Димитров (1919-2008) - музикален педагог и кларинетист; преподавател в НМА; роден в Попово;
 
25проф. Саша Попов (1899-1976) - български диригент и цигулар; музикален педагог; роден в Русе;
 
 38проф. Светла Найденова Райчева (1929-2007) - български химик;
 
 95проф. Симеон Русакиев (1910-1991) - български литературен историк и критик; професор по руска литература в СУ “Климент Охридски”; заместник-ректор; вицепрезидент на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература; родом от Нови пазар;
 
 50проф. Станчо Ваклинов (1921-1978) - български археолог и историк; ректор на Великотърновския университет (1966-1968); родом от Пловдив;
 
 48проф. Стефан Баджов (1883-1953) - виден български художник и преподавател в Художествената академия; рисува стенописите на църквата “Св. Седмочисленици” и купола на църквата “Св. Никола Софийски”; участва в реставрирането на стенописите в Боянската църква и в оформлението на интериора на дворците Врана, Царска Бистрица и Ситняково; член-учредител на Македонския научен институт; родом от Крушево, Вардарска Македония;
 
 26проф. Стефан Бончев (1870-1947) - български учен, геолог; един от основателите на Българското геологическо дружество; роден в Габрово;
 
 34проф. Стефан Василев (1919-2005) - български инженер и политик от БКП, участва в съпротивителното движение през Втората световна война; секретар на ЦК на БКП (1966-1971); министър на народната просвета (1968-1973); родом от Батак;
 
 65проф. Стефан Иванов Кънчев (? -2003) - български музикант (валдхорна) и музикален педагог;
 
 27проф. Стефан Икономов (1937-1994) - български композитор и музикален педагог; родом от Сливен;
 
 97проф. Стефан Каракостов (1915-1988) - български театрален и литературен критик и историк; главен редактор на в. Култура (1937-1940); ректор на НАТФИЗ (1968-1969); автор на множество книги (“Васил Левски в спомените на съвременниците си”; “Вук Караджич и българската народна песен”;); родом от Бургас;
 
 53проф. Стефан Магнев (1906-1988) - български музикант (виола) и музикален педагог;
 
 25проф. Стефан Смядовски (1948-2013) - български учен, старобългарист и специалист по епиграфика;
 
 35проф. Стефан Станчев (1906-1982) - български учен;
 
 64проф. Стефан Стобов Дюлгеров (1909-1987) - български учен, географ,картограф;
 
14проф. Стефан Сугарев (1907-1958) - известен български музикант - виолист и педагог, преподавател в Българската държавна консерватория; роден в град Самоков.
 
 44проф. Стефан Сърчаджиев (1913 -1965) - изтъкнат български режисьор и театрален педагог; родом от Кюстендил, баща на актьорите Йосиф Сърчаджиев, Стефан Сърчаджиев -Съра, и Богдан Сърчаджиев и хъдожника Николай Сърчаджиев;
 
 39проф. Стойко Стойков (1912-1968) - основоположник на българската диалектология; българист и езиковед, с принос и за развитието на българската лексикография и лексикология; доктор от Карловия университет в Прага; автор на “Българска диалектология”; родом от София;
 
 30проф. Стоян Атанасов Попов (1914-2009) - български учен;
 
 44проф. Стоян Джуджев (1902-1998) - български музиковед, фолклорист и диригент; професор по музикална етнография и българска народна музика; член на Световната академия по есперанто; родом от Пазарджик;
 
 29проф. Стоян Илиев (1932-2004) - български учен; литератор;
 
 1проф. Стоян Радев (1932-2003) - български историк;
 
 1проф. Стоян Стоянов (1941-2004) - български художник (график); преподавател;
 
 118проф. Тодор Ангелов (1924-1996) - български учен, икономист;
 
 35проф. Тодор Димитров (1883-1938) - изтъкнат български лесовъд, първият доцент по лесовъдство в България, член и основател на дружеството на българските лесовъди; роден в Прилеп;
 
 100проф. Тодор Крумов Николов (1923-2003) - български учен, биохимик; декан на биологическия факултет (1967-1972); заместник-ректор на СУ (1979-1983); член на Ню Йорската академия на науките; дописен член на Френското биологично дружество; роден в Русе;
 
 47проф. Тодор Поляков (1896 -1980) - български учен, ректор на УНСС; родом от Брацигово;
 
 2проф. Тодор Христов Димитров (1884-1938) - български лесовъд; първият доцент и професор по лесовъдство в България; основател на Дружеството на българските лесовъди; един от основателите на Българското ботаническо дружество; роден в Прилеп;
 
 28проф. Тончо Жечев (1929-2000) - изтъкнат български писател и литературен критик; автор на “Българският Великден или страстите български” (1975); роден в с. Дивдядово (дн. квартал на Шумен;
 
 7проф. Харалампи Тачев (1875-1941) - първият български художник-декоратор; изтъкнат живописец; автор на гербовете на София и Габрово; фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са Партиаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата-музей „Христо Ботев“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив.
 
 23проф. Хенрих Визнер (1864-1951) - чешки музикален педагог, живял и работил в България; един от основателите на частното музикално училище, по-късно преподавател и в държавното музикално училище;
 
 22проф. Христина Михова (1918-1983) - български историк; родена в Русе;
 
 44проф. Христо Бръмбаров (1907 -1974) - български оперен певец (баритон), музикален педагог; родом от Ловеч;
 
 35проф. Христо Вакарелски (1896-1979) - виден български етнограф и фолклорист; директор на Народния музей в Скопие (1941-1944); основател и председател на Българското природо-научно дружество; роден в с. Момина Клисура, Пазарджишко;
 
 46проф. Христо Гяуров (1889 -1966) - български просветен деец, преподавател в катедрата по Св. Писание на Новия завет в Богословския факултет на СУ (1938-60), автор на “Единно евангелие”, “Денят на Тайната вечеря” и др. Правил проучвания за гроба на Васил Левски;
 
 11проф. Христо Дачев (1924-2000) – български учен - геолог;
 
 32проф. Христо Димитров (1921-1991) - български физик;
 
 72проф. Христо З. Ахтарджиев (1919-1985) - български учен, фармацевт; автор на “Природна аптека”;
 
 30проф. Христо Иванов (1916-2004) - български химик, преподавател по органична химия; родом от Добрич;
 
 55проф. Христо Несторов Митров (1920-1983) - български историк;
 
 8проф. Христо Прошков (?-1977) - композитор, музикален педагог;
 
 6проф. Христо Руков (1933-2001) - български актьор, режисьор и педагог; ректор на НАТФИЗ от 1990 до 2000 г.;
 
 46проф. Христо Стоянов Христов (1941 - 2000) - български богослов, учен; роден в Пазарджик;
 
 55проф. Христо Тенчев (1930-1989) - български учен, доктор на техническите науки;
 
 1проф. Христо Христов (1926-2007) - български театрален и кинорежисьор (“Една жена на 33”) и сценарист; първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия; родом от Пловдив;
 
 58проф. Христо Юр.Тодоров (1881-1954) - български учен, философ и социолог; роден в Елена; син на видния български общественик и търговец хаджи Юрдан Тодоров и брат на писателя Петко Тодоров и на възлюбената от Яворов Мина Тодорова;
 
 121проф. Цветан Бачев (1929-1986) - български учен, инженер;
 
 36проф. Цветан Тодоров Белчев (1899-1962) - изтъкнат български етнограф и диалектолог; родом от Лом;
 
 25проф. Цвятко Мутафчиев (1896-1976) - български химик;
 
 47проф. Юлий Димитров Бахнев (1904 -1977) - виден икономист, родом от Попово;
 
 1проф. Юлия-Марианна Цветкова Ценова (1948-2010) - българска пианистка, композитор и музикален педагог; родена в София;
 
 94проф. Янко Янков (1924-1989) - български кинорежисьор (“Под игото”; “Търновската царица”; “Непримиримите”), сценарист (“Под игото”; “Търновската царица”) и актьор (“Стената”; “Изпити по никое време”); роден в Етрополе;
 
 39проф. Ярослав Вешин (1860-1915) - бележит чешки художник (живописец), живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на XX век; родом от Врани, Чехия;
 
 31проф.Александър Димитров (1935-2007) - български икономист;
 
 34проф.Васил Д. Филев (? - 2003) - български метролог;
 
 32проф.Веселин Бешевлиев (1900-1992) - виден български историк, епиграф, филолог, член-кореспондент на БАН; родом от София;
 
 28проф.д-р Александър Карпаров (1904-1983) - български писател и учен-бактериолог; роден в Тополовград;
 
 9проф.д-р Борис Загорчев (1908-1991) - български учен; пръв ректор на Химикотехнологочния институт;
 
 30проф.д-р Васил Попов (1942-1990) - български учен; преподавател по математика;
 
 15проф.д-р Владимир Томов (1896-1972) – български учен;
 
 9проф.д-р Диньо С. Динев (1907-1980) – български учен;
 
 13проф.д-р Иван Лазаров (1929-2000) – български учен;
 
 33проф.д-р Илия Цоневски (1903-1992) - български богослов; родом от Ново село, Троянско;
 
 34проф.д-р Калчо Марков (1920-2010) - български микробиолог; член-кореспондент на БАН;
 
 9проф.д-р Кирил Йорданов Попов (1907-1970) – български учен;
 
 33проф.д-р Любен Георгиев (1925-1999) - български икономист;
 
30проф.д-р Любомир Динев (1911-1986) - български географ, създател и ръководител на катедра “География на туризма” в Софийския университет; роден в Стара Загора;
 
 12проф.д-р Михаил Василев (1925-1997) – български учен;
 
 32проф.д-р Петър Велчев (1931-1984) - български просветен деец, литературовед;
 
 6проф.д-р Петър Слънчев (1925-2003) - пръв ръководител на катедра спортна медицина в НСА;
 
 7проф.д-р Стефан Димитров (1897-1985) – български учен, художник и общественик; първият български професор по керамика;
 
 25проф.д-р Страшимир Лишев (1914-1990) - български историк;
 
 27проф.д-р Тодор Живков (1938-2001) - български учен, филолог; роден в с. Митровци, Монтанско;
 
 15проф.д-р. арх. Константин Костов (1926-2012) – български учен;
 
 33проф.д-р. Любомир Драмалиев (1923-2013) - български юрист, философ и дипломат, представител на България в ЮНЕСКО; дългогодишен преподавател по етика в Софийския университет; роден в София;
 
 5проф.д-р.Никола Хр. Боев (1886-1950) - ръководител на Неврологична клиника към Александровска болница;
 
 12проф.ел.инж. Никола Колев (1905-1955) – български учен; родом от село Водица, Търговищко;
 
 32проф.Илия Илиев (1922-1988) - български художник и педагог;
 
 6проф.Михаил Андреев (1911-1978) - виден български юрист;
 
 34проф.Михаил Ханджиев (1894-1936) - български химик; роден във Велико Търново;
 
 31проф.Никола Шойлев (1949-2008) - български химик
 
 12проф.Стефан Ив. Кожухаров (1933-1997) – български учен;
 
 5проф.Тома Барбов (1926-1990) – български учен; доктор на икономическите науки;
 
 30проф.Цветан Стайков (1903-1963) - български почвовед; агрохимик; директор на Почвения институт към БАН (1948-1950, 1960-1963);
 
 11Първан Георгиев (1926-1974) – изтъкнат български актьор;
 
 68Рада Киркович (1848-1941) - български просветен деец, общественик и дарител; първата учителка в Девическото училище в Копривщица; родена в Копривщица;
 
 32Рада Поптошева (1914-1984) - български художник (живописец); съпруга на Евгени Поптошев; родом от София;
 
 30Радка Йосифова (1908-2012) - музикален педагог в НАТФИЗ, първа победителка в Мис България (1929); родом от Кукуш, Егейска Македония; дъщеря на Константин Станишев и съпруга на Константин Йосифов;
 
 32Радка Кушлева (1926-1984) - българска народна певица (родопски фолклор); родом от Широка Лъка;
 
 10Радко Дишлиев (1951-2009) - български актьор; родом от град Пловдив;
 
 9Радослав Стаматов (1908-1988) - български художник;
 
 34Райко Алексиев (1893-1944) - изтъкнат български художник (карикатурист), фейлетонист и издател; председател на Съюза на дружествата на художниците в България; убит от комунистическия режим след 9 септември; родом от Пазарджик, баща му Никола Алексиев е преселник от Солун;
 
 129Райна Каназирева-Стоянова (1909 - 1977) - българска оперна певица; родена в София, дъщеря на българския фабрикант и общественик от Разлог - Иван Каназирев;
 
 9Райна Петрова (1902-1981) - видна българска актриса;
 
 29Райна Тодорова Попалексова (1904-1977) - български просветен деец; уволнена и преследвана от комунистическата власт; родена в Трън;
 
 29Райчо Харбалиев (1919-1995) - български военен деец, художник, колекционер и благодетел; роден в Смолян;
 
 28Ран Босилек (1886-1958) - изтъкнат български писател, поет и преводач; родом от Габрово;
 
 39Рафаел Михайлов (1901-1969) - български художник и поет; родом от Велико Търново;
 
 76Рачко Ябанджиев (1920-2004) - български театрален и киноактьор (“Под игото”; “Пътят към София”); играе Хитър Петър в едноименния филм от 1960 г.; родом от Стражица;
 
 32Рачо Стоянов Генов - Дуфев (1883-1951) - български писател и драматург; родом от Дряново;
 
 46Ризо Ат. Ризов (1898 -1971) - виден български оперен певец, баритон; родом от Велес;
 
 61Розалина Новачкова (1932-2011) - български езиковед; автор на учебници по български език; родена в София;
 
 15Ружа Барбар (1883-?) - журналистка, театрална критичка и учителка във Втора софийска девическа гимназия; завършва романска филология в Женева; Дъщеря на д-р Игнаций Барбар;
 
 49Руси Ганчев (1895-1965) - български художник, живописец; родом от Русе;
 
30Руси Стамов (1881-1965) - български учен; химик;
 
 2Руслан Райчев (1919 -2006) - виден български диригент; син на известния български оперен певец Петър Райчев; роден в Милано;
 
14Сава Ботев (1883-1965) - виден агроном; автор на редица изследвания в областта на земеделието;
 
 12Сава Вас. Попов (1923-1994) – български художник;
 
 47Сава Д. Боновски - български писател, общественик, толстоист; родом от с. Ружинци, Белоградчишко;
 
 44Савва Огнянов (1876-1933) - изтъкнат български актьор и режисьор; родом от Кюстенджа (дн. Констанца), Северна Добруджа;
 
 23Самослав Захей (1841-1918) - виден словашки обществен деец, книжовник и педагог; консул в България; родом от Бистра, Словакия;
 
 1Сашо Михайлов (1926-2009) - български диригент; създател и дългогодишен ръководител на Софийския духов оркестър; роден в Лясковец;
 
 44Сашо Симов (1912-1992) - български актьор;
 
 32Светла Трифонова (1946-1962) - български художник;
 
 26Светозар Примов (1881-1962) - български историк, специалист по средновековна история; роден в София;
 
 39Светомир Иванчев (1920-1991) - български славист, дипломат, професор по славянско езикознание, превел "Приключенията на храбрия войник Швейк”; роден в София;
 
 28Светослав Обретенов (1909-1955) - български композитор и диригент; член на БКП; роден в Провадия;
 
30Светослав Рамаданов (1912-1996) - български оперен певец;
 
3Серафим Барутчиски (1869 - 1939) - български педагог и книжовник; родом от Кочани; любимият ученик на Димчо Дебелянов; завършва българска филология във Висшето училище в София, а по-късно специализира славистика и германистика във Виена. В 1895 година става учител по български и литература в гимназията „Княз Александър I“ в Пловдив. Барутчийски е любимият учител на Димчо Дебелянов. В 1910 - 1912 година е директор на гимназията. По-късно за четири години преподава немски език в Девическата гимназия. Автор е на много учебници и помагала, както и на биографии на Христо Г. Данов, Кирил Нектариев и хаджи Гьока Павлов. Десет години е председател на попечителството на Пловдивското сиропиталище.;
 
 30Серафим Мънков (1881-1963) - виден преподавател по математика в началото на ХХ век; народен учител; родом от Сухиндол;
 
 28Серафим Северняк (1930-1988) - български писател, публицист и журналист; деец на БКП; родом от с. Горна Липница, Великотърновско;
 
 49Сергей Ст. Иванов (1882-1953) - български художник;
 
 28Сийка Дюлгерова (1901-1959) - българска актриса;
 
 38Симеон Маринов (1908-1948) - български писател и журналист; родом от Велико Търново;
 
 47Симеон Недков (1904 -1986) - български оперен артист;
 
 33Симеон Пиронков (1927-2000) - изтъкнат български композитор, представител на българския музикален авангард; родом от Лом;
 
 37Симеон Полеганов (1889-1978) - български музиколог и диригент;
 
 9Симеон Симеонов (1887-1950) – виден български оперетен артист;
 
 35Сирак Скитник [Панайот Тодоров Христов] (1883-1943) - изтъкнат български художник и писател; пръв председател на Съюза на дружеството на художниците (1931); Главен ръководител на Радио София (1935-1943); родом от Сливен;
 
 10Слав Караславов (1932-2000) - писател и сценарист; главен секретар на Съюза на българските писатели в периода 1972 — 1979 г; родом от село Дебър;
 
12Славе Битраков (Езеров) (1906-1972) - известен български булеварден писател; родом от Скопие; автор на едни от първите български еротични романи;
 
 51Славка Денева (1929-1984) - българска художничка; живописец; родена в София, дъщеря на Борис Денев;
 
 29Славчо Красински (1906-1984) - български поет; роден в Монтана;
 
 1Снежана Карлуковска (1957-2007) - български изкуствовед; родом от София;
 
 38Сотир Велчев (1872-1945) - български просветен деец; преподавал в Солунската българска мъжка гимназия; деец на Българския червен кръст;
 
 1Сотир Майноловски (1930-2007) - български театрален и киноактьор; директор на Младежкия театър; родом от Варна;
 
 13София Донева Прилепчанска - Йосифова (1896-1931)– една от първите българки цигуларки; завършва университета в Грац; член на Македонския женски съюз; родом от Щип, Вардарска Македония;
 
 2Спас Вацов (1856 - 1928) - български учен, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България; директор на Дирекцията по метеорология от създаването й до неговата смърт; роден в Пирот;
 
 44Спас Джонев (1927 -1966) - български театрален и филмов актьор; родом от Ново Село, Пловдивско;
 
 49Спиридон Мирчев (1865-1953) - български просветен деец; секретар на Прилепската българска община; роден в Прилеп, Вардарска Македония
 
 125Стайко К. Кабасанов (1906-1997) - български учен, езиковед; дългогодишен преподавател; един от най-авторитетните изследователи на родопските диалекти; родом от с. Момчиловци, Смолянско;
 
 37Станислав Коцев (1968-2008) - български физик (изследовател);
 
 29Станислав Стратиев (1941-2000) - български писател, драматург и сценарист; роден в София;
 
30Станислава Караиванова (1857-1926) - видна българска просветна деятелка, преподавала из Македония; родом от Сопот, дъщеря на баба Неделя, братовчедка на Васил Левски;
 
3Стефан Благоев Димитров (1893-1958) - директор на Плевенската гимназия и на Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София в периода 1933-1944 г.; син на Благой Димитров брат на Манчо Димитров, репресиран от комунистическата власт;
 
 47Стефан Богданов (1926 -1980) - геолог; родом от с. Яворово, Старозагорско;
 
 73Стефан Брандибуров - български писател, езотерична литература; родом от Струга;
 
 23Стефан Воронов (1945-1974) - български поп певец и актьор; родом от София, загива в катастрофа;
 
 49Стефан Георгиев - български художник;
 
 44Стефан Гецов (1932-1996) - български театрален и киноактьор; родом от с. Мъглиж, Казанлъшко, обявен е за “Почетен гражданин на Стара Загора”;
 
 45Стефан Гъдъларов (1890-1969) - изтъкнат български актьор и режисьор; родом от Русе;
 
 1Стефан Десподов (1950-2015) - български художник; карикатурист и плакатист; художник-постановчик на анимационни филми; родом от Кюстендил;
 
 3Стефан Дичев (1920-1996) - български писател – историк; родом от Велико Търново; създател на поредицата „Световна класика” на издателство „Народна култура”;
 
 45Стефан Караламбов (1902-1963) - виден режисьор и актьор, директор на Бургаския театър, роден в Тутракан;
 
 44Стефан Киров (1883-1941) - виден български артист и режисьор; председател на Съюза на българските артисти (1935-1937); родом от Сливен;
 
 14Стефан Ковачев (1879-1935) – български художник;
 
25Стефан Кънчев (1885-1939) - български просветен деец; учител в Априловата гимназия; родом от Габрово;
 
 44Стефан Македонски (1882-1952) - български оперен певец, тенор, режисьор, музикален педагог; патрон на Държавния музикален театър в София; родом от Сливен, произхожда от семейство на резбар от с. Кърчища, Дебърско и народна певица.
 
31Стефан Маринов (1931-1997) - български физик и дисидент; основател и директор на Институт по фундаментална физика в Грац (Австрия), основател и издател на журнала Deutsche Physik; роден в София;
 
 28Стефан Ненков (1898-1967) - български музикант и общественик; дългогодишен председател на дружеството на българските слепи; родом от Дупница;
 
 49Стефан Николаев (1906-1951) - български режисьор и театрален деец; директор на Музикалния театър;
 
 13Стефан Николов Ременков (1923-1988) - български композитор; родом от Силистра;
 
 45Стефан Пейчев (1897-1976) - скулптор; автор на паметниците на Добри Желязков, Хаджи Димитър и митрополит Геврасий в Сливен, на възрожденците в Котел, на Ботевата чета в Козлодуй и др; родом от Сливен;
 
 45Стефан Савов (1899-1969) - изтъкнат актьор и драматург, родом от Монтана;
 
 1Стефан Савов (1924-2004) - български художник и сценограф; главен художник на Сатиричния театър; родом от Дряново;
 
 4Стефан Сърбов (1911-1983) - български драматичен и филмов актьор; между 1935 и 1983 г. играе в трупата на Народния театър "Иван Вазов";
 
 28Стефан Траянов (1936-1994) - български музикант и музикален педагог; роден в София; внук на Стоян Михайловски и племенник на Теодор Траянов;
 
 96Стефка Пенчева (1923-1983) - българска художничка;
 
 1Стефка Съботинова (1930-2010) - бележита българска народна певица; изпълнява песни от Тракийската фолклорна област; добива световнаизвестност с изпълнението й на “Притури се планината”; родена в с. Розов кладенец, Старазагорско;
 
 28Стилиян Чилингиров (1881-1962) - български писател, историк, етнограф и общественик; народен представител; член на Поморавския народо-просветен комитет; председател и един от основателите на Съюза на българските писатели (1941-1944); председател на Върховния читалищен съюз (1941-1944); родом от Шумен;
 
 44Стоил Стоилов (1893-1944) - драматичен и оперетен режисьор, актьор и театрален деец, директор на Скопския народен театър (1941-1944); родом от Шумен;
 
 1Стойчо Мазгалов (1930-2006) - български театрален и киноактьор (“Шибил”; “Тримата от запаса”);; директор на театър “Сълза и смях” (1969-1983); роден в Любимец;
 
 26Стоян Аргиров (1870-1939) - български филолог и преводач; създател на българската библиотекарска наука; секретар на Българската екзархия (1902); родом от Пазарджик;
 
 45Стоян Бочев (1934-1969) - български актьор;
 
 6Стоян Брънчев (1864-1940) - български лесовъд от Кула, един от пионерите в тази област; от 1899 до 1912 г. издава списание „Лесовъдска сбирка“, публикува множество статии и книги.
 
 31Стоян Венев (1904-1989) - изтъкнат български художник (живописец и карикатурист); роден в с. Скриняно, Кюстендилско;
 
 129Стоян Генов (1904-1977) - български художник; живописец; завещава цялото си художествено творчество на родния си град Пазарджик;
 
 47Стоян Гъдев (1931 -1999) - български театрален и филмов актьор, родом от Ситово, Ямболско;
 
 13Стоян Дринов (1883-1922) - български поет и писател; родом от Панагюрище; военен кореспондент
 
 28Стоян Етърски (1923-1993) - български писател, сценарист, преводач и педагог; родом от Елена;
 
 44Стоян Коларов (1907-1965) - български актьор и певец (тенор), оперетен солист; родом от Шумен;
 
 44Стоян Купенов (?-1954) - български актьор;
 
 44Стоян Миленков (1889-1955) - български поет, певец, народен трубадур; родом от Брезник;
 
 35Стоян Митов (1895-1977) - български художник;
 
 44Стоян Михайловски (1855 -1927) - виден писател, политик, общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата, автор на текста за “Върви, народе възродени”; председател на Върховния македоно-одрински комитет ; родом от Елена;
 
 44Стоян П. Кожухаров (1919-1945) - български театрален актьор; родом от Варна;
 
11Стоян Попсимеонов (1880-1946) - български общественик и революционер; родом от Велес; деец на ВМОРО; член-учредител на МНИ; Следва социални науки в Лозана, Швейцария;
 
 43Стоян Радински (?-1972) - деец на БКП, диригент;
 
 29Стоян Райнов (1894-1978) - български керамик; родом от София; син на поборника Иван Райнов и брат на Николай Райнов;
 
 28Стоян Рачев Петров (1927-1956) - български писател и литературен критик; роден в с. Лазарево; Бургаско;
 
8Страхил Титиринов (1905-1961) - виден български художник; родом от гр. Кукуш;
 
 69Съба Вазова (1834-1912) - българска поетеса, писателка и общественичка; председател на женското дружество “Постоянство”; майка на “патриарха на българската литература” Иван Вазов; родом от Сопот;
 
 46Таня Губиделникова - Велманс (1938 - ?) - видна българо-френска изкуствоведка и византоложка;
 
 46Тачо Танев (1882 - 1962) - български актьор, първи председател на Съюза на артистите в България (1921 -1924), директор на Русенския театър; родом от Малко Търново;
 
 14Текла Кнут Сугарева (1915-2000) – известен български германист, университетски преподавател и преводач, автор на речници и граматики на немски език; родена в гр. София.
 
 15Теню Казака (1918-1978) - поет и писател;
 
 44Теодорина Стойчева (1887-1956) - българска актриса; създател на Театър на малките (1940) и Народен детски театър (1944); родом от Русе, съпруга на режисьора Петър К. Стойчев;
 
 44Тихомир Радинов (1909 - 2004) - български художник, живописец, роден в София;
 
 25Тодор Берберов (1911-1988) - виден български преводач от немски; родом от София;
 
 68Тодор Г. Зографов (1852-1923) - български художник и зограф; един от последните представители на Тревненската зографска школа; син на зографа Генко Захариев; роден в Трявна;
 
 1Тодор Георгиев (1938-2004) - български актьор;
 
 30Тодор Герасимов (1903-1974) - български археолог и нумизмат; първият професор по нумизматика в СУ “Климент Охридски”; родом от София;
 
 55Тодор Геров (1885-1956) - български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО; автор на краеведско изследване за Тетово; родом от Тетово;
 
 96Тодор Д. Калайджиев (1876-1966) - виден български философ и просветен деец; роден в с. Рила, Благоевградско;
 
 45Тодор Дедов (1866-1942) - математик, защитава докторска дисертация през 1895 г. в Цюрих на тема "Изследвания върху квадратните форми"; Родом от с. Свобода, Чирпанско;
 
 25Тодор Джебаров (1850-1945) - български възрожденец и просветен деец; народен представител в Учредителното събрание и Първото Велико Народно събрание; внася предложението София да стане столица; директор на държавна печатница (1903-1906); роден в Шумен;
 
 1Тодор Динов (1919-2004) - български художник-аниматор; един от основателите на българското анимационно кино; режисьор и сценарист; родом от Дедеагач, Западна Тракия;
 
 4Тодор К. Танев (1855-1935) - български просветен деец; родом от Велес, Македония; управител на Солунската девическа гимназия; директор на Екзархийската гимназия в Одрин (1900);
 
 1Тодор Колев (1939-2013) - изтъкнат български актьор (“Опасен чар”; “Двойникът”; “Господин за един ден”), комик, певец и тв водещ; народен представител; съветник в българското посолство в Канада; роден в Шумен;
 
 25Тодор Лечев (1897-1979) - български музикант, дългогодишен оркестрант в Народната опера;
 
 45Тодор Паскалев (1870-?) - български учител и революционер, член на ВМОРО; депутат в Османския парламент през 1912 г.; родом от с. Старчища, Неврокопско;
 
 32Тодор Поптошев (1879-1956) - български инженер и композитор; завършил в Париж; автор на стари градски песни ( “Остави таз песен любовна”, “Морето спи”, “На север беше моят път” и т.н.); роден в София;
 
 52Тодор Сарафов (1924-1980) - български класически филолог; ръководител на катедрата по класическа филология в СУ “Климент Охридски”; заместник-декан; преподавател по Латински език; родом от София;
 
 129Тодор Харманджиев (1903-1995) - български поет, писател, преводач и редактор; деец на БКП; родом от Враца;
 
 1Тодор Цонев (1934-2004) - български художник (най-известен с политическите си карикатури); роден в София;
 
 6Тома Измирлиев (1895 - 1935) - български писател, хуморист, журналист; по-голям брат на Христо Смирненски, родом от Кукуш;
 
 1Тома Трифоновски (1939-2010) - виден български художник (живописец); роден в с. Дреничево; Нестрам; Егейска Македония; напуска Гърция по време на гражданската война, като част от т.н. Деца бежанци.
 
 15Тошо Димитров (1912-1972) – музикант;
 
 1Трифон Силяновски (1923-2005) - български композитор, писанист, чембалист, културолог и философ; роден в София, произхожда от видния крушевски род Силяновски; син на проф. Димитър Силяновски;
 
 39Тръпко Василев Наков (1876-1970) - български художник, декоратор, галерист и меценат; открил през 1910 г. първата художествена галерия в София; родом от с. Личища, Костурско, Егейска Македония;
 
 7Туше Влахов (1899-1981) - български историк, публицист и преподавател; родом от Кукуш; член на БКП; член-кореспондент на БАН;
 
 29Търпо Поповски (1848-1928) - български възрожденски деец, духовник, общественик и революционер; деец на ВМОРО; основател на едно от първите български училища в Костурско; председател на Костурския революционен район и Битолския окръжен революционен комитет; родом от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония;
 
 37Фео Мустакова - Генадиева (1909-2011) - българска балерина и хореограф, една от легендите на българския балет; родом от Солун, съпруга за Асен Генадиев;
 
 30Филип Аврамов (1929-2007) - изтъкнат български композитор и диригент; родом от Благоевград;
 
 34Филип Бурмев (1869-1959) - български химик; роден в Прилеп;
 
 9Филип Дамов (1926-1961) – български писател;
 
 45Филип Кутев (1903-1982) - български композитор и диригент, създател на най-големия български фолк ансамбъл; родом от Айтос;
 
 29Филип Манолов (1879-1969) - български просветен деец; последен директор на Серското българско училище; дългогодишен секретар на министерство на образованието; председател на Съюза на македонските емигрантски организации; родом от с. Емборе, Егейска Македония;
 
 47Филип Филипов [Филип Кирилов Йорданов] (1914 -1983) - български театрален режисьор, педагог и обществен деец, функционер на БКП, народен представител; родом от Варна;
 
 15Франц Вут (1898-1975) - кинодеец, оператор и актьор;
 
 15Франц Хитил (1848-1899) - чешки агроном; оказва сериозен принос в развитието на селското стопанство в България; работил много години като учител и специалист по агротехника;
 
30Франц Христодоров (1910-1983) - прочут софийски майстор лютиер; родом от Жеравна;
 
 15Франческо де Лука (1850-1931) - италиански диригент;
 
 50Фратю Илиев (1889-1948) - български просветен деец;
 
 39Фридрих Страка (1930-1986) - български учен от чешки произход, растениевъд;
 
 1Хари Харалампиев (1933-2014) - български оперетен актьор и певец
 
 35Хрисан Цанков (1890-1971) - български оперетен и драматичен режисьор и актьор; главен режисьор в Държавен музикален театър “Стефан Македонски” (1949-1958); роден в Оряхово;
 
 44Христина Морфова (1889-1936) - популярна българска оперна певица (сопрано); родом от Стара Загора, сестра на композитора Александър Морфов;
 
 39Христо Авксентиев (1931-1979) - български писател;
 
 88Христо Борина [Христо Цанев Минев] (1882-1967) - виден български поет, общественик и просветен деец; роден в с. Казъл Мурад (дн. Благоево), Разградско;
 
 46Христо Гатев Енчев (1920 -1971) - български диригент;
 
12Христо Георгиев Кюркчиев (1903-?) – виден български педагог; родом от село Сехово, Воденско;
 
 33Христо Йорданов (1861-1929) - български инженер (химик); баща на българския изобретател Асен Йорданов;
 
 37Христо Казанджиев (1874-1952) - български художник; роден във Велико Търново;
 
 1Христо Калчев (1944-2006) - български писател (“Вулгарни романи”); родом от София;
 
 47Христо Ковачев (1929-1997) - кинорежисьор, оператор и сценарист; роден е в с. Острец, Ловешко;
 
 27Христо Коджабашев (1888-1981) - български театрален и киноактьор; родом от София
 
 45Христо Кюлюмов (? -?) - учител в Солунската българска гимназия; публицист и общественик; родом от с. Чичево, Велешко;
 
 34Христо Лозев (1883-1970) - български художник; роден в Лозенград
 
 49Христо Манолов (1901-1953) - български композитор; създател и пръв диригент на хор “Гусла”; роден в Казанлък; син е на автора на първата българска опера Емануил Манолов;
 
 1Христо Минчев - Пилето (1928-2012) - български вариатетен артист; световноизвестен имитатор; роден в с. Росица, Павликенско;
 
 30Христо Панов Семерджиев (1865-1931) - български историк, съвременник на Априлското въстание и брат на революционера Иван Панов Семерджиев (Пановчето); родом от Горна Оряховица;
 
 1Христо Писков (1927-2009) - български режисьор (“Понеделник сутрин”), сценарист и актьор; работи като асистент режисьор в “Мосфилм”; роден в Карлово;
 
 32Христо Попконстантинов (1858-1899) - български писател (фоклорист); началник на стенографското бюро на Народното събрание; родом от с. Петково, Смолянско;
 
 25Христо Попов (1891-1970) - бългърски оперен и оперетен режисьор; директор на Операта във Варна(1951-1952); директор на Държавен музикален театър “Стефан Македонски” (1954-1957);
 
 16Христо Сертев (?-1979) – български стенограф и учител;
 
6Христо Смирненски (1898-1923) - емблематичен български поет; роден в град Кукуш с име Христо Димитров Измирлиев;
 
 50Христо Спасовски (1883-1976) - български просветен деец; инспектор на столичните първоначални училища; автор на буквари и читанки; роден в с. Патрешко, Троянско;
 
 1Христо Стефанов (1931-2013) - виден български художник (живописец);
 
 45Христо Тодоров Брестнички (1880-1964) - един от основоположниците на българското земеделие, агроном; Родом от с. Николичевци, Кюстендилско;
 
 31Христо Увалиев (1876-1929) - български просветен деец; преподавател, автор на учебници по френски език; роден в Калофер;
 
 1Христо Фотев (1934-2002) - виден български поет (“Колко си хубава!”); роден е в Истанбул;
 
 49Христо Цанков - Дерижан (1888-1950) - български писател и публицист; директор на Народния театър; роден в Габрово;
 
 35Христофор Ангелов (?-1909) - първият български метеоролог; родом от Габрово;
 
 49Цанко Лавренов (1896-1978) - изтъкнат български художник и художествен критик; родом от Пловдив;
 
 45Царевна Миладинова (1856-1934) - българска просветна деятелка, радетелка за развитието на българското девическо образование, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия; родом от гр. Струга;
 
 31Цветан Каролев (1890-1960) - български оперен артист (баритон); роден в Пловдив, син на Райко Каролев;
 
 78Цветан Чачановски (1895-1955) - български поет, писател и публицист; след 9 септември неговата книга “Сълзи за Царя” е забранена;
 
 37Цветана Дремсизова - Нелчинова (1917-1995)- български археолог;
 
 34Цветанка Романска-Вранска (1914-1969) - българска фолклористка и етнографка, ръководи секцията по фолклор в Етнографския музей на БАН; дъщеря на акад Стоян Романски;
 
 50Цоло Ст. Цолов (1864-1949) - български учен, завършил Парижкия и Брюкселския университет;
 
 15Цончо Чапанов (1930-1971) - първият български учен работил в Антарктика; метеоролог; на него е кръстен Чапанов връх на Антарктида;
 
 40Щилиян Кунев (1926 -1985) - киноактьор и буфосинхронист, лагерист в Белене; родом от Ямбол:
 
 44Юлия Попвасилева (1918-2006) - българска писателка; родена в семейство на бежанци от с. Долни Порой, Егейска Македония;
 
 65Юрдан Иванов (1862-1907) - български журналист, историк, библиограф и финансист; член-основател на Българското икономическо дружество; роден в Прилеп, Вардарска Македония;
 
 50Юрдан Стефанов (1885-1955) - български просветен деец, преподавател по математика;
 
 4Юрдан Трифонов (1864-1949) - български филолог, литературен историк и историк; роден в Плевен; член на БАН; почетен доктор на СУ;
 
 44Юри Арнаудов (1917 -1970) - български сценарист и режисьор (“цар Иван Шишман”, “Калоян”); родом от Шумен;
 
 36Юри Жиров (1944-2011) - български сценарист и режисьор (“Дишай”), роден в София;
 
 44Юрий Дм. Яковлев (1888-1938) - руски актьор и режисьор; режисьор на Народния театър; родом от Одеса;
 
 44Юрий Юриевич Яковлев (1930-2002) - български театрален и киноактьор; син на руския режисьор и актьор Юрий Яковлев; родом от Рига;
 
 55Яким Б. Казанджиев (1884-1967) - български художник (живописец); завършва в Торино; роден в Ловеч;
 
 39Ян Фаркач [Jan Farkac] - чешки музикант, живял и творил в България;
 
 38Янаки Тенчов - български геолог; от кукушкия род Тенчови;
 
 12Януш Алурков - български актьор;